Сабрина Джефрис
Не дърпай лъва за опашката (8)

7

„Почитаема Шарлът,

Не уточняваш естеството на отношенията ти с виконта. Ако моето мнение има някаква сила, предупреждавам те да се пазиш. Ти надали ще разглеждаш една любовна връзка в същата светлина като него. А колкото до това да научиш моята самоличност от виконта, спести си труда. Знам за буйните му забави от клюките.

Твой разтревожен братовчед,

Майкъл“

 

 

След няма и час се пренесоха в балната зала. Антъни гледаше как мис Прескот обяснява новия план на учителката по танци. Жената очевидно се зарадва, че нямат нужда от нея, защото напусна кораба, щом чу, че мис Прескот смята да поеме днешния урок.

Едно от момичетата се запъти към пианото.

— Един валс — заръча Антъни. — Няма по-подходящ танц за демонстрация на това какво е неприлично.

Девойката погледна мис Прескот, която въздъхна.

— Прав е. Валсът дава по-богата гама от възможности за неприлични движения и докосвания.

По-богата гама от възможности той да я подложи на изпитание.

Да, публиката им налагаше известни ограничения, но той можеше да я докосне и смути. Щеше да потърси истинските причини за желанието й да присъства на парти с азотен окис.

Само това искаше. Не да я опипа. Или да танцува с нея. Или да почувства как тя се движи под ръцете му.

Антъни сподави една ругатня. Добре де, може би искаше нещо повече от това да я обърка. Но кой би го винил? Нейните премрежени погледи и предизвикателни забележки го подлудяваха, да не говорим за наперената й походка или как връхчето на езика й се подаваше между устните, докато тя пишеше, плюс милион други чаровни жестове, които мъчително възкресяваха в съзнанието му последната им целувка.

А когато глезените й относително невинно се бяха показали изпод полата, на него му идеше да я събуе и да прокара устни по стройните й крака…

Мътните го взели, не биваше да губи целта от поглед. Държеше да е сигурен, че може да й се има доверие, че планът й няма да съсипе шансовете му да освободи Теса. Въпросът не беше да я прелъсти.

— Ще започваме ли да танцуваме? — изтръгна го от унеса му мис Прескот.

Той й предложи ръката си. След като застанаха в центъра и се обърнаха един срещу друг, Антъни й се усмихна.

— Готов съм, когато кажеш.

— Ти май винаги си готов — измърмори тя.

На ума му дойде един порочен отговор, но той безмилостно си задържа езика зад зъбите. Не беше сигурен дали е вложила двоен смисъл в думите си. Защо да я провокира излишно? Макар че, когато бе отворила дума за „животинския инстинкт за съвкупление“, беше заподозрян, че мъничката естественичка има пълна представа какво означава това.

Взе я в обятията си и се понесе в ритъма на валса, мъчейки се да не мисли за онази своя част, която беше „винаги готова“. Ученичките ги наблюдаваха, но той не им обръщаше внимание. Мис Прескот имаше още по-тънка талия, отколкото си бе представял, и леко ухаеше на бадеми… не се нуждаеше от провокация, за да я отнесе в някоя стая и да я обезчести.

По-полека, човече, звярът не бива да поеме контрол, без значение колко е съблазнителна жената или колко изкусително флиртува с теб.

За съжаление, сдържаното й изражение разкриваше, че точно сега тя не е в настроение за флирт. Това го подразни. Ето на: той се ядосваше на нуждата да я бележи с огнените си устни, а тя се държеше, все едно не забелязва кой я държи.

— Определено си хладна — измърмори Антъни.

— Налага се. И тъй като говориш безразсъдства и ме наричаш „миличка“ в неподходящи моменти…

— Само че ти добре прикри грешката ми. Момичетата нищичко не заподозряха.

Маделин се намръщи и погледна ученичките, които слухтяха да доловят шепота им.

— Умът ми не го побира какво те прихвана да говориш така. Целунахме се веднъж, вероятно по-кратко, отколкото си го правил с прислужниците у вас.

Темпераментът му избухна:

— Никога не съм прелъстявал прислужница. Точно ти би трябвало да знаеш, че звярът не цапа бърлогата си. Това би причинило огромна бъркотия. А аз винаги бягам от бъркотиите.

— Не го вярвам — надменно отсече Маделин. — Да не казваш, че си звяр?

— Изглеждаш твърдо решена да повярваш, че съм. Така и така, мога да вляза в ролята — той плъзна ръка към кръста й, привлече я към себе си и подвикна на кискащите се момичета:

— Виждате ли, дами? Тази прегръдка е прекалено интимна за мъж, с когото едва сте се запознали.

Маделин го погледна с извити вежди и го ощипа по рамото. Силно.

— Оу! — той дръпна ръката си.

— А това, дами — извика тя, — е начинът да се съпротивлявате на подобно нахалство.

— Доста некрасиво — изръмжа Антъни.

— Да, но затова пък действа.

— Засега — той насочи поглед към устата й и снижи глас: — Миличка.

— Мери си приказките!

— Предпочиташ ли да ти казвам Маделин? Прелестно име.

Устните й се извиха в лукава усмивка.

— А ще похвалиш ли моята елегантност?

Какво ли искаше да каже? А, да. Беше забравил разговора си с мис Банкрофт.

— Онова беше показно. С теб съм напълно честен.

— Не проумявам защо с мен ще е по-различно, отколкото с тях.

— Казах ти — девствените ученички не са ми по вкуса. Предпочитам по-зрели жени — той сведе поглед към гърдите й и измърмори: — И по-надарени.

Тя го настъпи с изненадващо острото токче на пантофката си. Той го усети даже през ботуша си и пропусна една стъпка.

— А така, дами — извика Маделин, — трябва да постъпите, когато джентълменът не ви гледа в лицето, а на други места.

Момичетата се засмяха, а Антъни отново намери ритъма и двамата продължиха да танцуват.

— Нужно ли беше? — изскърца той със зъби.

— Не искам ученичките да си помислят, че сме забъркани в скандална афера.

— Та ние сме — когато тя примигна, Антъни додаде: — Твоето парти, ако не си забравила. Ако то не е скандално, не знам какво е.

Очите й светнаха.

— Уредил ли си го?

— Още не. Преценявам на кого да възложа организирането му.

Маделин забеляза как се кикотят ученичките и извика намръщено:

— Боя се, че от музиката не чувате какво ми казва негово благородие, но той ми шепне глупости като част от урока. Запомнете: напълно приемливо е да си поприказвате с женкар, стига да не хващате вяра на лъжите му.

— Аз не лъжа — изсъска Антъни.

— Не, просто си решил да протакаш, докато двете седмици не изтекат. Чудя се дали да не кажа на мисис Харис, че не се справяш блестящо с тези уро…

— О, за бога, ще идеш на твоето парти — умницата не му даваше да протака и да печели време. А той не би дръзнал да съсипе шанса на Теса да постъпи тук. — Само трябва да ми вярваш.

— Като последната наивница — измърмори тя.

Подразнен, той рязко я завъртя.

— Поставяш под съмнение честта ми?

— Сър, вие недвусмислено доказахте, че не ви е останала чест, която да поставям под съмнение.

— Навярно си даваш сметка, че аз просто имитирам мъже, които съм виждал.

Тя скептично повдигна вежди.

— Изглежда, чудесно знаеш как да размекнеш момичетата.

— Изглежда, чудесно знаеш как да пробудиш „животинските инстинкти“ у мъжа. Само че аз не оспорвам твоята чест.

Маделин поаленя и извърна поглед, а на Антъни му се прииска да я нацелува до припадък.

Проклятие, трябваше да си гледа в краката. Тя го караше да забравя къде се намира; нещо, което никога не му се случваше с другите жени. Трябваше да я прелъсти, за да му разкрие тайните си, не да я жадува с финеса на разгонен бик.

— Не съм порочен, както предполагаш — рече той, отчасти за да убеди себе си.

Тя го погледна.

— Никога не съм твърдяла, че си порочен. Пък и това не ме засяга — тя посочи с глава тяхната публика. — Интересува ме как те възприемат двама ни и какви подозрения ще се зародят у тях заради вашето неразумно държане, лорд Норкорт.

По някаква необяснима причина от официалното й обръщение люто го заболя. От нейните уста наскоро придобитата титла някак звучеше като оскърбление.

Той се приведе и прошепна:

— Ще се държа прилично, докато те са наблизо, но само ако насаме ми казваш Антъни… Маделин.

— По-назад, сър.

— Казвай ми Антъни.

По-скоро усети, отколкото видя как тя отново се опита да забие ток в стъпалото му. Завъртя я, предвиждайки хода й, което беше лесна задача, понеже Маделин не тежеше почти нищо. На лицето й запламтя гняв. Антъни се поотдръпна, но пак сложи ръката си на талията й.

Тя го ощипа по рамото. Той потрепери.

— Обещай, че насаме ще ми казваш Антъни.

— Ако зависи от мен, никога няма да останем насаме — изгледа го накриво Маделин.

Охо, тук грешеше. Това може би бе единственият начин да преодолее задръжките й, да пробие черупката й, да разбули тайните й.

— Тогава защо не използваш малкото ми име? Цената е достатъчно ниска.

— Ами ако без да искам те нарека така пред момичетата? Те веднага ще изтичат при мисис Харис и аз ще си загубя работата.

Тревогата й беше истинска и Антъни се сепна. Той погледна жадната им публика, която, слава богу, не чуваше какво си говорят заради гръмкото пиано.

— Те те обожават. Няма да те издадат на директорката.

Внезапна болка помрачи сладкия кехлибар на очите й.

— Хората могат да те изненадат. Смяташ, че познават истинския ти характер, а… — Маделин замълча с принудена усмивка. — Моите ученички обичат клюките като всеки друг. Както ти каза вчера, клюката е законното платежно средство на нашето общество. Дори ученичките ми си имат цена.

При изтерзания й вид нещо в гърдите му се сви. Идеше му да я разтърси хубавичко и да разбере кой я е заплашвал с клюки в миналото. Искаше да брани нейната чест.

Какъв абсурд. Доколкото му бе известно, тя нямаше чест. Хубавите жени, дори тези без пари и имот, обикновено се омъжваха на нейната възраст… освен ако някаква причина не ги изолираше. Всъщност имаше една причина…

Въпреки всичко измъченият й поглед не му даваше мира и той неохотно върна ръцете си на прилично място.

— Ще се помъча да внимавам повече пред тях.

Благодарна усмивка озари устните й.

— Ще ти бъда много задължена… Антъни.

Звукът на името му предизвика горещ вихър от емоции в него, пробуди сладостни спомени как родителите му си шепнат заедно. Докато майка му не умря и идиличният живот не приключи.

Мили боже, откъде се взеха тези чувства? И защо сега, с таза малка учителка? Трябваше здраво да си стегне юздите, докато е край нея. Тя не беше от вятърничавите куклички, които обикновено прелъстяваше — току-виж му влязла под кожата, а това не биваше да се случва.

Особено с жена, на която не можеше да има доверие. Като интригантка тя не падаше по-долу от кой да е женкар — само по-добре се прикриваше.

— А сега какво да свиря? — попита момичето на пианото.

Проклятие, музиката бе спряла. А нито един от двама им не бе забелязал.

Маделин пребледня като платно и погледна часовника.

— Ако се застоите по-дълго, ще пропуснете срещата с вашия домоуправител, лорд Норкорт.

Пъдеше го и Антъни знаеше защо. Маделин вече не можеше да издържа двусмислената им среща. Нито пък той, ако беше въпрос.

— Да, предполагам, че трябва да си вървя.

Изказването му бе посрещнато от хор разочаровани протести и той насочи усмивката си към ученичките.

— Винаги ще има утре. За тогава нямам насрочени срещи.

— Но утре ние ще бъдем другаде — оплака се мис Сетън.

— Господи, съвсем забравих, че ще пътуваме, за да видим менажерията — сепна се Маделин. — Цялото училище заминава. Планирали сме го от няколко месеца.

— Може ли да ви придружа?

— Отлична идея — изненада го тя. — Мисис Харис желае да имаме мъжки ескорт на подобни екскурзии. Нека считаме, че имаме нейното одобрение. Утре ще ви чакаме тук в осем — изкусителна усмивка се настани на устните й. — Ако смятате, че можете да станете рано две поредни сутрини, разбира се.

— Щом вие можете, мис Прескот, и аз мога — след което добави: — Не се притеснявайте, мога да направя почти всичко, което си наумя.

Включително и да прелъсти една определена даскалица под носа на директорката й.

Тази обсебваща мисъл отказваше да си отиде. Защо не? Гледаше как прекрасното й дупе се полюшва, докато отива при ученичките си. Беше се опитал да я постави натясно, докато се мъчеше да разбере защо й е онова проклето парти, а тя само стана още по-решена да го получи.

Затова може би щеше да опита с прелъстяване. Така би могъл да си гарантира, че Маделин ще изпълни обещанията си, без значение какво ще излезе от партито. Покореше ли я, щеше да разполага с власт да я направлява.

Ти каза, че тя е от брачния тип — натякна му отдавна мъртвата съвест. — Беше сигурен, че е невинна девственица.

Отначало да, но сега се съмняваше. Нейната реакция на разговора им за клюките, охотността й да рискува работата си… твърде малкото руменина по бузите й говореше, че Маделин е жена с известен опит. Би се заклел, че тя крие нещо, че миналото й е нелицеприятно. Може би е била изоставена от непостоянен любовник?

Беше казала, че не се вълнува от неговите умения на женкар. И защо, ако за нея моралът не беше важен? Повечето жени на драго сърце биха приели вниманието на един лорд.

Биха кокетирали, биха се опитвали да го омаят с надеждата за брак. Ако тя действително вярваше, че е неподатлива за изкушението, значи някакъв идиот я беше поставил нащрек с нескопосаното си съблазняване.

Антъни нямаше да изпорти работата.

При мисълта как хладната мис Прескот лежи гола под тялото му, дяволът в него се развилня. С каква наслада щеше да види как тези котешки очи най-накрая се стоплят по време на „безразсъдните“ удоволствия на любенето.

Ти просто я искаш в леглото си — рече онзи натрапчив глас. — Това е истинската причина да вярваш, че е интригантка, за да си намериш извинение да я прелъстиш.

Антъни се навъси. Преди никога не бе имал нужда от извинение; определено нямаше нужда и сега.

Знаеш, че е опасно да я прелъстяваш. Само че си готов да рискуваш всичко, за я обладаеш. И защо? Защото е първата жена, чиято компания ти е приятна извън спалнята.

При тази възможност по челото му изби студена пот.

Изпсува и се отправи към входната врата. Ама че нелепост. Наслаждаваше се на остроумието й, но не беше такъв глупак, че да лапне по една интригантка със сладко личице.

Преспиването с нея беше просто част от плана му да обезпечи записването на Теса тук. Нищо повече.