Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
French Silk, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 103гласа)

Информация

Сканиране
svetleto_11(2010)
Разпознаване и корекция
White Rose(2012)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI(2012)

Издание:

Сандра Браун. Френска коприна

Американска. Трето издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 2008

ISBN: 978-954-26-0660-4

История

  1. —Добавяне

Глава единадесета

Когато на вратата на конгресмен Алистър Петри се почука, той захвърли химикалката си и се намръщи. Изрично бе наредил да не го безпокоят.

— Извинете ме, сър — каза забързано секретарката му, като подаде глава през вратата. — Имате посетител. Знам, че поискахте да не ви свързвам с никого, но реших, че бихте одобрили, ако направя изключение в този случай.

Обичайно тя бе толкова свита и резервирана, че очевидното й въодушевление веднага привлече вниманието му. Сбръчканото й лице бе поруменяло, а безцветните й очи бяха придобили невиждан блясък. Който и да бе решил да ги посети този вторник следобед, явно бе необичайно важна личност в очите на секретарката му.

Той се изправи и пристегна възела на вратовръзката си.

— Разчитам на преценката ви, мис Бейнс. Ако е някой, с когото трябва да се срещна, поканете го да влезе.

Тя бързо изчезна. Алистър едва не се изпусна в гащите си, когато на вратата се появи Ясмин. Като абсолютен идиот той веднага хвърли виновен поглед към сребърната рамка на бюрото, в която бе снимката на Бел и децата.

Слава богу, мис Бейнс, която вървеше зад Ясмин, бе прекалено развълнувана, за да забележи гузната му реакция. Тя продължаваше да бъбри колко се е изненадала, когато прочутата манекенка — нейна лична любимка от години, се е появила в офиса и е поискала среща с конгресмен Петри.

Алистър частично се съвзе от първоначалния шок и залепи на лицето си усмивката, с която бе спечелил първите си избори за конгреса.

— Това наистина с чест, мис…

— Наричайте ме просто Ясмин, конгресмен Петри. И за мен е изключителна привилегия да се срещна с вас.

Това прозвуча като сърдечен поздрав, но Алистър веднага долови двойния му смисъл, особено както Ясмин бе подчертала изключителна и срещна. Прекрасните й очи проблеснаха лукаво, докато той заобиколи бюрото си. Ако походката му се бе сторила несигурна на мис Бейнс, тя би го отдала на собственото му вълнение от срещата със звездата.

Ясмин носеше бяла рокля от някаква мека, еластична материя, която плътно обгръщаше тялото й. Дълбокото й деколте бе изпълнено със златни колиета и верижки с най-различен дизайн. Неизменните гривни опасваха и двете й китки. Златните обици халки с големината на топки за голф се поклащаха на ушите й. Огромен шал на леопардови шарки бе преметнат през едното й рамо и висеше по цялата дължина на роклята й.

Изглеждаше неотразима и тя го знаеше. Прекрасна и високомерна като древна жрица, стоеше неподвижно, докато той се доближи до нея с протегната като просяк ръка. Кучка.

На високите си токове тя бе пет-шест сантиметра по-висока от него. Той се ядоса, че трябва леко да повдигне глава, за да я погледне в очите.

— Сигурно би било прекалено самонадеяно да си мисля, че сте дошли просто да се запознаем.

Тя се засмя и отметна абаносовочерната си коса.

— Чух една от речите ви миналата седмица. Харесаха ми идеите ви и реших да направя дарение за предизборната ви кампания. В конгреса трябва да има повече хора като вас.

— Благодаря. Направо съм… поразен — измърмори той, продължавайки да се усмихва обезоръжаващо заради секретарката си, която изпитателно ги оглеждаше.

— Може ли да седна? — Още преди да е получила разрешение, Ясмин се настани в кафявата кожена гарнитура, която Бел му бе подарила за рождения ден.

— Разбира се, Ясмин. Мис Бейнс, ще ни извините ли?

— Разбира се. Искате ли нещо за пиене? Кафе, чай?

— Не, благодаря — отвърна Ясмин, като демонстрира отново ослепителната си усмивка. — Но може да попитате придружителите ми дали не искат нещо. — Тя издърпа от рамото си тънката презрамка на кожената си чанта и я сложи в скута си.

— Придружители? — попита Алистър недоумяващо. Божичко, това сигурно бе някакъв кошмар! Колко още хора знаеха, че тя е дошла тук? Да не би да е организирала парад по Пенсилвания Авеню?

— Бодигардове, ако може да се съди по вида им — прошепна мис Бейнс. — Сигурна съм, че звезда като нея трябва да ходи навсякъде с охрана.

Ясмин просто се усмихна безмълвно, оставяйки женицата да си прави своите драматични изводи. Секретарката продължаваше да се суети щастливо чак докато излезе от стаята.

Алистър вече бе свил ръцете си в юмруци. Докато се приближаваше към Ясмин, му се искаше да я прасне здравата по съвършеното лице.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — Той говореше тихо, но гневното му изражение предаваше ясно силата на яростта му.

Никога не бе използвал подобен език пред нея, освен на шега в леглото. Но в квартала, където бе израснала, всички говореха така и Ясмин не можеше да бъде сплашена с подобни приказки. Тя стана рязко от креслото, при което чантата й падна на пода. Шалът и също се свлече.

— Какво има, любов моя? — усмихна се тя. — Не се ли радваш да ме видиш?

— Искам да знам дали си загубила мозъка си. Опитваш се да ме съсипеш ли? Кой те видя да идваш тук? Божичко, да не си известила и пресата? — Той покри с длан лицето си, докато в главата му се раждаха едно след друго все по-ужасяващи предположения. — Какво правиш тук?

— Дарение за кампанията ти. — Тя разкопча маншетите на ръкавите си и преди още той да е осъзнал какво става, издърпа роклята от раменете си. Дрехата се задържа на кръста й заради широкия колан. Ясмин се усмихна и бавно издърпа ръце от ръкавите си.

Гневът му мигновено прерасна в страст. Очите му се спуснаха към вирнатите й заоблени гърди. Зърната им бяха щръкнали и арогантно му се предлагаха.

— Толкова много ми липсваше, мили мой! — Тя се наведе и бавно повдигна долния край на роклята си.

С разтуптяно сърце и изпотени длани, задъхан и все по-възбуден, Алистър проследи с поглед бавното приплъзване на полата й. Чорапите и, стигащи до средата на бедрата, бяха захванати с жартиери. Той неволно изстена, когато Ясмин му показа малкия дантелен триъгълник на бикините си, който не успяваше да скрие гъстите къдрици.

— Боже господи — прошепна той. Избилата пот по челото му се стичаше по зачервеното му лице. — Ако някой влезе…

— Никой няма да влезе. Дори президентът не би могъл да се промъкне покрай Ханс и Франк отвън. Казала съм им никой, абсолютно никой да не мине през тази врата.

Докато той стоеше като вкаменен, тя пъхна палците си под ластика на бикините и ги издърпа надолу. Пристъпи, за да се освободи от тях, и ги завъртя около пръста си.

— По-добре поседни, скъпи. Нещо си пребледнял.

Тя го бутна леко и той политна назад върху коженото канапе — подаръка от жена му. Не се замисли за това в момента. Не мислеше за нищо друго, освен за пулсиращото желание в члена си. Протегна се към Ясмин.

— Не толкова бързо. — Тя застана права пред него, опряла ръце на ханша си и леко разкрачена. — Защо не ми се обади да се видим, негодник такъв?

— Ясмин, дръж се разумно — задъха се той. — Можеш ли да си представиш графика ми? Посред кампанията съм, за бога.

— И усмихнатата ти жена е все до рамото ти.

— А какво, да я накарам да си стои вкъщи ли?

— Да! — тросна му се тя.

— Не мислиш ли, че това би се сторило на всички, особено на нея, малко подозрително? Помисли! — Той отново се протегна към нея и този път тя позволи ръцете му да обхванат дупето й. — Да не мислиш, че на мен ми е лесно да не те виждам? Божичко, ти си луда, че дойде тук, но не можеш да си представиш колко се радвам да те видя.

— Отначало не изглеждаше толкова въодушевен — припомни му тя. — Помислих си, че ще получиш удар.

— Бях шокиран, поразен. Това е ужасно опасно, но… О, боже, усещам мириса ти. — Той се наведе напред и зарови лице между бедрата й, целувайки и хапейки леко през тънката материя на роклята й. — Жалко, че не мога да си затворя този аромат в бутилка.

Ясмин обгърна главата му с дългите си тънки пръсти.

— Любов моя, толкова бях нещастна. Не можех да ям, да спя. През цялото време очаквах обаждането ти.

— Не можех да рискувам. — Той вдигна глава към гърдите й и пое настръхналото й зърно в устата си.

— О! — изстена тя. — Силно, скъпи, смучи го силно.

Хвана гърдите й с две ръце и започна да ги мачка, без да спира да я смуче. Тя го възседна и се засуети с дрехите му, докато пулсиращият му пенис не се озова в ръцете й.

Той пъхна ръце под полата й, стисна бедрата й и я придърпа силно към себе си, докато влезе в нея с мощен тласък. Ясмин разкъса копчетата на скъпата му риза с монограм и заби нокти в гърдите му. Той изстена от удоволствие и болка, после грубо потърка лице в набъбналите й зърна и ги одраска с наболата си брада.

Тя го яздеше трескаво. Той усещаше как притиска и тегли мъжествеността му като стегнат, влажен юмрук, като уста. В мъглата от страст смътно чу как телефонът в приемната звъни и как секретарката му приглушено отговаря: „Офисът на конгресмен Петри. Съжалявам, но конгресменът е зает в момента“.

Алистър едва сдържа смеха си. „В момента съм зает да се чукам до побъркване с любовницата си!“, помисли си той. Ясмин започна да се движи бясно напред-назад и поднесе едната си гърда към устата му. Дали изневярата му нямаше да разклати основите на Капитолия? Дали избирателите му нямаше да се почувстват предадени, ако някой ден греховете му излязат наяве?

Тя стигна до оргазъм преди него. Стисна ръце около врата му с всичка сила и прошепна своя еротичен напев в ушите му: „О-скъпи-о-захарче-о-кучи-син-такъв“, докато всеки следващ спазъм го притискаше все по-дълбоко и силно вътре в нея.

Неговата кулминация не бе по-малко разтърсваща. Цяла минута след това Ясмин продължаваше да седи вкопчена в него, отпуснала глава на рамото му.

Когато се изправи, тялото й блестеше от потта и блясъкът се отразяваше от златните верижки на врата й. Очите й на тигрица бяха още замъглени. Но все още бе толкова невероятно красива, че дъхът му, доколкото му бе останал, спираше от вида й…

— Обичам те, кучи син такъв.

Той се засмя и й смигна леко, докато се измъкваше от нея. Осъзна каква бъркотия са направили.

— И аз те обичам. — Даваше си сметка, че между него и краха на кариерата му стоеше само една врата, и се разтревожи колко време са се забавили. Въпреки това не можеше да я отпрати без малко сладки приказки и уверения.

— Когато не ти се обаждам, го правя, за да те предпазя. Трябва да ми повярваш, Ясмин. Постоянно съм заобиколен от хора. Не мога и до тоалетната да отида, без някой да ме последва. Когато съм тук, работя денонощно, а в Ню Орлийнс е още по-трудно да те видя.

Тя обхвана с длани лицето му и го придърпа към себе си за една бавна, влажна целувка.

— Разбирам те, наистина. Но просто се чувствам толкова самотна без теб. Можем ли да прекараме нощта заедно довечера?

Той се разкъсваше от нерешителност. Можеше да е добър ход да й обърне малко внимание. От друга страна, рискът да го хванат във Вашингтон бе огромен.

— Не мога. По програма заминавам със самолета в пет следобед. Довечера в Ню Орлийнс има прием за набиране на средства, и не мога да го пропусна.

— С кой полет ще пътуваш? И аз ще дойда. Можем да се видим довечера след приема ти.

По дяволите! Ситуацията ставаше напечена.

— Не мога, Ясмин. Винаги ми трябват няколко дни предварително, за да планирам срещите ни. Знаеш това. — Тя изглеждаше сърдита, отчаяна и подозрителна. Той бързо я издърпа в прегръдката си и отново я целуна. — Божичко, така ми се искаше да се срещнем довечера. Да го оставим за по-късно тази седмица — аз ще дойда в Ню Йорк. Дай ми само няколко дни да уредя всичко.

— Обещаваш ли?

— Обещавам.

Ясмин облече роклята си и намести шала на мястото му. Ризата на Алистър бе видимо измачкана, но той се надяваше това да не се вижда под сакото. Усещаше слипа си лепкав, но щеше да се наложи да изтърпи това, нямаше какво да стори.

Ясмин извади един чек от чантата си и го остави на бюрото му.

— Надявам се, че това дарение няма да ми навлече проблеми.

— Проблеми ли? — Той наместваше възела на вратовръзката си.

— Имах вече един такъв случай. Спомняш ли си, че ти разказах как изпратих дарение на Джексън Уайлд с истинското си име?

— Да, беше казала, че си струва да опиташ да го подкупиш.

— Но не се получи. А аз загубих хиляда долара, които не можех да си позволя да загубя. Потвърждението за получено дарение бе изпратено заедно с една написана на ръка бележка: „Добър опит“. Така и не разбрах дали самият Уайлд, или някой от неговите откачалници я беше написал, но очевидно той не си е падал по подкупите.

— Или пък не си му предложила достатъчно.

— Точно така. Както и да е, помощникът на областния прокурор Касиди е разбрал за тази история с дарението. Обади ми се в Ню Йорк. Признах му опита си да подкупя Уайлд, за да остави Клер и мен на мира. Касиди поиска да види бележката, но аз я бях изхвърлила в секундата, в която я прочетох.

Но това е само половината история. Без да знам, Клер също изпратила пари на Уайлд. Тя яката ме наруга, че не съм й казала за дарението. Аз й припомних, че и тя не ми бе казала за своето дарение. Скарахме се заради това.

— Е, и какъв е проблемът?

— Проблемът е, че Касиди не вярва на обясненията ни и смята, че зад даренията се крие нещо повече.

— Според вестниците той се опитва да изгради хипотезата си без никакви сериозни улики. Не се притеснявай.

— Не се притеснявам, ще мине. — Тя го погледна продължително и му намигна. — Освен това имам адски добро алиби за нощта на убийството, забрави ли?

— Правилно, ти беше в Ню Йорк.

— Не, бях в поза шейсет и девет с теб. — Тя се засмя, отвори чекмеджето на бюрото му и пусна бикините си вътре. — Нещо малко за спомен от мен, конгресмен Петри.

— Нямам нужда от нищо за спомен. Ти си постоянно в мислите ми. — Той неслучайно бе станал политик. Имаше изграден усет кога как да действа. Сега я придърпа към себе си с престорена страст. Прегърнаха се и се целунаха още веднъж. Той се опита да скрие нетърпението си, както и да не забележи отчаянието, с което го целуваше Ясмин.

Най-после тя бе готова да тръгне. В последния момент, когато ръката й вече бе на дръжката на вратата, тя се извърна.

— Алистър, ако разбера, че всъщност ме лъжеш, ще ти почерня живота.

— Да те лъжа? — Той хвана ръката й и я притисна към ципа на панталона си. — Има някои неща, за които един мъж не може да лъже.

Този път тя не се зарадва на шанса да го помилва. Когато той остави ръката й, Ясмин я отпусна безжизнено край тялото си.

— Просто си помислих, че е редно да си предупреден, скъпи. Аз не побеснявам. Аз си връщам.

В гласа й прозвуча някакъв намек, който никак не му хареса. Преди да отвори вратата, той отново залепи усмивката на лицето си — заради секретарката. Двамата с Ясмин се ръкуваха. Той й благодари многословно за финансовата подкрепа, която бе особено ценна, защото тя дори не живееше в неговия щат. Ясмин си тръгна, последвана от две яки момчета, които изглеждаха натъпкани като наденички в евтини черни костюми.

— Е, аз съм поразена — избъбри мис Бейнс, като притисна длан към кокалестата си гръд. — Можете ли да повярвате, че това се случи?

— Не, не мога.

— Толкова е мила. Човек би очаквал такава знаменитост да се държи надуто и непристъпно, а тя е така естествена.

— Хм… Сега да се заемаме с работата си. Моля не ме свързвайте с никого, освен с мисис Петри.

— О, тя се обади, докато бяхте с Ясмин.

Конгресменът усети пристъп на гадене.

— Веднага ще й се обадя — паникьосано каза той.

— О, няма нужда. Тя искаше само да провери часа на полета ви. Каза, че ще ви чака на летището.

— О, чудесно. — Той тръгна към кабинета си, после се обърна отново към секретарката, сякаш се бе сетил нещо. — Споменахте ли й, че Ясмин е дошла да ме посети?

— Не, не съм й казала.

— Аз ще й разкажа довечера. Чувала съм Бел да споменава тази манекенка. Винаги казва, че би искала да е толкова слаба. — Засмя се и потри ухото си по начин, за който знаеше, че изглежда по момчешки умилителен. — Жените все искат да са слаби като манекенки. Никога не съм разбирал защо, толкова е непривлекателно. А, между другото, тя остави чек за петстотин долара. Всеки цент е добре дошъл, разбира се, но тази сума едва ли си струва да се споменава. Може да е някакъв рекламен трик от нейна страна.

Влезе и затвори вратата, надявайки се да е оставил у мис Бейнс правилното впечатление — че е приел посещението на Ясмин и дарението й за кампанията като случаен жест на една ексцентрична звезда.

Настани се зад бюрото си, отвори чекмеджето, извади бикините и ги смачка в юмрука си. Тази история бе стигнала прекалено далече — просто бе излязла извън контрола му. Не му трябваше този проблем отгоре на всички останали. А бе проблем, с който трябваше да се справи съвсем скоро. Но как?

Ясмин вече му създаваше повече притеснения, отколкото всичките му други любовници, взети заедно. Досега тази извънбрачна връзка си струваше ядовете. Въпреки че заплашителните й намеци всъщност не го стряскаха, кой би могъл да предрече какво може да направи една импулсивна жена като нея? Трябваше да приеме заплахите й по-сериозно…

Ако тя поискаше, можеше да направи живота му ад. Имаше връзки в медиите и бе достатъчно известна, за да унищожи напълно шансовете му за преизбиране. Можеше да съсипе семейството му. А нещата му харесваха такива, каквито са, и не искаше нищо да се променя.

— По дяволите! — измърмори той и прокара пръсти през косата си. Този път не виждаше изход.

Единственото разрешение бе да прекрати връзката. Щеше да се лиши от невероятното чукане, но, от друга страна, тази жена заплашваше личния му живот и кариерата му. Ако го изобличаха, щеше да загуби всичко. Пъхна ядосано бикините на Ясмин в джоба на сакото си, за да ги изхвърли по-късно, и реши твърдо, че при първия удобен случай ще й каже, че с връзката им е свършено.