Сабрина Джефрис
Не дърпай лъва за опашката (24)

23

„Скъпа Шарлът,

Ако имаш предвид мис Прескот, ще те предупредя, че даже негово благородие да проявява интерес към женитба, трябва да я разубедиш. Такива нехранимайковци рядко са верни на една жена. Колкото до това, че съм бил разстроен, защото той отвличал вниманието ти от мен, случаят не е такъв, но мисли каквото си искаш, щом това ще утеши гордостта ти.

Твой неизменно загрижен братовчед,

Майкъл“

 

 

— Антъни? — разтревожено извика Маделин и бързо отиде при него, когато той отчаяно рухна на очевидно създадения за прелъстяване диван. — Антъни, какво има?

Той се вторачи в празната камина. Изобилната светлина от прозорците, гледащи към улицата, превръщаше ореховата покъщнина и пищно жълтите стени в уютна смесица от кехлибарено и бронзово. Тя рязко контрастираше с безприютността в очите му.

— Как разбра, че са ме връзвали?

От какво бе толкова разстроен? Току-що я беше помолил да се омъжи за него, за бога — това бе по-удивително от всичко, което бе научила за детството му. Бракът им, разбира се, бе невъзможен, но предложението му сгря душата й.

— Баща ми ми каза какви са ги вършели Бикъмови. Тъкмо ти обясних.

— Значи е знаел защо са ме връзвали?

— Защото непрекъснато си се опитвал да избягаш. Сър Рандолф казал, че много си тъгувал за майка си.

Странно облекчение се разля по лицето му.

— Да. Много мъчно ми беше за мама, вярно е — сведе очи към коленете си, които здраво бе стиснал с пръсти. — Значи… такова… това няма нищо общо с отказа ти?

— Има много общо с отказа ми. Противна ми е мисълта как те ще завързват племенницата ти за кревата. Ти трябва да я спасиш.

— И ще я спася — Антъни я стрелна с поглед. — Смятам и теб да спася. Отнех ти невинността. Няма да те оставя с отрицателните последици от това. Ще се оженим и точка по въпроса.

Значи затова искаше да се ожени за нея. Идеше й да ревне. Какво си е въобразявала? Естествено, че това е била причината. Той бе мъж на честта — това не можеше да му се отрече. Не биваше да се чувства наранена.

Просто безмилостно щеше да пренебрегне онова гласче в нея, което се надяваше, че той може би изпитва нещо повече.

— Да изживея дните си без съпруг не ме плаши, поне не много. Тъй че недей да ми предлагаш от състрадание.

— Не е от състрадание — яростно се защити той.

Отговорът му я озадачи.

— Ако се тревожиш, че може да нося дете, недей. Използвахме онази твоя гумичка, тъй че всичко е наред.

— И не за това ти предлагам — обви ръка около раменете й. — Не виждаш ли, гълъбче? Искам те. Не мога да си представя, че ще се оженя за друга — гласът му предрезгавя. — Вероятно предимствата на такъв брак са достатъчно, за да надмогнеш скрупулите си и да се омъжиш за развален човек като мен.

Тя сложи пръст на устните му. Сърцето й се късаше.

— Не говори такива неща — значи не му беше безразлична. Може би още не бе казал, че я обича — може би никога нямаше да го направи — но поне не й предлагаше от желание да постъпи почтено. — Ти не си „развален“. Не ме интересува какво си вършил преди. През изминалата седмица ти доказа, че си добър и, да, морален човек. Ако не беше племенницата ти…

Той я прекъсна с дълга, жадна целувка, която направо я изпепели. Изминаха няколко мига, през които той така всеотдайно завладя устата й, че тя забрави да диша. Забрави даже възраженията си.

— Омъжи се за мен.

— О, Антъни, само да знаеше колко ми се иска да бъда твоя жена! Но ние ще имаме време по-късно. Твоята Теса — не.

— Време ли? Колко време ще измине, преди вуйчо ми да успее да набеди баща ти в престъпление? После ще стане по-трудно да го отървем — нежно погали страната й. — Желанието на вуйчо Рандолф да съсипе баща ти вероятно е отмъщение за помощта, която ми е оказал преди толкова години. Няма да се отплатя за добротата му, като не си мръдна пръста, за да го измъкна.

— Тогава плати за адвоката му, ако се наложи да бъде нает такъв. Но да се жениш за мен…

— Така адвокатът ще стане излишен. Твоят викарий може да повдигне обвинения срещу един беззащитен лекар с неомъжена дъщеря, но няма да ги повдигне срещу тъста на виконт.

Това беше вярно и готовността на Антъни да подкрепи папа с ранга си я затрогна дълбоко. Беше на път да се предаде. Само че имаше едно нещо.

— Ако се замесиш в тази бъркотия, това ще означава кажи-речи край на шансовете ти да спечелиш делото за Теса. Вуйчо ти злорадо ще посочи твоя скандален брак като доказателство, че си неподходящ за настойник на едно дете.

— Да, така ще направи. А аз ще изтъкна, че щом съм почтено женен мъж, това все е нещо. В края на краищата никой не обвинява теб във възмутително поведение, само баща ти. А мисис Харис също е на моя страна — той я стисна над лактите. — Мога да помогна и на баща ти, и на Теса. По-добре, отколкото да рискуваме живота му, нали?

— Ако се стигне до това, действай, както намериш за добре. Но дотогава на първо място гледай да спечелиш опеката над племенницата си. Не ми се мисли какво ли търпи горкото момиче дори в този момент. Завързвано за леглото всяка нощ…

— Нея няма да я завързват.

— Откъде си толкова сигурен?

— Просто съм — той стана и закрачи по обширния дървен паркет. — Ще я наставляват, ще й четат конско, ще я карат да коленичи върху леден мрамор и ще й измислят други „ползотворни“ наказания, но няма да я завързват. Не завързваха Джейн, няма да завързват и Теса.

— Значи и собствената им дъщеря не се е разминала с наказанията? Нищо чудно, че се венча за първия мъж, който й предложи, въпреки че той бе само директор. Родителите й страшно се разсърдиха, нали знаеш.

Антъни не знаеше. За свой срам, откакто напусна Бикъмови въобще не поддържаше контакт с Джейн.

— Сега вече сдобрила ли се е с вуйчови?

— Почти не си говорят — Маделин не позволи той да смени темата. — Но докато е живеела при тях, не са имали причина да я връзват — нямало е къде да избяга. Племенницата ти, от друга страна, може да избяга при теб, така че…

— Не ме завързваха заради това, Маделин — гласът му беше толкова изтерзан, че тя едва разбра думите.

— Какво?

— Не ме връзваха, за да не избягам — той изруга, объркан. — Връзваха ме заради… това, което съм. Заради порока ми.

Срамът върху челото му я изпълни с неназовим ужас.

— Какво имаш предвид?

Отказвайки да я погледне, той се облегна на камината и опъна ръка върху полицата над нея.

— Знаеш ли какво представлява грехът „онанизъм“?

— Тоест, мастурбация? — примигна тя.

Той я стрелна с уплашени очи.

— Да, това е терминът, който би употребил един естественик. Какво всъщност ти е известно за него?

Лека руменина обагри бузите й.

— Един от татковите пациенти му дал екземпляр от „Онания, или ужасният грях на себеомърсяването“. Подслушах мама и татко да я обсъждат, затова… я прочетох тайно.

От устните му се изтръгна горчив смях. Той съсредоточи поглед върху ръката си, която се сви в юмрук.

— Е, значи си наясно за какво говоря, понеже вуйчо имаше същата книга. Извършвах греха онанизъм няколко пъти дневно, като това започна от деветгодишната ми възраст и честотата намаля едва когато можех да засищам желанията си по друг начин.

Бикъмови са го завързвали за кревата, за да не се самозадоволява? О, горкото, милото момче!

Как са били способни да го унижават така жестоко? Тя беше прочела и друга книга, спомената от папа, от доктор, който оспорваше тезата на първия автор. Изглежда, по въпроса не цареше единодушие.

Освен това той е бил просто момче! Маделин се изправи и внимателно подбра думите си.

— Навярно си бил преждевременно развит.

— Преждевременно развит? — погледът му помрачня от гняв и срам. — Така наричат дете, което може да чете на латински и да рецитира Шекспир на три годинки, а не хлапак, дотолкова погълнат от желанията си, че не може да се удържи и все си играе с пениса.

— Антъни — утешително рече тя, доближавайки го с предпазливостта, която би проявила към ранена лисица, хваната в капан, — и другите деца…

— На девет години ли? С такова упорство, че никакви назидания, обливане със студена вода и нощи, прекарани в безплодни молитви, не ги възпират? Колко деца така жадуват това, че се налага да ги връзват за леглото, за да…

Той завърши с ругатня, но когато понечи да заобиколи Маделин, тя улови ръката му и го дръпна при себе си.

— Виж сега: всички деца с любопитство изследват телата си, нали така? Не виждам нищо нередно в това, а Бикъмови да говорят, каквото си щат.

— Ненормални бяха броят и интензивността на моите пориви — очите му срещнаха нейните, засенчени от неувереност. — Желанията ми още са много силни, Маделин. Понякога се боя, че няма да съм в състояние да ги овладея, ако им се отдам докрай.

Той здраво стисна ръката й и зарея поглед към прозореца.

— Почти ми се иска авторът на онази проклета книга да беше излязъл прав за това как самозадоволяването на младини отслабвало „здравословните“ пориви на зрелия мъж.

— Не говори така! Нищо им няма на твоите пориви. Папа нарече книгата пълна шарлатанщина и е прав. Само твоите невежи роднини биха могли да я прочетат на едно дете — Маделин сплете пръсти с неговите. — Освен това, ако самозадоволяването е нещо зло, защо животните го правят? Например конете. Слушала съм конярите да приказват.

— Конете толкова ли са отчаяни за това, че за малко да се самоубият, за да се освободят?

— Ти си бил отчаян, защото са те връзвали. Така още повече си се фокусирал върху желанието си. Нормално е, че си опитал да се освободиш; всеки би го направил — тя целуна ръката му; сърцето й се измъчваше заради това, което беше преживял. — Бил си само едно малко момче, любими. Кое дете би понесло да прекарва нощите, завързано за леглото?

По лицето му безмълвно се ронеха сълзи, които той яростно триеше.

— Толкова ми беше противно — прошепна Антъни. — Някои нощи… просто исках да умра.

— Нищо чудно — нейните сълзи също се ронеха на воля.

— Лежах сам в тъмното и се чудех какви гадинки този път пъплят по крака ми — гласът му сякаш идваше отдалеч и всяка дума събуждаше в нея ответна болка. — За да се разсея, насочвах мислите си към последната хубавичка прислужница, която съм видял и веднага се втвърдявах, не можех да направя нищо, и недоумявах защо бог ме е създал толкова порочен…

— Не си бил порочен! — Маделин го притегли в прегръдката си. — Бил си малко момче в чужда къща, което не разбира, защото тялото му се изменя, което просто иска някой да се поинтересува от него. Онзи дом е бил безобразен. Изобщо не е бивало да те изпращат там.

Той зарови лице в шията й, а тялото му трепереше тъй бурно, че тя го погали, за да успокои емоциите му.

— Баща ми така и не разбра какво са вършили.

— Но нали е научил, че са те връзвали нощем, след като папа му е разправил.

— Това обяснява защо ме прибра вкъщи — Антъни повдигна глава и задавено изрече: — Ала държанието му беше много странно, сякаш не можеше да ме гледа.

— Вероятно се е измъчвал от угризения и затова не е смеел да те погледне в лицето — приглади един кичур коса от зачервеното му чело. — Изпратил те е в дом, където е мислел, че ще си на сигурно място, а е научил, че дълбоко се е лъгал. Вероятно се е обвинявал. Разговаряхте ли за това?

— Само веднъж. Непосредствено след завръщането ми той ме попита дали искам да му разкажа как съм живял у вуйчови. Нищо не му казах… страх ме беше — Антъни сведе поглед. — Страх ме беше, че ще разбере колко е пропаднал синът му.

— Ти не си пропаднал! Изпитвал си естествено желание, което невежите хора се опитват да потушат, това е всичко — изведнъж й просветна. — Затова ли не си обявил пред съда какво си изтърпял в техните ръце? Защото си се срамувал?

— Защото знаех, че съдът ще го изтълкува чисто и просто като поредното доказателство за разваления ми характер — от гласа му се процеждаше сарказъм. — Вуйчови щяха да кажат, че са се постарали да спасят душата ми и че провалът на усилията им само доказва колко съм порочен. Не се съмнявам, че съдът щеше да им повярва.

— Не бива да им вярва!

Обичайната му суха ирония взе да се завръща:

— Тъкмо ти каза, че съм похабил живота си в безразсъден стремеж към удоволствия, не помниш ли? И права беше.

Тя се изчерви, когато чу как нейните думи се обръщат срещу нея.

— Просто не разбирах защо си избрал този път. И все още не разбирам. Твърдиш, че имаш силни пориви, но като възрастен мъж си в състояние да ги контролираш…

— Ето така ги контролирам — той посочи с ръка ергенското си царство, махна се от камината и отиде при една врата, която вероятно водеше към спалнята; сетне добави, като че ли на себе си: — С краткотрайни срещи, различни жени, непостоянни, ала чести любовни връзки. Колкото да не прекарвам сам тъмните нощи и да облекча нагона си.

— Защо не го облекчиш като се ожениш?

Антъни поклати глава.

— Аристократките не са подготвени за такива като мен, миличка. Непрекъснато съм се страхувал да не изтощя прекалено любовниците си. Още ме е страх, че през дългите години на брака няма да бъда способен да се контролирам достатъчно.

Той очевидно изрече това като предупреждение. Маделин затаи дъх и се постара да налучка подходящия небрежен тон:

— Тоест, че ще се изкушиш да си вземеш любовница като други женени мъже с твоя ранг ли?

— Не, не това — отговори той с целия плам, на който Маделин се бе надявала. — Моите родители си бяха верни, имаха прекрасен брак. Не искам по-малко за себе си. Но това означава съпругата ми да понася бурните ми набези в леглото, а никоя жена не е длъжна да ме търпи, защото не понасям да съм сам в непрогледните нощи. Ако не ти бях отнел невинността, никога нямаше да…

Когато гласът му заглъхна, тя изведнъж проумя. Той погребваше детинските си страхове в меката женска плът, но само при строги условия, уплашен, че ако не се наблюдава, ще изпусне на свобода чудовището, което вуйна му го беше убедила, че представлява. Освен това беше почувствал, че женитбата не благоприятства постоянното самонаблюдение.

Антъни продължи с приглушен тон:

— Затова е излишно да се безпокоиш, че се жертвам, женейки се за теб. Ти ще понасяш стръвния ми апетит.

— Стига, за бога! Ти не си побъркания змей от приказките, който яде невинни девици! Виж колко лесно овладя своя „апетит“ онзи ден при мистър Годуин. Ако не беше способен да се сдържаш, щеше да атакуваш лейди Тарли в мига, щом тя раздруса вимето си.

Очите му помръкнаха.

— Аз за малко не изгубих контрол с теб в твоята класна стая.

— За малко, но се размина — Маделин нежно му се усмихна и отиде при него. — А аз никога не съм се чувствала истински заплашена с тебе. Никога.

Ненадеен копнеж озари чертите му.

— Тогава омъжи се за мен — обгърна лицето й в шепите си. — Нуждая се от теб. От никого не съм се нуждаел така. Омъжи се за мен.

Гърлото й пресъхна и се стегна.

— Ще се омъжа за теб. Кълна се. След като измъкнеш Теса от безобразните си роднини.

Антъни изруга под носа си.

— Дотогава могат да минат месеци, а през това време всичко може да се случи с баща ти. Ще се оправя и с теб, и с Теса.

— Аз няма да допусна да рискуваш — не и след като чу на какво е бил подложен. Той може би си мислеше, че Бикъмови са били жестоки с него заради „разваления“ му характер, но тя не бе чак толкова сигурна. А как да бъде щастлива в брак, изграден върху нещастието на едно безпомощно сираче?

Антъни я пусна, облегна се на вратата и кръстоса ръце на гърдите си.

— Искаш да кажеш, че няма да ми повериш нещо толкова важно като бъдещето на племенницата ми и живота на баща си — в очите му се таеше някакво непонятно чувство. — Затова ме държеше в неведение от първия ден на познанството ни, затова трябваше да ти вадя истината с ченгел… или по-скоро да се натъкна случайно на нея. Защото си знаела, че не може да ми се има доверие.

— Това не е вярно! Поверих ти своята невинност, не е ли така?

От устните му се изтръгна дрезгав смях.

— Не, ти я пожертва, мъчейки се да ме оставиш в неведение, на тъмно. Не те обвинявам — бог знае, че в живота си не съм сторил много, за да вдъхвам доверие. Но нека поне сега между нас да се възцари истината. Теса чисто и просто е предлог да не се заробиш с мъж като мен, за когото най-вероятно даже не си сигурна, че е в състояние да си държи в панталона оная работа.

Това яростно обвинение направо я срази. Той, изглежда, наистина си вярваше, че тя го смята недостоен за свой съпруг. Вероятно той самият се считаше за такъв. Цял живот бе роптал срещу Бикъмови, вярвайки тайничко, че те са прави по отношение на него; че отвътре той е чудовище.

Ето защо си бе изградил непукистката фасада — за да скрие „развалата“ в себе си. Докато Маделин отказваше да се омъжи за него, щеше да има такова мнение за себе си.

Тя нямаше да го позволи. Тъй като категорично отказваше да рискува бъдещето на племенницата му, трябваше да го опровергае с други средства. Дори ако това означаваше да рискува сърцето си.

— Бъркаш — внимателно пророни Маделин. — Държа да отложим брака си, докато не се разреши проблема с Теса, но дотогава възнамерявам да бъда твоя телом и духом, без значение колко безразсъдно може да се окаже това.

Когато той се втренчи в нея с могъщ копнеж, тя добави:

— Вярвам ти безрезервно, Антъни. Как бих могла да се съмнявам в човека, когото обичам?

Той примигна и извърна поглед.

— Не биваше да го казваш. Това… за обичта.

Сърцето й сякаш спря.

— Защо?

— Защото бездруго ми е достатъчно трудно да се контролирам край теб. Ако смятах, че наистина ме обичаш…

— Та аз те обичам — без да обръща внимание на отбранителната му поза, тя се приближи и стисна главата му, принуждавайки го да насочи поглед към нея. — И не ме е страх от тебе. Ти не си звярът, за какъвто се имаш.

Антъни изненадващо я сграбчи за ръцете, завъртя я и я прикова до вратата с такава сила, че й изкара въздуха.

— Не знаеш какво представлявам — изръмжа той, извисявайки се заплашително над нея. — Никога не си ме виждала да губя контрол, никога не си ме виждала какъв съм всъщност. Дори когато те обезчестявах, показах овладяност, която напрегна до крайност волята ми. Но продължиш ли да повтаряш…

— Че те обичам ли? Хубаво си отвори ушите: обичам те! — почувства се мъничка и безпомощна, затисната от огромното му тяло, но боязънта й бе съвсем мимолетна. — Предупреждавай ме колкото си искаш, но това нищо няма да промени.

— Не разбираш — жаркият му поглед се прикова в нея, а пръстите му се впиха в рамената й. — Лесно е да внимавам с другите жени — те възбуждат само тялото ми. Но с теб… — хрипливо пророни той. — Ти възбуждаш ума ми, сетивата ми, душата ми. Нощем чезна в мечти по теб, а денем ме боли от това, че те няма. Когато сме заедно, ми е непоносимо хубаво, а когато не сме, само това искам.

— Това е любов, мили, а не звярът — прошепна тя, разпознавайки у себе си същите признаци. — Защото аз също губя контрол, когато сме заедно. Според мен го доказах в събота.

— Ти не изгуби контрол. Ти направи точно каквото си беше намислила.

— Не си бях намислила да се изгубя в теб. Или да забравя целта си — Маделин обви ръце около врата му и доближи лице до неговото. — Гарантирам ти, че не бях си наумила да се влюбвам. Но ако си въобразяваш, че дреболия като уж необузданите ти желания ще ме уплаши сега, значи не ме познаваш.

Тя го целуна. Отчаяно искаше Антъни да разбере, че е негова, независимо от всичко. След няколко секунди той откликна на целувката и стисна в шепи главата й, докато устата му поглъщаше нейната.

Зъбите му гризнаха долната й устна, бакенбардите му я дращеха, а ръцете му разкъсваха копчета и панделки, също както онази нощ в дома на Стоунвил, ала този път Маделин не се опита да го забави или да възпре трескавото му желание.

Затова пък се възпря сам той. Спря внезапно и стисна ръцете й, докато тя се опитваше да развърже възела на шалчето му. Горещият му дъх излизаше на бурни тласъци и Маделин потрепери, като зърна яростната нужда в очите му.

— Няма… не бива да те любя тук — рече Антъни с възмутено достойнство, което никак не се връзваше с уж „разваления“ му характер… и с набъбналата му ерекция до нейния венерин хълм. — Не в това жилище, където… Ти не си като другите. Отказвам да те опетня.

В един ярък проблясък Маделин разбра и неговото упорство я вбеси.

— Е, аз пък отказвам да ме поставяш на висока полица с надпис „съпруга“ и да се въздържаш с мен. Аз не съм някоя крехка светска дамичка.

— Представа нямаш колко…

— … свиреп можеш да бъдеш, когато се „изпуснеш“? Всъщност имам. И ако не си забравил, онзи ден в училището не рухнах, сразена от грубото ти ухажване — тя изсумтя. — Уф, откъде се взеха нескопосаните ти идеи какво може и какво не може да понесе една жена? Ти си този, който няма представа коя съм аз. Мога да съм неуправляема колкото теб.

Огън озари лицето му.

— Ти не си наясно със значението на думата — предизвикателният му тон не можеше да се сбърка.

— Ще трябва да видим — Маделин коленичи. — Приготви се, любов моя. Сега ще ти демонстрирам похотливата си страна. Защото пред теб е единствената жена, за която винаги можеш да си спокоен, че няма да претовариш в спалнята.