Виктор Суворов
Ледоразбивачът (110)

2

В мирно време командващият военен окръг има две функции и ролята му е двойствена. От една страна, той е чисто военен командир, на когото са подчинени няколко дивизии, а понякога — няколко корпуса или дори няколко армии. От друга — той контролира строго определена територия, изпълнявайки ролята на военен губернатор или наместник.

В случай на война граничният военен окръг се превръща във фронт, при което могат да възникнат три ситуации.

Ситуация първа: фронтът воюва на териториите, където преди войната се е намирал военният окръг. В тоя случай командващият фронта си остава чисто военен командир и освен това продължава да контролира поверените му територии, изпълнявайки в районите на тила ролята на военен губернатор.

Ситуация втора: под натиска на противника фронтът отстъпва. В тоя случай командващият си остава военен командир, но при оттеглянето взима със себе си органите на териториалното ръководство.

Ситуация трета: още в началото на войната фронтът преминава на противникова територия. Единствено при тази ситуация се извършва разделение на функциите на командващия. Той си остава само военен командир и води войските си напред, а на територията на окръга трябва да остане някой от по-нисш ранг, за да изпълнява функциите на военен губернатор.

Има едно събитие от февруари 1941 година, незабелязано от съвременните историци. В Западния специален военен окръг е била открита длъжността за още един заместник-командващ окръга. Какво значение има това? Месеци наред допълнителната длъжност заместник-командващ е била вакантна. Накрая я заема генерал-лейтенант В. Н. Курдюмов.

Значението на това събитие е огромно.

В мирно време в Минск се намират: командващият окръга генерал Д. Г. Павлов, неговият заместник — генерал-лейтенант И. В. Болдин, неговият началник-щаб генерал-майор В. Е. Климовских. При мобилизацията Павлов става командващ Западния фронт, Климовских — началник-щаб, а Болдин по план трябва да стане командващ подвижна група на Западния фронт.

Ето какво искам да изтъкна: ако Западният фронт е трябвало да воюва там, където е бил преди войната, т.е. в Белорусия, не би имало нужда от никакви структурни промени. Но Западният фронт се готви да мине на противникова територия. Ще го водят генералите Павлов, Болдин, Климовских. Ако те вземат със себе си всички армии, корпуси, дивизии, бригади, кой ще остане в Минск? Ето точно за такъв случай е въведена длъжност за още един заместник, която е допълнителна и заета от генерал-лейтенант Курдюмов. Разделението на структурите вече е извършено, и то в мирно време. Армейски генерал Павлов е съсредоточил вниманието си върху чисто военните проблеми, а неговият заместник — върху чисто териториалните. Когато Западният фронт начело с Павлов се окаже на противникова територия, генерал Курдюмов ще остане в Минск, за да изпълнява ролята на териториален военен губернатор, да пази местните власти, комуникациите, да контролира промишлеността и транспорта, да извършва допълнителна мобилизация и да подготвя резерви за фронта, който е отишъл далеч напред.

Генерал Курдюмов, който е командвал управлението за бойна подготовка в Червената армия, сега е назначен в Минск. От гледна точка на „освободителната“ война решението е великолепно: генерал с опит е на възлово място, през което ще минават все нови и нови резерви на запад. Той най-добре от всички може да даде на преминаващите войски последни указания, преди да влязат в бой.

Четири армии, десет корпуса, десет авиодивизии, разположени на територията на Киевския специален военен окръг, също се готвят да минат на противникова територия. Тях ще ги поведе командващият Югозападния фронт генерал-полковник М. П. Кирпонос. По тая причина е необходимо функциите на командващия спешно да се разделят: Кирпонос да запази за себе си чисто военните и да предаде чисто териториалните на някой друг. Тъкмо затова е създадена допълнителната длъжност „заместник“, на която е назначен генерал-лейтенант В. Ф. Яковлев. Кирпонос с войските ще мине напред, Яковлев ще остане в Киев. От началото на февруари започва все по-ясно да личи разделението на двете структури. В Тернопол се създава таен команден пункт — център на военна структура, в Киев се запазва щабът — център на териториална структура. В Бровари, в района на Киев, е изграден свръхмощен подземен команден пункт за териториална система на управление. В Тернопол се изгражда команден пункт от много лек тип: землянки с дъсчен покрив. Напълно логично: военната структура не е предназначена да остане дълго време в Украйна, защо да се зидат яки бетонни зандани?

В Прибалтийския специален военен окръг също е извършено разделение на структурите. Висшият команден състав отива в Паневежис, който се превръща в таен център на чисто военна структура от Северозападния фронт, а в Рига е оставен второстепенният генерал Е. П. Сафронов, който ще осъществява военнотериториален контрол, след като основната маса съветски войски мине на запад.

Колкото до Одеския военен окръг, съществува известен малък нюанс. Тук също е станало разделение на структурите. Но от щаба на окръга се отделя не щаб на целия фронт, а щаб на най-мощната от всички съветски армии — 9-а. По-голямата част от щабните офицери от Одеския военен окръг начело с началник-щаба генерал-майор М. В. Захаров тайно са прехвърлени в щаба на 9-а армия. Маршал И. С. Конев свидетелства, че на 20 юни щабът на 9-а армия е бил вдигнат по сигнал за бойна тревога и тайно изкаран от Одеса на полеви КП (ВИЖ, 1968, №7, с. 42). Командващият Одеския военен окръг генерал-полковник Я. Т. Черевиченко отдавна не е в Одеса. Той тайно е минал през Крим, за да приеме пристигналия от Кавказ 9-и специален стрелкови корпус, след което, без да спира в Одеса, заминава с влак за тайния команден пункт на 9-а армия, чието командване му е наредено да поеме. Маршал М. В. Захаров съобщава, че когато германците са нахлули в СССР, Черевиченко е бил във влака (Вопросы истории, 1970, №5, с. 46), 9-а армия е трябвало да напусне пределите на съветската територия, ето защо в Одеса се е появил още един генерал — Н. Е. Чебисов, преди германците да нахлуят в Съветския съюз. След като военната структура на 9-а армия напуска Одеса, генералът е трябвало да остане на полупразните от военна гледна точка територии, за да осъществява военнотериториален контрол.

А Ленинградският военен окръг е изключение. Тук също тайно е създаден Северният фронт, но разделение на структурите не се извършва. Абсолютно логично: Северният фронт все още не се готви да напусне територията на Карелия, затова не е необходимо командирите да се делят на такива, които ще отидат далеч напред, и на такива, които ще останат. Северният фронт ще действа почти на същата територия, където преди това е бил военният окръг, затова създаването на две различни структури в случая не е необходимо. Ето защо в Ленинградския военен окръг не е въведена и допълнителната длъжност заместник. И бойните действия, и контролът върху територията тук ще се осъществяват от един център — от щаба на Северния фронт.