Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- French Silk, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Дори Габровска, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 103гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- svetleto_11(2010)
- Разпознаване и корекция
- White Rose(2012)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI(2012)
Издание:
Сандра Браун. Френска коприна
Американска. Трето издание
ИК „Хермес“, Пловдив, 2008
ISBN: 978-954-26-0660-4
История
- —Добавяне
Глава тридесет и първа
От колата на Касиди Клер се обади на майка си в дома на Хари. За момента Мери Кетрин бе в безопасност. Касиди не успя да се свърже с Краудър и ужасно се разстрои от този факт.
— Обади се на детектива, с когото работиш — предложи му Клер, след като го чу как ругае от безсилие.
— Знам какво ще настоява да направя.
— Да ми сложиш белезници и да ме отведеш в участъка ли?
— Нещо такова. — Касиди поклати глава. — Изключително важно е първо да говоря с Тони. Няма да те отведа, преди да се чуя с него.
Това означаваше, че Клер се сдоби с още една нощ свобода. Двамата се върнаха в къщата на леля Лоръл. След като изядоха вечерята, която си бяха купили от кафенето на мистър Тибоду, Клер обясни, че се чувства изтощена, и се оттегли в спалнята си на втория етаж. Съблече се и окачи дрехите си в дрешника, където все още имаше някои стари нейни облекла. После отиде при умивалника и започна да плиска лицето и врата си със студена вода.
Банята изглеждаше съвсем същата, като в деня, когато се бяха изнесли от дома на леля Лоръл. Клер бе проектирала своята баня в апартамента си в модерен стил, но все още обичаше викторианския чар на тази баня с ваната с извити крачета. В шкафа край стената все още имаше хавлиени кърпи, които ухаеха на розови потпури.
Взе една от кърпите и попи мокрото си лице, когато видя отражението на Касиди в овалното огледало над мивката. Той стоеше на вратата мълчаливо и неподвижен я наблюдаваше.
Лампите в стаята зад него не светеха ярко, така че половината му лице оставаше в сянка и придобиваше още по-тайнствено изражение. Гол до кръста, той се беше подпрял на вратата, позата му внушаваше усещане за сила и мощ.
Облечена само със сатенен сутиен и бикини в прасковен цвят, Клер се чувстваше по-гола, отколкото ако наистина нямаше нищо отгоре си. Едва устоя на порива да грабне една хавлиена кърпа и да се прикрие. После осъзна, че не може да се помръдне, тъй като погледът му я бе приковал на място.
Той се приближи към нея. Двамата се гледаха в огледалото с жадни погледи. Той вдигна ръце и ги пъхна под косата й, върху голите й рамене.
— Ще те любя.
Раменете й се превиха, сякаш под тежестта на ръцете му.
— Не може, не трябва…
Той властно дръпна косата й назад и нежно целуна рамото й.
— Недей, Касиди — прошепна тя. — Недей.
Забрави протестите си, когато устните му се придвижиха към шията й. Главата й покорно се наклони.
— Клер — прошепна той, опрял устни до косата й. — Влюбен съм в теб.
— Не трябва да ми говориш такива неща.
— Желая те, сега.
— Спри, моля те. Ще съжаляваш. Познавам те, Касиди — каза тя развълнувано. — Знам как разсъждаваш. Ще се мразиш до края на живота си, ако направиш това сега. Няма да си го простиш…
Той упорито плъзна пръсти по гърба й и откопча сутиена й. Клер изстена, когато дланите му обгърнаха гърдите й и започнаха нежно да ги мачкат. Върховете на пръстите му милваха зърната й, докато те набъбнаха. Устните му обсипаха рамото й с нежни целувки.
— Касиди, недей. Не искам да тежа на съвестта ти. Не е редно да го правим, знаеш, че е така. Моля те, спри.
Но молбите й прозвучаха неубедително дори и на самата нея и когато ръцете му се плъзнаха по стегнатия й корем, тя напълно ги изостави. Тя можеше да се опитва да го заблуди, но тялото й не можеше. Той усещаше горещината, с която откликваше на милувките му.
Рязко смъкна бикините й, после разкопча панталона си и се приближи съвсем плътно до нея. Клер усети твърдия натиск на члена му. Когато той потъна дълбоко във влажната копринена горещина, стенанията и въздишките им отекнаха едновременно.
Клер се опря на порцелановата мивка, за да посрещне бавните му, дълбоки тласъци. Той хвана ханша й със силните си ръце и я притисна към себе си. След това обгърна с ръка корема й и я задържа неподвижно за момент. Плътта й се стегна около члена му, той изстена и зарови лице в рамото й.
— Божичко — промълви той, — никога не бих ти се наситил.
Ръката му докосна устните й, Клер целуна дланта му, езикът й обходи пръстите му. Тласъците му станаха по-бързи, силни и настойчиви. Клер изпадна в трескаво опиянение. Не можа да сподави вика си, когато пръстите му се плъзнаха по корема й и достигнаха женствеността между бедрата й с нежна милувка. В този миг помитаща вълна премина през тялото й.
Касиди обви с ръце кръста й и я наведе напред над мивката. Клер се чувстваше потънала в него. Великолепието на това чувство прониза сърцето й и тя се отдаде на любовния си изблик. Когато последната гореща вълна я изпълни, тя изви глава и улови устата му в дълбока, дълга, търсеща целувка, а лицето й се обля в сълзи.
* * *
— Нямаше нужда да казваш, че ме обичаш — прошепна му Клер, докато прокарваше пръсти през косата му. — Все едно щях да се поддам на чара ти — подразни го тя.
— Казах ти го, защото това е истината. — Той се притисна към нея под чаршафа. — Започнах да се влюбвам в теб в минутата, когато те видях за пръв път. Или може би, когато разпръсна онези балончета от шишенцето, което носеше на врата си. Беше предизвикателно и невероятно еротично.
— Е, не съм целяла това.
— А може би всичко идваше от начина, по който движеше устните си. — Той прокара пръст по страните й, усмихнат замечтано, но после изражението му бързо стана мрачно. — Всеки път, когато Краудър ме обвиняваше, че позволявам на чувствата си да пречат на разследването, аз отричах. Но той бе прав. — Касиди притвори очи за миг. — Не исках ти да си убиецът, Клер.
Тя зарови лице в гърдите му.
— Да не говорим за това, моля те. Нека си бъбрим за нещо друго, нещо, за което си нашепват влюбените.
— Ние не сме като всички влюбени, Клер.
— Но поне за час да си го представим, та ние сме в Ню Орлийнс, където всичко е възможно. Хайде да си въобразим, че сме се срещнали при нормални обстоятелства и сме изпитали неустоимо привличане един към друг. Че вече сме се любили, но още сме в чудесното време, когато постепенно се опознаваме. — Тя опря глава на лакътя си и го погледна. — Разкрий ми какво те е наранило така силно.
— Какво искаш да кажеш?
— В миналото ти се таи нещо много болезнено. Мога да позная симптомите. Какво те е наранило? Какво те е ожесточило така, че да търсиш победата на всяка цена? Жена ти ли? Разводът?
— Не, той мина съвсем приятелски, аз просто не я обичах. — Той я погали по косата. — Не така, както обичам теб.
Той въздъхна отчаяно.
— Това не е особено приятна тема за разговор в леглото, Клер.
— Но аз искам да знам.
— Защо?
— Защото ми остава толкова малко време с теб — извика тя почти разплакана. После смекчи тона си и добави: — Искам да се възползвам от всяка останала минута. Ти си последният любовник, който ще имам през живота си, Касиди. Това е важно за мен.
Очите му дълго не се откъснаха от нейните. Накрая той каза:
— Ще съжалиш, че си настоявала.
Касиди се поколеба още миг и след това й разказа болезнената история, която наскоро бе споделил с Тони Краудър.
Клер не продума нищо, даде му възможност да разкаже всичко спокойно. Накрая той добави:
— Знаеш ли къде откриха негодника? Играел билярд и пиел бира с приятелчетата си. Оставил едно единайсетгодишно момиче изнасилено и убито в парка и отишъл да се весели. Не се е страхувал, че ще го арестуват, чувствал се е недосегаем. И аз му бях помогнал да стане толкова арогантен.
Клер помилва успокоително гърдите му.
— Оправдали са го двайсет и един съдебни заседатели. Не ти си бил отговорен.
— Аз направих всичко възможно да отсъдят така — отрони той с горчивина.
— Но ти си носил отговорност пред клиента си.
— Опитвал съм се да оправдая действията си по хиляди начини, Клер. Но няма оправдание. Ако не бях аз и прекомерното ми самочувствие, той нямаше да остане на свобода. Малкото момиченце пострада и умря на олтара на моето високомерие и амбиции.
Сърцето на Клер се късаше от болката му. Той щеше да отнесе това чувство за вина в гроба си. Тя не можеше да промени миналото му, но искаше да го убеди, че той е изкупил вината си.
— Било е жесток урок, Касиди. Но ти си си извлякъл поука. Това те е превърнало в по-добър прокурор.
Той въздъхна дълбоко.
— Това е единствената ми надежда за изкупление.
— Съжалявам за станалото — добави тя искрено.
Той я погледна изненадано.
— Съжаляваш ли?
— Съжалявам, че се е случило на теб.
— Мислех, че това ще те отблъсне.
— Би ме отблъснало само ако ти не го преживяваше толкова дълбоко.
Тя го целуна, после устните й се спуснаха по коприненомеките косъмчета на стегнатия му корем, които водеха към члена му. Когато го пое в устата си, той изрече със задавен глас името й, стисна главата й с ръце и зарови пръсти в косата й. Езикът й навлажняваше кадифения връх и обхождаше гладката плът — всеотдайно го обсипваше с нежни, закачливи, страстни милувки.
Касиди я издърпа да го възседне секунди преди да бъде пометен от върховната вълна. Зарови лице в гърдите й и нежно засмука твърдите й зърна. Тя продължи да се движи отгоре му, докато не усети изригващата светлина, а в мислите й отекна това, което не можеше да изрече на глас: Касиди, любов моя… любов моя… любов моя.