Виктор Суворов
Ледоразбивачът (19)

2

Канел ли се е Сталин да спазва пакта? Давам думата на Сталин: „Въпросът за борбата… трябва да се обсъжда не от гледна точка на справедливостта, а от гледна точка на изискванията на политическия момент, от гледна точка на политическите потребности на партията във всеки конкретен момент“ (Реч на заседанието на изпълкома на Коминтерна от 22 януари 1926 година).

„Войната може да преобърне с краката нагоре всички и всякакви споразумения“ (Йосиф Сталин. „Правда“, 15 септември 1927 година).

Партията, на чиито конгреси държал речи Сталин, правилно разбирала своите ръководители и им дала съответни пълномощия: „Конгресът специално подчертава, че на Централния комитет се дава пълномощие по всяко време да скъса всички съюзнически и мирни договори с империалистическите и буржоазните държави, както и да им обяви война“ (Резолюция на XVII конгрес на партията). Между другото това решение на партията не е отменено до ден-днешен…^[1]

А кога трябвало да настъпи това време?

Сталин: „Доста неща зависят от това, ще ни се удаде ли да отсрочим войната с капиталистическия свят, която е неизбежна… до момента, когато капиталистите ще се сбият помежду си…“ (т. 10, с. 288). „Решителното сражение може да се смята за напълно назряло, ако всички враждебни нам класови сили са се изтощили достатъчно в борбата, която не им е по силите“ (т. 6, с. 158).

На Сталин му била нужна ситуация, в която „капиталистите се ръфат като кучета“ („Правда“, 14 май 1939 година). Пактът Молотов-Рибентроп създал тъкмо тази ситуация. „Правда“ се задавяла от възторг: „Разлюляха се основите на света, почвата се изплъзва изпод краката на хората и народите. Пламтят пожари и грохотът на оръдията разтърсва моря и континенти. Като перушина се разхвърчат цели държави… Колко великолепно, колко дивно прекрасно е, когато се тресат основите на света, когато гинат могъщества и падат величия“ („Правда“, 4 август 1940 година). „Всяка такава война ни приближава към щастливия период, когато вече няма да има изтребление между хората“ („Правда“, 18 август 1940 година).

Тези настроения от върховете се разпространявали надолу към Червената армия и партията. Генерал-лейтенант С. Кривошеин описва един разговор със своя заместник П. М. Латишев (по онова време Кривошеин командвал 25-и механизиран корпус, а малко преди това заедно с генерал Х. Гудериан командвал съвместния съветско-фашистки парад в Брест по случай кървавата подялба на Полша):

„— С германците сме сключили договор, но това нищо не значи… Тъкмо сега е времето за окончателно и конструктивно решаване на всички световни проблеми…“ („Ратная быль“, с. 8). Кривошеин (със задна дата) обръща всичко на шега. Интересното е, че в неговия корпус, както и в цялата Червена армия, се разказвали само такива шеги. А по въпроса как корпусът му и цялата Червена армия са подготвени за отбрана изобщо не ставало дума, дори и на шега.

За това колко са вярвали съветските комунисти в пакта за ненападение и как са се канели да го спазват, свидетелства маршалът на Съветския съюз Л. И. Брежнев. Той описва едно събрание на партийни агитатори в Днепропетровск през 1940 година:

„— Другарю Брежнев, налага се да разясняваме, че това с ненападението е насериозно, а който не вярва, разпространява провокационни измишльотини. Но на хората не им се вярва. Какво да правим? Да разясняваме ли, или да не разясняваме?

Времето беше доста сложно, в залата седяха близо четиристотин души, всички очакваха моя отговор, а много време за мислене нямах.

— Непременно разяснявайте — му казах аз. — Ще разясняваме дотогава, докато от фашистка Германия не остане камък върху камък.“ (Л. И. Брежнев. „Малая земля“, с. 16).

Сталин се надявал, че ситуацията, когато „от Германия няма да остане камък върху камък“, ще възникне през 1942 година. Но бързото разгромяване на Франция и отказването на Хитлер от дебаркиране във Великобритания (това станало известно на съветското военно разузнаване още в края на 1940 година) объркали играта на Сталин. Освобождаването на Европа било изтеглено от лятото на 1942 година към лятото на 1941-ва. Поради това новата 1941 година била посрещната под лозунга „Да увеличим броя на републиките в състава на СССР!“:

Мы в Сорок Первом свежие пласты

Земных богатств лопатами затронем.

И, может, станет топливом простым

Уран, растормошенный циклотроном.

Наш каждый год — победа и борьба

За уголь, за размах металлургии!…

А может быть — к шестнадцати гербам

Ещё гербы прибавятся другие…^[2]

„Правда“, 1 януари 1941 година.

Не! Те не се готвели за отбрана. Не се готвели и нямали намерение да се готвят за нея. Били сигурни, че Германия вече воюва на Запад и затова няма да започне война на Изток. Били сигурни, че войната на два фронта е самоубийство за Хитлер. И така си било. Но тъй като знаел какво се прави зад гърба му, Хитлер се видял принуден да започне война на два фронта, макар че тя наистина завършила с неговото самоубийство.

Преди войната „Правда“ изобщо не призовавала съветския народ да подсилва отбраната. Тонът на „Правда“ бил съвсем друг: пактът си е пакт, но скоро цялата земя ще ни принадлежи. „Огромна е нашата страна: на самото земно кълбо му е нужно да се върти девет часа, за да може цялата ни безкрайна съветска страна да встъпи в Новата година на своите победи. Ще дойде време, когато за това ще са му необходими не девет часа, а цяло денонощие… И кой знае къде ще посрещаме Новата година след пет, след десет години, в кой часови пояс, на кой нов съветски меридиан?“ („Правда“, 1 януари 1941 година).

Колкото повече наближавала датата на съветското нахлуване в Европа (юли 1941 година), толкова по-откровена ставала „Правда“: „Разделете враговете си, временно задоволете исканията на всеки от тях, а след това ги разгромете един по един, без да им давате възможност да се обединят“ („Правда“, 4 март 1941 година).

Хитлер решил, че не си струва да чака повече. Започнал пръв, за да не дочака удара на освободителната брадва по гърба си. Но въпреки че започнал войната в най-благоприятната обстановка, съществувала някога за нападащия, той не можа да спечели тази война. Дори в най-неблагоприятна обстановка Червената армия може да „освободи“ половин Европа и да се разпорежда в нея половин век. Интересно ми е каква ли ситуация би се създала, ако най-добрите германски сили се бяха прехвърлили от континента в Африка и на Британските острови, а зад гърба им Червената армия унищожеше единствения за Германия източник на нефт в Румъния?