Сандра Браун
Френска коприна (19)

Глава осемнадесета

Ясмин потегли за Ню Орлийнс преди вечеря. Празното място край масата предизвика любопитството на останалите, но Клер ги успокои, без да им съобщава никакви подробности.

— Ясмин имаше уговорена среща в Ню Орлийнс тази вечер, но ще тръгне обратно още през нощта.

Леон бе превъзбуден заради снимките, които бе направил през деня. Ентусиазмът му, подсилен и от няколко чаши отлежало вино, поддържаше красноречието му по време на цялата вечеря. Той заля покорните си слушатели със забавни истории за известни личности и бъдещи знаменитости, които посещаваха модните заведения в Манхатън.

— Разбира се, сега не е като едно време, когато „Студио 54“ бе на върха на славата си — отбеляза той замислено. — Направо е срамота, че сега с тези мисли за СПИН и наркотици хората вече не правят истински купони.

Клер се извини и напусна компанията веднага след вечеря. Останалите решиха да играят някаква колективна игра, но Клер знаеше от опит, че тези игри неизменно завършват с караници. Обясни, че се чувства изтощена, и се оттегли с Мери Кетрин и Хариет. Постоя в стаята им и побъбри с майка си, докато не видя, че приспивателното на Мери започва да действа. Майка й не спомена изобщо за писалката на Касиди, нито имаше вид да си спомня за нея.

В бързината си да тръгне час по-скоро за Ню Орлийнс Ясмин бе оставила стаята им като след ураган. На Клер й отне половин час да прибере разпилените дрехи и да подреди гримовете и парфюмите върху тоалетката. Банята не бе в по-добро състояние. Клер пререди и там, после полежа във ваната с хладка вода. Опита се да се отпусне и да спре да мисли за бременността на Ариел Уайлд и за негативните последици от това за самата нея.

Като излезе от банята, напудри тялото си с талк и си облече една копринена нощница с цвят на стари перли, която стигаше до средата на бедрата й. Прибра косата си на кок, натрупа възглавници на леглото си и се облегна върху тях. Смяташе да включи нощната си лампа, но тъмнината й подейства успокоително. Трябваше да обмисли работния график за следващия ден, но повече се нуждаеше от сън.

Мислите й обаче не й даваха покой като непослушни деца. Успяваше да затвори очи за секунди, но после упорито се разсънваше. Леглото, в което досега бе спала спокойно, й се стори твърде неудобно. Клер размени възглавниците няколко пъти, все по-изнервена от безсънието. Откъм долния етаж се дочуваше смях — там играта все още продължаваше. Клер започна да се моли всички най-после да се приберат по стаите си и да млъкнат.

Винеше за дискомфорта всичко около себе си, но не искаше да си признае, че причината за тревогите и ревността й бяха дълбоко у нея самата. Не бе типично за нея да се чувства в конфликт с приятелите си, колегите, със самата себе си. Никак не харесваше образа, който бе придобила.

Но пък се страхуваше да потърси истинското обяснение. Инстинктивно усещаше, че каквото и да бе причинило тази промяна в характера й, бе нещо, което не би искала да признае. По-добре да го избягва, вместо да му се противопоставя. Не искаше да се опитва да пребори това, което вътрешно я побъркваше. Може би, ако не му обръщаше внимание, то само щеше да отшуми.

Чу се шум, сякаш някой разместваше мебели по дървения под. Не, това бе гръмотевица. Продължаваше да се надява, че ще заспи, и се заслуша в тътнежите по небето, които започнаха да отекват все по-близо до „Роузшарън“. Светкавица проблесна през прозрачните пердета на френските прозорци. Може би този път облаците щяха да донесат дългоочаквания прохладен дъжд. Досега само бяха подсилвали очакването и въздухът ставаше по-тежък и задушен.

Бурята наближаваше, а Клер се чувстваше все по-неспокойна.

* * *

Касиди отказа да се включи в общата игра, защото искаше да се разходи на открито. Но непоносимата влажност и многобройните комари го принудиха бързо да се прибере в стаята си. Преди това спря пред вратата на Клер, която бе точно до неговата, и се ослуша, но не долови нищо. В процепа под вратата не се виждаше светлина и той предположи, че тя е заспала.

Влезе в стаята си и се съблече гол — дори вътре се усещаше лепкавата жега. Поколеба се дали да не се върне до бара, за да си вземе една студена бира, но се отказа. Можеше да налети на Агнес или Грейс, които неизбежно се впускаха в дълги разговори с гостите на хотела. Южняшкото гостоприемство е доста досадно от време на време, а сегашното му настроение определено не предразполагаше към безсмислени разговори. Тази вечер не бе добра компания за никого, дори сам се намираше за непоносим.

Взе си един бърз душ за разхлаждане, легна на леглото и си запали цигара. Беше спрял да пуши преди две години, но сега се чувстваше много нервен. Освен това му трябваше нещо, с което да заеме ръцете си, докато мислите му трескаво се движеха във всички посоки.

Клер имаше мотив. Имаше възможност да го направи. Имаше конкретно доказателство, което я свързваше с местопрестъплението — нишките от пода в колата й. Липсваше й и желязно алиби. Клер бе най-добрата му възможност да извоюва присъдата за убийство, от която отчаяно се нуждаеше.

Но не искаше Клер да е убила Уайлд…

— По дяволите! — Думите отекваха в тишината дълго след като ги бе изрекъл. Беше се поставил сам в ужасна ситуация. Ако следваше съвестта си и професионалната етика, би трябвало да се откаже от случая. Краудър вече му бе дал краен срок, за да представи заподозрян. Дните изтичаха… Не можеше да си представи и как би понесъл да го отстранят от случая въпреки волята му.

Ами ако преди крайния срок помолеше да го освободят от този случай? Краудър смяташе, че той е прекалено лично ангажиран, и с облекчение щеше да приеме подобна молба. Това решение нямаше да се отрази на отношенията помежду им. Всъщност дори щеше да спечели благосклонността на шефа, Краудър просто щеше да възложи случая на някой друг.

Не, не ставаше и така. Другият вероятно щеше да действа по-агресивно и да щракне белезниците около ръцете на Клер Лоран веднага щом тя се върнеше в Ню Орлийнс. Щяха да я арестуват за убийство. Да вземат отпечатъците й, да я фотографират, да я пратят в затвора. От тази перспектива му призля.

Но пък как да живее с мисълта, че е оставил една виновна жена на свобода само защото се е чувствал увлечен по нея. Не бе толкова просто… Откакто за пръв път бе отишъл във „Френска коприна“ и се бе запознал с Клер Лоран, нищо не бе обичайно или лесно.

Сякаш бе омагьосан. Във фабриката цареше някаква странна и мистична атмосфера. Не само защото сградата бе старинна и се намираше във Френския квартал. Беше ходил в тази част на града много пъти, откакто се бе преместил в Ню Орлийнс. Намираше квартала за очарователен, но никога не се бе чувстват сякаш е попаднал в друго време, където всичко се движи с по-бавно темпо и нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед.

Не самото място го бе хипнотизирало, а Клер. Тя имаше мистично излъчване, което го объркваше. Това неясно нейно качество бе опасно романтично, невероятно съблазнително и може би катастрофално. Беше го обгърнало като невидима паяжина. Колкото повече се бореше с нея, толкова повече се оплиташе. Дори сега, когато би трябвало да обмисля как да докаже вината й, той се чудеше как да я защити от правосъдието.

„Ти си луд!“, рече си той и поклати глава, ядосан на самия себе си. Но въпреки това продължи размишленията си. Нямаше нищо лошо да обмисли всички варианти. Всъщност не беше ли точно това най-разумният, отговорен и професионален подход?

Кой друг бе възможен заподозрян?

Ариел Уайлд. Сега беше бременна, но можеше да е убила мъжа си по най-различни причини. Въпреки това щеше да е трудно да я осъди и да излезе от съда като герой. Винаги би могъл да огласи съмненията си за това кой е баща на бебето й. Но един добър адвокат би опитал да спре подобна насока на разпита. Съдията можеше да подкрепи мнението на защитата. Така съдебните заседатели нямаше да научат за връзката на Ариел с доведения й син и щяха да се настроят отрицателно към Касиди, който се опитва да петни една бъдеща майка с вид на светица.

Джошуа Уайлд. Интуицията на Касиди му подсказваше, че младият мъж не би могъл да убие муха, камо ли тираничния си баща. От друга страна, той все пак се бе осмелил да спи с жената на баща си.

Проблемът в един евентуален процес срещу Ариел или Джош бе, че не разполагаше с нито едно физическо доказателство срещу тях. Всичко бе само предположения и теории и ако съдебните заседатели проявяха разумна недоверчивост, Ариел и Джош щяха да си тръгнат оправдани. Областният помощник-прокурор Касиди щеше да е загубил доверието и всички щяха да повтарят, че той е оставил истинския убиец на свобода.

Този вариант бе немислим. Основната му цел бе да се погрижи това да не се случи. Над всичко останало бе неговото задължение да залови убиеца и да го осъди.

Мисълта за Клер го накара да изругае на глас. Той загаси първата си цигара, без изобщо да я е пушил, и си запали нова. Представи си Клер така, както бе изглеждала следобеда. Разстроеният й вид бе трогателен. От потта кожата й бе поруменяла, а от влажния въздух косата около лицето й се къдреше много чаровно. Тя изглеждаше изнервена и ядосана. Но когато той я бе заговорил, проклетата й гордост не й бе позволила да си признае, че я измъчват две съвсем човешки слабости — ревност и страст.

Неспокоен и ядосан, Касиди стана от леглото и бързо навлече дънките си. Дори не ги закопча, отвори със замах френския прозорец и излезе на терасата. Въздухът бе още по-зноен и не се усещаше и най-малък полъх.

Хвърли поглед към френския прозорец на Клер, но той тънеше в мрак. Тя спеше. Погледна към небето, облаците се бяха скупчили съвсем ниско. Долавяше мирис на дъжд, но все още не падаше нито капка. Атмосферата бе наситена с напрежение, сякаш ще се случи нещо съдбовно.

Точно когато си помисли това, една светкавица разцепи небето над неподвижните върхове на дърветата.

* * *

Когато небето се озари от ярката назъбена линия, Клер рязко седна в леглото си. Затаи дъх в очакване на гърма. Той отекна като удар с гигантски камшик върху покрива и разтресе прозорците и стъклата. Последва го внезапен силен порив на вятъра. Френските прозорци на стаята се разтвориха и се блъснаха в стената отвътре. Прозрачните завеси се издуха като платна на кораб.

Клер стана от леглото и прекоси стаята. Дърветата пред хотела се люлееха силно, сякаш вятърът духаше във всички посоки. Той разроши косата й и прилепи нощницата към тялото й. Нова светкавица озари за миг терасата.

И тогава Клер видя Касиди. Той стоеше облегнат на парапета, гол до кръста, пушеше и гледаше право към нея. Тя понечи да се скрие обратно в стаята си и да затвори прозорците, но не можа да помръдне. Изгарящият му поглед сякаш я бе вкаменил. Без да казва нищо, Касиди се отдели от парапета и я доближи с бавни, отмерени крачки като на хищник.

Сърцето й се разтуптя бързо като бушуващия вятър. Мислите й трескаво се лутаха. Изрече първото смислено изречение, което й хрумна.

— Не знаех, че пушиш.

Касиди не каза нищо, но продължи да се приближава по същия заплашителен начин.

Тя изрече без дъх:

— Мисля, че най-после ще завали.

Той хвърли цигарата си през парапета и придърпа Клер в прегръдката си в мига, когато проехтя следващият гръм. Целувката му бе помитаща като надигащата се буря. Пръстите му се заровиха в косата й и наклониха главата й така, че устата й напълно да се подчини на настойчивите му устни.

Докосването до тялото му бе изгарящо. Най-после освободеното му сексуално желание струеше от всяка пора на кожата му и преминаваше у Клер, а тя жадно му откликваше, признала в мислите си истинската причина за неспокойствието си. Желанието се разливаше като гореща вълна в тялото й — една сладка до болка нужда… от Касиди.

Пръстите й се вкопчиха в раменете му, а тялото й се изви и притисна към неговото. Той изстена тихо. Устните му докоснаха шията й. Клер отметна глава и с наслада се отдаде на нежните милувки.

Той плъзна ръка по гърба й и я придърпа още по-плътно към себе си, притискайки слабините й към твърдата си мъжественост. Свали презрамката на нощницата и оголи гърдата й. Потърси зърното и сключи устни около него. Лудата игра на езика му изтръгна нежни стенания от устата на Клер.

Бурята се бе разбунтувала с пълна сила. Една след друга проблясваха светкавици и отекваше гръм след гръм. Плисна проливен дъжд, ураганен вятър помете струите под навеса на терасата. Но Клер и Касиди не забелязваха нищо от това, докато не чуха приближаващи се гласове.

За да се порадват на дъжда, две от манекенките бяха решили да минат през терасата за стаята си вместо през вътрешното стълбище. Клер се отдръпна от Касиди и притеснено погледна към ъгъла на къщата, където всеки момент щяха да се появят момичетата.

Той хвана ръката й и я придърпа в нейната стая. Затвори двата френски прозореца точно в момента, когато се появиха момичетата зад ъгъла и спряха за миг да погледат бурята.

Касиди прегърна Клер и двамата безнадеждно се оплетоха в пердето. Той спря протестите й с една дълга целувка. Езикът му прелъстително разтвори устните й, а горещите му пръсти бавно се плъзнаха под нощницата й. Помилва бедрата й и ги притисна към своите, тя едва сподави вика си.

Отвън долетя гласът на една манекенка.

— Вали като из ведро, никога не съм виждала такива светкавици.

— Тихо, ще събудиш Клер.

Но в този миг всяка частица от тялото на Клер откликваше на настойчивите пръсти на Касиди. Те се плъзнаха по копринено нежните косъмчета между бедрата й, единият му пръст потъна във влажната й мекота и започна бавно да се движи навътре и навън. Клер се вкопчи в раменете му. Той отлепи устни от нейните след една опияняваща целувка и я прониза с очи, без да прекрати влудяващо нежната милувка с ръката си.

— Най-добре и ние да си лягаме — дочу се пак гласът на манекенката.

— В колко часа си поръчала да ни събудят?

— Осем и половина.

Дочу се писък.

— Внимавай, хлъзгаво е!

— Ру ще ме убие, ако се появя утре със синини.

Касиди издърпа леко пръста си и го завъртя отново и отново около хлъзгавата й перла. Клер примигна, насилвайки се да държи очите си отворени, но образът на Касиди се замъгляваше. Забеляза само, че косата му е паднала над челото и че чертите на лицето му са напрегнати, а очите — трескави.

Клер бе пометена от приближаващия връх. Тя се опитваше да му се противопостави, но той я обля като чудодейна топлина. Изблик на страст, вълни от наслада…

Гласовете на момичетата бяха стихнали и сега се чуваше само отшумяващата буря и забързаното дишане на Клер. Касиди обви ръце около тялото й и я отнесе в леглото, където веднага се отпусна до нея. Свали нощницата й и ръцете му опипаха щедрия овал на гърдите й. Върховете на пръстите му си играеха със зърната и усещането, което предизвикваха, бе толкова силно, че Клер изстена. Той сведе глава и ги целуна нежно. Тя зарови пръсти в косата му. Знаеше, че трябва да спре всичко това, но бе все едно да спре поройния дъжд навън.

Касиди целуна корема й. Тя прошепна настойчиво името му, изпълнена с колебания.

Без да й обръща внимание, той обгърна ханша й и притисна устни към женствеността й. Езикът му се наслади на сладостта й, играеше по нея и леко я дразнеше. Целуваше я и смучеше, сякаш опитваше сочната сладост на зрял плод.

Възбудата й нарасна, усети, че изпада в непоносим екстаз.

— Моля те! Спри… — прошепна тя без дъх.

Но той коленичи между бедрата й и влезе в нея с мощен тласък. Клер чувстваше горещия му неравномерен дъх върху бузата си. Чу го как изстена:

— О, боже господи!

После той започна да се движи в нея, нежно и силно, и тя напълно забрави за всичко останало.

Гърбът му бе съвсем мокър. Ръцете й се плъзгаха по извивките на мускулите под дънките му и го придърпваха още по-дълбоко в нея. Той изстена от удоволствие, устните им отново се впиха.

Ръцете му милваха гърдите й. Тя изви гръб и рязко затаи дъх, изричайки името му. Повторно я заля едно невероятно, още по-силно усещане. Сякаш я обсипаха хиляди искри и още цяла вечност Клер имаше чувството, че се носи във въздуха.

Касиди свърши малко по-късно. Прегърна я силно и й шепнеше нежно, докато Клер усещаше горещото му освобождаване дълбоко в себе си.

Двамата се отпуснаха… Той бе склонил глава върху гърдите й, а тя още обгръщаше с крака тялото му. След малко той стана, свали дънките си, после легна обратно и я придърпа в прегръдката си. Клер се сгуши в голото му тяло.

Бурята бе отминала, но продължаваше да вали. Далечният екот на гръмотевиците напомняше на Клер за нощта, когато Касиди я бе целунал за пръв път. Тогава двамата бяха отишли в хотел „Пончартрейн“, за да приберат Мери Кетрин.

Клер потрепери и прогони този спомен. Не искаше точно сега да се досеща, че двамата всъщност са противници.

Той усети треперенето й и нежно целуна слепоочието й.

Тя въздъхна и по устните й се плъзна усмивка.

— Това бе най-неприличният секс, който съм правила през живота си.

Той се усмихна нежно. Развеселена от реакцията му, тя леко погали гърдите му.

— Касиди, какво ще стане утре?

Той се надвеси над нея, като опря пръст до устните й.

— Ако говорим за това, ще трябва да си тръгна. Искаш ли? — Погали устните й, после я целуна, дълбоко, жадно, давайки й всичко от себе си. Разтвори бедрата й и подканващо се притисна към слабините й.

Тя усети отново твърдостта му и въздъхна:

— Не, не си тръгвай.