Сандра Браун
Френска коприна (16)

Глава петнадесета

Клер стана рано и докато пиеше кафето си, обсъди с Леон, Ру и Ясмин снимките, които бяха планирали за деня.

— Какво ще кажеш да използваме старинната тоалетка в нашата стая за някоя от вътрешните снимки? — попита тя Ясмин.

Ясмин се съгласи ентусиазирано.

— Можем да снимаме момичето отзад, както се гледа в огледалото, и да се вижда отражението на един от мъжете, който я наблюдава откъм терасата. Ще спуснем прозрачните пердета, за да се различава само силуетът на мъжа.

— Това ще е подходяща снимка за онзи сутиен без гръб — обади се Ру през кашлицата си.

— Звучи страхотно — въодушеви се и Леон. — Но нека изчакаме някой облачен ден за вътрешните снимки. Искам да се възползвам от разкошното слънце, докато го има.

Сутрешният сеанс мина чудесно. До обяд бяха приключили със снимките на три модела от колекцията.

— Ще продължим следобед — каза им Клер и всички с нетърпение се отправиха към сенчестата веранда, където Агнес Монтейт стоеше с един безжичен телефон в ръка.

— За вас е, мис Лоран. Някой си мистър Касиди. Казах му, че тъкмо сервираме обяда, но той настояваше.

— Знам го какъв е. — Клер взе телефона намръщена и изчака всички да влязат, преди да се обади. — Здравей, Касиди. — Гласът й определено не звучеше дружелюбно.

— Как е в Мисисипи?

— Горещо е.

— Не толкова, колкото е тук.

— Така ли?

— Не се прави на невинна. Краудър ми разгонва фамилията.

— Заради статията във вестника ли?

— Прочете ли я?

— Точно преди да тръгна. Според Ариел Уайлд съм истинска курва, а?

— Толкова шум заради една бегла целувка!

Не беше точно „бегла целувка“, помисли си Клер, но се въздържа да го отбележи.

— Трябваше да помислиш за последствията, преди да ме докоснеш.

— Помислих си, но точно тогава последствията не ме притесняваха особено.

Клер почувства как остава без дъх. Обля я горещина и се отпусна на един плетен стол наблизо. Опита се да измисли нещо, с което да запълни неловката тишина, която последва, но Касиди продължи:

— Ариел се беше обадила на Краудър още преди да се изповяда пред пресата. Очевидно е накарала някой да те следи.

Мисълта, че непознат я наблюдава скришом, накара Клер да потръпне, сякаш я заляха с мръсотия.

— Дяволите да я вземат, защо не ни остави на мира! Защо ти не ни оставиш на мира?

— Виж, последните дни и на мен не ми бе никак лесно.

— Краудър заплаши да ме отстрани от случая.

— А ти не желаеш това, нали?

— Не.

— Какъв е официалният отговор на Краудър за клеветите във вестника?

— Отрича всичко.

— Но как би могъл? — учуди се Клер.

— Те нямат доказателства, че съм те целунал. Тяхната дума срещу нашата! На кого мислиш ще повярват хората — на един религиозен фанатик или на областния прокурор?

— Краудър е съгласен да излъже, за да те защити?

— Не мен, той защитава прокуратурата. Той е политик преди всичко и е готов яростно да пази установения ред.

Клер се опитваше да асимилира чутото, когато й хрумна една смразяваща мисъл.

— За да умилостивиш Краудър, ти сигурно си му казал, че си почти готов с доказателствата срещу мен. Това е единственият начин да докажеш, че не си предубеден и че моите похвати на съблазнителка не ти действат.

— За бога, не! — каза той разпалено. — Съвсем не беше така.

— Наистина ли? — скептично попита Клер.

— Е, поне в известна степен. Това няма нищо общо с политическите игри на Краудър. Единственият човек, на когото трябва да доказвам нещо, съм самият аз. Аз пожелах да ми възложат този случай. Аз настоявах да ми го дадат. И сега, когато той е мой, аз съм отговорен за това да доведа убиеца на Джексън Уайлд в съда и да докажа, че е виновен. — С по-мек глас той добави: — Независимо кой е той. Ето защо…

— Ето защо какво? — притеснено го прекъсна Клер.

— Ето защо тази сутрин поисках разрешение за обиск във „Френска коприна“ и го получих.

Новината я прониза като остра болка. Мисълта, че някакви непознати ще ровят в личните й вещи, бе непоносима.

— Не можеш да ми причиниш това, Касиди!

— Съжалявам, Клер, но трябва да го направя. Всъщност вече ме очакват там.

Той затвори, без да се сбогува.

Когато Клер се присъедини към групичката край бюфета, положи всички усилия да се държи непринудено, но очевидно не успя да заблуди никого.

Мери Кетрин я дръпна встрани.

— Всичко наред ли е, скъпа? Изглеждаш разстроена.

Тя стисна нежно ръката на майка си.

— Добре съм, няма проблеми.

— Мистър Касиди ти се обади, нали? Пак ли пита нещо за преподобния Джексън Уайлд?

— Не, нищо подобно. Харесва ли ти тук? Как прекарахте сутринта с Хари?

Мери Кетрин подхвана един дълъг разказ за сутрешните си занимания, но Клер не успя да се съсредоточи върху думите й. Мислите й през цялото време се въртяха около факта, че полицаите ще претърсват личните й вещи. Бог знае какво щяха да си помислят работничките й. Реши да се обади малко по-късно, за да ги увери, че няма защо да се притесняват заради обиска.

Този следобед Клер изпълни всичко, което се очакваше от нея, но в съзнанието й постоянно бе картината с униформените мъже, които ровят в бюрата и чекмеджетата на Мери Кетрин, Ясмин и нейните собствени, които разлистват документите й и тършуват в дрешниците.

Никога нямаше да прости на Касиди за това.

* * *

— Мила, знаеш ли къде са ми златните копчета за ръкавели?

Алистър Петри се появи откъм дрешника с разкопчана риза. Двамата с Бел трябваше след половин час да са на вечеря за набиране на средства за предизборната му кампания. Вече закъсняваха с тръгването. Когато Алистър се бе прибрал след следобедната си среща с избиратели, имаше съвсем малко време, за да си вземе душ и да се преоблече.

— Копчетата ти са на тоалетката ми, скъпи.

Бел седеше на една тапицирана с кадифе табуретка пред огледалото и прокарваше четката през късата си руса коса. Прическата й бе една и съща още от гимназията — Бел поддържаше копринената мекота и блясък на косата си със скъпи процедури с горещо масло и ежемесечни подстригвания.

— Успя ли да видиш речта ми в метрото? — попита той, докато се приближаваше, закопчавайки ризата си.

— Не, скъпи. По това време се приготвях за вечерята. Сигурна съм, че си бил невероятно убедителен.

Той се протегна над рамото й, за да вземе копчетата.

— Два телевизионни канала… — Алистър млъкна и дръпна рязко ръка, сякаш го бе клъвнала кобра.

Копчетата за ръкавелите бяха поставени върху миниатюрно парче дантела, което той веднага разпозна. Стомахът му се сви. Няколко непоносими минути той се бореше да не повърне върху кремовете и парфюмите на Бел.

Очите му срещнаха нейните в огледалото. Съвсем спокойно тя закачи втората си диамантена обица.

— Открих ги в джоба на едно сако, което приготвях за химическо чистене. Съпругите имат навика да изпразват джобовете на дрехите, преди да ги пратят за чистене или пране. Би трябвало да се сетиш и да си по-внимателен.

— Бел, аз…

— Ти какво, Алистър? — Тя се обърна и го погледна с толкова мило изражение, което в никакъв случай не можеше да е искрено. — Да не би да си започнал да носиш дамско бельо? — Тя повдигна за краищата малкия триъгълник от дантела. — Какъв беше терминът? Склонност към травестия?

Сега, когато се бе поокопитил от първоначалния шок да види дантелените бикини на Ясмин върху тоалетката на жена си, той започна да се разгневява. И другите мъже си имаха разни връзки, но никога не се налагаше да дават обяснение заради тях. Защо той вечно трябваше да се прави на разкаян?

— Не ми говори по този начин, Бел.

— Добре тогава — каза тя и опъна ластика на бикините, преди да ги остави да паднат върху тоалетката. — Единственото друго заключение, което мога да си направя, е, че имаш извънбрачна връзка.

Тя се изправи и леко го бутна настрани. От всичките й превземки, този високомерен жест го вбеси най-много. Само с няколко добре отиграни жестове и думи тя можеше да го накара да се чувства евтин, дребен и глупав.

Та той бе конгресмен на Съединените щати, за бога! Никой, дори и жена му, нямаше право да го унижава. Никога не би й признал, че има любовница, камо ли да й се извинява.

Бел извади една пищна шифонена рокля от дрешника и бързо я облече, пъхайки ръце в миниатюрните ръкави.

— Закопчей ми ципа.

Той дръпна ципа на роклята й и тя се обърна с лице към него.

— Никога не съм била толкова глупава, та да вярвам, че не ми изневеряваш. Сигурна съм, че си бил и с други жени. Имаш любовница в момента, сигурно ще имаш още. Не това е въпросът обаче!

— Тогава защо да го обсъждаме? — попита той войнствено. Тя можеше дискретно да изхвърли бикините и да избегне грозната сцена. По цял ден му се насъбираха неприятности, трябваше поне вкъщи да му ги спестяват.

— Повдигнах темата, за да изтъкна отблъскващата ти глупост.

Алистър почервеня от ярост.

— Слушай какво! Няма…

Тя вдигна спокойно ръце.

— Спести ми възмущението си, Алистър. Не можеш да си го позволиш. Слушай ме и запомни това, което ти казвам. — Тя леко присви очи и го прониза с поглед. — Щом аз съм открила, че си изневерил на брачната си клетва, и други ще могат да го сторят. Проявил си невероятна глупост и опасна небрежност. Рано или късно някой репортер ще надуши за твоята любовна историйка, точно както го направих аз. През цялата кампания успешно омайваш избирателите си. Създал си си един солиден и надежден кръг от гласоподаватели. — Тя спря, за да си поеме дъх. — Как мислиш ще реагират по-набожните от тях, като например последователите на Джексън Уайлд, ако научат, че ти си прелюбодеец? Даже и от гроба Уайлд продължава да вдъхновява много хора. Влиянието му все още може да се използва. Вече изрази публично възмущението си, че полицията все още не е открила убиеца му, и с това спечели точки. Но всичко ще се окаже напразно, ако образът ти на примерен християнин бъде опетнен. Нима си готов да жертваш хиляди гласове заради няколко часа… — Тя махна с ръка към бикините на тоалетката.

— Чукане. Нарича се чукане, Бел. — Той с удоволствие видя как лицето й пребледнява и как тя цялата се стяга. — И ако ти не беше толкова дървена в леглото, аз нямаше…

— Спри! — Тя насочи показалеца си към гърдите му. — Не изкарвай мен виновна. Това си е изцяло твоя грешка, Алистър. Аз просто те информирам, че няма да понасям последиците от нея. Харесва ми да съм мисис Петри, съпругата на конгресмена. Такава и възнамерявам да си остана. Но ако те хванат, ако бъдеш разобличен като мъж, който изневерява и лъже, не очаквай от мен да те защитавам и да твърдя, че си чудесен съпруг и любящ баща. Няма да се правя на глупачка. Освен това — продължи тя, като понижи глас — знаеш много добре какво би означавало да оттегля финансовата си подкрепа за кампанията ти. — Алистър усети как кръвта оттича от лицето му, а Бел се усмихна. — Никой не знае, засега, че ако не беше помощта ми, ти никога не би спечелил първите си избори за Конгреса. Без моите финансови дарения няма да спечелиш и този път. Помисли си за това! А следващия път, когато изпиташ желание да чукаш — както очарователно се изрази — просто упражни брачните си права. — Тя го потупа по колосаната му риза с грижливо оформения си маникюр. — Би било крайно недалновидно да продължиш да ме разстройваш, Алистър. Прекрати тази връзка. Веднага. — Тя се надигна на пръсти и докосна устните му в целувка. — Свършвай с обличането, защото ще закъснеем. Остави си няколко минути, за да кажеш лека нощ на децата. — Когато стигна до вратата на спалнята, тя се обърна и кимна към тоалетката. — И бъди така любезен да изхвърлиш онова, за да не ми се налага да го виждам отново.

Алистър кипеше от гняв и ярост, но не можеше да направи абсолютно нищо. Погледнато отстрани, бракът им бе идеален. Стига нещата да ставаха според желанията на Бел, животът им бе съвсем хармоничен. Но Алистър не хранеше никакви заблуди за съпругата си. Може и да изглеждаше крехка като парникова орхидея, но ако човек й се изпречеше, ставаше зла като оса.

Беше прекалено предвзета, за да се наслаждава на добрия земен секс. Харесваше всичко да е чисто, подредено, организирано, планирано и контролирано. Тя не се бе ядосала, че той има любовница. Беше се разгневила от това колко ненавременна е връзката и че той не бе успял да я опази в тайна. Нещата се бяха изплъзнали от нейния контрол! Точно това я бе разгневило.

Алистър се доближи до тоалетката и вдигна дантелените бикини. Прекалено много пъти вече връзката му с Ясмин бе излизала извън границите на разумното. Той потрепери при мисълта, че някой обигран репортер може да надуши за връзката му с известната чернокожа манекенка. Но какво трябваше да прави той — да преживява само със стерилния, скучен секс в брачното ложе? Да стане абсолютно потаен след изборите? Беше невъзможно да не привлече вниманието по време на предизборната кампания — чувстваше се като гръмоотвод, който се забелязва отдалече.

Двете неща ставаха несъвместими. Трябваше да се откаже от едното. Не можеше да има всичко.

Докато мачкаше с пръсти дантелата и си припомняше онзи странен следобед, когато Ясмин го бе посетила в офиса му във Вашингтон, на лицето му се появи усмивка.

— Кой пък казва, че е така? — засмя се той.

* * *

Вечерята бе отвратителна, както и настроението на Касиди. Това бе един от онези малки семейни ресторанти, които дават отстъпка за полицаи в замяна за незначителна защита и оскъдни бакшиши. Детектив Глен бе предложил да дойдат тук. Помещението бе точно като самия него — мрачно и потискащо. Касиди предпочиташе да е на всяко друго място и да обсъжда всяка друга тема, само не и тази, която ги бе занимавала, докато поглъщаха безвкусните хамбургери, мазни картофки, стипчив кокосов пай и безброй чаши воднисто кафе.

— Знаеш ли, мислех си — каза Глен, като запали поредната си цигара — дали пък някоя от тези женички не е имала вземане-даване с Уайлд. Имам предвид някаква любовна история. Допускал ли си тази възможност?

— Не — отвърна Касиди, засегнат от идеята някой да нарича Клер женичка. — Това пък откъде ти хрумна?

— Тази Ясмин явно си пада по мъжете, списъкът с гаджетата й сигурно е дълъг цял километър. А с кого ходи сега? Повече от година не са писали да има нов любовник. Странно, а?

— Мислиш, че се е виждала с Уайлд?

Глен присви рамене.

— Може даренията, които му е правила, да са имали друго обяснение.

— Май си прекалил с никотина — каза Касиди кисело и помаха пред лицето си, за да разкара дима.

— Ами след това, което открихме днес, съм готов да повярвам на всичко за нея. — Той подсвирна: — Истинска откачалка!

Касиди не каза нищо, но продължи да си играе със счупената кутия за салфетки на края на масата.

— А и онази Лоран не излезе цвете за мирисане!

— Не — тихо каза Касиди. — Не излезе. Но това, което открихме, все още не доказва нищо.

— Но пък е някакъв напредък. — Глен гаврътна кафето си. — Какво каза Краудър? Ти му се обади, нали?

— Да, съобщих му какво сме намерили. Каза да действаме нататък.

— Значи…

Касиди вдигна глава и погледна намръщено към детектива.

— Значи какво?

— Значи какво ще правиш — ще си седиш навъсен, сякаш си загубил последния си приятел, или ще се стегнеш, ще престанеш да мислиш с онази си работа и ще се захванеш за бачкане?