Сабрина Джефрис
Не дърпай лъва за опашката (15)

14

„Скъпи братовчеде,

По всичко личи, че моите «впечатлителни девойчета» тайно са четели книга, която обяснява физическите отношения между двата пола. Мис Прескот я конфискувала, но аз смея да твърдя, че незначителният флирт между виконта и неговата бивша любовница бледнее в сравнение с това. Кълна се, че понякога момичетата могат да бъдат плашещи.

Твоя обезпокоена роднина,

Шарлът“

 

 

По-далеч от азотния окис на партито довечера.

Маделин го реши, след като прекара три дена в училище с дръпнатия Антъни и един ден в разправии с баща си.

Антъни очевидно си беше наумил нещо — явно нещо повече от прелъстяване. Друга жена би се разтопила от доволство заради джентълменското му държание след екскурзията, но не и Маделин. Ей тонинко не му вярваше.

Добре де, той можеше да бъде доста… великолепен в някои мигове. По време на одухотворените им разговори за наука той никога не низвергваше мнението й като „женско“. Пред нейните ученички я удостояваше с най-голямо уважение. А поведението му спрямо момичетата беше възхитително: любезно, ала не слабовато, твърдо, но не сурово. Мис Далтън щеше да извади голям късмет да го има за настойник. Той дори намери готвач за училището.

Жалко, че така му се удаваше женкарството. И че неговите авантюристични качества я привличаха. Много трябваше да внимава да не се озове в леглото му, особено след като последните три дена непрекъснато преживяваше отново и отново онзи проклет урок по прелъстяване.

Не бе такава глупачка, че да се остави този мъж отново да я съблазни. Категорично не. Никакви целувки повече, никакви ласки… никакво задоволяване с ръка.

Или с уста.

Поруменяла, Маделин се пресегна към тънкото книжле с разкази от харема в джоба на престилката й, което сега беше изчела от кора до кора. Със сгорещена кръв препрочете частта за жената, която с уста можела да докара мъжа до „възторзите на радостта“. Звучеше абсурдно — Маделин никога не бе виждала животните да правят подобно нещо.

Само че самата представа изпрати сладостна тръпка по гръбнака й. Антъни я бе превърнал в разтопена жар от „възторзи“ само с устата си, доказвайки, че е възможно. Това би съхранило невинността й, в случай че…

Маделин рязко затвори книжката. Какво си въобразяваше? Никога не биваше да опитва подобно нещо. Една лудория водеше към нова. Освен това не разбираше как точно ще го задоволи. Проклетата книга не обясняваше техниката.

Как бе възможно жената да поеме такъв голям израстък в устата си, без да се задуши? Защо мъжете изпитваха удоволствие, когато жените лапат пенисите им? Да, устата бе мека и влажна като… като вътрешния проход на жената, само че наличието на зъби толкова близо до нежния мъжки орган едва ли бе приятно. Въпреки че Антъни умело бе използвал зъбите си върху нейния орган.

Маделин нададе стон. Не стига, че половината нощ преживяваше наново близостта им, ами сега го правеше и през деня.

— Насам, сър — долетя гласът на мисис Дженкинс, — сготвили сме ви вкусна супа.

Маделин напъха книжлето в джоба си точно когато папа и мисис Дженкинс влязоха през вратата.

— Казвам ти, че не ми се яде — заоплаква се той, докато госпожата го водеше към масата, и изтръгна ръката си. — Остави ме на мира! Не съм гладен.

Затова дрехите му стояха като харизани.

— Хайде, татко, това е ечемична супа, любимата ти — Маделин сипа с черпак в две нащърбени китайски купички и ги отнесе до нашарената с белези дъбова маса. — И нали знаеш колко ми е противно да ям самичка.

Баща й се намръщи и седна, взирайки се в купичката, сякаш тя съдържаше разковничето за неговата мъка.

Маделин погледна към чакащата на прага мисис Дженкинс. Щом баща й взе лъжицата, Маделин кимна лекичко и жената се изниза навън.

— Тя къде отива? — сопна се той и здравата я стресна.

— Да разтреби — излъга Маделин. Ако разбереше, че мисис Дженкинс глади атлазената й рокля в съседната стая, плановете й щяха да бъдат осуетени. Той би могъл да изиска отговори и тя от немай-къде щеше да разкрие истината.

Баща й се намръщи и разбърка супата.

— Не знам защо си я наела тази жена. Опитва се да ме убие, като непрекъснато ме мъкне на разходки нагоре-надолу по пътя. Все нещо й трябва от зарзаватчията и ми нарежда да вървя с нея.

Маделин се канеше да изтъкне, че разходките са полезни за здравето му, когато той вдигна лъжицата и замръзна с нея във въздуха, загледан навън през прозореца. Пролази я хлад. Празните му погледи бяха по-страшни, от който и да е гневен изблик.

— Може би това е изходът — рече той с далечен глас. — Може би е най-добре да умра.

— Не е вярно, папа — Маделин усети гадене в стомаха си.

Лъжицата му цопна в супата.

— По-добре ще ти е без мен. Можеш да живееш и да работиш в училището, ще си намериш някой кавалер да те гледа като писано яйце…

— Недей да говориш глупости — тя стисна студената му и лепкава ръка. — Предпочитам теб — жив — пред който и да е кавалер.

— Лесно може да се уреди — замърмори той със злокобен тон. — Малко лауданум с прахчетата за приспивателно и ще потъна в…

— Не го изричай, папа — изсъска Маделин и скочи на крака. Самият факт, че беше отворил дума за ненавиждания от него лауданум я хвърли в паника. — Не си го помисляй дори!

Той примигна, леко изненадан, и погледът му срещна нейния.

— Но аз съм същинско изпитание за теб. Така ще прекратя мъките ти. И своите също.

— Може би ще прекратиш твоите, но ще умножиш моите трикратно — гласът й потрепери, когато тя положи ръка на рамото му. — Обещай ми, че вече няма да мислиш за лауданум или за каквото и да е друго… — даже не успя да изрече думата. — Обещай ми, че няма да ме напуснеш.

Той изглеждаше толкова разтърсен, колкото се чувстваше и тя.

— Добре.

— Закълни се. Закълни се, че никога няма да обмисляш подобна ужасия.

— Заклевам се — рече той и покри ръката й. — Заклевам се, малката ми Мади.

Дъхът й секна при това гальовно обръщение. От месеци не го беше използвал.

— Добре — когато стисна дланта й и продължи със супата, тя пак задиша свободно. Молеше се на Господ баща й да удържи на думата си. Всичко останало бе немислимо.

Докато отново се наместваше до него, тя каза:

— От мен да знаеш, с времето ще ти мине.

Той изсумтя в отговор.

Щеше да му мине. С малко късмет тази вечер щеше да отбележи началото на промяната.

За съжаление, колкото й да не й се тръгваше сега, тя нямаше избор.

— Папа, довечера трябва да ида в училище, за да оправя счетоводството.

Адски мразеше да лъже баща си, но той никога не би я пуснал на парти с азотен окис, без значение с колко бележит химик се канеше да се срещне. Определено нямаше да одобри, че отива сама с женкар като Антъни.

Маделин се съсредоточи върху супата и се постара да си придаде нехаен тон:

— Мисис Дженкинс ще ти прави компания. Стори ми се, че това ще е малко приятно разнообразие за теб. Можете да играете карти.

Той се намръщи, но не изказа възражения. Едва ли не й се искаше папа да се възпротиви. Но той бе прекалено погълнат от собственото си нещастие, за да забележи нещо странно в живота й. Ето на, дори не я попита как ще се прибере у дома след мръкване.

Кухненската врата изскърца и се отвори. Мисис Дженкинс й кимна в знак, че роклята я чака в спалнята. Маделин стана и занесе купичките в мивката.

— Не си дояде супата — отбеляза папа. — Добре ли си?

Въпросът дотолкова й напомни за старото му аз, че в очите й запариха сълзи. Тя му отправи една насилена усмивка.

— Просто не съм много гладна. Защо не поседиш пред огъня в дневната? Трябва да си приготвя чантата.

Папа я последва с безмълвно кимване. След като се настани в креслото си, Маделин спокойно можа да го остави. Той щеше да седи и да се взира в пламъците.

Щом се прибра в стаята си, с мисис Дженкинс веднага се разбързаха. Свалиха ежедневната й рокля и я облякоха в златния атлаз, който си беше купила от Телфорд.

— Благодарна съм, че днес дойдохте да ми помогнете с приготовленията и че ще наглеждате татко. Зная, че вероятно съм ви създала много главоболия — каза Маделин, когато мисис Дженкинс почна да закопчава роклята.

— Глупости, каква работа имам аз в събота вечер? Скъпа, ухажорите не се изтрепват, за да чакат на прага ми — възрастната жена закопча последната кукичка. — Доволна съм, че най-накрая ще отидеш на някакво събиране, нищо, че става дума само за забава на колежка. Но ако твоята приятелка успее да те представи на сър Хъмфри, ще си струва.

— Така е — ако мисис Дженкинс знаеше, че нейната „колежка“ е прословут женкар, щеше да се разтревожи, обаче Маделин не смееше да се предовери на вдовицата.

Мисис Дженкинс набухна буфан ръкавите.

— Не е ли прекрасно?

Когато вдовицата вдигна косата й на простия шиньон, за който предварително се бяха разбрали, и го украси с цветчета бял люляк, Маделин се взря в огледалото. Сърцето й се сви. Беше прекалено прекрасна. Разбира се, трябваше да се нагласи подходящо за приятелския кръг на Антъни, но й се искаше да притежава рокля, не чак толкова… провокативна.

Странно: преди изобщо не намираше роклята за такава. Въпреки че бе с ниско деколте, което щедро разкриваше бюста й, това бе характерно за повечето вечерни рокли. Всъщност единствената й бална рокля бе с абсолютно същото деколте. В Телфорд беше носила и двете, без да се замисля.

Но сега си даваше сметка колко опасно възбуждащо е един мъж да се любува на гърдите ти, първо с поглед, а сетне с докосване.

— Кога горе-долу ще те вземе колата на приятелката ти? — мисис Дженкинс внимателно наметна главата и раменете на Маделин с френската пелерина, обгръщайки я изцяло в лъскавия черен памук.

— След половин час. Но няма да мине оттук. Ще я чакам в покрайнините на градчето. Не искам папа да заподозре нещо, понеже не отивам пеша до училище.

Освен че не искаше никой в градчето, включително мисис Дженкинс, да разбере, че излиза с мъж, се стремеше да избегне риска папа да се срещне с Антъни. Съществуваше вероятност Антъни да го познае, а папа определено щеше да познае името на Антъни, ако се наложеше да ги представи.

— Сигурно така е разумно. По-добре да не обнадеждаваш излишно баща си за сър Хъмфри. Но как ще се върнеш?

— Дотогава той ще е заспал и ще накарам приятелката си да ме остави тук — всъщност тя беше намислила да измъкне от партито, без Антъни да разбере, и да вземе файтон до вкъщи. Цената щеше да й излезе солено, но поне щеше да опази тайната си.

— Добре, щом ще вървиш до края на града — посочи мисис Дженкинс, — освен пелерина ще ти трябват и налъми. Не бива да окаляш хубавите си пантофки, преди да си стигнала дотам. Ще ги оставя отвън, така че баща ти да не забележи.

Преди вдовицата да излезе, Маделин топло стисна ръката й.

— Нямаш представа колко съм ти благодарна за главоболията, които си създаваш заради мен и татко.

— Глупости, скъпа — с добродушна усмивка мисис Дженкинс отговори на ръкостискането й. — Освен това никога не съм имала свои деца, за които да треперя.

Сълзи замъглиха очите на Маделин, когато си спомни как майка й трепереше над нея.

— Не, никакъв плач — сгълча я вдовицата. — Върви на забавата и не се притеснявай за нас. С баща ти ще играем на карти, докато той не заспи, а аз ще имам грижата да не разбере по кое време ще се прибереш. Бъди спокойна, ще се оправим.

Маделин на това се надяваше. Защото нищо чудно тази вечер да е единственият й шанс да промени всичко. И тя възнамеряваше да го сграбчи здраво в ръце.