Виктор Суворов
Ледоразбивачът (14)

5

1927-а е годината, когато Сталин окончателно и стабилно се настанил на самия връх на властта. От този момент нататък вниманието на Сталин е съсредоточено не само върху укрепването на неговата диктатура, а и върху проблемите на цялото комунистическо движение и на световната революция.

1927-а е годината, когато Сталин направил окончателен извод за неизбежността на Втората световна война, за необходимостта от решителна борба срещу социалдемократическия пацифизъм, който забавя започването на войната, и от подкрепа на напиращите към властта фашисти, които след това ще трябва да се унищожат.

1927-а е началото на индустриализацията на СССР. На неговата свръхиндустриализация. Индустриализацията се планирала на петилетки и първата петилетка започнала именно от 1927-а. За какво са били нужни петилетките, можем да съдим по следния факт. В началото на първата петилетка в Червената армия имало 92 танка, а в края й — над 4000. Но все пак военното залитане в първата петилетка още е не чак дотам забележимо. Главното внимание се отделяло не на производството на въоръжение, а на създаването на индустриална база, която след това ще произвежда въоръжение.

Втората петилетка е продължение на развиването на индустриалната база. Това е създаването на коксови батерии и мартенови пещи, на гигантски електроцентрали и кислородни заводи, на валцовъчни машини и блуминги, на мини и рудници. Производството на въоръжение все още не е най-главното. Макар че другарят Сталин не забравя и за него: през първите две петилетки били произведени 24 708 бойни самолета.

А третата петилетка, която трябвало да приключи през 1942 година, щяла да стане петилетка на произвеждането на продукция. На военна продукция. В гигантски количества и с много високо качество.

За индустриализацията била платена висока цена. Заради индустриализацията Сталин жертвал жизненото равнище на населението, като го смъкнал доста ниско. Сталин продавал на външния пазар гигантски запаси от злато, платина и диаманти. Сталин за няколко години продал онова, което нацията била трупала в продължение на стотици години. Сталин ограбил църквите и манастирите, императорските хранилища и музеите. За продан били изкарани икони и скъпоценни книги. В чужбина били изнесени картини на големи майстори от Възраждането, колекции от брилянти, съкровищата на музеи и библиотеки. Сталин засилвал за експорт дървен материал и каменни въглища, никел и манган, нефт и памук, хайвер, ценни кожи, жито и какво ли не още. Но валутата все не му достигала. И тогава през 1930 година Сталин започнал кървавата колективизация. Селяните насила били натиквани в колхозите, за да може после житото да им се отнема безплатно. Всичкото жито. На комунистическия жаргон това се наричало „изпомпване на средства от селското стопанство за тежката индустрия“.

Резултатът от колективизацията и последвалия я глад са 10-те — 16-те милиона убити, измрели от глад и загинали в лагерите. Над страната се изправил с целия си огромен ръст призракът на човекоядството. А Сталин в тия тежки времена продавал в чужбина по 5 милиона тона жито всяка година.

За какво е нужна колективизацията? За индустриализацията. А за какво е нужна индустриализацията? Дали за повдигане на жизненото равнище на народа? Далеч не. Преди индустриализацията и колективизацията по времето на НЕП-а животът бил напълно сносен. Ако другаря Сталин го е вълнувало жизненото равнище на народа, той не е имал нужда нито от индустриализация, нито от колективизация — искало се само да запази НЕП-а.

Индустриализацията и колективизацията изобщо не били предназначени за повдигане на жизненото равнище на народа. Наопаки, това равнище спаднало до такава страховита дълбочина, до каквато не било стигало дори по времето на Чингис хан. Неотдавна Робърт Конкуест публикува страшна книга за онези кървави петилетки със смразяващи снимки на деца скелети. Животът в СССР през ония години бил по-страшен, отколкото в комунистическа Етиопия и в комунистическа Камбоджа от времето на Пол Пот.

И тъй, индустриализацията и колективизацията се провеждали не за повишаване на жизненото равнище, а за да се произвежда оръжие в гигантски количества. За какво им е на комунистите оръжие? За да защитават хората ли? Пак не. Ако Сталин плащал за автострадните танкове, за парашутната коприна и за западната военна технология не по пет милиона тона жито годишно, а само по четири, милиони деца щели да останат живи. Във всички страни оръжието служи за защита на населението и преди всичко на децата — бъдещето на нацията — от страшни бедствия. В Съветския съюз станало обратното: населението, включително и децата, били подложени на страшни бедствия, за да се набави оръжие.

Цялата Първа световна война била весел пикник в сравнение със сталинската индустриализация. През четирите години на войната загинали много хора — 10 милиона. Но ако тези 10 милиона се разпределят между всички участвали страни, жертвите ще се окажат сравнително малки. Русия например загубила през Първата световна война 2,3 милиона души. А в МИРНО време, за да се сдобие с автострадните танкове и със самолетите агресори, Сталин изтребил многократно повече хора. КОМУНИСТИЧЕСКИЯТ МИР СЕ ОКАЗАЛ МНОГОКРАТНО ПО-СТРАШЕН ОТ ИМПЕРИАЛИСТИЧЕСКАТА ВОЙНА.

Непрекъснатото увеличаване на съветската военна мощ в никой случай не било продиктувано от външна заплаха, защото започнало ПРЕДИ идването на Хитлер на власт. Унищожаването на милиони деца в името на масовото производство на оръжие протичало едновременно с гигантските усилия на Сталин да смаже западните пацифисти и да подпомогне фашистите.

Могат да ми възразят, че Сталин е пожертвал милиони хора, но е създал оръжие, за да защити останалите хора. Не, вече видяхме и по-нататък още много пъти ще видим, че създаваното оръжие изобщо не подхождало за отбрана на своята територия и за защита на своите хора, та се наложило да бъде прилагано не по предназначение или изобщо да бъде изхвърлено.

За какво — пита се — комунистите са създавали своите гигантски арсенали от оръжие, ако не за защита на своята територия и своето население?

Другари комунисти, давам ви думата.