Сабрина Джефрис
Не дърпай лъва за опашката (25)

24

„Скъпи братовчеде,

Споделям твоя скептицизъм за женкарите, които си менят козината, но не и нрава. Само че лорд Норкорт не е като другите. Ако някой може да го накара да улегне, това е Маделин. Тя умее да се оправя с него. Вярвам, че двамата си подхождат.

Твоя приятелка във всичко,

Шарлът“

 

 

Антъни зяпна шокирано, когато неговата практична мъничка естественичка разкопча панталона му с недвусмислени намерения. Тя не би могла да… нямаше откъде да знае как…

— Какво, по дяволите, правиш?

Усмивката й беше направо вещерска, докато сваляше гащите му.

— Доказвам, че сме един за друг. Твърдиш, че притежаваш неутолим апетит. Е, аз пък притежавам неутолима любознателност. Откакто прочетох в онази книга за харема как може да задоволиш мъжа с уста, не ми излиза от главата как изглежда това в действителност. Смятам да разбера.

Вече възбуденият му член се втвърди непоносимо.

— Това не е нещо… тоест, само ку… леките жени го прак…

— Го практикуват? Сигурен ли си? — очите й сияеха в жарко златно, което накара кръвта да нахлуе в главата му. Какво вършат съпругът и съпругата в спалнята си е лично тяхна работа. Мигар жената не може да задоволи мъжа си по този начин?

— Ами да, само че… обикновено аз не… Тоест, установил съм…

Веселата й муселинена рокля се разстла на пода около нея. Маделин го стрелна със закачлива усмивка.

— Не ми казвай, че обръгналият женкар не е изпробвал конкретно тази поза.

Страните му се обагриха в червенина.

— Изпробвал съм я. Но сега предпочитам да не…

— Охо! — тя изу панталона и гащите му и неговото лошо момче изскочи навън, шавайки нагоре-надолу. Очите й светнаха пакостливо. — Тялото ти казва друго.

— Тялото ми да си гледа работата! То най-безгрижно игнорира опитите ми за въздържание.

Изведнъж тя придоби сериозен израз.

— Значи затова не ти харесва този вид задоволяване. Той означава изцяло да се откажеш от контрол над акта.

О, тя го четеше като отворена книга. Но не беше само това. Първите няколко пъти, когато жена го задоволи с уста, той имаше чувството, че е в проклетия креват у Бикъмови, а лошото му момче стърчи под завивките. Противно му беше, че не е способен да контролира поривите си и оттогава избягваше френската любов.

По тази причина представата как му го прави в дневната си рокля на уважавана учителка го изкушаваше неимоверно. Тя единствена го изкушаваше да се изгуби в нея. Единствената, която го обичаше.

Обичаше ли? Сигурно беше побъркана. Или поне не си даваше сметка в какво се забърква. Но ако го поемеше в устата си, щеше да научи колко необуздан може да бъде. Тогава никога нямаше да се оженят.

— Това няма нищо общо с контрола ми — излъга Антъни. — Просто не искам ти… Не е редно ти…

Тя му хвърли сериозен поглед.

— За мен не е по-нередно, отколкото, за която и да е друга жена, особено щом ме гласиш за своя съпруга.

Тя се поотдръпна и го погледна. Косата й се стелеше разкошно по раменете и дъхът му секна. Опита се да изтласка от ума си съблазнителното видение, което представляваше тя, но това бе адски трудно.

— Странна представа имаш за брака — продължи Маделин. — Не е нужно той да е еднотипен: ти си принуден да сдържаш най-мощните си импулси, а аз да припадам при гледката на голямата ти мъжественост. Ние сме различни от останалите хора, тъй че защо бракът ни да не е различен? Можем да го направим какъвто искаме.

Антъни се засмя задавено.

— Ти изгуби невинността си едва преди два дена, миличка, нямаш си представа за какво говориш.

— Тъкмо затова държа да изпробвам това. Как другояче да се науча? — тя се наведе и го облиза, при което кръвта му кипна. — Освен това ти е време да разбереш, че твоята липса на въздържание ми се отразява чудесно.

— Маделин… — името й прозвуча хем като заповед, хем като молба.

Но устата й вече бе обгърнала пениса му. Дълбоко от гърдите му се изтръгна стенание. Той с мъка устоя на порива да сграбчи главата й и да я раздвижи нагоре-надолу по зажаднялата си плът. Ласките й бяха прекалено ефимерни, прекалено нежни, но въпреки това той осезаемо изпъшка, когато Маделин го пусна от устата си.

— Трябва да ме напътстваш — рече тя, а пръстът й заобиколи влажната главичка на пениса, с което за малко не го подлуди. — В книгата липсваше достатъчно конкретика — слаба руменина докосна страните й. — Освен това, май че не мога да те поема целия в устата си.

— Не е нужно — рече задавено рече той, предавайки се. — Просто стисни в юмрук корена и засмучи останалото — когато го хвана, както я бе инструктирал, Антъни добави: — Само недей да бъдеш прекалено нежна, моля ти се. По-твърдо е по-хубаво.

Маделин се ухили.

— То се знае, че твърдо е по-хубаво.

Грубият му смях се превърна във въздишка на чисто удоволствие, когато устата й го засмука невероятно силно.

Опазил го бог! Практически й бе дал разрешение да го разсипе — не че тази нахална лудетина се нуждаеше от разрешение. Тя щеше хубаво да си поиграе с него. Трезвата му половина искаше да възрази срещу това, че тя се държи като жената на мечтите му. Лудата му половина, начело със своеволния му пенис, се молеше тя да го изсмуче до пресъхване.

Лудата му половина получи точно каквото искаше, защото Маделин подхвана движение, от което главата му се замая и той трябваше да се опре на стената. След броени мигове сграбчи главата й и вкара члена си в устата й, неспособен да се удържи. Тя се справи великолепно и само след няколко секунди Антъни усети как освобождението се надига в него.

Беше прекалено скоро, прекалено бързо и той отчаяно се опита да го задържи, но тя правеше това невъзможно и когато той помъчи да се отскубне, тя сграбчи задника му, за да го задържи в плен. Преди да се усети, Антъни експлодира в устата й, доказвайки, че е безсъвестен негодник.

Проклинайки липсата си на контрол, той зарови из сакото си кърпичка, за да се изплюе Маделин там, но тя вече преглъщаше семето му. Той я зяпна смутено, защото преди бе виждал само курви да правят това.

— Не се налагаше…

— Какво? — тя взе кърпичката и се избърса с невинен вид. — Така беше описано в книгата за харема — челото й се набръчка леко. — Не се ли справих?

— Какво говориш! — изпъшка Антъни и рухна върху стената. Не я бе целунал, не бе помилвал гърдите й… нищичко. За бога, даже не й беше свалил дрехите! А тя се притесняваше, че не е направила нещо както трябва.

Притегли я в прегръдката си и шумно си пое дъх. Имаше ли представа какво му е причинила? Колко е ужасен, че не я е задоволил?

— Казах ти, че мога да се оправя с теб — измърмори Маделин и при закачливата й усмивка пенисът му отново се събуди за живот.

В него се надигна гняв. Тя смяташе, че го е хванала натясно с нищожната си проява на порочност, като че ли един любовен акт доказваше всичко.

— Хал хабер си нямаш как да се оправяш с мен — изръмжа той.

Щом тя се отдръпна, явно шокирана от тона му, Антъни насила сложи ръката й върху набъбналия си член.

— Не те излъгах, казвайки, че съм неутолим. Пак те искам.

— Добре — Маделин предизвикателно повдигна вежди. — С радост идвам.

Той я прикова към стената и стисна ръцете й отстрани.

— Не си играй с мен, Маделин. Ще има да съжаляваш.

Тя нарочно изпъчи гърди към неговите и каза:

— Съмнявам се — доближи уста към неговата и пошепна: — Покажи ми звяра, любов моя. Искам да го видя, развързан на свобода.

Лошото му момче фанатично запулсира при мисълта да й угоди. Само че Антъни се подвоуми. Ами ако й го покаже? Ами ако тя побегне от него с писъци?

По-добре сега, отколкото след женитбата. Щом тя го искаше, какъвто е, нека.

Зарязвайки на вятъра привичната си грижливост, Антъни смъкна дрехите й, без да го интересува, че ги раздира. Разкъса долната й риза донякъде от нетърпеливост да я види гола, донякъде, за да я шокира и да й набие здрав разум в главата. Значи можела да се оправя с него, а? Даваше ли си сметка малката какво означава това?

Очевидно си даваше сметка, понеже очите й запламтяха от възбуда, докато той й изнасяше малкия си спектакъл. После Маделин му върна услугата, като също раздра дрехите му. Хвърчаха копчета, пореха се шевове. Тя даже пое инициативата и го целуна, а когато целувката шеметно прерасна в нещо знойно, диво и първично, в дуел за надмощие, на Антъни му идеше да отметне глава и да закрещи ликуващо.

Никога не си позволяваше подобно поведение с жена. А фактът, че сега се бе отпуснал с жената, която твърди, че го обича — обича, каква лудост! — беше точно толкова опияняващо, колкото се боеше. Усещането за голата й плът до неговата го възпламени и макар да знаеше, че трябва да я приласкае, да й шепне успокояващи нежности, всички тези неща, които правеше, за да обуздае стръвния си апетит, сега мислите му стигаха само дотам да проникне в нея.

После тя просъска:

— Вземи ме, Антъни. Вземи ме сега.

Толкова бе нужно, за да вдигне краката й, все още по копринени чорапи, и да проникне в нея без увертюри, мощно и напористо, приковавайки я към вратата като животно. Само че от нея се стичаше росна влага и тя посрещаше всеки негов тласък, обгръщайки го здраво в кадифената си топлина.

— Боже, ти наистина си вещица — изпъшка той, докато я връхлиташе, обзет от сляпа жажда. — Направо… излизам… от себе си… всеки… път.

— Старая се колкото мога — рече тя, целувайки челюстта му, шията му, всичко, което бе в състояние да достигне. Сетне, каквато изкусителка си беше, сключи крака около кръста му и двамата се заогъваха като змии до вратата.

После той пак свърши — твърде скоро — и докато се изливаше в нея с гърлен крясък, тя извика почти в същия миг.

Антъни рухна отгоре й с препълнено сърце. Тя го бе оставила да свърши два пъти в нея без помен от съжаление. Ами ако бе права за тях двамата? Ами ако бе открил жената, която му съответстваше в стремежите на тялото и ума? Жената, с която да прекара целия си живот? Която го разбираше?

Сладката възможност набъбна и се разля в него като мелодия, която не те напуска дълго след края на песента.

— Любима — продума той, когато тя се сгуши до него запъхтяна. — Добре ли си?

— И аз щях да те попитам същото — с тиха, доволна въздишка Маделин се протегна и го гризна по ухото.

Горещият й дъх в ухото му пак накара члена му да се надигне.

— Още те искам — каза той, любопитен да види реакцията й.

Смехът й отекна в стаята.

— Надявам се, или трябва да те порицая за дефиницията ти на „неутолим“ — тя му отправи ослепителна усмивка. — Ако звярът иска още, тогава непременно…

Антъни я награби с ръмжене, блъсна вратата и я отвори, сетне пренесе Маделин в спалнята, където я положи на леглото, решен да пирува с нея, докогато тя му позволи.

Острият му глад се позасити, безумието му започна да отшумява. Сега би желал да й се наслади на спокойствие. Насърчаван от охкането й, той сбъдна всяко желание, зародило се у него, след като я срещна за първи път. Свали й чорапите, после вкуси всяка частица от нея, погали всеки сантиметър: облиза съвършеното й дупе, накара пъпките на гърдите й да се превърнат в твърди камъчета, покри я навсякъде с миризмата си като истински звяр.

Тя също го изследваше с толкова умилително любопитство, че той отново се засмя. Изглежда, Маделин намери топките му за възхитителни и се сети да му зададе въпроси, каквито биха хрумнали само на биолог. Това харесваше най-много у нея — жаждата й за знание.

После я задоволи с уста. Не бързаше — не от нужда да поддържа контрол, а от неподправената радост да я гледа как стига до екстаз под милувките му. Опивайки се от непринудения й отклик, той галеше, смучеше и дразнеше, докато тя не пресипна да крещи от достигането на върха. Чак тогава отново влезе в нея, този път с по-малко плам и повече чувственост.

А когато се зарови дълбоко в топлата й плът, го заля непознато досега задоволство. Това се казваше близост. За пръв път му се искаше завинаги да остане в една жена, да бъде с нея завинаги. Това бе истинската причина да не се ожени: защото я нямаше Маделин, която да обича.

Да обича?

Пропъди мисълта. Този път водеше до лудост. Тя бързо се бе превърнала във всичко добро, всичко чисто в живота му и макар че издръжливостта й в днешното любене го ободряваше, не бе готов докрай да отдаде сърцето си. Защото не знаеше дали ще понесе, ако направи тази крачка и открие, че само я е уплашил и отблъснал.

Ала когато почна наново да я обладава, плъзгайки се в нея на дълги, протяжни тласъци, разбра, че здравата е хлътнал. Искаше да се слее с нея до края на живота си.

Задържа освобождаването си, докато тя не постигна своето. После го връхлетя оргазъм, който не можеше да се сравнява с нищо досега. Изливайки се в нея, той се молеше да й е направил дете. Тяхното дете. Тогава Маделин нямаше да има избор, освен да се омъжи за него. Така или иначе сега тя му принадлежеше телом и духом. Ако си е мислела, че той весело ще я пусне да си ходи след това, което преживяха, значи беше побъркана.

Мина известно време, докато слязат на земята, но той бе абсолютно щастлив да лежи с нея, сгушена в обятията му. Щеше да се излежава така цяла нощ, ако не бе късният час.

— Доволен ли си най-сетне? — пошепна тя, след като бяха успокоили дъха си.

С лек смях той посочи с глава към провисналия си член.

— Има ли смисъл да питаш?

— Не за това, глупако — рече тя, смекчавайки обидата с нежна усмивка. — Доволен ли си, че мога да се оправя с теб и с твоите „неутолими желания“?

— Миличка — отвърна той с безкрайна искреност, — почвам да се тревожа, че ти няма да се оправяш с твоите неутолими желания. Да не говорим за ненаситното ти любопитство.

Тя престорено въздъхна.

— Господи, от това се страхувах — с блеснали очи тя прокара ръка по рамото му. — Да знаеш, че затова не съм се омъжила — не исках да натрапвам необузданото си любопитство на някой съпруг.

— Внимавай в картинката — предупреди я той, макар че не можа да сдържи усмивката си при нейната пародия на предишното му твърдение. — Като се оженим, ще очаквам далеч по-малко наглост и далеч повече уважение от теб.

— Охо, така ли? — взе го на подбив Маделин. — Е, господарю, очаквайте каквото си щете; ще получите каквото аз реша да ви дам.

Антъни триумфално се засмя. Тя не го опроверга, че ще се женят, което означаваше, че смята да приеме. Сигурно здравата щеше да го разиграва, но не му пукаше. Щеше да й покаже кой води парада.

Погледна към прозореца и се отдръпна от нея.

— Баща ти ще вземе да се притеснява, ако вече не е започнал.

Изражението й стана непроницаемо.

— Да, трябва да се прибирам.

— Ще те закарам.

— Не, не бива.

Когато тя се изсули от леглото и отиде в съседната стая, сърцето му се сви. Последва я и с неловкост загледа как си облича кюлотите и разкъсаната долна риза.

— Защо не бива?

— Защото ще поискаш от папа ръката ми. Все още не мога да ти позволя това.

Проклета да е с тоя свой инат!

— Нямаш избор — каза Антъни и също почна да се облича. — Искам час по-скоро да те направя своя съпруга.

— За хулител на морала можеш да бъдеш доста твърд в нравствените си разбирания — избоботи Маделин. — Но аз няма да допусна да съсипеш живота на Теса с една прибързана венчавка — напъха се в разхлабения си корсет и обърна гръб към него с неизречена молба да й помогне.

Той хвана връзките, но вместо да ги затегне, ги използва като юзда и я дръпна към себе си.

— Трябва да ми се довериш, любима моя — промърмори в косата й. — Ще имам грижата и за двете ви. Трябва да оставиш въпроса на мен.

— Ами ако не успееш? Ако се оженим и като последица я загубиш?

Антъни се поколеба само за миг, но това очевидно й стигаше.

— По-разумно е да бъдеш предпазлив. Трябва да се разделим, докато не спечелиш делото. С папа ще се оправим. А междувременно ние с теб ще разполагаме с тази квартира… Бих могла да идвам тук и…

— … и да мърсуваш с мен ли? — грубо рече той.

Маделин наежено се отдръпна и се опита сама да се завърже, а Антъни изруга и отмести ръцете й, за да я завърже той.

— Прощавай, но мисълта да живееш в преддверието на ада е непоносима. По-добре да се примириш с моята намеса.

Тя намръщено се обърна към него.

— Какво възнамеряваш да предприемеш?

— Като за начало, да говоря с баща ти. Зная, че е отчаян, но не е трябвало до такава степен да се разчита на теб — пуснал те е на онова парти и…

— Той нищо не знае. Аз сама го поисках.

— Какво? — смая се Антъни.

— Именно аз се надявах, че сър Хъмфри би могъл да ни помогне — гласът й стана горчив. — Папа отказваше да действа независимо колко го умолявах, а колчем споменавах конкретен начин да оправим положението, той затъваше още по-дълбоко в меланхолията си — Маделин предизвикателно издаде напред брадичка. — Затова трябваше да се справя самостоятелно.

В корема му се образува буца при мисълта за всичко, което бе рискувала. Но такава си бе Маделин, твърдо решена да защитава невинните.

— Е, това ще престане. Най-малкото баща ти трябва да проумее, че не може да се самосъжалява, докато ти се излагаш на такива опасности. Възнамерявам да му го кажа лично.

— Не може! — извика тя. — Не зная какво е способен да направи. Трябва да ме оставиш внимателно да му поднеса новината. Нуждая се от време…

— Господи — глухо рече Антъни, — значи затова не ми даваш да ти отправя предложение — заради баща ти. Работата няма нищо общо с Теса. Все се мъчиш да го защитаваш.

— Това не е вярно — тя се напъха в роклята си и се закопча със съвсем малко помощ от негова страна. — Не бива да се женим, докато въпросът с Теса не се уреди, и ти го знаеш — когато той само повдигна вежда, Маделин добави: — Не разбираш. Само преди два дена папа говореше как щял да свърши със себе си, за да ми улеснял живота. Той също не би искал племенницата ти да пострада. Ако реши, че неговата ситуация може да помогне на Бикъмови, току-виж се…

— … самоубил? — скептично подхвърли Антъни. — Значи ще се нагърбиш и с тази отговорност, за да предпазиш баща си от самоубийство? — намръщи се. — Той няма право да говори такива неща пред теб, да му се не види, не и когато си направила толкова много за него. Това е просто начинът му да си гарантира, че ще го дундуркаш.

— Не! Папа не е такъв. Ти не го познаваш!

— Понеже ти не ми даваш да се запозная с него! Даже не позволяваш да разговаряме. По-лоша си от мен по отношение на отказа от контрол. Всичко трябва да върви според плана ти, а ти ми доверяваш единствено това, с което според теб ще можем да се справим. Сигурен съм, че даже мисис Харис не знае точното състояние на нещата ти.

— Само защото аз не исках тя да…

— Да те уволни ли? Тази сутрин твоята работодателка направи всичко възможно, за да не се „възползвам“ от теб. Тя е загрижена за теб. Аз съм загрижен за теб. Понякога трябва да се откажеш от контрола и да позволиш на хората, които те обичат, да ти помогнат.

За миг Маделин зае дръзка поза и Антъни си помисли, че тя ще продължи да спори. После лицето й се изглади.

— Добре. Щом трябва, заведи ме вкъщи и говори с папа. Очевидно докато това не стане, няма да се успокоиш.

— Адски си права — измърмори Антъни, доволен, че тя най-сетне е проявила разум.

Той беше вече съвсем облечен, когато тя добавяше последните щрихи към тоалета си. Но когато понечи да се обуе, Маделин спря.

— Уф, къде са ми чорапите?

— Вероятно в леглото. Там ти ги свалих.

— Би ли ми ги донесъл? Аз ще си потърся ръкавиците.

— Разбира се — Антъни се запъти към съседната стая. Когато вратата се затвори зад него, му трябваше секунда, за да отчете това, но докато се втурне обратно, тя вече бе успяла да го залости вътре.

— Маделин! — изрева той и заналага с юмруци вратата. — Какво правиш, по дяволите?

— Съжалявам, Антъни — извика тя. — Не мога да позволя да съсипеш всичко заради криворазбраното си чувство за чест. Ще поговоря с папа и ще видя доколко е в състояние да възприеме сега. Кълна се, че утре вечер ще се върна, без значение какво ще ми отговори той. Дотогава двамата с теб ще сме по-наясно как най-добре да действаме.

— Аз съм си съвсем наясно, да му се не види! — той ритна вратата и нададе зверски вой, когато осъзна, че още не си е обул ботушите.

— Антъни, любими — рече тя от другата страна. — Добре ли си?

Нейната тревога и гальовното обръщение не го утешиха ни най-малко.

— Да не би да ти пука? — изръмжа той, докато се стискаше за ходилото. — Ти бягаш — отново, бих могъл да добавя — защото ме имаш за импулсивен идиот, който ще оплеска допълнително положението за теб, баща ти и Теса.

— Не те имам за идиот — рече тя. — Мисля, че си доста възбуден в момента. А точно сега трябва да се пипа хладнокръвно.

— Кой го казва! — той заби юмрук във вратата, но си даде сметка, че така само подсилва аргумента й. — Мили боже, тук ли смяташ да ме оставиш до утре вечер?

— Щом се кача на файтона, ще изпратя някой да те пусне.

Файтонът. Той се отпусна на вратата. Слава богу за малките неща. Глупачката не си даваше сметка, че той познава всеки файтонджия, който работи в тази част на града — още един остатък от бурните му дни. Щом каретата се върнеше, просто щеше да научи къде живее и да отиде след нея.

Бързо отиде на прозореца и безпомощно загледа как Маделин се качва на файтона, извиква едно момче, дава му монетка и сочи към прозореца. Не обърна внимание на мрачната му гримаса, но пък Антъни обърна внимание кой е файтонджията.

След десет минутки уличното гаменче го спаси, а докато крачеше напред-назад и чакаше завръщането на файтона, Антъни прехвърляше наум разговора им.

Възбуден. Криворазбрано чувство за чест. Приказваше за него, все едно е безразсъден глупак. Очевидно точно за такъв го имаше.

Докато гневът му отшумяваше, той обмисли по-трезво представата й. Можеше ли да я вини, че не е сигурна доколко ще съумее да се погрижи за нея и за Теса? Какво бе извършил в живота си, та да се покаже достоен за нейното уважение?

Беше скандализирал света, озлобен от неправдите, които го бяха сполетели като дете. И каква полза? Да, беше натрупал богатство, но вместо да го използва смислено, харчеше го за разгул. Маделин може би неохотно доверяваше тайните си на хората, но в неговия случай бе още по-зле. Той не им доверяваше истинското си „аз“. Вместо това непрекъснато се криеше зад разни остроумия.

А Маделин проникна под бронята му. Тя не се погнуси от това, което видя там, нито го порица, че е еди-какъв си. Просто му отдаде сърцето си, нищо че той бе прекалено голям страхливец, за да й отдаде своето.

Сега бъдещето на племенницата му висеше на косъм и Маделин, а не той, непрекъснато мислеше за благополучието на Теса, въпреки че си имаше невъобразими отговорности.

Свлече се на един стол. Вместо да се съгласи да бъде предпазлив, както тя искаше, той егоистично се опита да я запази за себе си. Да, беше взел присърце нейния интерес — както и този на баща й — но тя имаше право. Не познаваше баща й. Не беше негова работа да му се меси и да му отправя изисквания.

Въпреки това, което й каза, Антъни знаеше, че неохотата на Маделин до голяма степен се дължи на загрижеността й за Теса. Беше видял с очите си състраданието, което тя показваше към ученичките. Тя нямаше да види бял ден, ако се венчаеха с цената на нещастието на момичето.

Той ядно изруга. Трябваше да разполага с факти, които тя не можеше да му предостави, понеже заемаше страната на баща си.

Имаше само един начин да узнае всичко. Трябваше да разпита викария или друг човек, който да го информира. Вероятно даже да поговори с местния съдия-следовател. Но за тази цел се налагаше да замине за Телфорд.

Телфорд, градчето, което беше избягвал повече от двадесет години. Телфорд, където живееха Бикъмови, където той бе изтърпял безброй унижения… където се беше научил да затваря сърцето си. Телфорд съдържаше отговорите. При мисълта да отиде там го пролази тръпка.

Антъни мрачно се загледа напред. Нищо чудно, че Маделин не можеше да му се довери, щом само името на градчето отново го превръщаше в разтреперан хлапак.

Е, край на това. Писнало му беше да се крие от случилото се, писнало му беше то да направлява живота му. Маделин го обичаше и разчиташе на него да я избави. Най-малкото можеше да се изправи срещу миналото, за да получи някои отговори.

Може би така най-сетне щеше да си извоюва уважението на Маделин. И своето собствено.