Барбара Делински
Баща по желание (8)

Осма глава

Стаята беше хубава — в колониален стил, великолепно обзаведена в наситено винено червено и зелено. Леглото наистина беше огромно, покрито с кадифе. Също и столът, и малкото канапенце в спалнята, както и останалите столове и диванът във всекидневната.

Джена не каза нищо за декора, но Спенсър я видя как прокарва ръка по кадифето, как се спира пред маслените картини, как внимателно остави чантичката си с грима на мраморната тоалетна масичка. Той знаеше, че е свикнала с красиви неща. Но въпреки това им се наслади. Това му хареса. Хареса му също, че кичурчета коса се бяха изплъзнали от кока й, но не искаше тя да ги втикне обратно. Каза й, че ги чака много работа и бързо я изведе от апартамента.

Целия следобед прекараха в ходене. Спенсър не го беше запланувал по този начин. Мислеше, че Джена ще се измори много преди него, но тя вървеше в крак с него и беше доволна. И двамата познаваха града, така че не ставаше толкова въпрос да разглеждат забележителности, колкото да уловят духа на хората около тях, които посещаваха града за първи път. Държаха се за ръце, докато се разхождаха, говореха си, когато имаха настроение за това, често се усмихваха. Денят беше достатъчно слънчев и топъл и ги принуждаваше редовно да се спират за разхладителна напитка. Това също беше забавно. Минаха покрай всички туристически обекти — паметници и мемориали, покрай Мол и Капитолия, както и през някои интересни места, които и двамата познаваха. Късно следобед импулсивно влязоха в киносалон, за да гледат филм, който никой от двамата не беше гледал. Когато филмът свърши, бяха изгладнели, затова се отбиха да вечерят — поръчаха си всичко от аперитива до десерта. След това се почувстваха толкова преяли, че трябваше още да се разходят. Минаваше единадесет, когато най-после се прибраха в хотела.

Съзнанието на Спенсър изцяло беше завладяно от това, което ще правят, когато влязат в апартамента си. Целия следобед се мъчи да не мисли за него и успяваше само защото разговорът с Джена го поглъщаше и отвличаше. Но филмът беше секси, а Джена изглеждаше толкова сладка, седнала срещу него в ресторанта, че той очевидно водеше губеща война. Тази мисъл все по-малко му даваше покой. Очевидно в някои моменти желанието му е проличавало, защото бузите на Джена порозовяваха и погледът й ставаше неуловим. Все пак тя го държеше за ръка, докато вървяха обратно към хотела и не го пусна, когато преминаха през фоайето.

В асансьора той я хвана по-здраво.

— Нали няма да започнеш да нервничиш?

Тя не се престори, че не разбира какво иска да каже той.

— Разбира се, че ще нервнича. Ако не нервнича, няма да съм аз.

— Няма да ти позволя да се измъкнеш — предупреди я той и в момента, в който влязоха в апартамента, без да пали лампата, той я опря във вратата, притисна я с тялото си и улови с ръце лицето й.

— Този път ще те целуна.

Тя поклати глава:

— Недей.

Той очерта ъгълчето на устата й с палец.

— Можеш ли да ми изтъкнеш добра причина защо не?

Тя кимна.

— Не сме любовници.

— Как да не сме.

С палец леко я погали по бузата.

— Не в истинския смисъл на думата. Това, което правим, е чисто функционално.

Той поклати глава и я притисна повече.

— Престана да бъде функционално още докато бяхме в двора ти. Може би дори още преди това, но не искаш да го признаеш.

— Не мога.

С опакото на пръста си той я погали по челюстта, която беше мека, гладка и деликатна.

— Защо не?

— Защото всичко свършва със зачеването на бебето.

Тогава на Спенсър му хрумна нещо, което не трябваше, а именно че можеха да останат по-дълго любовници, ако искат. След това си помисли за усложненията, за далечните усложнения, но очевидно за тях не можеше да си даде точна сметка, когато мислеше за секс. Затова вместо да спори, той хвана брадичката й с ръка и я задържа, за да я целуне.

При първото докосване тя хлъцна — лек звук на изненада и удоволствие, който издаваше често и който толкова му харесваше — и постави ръка на гърдите му, но не го отблъсна. Той й даде малко време, отдръпна се назад, но само колкото за едно вдишване. Той изпита същата изненада и удоволствие като нея и искаше още. Пак докосна устните й, леко ги погали, предразполагаше я.

Отначало, като се изключи само ускореното й дишане, тя не помръдваше. Не помръдна устата си, не помръдна тялото си. Той си въобрази, че тя иска да го спре, но не можеше да го направи, заради удоволствието, което изпитва. Затова продължи да й доставя удоволствие — беше достатъчно лесно, усещаше как му става горещо — започна да я целува по-дълбоко и по-продължително. Пъхна и двете си ръце в косата й и вдигна лицето й по-високо. С език подразни нейния, след това се отдръпна и с уста премина от бузата към очите й, които целуна затворени. Гъделичкането на миглите й го възбуди като милувка по кожата му и той се разтрепери от нарастващата си нужда. Устните й бяха отворени, когато той се върна към тях, пое ги жадно и усети нейната първа колеблива реакция.

Тази реакция, толкова нова, свенлива и сладка го възбуди почти напълно.

— Ах, ангелче — измънка той в косата й и я взе в прегръдките си.

Отнесе я до леглото, дръпна покривката и я сложи на чаршафите.

Тя се изправи.

— Аз… банята.

— Не — прошепна той.

Коленичи, впиваше устни в нейните, докато разкопчаваше ризата си.

— Искам — успя да каже тя задъхано, — нощницата си.

Той захвърли ризата си настрани, зарови лице в шията й и каза:

— Не, скъпа. Искам да те усещам.

Но тя се изплъзна изпод него и беше преминала половината стая, преди той да успее да я настигне. Каза си, че сигурно ще има други възможности тя да се съблече гола за него и сам се освободи от останалите си дрехи. Той я чакаше на вратата, за да я сграбчи отново, макар и с нощница, когато тя излезе от банята.

— Толкова мачо — прошепна тя.

Но го прегърна през врата и ако имаше нещо против неговия жест, не го показа. Не се възпротиви нито когато устата му покри нейната, преди да се озове на чаршафите, нито когато той веднага си направи място между краката й, нито когато изпълни това място с ръка и я докара до пареща кулминация. Вътрешностите й още пулсираха, когато той навлезе в нея и ако бялата нощница по някакъв начин пречеше на удоволствието му, Спенсър трудно би могъл да го каже, защото в замяна на това, че не съблече нощницата си, тя започна да го гали по тялото. Никога по-рано не го беше правила. Докосваше го леко и предпазливо с такъв унищожителен ефект, че собствената му кулминация дойде почти толкова бързо и толкова мощно, колкото и нейната.

След това тя заспа в прегръдките му, като че ли това беше най-нормалното нещо на света, сякаш никога не е ставало дума за отделни спални или отделни части на огромното легло, или, опазил Бог, той да спи на дивана. Вярно е, че на следващата сутрин, на зазоряване, когато се събуди, тя се отдръпна, но той разбра това. Относително казано, тя беше изминала дълъг път. Ако той проявеше достатъчно търпение, тя щеше да измине още веднъж дълъг път. А той можеше да бъде търпелив. Когато ставаше дума за съкровище, той имаше цялото търпение на света.

 

 

Джена осъзна, че се влюбва в Спенсър. Тази мисъл силно я жегна в неделя сутринта, когато след късната закуска в леглото той взе кола под наем и отидоха да посетят негови приятели във Вирджиния. На пасажерското място в течение на два часа, през които се редуваха непринуден разговор и дружелюбно мълчание, тя имаше време да помисли за предишния ден. Прекара чудесно с него, не можеше да го отрече, а това включваше и леглото. Да, това, което правиха в леглото. Като любовник, Спенсър беше майстор. Той я накара тя да го желае така, както никога не е желала друг мъж и й ставаше все по-приятно и по-приятно. Тя дори и сега продължаваше да го желае. Нищо, че седяха в кола, разделени от скоростната кутия, тя усещаше присъствието му, сякаш още бяха в леглото, сгушени един в друг, спящи или преструващи се, че спят. Той спа. Тя чу равномерното му дишане в ухото си. Но намери нещо толкова приятно да лежи до него, че не искаше да го пропусне, като спи твърде дълго.

Тя живо си спомни как космите по гърдите му бяха погалили бузата й, миризмата му на чисто, твърдото му тяло в нейното, дължината на ръката, която я прегръщаше. Спомни си как кракът й естествено се изви върху неговия и как той заспа с лице, заровено в косата й.

Да, тя се влюбваше. Колкото и да се опитваше да намери неща, които да не харесва у Спенсър, не можа. Реши, че може да приеме този факт като ново доказателство за преценката й, че мъжът, избран от нея за баща на детето й, беше толкова близо до съвършенството, колкото изобщо можеше да бъде мъж. Но това не предвещаваше нищо добро за бъдещето, в което Спенсър нямаше да има никаква роля.

Тогава какво трябваше да прави? Трябваше ли да го отблъсне и да се опита да направи любенето им колкото се може по-неангажиращо? Това имаше смисъл. Стига само тя да можеше непрекъснато да си напомня причината, заради която бяха заедно, в такъв случай имаше шанс да задържа чувствата си към него в определени граници. Проблемът обаче беше, че когато беше с него, когато правеха разни неща заедно, тя трудно можеше да мисли трезво.

Все пак беше добре, че не й се налагаше да си напомня да използва противозачатъчни средства, помисли си тя. Така със сигурност ще забременее.

— Какво има? — попита я той, като й хвърли няколко кратки погледа.

— Какво?

— Ти се изсмя.

Тя не беше забелязала. Изчерви се, но тъй като нямаше как, каза:

— Нищо. Нещо от рода на Закона на Мърфи.

Той се пресегна и хвана ръката й. На нея това й хареса. Дланта му беше голяма и силна и я накара да се почувства закриляна. Този път той я постави на бедрото си — днес облечено в джинси — и я задържа там, докато пристигнаха във фермата на приятелите му.

Джена хареса приятелите му. Преди години Спенсър бе ходил на училище с женската половина на двойката и впоследствие той и мъжката половина се бяха сприятелили. Двойката отглеждаше коне. Джена, която винаги бе искала Роуд Айлънд да има достатъчно условия за отглеждане на коне, с удоволствие разгледа конюшните, ограденото място за конете до хиподрума, пасищата. Никога преди това не беше яздила, но беше нетърпелива да опита. Почувства се горда, след като успя да овладее коня си, макар и за краткото време, което я оставиха да язди. Спенсър през почти цялото време беше до нея, освен за кратките периоди, когато даваше пълна свобода на собствения си кон. Тя не му се разсърди за това, пък и той беше главозамайваща гледка на коня.

Беше се мръкнало, когато си тръгнаха от Вирджиния. Тъй като предишната нощ бяха спали на пресекулки, Джена успя да остане будна по пътя им обратно, но си беше легнала и дълбоко заспала, когато Спенсър се върна, след като върна колата. През нощта тя на няколко пъти се събужда, усещайки топлината на тялото му до себе си и егоистично не се възпротиви на близостта му. Той скоро щеше да си тръгне, тя го знаеше, но преди да си тръгне, искаше да получи цялата близост, която той беше склонен да й предложи. И в това сякаш нямаше нищо лошо.

Тя се сгуши до него въпреки факта, че той бе брат на Каролайн и световноизвестен авантюрист и писател, пък и нали щеше и без това скоро да се върне към собствения си живот. Ако не друго, разсъждаваше тя, той ще знае, че майката на бебето му е жена, достойна за обич и топлина.

Спенсър се измъчваше. Последното нещо, което искаше да направи, беше да стане от леглото в понеделник сутрин и това нямаше нищо общо с болките в бедрата му, а с онова твърдо и тежко нещо между тях. Сутрешното му желание винаги му бе било проблем, но събуждането му до сгушената Джена го правеше десет пъти по-трудно. Той я размърда в прегръдките си и отърка устни в челото й, след това продължи да лежи, чудейки се още какво щеше да дръзне да направи. Тя не беше дневна любовница. Можеше да я направи. Но не трябваше да я насилва. Тя все още мислеше за бебето и все още твърдо беше решена да го прави през нощта.

Нощта. Тази нощ. Не беше сигурен, че ще може да чака. Затвори очи и болезнено си пое въздух.

— Спенсър? — се чу шепот от гърдите му.

— Хммм?

Той се въздържа да каже нещо повече от страх тя да не се отдръпне.

— Добре ли си?

— Чудесно.

— Звучиш, сякаш не се чувстваш удобно.

Преди да успее да й обясни, че дискомфортът му беше сладка агония, тя се измъкна от прегръдките му и седна отстрани на леглото. Косата й беше в пълен хаос около главата. Тя я отметна назад с ръка. Постоя така известно време, след това се освободи от чаршафите и пусна краката си на пода.

С невинната си бяла нощница, с нескритата си крехкост и черната си коса — съблазнителен облак, изглеждаше толкова екзотична, колкото най-деликатните красавици от Южните морета. Спенсър би дал дясната си ръка, за да я сграбчи и да я издърпа обратно в леглото. След миг на силно раздразнение, насочено толкова към собствения му проклет самоконтрол, колкото и към нея, той каза:

— Не се чувствах просто неудобно. Изпитвах — изпитвам — смазваща болка.

Тя тревожно хвърли поглед назад, но тревогата й изчезна, когато зърна формата на чаршафа.

— О — каза тя и се изчерви.

Той се изсмя пресилено и се отдръпна.

— Предлагам — обади се той през рамо — да се обличаме и бързо да изчезваме оттук. Каквото и да е друго, не мога да обещая, че ще се държа прилично.

Следващото нещо, което чу, беше щракването на вратата на банята.

След петнадесет минути тя се появи напълно облечена и готова да го остави той да я използва, което също беше мъчително. Банята беше изпълнена с остатъчната топлина от нейния душ и аромата на лосиона й за тяло. Принуди се да пусне възможно най-студената вода и да стои под нея десет минути, докато му се смразят костите, преди най-после да се овладее.

Закусиха в ресторанта на хотела. След това Спенсър се запъти към „Смитсониън“. Попита Джена дали иска да отиде с него, но тя твърдо беше решила да обиколи музеите и така беше добре. Той се нуждаеше от почивка. Изкушаваше се, като я гледаше. Молеше се, докато не я вижда, да я забрави.

През повечето време успя. Прекара деня да преглежда архивни документи за съдове, плавали по времето на неговата испанска галеона. Проследи маршрутите им по жълти карти и си взе бележки за товара им, отразен на примитивни дневници, което изискваше голямо внимание. Трябваше да се правят справки, включително кръстосани справки, да се проучат доклади на по-раншни изследователи. Установи, че са толкова интригуващи, колкото и знаеше, че ще бъдат. След това усети тежкия въздух. Умът му заработи по-бавно и започна да блуждае. Почувства се не толкова отегчен, колкото изцеден от енергия.

Офисът, който използваше, се намираше в мазето на една от по-малките сгради на „Смитсониън“, недалеч от мястото, където се съхраняваха документите, от които се нуждаеше. Беше дал на Джена номера на стаята и й каза, че ще бъде там най-малко до шест. Така че ако свършеше рано и иска да се присъедини към него, можеше да го направи. Към средата на следобеда той се заослушва за стъпки по коридора.

Малко след шест ги чу. Когато тя почука на вратата и надникна вътре, той почувства, че енергията, която му липсваше, започва да се връща. Също усети, че се връща желанието, което в нервното състояние, в което се намираше, го удари още по-силно. Като се надяваше, че движението ще го разсее, той стана от бюрото и бързо събра книгите, които използваше.

— Ще почакам, ако искаш да работиш още — каза Джена, но той просто й връчи книга, която да носи.

— Стига ми толкова.

Събра бележките си на купчина и ги натика в чантата си.

— Ако бях суеверен, нямаше да докосна тези документи. Съдът трябва да реши в моя полза.

Той сложи книгите върху чантата и вдигна всичко.

— Хайде да ги върнем.

Изгаси светлината, заключи стаята и тръгна по коридора.

— Как ти мина денят?

— Приятно.

— Кои музеи посети?

— Галерията с портретите и Хърскорн. Обядвах на терасата на Ботаническата градина.

— Ходила си в Ботаническата градина без мен?

Ботаническата градина му беше любима. Да бъдеш там бе почти като да бъдеш на тропически остров.

Тя му се усмихна, за да му се извини.

— Съжалявам. Но не можах да устоя. Обичам това място.

— Трябваше да си го спестиш. По-добре да беше пазарувала. Това е, което повечето жени биха направили.

Думите му бяха груби, изречени с насмешка, но го накараха да се замисли. Джена не беше като другите жени. Той започваше да го разбира. Тя не вървеше с тълпата, не се придържаше към традицията заради самата традиция, не избягваше нови преживявания. Разходи се из целия Вашингтон с него, влезе в киносалон, без да се замисли, смело яхна кон. Беше решила, че иска бебе, и твърдо се беше заела да го направи. Той уважи това.

Сега тя го погледна сърдито, но погледът й не беше по-остър от неговия тон и той отново се стресна, като си даде сметка колко е хубава — колко е хубава с тъмната си коса и бледата си кожа, колко сладка и невинна, колко секси.

— Оттук — каза той с плътен глас и отдели един ключ от останалите.

След като го използва, с рамо отвори вратата, през която излязоха от смътно осветения коридор и се озоваха в тъмен като рог склад. С лакът той натисна ключа за осветлението, пусна чантата си на масата до вратата, взе книгите, включително и книгата от Джена, и ги върна на рафтовете, откъдето ги беше взел преди няколко часа.

Джена седеше облегната на масата до чантата му. Очите й се усмихнаха, когато той изплува иззад купчините, и той почувства леко трепване отвътре. Неочаквано му хрумна порочна мисъл. Всъщност не беше неочаквано. През целия си живот бе имал порочни мисли. Но тази незабавно прогони от ума си. Джена не беше този тип.

След това си спомни какво беше мислил за нея — че тя не беше никакъв „тип“ и порочната мисъл се върна.

Той натисна ключа за осветлението и те потънаха в мрак, но той се пресегна към Джена, а не към вратата.

— Липсваше ми днес — каза той и я притегли по-близо. — А аз липсвах ли ти?

Главата му вече се спускаше надолу и преди тя да успее да отговори, той покри устата й със своята.

Трябваше да бъде палава целувка, открадната в тъмния корем на „Смитсониън“, но само след секунди се събуди гладът, който така силно го измъчваше цяла сутрин. Тя имаше лек вкус на кафе и излъчваше аромат на редки цветя — и двете му харесаха. Но най-много му харесаха ръцете й, които боязливо обгърнаха врата му.

Той я целуна дълбоко, като използва езика си до крайност, но и това не беше достатъчно. Започна да я гали по гърба, прехвърли ръцете си отпред и погали гърдите й, но и това не беше достатъчно. Затова наведе глава до шията й и страстно започна да я целува около онова място на рамото й, където минаваше тънката презрамка на плажната й рокля.

Ръцете й бяха извити около врата му. Това го насърчи, той се спусна надолу и свали ципа на роклята й.

— Спенс? — прошепна тя задъхано.

Той откопча сутиена й и посегна към ръцете й.

— Ако не те почувствам, ще умра.

И издърпа ръцете й надолу, свали роклята и сутиена от гърдите й.

— Тук? — извика тя, след това отново извика, когато той пое топлата й плът в дланите си.

— О, да, тук.

Усети красотата й и му се прииска да я види. Тъй като не можеше, наведе глава.

— Някой може да влезе.

Тя рязко си пое дъх, когато той разтвори устата си върху гърдата й. Отново изрече името му, този път умоляващо. Той очакваше да го отблъсне, но тя го изненада, като вкопчи пръсти в косата му.

Той я издърпа към устата си, леко започна да я хапе със зъбите си, използваше езика си, за да я накара да се овлажни. С палец обхождаше влагата й, като същевременно се прехвърли на другата й гърда, и когато и тя стана толкова влажна, той постави и двете си ръце на гърдите й и вдигна глава до устата й. За първи път целувката й беше толкова отворена, толкова дълбока, толкова жадна, колкото и неговата.

Нуждата, която изпита към нея, беше много по-силна, отколкото изобщо можеше да си представи, че е възможно, и той отдръпна устата си.

— Помогни ми — прошепна той и съблече роклята й.

— Сигурен ли си, че можем да го направим? — промълви тя в отговор, но ръцете й помогнаха на неговите.

— Единственото нещо, в което съм сигурен — каза той и разкопча панталоните си — е, че не можем да не го направи.

Тя се вкопчи в голите му бедра.

— Ами ако някой влезе?

— Поемам риска.

Той я подхвана отдолу за ханша и я качи на масата. Когато усети, че тя го обгръща с крака, той впи устата си в нейната и навлезе в нея.

Не можеше да престане да се чуди колко стегната беше, колко деликатна, колко сладко миришеше и колко добре беше направена. Направена за него. Идеално си допадаха. Отново и отново, той навлизаше в нея и се отдръпваше само колкото да погали топлите мокри стени, които го прегръщаха. Помисли си, че нямаше нищо по-хубаво от това, когато тя започна да се размеква в прегръдките му. Първото й леко провикване предизвика у него опустошителен оргазъм.

След това тя първа заговори:

— Господи, не мога да повярвам.

Наистина гласът й прозвуча невярващо, но и прелестно.

Той продължи да диша тежко.

— Стаята?

— Стая, маса, сграда… — тя прекъсна, след това по-приглушено каза: — За първи път по време на сношение стигам до оргазъм.

Той предположи, че тя не би направила подобно признание на светлина и познаваше това чувство. С глас, който не беше толкова тих, колкото смирен и съвсем малко стреснат, каза:

— Знаеш ли колко е рядко двама души стигат до оргазъм едновременно?

Тя отдръпна главата си от рамото му.

— Така ли?

— Да. На мен ми се е случвало само веднъж в живота преди това.

— Не ти вярвам.

— Господ ми е свидетел, вярно е.

— Но ти имаш толкова богат опит.

— Да, но не в нещо, което току-що изпитахме заедно.

А това включваше предишния път, когато стигна до кулминация като неин любовник. Тогава беше чиста случайност. Този път бяха замесени дълбоки емоции.

Той погали краката й по цялата им дължина до глезените и с нежелание ги отдели от хълбоците си.

— Май изменихме на препоръчаната поза, а?

— Май, да — измърмори тя.

По леките, хлъзгави звуци той допусна, че тя си слага сутиена.

— Сутринта ще ме мразиш ли за това?

— Разбира се, че не.

Той вдигна панталоните си.

— Ще го направим ли и довечера?

— Не знам. Не би трябвало.

— Защото няма да бъда в пълната си сила? Някак ми се струва, че това не е проблем и няма нищо общо с егото.

Той си вдигна ципа.

— Имаш много силно влияние върху мен, Джена.

Звуците, които му подсказваха, че намества роклята си, изведнъж секнаха. Колебливо тя попита:

— Наистина ли?

— Думите са си думи. Човек може да казва каквото той или тя мисли, че другият иска да чуе. Така се постига много — разтревожен, че предишният й опит с мъжете е бил толкова разочароващ, той отсече: — Но с мен не е така — сетне поуспокоен допълни: — Пък и не са само думите. Действието също върви с тях. Мислиш ли, че щях да мога да те любя така, както те любих, ако ти не ме привличаше толкова силно? При това без никаква предварителна любовна игра!

Джена мълчеше.

— Е? — настоя той.

— Окей.

— Окей, значи можем да го направим довечера?

— Окей, аз те привличам.

Той въздъхна.

— Такъв ентусиазъм.

Тя продължи да се облича.

— Доволна съм.

— Такъв ентусиазъм.

Беше неин ред да въздъхне.

— Ентусиазмът може да бъде опасно нещо. Утре си тръгваме.

— Не е нужно — каза той, защото сякаш моментът беше настъпил. — Засега съм свободен.

— Но аз не съм. Имам „Макюз“.

— Но ти си шефът.

Той погали ръцете й до раменете.

— Не засичаш време — пресегна се, за да вдигне ципа й. — Можеш да си вземеш още един свободен ден, ако искаш.

Съвсем малко му трябваше да се помръдне, за да я целуне по слепоочието.

— Направи го, ангелче. Прекарай още един ден с мен.

— О, Спенсър — прошепна тя и плъзна ръцете си около кръста му.

Някога, ако Спенсър беше чул този шепот и усетил тези ръце, щеше да се обърне и да избяга в обратна посока, колкото се може по-бързо. Никоя жена не е успявала да го обвърже. Никога не го е допускал и не го е искал. Не беше сигурен дали и сега го иска. Знаеше само, че от звученето на името му, прошепнато толкова сладко от Джена, сърцето му трепна, а усещането за ръцете й около кръста му стоплиха нещо, което той до този момент не беше осъзнал, че е било студено.

Това, което изпита, го смути. Той и Джена нямаха бъдеще. Не в перспектива. Той трябваше да пътува, тя имаше „Макюз“. А стоеше и въпросът с бебето. Тя неотклонно беше решила да го отгледа сама и така беше добре, защото той не искаше да сменя пелени.

Но, по дяволите, приятно му беше с Джена.

— Остани — прошепна той. — Заради удоволствието. Още един ден. Ще бъда добро момче, ще бъда отгоре и ще следя да не мърдаш един час след това. Дори ще го направя отново в леглото, макар че е изцяло против същината ми да го правя два пъти на едно и също място.

Тя възмутено изсумтя:

— Ей, Спенсър, невъзможен си.

— Но неудържим. Ще останеш ли?

— Ще остана.

— До сряда сутрин?

— До сряда сутрин, но тогава трябва да си тръгна, съвсем сериозно. Имам среща на борда в четвъртък сутринта. Аз съм председател. Не мога да я пропусна.

— Няма.

Той вдигна брадичката й и леко я целуна по устата.

— Благодаря ти, Джена. Няма да съжаляваш.

 

 

И тя не съжали, макар че ако Спенсър й беше казал какви са му намеренията, тя щеше да си помисли.

Той не я люби в понеделник вечерта, което я извади от равновесие, защото тя го искаше. Вместо това купи билети за балета „Киров“ в „Уулф Трап Фарм“ и извика лимузина, която да ги откара там. Хрумна й, че може да опита нещо неразумно отзад на седалката, но не го направи. Когато се върнаха в хотела, той я настани удобно до себе си, за да гледат късен филм, за който се закле, че е класически ужас. Тъй като не си падаше по ужасите, тя заспа веднага, след като установи, че той наистина имаше намерение да го гледа.

Събуди се в прегръдките му във вторник сутринта. Той я притегни към себе си. Погали я по гърба и нежно я целуна. Тя знаеше, че е възбуден, усещаше го по тялото му, но не направи никакво движение, за да я люби. Вместо това с ленив глас й разказа за дома си в Кийз и как човек се чувства, когато се събужда със слънцето, огряло целия океан.

— Знам как изглежда — каза му тя. — И аз го виждам.

— Но ти си далеч на север, където е студено. Там, където съм аз, можеш да се разхождаш гол-голеничък цяла година.

— Господ да им е на помощ на съседите.

— Наблизо няма съседи. Нещо като твоя двор. Но по-топъл.

Като каза това, той стана. Беше гол — винаги спеше гол — и макар че виждаше само гърба му, докато той отиваше към банята, това й стигаше. Бедрата му бяха тесни, ханшът стегнат. Така раменете му изглеждаха по-широки. Гърбът и краката му бяха тъмно бронзови. Походката му беше гъвкава и плавна.

Джена беше виждала много мъжки модели във връзка с работата си, някои бяха по-млади и по-красиви, но никой не се ловеше и на малкия му пръст по мъжественост.

Когато след няколко минути излезе от банята, беше с хавлия, но тя не можеше да забрави как изглежда без нея. Картината я преследваше, раздвижваше кръвта й всеки път, когато си я представеше, което ставаше често. Тя нямаше нищо — например някаква работа — което да отклони мисълта й. А Спенсър беше там, на едно провикване разстояние.

Закусиха в стаята. Докато той си вземаше душ, тя се обади на секретарката си да каже, че ще се върне на следващия ден. След това и тя си взе душ. Когато беше готова, тръгна към Джорджтаун.

Ако не беше болката вътре в нея, денят щеше да бъде така безгрижен като предишните. Но до картината с голия Спенсър се нареждаше и малкият му самолет, който излита на юг сутринта. Ако е бременна, вече няма да има извинение да се срещат. Тя може и да го привлича, но той не иска да има нищо общо с бебето, а тя продължаваше да иска бебето — повече от всякога. Докато Спенсър тича след авантюрите си, тя ще си има неговото бебе, което да обича.

Но той още не си беше отишъл. Напомняше й го от време на време, когато вземаше ръката й в своята, когато й се усмихваше, когато насочваше сините си очи към нея по начин, който й обещаваше хубави неща, които предстоят. Той, изглежда, не забелязваше жените, които го заглеждаха, привлечени или от тези очи, или от височината му, или от белега му. Той караше Джена да се чувства, сякаш беше единствената достойна да бъде забелязана. Никой мъж никога не е успявал да я накара да се чувства така. Поради тази причина вечерта, след като бяха вечеряли и се задържаха над третата чаша кафе, Джена реши, че е готова да го последва до края на света. Когато той я попита иска ли да се върнат в стаята си, тя си нямаше доверие да направи каквото и да е друго, освен да кимне.

Хотелът беше тих. Взеха асансьора до етажа си и се придвижиха по коридора. Спенсър отключи вратата и я последва в стаята. Вътре той застана зад нея и я взе в прегръдките си.

— Джена?

Тя затвори очи и се облегна назад в него.

— Да?

— Искам те.

Това ставаше все по-ясно с всяка изминала минута, за нейно голямо облекчение.

— Можеше да ме имаш и снощи.

— Знам. Но исках да изчакам. Исках и ти да почувстваш, че ме искаш.

Тихо, като хвана китката му, тя каза:

— Искам те.

— Тогава ще направиш ли нещо за мен?

— Зависи какво.

— Искам да оставиш нощницата в банята. Няма да оставя лампата да свети, ако това ще улесни нещата, но искам цялата да те усещам до мен.

Преди два дни Джена щеше да се стъписа. Но преди два дни не познаваше това страхотно желание. Свенливостта беше хубаво нещо, докато не пречеше на удоволствието, но сега се нуждаеше да получи удоволствие от Спенсър. Той й беше любовник, нейният любовник. Вече не можеше да го отрича. Искаше я гола до него. И тя го искаше.

— Добре — каза тя тихо и чу как хрипкаво той си поема въздух.

— Ще го направиш?

— Да.

Той я завъртя в прегръдките си, целуна я с нежност, която можеше да извика сълзи в очите, ако отвътре вече не гореше, отвътре вече цялата пламтеше. Ето какво направи той с нея.

Тя дръпна пешовете на ризата му, когато той освободи устата й.

— Ще се съблечеш ли и ти? — прошепна тя.

— Винаги го правя.

— Но когато и аз го правя? Едновременно?

— Щом искаш.

— Искам.

Той я целуна още веднъж, още по-нежно, след това започна да разкопчава ризата си. Тя изу обувките и разкопча колана си. След като го захвърли, свали ципа на шортите си и ги изхлузи. Спенсър разкопчаваше панталоните си, но очите му бяха приковани в нея и макар в стаята да беше тъмно, тя си представи как тези сини очи виждаха всичко. Някога това щеше да я смути, дори и сега очакваше вълна от свенливост да я облее, но не стана така. Нощта беше завеса от емоции, които й казваха, че постъпва правилно. И тя съблече ризата си през главата и я захвърли, след това постъпи по същия начин със сутиена и останалата част от бельото си. Когато погледна към Спенсър, той седеше в сянката, изправен и гол като нея.

— Ела тук — каза той тихо.

Стъпките й не се чуха по килима. С разтуптяно сърце застана пред него, донякъде й се искаше да вижда повече от него, донякъде беше благодарна, че не го вижда. Тъй като той не помръдна, тя докосна гърдите му.

— Спенс?

Той тихо каза:

— Точно това искам. Докосвай ме, ангелче. Чувствам ръката ти, като изпратена от небето.

За минутка тя не направи нищо. Никога не е била много активна, когато ставаше дума за секс. Но да докосва Спенсър изглеждаше сега толкова естествено нещо, колкото когато държеше ръката му преди известно време. Доставяше й удоволствие по начин, който тя не очакваше. И я стимулираше.

Ръката й потрепери на гърдите му. Тя обхвана рамото му с длан и тъй като това й подейства невероятно добре, с другата си длан направи същото. Там кожата му беше гладка. Тъй като искаше да усети повече плът, тя спусна ръцете си надолу по окосмените му гърди, докосна зърната, малки и стегнати. Дишането му стана по-неравномерно, но това я насърчи. Леко с връхчетата на пръстите си се насочи към мястото, където окосмената част преминаваше в изтънена линия към талията му. Тя обхвана с длани кръста му и след това ги плъзна надолу по хълбоците и отпред по бедрата му.

Той прошепна името й, прозвуча като болка. Ръцете й се парализираха, очите й отскочиха към неговите. Докато тя се опитваше да прочете чувствата му, той издаде друг, още по-задавен звук:

— Не спирай, ангелче. Не спирай сега. Продължавай. Искам и там да ме докоснеш.

Джена щеше да се разсмее от облекчение, ако не беше толкова любопитна. Тя го докосна там, където той поиска. Тя се изуми колко гладък, твърд и изправен беше. Изследва го с една ръка, след това с две, докато стенанието му й напомни, че и останалата част от него все още чака. Тя го обгърна с ръце и се доближи до него, за първи път гола.

Докосването на целите им тела го сломи. Каквито и задръжки да имаше, изведнъж изчезнаха. Целуваше я и я галеше като мъж, който не можеше да се насити нито на едното, нито на другото. Доведе я до един оргазъм, след това до друг, докато беше вътре в нея, след това самият той стигна до оргазъм, остана в нея само докато успее да си поеме отново дъх. След това, макар и да внимаваше тя през цялото време да бъде по гръб, започна отначало. Устата му изучаваше тялото й сантиметър по сантиметър, заглушавайки, без да продумат, малкото протести, които тя произнасяше. Джена направо беше толкова учудена, че нещо може да бъде толкова приятно, толкова дълго време, че скоро престана да протестира. Вярваше, че Спенсър знае какво прави и се остави на неговите грижи.

Напълно загуби представа колко пъти се любиха. Престана да се интересува кой е отгоре, колко дълго й оставаше да лежи, без да мърда след това, и дали спермата на Спенсър не намалява.

Всъщност не почувства никаква искра. Към сутринта беше така приятно замаяна, че не можеше да бъде сигурна дали би усетила дори истинска експлозия, ако се случеше вътре в нея. Но тя знаеше. Знаеше. В някой момент през нощта бяха направили бебе. Оставаше й само да изчака две седмици за доказателството.