Сандра Браун
Френска коприна (6)

Глава пета

Езикът му се стрелкаше около твърдите й зърна. Милувката му изтръгваше съвсем примитивни звуци от гърдите й.

— Направо ме убиваш, скъпи — простена тя. — Божичко, не спирай, не спирай. — Тя бе уловила крайчето на ухото му между здравите си бели зъби и го захапа силно.

Той изрева от болка, но неукротимата й страст усили възбудата му. Пръстите му се бяха вкопчили в стегнатия й ханш, той я притискаше към себе си и навлизаше все по-дълбоко в нея.

Тя изпищя, сграбчи косата му и я дръпна силно, изпаднала в бездните на оргазма. Само секунди по-късно той също свърши с дълги, разтърсващи спазми, задъхан и напрегнат.

Кожата на Ясмин блестеше от пот и като полиран бронз отразяваше светлината от нощната лампичка до леглото. Всъщност тялото й бе изваяно много по-изящно, от който и да е къс бронз.

Тя се изправи над отпуснатото, изтощено тяло на конгресмена Алистър Петри и доволно се загледа в зачервеното му лице.

— Бива си те, сладурче — прошепна тя, докосвайки нежно устните му.

С очи, все още затворени, той се засмя.

— Махни се от мен, ненаситна кучко, и ми налей едно питие.

Ясмин стана грациозно до леглото и отиде до тоалетната масичка, където предварително бе приготвила бутилка от любимата му марка уиски, кофичка с лед и две чаши. Дрехите им бяха разхвърляни по мебелите и върху килима. Единственото нещо върху нея бяха чифт златни обеци, които опираха в гладките и рамене, когато си завърташе главата.

Бяха започнали любовната игра в миг, в който той прекрачи вратата на хотелския апартамент. Докато се целуваха дълго, с преплетени езици, тя сложи ръката му под полата си и я стисна между отворените си бедра.

— Знаеш си работата, бебчо. Искам да ме побъркаш.

— Наистина ли? — Пръстите му разтвориха влажната й плът и се плъзнаха навътре. — Добре, че поне твоите клиенти носят бельото, което правиш. Представяш ли си какво щеше да стане, ако хората тръгнеха без долно бельо?

— Щеше да бъде много по-весело.

Бързо се съблякоха, без да спират да се целуват и възбуждат мануално. Вече голи, те се хвърлиха върху леглото и телата им се преплетоха в кълбо от шоколадови и бели крайници.

Сега Ясмин му приготвяше питието и го гледаше в огледалото. Най-много го харесваше непосредствено след като се бяха любили, когато тъмнорусата му коса бе разрошена, а устните — меки и отпуснати. Двамата бяха почти еднакви на ръст, но в действителност той бе по-як физически, отколкото показваше слабата му стройна фигура. Избилата по гладките му гърди пот й напомни колко темпераментен беше, когато я любеше, и тя отново почувства между бедрата си надигащото се желание.

Той подпря възглавниците зад гърба си и се облегна. Ясмин се върна с питието и го разбърка с показалец, след това прокара пръста си по устните му.

— Как го намираш?

Той облиза пръста й.

— На вкус е като теб. И като мен. Чудесно. Прекрасно.

Сияеща от щастие, Ясмин му подаде уискито със содата и се сгуши до него. Той я целуна по челото.

— Всичко, което правиш, е прекрасно. Ти самата си прекрасна, Ясмин.

— Без майтап. — Тя се гушна още по-плътно до него, долепи устни до зърното на гърдата му и го облиза с език.

— Без майтап — изпъшка той.

— Мога да ти бъда прекрасна съпруга.

Реакцията му бе рязка и неприязнена. Целият се стегна, но не от прилив на желание.

— Нека не си разваляме удоволствието, Ясмин — започна да я увещава кротко той. — И без това трудно си открадвам тези часове. Да не ги разваляме с разговори, неприятни и за двама ни.

Тя се обърна с гръб и се загледа в тавана.

— За мен не е неприятно да си мечтая да стана госпожа Алистър Петри.

— Нямах това предвид. Знаеш какво исках да кажа.

— Само за това си мисля. Няма нещо, което да желая по-силно — разгорещи се тя. Очите й се напълниха със сълзи.

— Аз също, мила. — Той остави питието на нощното шкафче и се обърна с лице към нея. — Толкова си красива. — Ръката му се плъзна по гърдите й. Зърната бяха съвсем малко по-тъмни от цвета на кожата й и много чувствителни. Той се наведе и целуна едното от тях.

— Толкова ли е глупава, че те обичам?

— Аз съм глупавият.

— Смяташ ли някога да ме напуснеш?

— Скоро, Ясмин, много скоро. Остави на мен да избера най-подходящият момент. Положението е много деликатно. Ще трябва да го направим много фино, за да не страда никой, особено ти.

Бяха се запознали преди година във Вашингтон на официален прием в едно африканско посолство. Ясмин бе поканена заради предполагаемите й корени в страната домакин. Тази информация бе съчетана от неизвестен източник, но нейният импресарио я хареса и реши да я поддържа за рекламни цели. Несъмнено това звучеше по-романтично и загадъчно, отколкото истината, че бе четвърто поколение жителка на Харлем.

Ослепителна в роклята си от златисто ламе, Ясмин бе представена на красивия млад конгресмен от един негов колега и в продължение на няколко минути Алистър стоя като онемял. Смехът и непринудените закачки на Ясмин бързо го накараха да се отпусне. Двамата престанаха да обръщат внимание на останалите и в крайна сметка си тръгнаха от приема заедно в лимузината, осигурена за Ясмин. След което завършиха вечерта в някакъв мотел в предградията.

Чак на следващата сутрин той й призна, че у дома, в Ню Орлийнс, има жена и деца. Страстта, която Ясмин бе проявила в леглото, не го бе подготвила за изблика на гняв, който последва. Беше се нахвърлила отгоре му, наричайки го с грозни имена, бе го заплашила с вуду проклятия, които да го лишат от мъжествеността му.

— Значи чукаш и после изоставяш, така ли, господин конгресмен? Е, скъпи, този път не си попаднал на обикновена малоумница. Аз съм Ясмин. Никой не ме е чукал, а сетне да ме е изоставил безнаказано!

Когато той най-после я успокои, й обясни колко тъжна е в действителност ситуацията.

— Семейството ми и това на жена ми са приятели от край време. Бел и аз израснахме заедно.

— Голяма работа!

— Моля те, Ясмин, изслушай ме. Ти не разбираш какви са отношенията в обществото там, на юг.

— Разбирам достатъчно! Чела съм исторически романи. Знам, че богатите бели мъже се женят за богати бели жени, но търсят удоволствие в леглото на черните си любовници.

Той изстена и зарови пръсти в косата си в знак на пълно отчаяние.

— Кълна ти се… О, боже, няма да ми повярваш. — Той я погледна настоятелно. — Никога не съм обичал Бел. Но когато мама и татко починаха, нейните родители ме взеха под крилото си. Аз направих това, което се очакваше от мен, то изобщо не подлежеше на съмнение. Винаги съм бил добър съпруг. Опитах се да я обикна. Бог ми е свидетел колко много съм се старал. Но ти имаш пълното право да ми се сърдиш, Ясмин — простена той. — Трябваше да ти призная, че съм женен, преди да си тръгнем от приема и нещата да излязат от контрол. Може би дори още като те видях, трябваше да ти обърна гръб. Защото мигновено усетих, че… Ами ти направо ме заслепи. — Той изглеждаше измъчен и разстроен, разкъсван между желанието и честта. — Привличането, което усетих, бе прекалено силно, бях като поразен от светкавица. Просто трябваше да съм с теб. — Той сведе глава и се взря в обувките си. — Сега, като знаеш за семейството ми, имаш пълно право да ме презираш. — Вдигна измъчените си очи към нейните. — Но аз никога няма да забравя тази наша едничка нощ заедно. Тя бе най-еротичното преживяване в целия ми живот. Прости ми, но отказвам да се извиня заради това. — Той преглътна, видимо развълнуван. — Аз съм на трийсет и четири, но до снощи не знаех какво означава да си влюбен.

Яростта на Ясмин се разтопи. Тя се отпусна на колене и го прегърна. Двамата плакаха и се смяха и отново се любиха. От онази сутрин се срещаха винаги когато ангажиментите им го позволяваха, открадвайки си по няколко блажени часа във Вашингтон, Ню Йорк или Ню Орлийнс. Ясмин не се чувстваше виновна, че има връзка с женен мъж. За нея думата „изневяра“ не означаваше нищо. Това, което я свързваше с Алистър, бе правилното, грешката бе неговият брак.

Сега му прошепна нежно:

— Толкова ми е самотно без теб, скъпи. Искам да бъдем постоянно заедно. С нетърпение очаквам деня, когато няма да се крием.

— И моето търпение е на предела си, но вече има напредък.

— Какъв? — наостри уши Ясмин.

— От известно време намеквам на Бел, съвсем дискретно, разбира се, че може би тя не се чувства удовлетворена от брака ни. Че може би сме се оженили, преди тя да е имала шанса да открие истинското си аз. Разни такива неща.

— И има ли полза?

— Вече забелязвам у нея известна хладина.

Сърцето на Ясмин за миг спря да бие, а на сериозното й лице проблесна обнадеждена усмивка.

— Освен това… почти не спим заедно. Всъщност не сме го правили от месеци. — Той придърпа Ясмин в прегръдката си и прошепна пламенно: — И слава богу, че е така. Всеки път, когато се налагаше да го правя с нея, не можех да спра да мисля за теб. За мекотата на кожата ти, за уханието ти, за вкуса от целувките ти. До полуда желаех да съм с теб.

Целунаха се и страстта им отново се разгоря. Устните на Ясмин се плъзнаха по гърдите и корема му. Тя пое пениса му в устата си и милувките на езика й скоро го накараха да стане твърд като желязо. После тя се надигна леко и го приплъзна между гърдите си, оставяйки Алистър напълно омагьосан от безсрамната й чувственост. Лицето му бе пламнало и пръстите му се бяха вкопчили в чаршафите. Когато най-после я облада, двамата подивяха от страст и бързо достигнаха до разтърсващия връх.

Алистър отиде да си вземе душ, а Ясмин остана да се излежава. Обичаше да се задържа възможно най-дълго между чаршафите, които още пазеха аромата на пот и секс.

Най-после стана и започна да се облича. Преди той да се върне, тя бе свалила бикините си и ги бе пъхнала в голямата си кожена чанта. Докато ровеше в нея, ръката й напипа нещо познато — револвера й.

Алистър се появи откъм банята.

— О! — възкликна той. Изтърва кърпата и вдигна ръце в знак, че се предава. — Не се представих задоволително ли?

Ясмин се разсмя и насочи оръжието към слабините му.

— Бум! Бум!

Той прихна, после събра дрехите си и започна да се облича.

— Какво, по дяволите, правиш с това?

— Не знам. Мислех, че съм го загубила.

— По-добре да беше. Не трябва да го разнасяш насам-натам.

— Там, където съм израснала, хората опазваха кожата си по този начин. — Тя постави пистолета върху дланта си. — Мислех, че съм го скрила по погрешка в някой куфар при вечните ми пътувания между Ню Орлийнс и Ню Йорк. Надявах, се, че рано или късно ще изскочи отнякъде. Не знаех, че е в тази чанта. — Тя сви рамене и пъхна револвера обратно в чантата си. — Добре че мистър Касиди не носеше заповед за обиск.

— Касиди! Помощникът на областния прокурор ли?

Ясмин облече роклята си.

— О, да, не успях да ти разкажа по-рано. Идва да говори с Клер днес следобед.

— Във връзка с какво?

— Никога не би отгатнал. Заради преподобния Джексън Уайлд.

Алистър, който в момента слагаше копчетата на ръкавелите си, се погледна в огледалото над тоалетката.

— Какво заради него?

— Искал да знае какво е правила Клер в нощта на убийството.

Алистър се извърна изненадано.

— Занасяш ли ме?

Ясмин се засмя, докато пристягаше широкия си колан.

— Реакцията на Клер е била същата. Шантавият евангелист ни отрови живота, докато беше жив, а сега ни преследва и от гроба.

— Но какво общо има тя?

— Уайлд направил списък на главните си мишени, както Касиди обяснил. Списък на изданията, които целял да унищожи. Каталогът на „Френска коприна“ бил сред тях. Ти чувал ли си за това?

— Откъде бих могъл?

— Ами нали бяхте приятелчета с Уайлд — подразни го тя.

— Просто посетих няколко от приемите в негова чест, защото Бел смяташе, че ще е от полза за политическата ми кариера. Личното ми мнение бе, че е голям гадняр.

— Амин! Чудя се кой ли е имал удоволствието да го накара да млъкне завинаги — ухили се злъчно тя. — Полицаите сигурно се чудят за какво да се захванат. Всеки от онзи списък е имал мотив да го убие, но тъй като „Френска коприна“ се намира в Ню Орлийнс, Касиди си помислил, че може би… Картинката ти става ясна, нали? Както и да е — продължи тя, докато си слагаше обиците, — но не би им се сторило безобидно, че се разхождам с оръжие. Особено ако прокурорът открие, че съм била в Ню Орлийнс с теб онази нощ, а не в Ню Йорк, както си мислят всички. Ако се стигне дотам, ти би ли потвърдил алибито ми?

— Не споменавай това дори на шега, Ясмин. — Той я стисна за раменете. — Познавам репутацията на Касиди. Той е амбициозен и хитър и не се спира пред нищо. Засега, изглежда, като че се лови за сламки по отношение на връзката между „Френска коприна“ и убийството на Уайлд. На нас може да ни изглежда глупаво да я разследва, но можеш да бъдеш абсолютно сигурна, че той се е заел сериозно.

— Е, не се страхувам. Той не разполага с нищо срещу Клер. Не може да изгради обвинението си върху присъствието на каталога ни в някакъв глупав списък.

— Разбира се, че не.

— Тогава защо се плашиш?

— Защото не искам да се навърта около вас.

— Мен не ме разпитва.

— Но това не означава, че няма да го направи. Ако това стане, не можеш да ме използваш за алиби. Слушай, Ясмин — повтори втренчено той, — докато не разреша проблема с брака си, когато реша и както реша, е от изключителна важност никой да не знае за нас.

— Знам това — отвърна тя навъсено.

— Не можеш да споделиш с никого, абсолютно с никого, че ние двамата се срещаме.

Тя се зарадва, че той повдигна тази тема, защото от доста време желаеше да я обсъди с него.

— Искам да кажа на Клер за нас, Алистър. Мразя, че трябва да я лъжа и да разигравам сценки, като я карам да ме посреща на летището, след като вече от половин ден съм в града. Не може ли да й се доверя? Тя няма да каже на никого.

Той неотстъпчиво поклати глава:

— Не, Ясмин, не трябва да споделяш с никого. Обещаваш ли?

Тя ядосано отмести ръцете му от раменете си. Очите й проблеснаха заплашително.

— Страхуваш се да не научи Бел ли?

— Да, страхувам се. Ако тя узнае истинската причина да искам развод, ще се опита да ми попречи по всички възможни начини. А когато осъзнае, че решението ми е твърдо и разводът е неизбежен, ще възпрепятства и протака процедурата до безкрайност. — Той въздъхна и привлече Ясмин в прегръдката си. — Не разбираш ли? Защо да даваме на Бел оръжието, с което да ни уязви още повече? Загрижен съм за теб, не искам да бъдеш въвлечена в някой грозен скандал. Никой не би разбрал какво изпитваме един към друг. Хората ще повярват на най-лошото.

Ясмин скри лице в дланите си.

— Обичам те, Алистър. Но ще те убия, ако разбера, че ме лъжеш.

Той повдигна лицето й и я целуна.

— Повече от всичко на света бих искал да съм с теб. Искам да сме женени и да имаме деца.

Продължиха да се целуват и страстта им отново се разпали.

— Не можем, Ясмин. — Той отмести ръката й от ципа на панталона си. — Вече съм закъснял.

— Не чак толкова — прошепна тя съблазнително, докато разтваряше ципа му.

Все пак дойде моментът той да тръгне. Нямаше смисъл Ясмин да плаче, умолява, подмамва или заплашва. Щом той искаше да тръгва, трябваше да го направи. Беше толкова просто. Това положение не й харесваше, но тя се бе научила да го приема безропотно. Опитваше се сбогуванията им да са възможно най-безболезнени.

— Кога ще те видя отново?

— Тази седмица имам няколко заседания на предизборния комитет — отвърна той, докато проверяваше дали не е останало нещо незапълнено в графика му. — Ноември ще дойде, преди да сме усетили. През уикенда пък имаме среща на рода в Батън Руж. Ще е адска досада, но трябва да отида.

— Бел и децата там ли ще са?

— Разбира се. — Той повдигна брадичката й и отново я целуна. — Какво ще кажеш за неделя вечер, тук? Ще измисля някакво извинение. Те ще бъдат изморени след уикенда. Би трябвало да успея да се измъкна за час-два.

— Добре, в неделя вечер — съгласи се тя, опитвайки се да изглежда доволна. А дотогава оставаха цели пет дни.

— Ако изникне някакъв проблем, ще ти се обадя. — Тя имаше личен телефон в спалнята си в апартамента на Клер и никой не го вдигаше, ако нея я нямаше.

Той бе вече на вратата, когато се обърна към нея:

— Имаш ли нужда от пари, Ясмин?

Замечтаната й усмивка се стопи.

— За обслужването ли? — тросна се рязко тя. — Колко мислиш, че струва една от свирките ми?

— Просто искам да ти помогна.

— Не трябваше изобщо да ти споменавам, че имам проблем с наличните пари.

В един момент на слабост преди няколко месеца тя му бе спомената, че разходите й леко надвишават приходите. Всеки следващ месец разликата се увеличаваше. Някои от кредиторите й започваха да отправят заплахи.

— Не е просто проблем с наличните пари, Ясмин — каза Алистър сериозно. — От месеци си на червено.

Когато договорът й с козметичната компания бе изтекъл, фирмата бе решила да не го подновява с Ясмин, а да наеме ново лице — една млада и нахакана блондинка. Ясмин се бе престорила, че решението им не я интересува, но това бе жесток удар за нея. Винаги бе осъзнавала, че времето на моделите е мимолетно, но когато и този последен голям договор бе изтекъл, горчивата реалност, че с кариерата й е свършено, я бе хвърлила в дълбока депресия. Добре поне, че не бе разчитала единствено на този договор за прехраната си.

Но и не си бе дала сметка колко по-ограничени са приходите й сега. Не бе намалила разходите, за да компенсира това положение. За капак няколко от инвестициите й не се бяха оказали толкова печеливши, както бе очаквала. Колкото и невероятно да изглеждаше, в момента Ясмин бе напълно разорена.

— Това положение е временно, Алистър — опита се да го убеди тя. — В момента обсъждаме със счетоводителя ми какво е необходимо да се предприеме. Нещата вече започват да се оправят. В никакъв случай няма да взема пари от теб. Бих се чувствала като проститутка. Повече не ми предлагай пари.

— Ами Клер? Тя би ти помогнала с удоволствие.

— Нито е неин проблем, нито твой. Ще се оправям сама.

Усети, че той иска да продължи темата, и се зарадва, че не го направи. Вместо туй той се върна и игриво я шляпна по дупето.

— Решителна секси дама! Нищо чудно, че те обичам толкова много. — Той я целуна дълбоко. — Ще се видим в неделя.

* * *

Ясмин и Клер пристигнаха пред „Френска коприна“ по едно и също време. Ясмин плати таксито си и настигна приятелката си пред вратата.

— Какво правиш навън по това време на нощта?

Клер отвори и изключи алармената система.

— Бих могла да те попитам същото, но вече знам какво ще ми отговориш, нали? — Тя отново включи охранителната система и двете тръгнаха към асансьора.

— Не бъди саркастична. Къде беше?

— Разхождах се.

— Разхождала си се сама по това време? Можеше да те нападнат.

— Познавам Френския квартал до последната счупена тухла. Не се страхувам в него.

— А би трябвало — настоя Ясмин, докато се качваха в асансьора. — Като се мотаеш по улиците сама през нощта, направо си търсиш белята. Поне би могла да си носиш нещо за самоотбрана.

— За самоотбрана ли? — Клер погледна какво потупва Ясмин в чантата си. — Пистолет? Нов ли си си купила? — Двете бяха обсъждали изчезването на револвера й.

— Не, не се наложи. Оказа се, че не съм го губила.

— Предпочитам да беше го загубила.

Двете излязоха от асансьора на третия етаж. Клер бързо надникна в стаята на майка си, за да се увери, че Мери Кетрин си е в леглото. Клер не бе отсъствала повече от половин час, но се бе случвало майка й да изчезва и за много по-кратко време.

— Всичко наред ли е? — попита Ясмин, когато Клер дойде при нея в кухнята. — Изненадах се, че си я оставила сама.

— Исках да глътна малко въздух, трябваше да подредя мислите си. Надявах се, че ти ще се върнеш, но… — Тя присви рамене.

Ясмин захвърли ябълката, която си бе взела от фруктиерата.

— Е, взе да става прекалено! Вместо да ми мяташ тези отровни стрелички, защо не ме пронижеш направо с копието. Кажи си, че не одобряваш връзката ми.

— Да, не я одобрявам!

Двете жени се спогледаха враждебно. Ясмин първа отмести очи. Отпусна се на един от столовете край барплота.

— Страхотно — измърмори тя и започна да дълбае кората на една ябълка с маникюра си.

Клер отиде до хладилника и си наля чаша портокалов сок, който Хенри бе изстискала сутринта.

— Съжалявам, Ясмин, нямах право да ти казвам това. Коя съм аз, та да осъждам личния ти живот?

— Ти си най-добрата ми приятелка. Това ти дава право на мнение.

— Което трябва да задържам за себе си.

— Приятелството ни се основава на искреността.

— О, и аз така си мислех, но ти не си искрена напоследък. Дори не си ми казала името му.

— Ако можеше да ти разкажа за него, веднага щях да го сторя.

Клер огледа напрегнатото лице на приятелката си и зачервените й очи. Тя бе плакала. Клер седна до нея, взе ябълката й и стисна ръцете й между дланите си.

— Държах се грубо само защото се безпокоя за теб. Защото ти си нещастна през по-голямата част от времето. Ето защо не одобрявам тази връзка. Ти си нещастна, Ясмин. А е обичайно да се чувстваш щастлива, когато си влюбена.

— Но обстоятелствата никак не са обичайни. Всъщност е най-лошият вариант, за който можеш да се сетиш — усмихна се измъчено тя.

— Той е женен?

— Бинго!

Клер се бе опасявала от това, но сега, като го научи със сигурност, никак не й олекна.

— Не можех да се сетя за друга причина за тази тайнственост. Съжалявам.

За Клер бе ясно, че страданието на Ясмин е дълбоко и непресторено. Това не бе романтично приключение по прищявка като повечето от предишните й любовни истории. Когато двете се бяха запознали, Ясмин водеше много активен живот. Гаджетата й варираха от професионални спортисти до магнати и от филмови звезди до чуждестранни благородници.

Преди около година любовната въртележка около Ясмин бе секнала и тя бе започнала да изчезва за неопределени периоди от време и в неопределена посока. Говореше уклончиво и потайно. Държеше се сякаш е или на седмото небе, или в най-черната бездна. Доколкото Клер знаеше, приятелката й вече не се виждаше с никого, освен с тайния си любовник. Без никакво съмнение Ясмин бе влюбена и тази история я правеше ужасно нещастна.

— В Ню Орлийнс ли се срещаш с него? — попита тя.

— Всъщност той живее тук — отвърна Ясмин.

Клер се изненада.

— Тук ли се запознахте?

— Не, всъщност се запознахме… на изток. Миналата година. Беше по-скоро съвпадение, че и той живее в Ню Орлийнс.

— Удобно съвпадение. — Клер се упрекна за това, което си помисли: че мъжът добре си е направил сметката и че се възползва от връзката на Ясмин с града му.

— Не е чак толкова удобно — отвърна Ясмин тъжно. — Страда от параноя, че жена му ще научи за нас, преди той да е успял да се разведе.

— Това ли е планът?

Ясмин рязко извърна глава.

— Да, това е планът. Нали не си мислиш, че бих имала такава дълга връзка с женен мъж, ако не става дума за истинска любов? Той ще се разведе веднага щом е възможно и ние ще се оженим.

— Ясмин…

— Ще го направи, Клер. Той ме обича, сигурна съм.

— Няма начин — измърмори Клер неубедено. Ако толкова я обичаше, защо й причиняваше болка? — Има ли деца?

— Две. Момче на десет и момиче на шест. Обожава ги. Мислила съм за тях, Клер. Чудя се как ще приемат развода. О, боже!

Тя подпря лакти на бара и зарови лице в дланите си.

— Като си помисля, че разбивам семейството му, сърцето ме присвива. Но той не обича жена си, никога не я е обичал. Сексът помежду им винаги е бил жалка история.

Мълчанието на Клер явно издаде скептицизма й, защото Ясмин я погледна подозрително.

— Наистина е така. Той ми го каза, но аз го усетих още преди това. Първия път, когато го направихме, бе така разтърсен, та си помислих, че ще се разплаче. Казвал ми е, че жена му по-скоро би умряла, отколкото да му позволи да постави устата си „там долу“. Тя е убедена, че няма такова нещо като секс без чувство за вина, всичко се свежда до мисионерската поза.

Ясмин никога не се бе стеснявала да говори за секс. Преди тази връзка тя често бе разказвала на Клер подробности от любовните си приключения.

Сега тропна с юмрук по хладния мраморен плот.

— Аз съм най-хубавото нещо, което някога му се е случвало, Клер. Ще му бъда добра съпруга.

— Тогава защо не скъса с жена си направо? Защо измъчва и двама ви?

— Не може — поклати тъжно глава Ясмин. — Разводът ще има ужасен ефект върху кариерата му. Той е много известен. Обвързан е с роднините на жена си и всичките им приятели. Божичко, голяма каша ще стане. Налага се той да подготви нещата и да издебне подходящия момент. Дотогава трябва да бъда търпелива и да очаквам деня, когато ще заживеем заедно.

Клер съвсем не се чувстваше така оптимистично настроена. Неин дълг бе да вразуми приятелката си.

— Ясмин, подобни връзки рядко свършват добре.

— Подобни връзки ли? Откъде знаеш каква е връзката ни?

Клер видя, че Ясмин е готова да избухне, и се постара гласът й да звучи съвсем спокойно:

— Единственото, което твърдя, е, че връзката ви не е сигурна. Мъжете с добро положение в обществото рядко изоставят жените и децата си заради любовниците си. Ясмин, той бял ли е?

— И какво, ако е?

Отчаяната реакция на Ясмин показа, че е точно така.

— Това е Югът. Ню Орлийнс. Мъжете тук имат предразсъдъци…

— Той не е такъв — прекъсна я Ясмин нетърпеливо. — Той е най-малко расово предубеденият мъж, когото познавам.

Клер се насили да се усмихне.

— Би трябвало, иначе не би го обичала. — Знаеше кога да се оттегли. Очевидно Ясмин не бе настроена за открит разговор. Чувстваше се уязвена и като ранено животно щеше да се нахвърли на всеки, който се опиташе да й помогне. — Извини ме, че изобщо повдигнах този въпрос.

— Не се дръж като майка ми, Клер.

— Не се държа така.

— Как ли пък не! — скочи на крака Ясмин. — Съмнявам се, че повярва и на една моя дума. Сигурно си мислиш, че той просто ме чука за забавление.

Клер също избута стола си и се изправи.

— Лека нощ. Отивам да спя.

— Сега пък бягаш от спора.

— Точно така — извика тя. — Отказвам да споря с теб, защото това не е ситуация, в която може да има победители. Ако кажа нещо негативно, ти скачаш в негова защита. Не ме интересува кой и какъв е любовникът ти. Единствената ми грижа е нещастието ти. Ако искаш да живееш по този начин, твоя си работа. Стига да не засяга бизнеса ни, това няма нищо общо с мен.

— Така ли? Ами ревността ти?

— Ревността ли?

— Не ми се прави на невинна, Клер. Мога да я усетя. Аз съм лудо влюбена в един мъж, който е готов да преобърне целия си живот заради мен, докато твоят личен живот продължава да е стерилен като на монахиня.

Клер преброи наум до десет. Когато Ясмин бе разстроена, тя се нахвърляше на другите, за да пренасочи гнева си. Това бе недостатък, който Клер с течение на времето се бе научила да изтърпява. Но фактът, че знаеше за него, не го правеше по-лесно поносим. На следващата сутрин Ясмин щеше да подхвърля усмивки и извинения, да се нарича егоистична кучка и да моли Клер за прошка. Но тази вечер Клер не бе склонна да се подлага на изтощително преживяване.

— Мисли си каквото искаш. Изморена съм, лека нощ.

— Онзи Касиди, как му е малкото име?

— Не знам. — Клер изгаси лампите по коридора към спалнята си. Ясмин не възприе нищо от думите й, само вървеше по петите й като кученце.

— През цялото време ли се държа хладно и високомерно с него?

— Бях любезна.

— Той усети ли, че го баламосваш?

Клер спря рязко и се извърна към Ясмин.

— За какво говориш?

— Ти си много добра в заобикалките, Клер, но като съдя по първото си впечатление от мистър Касиди, съмнявам се той да се връзва на любезни женски приказки.

— Сигурна съм, че той ме е възприел като жена в този смисъл. Той бе тук съвсем официално.

— Но стоя невероятно дълго.

— Имаше много въпроси.

— А ти успя ли да отговориш на всичко?

Клер отново се взря в приятелката си.

— Донякъде. Той искаше да ме свърже с убийството на Джексън Уайлд, а такава връзка няма.

— Стори ли ти се секси?

— Предполагам, че говориш за заместник-прокурора, а не за евангелиста?

— Пак шикалкавиш, Клер. Отговори ми на въпроса.

— Не съм се замисляла особено над външния вид на мистър Касиди.

— Е, аз пък се замислих. Той е секси по един тъмен, интензивен начин. Не мислиш ли, че е така?

— Не си спомням вече.

— Обзалагам се, че се чука с отворени очи и стиснати зъби. Разгорещявам се само като си го представя.

Ясмин се опитваше да я провокира, ала Клер отказа да налапа въдицата и влезе в спалнята си.

— Мислех, че си влюбена.

— Влюбена съм, но не съм сляпа. — През затворената врата Ясмин добави: — И въпреки че би искала мистър Касиди и целият свят да си мислят, че си от лед, ти не си такава, Клер!

Докато слушате шума от отдалечаващите се стъпки на Ясмин, Клер погледна отражението си върху огледалната вратичка на шкафа. Съвсем нетипично за нея: изглеждаше разстроена, объркана и уплашена…

И причината за това бе мистър Касиди.