Виктор Суворов
Ледоразбивачът (130)

4

Същата нощ, по същата жп линия Москва — Минск е трябвало да се преместят в западните райони ръководните дейци от Народния комисариат на отбраната, НКВД, Народния комисариат за държавен контрол и от други важни правителствени учреждения на Съветския съюз. Целта на пътуването е: война. За тайно заминаване на западната граница са се готвили: народният комисар на вътрешните работи, кандидат-член на Политбюро и генерален комисар на държавна сигурност Л. П. Берия; членът на ЦК, народен комисар на държавния контрол, армейски комисар I ранг Л. З. Мехлис; кандидат-членът на ЦК, нарком на отбраната маршал на Съветския съюз С. К. Тимошенко и други лидери от Сталиновата империя. Не е изключено да се е готвил за тайно заминаване и лично другарят Сталин.

За всеки лидер е била създадена смесена група от висши представители на ръководствата на най-важните народни комисариати във военно време. Сутринта на 21 юни създаването на оперативните групи е приключило. Всяка група просто е чакала лидера си, който е бил на съвещанието на Политбюро, за да го съпроводи. Всички членове на оперативните групи на 21 юни сутринта знаят, че отиват на война. Е, те знаят, че мястото на назначението е Минск (което също е вярно), а не Вилнюс, но от Минск до Вилнюс разстоянието е никакво.

Всички членове на групите знаят, че Съветският съюз вече е във война с Германия, макар че това все още не е официално съобщено и бойните действия още не са започнали. Но нали групите отиват тайно на запад тъкмо за да започнат тия действия.

Но чудно нещо: никой, включително и лидерите на групите, които заседават в Кремъл, не подозират за подготвеното нахлуване на германците. Нещо повече, когато вечерта се изсипва порой от донесения, че нахлуването е факт, висшите съветски ръководители не искат да им повярват. От Кремъл, от Народния комисариат на отбраната, от Генералния щаб към границата летят безброй заповеди и телефонни крясъци: на провокации не се поддавайте!

И тук възниква въпросът: щом съветските ръководители не са вярвали, че е възможно германците да нахлуят, на каква война са се готвили да отидат? Отговорът е един: НА ВОЙНА, КОЯТО НЕ ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНЕ С НАХЛУВАНЕТО НА ГЕРМАНИЯ В СССР!

Групите за съпровождане на лидерите прекарват часове на мъчително чакане и най-сетне в 6 часа сутринта на 22 юни им съобщават, че заминаването за западната граница се отлага, тъй като Хитлер е започнал войната.

Ако съветските лидери са били готови да отпътуват за тайните командни пунктове на западната граница, за да отблъснат германското нашествие, щом са получили сигнал, че то е факт, би трябвало да бързат на запад, но те отлагат отиването на война. Готови са били да отидат на границата и да ръководят война, но не и война, която започва по германски сценарий, а по съветски. Хитлер ги лишава от това удоволствие.

Ето едно стандартно свидетелство.

Избрал съм го измежду много други, защото е най-прясно. Свидетелят Д. И. Ортенберг на 21 юни 1941 година е заемал поста завеждащ организационно-инструкторския отдел на Народния комисариат за държавен контрол. Той сам е описал длъжността си: „според военните понятия нещо като началник-щаб“.

Генерал-майор Ортенберг, имате думата:

„Понякога ме питат:

— Ти кога отиде на война?

— На двадесет и първи юни.

— ?!

Да, така беше.

… Сутринта ме повикаха в Народния комисариат на отбраната и ми казаха, че група работници от комисариата начело с маршал С. К. Тимошенко заминава за Минск. Предупредиха ме, че ще замина с нея. Предложиха ми да се върна вкъщи, да се облека във военна униформа и да се явя в народния комисариат… Приемната беше препълнена с военни. С папки, с карти, явно възбудени. Приказват шепнешком. Тимошенко бил в Кремъл… На 22 юни към пет часа сутринта народният комисар се върна от Кремъл. Извика ме:

— Германците са почнали войната. Заминаването ни за Минск се отлага“ (Д. И. Ортенберг. „Июнь — декабрь сорок первого“, с. 56).

Кой знае откъде се е взела легендата, че на 22 юни 1941 година Хитлер е започнал войната на изток и едва ли не насила е вкарал Съветския съюз във войната. Но ако чуем тия, които са били близо до най-големите съветски лидери през ония дни, часове и минути, нещата изглеждат другояче: на 22 юни Хитлер е провалил Сталиновия план за война, той е пренесъл войната на територията, на която тя е била родена на 19 август 1939 година. Хитлер не е позволил на съветските лидери да водят войната така, както те са искали, принудил ги е да импровизират и да правят това, за което не са били готови: да защитават собствената си територия. Хитлер, естествено, не можа да спре натиска на световния комунизъм, но го възпря, задържа го, изтощи го.

Това не е моя измислица.

Казват го съветските генерали.