Сабрина Джефрис
Не дърпай лъва за опашката (29)

Епилог

„Скъпи братовчеде,

Преди няколко месеца ти ми дръпна проповед за даването на заеми. В последвалата суетня около сватбата на мис Прескот и лорд Норкорт забравих да ти отговоря. Днес пристигна извлечение от банковата ми сметка и то ме подсети: върнати са парите, който дадох на нея и на баща й преди няколко месеца. Затова ще изтъкна, че ако преди единадесет години се бе вслушал в собствения си съвет и не ми беше дал заем, сега щях да се намирам в задънена улица. Благодаря ти, че наруши принципите си.

Твоя благодарна роднина,

Шарлът“

 

 

— Стига сте се кискали, момичета — укори ги Маделин. — Че да не взема да кажа на мъжа си за какво се кискате.

Когато Антъни вдигна едната си вежда, Теса, Луси и Елинор се изчервиха и утихнаха на масата в трапезарията. Въпреки че Маделин безкрайно се радваше да й гостуват в Норкорт Хол на рождения ден, бе забравила какви могат да бъдат момичетата на тяхната възраст. Сега ги занимаваше темата за неотдавнашния бал, на който Луси и Елинор дебютираха малко след като Маделин напусна работа, за да се омъжи за Антъни.

Теса добре се приспособи в училище и помоли за втория срок да се премести там, за да бъде по-близо до новата си приятелка Елинор. Маделин възложи на Луси и Елинор да я наблюдават — двете девойки бяха завършили, но още ходеха на следобеден чай в училището. Те взеха момичето под крилото си с такава охота, че Теса им стана кажи-речи като сестра.

— Спомням си, когато ти се кискаше на тази маса, мъничка Мади — папа смигна на останалите от мястото си до мисис Дженкинс, която скоро щеше да стане мисис Прескот.

— Аз да съм се кикотила! — възмути се Маделин.

— Спомням си как веднъж, когато вдиша един определен газ, здравата се разкикоти — подразни я Антъни.

Това предизвика въпроси от страна на момичетата и Маделин го стрелна с поглед, който казваше, че по-късно ще му го върне тъпкано. Какъвто хубостник си беше, мъжът й просто се засмя. Въпреки че бяха женени едва от пет месеца, Маделин още откликваше на този смях с ускорен пулс и потръпване там долу.

— Чичо Антъни — изчурулика Теса, — Луси иска да те пита нещо.

Горкият Антъни веднага падна в капана.

— Питайте, мис Сетън. Знаете, че винаги с удоволствие ви помагам, момичета.

След кратка вътрешна борба Луси вирна брадичка.

— Да речем, че даден джентълмен покани една девойка, да речем в градината, да речем посред нощ, за да й покаже съзвездията; той дали е… хм…

— Кой те е канил посред нощ в градината? — Антъни бясно захвърли вилицата си.

— Ами никой…

— Лорд Уестфийлд — намеси се Елинор. — Той поиска да й покаже звездите.

Теса и Елинор се изкискаха едновременно.

— Ще му покажа аз едни звезди на него! — закани се Антъни. — Уестфийлд не го бива за никоя от вас, понеже половината вечери е при мисис Би…

— Антъни, любими — прекъсна го Маделин, преди той да назове съдържателката на популярен бордей, — сигурна съм, че лорд Уестфийлд е бил съвсем чистосърдечен.

Антъни изсумтя и погледна предупредително младите госпожици.

— Стойте по-далеч от Уестфийлд, ясно? Той определено е звяр в премяната на джентълмен.

— Ами по-малкият му брат? — запита Теса в цялата си невинност. — Той казал на сестра си — тя ходи с мен на училище — че с нетърпение чакал да порасна, защото искал да танцува с мен на училищните сбирки.

Устата на Антъни зина от смайване. После той отправи към Маделин поглед, изпълнен с чисто бащинска паника.

— Бог да ни е на помощ, още не е пораснала, а кандидатите за нея се роят!

— Не се впрягай чак толкова, дотогава има няколко години — утеши го Маделин, сподавяйки усмивката си. — Момичетата имат право да танцуват с момчета не по-рано от шестнадесетгодишна възраст.

— Мисис Харис може би ще сложи още десет години отгоре за всеки случай — обнадежди се той.

— Не ставай глупав, чичо Антъни — Теса му се усмихна лъчезарно. — Тогава ще бъда на двадесет и шест, а това си е направо старост.

Наблегна на последната дума с погнусата, присъща на най-младите, и Маделин се разсмя, тъй като това бе двадесет и шестият й рожден ден.

— Да, любими — обърна се тя към Антъни, — а ние старците изобщо не танцуваме. Прекалено сме заети да си лъскаме бастуните.

— И да лежим на инвалидните си легла — добави мисис Дженкинс, смигайки весело.

— И да хъркаме, като ходим на църква — добави папа, стискайки дланта на избраницата си.

Четиримата възрастни се засмяха задружно, а девойките се спогледаха объркано.

Само че много по-късно, след като всички се бяха разотишли и Маделин свърши да се облича за лягане, тя влезе в господарската спалня и завари мъжа си да се мръщи пред огледалото.

— Мислиш ли, че съм стар, миличка? — попита той и се взря внимателно в косата си.

Тя застана зад него и обви ръце около кръста му.

— Не кой знае колко. Защо?

— Тази сутрин си открих бял косъм.

Маделин се засмя.

— Взимам си думите назад. Ти си с единия крак в гроба.

— Не е смешно — той се обърна с лице към нея. — Чувствам се престарял, когато Теса и нейните приятелки почнат да приказват за разни млади господа. Ха, господа! — той се навъси. — Шайка цинични негодници, които трябва да бъдат бичувани, преди да ги допуснат в присъствието на млади дами.

Маделин неволно се разсмя отново.

— Какво е сполетяло женкаря, за когото се омъжих?

— Сега той си спомня всеки миг от злополучната си младост и се страхува за безопасността на жените около мъже като него — Антъни въздъхна. — Мили боже, чуй ме само какви ги дрънкам. Аз съм стар. Направо съм скучен дядка.

— Чак пък — тя лекичко го целуна по устните.

Да, той беше станал отговорен джентълмен, решен да изгради добър живот за тях в Чъртзи, но още много време имаше, докато се превърне в „дядка“. Един скучен господин не прекъсваше работата си, за да излезе на пикник, когато племенницата му поиска. Нито пък строеше лаборатория в имението си, за да може съпругата му да се занимава с научна дейност колкото й душа иска. Нито пък се гонеше около масата с въпросната съпруга с похотливи помисли.

— Момичетата продължават да те разпитват за женкарите, без ни най-малко да ги тревожи твоята преклонна възраст. Очевидно те имат за голям авторитет в тази област.

От устните на Антъни се откъсна скръбен смях.

— Знаех си, че тези уроци по женкарство ще излязат моята зла прокоба.

— В следващите години — вероятно, поне докато Теса не се омъжи — ухилена, Маделин се задърпа към леглото. — А сега аз имам един въпрос към вас, лорд Норкорт.

Той веднага се промени в стария нехранимайко, когото Маделин познаваше и обичаше.

— Какъв ли ще е той, палавнице?

Тя дръпна шала от раменете си и го остави да се свлече на пода.

— Да речем, че даден джентълмен покани една дама, да речем в спалнята, да речем посред нощ, за да й покаже звездите; той дали е… хм…

— Благодарен, че тя угажда на звяра в него? — остро прошепна той, улови я през талията и я долепи до себе си. — Радостен, че му се е паднала такава разумна жена? — Антъни сведе глава. — Или влюбен до полуда, екстаз, делириум?

— Щях да питам дали се кани да я прелъсти, но твоят вариант ми допада повече.

— Тогава отговорът е да.

— На кой въпрос? — подразни го тя.

— На всички — той помилва с устни бузата й, сетне й прошепна на ушенце: — Хайде, миличка. Дай да ти покажа звездите.

Показа й ги, и още как.