Сандра Браун
Френска коприна (30)

Глава двадесет и девета

Пролетта на 1958 г.

Вече бе горещо, а бяха изминали само няколко дни от май. Цветята бяха цъфнали с такова пищно великолепие, че въздухът бе пропит от аромата им. Пролетта бе заразила с бодростта си трите ученички и ги бе изпълнила с жажда за живот, която не можеше да се утоли с литература, геометрия, френски или химия.

Така че те изоставиха ученето и се измъкнаха тайно в търсене на забранените удоволствия на Френския квартал. Бавно и с наслада изядоха сладкишите, купени от един уличен търговец, после една циганка с папагал на рамото им гледа на ръка. Предизвикана от Лизбет, Алис надникна в един от баровете за стриптийз на Бърбън Стрийт, когато някой отвори вратата му точно докато момичетата минаваха отпред. Алис изпищя и се върна при приятелките си.

— Какво видя?

— Беше ужасно — изпищя отново Алис.

— Тя гола ли беше?

— Само с едни пискюлчета на гърдите си, които въртеше.

— Лъжеш — каза Лизбет.

— Кълна се.

— Това е невъзможно от анатомична гледна точка.

— Възможно е, ако са много по-големи от твоите — подразни я Алис.

Мери Кетрин Лоран дипломатично се намеси. Тя често влизаше в ролята на помирител, тъй като по принцип не обичаше крамолите, а особено между собствените си приятелки.

— И не носеше нищо друго?

— Абсолютно нищо. Е, имаше един миниатюрен лъскав триъгълник, знаете къде.

— На „катеричката“ си? — Двете момичета озадачено се взряха в приятелката си. — Е, така я нарича по-големият ми брат. — Братът на Лизбет бе второкурсник в Тюлейн и неведнъж предизвикваше страхопочитание сред приятелките на сестра си.

Алис изсумтя презрително.

— Звучи типично за него. Той е груб и безцеремонен.

— И затова ти си страстно влюбена в него — подразни я Мери Кетрин.

— Не съм.

— Е, няма значение — намеси се Лизбет и побягна надолу по тротоара, от което униформената й пола на синьо и сиво каре се развя около прасците й. — Брат ми харесва Бетси Бувие. Каза ми, че е пъхнал ръка под полата й на последната им среща. — Тя се взря в Алис, която гледаше стреснато. — Хвана се, нали, Алис?

— О, мръсница!

— „Путка“ също ли значи „катеричка“? — попита Мери Кетрин, докато тичаше да ги настигне.

— Шшт, тихо! — ахнаха двете срещу нея. Тя се закова на място пред възмутените си приятелки. — Божичко, Мери Кетрин, ти нищо ли не знаеш?

— Ами аз нямам братя — оправда се тя. — Същото ли значи?

— Да, ама тази дума не се изрича на висок глас.

— Но ако някой мъж някога ти го каже, трябва веднага да му удариш плесница — добави Алис.

— Или да му забиеш коляно в топките.

— Значи това е мръсна дума?

— Общо взето най-мръсната — потвърди важно Лизбет, примигвайки драматично с очи.

— Вчера каза, че „еба“ е най-мръсната.

Двете момичета се спогледаха и поклатиха отчаяно глави заради невежеството на Мери Кетрин.

— Тя е безнадеждна!

Момичетата започнаха да разглеждат претрупаните магазини за сувенири от двете страни на Бърбън Стрийт. Престориха се, че разглеждат пъстрите карнавални маски с пера, докато всъщност изучаваха една чаша за кафе с дръжка във формата на фалос.

— Мислите ли, че наистина стават толкова големи, когато… ами, когато го правят? — прошепна Алис.

Лизбет отвърна с усещане за превъзходство.

— О, много по-големи от това.

— Откъде знаеш?

— Чувала съм.

— От кого?

— Не мога да си спомня кое беше момичето, но ми каза, че е бил огромен и ужасно я боляло, когато го вкарал.

Мери Кетрин зяпна от изумление.

— Ти познаваш някое момиче, което наистина го е правило?

Като я притиснаха, Лизбет не можа да каже конкретно име и достоверността на твърдението й остана под съмнение.

— Нямам търпение да го направя — призна си Алис, като излязоха от магазина и продължиха по улицата.

— Въпреки болката? — Мери Кетрин смяташе, че всичко, свързано със секса, звучи отвратително и неподобаващо за една дама.

— Боли само първия път, глупаче. След като ти пробие черешката, всичко е наред.

— Какво е черешка?

При този въпрос двете седемнайсетгодишни момичета избухнаха в луд кикот, залитнаха и дори се подпряха на стената на един джаз клуб, покрай който минаваха.

Техните разговори постоянно се въртяха около човешката сексуалност. Монахините в училище им повтаряха, че е грях да обсъждат подобни въпроси, и затова те не говореха за почти нищо друго. Мери Кетрин и двете й приятелки бяха обсъждали всичко, като се започне от това, дали монахините бръснат космите на пубиса си, както бръснат главите си, до всички подробности на мъжката анатомия.

Предаваха си тайно романи на Джеймс Джойс, Джеймс Болдуин и Джеймс Джоуи — Лизбет бе отбелязала, че в това име сигурно има нещо особено, щом всички мъже, които се казват тъй, са с такава изявена сексуалност. Приятелките внимателно изпитаха еротичните пасажи, които за удобство вече бяха подчертани при предишни четения. Но понякога дори и те бяха пълни с дразнещи евфемизми и недомлъвки.

На Мери Кетрин й се струваше, че колкото повече научава за секса, толкова повече й остава да учи. За да не се отчайва от този факт, тя записваше старателно всяка новост в дневника си. Вечер след молитва тя отделяше достатъчно време, за да сподели наученото с тетрадката с кожена подвързия и с малко златно катинарче. Тази вечер можеше да запише впечатленията си от деня и новите думи, които бе научила.

Тя и приятелките й продължиха да се мотаят из Френския квартал, привличащи мъжките погледи млади жени, чиито зрели тела изглеждаха съвсем не на място в строгите училищни униформи. Тънките им прасци изглеждаха като изваяни специално за високи токчета и копринени чорапи, а не за памучните чорапогащници и мокасините, с които бяха обути.

Стигнаха до площад „Джексън“ и спряха да пофлиртуват с един художник с рижа брадичка, който рисуваше портрети на туристи. От картините, които бе изложил на показ, най-успешен изглеждаше един цветен портрет на Мерилия Монро.

— Сигурно я е нарисувал и гола — прошепна Лизбет уверено, — но е скрил картината в мръсното си малко ателие. Вечер я вади и си го прави сам, като я гледа.

— Мислиш ли, че някой мъж би си го направил сам, докато гледа моя снимка? — попита Алис замечтано.

— По-добре се изповядай два пъти тази седмица — посъветва я Лизбет. — В главата ти има само секс.

— В моята? Та ти си ходеща енциклопедия по въпроса. Или поне се мислиш за такава.

— Просто съм научила много повече от теб.

— Той пак е тук!

Тихата забележка на Мери Кетрин накара приятелките й да се заковат на място. Те проследиха замечтания й поглед до паметника на Андрю Джексън в центъра на площада. Очите й поглъщаха младия мъж, който изнасяше пламенна проповед пред неколцина минувачи, един дремещ пияница и няколко гълъба.

— На Бог отдавна му е омръзнало да гледа как чадата му са потънали в грях — заяви той, като размаха вехтата Библия в ръката си. — Той поглежда надолу към Земята и вижда как хората лъжат, мамят, играят хазарт, пият и прелюбодействат…

— Това пак се отнася до секса — прошепна осведомено Лизбет на Мери Кетрин.

Мери й направи знак да мълчи. Младият проповедник я привличаше не заради това, което говореше, а заради страстта, с която произнасяше думите.

— Денят на Неговия съд наближава, дами и господа. Той няма да ни остави още дълго на греха, няма. — Той извади носна кърпа от вътрешния джоб на тъмносиньото си сако и попи потта от челото си, над което падаха кичури тъмноруса коса.

— Моля се за грешниците да бъдат спасени. — Той затвори очи и отметна глава назад, отправяйки молитвата си към небето.

— Боже господи, накарай ги да прогледнат. Исусе, имай милост за слабите. Дай им сила да се борят със сатаната и неговите лукави ходове.

Момичетата се приближиха, за да виждат по-добре.

— Готин е — каза Лизбет.

— Така ли мислиш? — попита Алис, докато оглеждаше проповедника с критично око.

Лизбет се обърна към Мери Кетрин, която продължаваше да гледа очарована уличния проповедник.

— Но пък Мери Кетрин е направо луда по него, Алис.

Тя се изчерви.

— И преди съм го виждала тук. Миналата събота татко ме води на закуска в „Кафе дю Монд“ и той пак бе тук. Имаше по-голяма тълпа около него. Дори докосна някои от хората.

— Къде ги докосна? — попита Алис, като се присламчи по-близо до Мери.

— По главите, глупачко — отвърна й тя. — За да бъде душата ти спасена, той поставя ръце върху главата ти, та да те осени Божественият дух.

— Ами да идем да пи спаси — предложи Лизбет възторжено.

— Но ние вече сме спасени — рече Алис. После малко разколебана, попита: — Нали?

— Сигурно, нали сме кръстени и ходим на църковни служби. Но той не знае това. — Лизбет се обърна към Мери Кетрин. — Иди да те спаси.

— Да — подкрепи я Лизбет. Ние ще гледаме, иди.

— Не! — запъна се тя.

— Страхливка.

Проповедникът предлагаше на всеки, който го чува, да отиде при него, за да се ръкуват.

— Така все едно се ръкувате с Исус — каза той на слушателите си. — Братя и сестри, вие не искате да отидете в ада, нали?

— Нали не искаш да отидеш в ада, Мери! — обади се сериозно Алис. — Иди, той гледа точно към теб.

— Не, гледа към нас трите.

— Теб гледа, може би усеща, че си истинска грешница. Иди да те спаси. — Побутна Лизбет приятелката си.

Мери Кетрин се възпротиви, но по причини, които не можеше да разбере или обясни, тя се чувстваше привлечена от настойчивия глас на младия проповедник. Преди няколко години един млад и привлекателен свещеник бе дошъл временно в тяхната църква. Тя и всичките й приятелки изпитваха страстни и греховни желания при вида му. Ходеха на всяка служба, която той изнасяше. Но Мери не се бе вълнувала така заради онзи свещеник, както при вида на този бедно облечен и не толкова красноречив, колкото пламенен евангелист.

Насърчена от приятелките си, тя се приближи към него, от което няколко гълъба се разхвърчаха, встрани. Чувстваше се привлечена от сила, на която не можеше да се противопостави. Когато го приближи, той пристъпи напред и протегна ръка.

— Здравей, сестро.

— Здравейте.

— Желаеш ли да приемеш Исус в сърцето си?

— Аз… мисля, че да. Да.

— Алилуя. Хвани ръката ми.

Тя се поколеба. Ръката му изглеждаше идеално оформена и силна, а гладката му длан бе обърната нагоре. Тя протегна ръката си и я постави в неговата. Стори й се, че чува как Алис и Лизбет ахват, изненадани от смелостта й, но изведнъж всичките й сетива бяха шокирани от усещането за силата, с която проповедникът стисна ръката й.

— Коленичи, сестро. — Тя го направи. Паважът убиваше на коленете й, но когато той постави ръце на главата й и призова Божието опрощение и благословия, тя спря да усеща всичко, освен горещината, която се излъчваше от пръстите и дланите му. След една дълга молитва той хвана лакътя й и й помогна да се изправи.

— Както е казал Исус на жената, уловена в прелюбодейство, върви си и повече не прегрешавай. — После той извади една дървена табла за дарения от очукания си куфар, който лежеше отворен до краката му, и я протегна към нея.

Жестът я изненада.

За момент тя бе прекалено объркана, за да осъзнае какво да направи, после бързо отвори чантичката си, извади непохватно банкнота от пет долара и я пусна на таблата.

— Сърдечно ти благодаря, сестро. Бог ще те възнагради за щедростта ти.

Той бързо пъхна таблата с банкнотата и Библията си в куфара и го затвори. После го взе и тръгна с бърза крачка.

— Почакайте! — Мери Кетрин не повярва на дързостта си, но не можеше да му позволи просто така да напусне живота й. — Как се казвате?

— Преподобният Джак Колинс. Но всички ме наричат Дивия Джак.

* * *

Бе израснал в един беден провинциален град в Мисисипи. Единствената забележителност на града бе, че през него минава железницата и в градчето бе настанена една от ремонтните групи. Почти всички от работещите в нея бяха неженени и живееха в пансиони.

Майка му им осигуряваше вечерните развлечения.

Тя бе единствената проститутка в града и бизнесът й процъфтяваше. Бе заченала и родила малкия Джак, без така и да разбере кой от клиентите й е истинският му баща. Първите спомени на Джак бяха от това как ходи неуверено из тясната им стая, за да донесе на майка си кутията с „Лъки страйк“. Докато стана на осем, вече се препъваха и в торбите с багаж, които приятелите на майка му понякога забравяха.

Ходеше на училище само защото местният полицай постоянно заплашваше да превърне живота на майка му в ад, ако не го събужда и изпраща навреме за часовете. Майка му от своя страна превръщаше в ад живота на Джак, ако той отсъстваше от училище. От чист инат той научаваше възможно най-малко, въпреки че притежаваше вроден талант да бъде лидер. Тъй като никога не му пукаше за нищо и никого и защото дори не мигваше, когато го наказваха с пръчката, и гледаше презрително директора право в очите, той си бе спечелил страха и възхищението на съучениците си. Възползваше се от това и притежаваше повече влияние в училището, отколкото учителите.

Когато стана на тринайсет, нарече майка си „дебела воняща курва“ и си изпати. Тя накара един от приятелите си да го пребие от бой. На следващия ден Джак дойде в съзнание близо до железопътната линия, в момент когато тъкмо се задаваше един товарен влак. Той притисна счупените си ребра с ръка и скочи в единия вагон. Никога не се върна в родното си градче и никога вече не видя майка си. Надяваше се, че е умряла и се пържи в ада.

Скита се из Юга няколко години. Хващаше се на най-различни работи и изкарваше пари, колкото да се напие, да плати на някоя курва, да се забърка в някой бой и да се премести на друго място.

Една вечер товарният влак, с който пътуваше, спря някъде из Арканзас. Стори му се интересен град, по какъвто би си паднал някой млад напорист мъж като него. За съжаление се оказа, че единственото интересно нещо в града тази вечер бе проповедта на някакъв пътуващ евангелист. Следващият товарен влак бе чак сутринта, а на всичкото отгоре изведнъж заваля като из ведро. Джак реши, че в залата поне ще се подслони от дъжда, и отиде на службата заедно с целия град.

Възмути се от всичко в проповедта и от всички, които наивно вярваха на евангелиста, който поучаваше паството да търси богатствата на небето, а не на Земята. „Какви тъпотии“, помисли си Джак.

Но той бързо промени мнението си, щом видя отрупаната табла с дарения, когато я поднесоха и пред него. Престори се, че дава някаква банкнота, и отмъкна една десетачка. След това започна да гледа проповедника с уважение.

В онази дъждовна нощ в Арканзас Джак Колинс реши какво иска да прави с живота си. С част от отмъкнатите пари той си купи Библия и бавно, но упорито започна да я изучава. Посети още много проповеди на пътуващи свещеници. Слушаше ги и се учеше. За да му минава по-лесно времето, докато пътуваше в товарните вагони, той имитираше позите и жестовете на проповедниците. Когато се почувства готов, той се изправи на ъгъла на една улица в някакво градче в Алабама и произнесе първата си проповед. Монетите, които му дадоха, наброиха долар и трийсет и седем цента.

Но това бе начало.

* * *

— Здравейте, сигурно не ме помните.

Мери Кетрин срамежливо го спря. Той тъкмо бе завършил проповедта си и прекосяваше площада с бързите си дълги крачки. След като го бе наблюдавала няколко дни, тя бе забелязала, че той винаги е страшно забързан нанякъде.

— Разбира се, че ви помня — усмихна се той.

— Вие ме благословихте онзи ден.

— И оттогава идвахте още два пъти, но без приятелките си.

Тя бе стояла в края на тълпата, страхувайки се да не изглежда прекалено дръзка. Мислеше си, че не бе я забелязвал. Поласкана от признанието му, тя се изчерви.

— Не искам да ви досаждам.

— Не ми досаждате. Какво искахте да попитате?

— Нали казахте, че Бог се нуждае от помощ, за да се осъществи волята му. Затова донесох това. — Тя пъхна една десетдоларова банкнота в ръката му.

Той се взря в парите за момент, после вдигна поглед към очите й и отрони развълнувано:

— Бог да ви благослови, сестро.

— Ще помогнат ли?

— Повече, отколкото можете да си представите. — Той се покашля. — Слушайте, гладен съм като вълк. Вие не искате ли един хамбургер?

Досега си бе уговаряла срещи само по телефона. Никога не бе излизала с някого, без преди това да получи одобрението на родителите си. Но в момента се почувства приятно развълнувана от дързостта си. Щеше да отиде на среща, без никой друг да знае за това, дори Лизбет и Алис.

— Звучи чудесно.

Той се усмихна и я хвана за ръка.

— Ако ще бъдем приятели, трябва да знам името ти.

* * *

Когато учебната година свърши и започна лятната ваканция, на Мери Кетрин й стана по-лесно да се измъква тайно, за да се среща с Дивия Джак Колинс, който проповядваше по улиците на Френския квартал всеки ден. Вечеряха в евтини заведения, за което в повечето случаи плащаше Мери Кетрин. Тя нямаше нищо против. Той бе най-очарователният човек, когото познаваше.

Джак постоянно й разказваше куриозни истории, които му се бяха случили през седемте години, откакто бе станал проповедник. Той бе изживял повече приключения, отколкото Мери Кетрин можеше да си представи, тъй като постоянно бе пътувал от град на град, изнасяйки проповеди за любовта на Бога и спасението на грешниците.

— Трябва ми някой, който може да пее — каза й той една вечер. — Ти имаш ли музикален талант, Мери?

— Страхувам се, че не — отвърна тя тъжно. Колко прекрасно би било да се присъедини към църквата на Джак и да пътува с него. Проповедите му не приличаха на формалните църковни служби, които тя посещаваше. Въпреки че идеята за Божието опрощение бе по принцип една и съща, Мери Кетрин се съмняваше, че родителите й биха одобрили грубите улични маниери на Джак или фанатичната доктрина, която проповядваше. По тази причина срещите й с него си оставаха тайна, споделяна само с дневника й.

Лятото ставаше все по-горещо, връзката им също се разгорещяваше. Една вечер Джак предложи да си вземат китайски специалитети и да хапнат в жилището му. Съвестта на Мери започна да я гложди. Ако отидеше в апартамента на някой мъж без придружителка, това можеше да съсипе репутацията й. Но като видя, че колебанието й накара Джак да помръкне, тя прие предложението му и плати храната, която купиха.

Мръсната и пълна с хлебарки сграда, в която той живееше, бе истински шок за нея. Дори цветнокожите черноработници, които семейството й наемаше, обитаваха много по-хубави жилища. Мизерията на мястото й показа точно колко беден бе Джак и колко безкористно предан бе на църквата си. Разкри й колко еснафско бе собственото и възпитание. Тя се разплака от срам и съжаление. Когато му обясни причината за сълзите си, той я придърпа в прегръдката си.

— Стига, мила. Не плачи заради мен. И Исус е бил беден.

От това тя се разрида още по-силно. Той я притисна по-плътно към себе си. Не след дълго ръцете му започнаха да се плъзгат по тънкия й гръб, устните му да докосват косата й, шепнейки колко много се нуждае той от нея. Колко е сладка, колко е щедра с даренията си към църквата…

Устните му накрая попаднаха върху нейните. Когато я целуна, тя изстена. Не й бе за пръв път, но за пръв път някой я целуваше с отворена уста и тя усети настойчивото докосване на езика му до своя.

Объркана и изплашена, тя се освободи от прегръдката му и изтича към вратата. Той я застигна, хвана я отново в прегръдката си и приглади с длани косата й.

— Никога не ми се бе случвало такова нещо, Мери Кетрин — прошепна тайнствено той. — Когато те целунах, усетих Божествения дух между нас двамата. Ти усети ли го?

Тя със сигурност бе усетила нещо да пърха в душата й, но никога не би предположила, че това е Божественият дух.

— Трябва да се прибирам, Джак. Родителите ми ще се притесняват.

Тя бе стигнала до края на мрачното порутено стълбище, когато го чу да й вика отгоре.

— Мери Кетрин, мисля, че Бог желае ние да сме заедно.

През следващите няколко дни тя изпълни дневника си с мъчителни въпроси, на които не можеше да намери отговор. Естествено нямаше как да сподели проблема с родителите си. Инстинктивно усещаше, че те ще хвърлят само един поглед на Джак, ще забележат евтиния му, изтънял от носене костюм, ще видят оръфаните ръкави и захабена яка на ризата му и ще решат, че е просто един неудачник.

Ако попиташе приятелките си, трябваше да ги накара да пазят пълна тайна, а не бе сигурна дали те няма да споделят със своите родители, които от своя страна да кажат на нейните родители и всичко да се разчуе. Поколеба се дали да не се довери на леля Лоръл, която винаги се държеше мило и с разбиране, но се отказа. Лелята също можеше да сметне за свой дълг да говори с родителите й за новата любов на дъщеря им.

За пръв път имаше подобен проблем и трябваше да го разреши като зрял човек. Вече не бе дете. Джак говореше с нея като с възрастна.

А това я плашеше най-много. Възможността той да я направи жена я ужасяваше. От монахините в училище бе научила, че целувките водеха до милувки, милувките до секс, а сексът бе грях.

Но Джак й бе казал, че се чувства изпълнен с Божествения дух, когато я целува. Щом монахините, които заклеймяваха желанията на плътта, никога не бяха го изпитвали, откъде знаеха какво всъщност е сексът? Може би замайването, трескавият копнеж, който човек изпитваше, като се целува, съвсем не бяха плътско, а духовно изживяване. Когато езикът на Джак бе докоснал нейния, тя се бе почувствала променена. Нима това не бе възвишено изживяване?

Няколко дни след първата им целувка тя го чакаше в апартамента му, когато той се прибра. Беше донесла вечеря и бе подредила старата клатеща се маса. Дори бе закрепила свещ върху разтопен восък в една чинийка. Големият букет маргаритки във вазата и светлината на свещта донякъде скриваха грозната обстановка в стаята.

— Здравей, Джак — каза смутено тя. — Исках да те изненадам.

— О, наистина ме изненада.

— Донесох пастет от раци и една франзела. И това. — Тя побутна към него една сгъната двайсетдоларова банкнота.

Той погледна парите, но не ги вдигна от масата. Вместо това затвори очи и сведе глава, сякаш се молеше. Минаха няколко минути.

— Джак? — Гласът й потрепери. — Какво има?

Той вдигна лице, в очите му проблеснаха сълзи.

— Мислех, че ми се сърдиш заради онази вечер.

— Просто се стреснах, когато ме целуна, това е всичко. — Тя бързо заобиколи масата, за да няма нищо помежду им.

Той я притисна в прегръдката си.

— О, Боже, благодаря ти. Благодаря ти, Исусе. — Прокара пръсти по косата й. — Мислех, че съм те загубил, Мери! Не заслужавам такова сладко създание като теб в мизерния си живот, но не спирах да се моля на Бог да те върне при мен. Хайде да се помолим.

Той коленичи, издърпа я срещу себе си върху мръсния, напукан линолеум и започна молитва, възхваляваща нейната красота и чистота. Прилагателните, които Джак използваше, я накараха да се изчерви. От устните му се лееха думи на обожание и когато той най-сетне завърши с „Амин“, тя вече го гледаше с възхищение и любов.

— Не съм предполагала, че чувствата ти към мен са толкова силни, Джак.

Той се взря в нея, сякаш е някакво видение.

— Ако не е вярно, че изглеждаш като ангел така, със светлината от свещта зад косите ти, нека Бог ме лиши от зрението ми още преди следващия удар на сърцето ми.

Бог не го направи и той несигурно вдигна ръка и докосна косата й. Докато я милваше, наведе глава и опря устни до нейните. Мери Кетрин бе разочарована, че сега не усети езика му, но когато целуна страстно шията й, тя изстена от изненада и удоволствие.

Преди тя да осъзнае какво става, той вече галеше гърдите й през тънката памучна рокля и разкопчаваше перлените й копчета.

— Джак?

— Права си. По-добре да отидем в леглото, Бог не е позволил да те любя на пода.

Той я отнесе в леглото. Не й даде възможност да протестира, като през цялото време запушваше устата й с целувки, докато разкопча роклята й до кръста. Платът сякаш се топеше под горещите му пръсти. Под роклята Мери носеше комбинезон и стегнат бял сутиен, твърд като броня, но Джак умело ги свали. Ръцете му се движеха по голата й кожа по начин, който можеше да се определи единствено като плътски. Милувките му бяха прекрасни и ужасно греховни. Но Джак бе проповедник, така че как можеше това да е грях? Та той помагаше на хората да се освободят от греха, а не да му се отдадат.

Докато сваляше останалите й дрехи, той не спря да шепне колко прекрасна е неговата Ева.

— Бог я е създал за Адам. Да му бъде негов другар, негов партньор в любовта. А сега той те е дал на мен.

Библейското сравнение успокои моралните притеснения на Мери Кетрин. Но когато и Джак се съблече и тя усети твърдия му настойчив пенис да докосва слабините й, отвори очи изплашена и притеснена.

— Ще ми разкъсаш черешката ли?

Той се засмя.

— Сигурно. Ти си девствена, нали?

— Разбира се, Джак. — Останала без дъх, тя извика от болка.

Лизбет се оказа права. Болеше ужасно. Но втория път вече не бе толкова зле.

* * *

Беше дъждовен септемврийски следобед, когато Мери Кетрин съобщи на Дивия Джак Колинс, че ще става баща. Тя го чакаше под сводовете на „Кабилдо“, едно от обичайните им места за срещи. Той бе прекратил проповедта си по-рано, защото изведнъж бе заваляло проливно.

Двамата се скриха под чадъра й и изтичаха до неговия апартамент, където от миризмата на развалена храна и застоял въздух започна да й се гади. Щом влязоха в стаята, бързо съблякоха мокрите си дрехи и се свиха под мърлявите завивки на леглото, тя му прошепна:

— Джак, ще имам бебе.

Устните му спряха да обхождат врата й. Той рязко надигна глава.

— Какво?

— Не ме ли чу?

Тя нервно прехапа долната си устна, защото не искаше да повтаря думите си. От седмици се терзаеше заради вероятността да е бременна. След като не й дойде за втори месец, а сутрин започна да й се гади и постоянно да се задъхва, вече нямаше почва за съмнение.

Живееше в постоянен страх, че родителите й ще забележат наедрелите й гърди и променената й талия. Не каза на никого. Бе изоставила приятелките си още преди месеци заради Джак и сега не смяташе, че е редно да отиде при тях с такъв ужасен проблем. Освен това момичетата, които изпадаха в такова положение, биваха отритнати и презрени от всички, дори и от най-добрите си дружки. Дори и ако Лизбет и Алис решаха да останат нейни приятелки, родителите им никога нямаше да го позволят.

Беше отишла да се изповяда, но в една църква в съвсем друг район на града. Докато шепнеше тайната си пред преградата, бузите й бяха пламнали и с мъка призна страстните неща, които бяха правили с Джак. Дори мисълта да признае всичко това на някой близък я ужасяваше. Така че тя носеше товара на вината си съвсем сама.

Сега лежеше, поразена и изплашена от реакцията на Джак. Той се изправи и застана край леглото, загледан в нея, но без да казва нищо. Красноречието му явно го бе напуснало.

— Сърдиш ли се? — попита тя несигурно.

— Не — измънка той. После повтори по-уверено: — Не. — Седна и хвана влажната й студена ръка в своята. — Мислеше, че ще се сърдя ли?

Облекчението й бе огромно и тя едва успя да отговори. Горещи солени сълзи закапаха от очите й.

— О, Джак, не знаех как ще реагираш. Не знаех какво да направя.

— Каза ли вече на вашите? — Тя поклати глава. — Е, по-добре. Това е нашето бебе. Не искам никой да вгорчава радостта ни, докато не дойде моментът.

— О, Джак, толкова те обичам. — Тя обви ръце около врата му и обсипа лицето му с целувки.

Той й отвърна засмян:

— Знаеш какво означава това, нали? — После се отдръпна леко.

— Какво?

— Трябва да се оженим.

Тя сплете пръсти под брадичката си. Очите й бяха грейнали от радост.

— Надявах се, че ще го кажеш! О, Джак, Джак, никой не е бил толкова щастлив като мен.

Любиха се, после прекараха часове прегърнати под завивките, правейки планове за бъдещето си.

— От няколко месеца се каня да напусна Ню Орлийнс, Мери. Не тръгнах досега само заради теб. — Той погали корема й. — Но с това мъниче на път трябва да помисля за бъдещето ни, отдадено в служба на Бога.

Той изложи плановете си да увеличи последователите на църквата си.

— Може би ще намеря някого, който да свири и да пее химни. Проповедници работят в екип с още няколко души, които посещават градовете предварително и уреждат нещата, както са правели помощниците на Исус. Когато проповедникът пристигне, местните жители вече са подготвени и го очакват. Точно това искам. Не съм роден, за да проповядвам за центове по ъглите. Някой ден може да излъчват проповедите ми и по радиото, а после и по телевизията. А това вече е нещо, нали?

Мери Кетрин бе трогната от евангелисткия пламък в очите му.

— Ще правя всичко възможно, за да ти помагам, Джак. Знаеш това.

— Е, помощта, която ми трябва точно сега… няма значение.

— Какво? — Тя разтърси рамото му. — Кажи ми.

Той я погледна притеснен.

— Не знам как ще се оправям с парите, особено сега, щом ще храня още две гърла. Може би ще трябва да замразя мисията временно и да си намеря някаква постоянна работа.

— Не! Не искам и да чувам за това. Ти трябва да продължиш да проповядваш, независимо от всичко.

— Не виждам как ще се оправяме.

— Остави това на мен, аз имам малко пари.

Почти готов да избухне в сълзи, той я придърпа към гърдите си и я притисна силно.

— Не те заслужавам, ти си светица. Погледни това мизерно място. Трябва да намеря по-добро жилище в следващия град. — Той огледа мръсната стая с видимо отвращение. — Мен това място ми стигаше, Йоан Кръстител е ядял плодове и е живял в пустинята. Но аз не мога да искам жена ми да прави подобни жертви.

На следващия ден тя му донесе двайсет стодоларови банкноти.

— Изтеглих ги от влога си в банката. Това са парите, които са ми давали за Коледа и рождените ми дни. Събирала съм ги години.

— Прекалено много са, не мога да ги приема.

— Разбира се, че можеш — каза тя, като натика банкнотите в ръцете му въпреки опитите му да й ги върне. — Нали ще съм твоя жена, всичко мое е и твое. То е наше. Парите ще ни трябват за бебето. За църквата ти.

Решиха тя да избяга с него след три дни.

— Защо да чакаме толкова? Защо не утре?

— Трябва да уредя някои неща — обясни той. — Има разни формалности, за да се оженим.

— О — въздъхна тя разочаровано. Не се бе сетила за това. — Е, оставям на теб да се справиш.

Целунаха се за лека нощ, нещастни, че трябва да се разделят. Мери Кетрин се прибра вкъщи, заключи се в стаята си и написа няколко страници в дневника си. После, тъй като не можа да заспи от вълнение и от леко неразположение, причинено от бременността, тя отвори дрешника си и започна да избира какво да облече за бягството с жениха си.