Ребека Брандуейн
Краят на дъгата (16)

Глава петнадесета

В продължение на повече от три месеца Джослин си бе втълпявала непрекъснато, че ненавижда Нел Тиерни. Но в този късен следобед, когато седеше и пиеше чай с актрисата в дневната стая на госпожица Хати, тя учудено установи, че изпитва желанието да изплаче цялата си мъка пред тази жена, била толкова близка на баща й. Макар и да познаваше Нел прекалено бегло, девойката усещаше със сигурност, че приятелката на татко й няма да я гълчи, ако й каже всичките си тайни. Напротив, предполагаше, че Нел като жена с голям житейски опит би могла да й даде много полезни съвети, а тя наистина се нуждаеше от тях.

И въпреки това Джослин не каза нищо, а Нел не искаше да я обиди и да се издаде колко много знаеше за миналото на това момиче. Актрисата се държеше резервирано, защото не искаше да навлиза прекалено директно зад учтивата, но доста изкуствена фасада на техния разговор.

Преди пристигането й Даренго си бе отишъл току-що. Когато го видя да излиза — мъжествена осанка, пращяща от магнетизъм и стръвнишка нападателност — Нел си отдъхна, че Ред е на легло в къщата й на Спринт Стрийт и не може да се помръдне. Лекарят бе наместил счупения му глезен, а старият ирландец все още се кълнеше, че ще убие Де Навар.

Предишният ден актрисата много разумно бе отказала да изпълни нареждането на Сиймъс О’Рурк да тръгне незабавно за „Краят на дъгата“, за да отърве дъщеря му от лапите на подлия му съдружник. В момента се тревожеше повече за Ред, отколкото за непоправимото зло, случило се на щерка му. Нямаше смисъл да се затваря портата на конюшнята, след като конят бе вече откраднат, а също така бе и безсмислено да обвинява бащата, който се упрекваше повече сам, отколкото самата Нел би могла. Каква полза щеше да има, ако принуди Даренго да проговори и да признае низкото си деяние? И затова актрисата прецени, че трябва да действува умно и предпазливо. Освен това тя знаеше що за тип е Де Навар, но все пак не можеше да повярва в яростните обвинения на Ред, че бил саботьор и убиец, камо ли, че брутално е изнасилил Джослин. Така тя реши най-напред да добие представа за това как стоят нещата в действителност, преди да поеме по категорично нов път и да съобщи на Даренго не само, че Ред е все още жив, но и че иска да му види сметката при пръв удобен случай. Знаеше много добре, че Де Навар ще се защитава, ако някой го предизвика, особено ако обвинението не е справедливо. Той си служеше далеч по-добре с огнестрелни оръжия, отколкото Ред, а Ред бе нейн мъж. Не можеше да допусне да се излага необмислено на опасност, дори и заради детето си!

Нел наблюдаваше сега прекрасното лице на Джослин, което леко се изчервяваше, и бе много доволна, че се е водила по здравия си разум и се е въздържала, а не е послушала убийственото настроение на Ред, особено след като бе разбрала за злополуката с вагонетката в „Краят на дъгата“. Ако познаваше поне малко хората, а в това нямаше никакво съмнение, Даренго при излизането си от къщата изобщо не изглеждаше на мъж, който току-що е задоволил плътските си желания. Напротив, приличаше на човек, чиято страст бе разпалена прекалено много. А дъщерята на Ред, въпреки всичките й очевидни тревоги, нямаше вид на жена, принудена преди малко да пожертвува добродетелността си. Ако Де Навар вчера не се е поколебал да я изнасили, защо днес да не го е повторил? Джослин изглеждаше малко разсеяна, сякаш току-що е оправила косата си и сложила булото, но това бе всичко. Освен това, ако Даренго я бе насилил преди малко, нали щеше да вика за помощ?

Не, просто я е целувал, заключи Нел развеселена. И вчера и днес я е целувал, но едва ли е сторил нещо повече от това, макар и да би го направил с голямо удоволствие. А девойката се е целувала и преди, когато е бягала от манастира, за да се среща с онзи долен французин. Ах, как ми се ще тя да преодолее себе си и да ме хареса, да ми има доверие! Но няма да е разумно да настоявам! Най-сетне разчупихме ледовете между нас, чак днес. Но по-добре късно, отколкото никога! Няма да правя нищо, което да попречи на сближаването ни…

Ако Нел предполагаше, че точно в този момент Джослин изгаряше от желание да сподели с някого най-съкровените си тревога и страхове, щеше сигурно да настоява младото момиче да го стори, би намерила и подходящите думи, за да върне на девойката вътрешното й спокойствие. Но актрисата не знаеше, а Джослин си мълчеше, макар и да черпеше голяма утеха от веселото лице и приятния нрав на събеседничката си. Тя бе я накарала да си полегне след вчерашната злополука, бе нагласила възглавниците, наляла чая и подредила сладкишите в чинийки. Разговорът вървеше непринудено и всичко това се отрази много благотворно на девойката. И понеже другата жена говореше почти през цялото време, Джослин можеше мислено да се отдаде на обезпокояващите я случки от двата последни дни. Трябваше да премисли и настоятелното желание на Даренго да я направи своя любовница.

Затова и със закъснение разбра, че разговорът е взел обрат и че Нел сега й говори за сериозни неща.

— Искам да знаете едно, Джослин — рече актрисата. — Нямам ни най-малък интерес да притежавам дела на баща ви от „Краят на дъгата“. Още по-малко сега, когато в Сентръл Сити предстои и без това строеж на опера. Затова искрено се надявам да се решите и да се омъжите за Уили или Даренго, а не да се връщате в манастира в Бостън. Бих искала да ви дам няколко майчински съвета, ако ми разрешите, разбира се. Баща ви и аз бяхме толкова близки, че трябва да призная, че се чувствувам отговорна за вас, почти като майка. Омъжих се много млада и скоро след това съпругът ми почина и ме остави без пукнат цент. Станах актриса, за да си изкарвам хляба… но може би вече знаете всичко това? Както и да е… По-късно бях така заета с театъра, че, разбирате ли, не исках да се омъжвам повторно… и затова нямам и деца, макар винаги да съм си мечтала за дъщеря… Е, да… — каза Нел и поклати глава при спомена за странната си съдба — … но това не води до нищо, нали така?

Млъкна за момент, за да подреди мислите си и за да си припомни подозрението на Ред, че Даренго знае, че той е още жив и поради това няма намерение да се жени за Джослин. Разтревожена и с бръчки на челото, актрисата продължи:

— Искам да ви кажа следното. Според условията, определени от баща ви в завещанието, вие имате една година докато вземете решение. От тези дванадесет месеца е изтекла едва една малка част. Изчакайте да опознаете по-добре Уили и Даренго и ако един от двамата наистина ви предложи брак, помислете много добре, преди да се обвързвате. Веднъж омъжена, вие ставата изцяло собственост на мъжа си и няма да имате никакви собствени права. Моля ви, не бива да мислите, че трябва прибързано да се задомявате, само заради наследството. По-късно може и да съжалявате. Помнете, че и най-почтените мъже понякога имат непочтени желания, когато става дума за жени. И не забравяйте нито за момент, че един от двамата ви кандидати е саботьорът от „Краят на дъгата“, а може би и убиеца на Форбс. Не бива да им се доверявате! Сърцето на жената обаче е глупаво и наивно и понякога не се вслушва в съветите на приятели и в собствената съвест. Много често това води до провал! Но ако в следващите месеци се влюбите в един от двамата, трябва да знаете, че това, което се случва между един мъж и една жена, може да бъде най-естественото и най-прекрасното на този свят, да, би трябват да бъде така! Няма защо да се страхувате от това или да се срамувате, макар и добрите сестри в манастира да са ви казвали противното. Но те не са невести на земните мъже, а на Исус Христос. Господ не е създал мъжете и жените само да се обичат, а и за да изпитват удоволствие един от друг. Имайте доверие в инстинктите си, Джослин! Трябва да сте сигурна, съвсем сигурна, че мъжът, когото изберете, наистина заслужава това, което вие ще му дарите!

Нел изведнъж прекъсна думите си, понеже усети, че засега не би могла да разкаже повече на младото момиче, без да го шокира.

— Това е всичко, което исках да ви посъветвам — каза тя малко по-късно. — Трябва само да допълня, че ми е съвсем ясно, че в сърцето ви не бих могла да заема мястото на майка ви, която изобщо не желая да заместя или да изтласкам, но искрено се надявам вие да виждате в мое лице винаги една приятелка, пък макар и само в памет на баща ви. Можете да се обърнете към мен и да разчитате на помощта ми винаги, когато ви се наложи!

— Благодаря ви, Нел — отвърна трогнатата Джослин и си помисли, че актрисата всъщност бе съвсем различна от това, което пишеше баща й в писмата си. Възможно ли беше, самата тя да бе разбрала погрешно думите и завещанието на татко си, поради собствената си несигурност и страховете си? Може ли да си е съставила лошо мнение за Нел, без да има причина за това? В такъв случай би трябвало да й се извини. Но как? Освен това не се чувствуваше много добре в компанията на актрисата и не искаше да й се довери, макар и да изглеждаше, че тя предполага от какъв род са тревогите й.

Какво ли си мисли за мен? — зачуди се Джослин и разбра, че страшно й се иска да се сприятели с Нел. Но как да й призная глупостта и безбожността си, без тя веднага да си помисли лошо за мен?

За да не скъса нежната нишка, която се простираше между тях, девойката предпочете да размисли най-напред насаме със себе си. Както често й бе казвала преподобната майка Мария, Господ никога не би стоварил прекалено тежък товар на плещите на своите чада.