Сабрина Джефрис
Не дърпай лъва за опашката (26)

25

„Скъпа Шарлът,

След всички тези години понякога си още много наивна. Прави каквото искаш по отношение на лорд Норкорт и мис Прескот Отсега нататък няма да ти споделям тревогите си, макар че заради теб се моля връзката на учителката ти с женкар да няма ужасен изход.

Твой равнодушен братовчед,

Майкъл“

 

 

Маделин фуча по целия път до Ричмонд. Как дръзваше Антъни да обвинява нея за тази каша! Явно смяташе, че е трябвало да моли за помощ в случая с папа. Обвини я, че заради баща си отлага женитбата им. Той нищо не беше разбрал, мътните го взели!

Ти не ми позволяваш.

Маделин изтръпна. Вярно бе. Нима бе сгрешила, като отново му попречи да се срещне с папа? Като не му даде да се заеме със ситуацията, както той желаеше? Като се опитваше да вземе предвид добруването на племенницата му?

Припомни си разказа му за неговото детство при Бикъмови. Беше преподавала в други училища, освен при мисис Харис и знаеше колко лесно настойниците могат да злоупотребяват с момичетата. Антъни обвиняваше „порочната“ си природа за суровото отношение към него, но тя стоварваше вината там, където трябва — върху Бикъмови.

Да, правилно бе постъпила. Обмислеше ли нещата, Антъни щеше да го проумее.

По-лоша си от мен по отношение на отказа от контрол. Всичко трябва да върви според плана ти.

Независимо колко усилено се опитваше да игнорира обвинението, от тези думи я болеше. Защото в тях имаше късче истина. Но той какво очакваше? Нейният свят се рушеше, още преди папа да изпадне в немилост. Откакто майка й почина, тя се опитваше да закрепи нещата, а за това се изискваше известен контрол, да му се не види!

Сега пред нея изникна нов проблем. Бързо приближаваха селската къща в Ричмонд. Тъй като нямаше пари да плати на файтонджията, единственият й избор бе да влезе и да донесе от вътре. Това означаваше да съобщи на папа какво става.

А може би не? Маделин въздъхна. Напоследък той така тънеше в самосъжаление, че току-виж изобщо не забелязал.

Тази надежда бе попарена след няколко минути, когато пристигнаха. Преди още да е слязла, папа се втурна да я посрещне. А мисис Дженкинс го следваше по петите.

— Къде се бавиш, по дяволите? — изръмжа той и рязко дръпна вратичката на файтона. — Поболяхме се от тревога! Следобед изпратих мисис Дженкинс да те търси в училището, но мисис Харис казала, че си си тръгнала по пладне. Сега е почти седем!

Боже, не беше предвидила, че ще тръгнат да я търсят.

— Само да платя на човека, татко, и ще обясня.

Едва изрекла думите, баща й извади кесията, която не бе носил от месеци, и пъхна в шепата на файтонджията няколко шилинга. Когато файтонджията повдигна вежда, Маделин добави още, за да се получи договорената сума.

— Господи! — извика баща й, когато видя колко пари са това. — Къде си ходила?

— Отбих се на визита в града — в края на краищата това бе отчасти вярно.

Но когато баща й пребледня и посивя, Маделин разбра, че дори това не биваше да казва. Той навъсено я вкара в къщата. Мисис Дженкинс също ги последва, а на повехналото й лице бе изписана тревога.

Щом затвори вратата, баща й се обърна с лице към нея.

— Ходила си при сър Хъмфри, нали?

Шокирана, че той е наясно, Маделин хвърли поглед на мисис Дженкинс.

— Съжалявам, госпожице — промърмори жената, — но той не ми даде мира, докато не му разправих всичко от игла…

— Точно така, здравата я притиснах — прекъсна я баща й. — А какво друго да направя, когато я заварих да почиства вечерната ти рокля? Знаех, че тази събота и неделя не си ходила на вечеринки. А после госпожата ми разкри, че си вършила какви ли не щуротии заради мен. Нямала си право!

Гневът й кипна.

— Ти нямаше право да се предаваш!

Той потрепери, ала Маделин не можа да попречи на избликналите думи, сбор от отдавна потисканите й безпокойства.

— От месеци те моля да предприемеш нещо, за да промениш положението, но ти само пъшкаш и се вайкаш за случилото се с мисис Крозби. Ами това, което се случи с мен, татко? Изгубих своя дом и живота си за един миг, когато тя умря на твоята маса. Мъчно ми е за болката ти, но и мен ме боли!

Сълзите се стичаха по бузите й, но Маделин не забелязваше това. Как смееше да й се прави на баща сега, след като месеци не си бе помръднал пръста?

Учудването му се замени от покрусено изражение.

— Мъничката ми Мади, моля те… — пророни той и протегна ръка към нея.

— Никога не ме наричай така! — тя отблъсна ръката му, защото гневът й изобщо не беше изчерпан. — Преди два дена ти буквално ме заплаши, че ще се самоубиеш. И смееш да ми говориш, че съм нямала право? — тя бясно изтри сълзите си. — Ти нямаш право, татко! Ти!

Това бе ехо на думите, които Антъни й каза по-рано днес, защото бе осъзнала колко са правдиви, щом той ги изрече. Просто не бе поискала да го признае на мига. И сега сякаш не можеше да спре плача си.

Баща й я прегърна през раменете и я отведе до един стол.

— Хайде, стига — утеши я той. — Седни.

Тя се подчини с хълцане. Дори не бе способна да откаже утехата му.

Баща й погледна мисис Дженкинс.

— Нали ще донесете малко вино на момичето ми?

Мисис Дженкинс кимна и се шмугна в кухнята, оставяйки ги сами. Папа издърпа един стол и стисна ръцете й.

— Прости ми, Маделин.

— Ти все… т-това к-казваш — изпелтечи тя. — А на с-следващия ден…

— Знам, пак унивам. Да не мислиш, че не си давам сметка как те измъчих? Но нещата ще се променят. Този път говоря сериозно.

Тя поклати глава. Той не за пръв път обещаваше.

— Не ми вярваш, нали? — тихо рече баща й. — Не те виня. Но се кълна, че ако бях разбрал до каква степен си се нагърбила с…

Маделин замълча и той въздъхна.

— Не, това също не е отговаря на истината. Давам си сметка. Някъде в дебрите на своето униние осъзнавах, че ти ни крепиш. Просто не можех да се заинтересувам, да се трогна — той стисна дланите й. — Е, сега вече се интересувам.

— Охо? — сълзите й бяха изплакани, но гневът още кипеше в нея. — Защо сега?

На лицето му се настани гузно изражение.

— Твоята директорка казала на мисис Дженкинс за теб и лорд Норкорт.

Дъхът й секна. Какво бе споменала мисис Харис? Доколко бе наясно папа? Знаеше ли за партито? Господи, знаеше ли, че е отишла там с Антъни?

— Тогава научих, че дружиш с този господин — мрачно продължи баща й. — Нямах никаква представа. Недоумявах какво става с теб. Това ме порази най-много от всичко — той обори глава. — Ти каза истината за едно нещо: нямах право да се предавам. Заради теб. Заради твоето бъдеще.

— Заради себе си — остро добави тя, докато бузите й изсъхваха от сълзите.

— Може би и това също — в тона му се долавяше силна болка. — Но щом чух за него, се сетих, че ме попита за неговото детство, но не ми обясни защо искаш да знаеш. Така че когато изчезна, взех да се безпокоя…

Налагаше, се да му признае за Антъни. А, честно казано, не знаеше как.

— Напоследък не бях добър баща — прошепна папа и стисна дланите й почти болезнено, — ала възнамерявам да се променя. Пет пари не давам какво се е случило между теб и… — той преглътна. — Ако имаш връзка с лорд Норкорт, няма да чуеш от мен укорителна дума. Бог ми е свидетел, че имаш основателна причина да потърсиш утеха извън тази къща. Но не мога…

Дъхът му пресекна.

— Не мога да не се намеся, мило момиче. Трябва да зная дали този мъж се е възползвал от теб. Длъжна си да ми кажеш. Не ме интересува какво се е случило със сър Рандолф, но държа да се уверя, че лорд Норкорт постъпва правилно с теб.

— Той иска да се ожени за мен, татко — пророни тя. — Иска да се оженим и да те защити от сър Рандолф.

Баща й изглеждаше зашеметен, което отразяваше съвсем точно състоянието й, когато Антъни за пръв път изрече предложението си.

— Обаче има един проблем с племенницата му, затова му обясних, че трябва да почакаме. Той не иска да чака. След нашата среща със сър Хъмфри този следобед той пожела да дойде направо тук и да поиска от теб ръката ми. Аз не го допуснах. Държах първа да говоря с теб.

С все още слисано изражение баща й рухна назад в стола си.

— Ясно — той разтърка брадичката си и я погледна. — Очевидно тъна в неведение за много нещо.

Маделин кимна, леко засрамена. Смяташе, че правилно не го е натоварила с плановете си, ала думите на Антъни не й излизаха от ума. Ти ни доверяваш единствено това, с което според теб ще можем да се справим.

— Е, щом е така, време е да ми кажеш какво съм пропуснал. Имам право… — той се спря. — Имам нужда да науча. Тъй че нали ще започнеш отначало, момичето ми? И по-полекичка. Умът ми дълго време бе като в мъгла, но този път това няма да ми попречи да разбера. Разкажи ми.

Маделин това и направи. Докато мисис Дженкинс приготвяше вечерята и мълчаливо шеташе наблизо, Маделин и баща й си приказваха. Отне й два часа — плюс няколко фалстарта — да разкаже всичко от игла до конец. Отдавна не се бе чувствала толкова свободна да споделя проблемите си с баща си. Гледаше да не се обнадеждава прекалено от разумния му отклик, особено когато той за дълго потъваше в мълчание, но поне я слушаше, поне вече не се изключваше от околния свят. Нали и това бе нещо?

Разбира се, не му призна, че е спала с Антъни. В края на краищата, говореше пред баща си! Но сега той научи остатъка от историята. Когато свърши, не се намираха по-близо до разрешение на проблемите си отпреди, но Маделин усети, че менгемето, което от месеци стягаше гърдите й, внезапно се поотпусна. Най-сетне можеше да диша.

— Права съм за неговата племенница, нали, татко? — попита го накрая. — Не е ли по-добре да почакаме?

— Не зная — уморена бръчка помрачи челото му. — Ситуацията наистина може да ти опъне нервите. Не ми се вярва, че Бикъмови ще й налагат същите наказания, но ти си права, че момичето не бива да остава у тях. А сър Рандолф определено ще използва всяка възможна връзка между негово благородие и мен, за да получи каквото иска.

— Няма да намерите решението тази вечер — обади се мисис Дженкинс, прекъсвайки ги за пръв път, откакто бяха започнали дългия си и откровен разговор. — И двамата сте изтощени — погледна добросърдечно Маделин. — Бездруго до утре нищо не може да се предприеме, нали, госпожице? Нали тогава ще се срещнете с негово благородие?

Маделин кимна. Не беше бог знае колко изненадана, че вдовицата е чула всяка дума. Тя така се беше сляла с тъканта на семейството им, че изглеждаше редно да научи и най-злокобните им тайни.

— Хубаво. Утрото е по-мъдро от вечерта — майчински ги посъветва мисис Дженкинс. — Открай време разправям, че нещата изглеждат по-ведри на наспана глава.

Папа повдигна вежда.

— С всички ли си толкова бодра, жено? Или само на нас досаждаш с проповеди?

— Татко…

— Ами, само за вас ги пазя, доктор Прескот — отвърна мисис Дженкинс с весела усмивка. — На мъже като вас, които се самосъжаляват, една такава проповед хич не им е излишна.

— Глупости — измърмори той, но иначе прие предложението на мисис Дженкинс и подкани дъщеря си да лягат. Тя с готовност се подчини.

Не бе сигурно точно кога си е легнал той, но поне тази вечер не го мислеше. За пръв път от дълго време насам не се събуди посред нощ от обикалянето му по коридора.

Вместо това на сутринта я събудиха възбудени гласове навън. Тя бързо стана от леглото, наметна си пеньоара и отиде да провери какво става.

Папа се разправяше с някакъв лакей в ливрея.

— Настоявам да ми оставите това писмо, млади момко. Аз ще й го предам, щом стане.

— Само че негово благородие изрично нареди да й го предам в ръката — ядосваше се лакеят. — Щом не искате да я събудите, мога да почакам.

— Будна съм, папа — обади се Маделин, разпознавайки ливреята, и излезе. — Да не би да ми носите писмо?

— Вие ли сте мис Прескот? — осведоми се лакеят.

Тя кимна.

Той й подаде пищно украсен плик с восъчен печат.

— Господарят нареди да ви го предам лично.

Тя го погледна с любопитство.

— Откъде е разбрал как да ме намерите?

— Ако не се лъжа, лорд Норкорт е получил тази информация от файтонджията.

Само че не бе дошъл лично. След цялата настоятелност да се запознае с баща й, пристигането на писмо я потресе. Ръката й трепна, когато го отвори.

„Мила Маделин,

Заминах за Телфорд. Исках да знаеш, за да не ме очакваш довечера в квартирата ми. Изход от бъркотията ще се намери само ако преценя в пълнота ситуацията, а за тази цел трябва да установя колко утежняващи са доказателствата срещу баща ти и да видя какво ще мога да направя по въпроса. Смятам да говоря с викария, както и с местния съдия-следовател. Може би ще минат няколко дни до завръщането ми, но ти не се безпокой. Имай ми вяра, че всичко ще бъде извършено съвършено дискретно.

С цялата ми любов,

Антъни“

Безценните думи с цялата ми любов бяха засенчени от тревога.

— Дискретно! — извика тя, притиснала писмото до сърцето си. — Какво му е дискретното да разпитваш за такива неща? В рамките на един час вуйчо му ще научи за пристигането му и ние хубаво ще си изпатим!

— Какво има? Какво се е случило? — попита баща й.

Тя му подаде писмото.

— Трябва да го последвам, папа. Трябва да го спра, преди да накърни шансовете на племенницата си да се отърве от онези ужасни хора!

Баща й многозначително вдигна поглед от писмото.

— Нарича те „Маделин“ и завършва с „цялата ми любов“, но не виждам да отваря дума за женитба.

— Сега по-големи неща са ни на главата, папа! — тя се обърна към лакея. — Кога замина?

— Преди няколко часа, мис. Призори.

— Няма време за губене. Заминавам за Телфорд.

Папа се начумери.

— Няма да го настигнеш.

— Трябва да опитам!

— Нямаме пари — изтъкна той. — Знаеш ли колко струва пътя до Шропшир? За да го настигнем, ще трябва да пътуваме с дилижанса, да се храним и нощуваме в странноприемници… пътуването ще трае най-малко два дена. Освен ако не си кътала заплатата си от училището под дюшека, няма да успеем.

Маделин простена. Баща й беше прав.

— Според мен даже мисис Дженкинс няма толкова пари, макар че на драго сърце би ти заела…

— Заем, да! Ще взема пари назаем.

— От мисис Дженкинс ли?

Вчерашните думи на Антъни й дойдоха наум: Тази сутрин твоята работодателка направи всичко възможно, за да не се „възползвам“ от теб. Тя е загрижена за теб.

— Не. От мисис Харис.

— В такъв случай ще се наложи да й разкажеш за скандала и причините ти да отидеш на партито; всичко от игла до конец.

— Знам — тя му стисна ръка. — Всичко ще се нареди. Тя ще разбере.

Той кимна тържествено и се обърна към вратата.

— Е, ако скоро ще потегляме, по-добре да се обличаме и да вървим при твоята директорка.

— Ние ли? — прошепна Маделин.

— Ако си мислиш, че ще те пусна да се мотаеш сама в Шропшир, не си познала, момиче.

Дъхът й секна.

— Но ти не си се завръщал, откакто…

— Ясно ми е — отметна един кичур от бузата й. — Все някога ще трябва да се изправя пред този проблем. Моментът не е по-лош от всеки друг, не мислиш ли?

Маделин мислеше, че през последните няколко дена животът й е поел толкова странен обрат, че главата й се замая. Ужасно се боеше, че папа пак ще се разболее след пътуването до Телфорд и че намесата на Антъни ще съсипе живота на племенницата му и той ще намрази нея за това.

Само едно нещо я държеше: вчерашните думи на Антъни. Понякога трябва да се откажеш от контрола и да позволиш на хората, които те обичат, да ти помогнат.

Щеше да приеме съвета му за отмъщение. Бог да й е на помощ.