Сабрина Джефрис
Не дърпай лъва за опашката (11)

10

„Скъпи братовчеде,

Какво великолепно хрумване: да си поговоря със сестрата на мистър Годуин. Странно е, че никога не съм знаела за връзката й с лорд Норкорт, въпреки дългогодишната ми дружба с мистър Годуин. Ти наистина притежаваш обширни източници на сведения. Чудя се защо.

Твоя любопитна приятелка,

Шарлът“

 

 

Когато достигнаха имението на мистър Годуин, Маделин се поздрави, че е овладяла емоциите си по време на пътуването. Въпросите на момичетата какво им предстои да видят й помогнаха да се разтуши.

Обаче недостатъчно. Антъни изглеждаше твърдо решен да открие истината, а това не биваше да стане, преди партито да е преминало успешно. Трябваше да внимава в картинката. Едно беше да му позволи да я опипва. Съвсем друго — да му позволи да свали гарда й.

С малко късмет мисис Харис сигурно бе използвала пътуването да го тормози за миналото му. Мъжът заслужаваше да му смачкат фасона и вдовицата с лют език беше жената, която да го постави на място. Маделин съжаляваше, че не го е видяла на живо.

Само че това би се оказало катастрофално, тъй като от всеки негов поглед краката й се подкосяваха. Мисис Харис щеше да забележи отмалата й; тя бе доста наблюдателна, станеше ли въпрос за нейните учителки и ученички. А понеже Маделин никога не бе реагирала така нелепо на друг мъж, вдовицата непременно щеше да забележи нещо.

Слава на бога, че мистър Годуин таеше нежни чувства към вдовицата. Ако Маделин извадеше късмет, работодателката й щеше да е заета със собствената си романтична афера.

Каретата на Маделин още не беше спряла, а мистър Годуин слизаше с напети крачки по стълбите на имението, за да поздрави мисис Харис. Сестра му лейди Тарли го следваше по петите.

Преди Маделин я беше срещала веднъж, достатъчно дълго, за да си състави мнение, че в бюста е много по-надарена, отколкото в мозъка. За разлика от брат си, издател на радикален ежедневник, лейди Тарли се движеше във висшите кръгове. Първият й мъж, адвокат по професия, беше умрял от апоплектичен удар, вероятно предизвикан от фрапантната й глупост. Вторият й мъж беше граф с важно обществено положение.

Само че лорд Тарли не беше тук и когато групичката на Маделин слезе от каретата, тя разбра защо. Очевидно семейство Тарли имаха „модерен брак“, ако се съдеше по вниманието, с което нейно благородие удостои Антъни на слизане от ландото.

— Ох, Тони — загука тя, — каква чудесна изненада! Когато Чарлз ме помоли днес да бъда негова домакиня, нямах представа, че и ти ще бъдеш тук.

Тони. Нима го беше нарекла Тони?

— Добро утро, госпожо — от тона на Антъни определено лъхаше хлад. — Много ми е приятно да ви видя пак — той подчертано й обърна гръб, за да помогне на двете девойки да слязат.

Лейди Тарли плъзна ръка в свивката на лакътя му.

— Хайде, Тони, какви са тия официалности с една отдавнашна приятелка?

Ревността, която злостно прониза Маделин, я свари неподготвена. Какво я интересуваше, че лейди Тарли познава Антъни? Даже нямаше значение дали са били интимни, доколкото това не пречеше на плановете й.

Всъщност лейди Тарли може би й правеше услуга, като привличаше вниманието му. Така Маделин нямаше да се притеснява, че той ще я издебне насаме, мъчейки се да научи истината за партито.

Да, беше късмет — голям късмет — че лейди Тарли е домакинята.

Маделин скръцна със зъби, когато закръглената брюнетка се овеси на ръката му и заситни до него с превзет смях.

Мистър Годуин, който беше помогнал на мисис Харис да слезе, сега се обърна към Антъни. На хубавото му лице се беше изписало огорчение.

— Норкорт.

— Годуин.

Маделин се разведри. Щом мъжете се познаваха, навярно ставаше дума за връзка по семейна линия, а не за гнусна похот, както намекваше с държането си лейди Тарли. Не че имаше някакво значение. О, не.

За мистър Годуин очевидно имаше значение, понеже той стрелна сестра си с мрачен поглед.

— Виж какво, Кити, длъжни сме да приветстваме всички гости — той се поклони на мисис Харис. — Толкова се радвам, че ми припомнихте за обещанието да ви покажа менажерията си. Вярвам, че ще е интересно на вас и ученичките ви.

— Ако не ни е интересно, мис Прескот непременно ще ни прочете конско — оплака се директорката.

— Ах, да, вашата биоложка — мистър Годуин се усмихна на Маделин. — Много ми е драго, че дойдохте, мис Прескот. Разчитам вие да запълните пропуските в моите познания — той предложи едната си ръка на мисис Харис, а другата — на Маделин и ги поведе към градината.

На Антъни му оставаше да ги последва с лейди Тарли, момичетата и другите учителки. Маделин съзнателно си наложи да не се озърта назад, за да провери как се справя той с „Кити“.

Впрочем що за име беше това „Кити“? Звучеше като прякор на вариететна танцьорка със страст към натруфени бижута и с лигав кикот.

Уф, не я засягаше.

Мистър Годуин снижи глас:

— Шарлът, за бога, какво търси тук Норкорт? Затова ли снощи ми изпрати бележка с молба да включа сестра си?

— Именно — отвърна мисис Харис. — Това е експеримент.

— Що за експеримент? — напрегна се Маделин.

Директорката я изгледа замислено.

— Да го проверим колко дискретно може да се държи край млади дами.

— Не искам сестра ми отново да се забърква с Норкорт, мътните го взели! Влияе й зле! — изръмжа мистър Годуин.

На Маделин й призля. Това определено изясняваше отношенията на Антъни с жената, нали?

— Подозирам, че сестра ти е станала каквато е дълго преди появата на Норкорт — сухо отбеляза мисис Харис и сви рамене, когато Годуин я прониза с поглед. — Омъжила се е съвсем наскоро. Сигурно няма да се забърка с женкар още сега.

Изсумтяването на мистър Годуин говореше, че той не е такъв оптимист.

Великолепно. Ако Антъни не можеше да се държи прилично с бившата си любовница, мисис Харис щеше да го изхвърли като мръсно коте и тя щеше да се размине с партито с азотен окис.

Заобиколиха къщата и се озоваха в градина, където бяха наредени маси със закуски. По-нататък здрава дървена ограда ограждаше пасище за крави. Момичетата бяха твърде заети да атакуват закуските и не забелязаха другото животно на пасището под групичка дървета, обаче Маделин го видя.

— Имате носорог! — възкликна тя, обзета хем от благоговение, хем от радост.

— Вярно, и то единствения жив носорог понастоящем в Англия — мистър Годуин ги поведе към оградата. — Кларабел е толкова благодушна, че даже не се налага да я затварям. Както виждате, разхожда се на свобода сред добитъка ми.

Луси Сетън ги беше последвала.

— Не ви ли е страх, че ще ви изяде кравите?

— Носорозите са тревопасни — обясни Маделин. — Хранят се само с растения.

— С този рог спокойно би могла да разпори някоя крава — Луси явно бе скептично настроена.

— Би могла — намеси се Антъни. — Вероятно затова прахът от рог на носорог толкова се цени в китайската медицина.

Маделин го погледна, което се оказа грешка. Не стигаше, че лейди Тарли му се е увесила като пранга. Но когато домакинята долепи гърди до гърба му и се наведе да му прошепне нещо, на Маделин й се прищя да я шамароса. Особено когато Антъни се засмя.

Маделин мразеше да й се надсмиват.

— Мислех, че китайците го ценят заради свойствата му на афродизиак.

Очите на Антъни се оживиха.

— И за това също. Колко любезно от ваша страна да го изтъкнете.

Лейди Тарли се изкиска, а мисис Харис я стрелна с предупредителен поглед, който я накара да прокълне дръзкия си език.

— Дочух, че кожата им е практически непробиваема — намеси се директорката, преди Луси да е поискала обяснение. — Вярно ли е това, мистър Годуин?

— Надали — той се впусна да описва белезите на кожата на носорозите, което Маделин обикновено би намерила за увлекателно. Само че не можеше да свали очи от гукащата лейди Тарли, чиито пошепнати коментари срещаха от страна на Антъни иронични усмивки и тихи забележки.

Когато хвана Маделин да ги гледа сърдито, веждите му се вдигнаха рязко нагоре, сякаш се бе досетил какви бурни емоции я разтърсват. Сведе очи по-надолу, припомняйки й за обещанието си да я накара денонощно да жадува за удоволствие. Само докосването на погледа му там, долу, накара желанието да се завърне с такава сила, че Маделин стисна бедра, за да го потуши.

Проклет да е! Лейди Повлекана също, защото така курвенски притискаше гърди в него. Скърцайки със зъби, Маделин им обърна гръб, обаче не можа да прогони образа на тези двамата заедно. Какво толкова се впрягаше? Той не отвръщаше на авансите на лейди Повлекана. Ако беше някой друг мъж, нямаше да съзира нередности в любезното му държание към наглата домакиня.

Уф, но той не беше някой друг мъж. Той беше Антъни, който я целуваше и милваше, и за пръв път я накара да изпита желание. Който сега за пръв път я караше да изпитва ревност — този непоправим женкар, който рутинно прелъстяваше жените за развлечение. Какво друго беше очаквала?

Да — какво я беше прихванало да негодува срещу жената, която би могла да открадне вниманието му за остатъка от деня?

Това я отрезви. Трябваше да действа разумно. Само ученички изпадаха в такива състояния заради мъж. Тя бе естественичка, проклета да е. Щеше да приключи с виконта, само веднъж да получи каквото искаше от него.

— Дами, ще продължим ли нататък? — попита Годуин.

Луси и Елинор се промъкнаха от двете й страни и я хванаха под ръка. Накараха я да изостанат на прилично разстояние от Годуин, директорката, Антъни и лейди Тарли. Едва тогава тръгнаха подире им.

Луси наведе глава и прошепна:

— Лорд Норкорт ви мислел за тридесетгодишна. Представяте ли си?

Е, сега знаеше каква е в неговите очи: стара мома, цапната в устата. Поредното креватно предизвикателство, но нищо повече.

Не се прави, че не си била наясно. Защо не си набиеш в дебелата глава, че за него това е само упражнение? Всъщност и за тебе?

— Обаче ние го поправихме — добави Елинор шепнешком. — Изяснихме, че не сте толкова възрастна. Определено не сте застояла стара мома.

Това тутакси я накара да наостри уши. Защо им беше на момичетата…

О, боже. Забеляза съзаклятническите им изражения и изстена. Точно сега не й трябваха невръстни сватовници.

— Излишно е да се тревожите. Негово благородие не се интересува от възрастта ми, а аз не се интересувам на колко години съм според него.

— Значи не се интересувате, че разпитваше за вас? — хитро придаде Луси.

— Разпитвал? — гърлото на Маделин се стегна. — Какво толкова има да разпитва?

— За вашите обожатели — усмихна се Елинор. — Дали имате такива.

Маделин ги зяпна ококорено.

— Че защо му е да пита за това?

Момичетата се спогледаха многозначително.

— Недейте да говорите глупости, момичета — въпреки това сърцето й се разтуптя. — Лорд Норкорт не си търси съпруга, а даже и тогава няма да се спре на мен.

— Аз нямаше да бъда толкова сигурна. Лорд Норкорт…

— А вие, дами, какво сте си зашепнали? — подхвърли Антъни.

Предната групичка се беше спряла пред една ограда и ги гледаше с любопитство.

Отговори Луси:

— Питахме мис Прескот… — тя се запъна, но изведнъж лицето й грейна — … какво е афродизиак!

Ох, боже, това беше едва ли не по-лошо от истината. Когато мисис Харис повдигна очи към небесата, Антъни се засмя лукаво.

— А тя какво ви отговори?

Маделин го измери с убийствен поглед.

— Вярва се, че афродизиакът подсилва естествените инстинкти на звяра.

Лейди Повлекана се изкикоти гадно.

— Не само зверовете, мъжете също го използват, от мене да знаете — жената изгледа сладострастно Антъни и на Маделин й се дощя да й издере очите. — Въпреки че определени мъже не се нуждаят от него.

— Уверена съм, че от време на време всеки мъж може да си позволи малко помощ отвън — троснато отвърна Маделин.

— За бога, Маделин, та това е неприлично… — поде мисис Харис, но лейди Повлекана я прекъсна.

— Мис Прескот, като сте толкова отворена, я ми кажете — богат опит ли имате с мъже, на които им трябва помощ, за да го вдигнат?

Момичетата не разбраха смисъла на репликата, обаче схванаха, че учителката им е атакувана и веднага й се притекоха на помощ по фланговете:

— Мис Прескот е страшно осведомена — защити я Елинор.

— Тя е чудесна преподавателка.

— Действително — мистър Годуин погледна намръщено сестра си. — Затова съм сигурен, че тя с удоволствие ще разпознае прекрасното животно на полянката.

Другите насочиха погледи отвъд оградата и Маделин го погледна с признателност. Не биваше да дава на тази жена да я провокира. Особено когато Антъни се хилеше подигравателно на препирнята им. Загледа се в полянката.

— Това е зебра. Никога не съм виждала на живо.

— Прилича ми на боядисан кон — Елинор присви очи към величественото животно, което лудуваше из тревите. — Можете ли да го яздите като кон?

— Честна дума, не знам — отвърна мистър Годуин. — Това е нова придобивка.

— Бас държа, че Тони ще успее да го поязди — изгука лейди Тарли.

— Ако брат ви го оседлае — проточи Антъни, — определено ще се пробвам.

Като зърна решителната искрица в окото му, Маделин се напрегна. Такъв род предизвикателства му допадаха, подобно на вакханалията в Итън, която му докарала големи неприятности като младеж. Само че щеше да е глупак да се мъчи да обязди зебра, когато тя бе прочела за множество безплодни опити в книгите. Дваж по-голям глупак, ако го правеше просто за да впечатли оная лигла лейди Тарли.

— Това не е като да яхнеш козел — предупреди Маделин. — Зебрите наистина са диви, лорд Норкорт, и според всички сведения не могат…

— Козел ли? — Антъни присви очи. — Знаете за мен и козела?

Прималя й.

— Всички знаят. С това се прочухте — или пък се е прочул само в Телфорд? О, боже, нека историята е популярна.

— С какво се е прочул? — полюбопитства лейди Тарли.

— С ездата си на козел, очевидно — отговори мистър Годуин.

— Ученическа лудория — Антъни се взря в лицето й. — За тая пакост без малко да ме изключат от Итън. Нали така, мис Прескот?

Нещо в тона му я притесни.

— Аз… откъде да знам.

— Обаче знаехте за самата лудория.

— Прочетох я в клюкарската колонка — припряно излъга тя.

— Изцяло събудихте любопитството ми, лорд Норкорт — обади се мисис Харис. — Защо сте яздили козел?

Като нищо би разцелувала работодателката си, че отвлече вниманието на виконта. След още един умозрителен поглед Антъни отстъпи пред молбите на момичетата да разкрие всичко.

— Случи се през третата ми година в Итън. С моите приятели…

Маделин надаваше половин ухо, тъй като вече бе слушала разказа. Лейди Бикъм с наслада уведомяваше народа в Телфорд колко изпаднал племенникът й, след като бил лишен от нейната грижа. Как Итън го покварил и колко по-добре щяло да е, ако бил останал с нея и мъжа й.

Като осемгодишна Маделин недоумяваше защо лейди Бикъм вдига такава шумотевица около случката. Струваше й се смешно, че той и приятелите му са яздили козел. Но след като порасна достатъчно, за да разбира какво е вакханалия, отгатна точно защо лейди Бикъм е реагирала така нелепо. Жената не притежаваше капчица чувство хумор и не бе в състояние да оцени Дионисиевите гуляи.

— Някаква госпожа ни видя да танцуваме около накладения огън и да яздим козела — разказваше Антъни — и с писъци отърча при викария, да му каже, че сатаната лично се е вестил в китния Итън.

Маделин забеляза, че той изпусна частта с проститутките от кръчмата, които забавлявали него и приятелите му.

— Явно е битувало някакво суеверие, че дяволът язди козел. Както и да е, бяхме разкрити, стана скандал, а аз и приятелите ми бяхме бити с пръчки, защото сме взели ума на мирните граждани.

— Но какво е вакханалия? — поинтересува се Елинор.

— Имаше го в книгата с митовете — припомни й Луси.

— Това е, когато римляните пиели медовина и ходели голи, за да почитат Бакхус.

— Кой е Бакхус? — попита едно от другите момичета.

— Май беше Богът на разврата — отговори Луси.

— Богът на виното и пиянството — поправи я Маделин.

— Въпреки че злоупотребата с вино често води до развратничене. Да не говорим за идиотското поведение, което не е присъщо на трезвите хора.

Антъни се намръщи, преди да обърне поглед към Луси.

— Вие знаете ли изобщо какво е разврат, мис Сетън?

— Съмнявам се — отвърна мисис Харис. — И се съмнявам също, че е разумно да им обяснявате. Хайде, момичета…

— Ще ме извините, но аз съм на друго мнение — разграничи се Маделин. Ето го поредното отношение, поради което жените бяха зле подготвени за бъдещето. — Винаги е разумно да знаеш. В обществото ученичките ни ще чуят подобни думи. Не е ли редно да научат тяхното значение?

Директорката я изгледа замислено и мистър Годуин се намеси:

— По темата би трябвало да дочака нежните наставления на съпруга си.

— Ами ако съпругът не е чак толкова нежен? — изненада всички мисис Харис. — Мис Прескот е права. Винаги е разумно да знаеш — тя фиксира Антъни с напрегнат поглед. — Обяснете на девойките какво означава разврат, лорд Норкорт.

Той си подръпна шалчето.

— Аз… такова… може би е редно мис Прескот да вземе думата. Уверен съм, че тя ще се справи далеч по-добре.

Преди Маделин да отговори, мисис Харис я стисна над лакътя, за да я накара да замълчи.

— Вие заговорихте за вакханалии. Нека момичетата чуят обяснението от вас.

— Хубаво. Първо, госпожици, какво мислите, че е това?

— Нещо осъдително — обади се Луси.

— Много осъдително — добави Елинор, все едно това обясняваше всичко.

Антъни изгледа яростно кикотещата се лейди Тарли.

— А ти какво мислеше, че е, когато беше момиче, Кити?

Кити замига на парцали.

— Не помня. Нещо ми се въртеше в главата, че вакханалията не може без легла.

Ученичките кимнаха и Антъни въздъхна.

— Развратът може да включва редица неща: пиянски изстъпления, комар, чревоугодничество, но хората използват думата най-вече за да обозначават с нея… такова… такова…

Мисис Харис прихна, а Маделин поклати глава.

— А вие се тревожехте, че той не може да бъде дискретен — тя подбели очи. — За бога, този голям, лош, неморален женкар не е в състояние да обясни разврата на някакви си момичета.

— А вие какво очаквате? — озъби й се той. — Те ми напомнят за Теса. Все едно да… разкажа на едно дете… за моите празненства.

— Друг път — Маделин изсумтя и застана с лице към девойките. — Запознати ли сте с „Разкази от харема“, която си четяхте нощем в спалното помещение; книгата, която конфискувах миналата седмица?

Лъчистата руменина върху лицето на мис Сетън разкриваше, че тя вероятно е прочела всички разкази.

— Казахме ви: нямаме представа как тази книга е попаднала под дъските на пода.

— Книга с разкази от харема ли? — възкликна мисис Харис.

— „Разкази от един африкански харем“ — Маделин обходи с поглед зачервените момичета. — Открих я, след като се спънах върху дъската, която стърчеше, след като бяха скрили отдолу книгата, и за малко не си счупих врата.

— Защо не ми съобщихте?

— Не исках да ви притеснявам — освен това не искаше мисис Харис да унищожи книгата, преди тя самата да я е прочела.

Бе имала време да й хвърли един бегъл поглед, но видя достатъчно, за да е наясно, че тя съдържа рисунки на интимни действия и гъмжи от раздути описания на „креватните наслади“. Макар след днешната сутрин да не бе толкова сигурна, че са раздути.

— Нещата, които са предмет на тази книга, момичета — това е развратничене.

— Охх! — изхленчи Луси с ококорени очи. — Ама където се вършеха онези неща, нямаше и помен от креват! Освен това там имаше много хора.

— Стори ми се, че изобщо не сте чели книгата, мис Сетън — сухо се обади директорката.

— Аз… хмм…

— Е, аз пък никога не съм я чела, тъй че не разбирам за какво говорите — нададе вой Елинор.

— Толкова по-добре! — едновременно се обадиха Антъни и мисис Харис, след което вцепенено се спогледаха.

Когато Антъни продължи, лицето му се бе наляло с руменина.

— Предполагам какви глупости сте намерили в книгата: смахнати твърдения и похотливи преувеличения, които в никакъв случай не са подходящи за девойки.

— Изцяло съм съгласен, лорд Норкорт — обади се мистър Годуин.

— Значи смятате, че буйната фантазия ще им служи по-добре? — запита Маделин.

— Ще обсъдим това, като се върнем в училище — отсече директорката. — Сигурна съм, че ще открием по-подходящи начини да образоваме девойките по тези теми — усмихна се на вбесения мистър Годуин и улови ръката му.

— А сега искам да видя лъва, за който ми разказвахте, сър. Хайде, дами.

Антъни изглеждаше облекчен, когато даде на лейди Повлекана отново да си го присвои, а мистър Годуин изглеждаше фарисейски хрисим. Момичетата обаче явно бяха объркани. Те наобиколиха Луси и бясно си зашепнаха, което вероятно означаваше, че тя им разправя късчета от прочетеното и в главите им става пълна каша.

В този миг Маделин се закле, че ще намери начин да им обяснява такива деликатни въпроси. Щеше, и още как!