Карън Робърдс
Обсебена (30)

Глава 29

Ник се събуди в линейката. Светлината беше приглушена, но все пак беше твърде силна за неговите очи, така че той ги отвори съвсем леко. Линейката не се движеше и той предположи, че са все още пред тайната къща и чакат някого. Надяваше се това да е Мери, да е оцеляла. Лежеше на носилката без риза, с панталони все още, но един чаршаф го покриваше до мишниците, а бял бинт опасваше раменете му. Раната не беше фатална, но адски болеше.

До него седеше Кийт. Квадратното му лице беше по-бледо от обикновено, а очите му бяха пълни с тъга.

— Къде е Джена? — попита Ник. Не му се искаше да я изпуска от поглед. Той беше остарял с няколко години, след като видя Барнс да притиска пистолет в нея. Знаеше добре, както и Барнс, че не би могъл да го убие, преди Барнс да стреля. Но и да смъкне оръжието си, пак не би му помогнало. Ако Кийт и неговият отряд не се бяха появили навреме, Джена щеше да е мъртва. Той — също, но тази мисъл не го разтревожи чак толкова. През тази зловеща нощ беше разбрал, че Джена е любовта на живота му.

— Тя е отвън. Парамедиците я преглеждат.

Накрая Ник видя, че Кийт все още държи черната „Берета“, а на тънкото дуло имаше заглушител. Това не вещаеше нищо добро. Сърцето му подскочи.

— Смяташ да ме убиеш, нали? — попита той небрежно.

Кийт се втрещи, после се усмихна. Това беше лека, тъжна усмивка.

— Ти разбра — каза той. — Знаех, че така ще стане. Знаех от мига, в който се появи в къщата ми в нощта, когато умря Али, че ще свършим така. Ти си едно вманиачено копеле, Ник.

Той говореше укорително и мило и това накара Ник да изтръпне.

— Барнс беше сложил микрофони за подслушване в къщата ти — каза Ник, като се опитваше да не показва обзелото го напрежение. — Знаеше ли за това? Ето защо той знаеше как да изнудва Али. Но той получи многократно повече: засне те как я влачиш към стаята и я обесваш на една греда, сякаш си на „Кандид Камера“.

— Знам — стисна зъби Кийт. — Тази кучка Катрин Лоурънс ми каза, че е намерила видеото, докато душеше за нас на един от компютрите на Барнс. Снела го на флашка и ми каза, че го е скрила някъде, шантажираше ме, казваше, че ме притежава. Грешна стъпка от нейна страна. Изпратих няколко момчета да вземат флашката, но те се провалиха. Не беше в сейфа й. Изпратих пак един на другия ден — разбира се, тъпанарят не разбрал, че Катрин вече е подменена, и опитал да изкара ангелите на твоето гадже — но така и не я намерихме. Само от любопитство — къде беше флашката?

Ник се усмихна мрачно:

— У котката й, прикрепена към нашийника.

Кийт стоеше зашеметен:

— Ти се шегуваш с мен. Никога не бих се сетил.

— Вероятно — докато говореше, Ник беше успял да разкопчае коланите, които го държаха за носилката. — Ти си казал на Барнс за апартамента, който наех за нея, нали? Бях сигурен в това още когато копоите се появиха, защото освен мен, само ти знаеше за него.

— Трябваше да го направя — каза Кийт. — По-рано днес Барнс докопал видео с теб и нашата малка фалшива Катрин и вече знаеше, че сме по следите му. Дойде при мен преди два часа и ме заплаши с онази видеокасета с Али. Трябваше да му кажа за апартамента и за тази къща — Кийт се усмихна едва-едва. — Но аз го надхитрих: смятах да го оставя да те убие, да убие Катрин и после аз да го убия. Проблемът щеше да се реши — той се намръщи и погледна остро Ник: — Само че той не те уби и сега ще трябва аз да го направя.

Той помръдна пистолета и Ник се стегна.

— Не бива да правиш това, Кийт — каза той.

— Трябва. Знаеш, че те обичам като брат, човече. Не искам да го правя, но аз те познавам — ти просто няма да оставиш нещата така. Или аз, или ти ще го отнесем и в такъв случай предпочитам да си ти — той стисна челюсти. — И за твое сведение, не планирах да убия Али. Тя ми каза, че някой я изнудвал заради онази проклета дрога, и аз откачих. Не можех повече. Трябваше все да се тревожа къде е, какво прави, кой ще открие тайната й. Нямаш идея колко е страшно това.

Кийт се изправи внезапно, като се опираше в дръжките на линейката. Сърцето на Ник се сви. Адреналинът изпълни вените му. „Това е моментът“, помисли той. Моментът, когато ще умре или ще действа.

— Трябва да тръгвам. Извинявай, Ник — Кийт вдигна пистолета. Проблясването в очите даде на Ник нужната секунда. Той по-скоро усети, отколкото видя пръста на Кийт върху спусъка.

Като събра последните си останали сили, той се сви на носилката и скочи върху Кийт тъкмо в момента, когато куршумът се заби във възглавницата на мястото на главата му. Кийт се свлече като дърво, притиснат от тежината на Ник. Беретата издрънча на пода на линейката. Два бързи силни удара в ченето и Кийт беше повален. После Ник извика за помощ.

Докато чакаше, той погледна мъжа в безсъзнание и каза:

— Това е за Али, кучи син.

 

 

След една седмица Ник си беше вкъщи, в малката втора спалня, която ползваше като офис, и пускаше храна в аквариума. Трябваше малко да го премести, защото Бил и Тед си имаха нови съквартиранти. Те се разбираха с Джена — всъщност харесваха я, както и Ник я харесваше, но не мислеха същото и за котката. Мъфи, осиновена от Джена след смъртта на Катрин (за щастие Мери беше оцеляла), не приемаше правилото, че щом рибите са били тук първи, трябва да бъдат уважавани. Преди Ник да се беше изхитрил да ги занесе в кабинета си, който имаше врата, и той винаги гледаше да я затваря, Мъфи прекарваше дните си на кухненския плот до аквариума, наблюдавайки Бил и Тед с жадни очи.

Това не се нравеше на рибите.

— Ник — извика Джена от хола, — трябва да побързаме, ще закъснеем.

Да вземат баща й. Днес го освобождаваха. Следващите няколко дни възрастният мъж щеше да съжителства с рибите. Само докато направят още някои неща. Ник трябваше да признае, че не беше възхитен от идеята да има Майк Хил за бъдещ тъст — о, да, той беше повдигнал въпроса, направил каквото трябва застанал на коляно и всичко, както му е редът — но това беше малка цена, която трябваше да плати, за да задържи Джена.

— Ник! — извика Джена.

— Идвам.

Наметна сакото си — рамото му още беше превързано — и тогава малката снимка на бюрото до аквариума привлече погледа му. Беше правена преди около трийсет години сигурно и на нея бяха той, без някои зъби, и сестра му, на конска опашка. Тя го прегръщаше през раменете, а брадичката си беше опряла на русата му главица. Смееха се щастливо. По-голямата му сестра, която го обичаше и гледаше като майка, докато накрая не издържа. Образът й беше дълбоко в сърцето му. После се обърна и излезе от кабинета, като внимателно затвори вратата зад себе си. Следващата седмица се връщаше на работа и животът пак щеше да потече в нормалното русло или поне доколкото беше възможно да е нормално с три нови членове в семейството. Да го наречем „нов вид нормално“. Той щеше да има работа с процеса срещу Кийт, с подготовката на процеса срещу Барнс, да пише доклади, както и да хваща лошите и да върши още сто и едно неща.

Включително и това: да направи света безопасно място за Бил и Тед.