Виктор Суворов
Ледоразбивачът (112)

4

Преди да направи крачка напред, командирът оглежда местността, която се намира пред него. Разбира се, разузнаването вече е научило много неща и за много неща е доложило; разбира се, че командирът вярва на разузнаването си, но все пак, преди да направи крачка напред, той още веднъж оглежда цялата местност с набитото си командирско око. Ако напред трябва да върви батальон, батальонният командир дълго и внимателно оглежда местността през бинокъла си. А ако напред трябва да върви корпус, е, тогава лично неговият командир оглежда местността. Това не е традиция и не е празен ритуал. Преди да поведе войските си, командирът е длъжен лично да види и да усети пространството пред себе си: ето там има долчинка — да не затънат танковете в калта, а там — малък мост — дали не са изпилени подпорите? А там, от оная горичка — чакай контраатака…

Ако командирът лично не усети пространството пред себе си, ако неговото въображение не може да извърви цялото пространство преди пехотинеца и ако командирът преди битката не може да прецени всички трудности, които ще се стоварят върху гърба на неговия войник, разплатата ще бъде само една — поражение. Ето защо всеки командир независимо от ранга си, преди да влезе в настъпателна битка, облича войнишки дрехи и пълзи по корем в калта покрай държавната граница или предната линия, часове наред оглежда пространството пред себе си и се опитва преди битката да си представи и да предвиди всички трудности, които го очакват утре.

Визуалното изучаване на противника и на местността се нарича рекогносцировка. Появата на рекогносцировъчни групи на границата не е най-приятният възможен сюрприз! Не е много хубаво, ако от другата страна на границата часове наред през бинокъл ви гледа командир на съветска танкова дивизия. Но представете си, че в района на вашите граници се е появил командващ съветски военен окръг, при това не сам, а в компанията на член на Политбюро и не по цели часове, а седмици наред те се навъртат в граничните застави. Какво ще си помислите в такъв случай?

А така е било преди всяко „освобождение“. Ето например още през януари 1939 година командващият Ленинградския военен окръг К. А. Мерецков и А. А. Жданов, който малко след това става член на Политбюро, с кола са обикаляли цялата граница с Финландия. Техните пътувания продължават през пролетта, лятото и есента. И точно в края на есента, когато те си свършват работата и се връщат в Ленинград, „финландската военщина провокира войната“.

От началото на 1941 година германските офицери и генерали започват от време на време, а после все по-интензивно, да правят същото на германо-съветската граница, което съвсем скоро са правили Мерецков и Жданов на съветско-финландската. Над бюрото ми виси една прочута снимка: генерал Х. Гудериан с офицери от своя щаб провежда последната рекогносцировка край Брест в нощта срещу 22 юни 1941 година. Не само Гудериан, а всички германски генерали са наблюдавали съветската територия. Колкото повече е наближавала датата, определена за начало на „Барбароса“, толкова по-важни генерали са се появявали на германо-съветската граница. Съветските генерали и маршали отбелязват присъствието на все повече и повече рекогносцировъчни групи (Главен маршал на авиацията А. А. Новиков. „В небе Ленинграда“, с. 41). Германските рекогносцировъчни групи са се криели, маскирали са действията си по всякакъв начин, обличали са се в униформи на граничари, на редници, но, естествено, едно опитно око може да различи рекогносцировъчна група от граничен патрул. От съветско-германската граница се сипят доклади, че германски офицери интензивно се занимават с рекогносцировка. Това е явен признак за наближаването на война.

Маршал на Съветския съюз Захаров (по това време генерал-майор, началник-щаб на 9-а армия) съобщава, че през април 1941 г. се е създала „нова обстановка“ (курсивът е на Захаров), за която е характерно, че „на р. Прут се появяват групи от офицери във войнишки униформи на румънската и германската армия. По всички признаци личи, че те извършват рекогносцировка“ (Вопросы истории, 1970, №5, с. 43). Рекогносцировка означава подготовка за настъпление и маршал Захаров знае, че това е така, през 1970 година, както го е знаел и през 1941-ва. Появата на рекогносцировъчни групи от другата страна на границата все още не означава начало на война, но съвсем определено означава край на мира.

Но какво правят съветските командири? Защо не взимат бързи мерки с отбранителен характер, за да дадат отпор на агресията, чиято неизбежност се потвърждава от интензивната дейност на противниковите рекогносцировъчни групи? Съветските генерали не реагират по една проста причина: много са заети — и те извършват рекогносцировка.

Генерал-майор П. В. Севастиянов (по това време началник на политотдела на 5-а стрелкова дивизия от 16-и стрелкови корпус на 11-а армия от Северозападния фронт): „Когато наблюдавахме германските граничари от някакви си трийсетина крачки и срещахме погледите им, ние абсолютно с нищо не показвахме, че те съществуват за нас, че проявяваме и най-малък интерес към тях“ („Неман — Волга — Дунай“, с. 7).

Описанието на генерал Севастиянов означава, че той неведнъж е наблюдавал германските граничари от „трийсетина крачки“ и че това е ставало редовно. Ето го и въпроса: другарю генерал, всъщност вие каква работа имате толкова близо до границата? Ако сте бил разтревожен, че германците могат да нахлуят в СССР, би трябвало да заповядате да се опънат пет-шест реда бодлив тел покрай границата и за да не се изкуши някой да се промъкне през нея, обилно да наръсите граничната полоса с мини-капани. А за телените заграждения да направите истинско минно поле с дълбочина около три километра, зад него — противотанкови редове, защитени от фугаси, а отзад още двайсет-трийсет реда бодлив тел, и то опънат на метални колове. А още по-добре би било да се използват не колове, а стоманени релси и забити не в земята, а в бетон, в бетон! И зад всичко това — пак минно поле, фалшиво. И чак зад него — истинско. После — още един противотанков ров, зад него — прегради от клони, храсти, дървета и пр., и пр. Ако един генерал се готви за отбрана, изобщо не му е необходимо от упор да гледа германските граничари. Той трябва да изучава не чуждата, а собствената си територия и колкото по-задълбочено, толкова по-добре. А на границата може да има малки подвижни отряди, които в случай на нападение могат лесно да се изтеглят през тайните проходи в зоната със заграждения, минирайки след себе си пътя на изтеглянето.

Горе-долу в такъв дух се е готвила за отбрана Финландия и на финландските генерали изобщо не им е било необходимо да стоят на граничната бразда ида оглеждат чуждата територия…

Да, но Червената армия не строи заграждения по границите си и съветските генерали, както и техните германски колеги, по цели седмици и месеци прекарват на края на своята територия, на няколко крачки от държавната граница.

Полковник Д. И. Кочетков си спомня, че командирът на съветската танкова дивизия в Брест (генерал-майор от танковите войски В. П. Пуганов, командир на 22-ра танкова дивизия от 14-и механизиран корпус на 4-та армия от Западния фронт — б.а.) избрал такова място за щаб на дивизията и такъв кабинет за тоя щаб, че „ние седяхме с полковия комисар А. А. Иларионов в кабинета на командира на дивизията и гледахме с бинокли германските войници на отсрещния бряг на Западен Буг“ („С закрытыми люками“, с. 8).

Идиотизъм! — възмущаваме се ние. Започне ли война, в прозореца на командира на танковата дивизия може да се стреля просто с автомат от отвъдния бряг, а още по-сигурно е с оръдие да го разпердушинят. По щаба на дивизията можеш да стреляш с каквото ти падне: с картечница, с минохвъргачка, може да го държиш под снайперистки прицел, но с оръдие по него можеш да стреляш с право мерене, дори без пристрелка — няма как да не го улучиш.

Но да не се възмущаваме. От отбранителна гледна точка такова разположение на щаб на танкова дивизия, меко казано, не е много сполучливо. Но нали танковата дивизия в Брест, „в непосредствена близост до границата“ („Советские танковые войска“, с. 27) не е тук за отбрана! А ако погледнем ситуацията от настъпателна гледна точка, всичко си е наред. Германската танкова групировка на Гудериан от отсрещната страна е изнесена буквално на брега. И самият Гудериан на отвъдния бряг прави същото: разглежда с бинокъл съветския бряг през прозореца. От време на време Гудериан в съответна маскировка се появява с бинокъла си досами реката. А преди да започне „Барбароса“, излиза дори без маскировка: стои си в генералската униформа със своите офицери и гледа с бинокъла си, както гледат и неговите съветски противници. Не бива да наричаме съветските генерали идиоти. Та нали не виждаме нищо идиотско в действията на германските. Това е просто обичайна подготовка за настъпление. Така се прави винаги и във всички армии, включително съветската, включително германската. Разликата е само в това, че Съветският съюз е подготвял операция с несравнимо по-голям размах от германската операция „Барбароса“, затова съветските командири са започнали рекогносцировъчни мероприятия много по-рано от германските, но са имали намерение да ги завършат през юли 1941 година. Има източници, според които Баграмян, изследвайки планинските проходи в Карпатите, е „извършил щателна рекогносцировка на голям участък от границата“ (ВИЖ, 1976, №1). А това е станало през септември 1940 година.

От съветска страна рекогносцировка извършват командири от всякакъв ранг. Началникът на инженерните войски на Югозападния фронт генерал-майор А. Ф. Илин-Миткевич в момента, в който войната започва, е бил на самата граница, в Рава Руская (Полковник. Р. Г. Умански. „На боевых рубежах“, с. 39).

По заповед на армейски генерал К. А. Мерецков през юли 1940 година е била извършена рекогносцировка по цялата западна граница. В нея са участвали хиляди командири от различен ранг, включително генерали и маршали, заемащи много високи постове, а Мерецков, който до неотдавна е оглеждал финландската граница, сега прави същото по границите с Румъния и Германия. Имате думата, другарю маршал: „Лично проведох продължително наблюдение от предните гранични постове“ („На службе народу“, с. 202). „После обиколих граничните части“ (пак там, с. 203). Мерецков заедно с командващия Югозападния фронт генерал-полковник М. П. Кирпонос повтарят рекогносцировката по целия участък на Киевския специален военен окръг. „От Киев заминах за Одеса, където се срещнах с началник-щаба на окръга генерал-майор М. В. Захаров… заедно с него заминах за съветско-румънската граница. Гледаме отсрещната страна, а оттам ни гледат група военни.“ Тук трябва да отбележим, че генерал Мерецков извършва рекогносцировката заедно със същия този Захаров, който съобщава, че провеждането на рекогносцировъчни мероприятия от групи германски генерали и офицери е създало през април 1941 година „нова ситуация“. А не сте ли се замисляли, другари маршали и генерали, над обстоятелството, че германските рекогносцировки, започнали през април 1941 година, са били просто в отговор на масираните съветски рекогносцировки, започнали още от юли 1940 година?

Но да се върнем към Мерецков. От Одеския военен окръг той бърза за Белорусия, където с армейски генерал Д. Г. Павлов щателно рекогносцира съветско-германската граница и германската територия. Кратка визита в Москва — и Мерецков вече е на Северния фронт. Пътьом той съобщава, че не е намерил в щаба командващия Северозападния фронт, който от доста време е на границата. От щаба отсъства и командващият Северния фронт генерал-лейтенант М. М. Попов — и той е на границата.

Към всичко това ще добавим, че през 1945 година Сталин и неговите генерали щателно са подготвили и блестящо са нанесли внезапен удар срещу японските войски, след което завладяват Манджурия, Северна Корея и някои китайски провинции. Подготовката и нанасянето на внезапния удар са били осъществени точно така, както и подготовката на удара срещу Германия през лятото на 1941 година. На границата се появява все същият Мерецков. Вече е маршал на Съветския съюз. Той идва на границата с Манджурия тайно, под псевдонима „генерал-полковник Максимов“. Един от основните елементи на подготовката е рекогносцировката. „Лично обиколих с всъдехода, някъде и на кон, всички участъци“ („Красная звезда“ 7 юни 1987 г.).

Генерал-лейтенант от инженерни войски В. Ф. Зотов (по това време генерал-майор, началник на инженерните части от Северозападния фронт) потвърждава, че командващият Северозападния фронт генерал-полковник Ф. И. Кузнецов почти целия юни 1941-ва, буквално до 22-ри, е прекарал в района на щаба на 125-а стрелкова дивизия. Тук е бил и военният съвет на фронта. А щабът на 125-а стрелкова дивизия е бил толкова близо до границата, че „първият снаряд е улучил точно него“ („На Северо-Западном фронте“, с. 173–174). Би могло да се каже: ах, какви глупаци са тия руснаци, да разположат щабовете толкова близо до границата! И аз така казвах. А после събрах сведения за разположението на щабовете на съветските дивизии и корпуси по границите с Турция и Манджурия. Там няма нищо подобно. Щабовете на дивизиите са били разположени на 10 км от границите. Но когато са се готвили за „освободителните походи“, са изнасяли щабовете до самата граница. И не само щабове на дивизии, но дори на корпуси, армии, фронтове. Така Жуков е изнесъл своя щаб на Халхин Гол, преди да нанесе внезапния удар. Така са постъпвали всички съветски генерали и маршали преди всяко настъпление. Между другото Гудериан е правил същото. И Манщайн. И Ромел. И Клайст.

Командирите на съветските дивизии и корпуси, разположени във вътрешността на страната, също са посещавали границата, и то доста интензивно. Маршалът на Съветския съюз К. К. Рокосовски (по това време е бил генерал-майор и е командвал механизиран корпус, но не на самата граница) си спомня, че често е навестявал И. И. Федюнински, чийто корпус е бил буквално на границата. Армейски генерал Федюнински в мемоарите си пише, че колегите му наистина са го навестявали, и споменава Рокосовски. Можем да намерим стотици и хиляди подобни моменти в мемоарите на съветските генерали и маршали.

Маршалът на Съветския съюз К. С. Москаленко, по това време генерал-майор от артилерията, командир на 1-ва противотанкова бригада от Резерва на Главното командване (РГК), непосредствено свързва съобщението на ТАСС с рязкото засилване на рекогносцировъчната активност на съветските командири. Командващият 5-а армия генерал-майор от танковите войски М. И. Потапов обсъжда с генерал Москаленко съобщението на ТАСС и му поставя следната задача: „Подбери свестни, грамотни във военно отношение хора и ги прати на границата, нека направят рекогносцировка на местността, да поогледат германците и тяхното поведение. Пък и за тебе ще бъде от полза“ („На Юго-Западном направлении“, с. 21).

Да не забравяме, че при отбранителна операция една противотанкова бригада няма какво да прави на предни позиции. Командващият армия вкарва в сражение противотанкова бригада само в най-критична ситуация, когато противникът вече е разкъсал отбраната на батальоните, полковете, бригадите, дивизиите и корпусите, когато е възникнала криза от армейски мащаб и направлението на главния удар на противника вече съвсем ясно се е очертало. И това може да се случи единствено в дълбочина на съветската отбрана. Но бригадата на генерал Москаленко не е армейска и дори не е фронтова. Тя е бригада от РГК. При отбрана може да бъде вкарана в бой, когато отбраната на армиите и дори на фронтовете вече е разкъсана и явно се е очертала криза от стратегически мащаб.

За да бъде ликвидирана подобна криза, бригадата не трябва да е на границата, а на десетки, дори на стотици километри от нея, т.е. там, където може да възникне стратегическа криза. При подготовка на отбранителна операция командир на противотанкова бригада от РГК категорично няма какво да прави на границата. Но ако се готви грандиозно съветско настъпление от Лвовската издатина към вътрешността на противниковата територия, левият фланг на най-мощната военна групировка в историята на човечеството ще бъде прикрит от Карпатите (и от планинските армии, които ще се появят там), а десният трябва да бъде прикрит от свръхмощна противотанкова формация, и го на самата граница. Тъкмо там е била бригадата и генерал Москаленко по заповед на генерал Потапов отива да извърши рекогносцировка на противотанковата територия.

Ако някой се опита да обясни съветските рекогносцировки с обстоятелството, че Съветският съюз се е готвил за отбрана и затова, видите ли, съветските командири са наблюдавали какво става оттатък границата, ще им напомня, че в състава на съветските рекогносцировъчни групи е имало много сапьори, включително и сапьори от най-висша класа. Ако се подготвя отбрана, на сапьорите изобщо не им трябва да гледат местността на противника, те си имат достатъчно работа на собствена територия и колкото по-навътре е оттеглянето на собствена територия, толкова повече работа има за сапьорите.

Но съветските сапьори кой знае защо часове наред са разглеждали територията на противника.

Ако съветските рекогносцировки са се извършвали с отбранителна цел, не е трябвало да се правят на границата, а на сто километра далеч от нея, във вътрешността на собствената територия, да се изберат удобни за отбрана позиции, да им се направи рекогносцировка, а след това да започне интензивна подготовка на тия позиции за отбранителни битки. След това целият висш команден състав е трябвало да се оттегли от старата гранична линия, отново да направи рекогносцировка на старите позиции, които са изоставени, после да застане на линията на Днепър и т.н., и т.н.

А рекогносцировка от гранични застави е рекогносцировка, която предполага агресия.