Виктор Суворов
Ледоразбивачът (119)

4

Освен всичко това има една много по-сериозна причина, поради която Сталин не е вярвал на „предупрежденията“ на Чърчил: Чърчил изобщо не го е предупреждавал, че Германия ще нахлуе в Съветския съюз.

Комунистическата пропаганда направи твърде много, за да затвърди мита за „предупрежденията“ на Чърчил. С тази цел Хрушчов цитира посланието на Чърчил до Сталин от 18 април 1941 година. Изтъкнатият съветски военен историк (и много ловък фалшификатор) В. А. Анфилов цитира това послание във всичките си книги. Маршал Жуков го е включил цялото в книгата си. Армейски генерал С. П. Иванов — също. Официалната „История на Великата отечествена война“ упорито ни набива в главите предупрежденията на Чърчил и също цитира изцяло посланието. Освен в тия източници посланието на Чърчил може да се намери в десетки и стотици съветски книги и статии.

Ето какво пише в него:

„Получих достоверна информация от заслужаващ доверие агент, че германците, след като са решили, че Югославия вече е в мрежите им, т.е. на 20 март, са започнали да прехвърлят в южната част на Полша три бронетанкови дивизии от петте, които се намират в Румъния. В момента, в който те са научили за сръбската революция, това придвижване е било отложено. Ваше превъзходителство лесно ще оцени тия факти.“

Всички съветски историци публикуват в тоя вид посланието на Чърчил, като настояват и твърдят, че точно това е „предупреждението“. Лично аз не виждам никакво предупреждение.

Чърчил говори за три танкови дивизии. Според неговите стандарти това е много. Според стандартите на Сталин — не чак толкова. Самият Сталин по това време създава тайно 63 танкови дивизии, всяка от които по количество и качество на танковете е по-силна от една германска дивизия. Е, защо е трябвало да се сети, че Германия ще нападне СССР, след като е получил съобщение за три танкови дивизии?

Ако считаме, че това съобщение е достатъчно убедително „предупреждение“ за подготовка към агресия, в такъв случай не бива да обвиняваме Хитлер в агресивност, защото германското разузнаване му е донесло сведения за десетки съветски танкови дивизии, които са се групирали по границите с Германия и Румъния.

Чърчил предлага на Сталин „сам да оцени значението на тия факти“. А как могат да бъдат оценени? Полша е историческата врата на всички агресори, нахлуващи в Русия от Европа. Хитлер е искал да прехвърли три танкови дивизии в Полша, но се е отказал.

В сравнение с Полша Румъния е много по-лош плацдарм за агресия: германските войски в Румъния се снабдяват много по-трудно, отколкото в Полша; при агресия от румънска територия пътят към жизненоважните центрове на Русия е много по-дълъг и тежък за агресора — той ще трябва да преодолява множество прегради, включително Днепър в долното му течение.

Ако Сталин се беше готвил за отбрана и ако бе повярвал на „предупреждението“ на Чърчил, би трябвало да въздъхне с облекчение и да намали военните приготовления. На туй отгоре Чърчил съобщава причината, поради която германските войски не се прехвърлят в Полша, а остават в Румъния — германците имат проблеми в Югославия и по-специално в Сърбия. С други думи. Чърчил казва, че германските танкови дивизии са оставени в Румъния съвсем не за агресия на изток, срещу Съветския съюз, а обратното, че са насочени на югозапад, т.е., че са обърнати с гръб към Сталин.

По онова време Британия е водила изключително интензивна дипломатическа и военна битка в целия Средиземноморски басейн, особено в Гърция и Югославия. Телеграмата на Чърчил е от изключителна важност, но в никакъв случай не може да се разглежда като предупреждение. В много по-голяма степен тя е покана до Сталин: германците искаха да прехвърлят дивизии в Полша, но се отказаха, няма от какво да се боиш, при това дивизиите им в Румъния са с гръб към тебе! Оцени тия факти и действай!

В хода на войната, изпаднал в критично положение, Сталин е изпращал подобни послания до Чърчил и Рузвелт: Германия е съсредоточила основните си усилия против мене, застанала е с гръб към вас, моментът е много удобен! Хайде, откривайте по-бързо втория фронт! А после идва ред на западните съюзници: след като откриват втория фронт и изпадат в тежко положение, западните лидери се обръщат към Сталин със същото послание през януари 1945 година: Сталин, не можеш ли да удариш още по-силно?!

Ние нямаме право да разглеждаме писмата на Чърчил като предупреждение: Чърчил е написал първото си голямо писмо до Сталин на 25 юни 1940 година, когато план „Барбароса“ още не съществува! Писмата на Чърчил се базират не на познаване на германските планове, а на трезва сметка. Просто Чърчил обръща внимание на Сталин върху европейската ситуация: днес Британия има проблеми с Хитлер, утре проблеми с него ще има Съветският съюз. Чърчил приканва Сталин към обединяване срещу Хитлер, т.е. към намеса на Съветския съюз във войната на страната на Великобритания и на цяла покорена Европа.

Изтъкнатият британски военен историк Б. Лидъл Харт е направил блестящ анализ на тогавашната стратегическа обстановка. Според Йодъл, цитиран от Лидъл Харт, Хитлер неведнъж е казвал на генералите си, че Великобритания има една-единствена надежда — съветското нахлуване в Европа (B. Liddel Hart. History of the Second World War, p. 151). Самият Чърчил на 22 април 1941 година е записал: „Съветското правителство знае много добре, че ние имаме нужда от неговата помощ“ (D. Woodward. British Foreign Policy in the Second World War, p. 611). А каква помощ очаква Чърчил от Сталин? И как Сталин може да я окаже освен с удар срещу Германия?