Виктор Суворов
Ледоразбивачът (108)

5

След тайнственото изчезване на генерал Конев от Далечния изток 2-ра армия, която той напуска, остава без достоен командир. Генерал М. Ф. Терьохин не може да се смята за достойна смяна на Конев.

А в 1-ва армия от Далекоизточния фронт положението, е още по-интересно. След като генерал М. М. Попов заминава на Северния фронт, на негово място е назначен достоен командир на армията — генерал-лейтенант А. И. Ерьоменко (впоследствие маршал на Съветския съюз). Но той не я командва дълго. На 19 юни 1941 година получава заповед да предаде 1-ва армия и спешно да отпътува за Москва, за да получи ново назначение.

Хитлер тотално обърква картите и вече след нахлуването на германците Ерьоменко става командващ Западния фронт на мястото на отстранения Д. Г. Павлов. Но, разбира се, на 19 юни такъв обрат не се е предвиждал. Павлов здраво си седи на поста командващ Западния фронт. Сталин е повикал Ерьоменко за изпълнение на някаква друга мисия, която и до ден-днешен остава неясна и може би — неосъществена. Лично аз съм имал щастието да се срещам с маршал Ерьоменко и да разговарям с него. Опитвал съм се да изясня тоя въпрос, макар и много предпазливо, за да не предизвикам подозрения. Впечатлението ми е, че маршал Ерьоменко не хитруваше, а наистина не знаеше защо го е повикал Сталин на 19 юни 1941 година. Обърнах му внимание, че не е бил единствен. Ето, казвам, и Курочкин, и Сивков, и Курдюмов, и Жадов, и Петров, и Лучински — всички са пътували за Москва. Това много заинтересува маршала. Много съжалявах, че не съм западен историк с паспорт на чужда държава в джоба, което ми пречеше да навляза в по-големи подробности по време на разговора ми с Ерьоменко.

Ерьоменко, който прояви интерес към казаното от мен, спомена още две-три имена на генерали, изтеглени от Далечния изток, с което почти напълно е била оголена съветската отбрана; генерал-майор Н. Е. Берзарин е бил заместник-командващ 1-ва армия. Ерьоменко ми каза нещо, което не е написал в мемоарите си: след като е заминал от Далечния изток, той е трябвало да предаде армията на своя заместник Берзарин. Нали затова са заместниците! Но още в края на май Берзарин е бил повикан от Сталин в Москва и тайно е бил назначен за командващ 27-а армия в Прибалтика, в близост до границата с Германия.

Отново мога да чуя възражения, че Сталин е изтеглил Ерьоменко, Берзарин и другите генерали от Далекоизточния фронт, за да подсили отбраната. За да отхвърля окончателно тия възражения, ще спомена името на още един генерал, което ми беше подсказано също от Ерьоменко: генерал-майор В. М. Глазунов (впоследствие генерал-лейтенант, командващ въздушнодесантните войски на Червената армия) в началото на 1941 година е командвал 59-а стрелкова дивизия в 1-ва армия от Далекоизточния фронт. Ерьоменко много обичал 1-ва армия и не е искал да я остави без командир, на произвола на „щабния плъх“ Шелахов. Но Сталин вече е прибрал заместника на Ерьоменко, както и командирите на корпусите, а опитните командири на дивизии отдавна е прехвърлил на запад. Само 59-а дивизия е имала опитен, енергичен, перспективен командир и той е бил генерал Глазунов. Ерьоменко ми каза, че веднага е изпратил шифрограма до Генералния щаб е предложение генерал Глазунов да оглави 1-ва армия. От командир на дивизия — направо командващ армия, това е голям скок, но какво да се прави, когато други опитни командири в Далечния изток вече не са останали?!

Москва се съгласява, че Глазунов е наистина достоен командир, и затова с шифрован отговор заповядва да предаде дивизията и веднага да се яви на границата е Румъния, за да поеме командването на 3-ти въздушнодесантен корпус. А 1-ва армия от Далекоизточния фронт тъй си остава без боен командир.

По заповед на Сталин в началото на юни 1941 година на западните граници са съсредоточени не само ВСИЧКИ военновъздушни десантни войски, включително неотдавна прехвърлените от Далечния изток, но буквално в последния момент той събира генералите от пехотата и кавалерията от далечните граници и бързо ги превръща в командири на въздушнодесантни корпуси. Това се отнася не само за генералите Глазунов и Жадов, но и за генералите М. А. Усенко, Ф. М. Харитонов, И. С. Безугли.

Спешното префасониране на генералите от пехотата и кавалерията в десантници не е подготовка за отбрана и дори не е подготовка за контранастъпление. Това са ярки признаци на агресия — неизбежна, предстояща, съкрушителна.