Ребека Брандуейн
Краят на дъгата (15)

Глава четиринадесета

Излетът с Джослин не се увенча с голям успех — помисли Гришъм раздразнено. По дяволите Виктория! Защо не си седи у дома? Тя бе толкова красива и темпераментна, че горката, скромна и непретенциозна Джослин, която бе така сладко благонравна и досадно добродетелна, се бе почувствувала в нейно присъствие сигурно като неугледна нощна пеперуда и затова така изведнъж искаше да си иде в къщи. На Уили му идеше да удуши любовницата си; и ако се окаже, че тя наистина е провалила шансовете му пред младата жена, изкушението да го стори ще е действително много голямо. При тази представа той неволно се усмихна, понеже много добре знаеше, че никога не би направил нещо на Виктория. Макар че тя беше своенравна като котка, на него безкрайно му харесваше как мърка.

Лошото му настроение не се подобри изобщо, когато пристигайки с Джослин пред къщата на госпожица Хати, забелязаха черния жребец на Даренго, завързан за бялата дъсчена ограда. Уили веднага се начумери. Ама наистина! Съревнованието с Де Навар, започнало със злочестото завещание на Ред, в началото беше едно приятно занимание, но сега вече става досадно! Даренго се превръща в истинска напаст. Той да не би да си мисли сериозно, че има изобщо някакъв шанс да победи Уили в състезанието за ръката на Джослин? Май точно това цели! Стори му се безумно, не можеше да си представи, че Даренго би се задържал за дълго с една и съща жена, а камо ли да се обвърже завинаги с една монахиня! Защо тогава се мотае непрекъснато около момичето? Не му ли е ясно, че е нежелан и, че се опитва да провали сметките на Гришъм? Значи само иска да го ядосва и да го докара дотам, в края на краищата да го извика на дуел!

Но Уили никога не би направил такава глупава грешка. Много добре знаеше, че съперникът му е точен стрелец — от петнадесет метра улучваше дама спатия в очите. Ако е трезвен можеше да го стори и от повече от двадесет метра. Гришъм бе уверен, че Де Навар не би бил толкова глупав и арогантен да се яви пиян на дуел. Двубой значи няма да има! Не, ако Даренго иска да се отърве от Уили, трябва да измисли по-добър план, също така хитър, както този, който вече бе изпълнил — да убие Форбс и Ред. Нямаше да му е лесно, понеже Уили щеше да се пази! Нямаше да допусне другият да го изненада откъм гърба, както несъмнено бе успял с по-старите си съдружници. А да се ожени за Джослин и по този начин да получи дела й от златната мина — за това и дума да не става! Уили бе твърдо решен да не го допуска.

Докато размишляваше така, Гришъм забеляза, че Де Навар ги наблюдава през прозореца на дневната стая на госпожица Хати. Уили бавно се обърна към Джослин, която седеше до него на капрата и облегна небрежно ръката си зад гърба й, сякаш искаше да я прегърне.

— Съжалявам много, че денят не мина така весело, както и двамата бихме желали — рече той спокойно и хвана ръката й. — Признавам, че бях много ядосан от ходенето ви да „Краят на дъгата“, изложихте се на голяма опасност! Страхувам се, че си изкарах яда на вас и това беше не само грешка от моя страна, беше просто грубиянска постъпка! А и на всичкото отгоре и Виктория! Да, може би трябваше да бъда по-твърд и да й кажа ясно, че ни пречи. Не й е лесно след смъртта на Форбс, знам, и затова просто сърце не ми даде да я обидя. Надявам се, че ще ми простите и двете неща, мила Джослин.

— Разбира се, Уили!

Целият й яд отдавна се бе изпарил, а учтивостта и щедростта му я изпълваха с облекчение и благодарност. По всичко личеше, че кавгата им се бе разминала лесно, всичко бе забравено и простено! Приятелството им може би ще се превърне в любов. Колко бе изискан, добре възпитан и честен! Би се чувствувала много щастлива като негова съпруга. Гневът му, че бе пренебрегнала съвета му и бе разгледала „Краят на дъгата“ бе плод единствено на тревогата му за нея, а учтивите думи, които бе разменил с Виктория, показваха само, че той винаги се държи като джентълмен.

Когато той повдигна ръката й към устните си и я целуна бавно и спокойно и когато изведнъж я притегли в обятията си, за да я целуне по устата, Джослин не оказа никаква съпротива; искаше да отвърне на целувката му, за да разбере дали той е способен да събуди у нея същата невъздържана реакция както твърдите и лакоми устни на Даренго. Неочакваната целувка на Гришъм бе много умела, това вече можеше да оцени, без да го обвинява за миналото му, но се оказа плитка и безстрастна. По неприятен начин някак й напомни за целувките на Антоан — студена и почти пресметлива — и нямаше нищо общо с горещите и силни целувки на Де Навар. В първия момент девойката реши, че трябва да му е благодарна за това, но за голямо нейно учудване остана странно разочарована и неудовлетворена.

Уили от своя страна усети само задръжките й и липсващата реакция, въпреки че остана неприятно изненадан, тъй като тя се оказа не чак толкова неопитна, както той очакваше. Разбра, че не е първия мъж, който целува тези устни и предположи кой го е изпреварил. Даренго! Докато самият той се бе въздържал и чакал седмици наред и не се бе натрапвал с вниманието си, а се бе респектирал от факта, че тя е нещо като монахиня, при която не бива да се избързва, за да не се уплаши, Де Навар я бе придружил до „Краят на дъгата“ и там си бе грабнал каквото му се иска. Съвсем ясно беше!

Чудеше се, дали в мината не се бе случило и нещо повече. Не, сигурно не! Не можеше да си представи, че недостъпната и благоприлична Джослин се е отдала на Даренго, или пък че самият Де Навар е бил толкова долен, та да я изнасили. Но и само представата, че са се целували, бе достатъчна и го влуди. Това бе едно ново доказателство, че съдружникът му иска да го надхитри и да грабне не само момичето, но и дела на Ред от златната мина. Е, щом е така, — помисли си Уили яростно, — аз пак ще го избутам настрана. Когато ставаше дума за Виктория успях, сега за Джослин пак ще успея!

След тези разсъждения Гришъм прекрати ужасно незадоволителната целувка — Господи, какво кошмарно бъдеще! Принуден съм да се оженя за тази пасивна и добродетелна богомолка! — и реши следващият път така да прегърне девойката, че да й се наложи да моли отец Фланегън за опрощаване на греховете! В последния момент се сети, че Даренго ги наблюдава през прозореца и лицето му остана безизразно. След секунда помогна на Джослин да слезе, усмихна й се сладко-сладко като котарак пред купа сметана и отвори портичката на дъсчената ограда.

— Сбогувам се с вас сега… сладка ми Джослин, — обяви той. — Имам важна делова среща, която съвсем бях забравил, виждате ли как ми действувате? — Сивите му очи я погледнаха така, че тя срамежливо се изчерви от радост. — Затова засега довиждане, до следващия път. Сънувайте ме дотогава, обещавате ли?

— Аз… да, обещавам ви — отвърна момичето след кратко колебание. Обърна се към къщата и така притича по пътечката до верандата на госпожица Хати, сякаш крачетата й имаха крилца, беше забравила съвсем, че Даренго нетърпеливо я очаква в пансиона.

На вратата я посрещна Зеб, внукът на хазайката. Джослин забеляза тревожния му поглед и веднага се сети за коня на Даренго, който бе завързан отвън. Де Навар я чакаше в дневната.

— Почти цял час е вече тук, мисля дори, че е пиян. Никога до сега не съм виждал човек с такова лошо настроение. Предполагам, че от яд би могъл да плюе пирони и да пробие с тях стената на обор! — я предупреди Зеб. — На ваше място не бих влязъл в дневната. Ако желаете, бих опитал… бих опитал да го отпратя. Съмнявам се обаче, че ще има полза. Той изобщо не ме изслуша, когато му казах, че сте излязла с господин Гришъм и, че сигурно няма да си дойдете скоро.

— Не, всичко е наред, Зеб. — Джослин бе трогната от загрижеността на младежа и заради него не си позволи да покаже опасенията си. — Благодаря, но смятам, че ще е най-добре сама да се погрижа за господин Де Навар.

— Е, добре, госпожице Джослин, щом настоявате. Ще отида да разтребя столовата, за да съм наблизо, само в случай, че ви потрябвам…

Младата жена си пое дълбоко дъх, прекоси бавно антрето и неохотно отвори вратата на дневната. В същия момент я обгърна гъст дим от пура, от който тя едва не се задуши. Пристъпи енергично към прозореца, рязко го отвори и се обърна към Даренго, който се бе разположил в едно от креслата на госпожица Хати и държеше в едната си ръка пура, а в другата бутилка. Когато забеляза, че тя нервно го гледа с укор и нетърпение, той се наведе напред, изгаси пурата си и постави шишето на една масичка. След това стана и отиде с несигурна крачка и дрънчащи шпори до вратата, която Джослин бе оставила отворена, и я затръшна със силен трясък. Приближи се до момичето със стиснати юмруци, сякаш искаше сам да си попречи да му стори нещо.

— По дяволите, къде беше? — гласът му бе приглушен и толкова напрегнат, че тръпки я полазиха. — Нали се бяхме уговорили днес да отидем на пикник, а аз не понасям, когато ми връзват тенекия! А особено, ако става дума за Уили!

— Ако помислите малко, много добре ще си припомните, че изобщо не съм се съгласявала да излизам днес с вас! — девойката неволно потрепери от страх, но и от яд. Той застрашително се извисяваше над нея и тя имаше чувството, че е малка, беззащитна и лесно наранима. И въпреки това, инатът проблесна в зелените й очи и тя започна да го хока: — О, как смеете да идвате и да тормозите госпожица Хати и внука й Зеб, а и другите гости? Не разбирам, защо никой не е извикал шерифа да ви арестува!

— Защото никой нямаше достатъчно смелост, ето защо! А и ти нямаш! — отвърна Даренго троснато.

— Ей сега ще видим!

Момичето се запъти към вратата; беше си наумила да я отвори и да помоли Зеб да повика шерифа. Но още преди да стигне средата на стаята, Де Навар й препречи пътя, хвана я, придърпа я към себе си и задържа ръцете й здраво зад гърба, когато тя се опита да се откъсне от него.

— Има начини… много приятни начини, бих казал… човек да ти затвори устата, Джослин, — промърмори той, когато девойката отвори уста, за да извика за помощ. В същата секунда тя стисна устни; сърцето й се разтупа и дъхът й секна, защото разбра, че той иска да заглуши виковете й с целувки. — Забелязвам, че си ме разбрала — продължи Де Навар саркастично и така нахално я обходи с поглед, че тя изтръпна. Горкото момиче в този момент предпочиташе да е на луната, а не в стоманената му прегръдка, изцяло в неговата власт. — Умно дете. Знаех си, че ще бъдеш разумна, макар да си признавам, че ме обиди дълбоко да видя как даваш аванси на Уили след всичко, което се случи вчера между нас в „Краят на дъгата“. Ох, да, съвсем бях забравил, ти беше в безсъзнание, нали? А аз вчера не отговорих на въпроса ти, прав ли съм? Колко жалко, че все още не знаеш какво съм ти сторил!

Джослин пребледня, сякаш я беше ударил. О, значи наистина я е изнасилил! Направил го е! Иначе нямаше да е така самонадеян, този проклет тип! Главата й бръмчеше, усещаше, че всеки момент ще загуби съзнание. Не! Дотам не бива да се стига! Даренго веднъж вече бе доказал, че няма задръжки да се възползува от случая, сигурно не би се поколебал да го повтори! Главата й се отпусна на ръката му, тя затвори очи и се почувствува ужасно омърсена и засрамена при мисълта, че този мъж така добре я познаваше.

Когато видя пребледнялото й като платно лице, Де Навар за момент се засрами от нахалното си поведение. Но после се сети как тя току-що бе целувала Уили и сърцето му се превърна в камък.

— Хайде де, попитай ме пак, Джослин! Може би този път ще ти отговоря — прошепна той дрезгаво в ухото й. Дъхът му бе топъл и галеше възбуждащо кожата й. Тя потръпна от главата до петите. — Попитай ме за това, за което и двамата знаем, че не те оставя на мира, откакто се събуди от безсъзнанието си в стаичката до кухнята на „Краят на дъгата“.

— Не, не… не искам и да знам! — излъга Джослин и плачевно прехапа устни. — Не… не искам да говоря за това… — Ако беше истина не й оставаше нищо друго, освен да се омъжи за него.

— Не? — Демоничната му черна вежда бавно се повдигна, а чувствената му уста се разтегли в подигравателна усмивка. — Престани, сладурче! Както вчера вече ти казах, ще е по-добре да се откажеш от срамежливостта си пред мен. Изгаряш от желание да ме питаш. Мълчиш само от благоприличие и от страх. От една дама се очаква не само да не говори за такива неща, но дори и да не мисли за тях. И въпреки това, ти си си мислила за това, нали, Джоси? О, да! Не се мъчи да отричаш, аз знам по-добре! Дълго и усилено си мислила за моите целувки и несъмнено си се молила на колене за прошка, с броеницата в ръце, нали? Вярно ли е? — попита Даренго и силно я разтърси.

— Да… да — проплака тя срамежливо и избухна в сълзи.

— Защото целувките всъщност ти харесаха, нали? — продължи Де Навар безжалостно.

— Не, не, не е вярно…

— По дяволите! Не ме лъжи, Джоси! Никога не ме лъжи…! А и как само лъжеш. Знам го много добре, а и ти го знаеш. Да ти докажа ли? Мисля, че…

— О, не — изпъшка тя отчаяно и отбранително. Напрежението в дневната бе толкова голямо и зловещо, както далечните светкавици и гръмотевици, които предсказват за приближаваща се буря. — Не… — от гърлото й се изтръгна само безгласен стон, плод на безпомощността й.

— Е, питай ме тогава, сладурче! Питай ме дали съм те изнасилил, след като изпадна в безсъзнание в „Краят на дъгата“. Това е, което искаш да знаеш, нали? Нали? — Даренго отново я разтърси.

— Да, проклетнико, да! — изкрещя Джослин в лицето му. Вече не можеше да се въздържа, думите сами излизаха от устата й. Не й пречеше дори, че го ругае. — Направи ли го? За Бога, Даренго, направи ли го?

— Ама, Джоси, ти ме изненадваш — промърмори той бавно с медено сладък глас, в който същевременно се усещаше и бруталното жило на пчела. Гледаше я така присмехулно, че тя щеше да полудее. — Ти като дама би трябвало да знаеш по-добре от всеки друг, че след като един джентълмен е целувал една жена, той не тръгва да го разправя насам-натам.

Девойката шумно се пое дъх и нещо вътре в нея се пречупи, сякаш някой я бе ударил без предупреждение по главата. Пред очите й се образува червена пелена, главата й се разклати, сърцето й биеше така силно, че щеше да се пръсне в гърдите й. Кръвта бучеше в ушите й както никога досега.

В този момент тя загуби всякакъв контрол над себе си, като че ли я бе грабнал полудял демон. Вече нямаше власт над разума и тялото си. Имаше странното чувство, че се носи във въздуха и наблюдава шокирана и ужасена цялата сцена. Изведнъж тя изръмжа като бясно куче, изскубна ръцете си от силната хватка на мъжа и се приготви да скочи връз него, с пръсти сгънати като орлови нокти, сякаш искаше да изтръгне артерията от гърлото му.

Изпита дълбоко удовлетворение, когато ноктите й одраскаха бузата му и оставиха кървави следи. Ще излича тази подигравателна усмивчица от физиономията ти! — рече си тя. И тогава той безмилостно хвана китките й с една ръка и ги стисна на гърба й. С другата ръка повдигна брадичката й към лицето си и залепи устни върху нейните.

— Макар и да приличаш на ангел, querida^[1], — промърмори той задъхано и очите му заблестяха от слънцето, което се прокрадваше между завесите в стаята, — но… Por Dios^[2]!… Някъде в теб се е скрил Дявола и аз ще го извадя на бял свят, дори това да ме вкара в Ада или да ми довлече потоп!

И отново брутално я целуна.

Тя го мразеше, мразеше го от все сърце, страстно и енергично, но най-вече го мразеше, защото в момента, когато долепи устните си до нейните, дълбоко в нея се зароди чувството, че в действителност изобщо не го мрази. Не може да бъде, това е само един ужасен кошмар! — помисли си тя. И въпреки това знаеше, колкото и неприятно да й бе това прозрение и колкото и да се срамуваше, че никога не се е чувствувала по-будна и по-жива отколкото в прегръдките на Даренго. Всяка фибра на тялото й трепереше и го усещаше. Всички чувства и усещания, които той бе събудил у нея предния ден под земята, отново се обадиха, когато устата му я завладя — силно, диво и непреодолимо. Колкото и да се съпротивяваше срещу това и срещу Даренго, борбата бе безсмислена. И двамата знаеха, че тя няма нито сила, нито воля, нито сърце да му се противопостави, понеже в момента, в който устните му я пожелаха, съпротивата й рухна.

Атаката му бе така дива и безжалостна, сякаш бе бурно море, връхлитащо върху плаж от ситен пясък. Всичко, което бе в Джослин, всичко, което помнеше, се поддаде и бе отнесено от вълните, а стените на моминската й срамежливост и на придобитите от възпитанието й страхове, започнаха да се разчупват, преградите на нейната същност и границите на характера й се изграждаха наново. Грубите му и нетърпеливи ръце дръпнаха булото й и то се свлече бавно на земята, подобно на мъгла, раздухана от лек ветрец. Той извади фуркетите от дългите й червени плитки и косата й се изля като буен водопад върху гърба й. Де Навар потопи пръстите си в гривата и загреба от този поток, който златисто искреше под лъчите на слънцето. Той изви лицето й към себе си и езикът му разцепи устата й, потъна дълбоко в тази тъмна и влажна пещера, потърси… и намери. Устните на момичето омекнаха и силно се разтрепериха, поддадоха се на натиска и се отвориха, подобно на разцъфваща розова пъпка, от която струи сладък аромат. Езикът му запърха и я прободе като жилото на пчела, което се забива в кървавочервените листенца на устните й, завладя нейното езиче и започна да пие и да се наслаждава на упойващия нектар…

Даренго се замая от този вкус и аромат, това бе сякаш манна небесна и вино, дар на Небето, съблазняващ всичките му сетива. Не го беше заслужил, знаеше го много добре. Все пак дълбоко в себе си усещаше, въпреки всичките си съмнения, които не можеше да прогони, че това момиче олицетворява невинност, чистота и светлина. За разлика от него самия, който отдавна вече бе загубил тези качества. Зарадва се и страшно се учуди, че все пак на този свят има същества като Джослин. Не бе предполагал, че ще намери нещо като нея, дори и да имаше хиляда живота. Когато в „Краят на дъгата“ я видя с ореола на косата й, с ангелското й лице, бледо и прозрачно на светлината на фенера, той веднага бе усетил, че това е жената на неговите мечти, слязла от едно Небесно царство, за което от години вече бе загубил всякаква надежда. Страхът да я загуби го превърна във варварин; инстинктите му придадоха смелост. Ако й оставеше време за размисъл, тя щеше да си спомни за всичко научено в манастира — и всичко това би се насочило срещу него. Отдавна вече бе изпаднал в немилост и не си правеше никакви илюзии. Той бе просто един грешник, който се осмелява да пожелае една светица! Ако не беше толкова сериозно, би се засмял над тази ирония на съдбата.

Учуди се, че Ред е имал такава дъщеря. Ново доказателство за късмета на ирландеца, легендарен като приказното гърне злато на края на дъгата._ Колко добре, че открих истинското й Аз, когато бяхме в мината_ — помисли си Даренго. Джослин, ангел и вещица! Косата й погали пръстите му като коприна. Тих стон се изтръгна от гърлото й и го възпламени. При всяко вдишване нежните й гърди се притискаха до него. Устните му жадно се движеха по нейните и опитваха от предложения му плод — вкусът на маракуя и нар се разтопи в устата му. Той се наслаждаваше без задръжки и жадуваше за още. Джослин, ангел и вещица, течно злато и мед! Слънчевата светлина огряваше лицето й отстрани и го превръщаше в позлатена лилия, чиито цветове попиваха целувките му като капки роса. Зелените й очи бяха затворени, а гъстите маслиненочерни мигли се бяха разперили като нежни ветрила над бузите й. С поглед и уста Даренго я изпиваше и когато си пое дъх, тя го усети с чувствителната си кожа — издишването му бе един безкраен стон. Исус си има достатъчно невести! Той, Даренго де Навар, искаше тази!

Mas vale tener que desear. Да притежаваш е по-добре отколкото да желаеш!

Устните му я изгаряха, проблясваха като мълнии по плътта й, когато той прилепи жарката си уста до гърлото й, изтегли главата й назад, притисна я към себе си, обхвана я с мускулестите си бедра и ясно й показа колко силно я желае. Изобщо не криеше страстта си. Джослин се чувствуваше замаяна, сякаш бе изпила прекалено много вино, огъваше се в обятията му като парцалена кукла, а страстта, която мъжът събуди у нея и която се плъзна по тялото й като опиат, я направи ленива. Каква власт притежава той и какви магии прилага, за да извика тези чувства у нея? Девойката не знаеше. Междувременно й бе все едно. Няма смисъл да се бори, да го отблъсква, знаеше, че не може да го победи, а в едно скрито кътче на съзнанието си усети опасението, не изобщо не го и желае. Когато Даренго я целуваше и докосваше, сякаш я обземаше лудост, разумът й изключваше, светът се обръщаше с главата надолу, а всичко, за което знаеше, че е грешно, се превръщаше в нещо грандиозно, нещо неизбежно, добро и правилно.

Предателските й ръце отдавна вече сами се бяха сключили около врата му и сега усилиха натиска и го притеглиха към нея, докато устните и езикът му все още налагаха сладката си и опияняваща воля. Те я дразнеха и измъчваха и я караха да изгаря от желание. Джослин простена, когато ръката му се плъзна по-надолу и се долепи през грубия плат на одеждите до гърдата й. Сякаш лек електрически удар бе преминал през снагата й. Той грубо и настоятелно мачкаше плътта й. Изведнъж разпери пръсти и прокара дланта си бавно по настръхналото й зърно. Тази внезапна промяна грабна дъха й. Тя тихо извика и се олюля в ръцете му — една крехка върба, потръпнала под пленителната ласка на първобитен вятър. С въздишка устните й се разтвориха и езикът й се стрелна навън, за да задоволи жаждата си. Тя се замечта за някое тихо езерце, огряно от слънчеви лъчи… и най-сетне съвсем спря да мисли.

Беше й горещо като в мината и тя не виждаше и не чуваше нищо друго, освен Даренго. В нея съществуваше само копнеж, идещ от нощта на времето, събуден от този мъж. От слепоочията й се стичаше пот и напояваше косата й. Подобно на горяща свещ, която излъчва аромат, топлината на тялото й задуши лавандуловия парфюм и примеси женственото й ухание, което той жадно погълна. Там, докъдето двамата сега бяха стигнали, бе знойно лято. Пред тях се разстилаше Градината на любовта, окъпана от златните лъчи на слънцето на Едема. Де Навар зарови лицето си дълбоко в процепа между гърдите й и непрекъснато целуваше зърната им. После наведе глава все по-ниско по стройната й снага, докато накрая не падна на колене пред нея. Стори му се, че е коленичил на мека зелена трева, растяща на черна плодородна почва, а ръцете му я притеглиха още по-близо към себе си. Внушителната му близост и умелите му целувки и ласки отприщиха извора на мед между бедрата на младата жена и тази сладост я опари. Дълбоко в себе си тя изведнъж се почувствува така празна, че изпита непоносима болка. Инстинктивно й се прииска Даренго да я изпълни и да облекчи страданието й. Пръстите й се вплетоха в косата му, сякаш водеха собствен живот. Тя искаше… искаше…

И когато отчаяното й желание стана непреодолимо и осезаемо и за Де Навар, езикът му, подобен на малка пчеличка, кацна на мекия хълм в центъра на тялото й и леко го прободе. Само веднъж и то през плата на полите й. При това докосване през снагата й премина тръпка, от която девойката силно потрепери. Тя високо проплака и измъчено се разтресе, понеже колкото и невероятно сладко да беше това ужилване, толкова горчив бе и внезапният му край, по-болезнен и от най-страшната болка и безкрайно жесток, тъй като тя все още го искаше и изгаряше за него.

Във внезапно настъпилата тишина, нарушавана само от шумното дишане и на двамата, Даренго бавно повдигна глава. В замъглените му черни очи, с които той като омагьосан погледна Джослин, проблесна страстта. С ръце обгръщаше бедрата й, а собственото му тяло бе така напрегнато, сякаш бе лъв, който се готви за скок.

— Така ли се чувствуваше и когато Уили те целуваше? — От силното желание, гласът му бе станал дрезгав. Повече от всеки друг път се страхуваше да не я загуби.

Джослин бе така замаяна от случилото се, че известно време изобщо не можа да разбере думите му. И после изведнъж проумя грозното им значение. Значи Де Навар ги е наблюдавал през прозореца на дневната и сега се възползуваше от случая, само защото бе видял постъпката на Уили. Колко унизително и безцеремонно от негова страна! Нарочно я е мъчил и я бе повел към един сладък и досега непознат връх на страстта, а след това брутално я бе оставил на сухо, за да я накаже загдето го бе отблъснала, за да я накара да се разкае, че предпочита Уили! Иска да е сигурен, че тя ще разбере какво могат да й предложат двамата мъже…

Слепешката момичето посегна да удари Даренго; мразеше го и искаше да го нарани също така силно, както той бе успял да нарани нея самата. Всъщност не познаваше чувството да го ненавижда и да не се интересува от него, но срамът, мъката и ядът така я завладяха, че тя дори не се замисли за мотивите си. И въпреки, че той бе коленичил пред нея, атаката й бе безполезна. С лекота мъжът хвана китките й във въздуха, скочи с едно-единствено бързо и елегантно движение на крака и я задържа, когато тя изпадна в паника и поиска да се отскубне. Нямаше възможност, нямаше смисъл! Даренго безпощадно притегли тялото й до себе си и го хвана в железните скоби на ръцете си. Дланта му се зарови в косите й и издърпа главата й назад, като че ли искаше да предприеме нов щурм срещу сетивата й.

— Мразя те! — изсъска девойката и се опита да се измъкне от прегръдката му.

— Не вярвам, сладуранче мое! — Очите му и усмивката, която не достигна до тях, така й се подиграваха, че тя отново усети непреодолимото желание да издраска лицето му. Изобщо не знаеше, защо се държи така грубо и защо непременно иска да го нарани. Та нали по-рано смяташе да отдаде живота си на Църквата? А сега душата й бе завладяна от Сатаната!

— Отговори ми най-сетне, по дяволите! — разтърси я Даренго грубо и усмивката изчезна от лицето му. — Така ли се почувствува, когато Уили те целуваше?

Очите на момичето бълваха искри и то гордо повдигна глава. Упорито отказа да даде отговор на въпроса, беше й все едно дали ще я удари. Но в следващия момент той се засмя кратко и злорадо:

— Бедната ми, заблудена глупачка! Та не разбираш ли, че той изобщо не иска теб, а дела на баща ти от „Краят на дъгата“?

— А ти… ти Даренго, какво искаш? — отвърна тя на въпроса му с въпрос.

— Теб! — отвърна той грубо и добави нахално: — Но в съзнание!

Джослин пребледня, бученето в ушите й бе така ужасно, че тя отчаяно се замоли да не изпадне в несвяст.

— Лъжи! Най-безобразни лъжи! — извика тя ядосано и се разтрепери като трепетлика в ръцете му. — Ти си тоя, който иска да притежава дела на татко, а не Уили! И колкото и да ми загатваш непрекъснато, пак няма да ти повярвам, че… че наистина си… че…

— Че съм те изнасилил?

— Да.

— И защо не, Джоси? — присмя й се Даренго. — Смяташ ме за способен да убия баща ти. Защо тогава да се плаша от едно изнасилване?

Момичето си замълча. След малко Де Навар продължи:

— Уили не те обича и няма да те иска вече, ако разбере какво съм ти отнел, пък и макар това да би му дало дела на баща ти от златната мина. Прекалено е горд и взискателен!

Това хич не отговаряше на истината. Гришъм бе преспал с достатъчно проститутки и никога не бе обръщал внимание на девствеността, иначе не би могъл и да се влюби така във Виктория. Но Даренго знаеше, че Джослин няма представа за тези неща. Това бе единствената му надежда.

— Лъжеш се — настояваше тя и не искаше да признае онова, от което тайно най-много се страхуваше. — Дълбоко се лъжеш! Уили ще знае, че това, което си ми сторил, не е станало по моя вина и няма да ме обвинява за него. Той не е като теб. Той е всичко, което ти не си — изискан, добър и честен и…

— Така ли? — Сатанинската му черна вежда отново се повдигна цинично, а устните му се разтеглиха. Последва нов, по-суров удар, макар че мразеше камшика, който използуваше и ненавиждаше себе си, че го прави. — Затова ли дойде днес направо при теб, още затоплен от леглото на любовницата си?

Ако беше я ударил в действителност, нямаше да я заболи толкова силно. Цялото й тяло замръзна като ледена шушулка. Очите й се превърнаха в дълбоки езера, в които се оглеждаше болка и коленопреклонна молба. Тя с ужас го погледна.

— Не! Не е вярно! Не може да бъде! Лъжеш ме, както ме и лъжеш за всичко останало! Няма да те слушам повече! Разбра ли? Не искам да чуя нито дума повече!

За момент Даренго съжали като видя колко дълбоко я е наранил, но след това отново се сети за устните на съперника си, за ръцете и тялото му, с които най-напред се принасяше в жертва на олтара на Виктория, а после мърсеше Джослин. Без да му мигне окото той продължи:

— Виктория и той сигурно сега се заливат от смях…

— О, не! — проплака младата жена, въпреки че в същата секунда прозря грозната истина. Поне в това не я лъжеше.

Като в сън пред вътрешния й поглед се заниза всичко, което се бе случило преди няколко часа в заведението на Джон Бест — как присвояващо бе сложила красивата вдовица малката си бяла ръка на рамото на Гришъм, как бе отхвърлила назад кафявата си коса и го бе погледнала с пламтящи тъмни очи, как плътните й червени устни се бяха разтворили в загадъчна усмивка, как Уили не можеше да откъсне поглед от нея, как я бе погълнал с очите си, в които все още си личеше спомена за тяхната любовна игра. Трябва наистина да са умрели от смях, заради иронията на съдбата, принудила го да се занимава с някаква си монахиня. Виктория сигурно е твърдо убедена, че няма от какво да се страхува, Джослин за нея не представляваше съперница. Вдовицата я бе наблюдавала с коварните си кафяви очи и вероятно бе забелязала всичките недостатъци на младото момиче. При това болезнено прозрение Джослин отново се почувствува прекалено безпомощна и недодялана, за да се мери с други жени, усещаше, че мястото й не е тук. Да не забравите само интимната вечеря, на която ви каня в петък вечер в Телър Хауз, за да приемем Джослин както подобава в нашите редици! — бе казала Виктория, а устните й се бяха разтеглили в присмехулна усмивка, която сега болезнено намираше своето обяснение. Разбира се, че ще дойдем — бе отвърнал Уили, а усмивката му отговаряше на тази на вдовицата. Сигурно си е представял как води една монахиня на вечеря, на която домакиня е любовницата му, как я слага да седне на масата на любовницата си и как ухажва една монахиня, която струва теглото си в злато, а след това как ще спи с любовницата си и ще крои планове как да й угажда с парите от дела на баща й от „Краят на дъгата“. Сега чак Джослин разбра, защо целувката на Уили изобщо не я трогна и разпали. Както и Антоан преди това, Гришъм не изпитваше никакви чувства, просто нямаше какво да й даде. За него тя представляваше само начин да постигне целта си. Ако се оженеше за него, той вероятно би се развел, още щом напипа с алчните си пръсти наследството й. Без съмнение той е саботьора и убиеца от „Краят на дъгата“.

Да, сега вече можеше да го обвини в това, макар че преди не го вярваше. Сляпо и глупаво се бе доверила на добрите му обноски, които сега я отвращаваха, и за които го проклинаше. Даренго я бе нарекъл „бедна заблудена глупачка“ и тя наистина бе точно това. Смъртта на баща й беше разбила докрай целия й мироглед, сякаш татко й бе го взел в ръка и нарочно го бе хвърлил от високо, за да го разруши. И така всичкото зло, за което тя тайно се страхуваше, че е скрито някъде дълбоко в нея и само чака да излезе извън манастирските стени, се струпа отгоре й. Чувствуваше се така развълнувана, че вече не можеше да различи доброто от злото. Не знаеше на кого да вярва и към кого да се обърне, изглежда се бе лъгала жестоко във всички, може би дори и в Даренго.

В очите й проблеснаха сълзи, когато си помисли само каква бъркотия бе предизвикала. На нищо не беше способна и нищо не заслужаваше. Господ я е съдил и е решил, че е прекалено похотлива. Поради тази причина Той се бе отказал от нея, бе отхвърлил и я бе предоставил на Дявола!

— Не плачи, querida! — Сатаната разговаряше с нея, понеже грешно бе разбрал причината за сълзите й. Странно, гласът му бе учтив почти гальовен. — Не плачи! Уили не заслужава, никога не е заслужавал.

— Сега вече и аз го зная… О, предполагам, че пак се проявих като глупачка, като голяма глупачка — проплака девойката. — Не знам вече на кого да вярвам. В него имах доверие! Смятах го за джентълмен. Бях готова да се омъжа за него, за да почета паметта на татко и за да последвам завещанието и последната му воля.

— Значи Ред е означавал много за теб, така ли? — запита Даренго и изведнъж тялото му се стегна и се напрегна като вълк, който е по дирите на плячка. С нетърпение очакваше отговора й.

— Разбира се! Обичах го. От все сърце. — Сълзите й се стичаха като дъжд от оловносиво небе. — Той беше мой баща и след като почина мама, той бе единственото, което някога съм имала. Повярвай ми! О, Даренго! Какво ли не бих дала да можех да го видя още веднъж! Дори и сега, след толкова време, не мога… все още не мога да повярвам, че той наистина е мъртъв. Знам, че звучи странно, може би и налудничаво, но понякога имам невероятното чувство, че все още бди над мен и чака, за да види как ще реагирам на последното му желание. Знам много добре, че винаги се е стремил да прави това, което е смятал, че е най-доброто за мен, за което е вярват, че ще ми даде чувството на безопасност, което ще ме направи щастлива…

— Аз бих могъл да ти дам това чувство, querida. Аз бих те направил щастлива — гласът му бе приглушен и дрезгав, защото желанието отново се събуждаше у него и изместваше дразнещата тревога, че Джослин все пак е лъжкиня и измамница, съучастница на баща си.

— Откъде… откъде си толкова сигурен? — попита тя и леко потрепери, когато едната му ръка нежно и внимателно изтри сълзите от лицето й, преди устните му да докоснат нейните, които все още бяха подути и напукани от предишната му атака.

— Кажи ми, че ще бъдеш моя и ще ти покажа, Джоси!

— Това… това предложение за брак ли е, Даренго? — Девойката се измъчваше от подозрения и се обърка съвсем при тази представа. Страните й се зачервиха, сърцето й се разтупа по-бързо. Мисълта да се предаде в ръцете му завинаги я плашеше… но някъде дълбоко в нея се размърда тайното желание да познае и най-скритите дълбини на страстта, която той бе възпламенил. Толкова силно я се искаше, че цялата й същност се стремеше към това, да стане истинска жена. Да има дом. Съпруг. Деца.

— Предложение за брак ли? — Де Навар се разсмя и цялата му нежност изведнъж изчезна. От подозрението, надвило отново съзнанието му, очите му станаха твърди и проблясваха ядосано. — Ще ти се, нали? Но не, сладурче, не това исках да ти предложа. Не ти ли казах вече достатъчно ясно, че не съм мъж за женене?

Когато чу тези долни и подигравателни слова, Джослин бе обзета от такава паника и такъв гняв, че имаше чувството, че цялата й енергия за живот изтича от нея. Не можеше дъх да си поеме, очите й се разшириха като на животно, изпаднало в шок от уплах, а ноздрите й започнаха силно да треперят. Силните усещания я накараха да потръпне и тя отчаяно се опита да се отскубне от обятията му. И когато разбра, че не може да избяга, отвори широко уста, за да извика, да изкрещи целия си ужас и да го наругае, но още преди да е изрекла и дума, Даренго запечата устните й с целувки я накара да млъкне.

— Не, не викай! — изръмжа той през зъби и така брутално се впи в устата й, че й се зави свят и тя безпомощно се отпусна назад. — Няма да ти помогне, заричам ти се. А ако само искаш да ми кажеш колко дълбоко съм те обидил, пести си дъха! Откъдето и да погледна, ситуацията си остава безизходна, querida. Дори и да бях поискал ръката ти, ти пак щеше да си помислиш, че всъщност искам само да се добера до наследството си! Ето, виждаш ли колко са перверзни жените, а аз нямам намерение да ме правят на палячо! Така поне можеш да си сигурна, че искам тебе… наистина те искам и то много, каквото и да ми коства това. И ще те получа! — За момент той замлъкна, за да позволи на думите си да достигнат съзнанието й. След малко хапливо продължи: — Порасни най-сетне, Джоси! Това тук е истинския свят! Става дума за теб и мен срещу Уили и Виктория, освен ако ти не изпитваш изгарящото желание да станеш негова, а не моя метреса! — Дори само мисълта за това го подлуди и го направи жесток.

— А когато мине годината, която татко определи в завещанието си, а аз не съм се омъжила, Нел Тиерни ще си построи най-големия театър в целия щат Колорадо. И какво ще стане после? Какво ще стане тогава, Даренго? — извика девойката, която го ненавиждаше дори в момента, в който младото й тяло реагираше на настойчивите му устни и на обгръщащите я ръце.

— До тогава бих могъл да реша, но само ако аз го желая и ако ти все още ми харесваш, все пак да се оженя за теб — отвърна й той арогантно. — Но ако го сторя, то ще е по мое собствено желание, а не заради други причини! Дотогава никой няма да ме принуди да правя нещо насила и никой няма да ми вдига мизата, дори и ти, колкото и силно да те искам! — Устата му отново се залепи за устните й, разбърка мислите й, съкруши цялата й съпротива и направо я застави да се вкопчи пряко волята си в него, сякаш той бе единственото сигурно нещо в този нестабилен свят, който се клатушкаше и се въртеше така бързо в кръг, че й се зави свят. След малко мъжът повдигна глава. Дишаше на пресекулки, а очите му бяха станали непроницаеми, макар и около устните му да играеше доволна усмивчица. — Бъди моя, querida! Желаеш ме. Знаеш го много добре, и аз го знам. А и двамата сме убедени, че ти само отлагаш неизбежното, когато ме отбягваш.

— Не! — прошепна Джослин и силно се натъжи, защото се чувствуваше така безпомощна. Знаеше, че думите му отговарят на истината. — Мразя те! Мразя те!

Той пак се засмя, тихо и кратко. Девойката потръпна.

— Струва ми се, че дамата прекалено гневно протестира — подигра й се Де Навар. — Сладурче, аз не съм търпелив човек. Въпреки това съм готов да ти дам малко време, за да се примириш със съдбата си. Да речем… един месец. И ако и след това не можеш да решиш, ще видиш какво ще стане! Предупреждавам те, че ще предприема всяка крачка, която смятам за нужна, за да разнищя цялата тази история с „Краят на дъгата“ до край. Разбра ли? Схвана ли го? — Той грубо я разтърси.

— Да — промълви момичето, без само да знае какво казва. Сякаш през мъгла проумя, че е в опасност. Сега вече имаше само един възможен изход…

— Тогава отвикни да… — начена Даренго и очите му строго засвяткаха от желание и защото се забавляваше. Много добре видя как страхът се появи в погледа й. — … отвикни да се целуваш с Уили! Гарантирам ти, че в моите прегръдки ще изпиташ много по-голямо удоволствие. Би трябвало вече да ти е станало ясно, че не обичам да си правят шеги с мен, особено когато се отнася до неща, които… които ми принадлежат. Що е мое, си го задържам за себе си и никой няма да ми го вземе. Едно време Уили ми беше приятел. Затова не бих искал да го застрелвам. Ще простя днешната случка, но ти имай грижата тя никога да не се повтори! Няма да те деля с никой друг мъж, querida! Ясно ли ти е?

— Да — промърмори Джослин с разтуптяно сърце.

Около устните на Даренго играеше ядовита усмивчица, очите му бяха станали твърди и проницателни, а цялото му лице издаваше напрежението му. Беше съвсем ясно, че всяка негова дума е като заплаха. Девойката потрепери от страх.

Той я целуна още веднъж, този път дълго и страстно, а ръцете му отново легнаха върху гърдите й и сладострастно ги погалиха, сякаш тя вече му принадлежеше и имаше право на това.

— Помисли си само, какви прелестни удоволствия изпускаш, ако се забавиш много-много с решението си, Джоси! — захили се той, когато я пусна.

Мъжът с радост забеляза, че момичето срамежливо бе свело поглед, бледите му страни се бяха изчервили, а ръцете му трепереха и се заплитаха една в друга както малка птичка пърха с криле, щом попадне в мрежа. Задоволен, Де Навар си тръгна.