Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- French Silk, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Дори Габровска, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 103гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- svetleto_11(2010)
- Разпознаване и корекция
- White Rose(2012)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI(2012)
Издание:
Сандра Браун. Френска коприна
Американска. Трето издание
ИК „Хермес“, Пловдив, 2008
ISBN: 978-954-26-0660-4
История
- —Добавяне
Глава двадесет и седма
Касиди изруга тихо и взе сакото си. Докато го обличаше, каза:
— Ако Ясмин е била в стаята на Уайлд онази нощ, тя е занесла нишките от тапицерията в колата ти.
— За стотен път ти казвам. Не съм виждала Ясмин онази вечер и автомобилът ми беше при мен. — Клер държеше главата си наведена, не го гледаше в очите, но гласът й звучеше решително. — Видях Ясмин чак на следващата сутрин, когато я посрещнах на летището. Ако е била в Ню Орлийнс, тя го е запазила в тайна от мен. Както и да е, но със сигурност не е имала достъп до колата ми.
— Ще се опитам възможно най-бързо да приключа със срещата при Краудър. Не напускай стаята!
На път към асансьора Касиди срещна Хауърд Глен.
— Тъкмо идвах при теб, Касиди.
— Нещо ново ли има?
— Попадаме на някои доста интересни факти в списъка с даренията за Уайлд.
— Благодаря. — Касиди взе листовете, които Глен му подаде, сгъна ги надве и ги пъхна във вътрешния си джоб. — Ще ги прегледам при първа възможност. Точно сега ме викат спешно в кабинета на Краудър.
Качи се на асансьора. Когато стигна етажа на Краудър, бързо отмина секретарката му и влетя право при шефа си.
— За бога, Тони, какво, по дяволите, е чак толкова важно, че не може да почака? В момента разпитвам Клер Лоран. Тя се опитва да защити Ясмин, но колкото повече информация изтръгвам от нея, толкова по-очевидно става, че Ясмин е убила Уайлд.
— Точно затова искахме да говорим с теб.
Касиди си спомни, че според стажанта при Краудър има посетител, и чак сега погледна кой още е в кабинета. В ъгъла на стаята, на коженото кресло, самодоволно седеше Алистър Петри.
Касиди никога не бе харесвал Петри нито като човек, нито като политик. Той се бе издигнал благодарение на внушителните си връзки в политическите среди. Семейните корени на Петри се простираха дълбоко в местната история, но решаваща бе огромната помощ на жена му. Касиди го смяташе за надут глупак, който без никаква лична заслуга се бе сдобил с място в Конгреса само защото разполагаше с необходимите средства да си го купи. Тъй като Касиди дълбоко вярваше в професионалната етика, изпитваше презрение към Петри и сега трудно го прикри.
— Здравейте, конгресмен Петри.
— Здравейте, мистър Касиди — кимна му Петри хладно.
— Седни, Касиди — обади се Краудър и му посочи един стол.
Инстинктите на Касиди бяха като оголена електрическа жица. Нещо се кроеше и ако той можеше да се довери на интуицията си, това никак нямаше да му хареса. Тони Краудър не смееше да го погледне в очите, а това бе лош знак.
— Ще оставя конгресмен Петри да обясни защо настоя за тази среща. — Тони се изкашля смутено в шепата си. — Като чуеш това, което той иска да каже, ще разбереш колко важно и неотложно е то.
— Бях поразен от заглавията, които прочетох във вестниците, мистър Касиди — прониза го с поглед Алистър.
— Това наистина е поразителен факт. Ако един от хората в лабораторията не бе проявил съобразителност, никой не би забелязал сходствата между резултатите от балистичните тестове на куршума, с който се е самоубила Ясмин, и тези от убийството на Уайлд. Човекът обясни, че по дължината на куршума имало дълга характерна бразда, която лесно се помнела. Решил да провери да не е същата като на куршумите от убийството на Уайлд. Сравнил ги и ето — едно и също оръжие! Дори провели пробни изстрели, за да потвърдят резултатите от експертизата. Няма грешка.
— Но трябва да има — безцеремонно го прекъсна Петри.
— Няма никаква грешка — натърти Касиди.
— Въпреки това разследването ви за възможната връзка между самоубийството на Ясмин и убийството на Джексън Уайлд трябва да бъде прекратено. Веднага!
Тази заповед, изречена с такава откровена арогантност, накара Касиди да се изсмее. Той погледна Тони Краудър, но на неговото лице нямаше и следа от усмивка. Всъщност изражението на Тони бе сериозно и непроницаемо като на тотемен стълб.
— Какво, по дяволите, става тук? — Касиди отново погледна Петри. — От къде на къде ще ми нареждате да прекратя разследването си?
— Ясмин не е убила Джексън Уайлд.
— Откъде знаете?
— Защото тя бе с мен онази нощ. През цялата нощ.
В стаята се възцари тишина. Касиди отново се взря в Краудър, настоявайки безмълвно за обяснение. Областният прокурор се покашля с очевидно смущение. Уважението, което Касиди изпитваше към него, моментално се срина. Краудър бе достатъчно възрастен, за да е баща на Петри, но примираше в страхопочитание пред този смотаняк, сякаш гледаше престолонаследника.
— Конгресмен Петри дойде при мен тази сутрин и доброволно призна, че е имал… че той и тази са имали връзка.
— Нима? — реагира Касиди саркастично. — Знам достатъчно по този въпрос.
— Предполагам, че мис Лоран те е осведомила — обади се Краудър.
— Точно така.
— Значи можеш да си представиш какво притеснение би причинило на конгресмена и семейството му едно дълго и задълбочено разследване в тази насока.
— Трябвало е да помисли за това, преди да тръгне да се чука наляво-надясно.
Петри се намеси:
— Цялото това разследване ще бъде напразно, мистър Касиди, защото, както вече ви казах, аз съм алибито на Ясмин. Тя беше с мен.
Касиди го изгледа презрително.
— Може би ще поемете отговорност и за самоубийството й, а, Петри? Тя изпръска стените на къщата ви с мозъка си, защото сте я лъгали и мамили. Какво ви накара да сложите край на връзката ви? Тръпката ли се загуби? Или започна да не ви стиска заради наближаващите избори? Изплашихте се, че белите ви гласоподаватели няма да се зарадват на факта, че имате чернокожа любовница?
— Касиди! — тропна с юмрук Краудър по бюрото си.
Касиди скочи от стола си и ядосано се обърна към шефа си:
— Това е първото конкретно физическо доказателство, което сме открили, откакто разследваме това престъпление. Наистина ли очакваш да го изоставя само защото може да се окаже, че заподозряната е била любовница на нашия похотлив конгресмен?
Спокойствието на Петри се бе стопило. Зачервен от възмущение, той също скочи на крака.
— Ясмин не ми е била любовница. Тя бе развила някакви напълно несподелени от мен и ненормални чувства на привързаност. Фатално привличане.
— Лъжец. Била си е съвсем споделена любовна връзка, докато не ви е втресло от страх.
— Тя бе ужасно неуравновесена млада жена. Бе пристрастена към медикаменти, които влияеха на разсъжденията й…
— Глупости! Докладът от аутопсията на доктор Дюпоа потвърждава, че в организма й не е имало дори аспирин.
— Очевидно Ясмин не се съгласи с моята позиция…
— О, обзалагам се, че вие сте били съгласен на всякакви позиции. Коя предпочитахте? Отгоре или отдолу?
— Касиди, няма да позволя такъв език! — избухна Краудър и се изправи. — Няма да позволя конгресмен Петри да бъде обиждан в моя кабинет, при положение че е дошъл тук по своя воля, за да направи признание на такава висока лична цена.
— Не мога да повярвам, Тони! — възкликна Касиди. — Смяташ да покриеш всичко това и да се престориш, че балистичните тестове не съществуват?
— Знаеш много добре, че тези тестове не са заключителни. Освен това твърденията му звучат съвсем разумно. Изслушай го.
— Защо, Тони? — попита Касиди все още кипнал.
— Той успя да ме убеди, че младата жена не е имала мотив да убие Уайлд.
Касиди се втренчи в Петри.
— Хайде, имате думата. Дано само има полза.
Петри приглади края на сакото си. Личеше си, че полага невероятни усилия, за да се овладее.
— Ясмин не възприемаше Джексън Уайлд на сериозно. Въпреки че той определяше каталога на „Френска коприна“ като порнография, тя само се смееше на твърденията му. Намираше го за комична фигура. Това е всичко. Подиграваше му се, че го посрещам с отворени обятия.
— Е, в това нямате грешка.
— Касиди, млъкни! — намеси се пак Краудър, но той не му обърна внимание и се приближи към Петри.
— Изглеждахте толкова на място редом с него. Същият тъпанар. По мое мнение Уайлд беше един от свещениците на Алистър Петри. Точно като вас и той бе самомнителен и егоцентричен, чийто единствен талант е да се баламосват лековерните.
Лицето на Петри почервеня още повече, но гласът му запази спокойствието си.
— Обиждайте ме колкото искате, но фактите са си факти. Ясмин беше с мен в нощта, когато Джексън Уайлд е бил убит.
— Къде?
— В хотел „Дабълтрий“.
— Прекарали сте нощта в „Дабълтрий“ и не сте събудили подозренията на мисис Петри?
— Често оставам в града за по една нощ, ако имам някакъв късен ангажимент или насрочена среща за следващата сутрин. Така си спестявам недоспиването, ако трябва да пропътувам два пъти дългото разстояние до дома ни.
— Ще проверя това.
— Сигурен съм, че ще го направите.
— А как обяснявате факта, че оръжието на Ясмин е използвано за убийството на Уайлд, без тя да е натиснала спусъка?
— Може и да хвърля известна светлина по този въпрос.
— Направете го, ако обичате.
При тази саркастична любезност Петри се обърна към Краудър.
— Аз бях с Ясмин, когато тя откри револвера си.
— Как така го откри?
— И тя беше изненадана, като го намери на дъното на чантата. Каза, че се бил загубил. Мислела, че го е забутала някъде из куфарите си при постоянните пътувания до Ню Йорк.
Касиди изруга наум. Казаното от Петри напълно потвърждаваше думите на Клер и пак изстрелваше теориите му за убийството в началната точка на разследването. Но той не промени изражението си.
— Предлагам ви да започнете да разпитвате всички, които са имали достъп до чантата на Ясмин — продължи Петри. — И да преустановите разследването на нейните занимания през въпросната нощ.
— Което ще ви бъде адски удобно, нали?
Без да реагира на забележката му, Петри се наведе, за да вземе куфарчето си.
— Оставям на вас разследването на това престъпление, мистър Касиди. — Той се усмихна. — Всъщност ви спестявам часове ровене, усилия и в крайна сметка обществено недоволство от работата ви. Не бях длъжен да дойда тук, за да призная, че съм бил с Ясмин онази вечер. Счетох за свой граждански дълг да го направя. Сега парите на данъкоплатците няма да бъдат харчени на вятъра.
— Защитавате само и единствено себе си — усмихна му се ледено Касиди. — Признахте пред нас, че сте били любовници с Ясмин само за да не се наложи да го признаете на избирателите си.
Петри му отвърна с обиграната си усмивка.
— Няма да ви е излишно да се вслушате в съветите на мистър Краудър. Амбициите ви са всеизвестни, мистър Касиди. Но ако наистина желаете да се озовете на това място — той кимна към бюрото на Краудър, — ще трябва да се научите да играете според правилата.
— Аз не се интересувам от политически трикове, ако това имате предвид.
— Всичко е политика, мистър Касиди. И тя в по-голямата си част разчита на трикове. Ако искате да заемете този обществен пост, свиквайте с тях.
Касиди го погледна с присвити очи.
— Страхотна реч, мистър Петри, но защо ми звучи отрепетирана? Жена ви ли ви я написа?
Арогантността на конгресмена се срина като спукан балон, но той изрече ледено:
— Надявам се да прочета във вечерното издание на „Таймс Пикаюн“, че техниците, извършили балистичните тестове, са допуснали грешка. Че подозренията на областния заместник-прокурор Касиди по отношение на Ясмин са били погрешни, че прокуратурата се отрича от изявленията си за евентуалното й участие в убийството на Уайлд и че на разследването ви е дадена нова насока. Нека само убийството на Ясмин да си остане като необяснимо действие на една умствено разстроена жена, която по известни само на нея причини е решила да свърши с живота си на прага на дома ми. Вероятно в опит да направи някаква радикална политическа демонстрация.
— Изчистихте ли вече мозъка й от тапетите си? Или направо ги сменихте?
— Касиди! — с треперещ глас го прекъсна Краудър.
— Можахте ли толкова бързо да изчистите, Петри? Кофа вода, малко препарат и хоп — няма и следа от нея! Само толкова ли означаваше животът й за вас? — продължи Касиди нападателно с надеждата Петри да изостави за момент защитната фасада, която бе неизменна за човек с неговия пост. Искаше да се изправи срещу Петри като мъж срещу мъж, на равна основа, щом не можеше да има предимство. Искаше да го види гневен, изплашен или разстроен. И най-после успя да постигне желания ефект.
— Ясмин изобщо не си струваше ужаса, който ми причини. Тя бе просто една курва! Е, вярно, най-горещата, с която съм го правил. Жалко за вас, че си паднахте по студената й приятелка Клер Лоран, а не по нея.
Касиди го сграбчи за яката, повали го да седне обратно на стола и вкопчи гърлото му, като едновременно заби коляно в слабините му.
— Ако Ясмин е била една курва, то какъв си ти, кучи сине? — Притисна още по-силно гръкляна на Петри и заби отново коляно в най-уязвимото му място. Той изпищя. Касиди се наслади на ужаса, който видя в очите му.
Но радостта на Касиди бе съвсем кратка. Краудър бе почти трийсет години по-стар от него, но и двайсет килограма по-тежък и бе силен като бик. Ръцете му се стовариха като чували с цимент върху раменете на Касиди и от това коленете му изпукаха. Издърпа го настрани от Петри, който се опитваше да си поеме дъх.
— Той е луд! — изломоти конгресменът. В ококорените му очи се четеше смъртен страх.
— Извинявам се заради избухливостта на заместника си — учтиво каза Краудър. С една ръка още задържаше Касиди, който налиташе към Петри. Краудър го изгледа предупредително.
Петри събра това, което бе останало от достойнството му, оправи сакото си и приглади косата си.
— Смятам да заведа дело за нападение и физическо насилие. Ще получите известие от адвоката ми.
— Не, няма да го направите — отвърна Краудър решително. — Освен ако не искате да разкрием темата на нашия разговор. В момента я считам за строго конфиденциална. Ако вие предприемете някакви постъпки срещу Касиди, ние ще известим обществеността за това, което споделихте с нас.
Петри се смали като спукан балон. Въпреки това прие заплахата на Краудър съвсем сериозно. Без да промълви нито дума повече, напусна кабинета.
Няколко минути след като той излезе, никой от двамата не помръдна. Накрая Касиди сърдито избута ръката на Краудър.
— Знам какво си мислиш — каза Краудър.
— Не можеш и да си представиш! — Касиди започна да се успокоява, но щеше да мине още известно време, преди да стихне гневът му. Все още се чувстваше бесен на мъжа, когото бе уважавал дълбоко. Като дете, което е открило някаква слабост у обожавания герой, той се чувстваше наранен и сърдит.
— Защо го направи, Тони?
Краудър се върна зад бюрото си и се отпусна тежко на стола.
— Дължах на Петри услуга. Той ми помогна при последните избори. Знам, че е подло, гадно, надуто копеле. Но, за съжаление, има прекалено много политическо влияние и пари зад гърба си. Той ще бъде преизбран, а аз се пенсионирам догодина. Не искам да чувствам крака на Петри върху гърлото си през последната ми година тук. Искам да си отида мирно и спокойно, незамесен в политически вражди.
Той вдигна поглед към Касиди, мълчаливо молейки за разбиране. Касиди не каза нищо, а отиде до прозореца. Видя Петри долу на улицата, заобиколен от репортери, да прави някакво изявление пред камерите и микрофоните. Не можеше да чуе какво казва конгресменът, но всяка негова лъжлива лицемерна дума щеше със сигурност да бъде излъчена по новините в пет. Тъжното бе, че хората му вярваха просто защото бяха достатъчно наивни да се доверят на едно красиво лице и искрена усмивка.
— Може би едно време, когато бях нахакан и избухлив точно като теб, щях да закова топките му за пода — обади се Краудър. — Щях да му обясня, че разследванията на престъпления не са сделки. Че не може да се правят споразумения, които противоречат на професионалната етика. Че подобни действия трябва да остават извън тази врата. — Той посочи вратата на кабинета си. — Със сигурност бих му казал всичко това и щях да го отпратя и тази сутрин, ако имахме силни доказателства. Но по същество той с прав, Касиди. Щом сам се е съгласил да дойде тук и да ни признае, че е имал любовница, трябва да му вярваме, когато твърди, че тя е била с него през цялото време.
Касиди все още се взираше през прозореца, загледан в пантомимата, която се разиграваше долу. Последователите на Уайлд приветстваха Петри, докато той се отдалечаваше. Придружителите му бързо го настаниха в един микробус и потеглиха. Имаше дори ескорт от полицаи с мотоциклети.
— Майната му — измърмори уморено Касиди. — Понякога си мисля, че съм сънувал трупа на Уайлд с трите рани и кръвта. Той наистина беше убит, нали?
— Да.
— Тогава, по дяволите, някой го е убил.
— Но не е била Ясмин. Вече изпратих една полицайка до „Дабълтрий“ да провери историята на Петри. Преди ти да дойдеш, тя ми се обади, че Петри е бил регистриран там на въпросната дата. Досега е говорила с четирима души, които си спомнят да са го видели онази вечер. Портиерът, пиколото…
— А Ясмин?
— Никой не признава да я е видял. Но ако връзката им наистина е била тайна, тя сигурно се е стараела да се придвижва незабележимо. И ако е влязла през страничния вход на хотела, би могла да стигне до асансьорите, без да прекосява фоайето.
Касиди пъхна ръце в джобовете си.
— Значи пак се връщаме на старта на разследването.
— Не съвсем — каза Краудър тихо.
— Какво искаш да кажеш?
— Толкова е просто, Касиди. Беше ясно от самото начало. Докато ние с теб си говорим, убиецът седи в твоя кабинет.
— Клер не го е направила.
Краудър нервно потропа по бюрото.
— Тя е имала същия мотив като Ясмин, дори по-силен. Имала е възможност да го направи, защото няма алиби за цялото време онази вечер. Имаме запис как моли по телефона приятеля си, който работи във „Феърмонт“, да излъже заради нея. Нишките, намерени на местопрестъплението, са същите като тапицерията на пода на колата й. Имала е достъп до оръжието на Ясмин и възможност да го върне, след като го е използвала. Божичко, какво още ти трябва?
— Не го е направила тя — повтори Касиди упорито.
— Толкова ли си сигурен в невинността й?
— Да.
— Достатъчно, че да заложиш кариерата си на нея?
Секретарката на Краудър подаде глава през вратата.
— Извинете, мистър Краудър, но тя настоя да…
Промъквайки се покрай секретарката, Ариел Уайлд влетя в кабинета, развяла русата си коса. Беше облечена в бял костюм, който напомняше робата, която носеше в телевизионната програма.
— О, мисис Уайлд, много мило, че се отбихте — приветства я хапливо Касиди. — Познавате ли се с областния прокурор Антъни Краудър? Мистър Краудър, мисис Уайлд.
Тя насочи изпепеляващия си син поглед към Касиди.
— Бог ще ви изпрати своето наказание. Вие превърнахте убийството на мъжа ми във фарс.
Касиди изви въпросително вежди.
— Фарс? Вие ли говорите за фарс? Ами фарсът, в който сте превърнали брака си, като сте поддържали незаконна връзка с доведения си син?
— Вече нямам доведен син. Под ваше давление той се превърна в Юда. Бог ще накаже и него.
— А как наказва Бог лъжците, мисис Уайлд? Защото вие ме излъгахте. В нощта на убийството вие сте напуснали стаята на Джош и сте ходили до апартамента на съпруга си някъде около полунощ.
— Касиди, какво намекваш? — попита Краудър.
— Преди няколко дни открих, че Джош е бил взел под наем крайслер кабриолет за престоя си в Ню Орлийнс. По странно съвпадение той е сходен с крайслера на Клер Лоран и със същата тапицерия на пода.
— Аз дойдох да ви кажа…
Касиди не даде на Ариел възможност да говори.
— Вие сте се качвали в колата, която Джош е наел. Може да сте пренесли въпросните нишки в спалнята на съпруга си, когато сте отишли да го убиете.
— Бих могла да ги пренеса там по всяко време — извика тя. — Вместо да търсите убиеца на мъжа ми, вие продължавате да измъчвате мен и нероденото ми дете.
Сякаш по поръчка в този момент двама репортери и един оператор се втурнаха покрай бюрото на секретарката и нахлуха в кабинета. Ариел докосна с ръце корема си.
— Ако загубя детето си, вината ще е изцяло ваша, мистър Касиди. Според това, което чета във вестниците, се оказва, че смъртта на съпруга ми е свързана с онзи гнусен каталог и уличницата, която позираше за него.
— Ясмин не беше уличница!
Това спокойно изявление дойде от Клер, която неочаквано се появи на вратата.
Касиди отново избухна.
— Казах ти да чакаш долу!
— Убийца! — извика Ариел, сочейки с пръст към Клер.
— Всички да напуснат кабинета ми незабавно! — заповяда Краудър. — Кой е пуснал репортерите? — Видеокамерата се завъртя, за да улови зачервеното гневно лице на областния прокурор.
Ариел се доближи до Клер, присвила злобно очи.
— Най-после се срещаме лице в лице.
— Избягвах го, доколкото можах.
— Грехът се заплаща със смърт — изсъска Ариел.
— Точно така — отвърна Клер. — Затова трябваше да умре съпругът ви. — Тя се обърна и погледна Касиди в очите. — Затова и го убих.