Барбара Делински
Баща по желание (4)

Четвърта глава

Спенсър можеше да убие Каролайн, без да му мигне окото. В три сутринта, излегнал се в кревата, кисел, сякаш целият свят му е крив, той се кълнеше, че щеше да го направи, ако не я обичаше толкова много. Тя винаги е имала специално място в сърцето му. От дете тя го обожаваше. Вярно е, че родителите му го обичаха, но не безусловно като Каролайн и на свой ред той използваше това, че беше шест години по-голям от нея, за да я закриля, когато може. С времето се създаде физическа дистанция помежду им, както и между нуждите им като на отделни личности. Освен това като поостаря, Каролайн дори си позволи да му каже някои неща за скитническия му живот. Но пак му угаждаше повече, отколкото родителите му. Тя превръщаше Нюпорт в по-малко затворническо място за него.

Обикновено.

Но не и този път. Фактически е казала на Джена, че той може да одобри идеята да й даде сперма. И макар и никой да не му каза, че трябва да го направи, никой не насочи пушка в челото му, не върза краката и ръцете му, за да започне да дои семе от него, чувстваше се като уловен в капан — по невидим начин, но начин, който го вбесяваше.

Джена беше мила и честна. Красива — с тъмни очи, тъмна коса, кадифена кожа и добро възпитание. Също благодарение на доброто си възпитание беше преуспяваща делова жена. Той не се съмняваше, че ще бъде добра майка. Също така беше сигурен, че независимо от всички протести, твърдо си е втълпила, че той трябва да й помогне, което означаваше, че ще бъде съкрушена, ако й откаже.

Но той не искаше да има дете. Не искаше отговорността и наистина мислеше това, което каза на Джена: тази отговорност ще му тежи, колкото и разгорещено тя да го освобождаваше от нея. Не искаше да знае, че на света живее негово дете, докато той се скита за удоволствие. Вярно е, че не беше безотговорно удоволствие. Той се издържаше по този начин, дори печелеше, когато прибираше постъпленията от продажбите на книгите и правата над филмите. Но пак си беше забавление.

Само ако Каролайн беше отхвърлила идеята от самото начало. Само ако беше казала на Джена, че на него няма да му хареса или че ще се разгневи, ако го попита, сега нямаше да се окаже в такава каша. Но Джена го помоли и то по начин, който много, много го затрудни да я отблъсне — защото някои от доводите й имаха смисъл. А той не искаше да е така. Искаше идеята за самотно майчинство да бъде направо абсурдна, но не беше — поне така, както Джена я представи. Беше обмислила всичко. Имаше средствата, желанието и, той беше сигурен, естествената дарба да бъде майка. Също така имаше право, че родителите му ще бъдат очаровани, следователно и успокоени, щом като става дума той да им остави наследник. А това повдигаше друг въпрос, който тя постави и който продължаваше да тормози мисълта му. Имуществото му беше толкова голямо, колкото и на Джена, но и той нямаше пряк наследник. Да не споменаваме факта, че те заедно биха направили хубаво бебе, той и Джена. Тук тя имаше право.

И така. Какво трябваше да направи? Тя му предлагаше нещо, за което той не беше и помислял, но имаше някои достойнства. Ако я отблъснеше, навярно никога нямаше да получи подобно предложение. Ако я отблъснеше, вероятно щеше да съжалява след десет или двадесет години. Ако, да не дава Господ, се случеше нещо на единия или и на двамата му родители, така, както се случи с родителите на Джена, нямаше ли да съжалява, че не ги беше дарил с внук. Ами ако нещо се случеше с него, нямаше ли да лежи на смъртното си ложе и да му се иска да е оставил нещо повече от тялото си, освен позлатената урна, пълна с праха му.

Шумно изруга и обърна гръб на лунната светлина. Милата, невинната Джена беше отворила кутия с червеи. Той се опитваше да я затвори, продължи да се опитва да вземе просто решение, да се срещне с нея сутринта, да й каже не, след това да отлети обратно за Флорида и да се потопи в работата си, но не можеше да вземе това решение. Нещо го задържаше. Някакъв инстинкт.

В пътуванията си Спенсър бе изпадал в много опасни положения и ако имаше нещо, което знаеше, това беше, че инстинктът му никога не го лъже.

 

 

Джена не можеше да заспи. Не знаеше дали да се чувства обнадеждена или обезсърчена след обаждането на Спенсър. Не си беше дала сметка, че толкова много е искала да използва спермата му, докато не осъзна, че само след няколко часа може да разбере, че няма да може да я използва. Но пък ако той каже да, тя ще може да добие най-невероятното дете на света. Тази вълнуваща мисъл също не я оставяше да заспи известно време.

Заспа малко преди зазоряване. Може би затова не чу звънеца, когато иззвъня. Не се събуди, докато звъненето не започна да идва на настоятелни изблици по три наведнъж, но и тогава мина минута, преди да успее правилно да определи звука. Стана, залитайки, и едва на вратата на спалнята си помисли, че трябва да облече нещо. Наведе се, за да вземе декоративния шал от облегалката на плетения стол, уви го около себе си и боса изтича надолу по стълбите.

Примигвайки на идващата отстрани светлина, тя за миг изпадна в паника. Там стоеше Спенсър, току-що излязъл от душа и достатъчно събуден, за да я накара остро да почувства колко зле изглежда. Разрошена коса, очите й още не напълно отворени. Беше сигурна, че по лицето й имаше белези от възглавницата.

Но той я видя, че наднича и тя не можеше да се престори, че не си е вкъщи. Пък и не искаше. Ако беше взел решение, тя искаше да знае какво е.

С една ръка задържа шала около себе си, а с другата отвори вратата. Слънцето я удари право в лицето. Тя отстъпи настрани, за да използва едрата му фигура за сянка.

— Колко е часът? — попита тя с хрипкаво сънлив глас.

— Осем и четиридесет — отговори той безмилостно, като видя размъкнатия й вид.

Джена се зачуди как може да изглежда толкова добре, след като е спал толкова малко, преглътна и отметна назад от лицето си няколко кичура.

— Няма ли да влезеш? Трябва ми само минутка, за да хвърля нещо отгоре си.

— Не се обличай заради мен — каза той.

Тя прие отговора му като означаващ, че няма намерение да остане достатъчно дълго, за да си струва трудът й, и се почувства леко разочарована.

— Няма да го направиш — сълзи бликнаха в очите й. — О, Спенсър…

— Не съм казал, че няма.

Той се намръщи на сълзите й.

— Има още няколко неща, които бих искал да знам.

— О. Добре.

Тя огледа обстановката, не беше сигурна дали да го покани във всекидневната или в кухнята. Искаше й се да може да мисли ясно, но видът му я завари неподготвена в момент на деня, когато се чувства най-зле.

— Тогава нека да направя кафе.

Правенето на кафе щеше да й даде възможност да спечели време. А пиенето щеше да проясни мисълта й.

Продължавайки да държи шала, тя влезе в кухнята. Почувства Спенсър зад себе си, но не погледна назад. Направи най-доброто, което можеше — сложи да се вари кафе. С една ръка работеше бавно, но не смееше да пусне шала от страх, че може да се свлече на пода. Нощницата й беше от фин, мек, прозрачен памук. Отдолу нямаше нищо.

В момента, в който кафеварката закъркори, тя каза:

— Ще изтичам горе. След миг се връщам.

— Седни — нареди й Спенсър.

— Но не съм облечена — протестира тя и смело го погледна.

И сгреши. Белегът му доби вида на удивителна след заповедта, която произнесе, а и на всичкото отгоре очите му бяха приковаващо сини. Той не ги помръдна от лицето й, но тя почувства докосването им навсякъде.

— Това, което обсъждахме, беше доста интимно — каза той. — Облечена си съвсем подходящо.

Тя искаше да възрази, но се страхуваше да не го ядоса. Отпусна се на стол до малката стъклена масичка и си даде възможно най-спокоен вид, шалът пазеше добродетелта й, събра краката си, кръстоса глезени и ги скри под стола.

Спенсър се облегна на кухненския плот. Беше облякъл прилепващи черни панталони и свободна черна риза. Косата му беше сресана на път и настрани, но кичурчета вече напираха към челото. В унисон с белега те му придаваха властен вид, който допълнително се подсилваше от скръстените на гърдите му ръце.

Той не откъсваше поглед от нея.

— Спомена базална телесна температура. Обясни ми този термин.

Тя не си позволи да се смути.

— Това е температурата, когато тялото ми е напълно спокойно. Меря температурата си всяка сутрин при събуждане, дори преди да седна в леглото. След това я записвам.

— Значи вече го правиш?

— От три месеца всяка сутрин. С изключение на днешната — добави тя, тъй като беше очевидно, че не е имала време за нищо, когато звънецът зазвъня. — Но няма значение. Мога да пропусна ден-два. Знам каква щеше да бъде температурата ми, ако я бях премерила.

— Как?

— Движението й е ясно.

По-тихо добави:

— Аз съм много редовна.

Сякаш надсмивайки се на свенливостта й, той натъртено каза:

— Да разбирам ли, че това е свързано с мензиса ти?

— Да.

Той изчака, след това й даде знак да продължи:

— Хайде. Кажи ми. Искам да знам как става.

Фактът, че той слуша и обмисля молбата й, повиши духа й и потисна свенливостта.

— Температурата ми е под нормалната в дните преди овулацията. Всъщност тя дори се понижава още повече в момента на овулацията, след това започва да се повишава. И се повишава, докато ми дойде мензисът.

— Следователно критичен е точният ден на овулацията?

— Донякъде.

— Какво искаш да кажеш донякъде?

— Според лекаря ми най-добре е, ако спермата е вече във Фалопиевата тръба, когато овулирам, което означава, че процедурата трябва да стане преди това. Всъщност — тя набра кураж, за да го каже, — ако се съгласиш да се останеш тук няколко дни, той ще повтори процедурата.

— Ще повтори, така ли? — каза Спенсър.

— Само ако си съгласен — побърза да отговори тя. — Толкова много съм чела по въпроса и авторите, изглежда, са единодушни, че когато някоя двойка се опитва да зачене, най-добре е те да се сношават през ден в периода около овулацията. Това дава време на спермата напълно да се съвземе и тъй като живее четиридесет и осем до седемдесет и два часа, сношението през ден има смисъл — но това се отнася за двойки, а ние не сме двойка в този смисъл. Знам, че си имаш друга работа и че не искаш да се навърташ тук с родителите ти и всичко останало. Затова ако го направиш веднъж, ще бъде страхотно. Искам да кажа, може би ще зачена — тя щракна с пръсти — просто ей така.

— А може би — каза той провлечено — ще се наложи да го правим много пъти, преди да заченеш.

Изражението на очите му стана по-замислено. Спусна поглед към врата й, скрит в дантели, след това към гърдите й, обвити в шала, след това към корема, който почиваше някъде под многобройните гънки на плата.

Джена искаше да се скрие. Почувства се гола и уязвима и определено по-низка от всяка друга жена, с която Спенсър е имал връзка. Наистина това, което предлагаше, не означаваше този вид връзка, но той имаше право. Щеше да бъде доста интимно нещо, ако тя забременееше от него.

— Ще го направя — каза той.

Сърцето й се препъна.

— Ще го направиш?

Той кимна.

Тя се изправи на крака, широко усмихната.

— Значи ще го направиш?

Тя вдигна двете си ръце пред усмивката и го погледна през сълзи от щастие.

Той издаде звук, който й подсказа какво мисли за сълзите й. След това каза:

— При едно условие.

— Ще направя каквото искаш — тя сияеше, чувстваше се по-лека и по-весела от много седмици насам. — Толкова съм ти благодарна, Спенсър, толкова съм благодарна и облекчена! Бях сигурна, че ще кажеш не и че ще трябва да използвам банка със сперма. А така детето ми ще бъде съвършено, напълно съвършено!

— Но без изкуствено осеменяване.

Дъхът й спря. Усмивката се стопи.

— Без какво?

— Изкуствено осеменяване — повтори той. — Или истинското нещо или нищо.

— Истинското нещо? — попита тя.

Той изглеждаше, като че ли иска да се усмихне, но се въздържа.

— Полово сношение, между теб и мен.

Джена изведнъж усети, че колената й омекват. Отпусна се назад на стола и стисна шала на гърдите си.

— Не можем да го направим — каза тя уплашена. — Двамата не можем да го направим.

— Можем, ако искаш моето бебе.

— Искам го, искам го — лицето й доби безпомощно изражение. — Но не знаеш какво говориш!

— Знам точно какво говоря. Мислих цяла нощ. Казвам, че за да имаш моето бебе, аз искам да бъде заченато по нормален начин. Също казвам, че няма да вляза в малка стаичка и сам да си доставям удоволствие, след като ти можеш да ми го доставиш.

— Но ти си братът на Каролайн!

— Е, и?

— Та аз съм ти като сестра.

Много бавно той поклати глава.

— Но аз не съм добре със секса! — протестира тя. Колкото й унизително да беше, трябваше да му каже истината. — Имала съм трима мъже и никой не е бил във възторг от уменията ми. Не мисля, че бих могла да започна да доставям удоволствие на теб.

— Би могла да започнеш — увери я той. Гласът му неочаквано стана по-плътен: — Аз ще ти показвам какво да правиш.

— Но ти си бил с толкова много жени! Имаш толкова опит! Толкова си голям!

Тя се задъха.

— Сам го каза — много съм ниска. Ти си почти тридесет сантиметра по-дълъг от мен.

— Това ти хареса, когато си помисли, че можеш да имаш момче.

— Хареса ми, но беше, когато си мислех, че ще стане в лекарския кабинет. Честно, Спенсър, ще бъде много по-добре така.

— Може би за теб. Не и за мен. А тъй като зависи от мен… — той разгъна ръцете си и се отдалечи от тезгяха. — Имаш ли нужда от време, за да си помислиш, Джена? Ще ти дам време — той тръгна към вратата. — Толкова време, колкото искаш. През следващите шест месеца ще бъда във Флорида, но след това Бог знае къде ще ме отвее вятърът. Каролайн знае номера на телефона ми в Кийз. Можеш да оставиш съобщение и когато се върна…

— Чакай — провикна се тя, когато той премина през врага.

Не можеше да го остави да си тръгне току-така, не, след като беше толкова близо да получи това, което иска.

— Добре, ще го направим както ти искаш — тя щеше да се справи, знаеше го. — Ще го направим така.

Тънка усмивка се очерта встрани на устата му.

— Добре.

— Но ще ми обещаеш ли нещо в замяна? — помоли го тя. — Ако не се получи по този начин — искам да кажа — ако не можеш — ако аз не мога да ти помогна… — тя шумно си пое въздух и изтласка думите: — Ако действителният акт се окаже пълна катастрофа, ще го направиш ли както аз искам?

Бузите й горяха, но тя запазваше спокойствие.

— Актът няма да бъде катастрофа.

— Не бъди толкова сигурен. Аз наистина не съм добра в това.

Той се намръщи.

— Мислиш, че няма да ме възбудиш?

Той тръгна към нея.

— Вече се е случвало.

— Трудно мога да го повярвам.

— Случвало се е.

Той застана точно пред нея.

— И с тримата ти любовници?

— С последния.

— Тогава това е било негов проблем. Няма да бъде мой.

— Откъде знаеш? Ето ни, стоим тук, напълно облечени — или поне ти си, аз съм покрита. Откъде знаеш, че ще се случи в леглото. За Бога, та това е като делово споразумение. Реалистично ли е да се очаква, че ти ще бъдеш възбуден достатъчно за… — тя преглътна. — Достатъчно, за да…

— Да ми стане?

Тя кимна.

— Да, реалистично е да се очаква това — каза той.

Вдигна ръка и с опакото на пръстите си я погали отстрани по гърдите.

Джена изненадано въздъхна. Първият й инстинкт беше да се отдръпне, но след леката милувка и като знаеше кой е той и какво искаше от него, тя остана до него. След няколко мига ще започне да трепери отвътре. С поглед, прикован в тъмното му лице, тя видя как главата му сякаш неволно се вдигна и ноздрите му слабо се разшириха. Той само я докосваше просто с опакото на пръстите си, следваше формата на гърдите й през слоевете плат в продължение може би на не повече от десет секунди, преди да спусне ръката си към кръста й и след това да я отблъсне. В следващия миг той се погледна долу. Джена проследи погледа му към подутината под панталона му.

— Не мисля, че ще имам проблем — отбеляза той сухо.

Смешно, като се имат предвид обстоятелствата, но тя се почувства виновна, сякаш го беше стреснала в момент, когато изпълнява интимен акт, който няма нищо общо с нея. Неспособна да срещне погледа му, тя се отпусна назад на стола.

— Да искаш да провериш още нещо? — попита той.

Тя огледа ръцете си.

— Не.

— Може би искаш да промениш решението си, след като ме избра за баща на детето си.

Тя вдигна поглед към него:

— Не!

Той се изсмя, след това хвърли поглед към кафеварката.

— Мирише приятно. Бих изпил една чаша. Ти искаш ли?

— Да, разбира се — каза тя, без да се помръдне.

Остави Спенсър да налее кафето, докато се бореше да върне спокойствието си. Част от нея беше на път да се взриви от вълнение заради бебето, което щеше да има. Друга част страшно се вълнуваше от мисълта за това, което трябваше да направи, за да го има.

Тя пое чашката и чинийката, които той й подаде, и бързо ги остави на масата, за да не забележи, че ръцете й треперят. След това изчака той да остави чашата си и да седне срещу нея.

Добре — каза той, протягайки крака. — Да говорим конкретно. Вчера спомена, че ще овулираш след две седмици. Сега ли си в мензис?

Тя се съсредоточи в кафето.

— Ще бъда от утре.

— Как можеш да си толкова сигурна?

— Цикълът ми е двадесет и осем дни. Винаги. Освен това го чувствам.

— Имаш спазми.

— Не, чувствам се подута.

— Не изглеждаш подута — каза той и продължи: — Не, макар че виждам само лицето ти и то изглежда добре.

Джена нито за миг не му повярва. Беше спала едва четири часа и не беше мита, нито вчесана, нямаше никакъв грим. И като че ли това не беше достатъчно лошо, а и трябваше, без да е подготвена, да води този разговор. Знаеше всичко по въпроса за изкуственото осеменяване, но Спенсър прехвърли въпроса върху нея. Не беше честно.

Пак погледна надолу към кафето си.

— Спенсър?

— Да, Джена?

Долови, че той се забавлява и се почувства още по-зле.

— Много съм нервна.

— Виждам — каза той тихо. — Но мисля, че успокоих тревогите ти.

— Има нещо друго. Неловко е. Ти си брат на Каролайн. Всъщност никога не съм имала намерение да правя секс.

— Нито пък аз, но миналата нощ през цялото време мислих за това и непрекъснато бях възбуден.

— Просто така го казваш.

— Не е вярно.

— Никога нямаше да си помислиш за това, ако аз не те бях подвела.

— Може би не — призна си той, — но само защото не съм достатъчно дълго тук, за да се сещам за подобно нещо. Което повдига друг въпрос. Кога ще го направим. Забрави за лекарския кабинет.

Тя го изгледа умоляващо.

— Можеш да размислиш. Ще бъде много повече под контрол, ако го направим, както аз искам.

Видя го да отпива глътка от кафето си и да оставя чашата. Забеляза, че ръката му съвсем не трепери. Изглеждаше, сякаш разговорът го забавлява. Никакво смущение от негова страна.

— Не обичам контролираните неща — отбеляза той. — Не и когато става дума за неща като секса. И така. Кога? При мен или при теб? Можем да отидем в хотел, но ще бъде някак стерилно, не намираш ли?

— Стерилно е добре. В края на краищата това е делово споразумение. Няма нищо общо с романтиката или каквото и да е. Ще го направим само веднъж.

— Не каза ли, че е най-добре да се прави през ден по времето около овулацията ти.

— Не е наложително.

— Ако ще го правим, ще го правим както трябва. Значи ще се видим след дванадесет дни?

Стомахът й подскочи. Бебето. Мисли за бебето, каза ти тя.

— Дванадесет дни. Звучи добре.

— Освен ако не искаш след няколко месеца, за да свикнеш с мисълта.

Джена не мислеше, че някакво време, колкото и да е то, ще й помогне да свикне с мисълта да прави секс със Спенсър. Реши, че е най-добре по-бързо да приключи с проблема и бързо поклати глава.

— Искам да забременея, колкото се може по-рано. Овулацията ми е около осми юли, което означава, че ако зачена веднага, бебето ще се роди следващия април.

— Господи, всичко вече си пресметнала.

— Имах достатъчно време да смятам.

Той допи кафето си.

— Значи ще се върна на шести?

— Ако можеш.

Тя се замисли за този момент.

— Бях премислила всичко, когато предположих, че ще прибегнем до изкуствено осеменяване. Можехме да посетим лекаря поотделно същия ден и да си тръгнем вечерта, без дори да се налага да се срещаме. Мислех, че така няма да бъде толкова неловко — тя направи гримаса: — Така ще бъде по-сложно.

— Защо? — попита Спенсър. Той се отпусна на стола и още повече протегна краката си. — Не виждам никакви усложнения. Ще отседна тук. Имаш предостатъчно място.

— Тук?

— Родителите ми и аз не се чувстваме достатъчно добре под един покрив. Съмнявам се дали изобщо ще им кажа, че съм в града.

— Но те може би ще искат да те видят.

— Няма да им липсвам, ако не знаят, че съм тук.

— Ами ако те видят из града?

— Няма. Ще бъда тук през цялото време.

Джена си представи как ще трябва да го забавлява и как ще се окаже, че това й се отдава още по-малко от секса. Той беше мъж на действието. Свикнал с вълнуващи неща, каквито със сигурност нямаше да се случат в достопочтената й стара къща.

— Боже мой, Спенсър, ще се отегчаваш. Освен това имам намерение да работя.

— Никакъв проблем. Можеш да работиш. Дори няма да има нужда да накъсваш деня си, за да се виждаш с лекаря си, тъй като ще си вършим работата нощем.

Нощем. Разбира се. Тя предположи, че в тъмното ще бъде по-лесно. Но след това пак се усъмни. Мисълта да бъде гола със Спенсър — със Спенсър Смит, с поразяващия белег, писател, авантюрист и експерт с жените — беше страховита.

Но тя искаше това бебе.

— Не можем да спим заедно — информира го тя. Опитваше се да въведе някои правила, които биха я успокоили малко. — Искам да кажа, не можем да прекарваме цялата нощ заедно.

Той се намръщи:

— Защо?

— Защото е делово споразумение. Няма да бъде честно.

Той доби недоволен вид.

— Аз пък очаквах да има топло тяло до мен. Ами ако искаме да го направим повече от веднъж? Трябва ли да притичвам напред-назад по коридора?

— Не можем да го правим повече от един път на нощ. В книгите пише, че е контрапродуктивно. Ти непрекъснато ще се изчерпваш.

Спенсър сбръчка челото си.

— Някои мъже може би се изчерпват, но аз започна ли…

Тя го прекъсна:

— Моля те, Спенсър! Опитвам се да възприема идеята, но ти не ме улесняваш.

— Ще бъде много лесно — измънка той, — ако я попредъвчеш малко. Това не трябва да бъде изцяло само работа, нали разбираш.

— Всъщност трябва. Единствената причина, поради която го правя, е, за да имам бебе. Не е като да чувстваме нещо един към друг.

— Няма нужда да чувстваме каквото и да било един към друг, за да се насладим на телата си. Хареса ми да галя гърдите ти. Сигурно ще ми хареса да галя всичко останало по теб и чувството може да се окаже взаимно. Казвали са ми, че съм добър любовник.

— Сигурна съм, че си чудесен любовник, но аз не мога да си играя игрички — тя се почувства уязвима и прошепна: — Моля те, Спенсър. Съгласих се да го направя както ти искаш, защото искам това дете повече от всичко друго, но не мога да се преструвам, че това е нещо, каквото не е. Искам всичко, което правим, да бъде честно. Моля те?

Спенсър дълго време я фиксира. Накрая с недоволен, но решителен вид стана:

— Ще бъда тук на шести. Ако промениш плана си, знаеш как да ме намериш.

Без нито дума повече си тръгна.