Виктор Суворов
Ледоразбивачът (102)

7

Какво е трябвало да се случи след пълното съсредоточаване на Втори стратегически ешелон в западните райони? Отговорът на тоя въпрос е бил даден много преди началото на Втората световна война.

Генерал В. Сикорски: „Стратегическото изчакване не може да продължава, след като всички сили са мобилизирани и тяхното съсредоточаване е завършило“ („Будущая война“ с. 240). Това е казано от началника на Генералния щаб на полската армия. Но книгата е публикувана в Москва по решение на съветския Генерален щаб за съветските командири. Тя е издадена, защото съветската военна наука е стигнала до твърдото убеждение, според което „най-лошото нещо в началния период на войната при съвременните условия е стремежът да се придържаме към тактиката на изчакване“ („Война и революция“, 1931, №8, с. 11).

По тоя въпрос началникът на съветския Генерален щаб, маршалът на Съветския съюз Б. М. Шапошников, е имал категорично мнение: „Дългият престой на мобилизираните запасняци под знамената, без перспектива за война, може да подейства отрицателно върху тяхното морално състояние: вместо по-добра, бойната готовност става по-лоша… С една дума, въпреки желанието на командването или пък на дипломацията след обявяването на мобилизация топовете могат да почнат да стрелят сами, по чисто военни причини…

И така съмнително е предположението, че при съвременните военни условия мобилизираните армии могат дълго време да останат в състояние на военен покой, без да преминат към активни действия“ („Мозг армии“, т. 3).

И според тогавашната съветска военна наука, и според сегашната „мобилизацията, концентрацията, оперативното разгръщане и воденето на първите операции е единен, неразривен процес“ (ВИЖ, 1986, №1, с. 15). След като е започнала мобилизация и особено след съсредоточаването и оперативното разгръщане на войските съветското командване вече не е могло да спре или дори да забави тоя процес. Това е все едно рязко да спуснеш надолу ръка, да разкопчаеш кобура, да извадиш пистолета, да го насочиш към противника и в същото време да си играеш със спусъка. Тогава харесва ли ви или не, но изстрелът е неизбежен, защото в мига, в който вашата ръка се е устремила надолу, противникът със същата скорост (а понякога и по-бързо) прави същото.

Историците до ден-днешен не са ни отговорили на въпроса: кой все пак е започнал съветско-германската война през 1941 година? При решаването на тоя проблем историците комунисти предлагат следния критерий: който пръв е стрелял, той е виновният. А защо да не използваме друг критерий? Защо да не обърнем внимание на обстоятелството кой пръв е започнал мобилизацията, съсредоточаването и оперативното разгръщане на войските, т.е. кой все пак е посегнал пръв към пистолета?