Ребека Брандуейн
Краят на дъгата (19)

Глава осемнадесета

След като се любиха заспаха. Сутрешният сумрак и равномерното трополене на дъждовните капки ги унесоха. Когато се събудиха, Даренго облада Джослин за трети път, бавно и нежно я доведе до върховен екстаз. След това лежаха мълчаливо един до друг, сърцата им биеха все още забързано, а голите им и потни тела все още бяха преплетени в страстна прегръдка. На вратата се почука, беше камериерката. Де Навар отпрати жената и й каза да дойде по-късно. С неохота се отдели от момичето, стана и наля хладка вода от каната в легенчето, поставено на тоалетката. Навлажни една кърпа и се върна до леглото, за да измие нежно младата жена. Докато изтриваше кръвта на невинността й от бедрата, на лицето му бяха изписани задоволство и мрачна досада едновременно. После я целуна, обърна се и започна да се облича. Нареди й да стори същото. Но въпреки всичко тя все още се срамуваше в негово присъствие и остана под завивките. От стола, на който бе седнал, Даренго нетърпеливо я наблюдаваше, докато обуваше ботушите си. Като видя загриженото й лице, веднага разбра причината за колебанието й.

— Сладурче — захвана той провлачено и поклати усмихнато глава, — няма част от тялото ти, над която днес да не съм проявил претенции. Значи, какво имаш да криеш още? — Той се надигна и й подхвърли дрехите. — А сега се обличай, или ще чакаш да ти помогна?

— Не… не, мога и сама — запелтечи Джослин и силно се изчерви. Чувствуваше се ужасно объркана, докато се принуди да стане и да се облече. Беше й съвсем ясно, че той я наблюдава. Погледът му бе муден, но съвсем не отговаряше на нервното потрепване на мускула около устата му, докато си палеше нова пура и си наливаше още една чаша уиски.

Девойката бе все още замаяна, сякаш всичко случило се бе само един сън; изминалата нощ като че ли изобщо не беше истинска. Спомените й бяха забулени в мараня, а и това сиво утро с еднообразния дъжд й се струваше като мираж. Дори и сега не можеше още да повярва, че действително е преспала с Даренго. Беше толкова хубаво, по-хубаво отколкото някога се е надявала. Разкъсваше я вътрешно терзание. От една страна се наслади на всичко, което се бе разиграло между тях — интимното й познание на мъжествеността му и новото си собствено изживяване като жена. Но от друга страна изпитваше срам и се притесняваше, понеже Де Навар на няколко пъти й бе казал, че я желае, но с нито дума не беше вече споменал, че иска да я направи своя метреса. Мълчанието му по този въпрос я плашеше ужасно. Не ме обича, но задоволи страстите си. Сега може би вече не ме иска! — си мислеше момичето. Инстинктът му каза, че той е имал много други жени преди нея, защо тогава тя да се различава от всички останали, които той бе използувал най-безсрамно и после изоставил? Джослин бе отчаяна.

През нощта не се бе прибрала в пансиона и сигурно отсъствието й не е останало незабелязано. Нямаше как да влезе без някой да я види. Госпожица Хати вероятно ще е силно възмутена, чувството й за приличие ще я принуди да накара Джослин да напусне моментално къщата. Къде да иде и какво да прави, ако Даренго я отблъсне? Не знаеше. Вероятността, че Виктория ще й се притече на помощ бе минимална, а мисълта да разкаже цялата история на Уили и да се предаде изцяло в ръцете му, бе ужасяваща. Дори и да го убеди да се ожени за нея, за да придобие наследството й, той сигурно веднага ще поиска развод, като се имат предвид отношенията му с Виктория и чувствата, които изпитваше към Де Навар. Положението за Джослин щеше да е същото, както сега. Нервно прехапа устни. Понеже се страхуваше от бъдещето, при последния път се бе старала да се хареса на Даренго, целуваше го, не се съпротивяваше и доброволно се разтвори за него, дори го докосваше според указанията му. При този спомен се изчерви от срам. Да не би с неопитността и свенливостта си да не му е харесала? Трябваше да разбере! Събра цялата си смелост и се обърна към него:

— В-в-в-се още… ли ме… искаш, Даренго? — попита тя боязливо в тишината, която се бе възцарила, нарушавана само от трополенето на дъждовните капки. — Искам да кажа… да… да ти стана… метреса? — Препъна се в тези ужасни думи и се почувствува невероятно унизена, тъй като трябваше да му се предлага, да го моли да я вземе. Ужасяваше се при мисълта, че може да й откаже.

— Не, разбира се! — отвърна той. Отговорът му бе като брутален удар през лицето, шамар, който я зашемети. Тя пребледня и се олюля, сякаш щеше да припадне всеки момент. От гърлото й се изтръгна мъчителна въздишка, едната й ръка се вдигна към лицето и сълзите, които напираха, изведнъж потекоха от широко отворените й очи.

— Господи, Джоси! — изруга той и прекоси стаята, за да я вземе в прегръдките си. — Не ме гледай така! Не плачи! Мислех, че си разбрала, querida, ще се оженя за теб още днес! Обидих те, дълбоко те обидих и не бях прав, знам го много добре! Да не би да си смятала, че няма да искам да поправя грешката си? Надявам се, не си помислила, че при тези обстоятелства щях да те любя повторно, ако нямах намерението да се оженя за теб? Sangre de Cristo! Какво, мислиш, не ми е ясно, че хората ще узнаят какво ти се е случило? Госпожица Хати вероятно ще те изпъди. Наистина ли ме имаш за такова чудовище? Да те използувам и да те правя моя любовница, когато знам, че не ти си виновна за това, което се случи тази нощ… и тази сутрин?

— Но… но какво друго трябваше да си мисля, Даренго? — извика тя и не можеше да повярва на ушите си, понеже се опасяваше това да не е някаква долна и брутална шега. — Достатъчно често си ми казвал, че… че не си… че не си мъж за женене!

— Да, наистина, така си е! — съгласи се Де Навар разгневено. — Но не съм и такъв негодяй, че да те обезчестя и после да те изоставя! Точно това е искал да постигне онзи, който ни е поставил тази клопка! Някой ни е сложил упойка в питието, Джослин, донесли са ни тук и са ни сложили в това легло… — Очите му бълваха яростни искри и девойката неволно потръпна в обятията му. — Само да разбера кои бяха тия мъже, ще ги убия! Jesus! Като си помисля само, че са те съблекли, че са те докосвали… — Ръцете му я притиснаха силно. Тя изпита болка и страх. При тази заплаха всичките й съмнения и колебания изплуваха наново. Изведнъж представата, че ще му се довери, бе също така ужасяваща, както и страхът да не я изостави.

— Но… но кой би направил такова нещо? — прошепна тя плахо. Ако наистина Даренго не бе виновен за случилото се през нощта, то действително чужди ръце са я събличали, може би и дори галили, докато е лежала в безсъзнание. Мисълта беше по-страшна от досегашната й увереност, че го е сторил Де Навар.

Грубият му смях отекна неприятно в ушите й.

— Тъй като вече мога да преценявам трезво, виждам подлата ръчичка на Виктория, замесена в тази игра! — Гласът му бе остър като бръснач, а цялото му лице се стегна от яд.

— Виктория ли? Но как… защо?

— Предполагам, че и аз съм малко виновен за това — призна си Даренго с неохота. — Защото ти купих тази рокля, в която изглеждаш толкова прелъстителна. Докато Виктория не те видя с нея, не виждаше в теб сериозна съперница. Представям си, как неприятно се е изненадала снощи, след като е разбрала истинските ти качества. Страхувала се е, че Уили няма да иска да се разведе толкова скоро, след като веднъж вече се ожени за теб, за да се докопа до дела ти от „Краят на дъгата“. Сигурно ни е сложила нещо в коняка, когато всички бяхме станали от масата. След това е наела тази стая и няколко разбойника, за да ни качат тук. Явно предпочита равновесие на силите в златната мина, отколкото да загуби Уили. Освен това, в такъв случай би трябвало да премине на моя страна. Веднъж вече аз я отблъснах и тя няма никога да ми прости! Без съмнение сега е много доволна и си мисли, че всичко се е подредило както тя иска. Вкарала ме е в такава ситуация, че съм просто принуден да се оженя за теб.

— Но… но това е безсъвестно! — извика Джослин разгневено. — Как е могла да бъде сигурна, че… че след това ще ме вземеш за жена, а няма да ме задържиш само като… м-м-метреса, или съвсем да ме зарежеш?

— Защото си дъщерята на Ред и защото искаше да станеш монахиня. Защото Ред ми беше нещо като баща и защото аз съм католик, макар и не много набожен. Защото, сладуранче мое, имам някакво чувство за морал, ако щеш го вярвай. Да обезчестявам млади момичета не влиза в моя репертоар! Не само заради самите девойки, ами защото знам какво означава да си незаконно дете! Не искам на някое от децата ми да викат „копеле“! — За момент Даренго замълча и после продължи съвсем тихо: — Джослин, ясно ли ти е, че може и да си забременяла? Знаеш го, нали?

Тя само кимна и не посмя и дума да пророни, тъй като наистина си бе помислила за това и се бе уплашила още повече. Успокои се, че Де Навар не е чак толкова жесток, че да я остави на съдбата — независимо що за човек е и какво й бе сторил до сега. Ако действително е прав, що се отнася до интригата, тогава и самият той е жертва. Щом зелената рокля е била причината за всичко това, част от отговорността пада и върху нея, защото можеше и да не я облече. Но гордостта и суетата я бяха надвили, а и парещото желание за отмъщение. Какви грехове, Господи! Колко пъти преподобната майка Мария я беше предупреждавала, че някой ден ще съжалява!? Дошъл бе моментът да плаща за упорството си.

Даренго я изведе от Телър Хауз. Джослин си отдъхна, като видя, че заради дъжда по улиците имаше малко хора, които можеха да видят, как тя излиза с вечерен тоалет от хотела — явно доказателство, че са прекарали нощта заедно там. За щастие колата и конете на Де Навар си бяха все още там. Той помогна на девойката да се качи вътре и отидоха до кръчмата „При мама Лоуд“, за да вземат пари. По Еврика Стрийт стигнаха до съда, където получиха документите за бракосъчетанието. Накрая се спуснаха по хълма към църквата „Свети Патрик“ на Пайн Стрийт.

Църквата представляваше едноетажна каменна постройка с покрив. Първоначалната по-висока дървена сграда, приютила първия Божи храм в този край, бе изгоряла при големия пожар през 1874 година. Поради липса на пари, новият строеж не бе довършен и сега в това временно помещение бе тъмно като в килер и сиво като самия мрачен ден. Скромният олтар съвсем не беше онова, пред което Джослин искаше да коленичи, когато все още мечтаеше да се омъжи за Антоан.

Когато влязоха в църквата, мокри от дъжда и все още във вечерни тоалети, отец Фланегън слезе от амвона и се приближи със загрижено и учудено лице да ги поздрави. Джослин бе член на епархията му, а Де Навар бе известен като черна овца в стадото Божие.

— Чада мои, какво ви води в такъв ранен час и в ден като този при мен? — запита свещеникът. Добрите му, но наблюдателни очи веднага забелязаха, че девойката не носи обичайните си одежди, лицето й бе пепеляво и тя сведе поглед, сякаш не можеше да го погледне в очите. Отецът силно се разтревожи, сигурно се е случило нещо лошо — рече си той.

— Искаме да ни венчаеш, padre^[1] — отвърна Даренго хладно. — Днес! Сега!

— Но… изключено! — отсече отец Фланегън шокиран и погледна загрижено към Джослин. Но тя не предприе нищо, за да смекчи думите на Де Навар. И тогава свещеникът инстинктивно си помисли най-страшното — че високият мургав тип до нея я е злепоставил, с или без нейното съгласие. Защо иначе момичето да идва и да иска да се омъжва за него? И то в този вид, бледа като стена и с подути устни, сякаш мъжът брутално ги е целувал? Откакто девойката бе член на паството му, отецът бе провел няколко разговора с нея и беше запознат с ужасните условия в завещанието на баща й. Знаеше много добре каква изгода ще има Даренго от една сватба с нея. Де Навар се славеше с лошата репутация на комарджия. И въпреки всичко отец Фланегън потвърди отказа си, понеже просто не искаше да повярва, че е прав в съмнението си. — Джослин е призвана да стане Христова невеста…

— Вече не, padre — лицето на мъжа издаваше такава решителност и упорство, че свещеникът накрая остана с чувството, че Джослин не само се е съгласила да се омъжи за човек, който играе хазарт, а и че е била принудена да го стори. Отецът едвам се въздържа да хване Даренго за гушата, но попита с остър глас:

— Вярно ли е това, което казва този мъж, Джослин? — Надяваше се да събуди момичето от летаргията, в която явно бе изпаднало. — Кажи ми всичко, което имаш да казваш, дъще моя! Не се страхувай! Тук, в Божия храм, никой няма да ти стори зло, повярвай ми! Наистина ли не искаш вече да положиш последния обет? Вместо това искаш да станеш съпруга на този мъж, така ли?

— Да, отче — промърмори девойката задъхано и се изчерви от срам при представата какво ли си мисли свещеникът в момента. Бързо продължи, за да разсее съмненията му: — Получих… получих писмо от… преподобната майка Мария, разбирате ли, манастирът в Бостън… е принуден да затвори портите си, тъй като няма пари. А освен това не се чувствувам истински призвана за монахиня… и трябва да си уредя живота и бъдещето… да си получа наследството и… Ах, отче! Трябва да се омъжа за Даренго! Просто трябва!

— Да… разбирам — отец Фланегън млъкна. След дълга пауза проговори мрачно: — Джослин, дори и да бях убеден, че си взела доброволно това решение, а съм длъжен да ти кажа, че се съмнявам, днес не мога с чиста съвест да ви венчая и няма да го сторя. Църквата изисква бракът ви да се обяви официално от амвона, а вие, сър, трябва да се покаете за греховете си… — обърна се той със студен поглед към Де Навар.

— Няма да чакаме три седмици, padre — отговори Даренго спокойно. — Може да назовете всеки грях, за който се сещате, сторил съм го. Ето, покаянието и обявяването вече не ни интересуват. А сега почвайте венчавката, ако нямате и други съображения! Ще ни венчаете, padre, кълна се, дори и да се наложи да насоча револвера си към святото ви чело! — С тези думи той се хвана за ореховата дръжка на оръжието си.

— Предупреждавам ви, сър, със заплахи няма да постигнете нищо! — заинати се свещеникът смело. — А с кръвопролитие, само ще обречете душата си на вечен огън в ада!

— О, моля ви, отче! — извика Джослин уплашена, че Даренго наистина ще извади пищова си. — Направете каквото ви казва! Наистина искам да се омъжа за него! Искам го! Той… как да ви кажа… аз… отче, аз вече не съм…

— Това, което Джоси така деликатно се опитва да ви каже, padre — прекъсна я Де Навар, за да й спести неудобството — е, че ние… ъъъ отпразнувахме сватбената си нощ малко предварително и вие сигурно вече се досещахте, нали? Каквото и да си мислите, вината не е само моя! Разбирате ли, снощи в Телър Хауз някой ни сипа нещо в питието и ни сложи заедно в една стая — отвратителна шега са ни изиграли! Опитвам се сега да я поправя по единствения начин, който познавам, преди репутацията на Джослин да е съсипана окончателно. А вие с всички сили се стремите да ми попречите, padre! Не съм сигурен как ще реагира госпожица Хати, че Джоси снощи не се е прибрала в къщи, но имам силното предчувствие, че добрата госпожица ще трябва да изгони Джослин, ако иска да има къща с добро име, независимо от личните й виждания по въпроса. И тъй като Джоси няма къде иначе да иде и няма към кого да се обърне, ще трябва да живее с мен в грях, ако вие, padre, не ни венчаете! Това не е само проста заплаха! — Изражението на лицето му не остави и капка съмнение, че говори съвсем сериозно.

— Простете ми, сине, признавам, че съм се лъгал във вас! — отвърна потресен отец Фланегън. — За вас предполагах винаги най-лошото, съжалявам! Разбрах, че искате да направите най-доброто от тази неприятна ситуация. Но това е ужасно! Кой е могъл да ви изиграе тази долнопробна шега?

— Не се грижете за това, padre — отговори Даренго отегчено. — Гледайте само Джослин и аз да бъдем венчани както трябва. Тя е добра католичка, за разлика от мен, знаете го много добре! И няма да се смята за омъжена, ако не ни венчае свещеник, вместо някой мирови съдия.

— Да, разбира се — отецът кимна, обърна се, за да се изкачи отново на амвона и им даде знак да го последват. — При тези обстоятелства ще се откажем от официалното обявяване. Предполагам, че имате разрешително за брак?

— Да, в мен е — потвърди Даренго.

— Добре тогава — рече свещеникът. — Да започваме!

Той извика двете жени, които поставяха свежи цветя на олтара и подреждаха църквата за вечерна служба, и ги помоли да кумуват. Джослин и Даренго коленичиха и повториха словата, с които се обвързваха един с друг. Де Навар свали един стар златен пръстен с формата на гирлянда от безименния си пръст и го сложи вместо халка на ръката на жена си. Отец Фланегън благослови младоженците и Даренго целуна Джослин. Бяха вече мъж и жена. Не й се вярваше; всичко бе станало така бързо, че й се стори нереално, като нещо, случило се в сън или кошмар. Но това беше действителността — пръстенът на ръката й бе явно доказателство. Още не знаеше, дали да се радва или да съжалява. Даренго благодари на свещеника и изведе булката навън. Ръката й трепереше в дланта му, когато й помагаше да се качи в колата. Той я целуна още веднъж, този път по-страстно и така прокара ръце по тялото й, сякаш искаше да й покаже, че вече изцяло му принадлежи. При тази мисъл Джослин се уплаши и опита да се изтръгне от прегръдката му, но той не я пусна. Свойски я обгърна с ръце и я погледна със светещите си черни очи. Със задоволство установи, че пулсът й се ускорява, а страните й поруменяват.

Джослин предположи, че сега ще я закара в пансиона на госпожица Хати, но за голяма нейна тревога той спря пред кантората на адвоката Килиън. Това означаваше само едно: като нейн съпруг той искаше веднага да се сдобие с дела й от „Краят на дъгата“.

— Сладурче, да не би да си си помислила, че няма да го сторя? — попита Даренго подигравателно, когато тя посмя да го попита. — Ти си моя жена, независимо от това как се е стигнало до там. Ти ми принадлежиш, всичко твое е сега мое, съответно и наследството ти. Искам документите за дела ти от мината да бъдат в моята каса — не само, защото вече по закон са моя собственост, но и като… осигуровка ако щеш, що се отнася до поведението ти. Разбираш ли, querida, много силно се опасявам, че след като се поуспокоиш от днешните вълнения, подозренията ти за мен ще се върнат и ти тогава ще съжалиш, че си се омъжила за мен. В такъв случай е много възможно да опиташ да извършиш някоя глупост, например да ми откажеш съпружеските права. Дори може да ти хрумне да се разведеш. Предупреждавам те, няма да допусна нито едното, нито другото! Както вече веднъж ти казах, всичко мое си остава мое, завинаги! Разбра ли?

— Да — прошепна Джослин с широко отворени и изпълнени със страх очи. Той правилно предполагаше — сватбата й причиняваше голямо душевно терзание.

Накара я сериозно да се замисли, защо Даренго сега, след бракосъчетанието, не губи време и веднага я води в кантората на Килиън. Премисли отново събитията от изминалата нощ и днешната сутрин. Може би всичко това бе само една отвратителна хитрост, с която Де Навар я е принудил да се омъжи за него, за да се добере до наследството? Досега тя го смяташе за жертва, както и себе си, на някаква мръсна интрига. Но сега вече не беше толкова сигурна. Дори и да я е изиграл, беше вече късно и нищо не можеше да предприеме. Младата жена тъжно погледна пръстена, който я определяше като негова собственост. Всичко бе така, както той каза — тя е негова съпруга и той притежаваше нея и всичко нейно. Тя преглътна буцата в гърлото си и не предяви никакви претенции, когато влизаха в кантората на адвоката.

Патрик остана много изненадан като ги видя, а още повече го озадачи брачното свидетелство, което Даренго извади от вътрешния си джоб и му подаде с молба да предприеме нужните мерки, за да прехвърли на момента дела на Ред от „Краят на дъгата“ на дъщеря му и съответно на нейния съпруг. Адвокатът сложи очилата на носа си и внимателно се вгледа в документа. Изкашля се и рече:

— Оженили сте се едва тази заран? Малко прибързано, а? — попита той и остро ги погледна. — Доколкото ми е известно, бракът ви не е обявен в църквата.

— Да, успях да убедя отец Фланегън да се откажем от дългата процедура — обясни Даренго хладно. — Но какво по дяволите има това общо с цените на чая в Китай, Патрик? Сам виждаш, че Джослин и аз сме мъж и жена — и пред закона, и пред Бога. Не ми пука какво си мислиш за цялата история! Като нейн съпруг искам проклетия дял на Ред, нали така пишеше в дяволското му завещание! Хайде, донеси ги, и то бързо! Няма да те чакам цял ден. Имам си и друга работа. За Бога, та Джослин няма да живее в кръчма!

Всичко това е само на хартия, нещо друго, освен хартия! — си помисли девойката тъжно и усети някакъв порив на истеричен смях да се надига в нея. Гледаше как Патрик отваря касата си и вади онова, което баща й беше завещал. И за това ли провали целия си живот? За няколко листа хартия. Като в сън подписа всеки документ, който адвокатът слагаше с ядосано лице пред нея, без дори да си дава труд да прочете какво подписва. Та и защо ли? Всичко това й принадлежеше само до момента, в който Даренго взе документите, удостоверяващи наследството й от масата, сгъна ги и ги напъха във вътрешния си джоб. Днес бе загубила всичко, и то за един-единствен ден — девствеността си, свободата си и дела от „Краят на дъгата“. В замяна бе получила само един съпруг, който не я обичаше и на когото не можеше да се довери. Кон за кокошка! Но поне бъдещето й е осигурено, макар това да беше само една слаба утеха. Бе се омъжила за умен и силен мъж, който ще се грижи за нея. Така изглеждаше поне. Не й предстоеше финансова разруха, нито пък срама да бъде изгонена от къщата на госпожица Хати. В такъв случай щеше да се наложи да се продаде на Уили, дори и нещо по-страшно, за да се прехранва. Предположи, че всъщност трябваше да бъде благодарна на Даренго. Но после се сети какво Де Навар ще иска от нея и потръпна, понеже това, което бе научила тази сутрин сигурно е едва първия урок, а непременно ще има още много…

След като напуснаха кантората на Килиън, Даренго я откара на Роуърт Стрийт и я свали пред пансиона. Нареди й да си събере багажа и каза, че ще се върне и ще я вземе преди вечеря. До тогава щял да се погрижи за временна квартира за младото семейство. Не било прилично жена му да живее в кръчмата, а и не бивало да се подклаждат слуховете, които несъмнено ще тръгнат след сватбата им. Трябва да потули неприличните подробности, обясни Даренго и я остави сама.

Госпожица Хати я очакваше в къщата и беше както разтревожена за състоянието на Джослин, така и шокирана, загдето не се е прибрала миналата нощ. Когато разбра, че момичето е вече омъжено за Даренго, хазяйката се учуди, но и много се зарадва. Въпреки това бе ясно, че този странен брак, макар и да не го нарече направо скандален, доста я разтревожи. Съпругът — опасен и известен комарджия, а булката едва вчера свали монашеските одежди. Също така ясно госпожица Хати показа облекчението си, когато разбра, че Джослин ще напусне дома й още същия ден. Девойката беше натъжена, но не искаше да тревожи старата дама допълнително и се качи бързо в стаята си. Там клекна на пода, за да отвори кожения си куфар и да прибере малкото се вещи в него.

Колкото повече си мислеше за изражението на Даренго в момента, в който пъхаше дела й от „Краят на дъгата“ в джоба си, толкова повече се притесняваше. Фантазията й съвсем се развихри и накрая я обзе паника. Беше убедена, че мъжът й ужасно я е измамил и че може би вече си мисли как да я убие, след като е прибрал вече наследството й. Трябваше да избяга от него, преди да е станало късно.