Джоан Рос
Немислима любов (9)

Девета глава

— Здрасти, Дани.

Тя се вцепени.

— Здравей, Питър. Идването ти е изненада за мен — напрегнатият й глас издаваше, че изненадата не е от приятните.

— Четох за откриването на изложбата ти в „Таймс“ от миналата неделя. Надявам се, нямаш нищо против, че дойдох.

Дани сви рамене с престорено безразличие. Почувства се достатъчно зле още когато я бе причакал в Сан Франциско. Мисълта, че я е последвал и тук, я смразяваше.

— Живеем в свободна страна.

Бледосините му очи, съвсем леко закрити от стъклата на очилата с тъмни рамки, се присвиха.

— Както винаги любезна, а?

— Никой ли не ти е казвал, че така не се говори на дама? — намеси се Брам. Гласът му бе тих и застрашителен.

— Моля те, Брам — Дани постави лявата си ръка върху ръката на съпруга си и усети опасното напрежение в стоманените мускули под мекото кожено яке. — Аз мога да се справя с това! — тя вече бе позволила на единия от братята Форчън да води вместо нея битката й с мъжа отсреща. Сега беше по-силна и искаше — имаше нужда — да докаже на Питър Банистър веднъж завинаги, че е способна сама да се изправи срещу него.

Брам бе доловил напрежението й. Моментният й страх. А сега, като погледна в лицето й, видя и решителност.

— Както кажеш, скъпа.

Ръката му леко се стегна около кръста й и я привлече по-близо. Въпреки че не му харесваше да стои безпомощно до нея, щеше да я остави сама да се справи със ситуацията. Искаше обаче този тип, който и да беше той, да разбере, че Дани не е сама.

— Само не се бави много — той я целуна леко и покровителствено по косата. — След като прекарахме разделени три дълги, самотни седмици, имаме много да наваксваме!

— Не бих искал да ви задържам — намеси се Питър Банистър. Гласът му беше с копринена мекота, усмивката му — изпълнена с топлота, но погледът му леденееше. — Само исках да те поздравя, Дани. Изглеждаш невероятно красива! Както винаги.

Хиляди хапливи реплики й дойдоха наум. Спомни си за всички онези грозни, прикриващи тялото дрехи, които той я беше карал да носи, докато бяха женени. Спомни си и изпълнените с омраза обвинения, които сипеше в лицето й, докато ги свличаше насила от нея.

Като реши, че той не заслужава усилието да хвърли всички негови минали грехове в измамно красивото му лице, Дани се задоволи само да каже:

— Благодаря.

— Няма ли да ме запознаеш с приятеля си? — запита той, като за първи път показа, че е забелязал Брам.

— Брам Форчън, Питър Банистър — неохотно изрече Дани. Реши, че е постигнала видим успех, щом можеше да изрече името на Питър, без да заекне.

Значи този тип в ушит по поръчка смокинг беше откраднал Дани от Райън преди толкова години! Брам си помисли, че очевидно по време на престоя си във Франция Дани е получила временно слабоумие.

— Приятно ми е да се запознаем! — рече Питър. — Възхищавам се от работите ви.

— Благодаря.

От лоялност към брат си, но и повлиян от враждебното излъчване на Дани, Брам не пое протегнатата ръка.

— Мислех си, че ще се съгласиш да дойдеш на вечеря с мен, Дани — предложи Питър с победоносна усмивка, като отпусна ръката си. Само внимателният наблюдател като Брам можеше да долови гнева, породен от умишлената обида. — За да отпразнуваме успеха ти и да вдигнем наздравица за отминалите времена.

Този път Брам се вцепени.

— Това тук е празненство, Питър, а не погребално бдение! — отвърна Дани и му отправи сладка и неискрена усмивка. — Но моля те, забавлявай се.

Като хвана Брам за ръка, тя се извърна, за да си тръгне. Макар че външно изглеждаше спокойна, коленете й се подкосяваха.

Внезапно се чу пукот като изстрел от малокалибрен пистолет, когато пластмасовата чаша за шампанско се строши в ръката на Питър Банистър.

Вбесен, че така направо го отрязаха, той се протегна рязко, сграбчи голата ръка на Дани и я обърна рязко към себе си.

— Искам да говоря с теб, дявол го взел!

Когато видя ръката на другия мъж върху Дани, Брам побесня. Гърлото му издаде нисък, клокочещ звук като предупредително вълче ръмжене.

— Ако искаш да останеш жив — изрече той с измамно мек глас, — те съветвам да махнеш ръката си от жена ми!

— Жена ти ли? — погледът на Питър обходи Дани по онзи презрителен начин, който някога я караше да замира от страх. Вече не обаче! — внезапно осъзна тя с изненада. — Значи си се оженил за тази развратница?

— Точно така — той сграбчи Банистър и го обърна към вратата. — Махай се оттука — изръмжа му, — преди да съм решил да размажа лицето ти на хубавелко!

По най-глупашки начин бившият съпруг на Дани замахна с десния си юмрук към Брам, който му отвърна с къс удар, завършил върху носа на Банистър. Веднага след него мощно ляво кроше го халоса по челюстта и го отхвърли надалеч.

Когато Питър Банистър се приземи върху сребърна табла със златисти крокети от раци и изпечени сърцевини от артишок с такава сила, че краката на масата се строшиха, Дани извика, а фотографските светкавици блеснаха.

— Брам, моля те! — въпреки че без съмнение изпита известно удовлетворение, гледайки как бившият й мъчител получава порция бой, каквито сам обичаше да раздава, тя бе ужасена от мисълта, че Брам може да продължи, виждайки убийствения гняв в очите му. — Той не заслужава!

Ако не беше нежеланието да разваля допълнително вечерта на Дани, Брам с удоволствие щеше да свети маслото на кучия син. А дори и това нямаше да го спре, ако бившият съпруг на Дани бе направил дори и най-слаб опит да се защити.

Вместо това обаче Питър остана на пода, като търсеше очилата си, отлетели някъде измежду разпилените сандвичи.

— Счупил си ми носа, дявол го взел! — попи със снежнобяла кърпичка алената кръв, струяща от ноздрите му.

— Смятай, че този път си имал късмет! — отвърна Брам с пламтящи от убийствен гняв очи. — В човешкото тяло има около двеста и шест кости, Банистър. Само докосни отново с пръст тази жена и ти обещавам, че ще ти ги счупя всички. Бавно. Една по една.

Питър Банистър бе повален, но все още не победен. Намерил най-накрая очилата си, пак ги сложи на носа си. Едното от стъклата се бе напукало като паяжина.

— Мисля да поискам да те арестуват за нападение и побой!

— Давай, опитай — Брам се наведе и го дръпна да се изправи от пода.

С ъгълчето на окото си забеляза двама мрачни мъже, очевидно цивилна охрана, които си пробиваха път през тълпата. Жуженето на възбудените разговори изпълни помещението като бръмчене на хиляди разгневени пчели.

— Ще съжаляваш за това, Форчън!

— Няма — Брам изви ръката на Банистър зад гърба му. — Ти обаче ще съжаляваш, ако някога отново се доближиш до жена ми — той го избута към охраната. — Изкарайте оттук това копеле — нареди той — преди да е развалил хубавата вечер, получавайки мозъчно сътресение!

— Да, сър — отговориха в хор охранителите.

Колкото и да беше разстроена от случилото се, Дани не можа да не обърне внимание как двамата охранители незабавно приеха авторитета на Брам.

— Ще платиш за това, Форчън! — извика Питър, извръщайки се назад, докато охраната го извеждаше. — И двамата ще платите!

Пренебрегвайки заплахите, Брам се обърна към Дани.

— Готова ли си да си вървим вкъщи, мила? — гласът му бе изненадващо спокоен, като се има предвид какво се беше случило. Но когато й протегна ръка, Дани успя да зърне в очите му остатък от ледения му гняв.

Не бе изненадващо, че двамата са в центъра на вниманието. В галерията се възцари тишина. Внезапно стана толкова тихо, че човек можеше да чуе шума от паднала на пода карфица — или, както Дани си помисли в изблик на черен хумор, от падащ на пода бивш съпруг.

— Чудесна идея! — съгласи се тя.

Дани се нахвърли върху Брам веднага щом излязоха навън.

— Абсолютно вбесена съм от теб, Брамуел Форчън!

— От мен ли? — той рязко спря и се опули към нея. — Ти си вбесена от мен? — повтори.

Булевард „Робъртсън“, където гей дискотеките се редуваха с фитнес центрове, галерии и модни козметични салони, бе център на непрестанно движение, а хората от кафенетата и баровете непрекъснато се изсипваха на тротоара. Потокът от пешеходци обтичаше Дани и Брам, които се бяха спрели един срещу друг.

Тя прокара ръка през косата си и я отметна от лицето си.

— Ти направи сцена!

— Моля да ме извиниш! — отвърна саркастично той. — Той те нарече… — Брам не можеше да изрече грозната дума за тази жена. — Той те обиди! И те докосна!

— Докосна ме! — подигра се тя, отказвайки да признае дори пред себе си как познатият страх се бе надигнал в нея, когато усети коварните пръсти да се стягат около китката й. — Аз спокойно мога сама да се справям, Брам!

— Той те уплаши, по дяволите!

Не можеше да отрече това.

— Въпросът не е в това. Аз контролирах нещата! Освен това не си спомням да съм те вземала за рицар защитник!

— Разбира се, че ме взе!

— Кога?

— Когато се омъжи за мен.

Въпреки че искаше да обсъди с него именно фалшивия им брак, Дани прояви здравомислие и прецени, че нито времето, нито мястото са подходящи.

— И двамата знаем защо се омъжих за теб! — напомни му. — Не беше, за да си наема покровител!

Той поклати глава.

— Ако искаш да кажеш, че е трябвало да стоя настрана и да оставя някакво влечуго първо да обижда, а после да малтретира жена ми, можеш да си спестиш усилието, Дани. Защото това няма да стане, докато съм жив!

— Ти ми развали шоуто!

— По дяволите, вместо да ми крещиш, би трябвало да ми благодариш, че малко пораздвижих нещата. В случай, че не си забелязала, миличка, хората бяха започнали да задрямват.

— Предполагам, че съм била твърде заета да наблюдавам как Артуро омайва съпруга ми, за да забележа каквото и да било друго! — отвърна Дани. — Боже — рече тя внезапно, — може да се каже, че кариерата на Артуро в Ел Ей започна ударно! Надявам се, че не ни е много сърдит.

Брам реши, че му харесва как тя говореше за двама им като за двойка. Като за Бъч Касиди и Сънданс Кид. Или като за Бони и Клайд.

— Всъщност ние несъмнено вдигнахме летвата. Ще му е доста трудно да надмине нашето представление при следващата си изложба.

Брам сгъна пръсти, спомняйки си със задоволство усещането за счупен хрущял под юмрука си. Не се беше бил, откакто беше първа година в гимназията „Евъргрийн“ в Тахое Сити.

То беше, реши той, защото не е попадал на нищо — или никой — който да си заслужава да се бие за него. Освен Дани.

— Освен това той започна пръв! — напомни й той, като се чудеше дали Дани си дава сметка колко самообладание му бе нужно, за да не направи копелето на кървава кайма. — Не мога да си те представя омъжена за него!

Тя успя да се засмее.

— И аз — сега.

Каквото и да се бе случило помежду им, Брам подозираше, че успехът на Дани да оцелее след този брак, който сигурно е бил твърде брутален, е доказателство за голямата й вътрешна сила.

Брам се почуди безцелно дали Райън е знаел подробности за връзката на Дани с Банистър, после реши, че без съмнение е знаел. Това обясняваше неотклонното му нежелание да говори за предишния брак на годеницата си. А също и нетипичната ярост, заблестяла в очите на брат му единствения път, когато Брам небрежно го заразпитва за него.

— Хайде да идем да хапнем някъде! — каза той, решен да смени темата. — Умирам от глад — понеже беше дошъл в галерията направо от летището, не бе вечерял, за да се види по-скоро с Дани.

Прихвана я за лакътя и я поведе покрай тълпа младежи, чиито щръкнали коси бяха боядисани във всички възможни цветове. Те изглеждаха съвсем безполови в тесните си черни джинси и черни тениски с високи яки.

— Ами мисля да поръчам за вкъщи пица с аншоа!

Въпреки че имаше предвид някое френско ресторантче с дискретно осветление, Брам размисли и реши, че след като беше ял Господ знае какво в джунглата в продължение на три седмици, идеята за пица и студена бира звучеше възхитително. Но… пица с аншоа?

— Да не би това да е някое силно желание на бременна жена, за каквито съм чел? — запита я той, докато я водеше към паркирания на ъгъла зелен ягуар.

— Мисля, че да — призна тя.

— Тогава по-добре да му се подчиним — заключи Брам. — Обаче ще поръчаме аншоа само за теб.

Тя се изсмя, като се чувстваше странно, невероятно ведра.

— Договорихме се!

Когато Брам влезе в крайбрежната си къща, тя му се стори едновременно позната и различна.

— Направила си разместване.

— Само малко! — Дани внезапно почувства желание да се оправдае за стореното, което преди й се струваше добра идея. — Само извъртях дивана така, че вече не стои пред телевизора, а е обърнат към прозореца, за да мога да се любувам на залезите, но ако предпочиташ да го върна, както си беше…

— Не! — той осъзна, че без да иска, я е изнервил, и съжали, че изобщо е заговорил за това. — Идеално е! — в края на краищата една вечер пред телевизора не можеше да се сравни с излежаване на дивана с младата му жена в съзерцаване на слънцето, което се гмурка в Тихия океан.

Той се огледа, забеляза веселия букет от ярки лалета, който освежаваше с цветове изцяло белия интериор. Стъклена купа бе напълнена с крехки розови и кремави мидени черупки. Бродирана възглавничка, изобразяваща три корабчета в блестящото синьо море, украсяваше ъгъла на снежнобелия диван.

Досега винаги, когато се връщаше от снимки, Брам се прибираше в празната си къща. Тъй като никога не бе отъждествявал живота сам със самотата, това не му пречеше. До днес, когато влезе в къщата, изпълнена с присъствието на Дани.

— Сега това е твой дом, Дани! — напомни й той. — Можеш да правиш каквото поискаш тук. Включително и да изхвърлиш всичко и да започнеш отначало.

— О, не бих искала! — каза бързо Дани. Макар че имаше някои неща, които й се искаше да измени. Ако щеше да живее тук занапред. Което, както си напомни упорито, нямаше да стане.

Брам видя как през погледа й премина някаква сянка.

— Изобщо казах нещо, само защото се притесних, че си местила мебели в твоето състояние! — обясни той.

— А! — тя спря да се мръщи. — Не се безпокой. Артуро и Денис пренесоха всички тежки неща.

— Подсети ме да им благодаря — в случай, че още искат да разговарят с мен утре.

— О, не се безпокой — увери го Дани. — Те ще се държат очарователно… поне докато не осребрят чека ти.

Смехът отново затанцува в очите й. Брам стоеше и се наслаждаваше на гледката, като прикован на място.

— Толкова си красива! — гласът му бе странно далечен, сякаш говореше повече на себе си, отколкото на нея. — Буквално ми спираш дъха с красотата си!

И още говори за спиране на дъха! Здраво впримчена в копринените мрежи на неговия проникновен поглед, Дани с мъка си поемаше въздух. Притисна ръка до гърдите си, сякаш за да се увери, че сърцето й още бие.

Начинът, по който я гледаше, пробуждаше в нея чувства, които би трябвало да останат безопасно заспали. Горещи, объркани, болезнени чувства, които рискуваха да усложнят още повече връзката им, й без това вече грубо усложнена от непредвидената й бременност.

С така прибързания си брак с Брам тя се бе гмурнала в опасни, неведоми води. Единственото разумно действие — Дани се насили да си спомни взетото вече решение — беше да приключи с този измислен брак, преди да се влюби до полуда в него.

— Роклята ти е нова — безчувствените й пръсти сграбчиха ярката дреха. Тя реши да не признава, че бе принудена да я купи същия следобед, когато установи, че не може да закопчае ципа на роклята, която си бе намислила да облече. — И е хубава — гледаше я така, сякаш можеше да вижда и през осеяната с цветя коприна. — Имам обаче чувството, че не тя, а тялото под нея ми харесва толкова — той прокара ръка по голите й рамене в естествен жест на притежание, от който я заболя. Пръстите му заиграха с тънката златна верижка на врата й.

— Хайде да се качим горе и да я свалим, за да видим дали роклята или дамата ми се нравят повече!

Дамата или тигърът? — помисли си Брам. Преди три месеца бе отворил вратата на хижата си и там го очакваха и двамата.

 

 

Бе очаквал, че ще забрави Дани веднага щом се върне в Лос Анджелис. След погребението на Райън, когато тя продължаваше по дразнещ начин да заема мислите му и да го измъчва с еротични спомени, се опитваше да убеди себе си, че привличането помежду им е било грешка. Разбираем опит за облекчаване на мъката чрез секс.

Оттогава обаче, особено когато усещаше през цялото време в Тайланд, че тя му липсва, Брам бе разбрал, че нещо се бе случило през онази открадната нощ с Дани в хижата.

— Брам! — тя произнесе името му почти недоловимо. — Ти обеща!

— Обещах да не правя нищо против волята ти — напомни й той.

Мили Боже, точно в това беше проблемът! Между онова, което Дани искаше той да направи, и онова, което някакъв ужасно рационален и непознат досега неин вътрешен глас й нашепваше, че трябва да му позволи да направи, имаше огромна разлика.

— По-добре да се обадя за пицата!

Колкото и да отричаше, тя го желаеше, дявол го взел. Също толкова силно, колкото я желаеше и той. Брам ясно виждаше това в прекрасните й очи.

Помисли дали да не й каже, че пицата може да почака, докато не утолят друг, по-първичен глад, нараствал в продължение на седмици. После сякаш нарочно стомахът му изгъргори, напомняйки му съвсем осезателно, че човек не живее само от любов.

— Не забравяй — заръча й той, като излизаше от хола и тръгваше нагоре по стълбите, за да си вземе душ. Чувстваше се замаян след дългия презокеански полет. — Аншоа само за теб!

Брам се почувства обезкуражен, когато видя, че Дани умишлено е пренебрегнала неговата спалня и се е настанила в стаята за гости.

Утеши го обаче фактът, че тя очевидно не бе устояла на привличането на най-хедонистичното помещение в къщата. Край ръба на огромната вградена в пода хидромасажна вана се редяха разноцветни флакони, пълни с кристални соли. Калъпче ароматен розов сапун, който се бе появил под душа след заминаването му за Тайланд, миришеше на нея. Също така ухаеше и морскосиният пешкир, висящ на закачалката.

Старинна сребърна четка за коса, каквито той често бе виждал из бижутерските магазини, но не подозираше, че жените наистина използват, лежеше на белия мраморен ръб. В космите й се бяха оплели няколко дълги черни косъма. До четката стоеше кутийка прозрачен крем.

След като излезе изпод душа, Брам разсеяно развъртя капачето, потопи пръст в ароматния розов крем и го вдигна към носа си. Когато вдъхна познатото ухание на Дани, желанието му пламна.

Спомените за това ухание го бяха измъчвали през всички влажни нощи в джунглата, караха го да се върти и мята под влажните от пот чаршафи, в трескавия му ум стоеше само Дани, а тялото му смъдеше от болезненото, несподелено желание.

Както винаги, на снимачната площадка имаше немалко привлекателни и свободни жени, включително и звездата в главната роля, която го бе уверила, че е добре дошъл в леглото й. Но от онази нощ с Дани нещата се бяха променили. Той се бе променил.

Песента не казваше истината, реши Брам, докато поставяше обратно капачето на крема. Ако не можеше да бъде с онази, която обича, вече не му бе достатъчно да обича онази, с която беше.

Любов. Думата го извади от чувствените му блянове. Възможно ли е? — зачуди се Брам. Желаеше Дани. Бе много чувствен мъж, а тя — привлекателна жена. Нямаше защо да се учудва на привличането.

Очевидно обаче нещо повече от желание го бе подтикнало да се въздържа през дългите, самотни седмици в Тайланд. Нещо повече от сексуална нужда, заради което тя му бе липсвала толкова.

Бе мислил за нея прекалено много. И само за нея. През онези дълги, самотни дни, когато трябваше да се съсредоточи върху работата си, тя бе обзела мислите му.

Разбира се, че бе привързан към Дани. Все пак бе майка на детето му — планирано или не — а той бе свикнал да цени семейството. Тя бе също така, за добро или за зло, негова жена. И макар че бракът им бе започнал като връзка за взаимно удобство, Брам бе смътно изненадан от това колко сериозно приема брачните си обещания.

Никога не бе обмислял сериозно мисълта за брак. За разлика от Райън, който вероятно бе решил да се ожени за Дани още когато двамата бяха бебета, Брам винаги е бил доволен от това, че е неженен.

А и излишно бе да се споменава, че винаги се намираха съгласни и свободни жени, които да запълнят празнотата. Жени, които разбираха правилата на играта, която играеха. Жени, които също като него не желаеха да се забъркват в емоционална връзка.

Така че кой можеше да предположи, че еднократно вкусената забранена страст в най-скръбната нощ в живота му можеше да промени целия му живот — целия му свят?

Той не я обичаше. Не можеше да я обича. Въпреки че не познаваше това чувство, превъзнасяно от поети и текстописци, отказваше да повярва, че любовта може да го обземе толкова бързо. И толкова лесно.

Но, Боже, колко я желаеше! Желанието, трупано в продължение на седмици, свиваше стомаха му, напрягаше слабините му.

През целия си живот бе правил точно онова, което иска.

И бе получавал онова, което е искал.

И въпреки че се стремеше да се убеди, че това възмутително привличане към годеницата на брат му ще отмине, онова, което искаше все повече и повече с всеки изминал ден, бе Дани Кантрел. Тоест, Дани Форчън, поправи се той.

Измъчван от неспокойните си мисли — които неизменно му представяха Дани гола и гореща, притисната под тялото му — Брам бързо обу чифт джинси и широк кремав блузон, без да си изсуши косата.

Обу на бос крак чифт стари маратонки, после прокара пръсти през гъстите черни кичури рошава коса, за да я отметне от челото си, докато в ноздрите му още витаеше нейният аромат.

После слезе долу при жена си.