Ребека Брандуейн
Краят на дъгата (18)

Глава седемнадесета

Сентръл Сити, Колорадо, 1877 г.

Когато се събуди Джослин за най-голям свой ужас установи, че няма представа къде се намира. До нея лежеше Даренго и двамата, бяха чисто голи.

Тя не осъзна всичко наведнъж. Усети най-напред чукаща болка в главата, сякаш там се намираше водна помпа, която непрекъснато работеше. Устата й беше пресъхнала както в тунела на златната мина, а стомахът й така къркореше, като че ли всеки момент ще повърне. Очите й бавно се отвориха и полутъмната стая, осветена само от внезапна светкавица, се завъртя в лудешки танц. От това й прилоша още повече и девойката затвори очи, с надеждата, че ще й мине, ако остане да лежи неподвижно. Навън се чуваше тътенът на гръмотевиците в планината, а дъждът барабанеше по прозореца. Лека-полека момичето разбра, че има буря. Затова и небето бе така оловносиво, сякаш нощта още не бе си отишла.

След като известно време се бе борила с неразположението, Джослин отново се сети за светкавицата и осъзна, че не се намира в стаята си в къщата на госпожица Хати. Изведнъж широко отвори очи и се опита да стане; движението я накара леко да простене, виеше й се свят. Не можа да се надигне, защото някаква огромна тежест я притискаше към леглото. Когато бавно обърна болящата си глава видя, че това е Даренго. За момент се усъмни, че изобщо не се е събудила, а сънува ужасен кошмар. Но постепенно разбра, че това не е сън. Тя и Де Навар, който все още спеше, лежаха заедно в чуждо легло, единият му крак се бе прехвърлил връз нейния, ръката му я прегръщаше, а дланта му притискаше гърдите й. И двамата бяха голи, както майка ги е родила.

В първия момент искаше да извика, но някакъв инстинкт й подсказа да помисли, преди да действува прибързано. Наистина ли искаше някой да дотича в стаята и да я спипа на местопрестъплението? Сърцето й биеше лудо и тя с всички сили се опита да се съсредоточи. Къде се намира? Все още в Телър Хауз? По звуците, долитащи отвън, това бе много вероятно, но също така би могло да бъде и стаята на Даренго в кръчмата „При мама Лоуд“. Не, нищо не показваше, че тази стая се обитава непрекъснато. Значи е в хотела! Какво се е случило миналата нощ? Не си спомняше нищо след вечерята, само, че се бе вкопчила в ръката на Де Навар, за да не падне, когато минаваха през фоайето. Света Богородице! Напила се е от шампанското и коняка! И после доброволно ли се е качила с Даренго в тази стая? Не, не, не е възможно! Той насила я е довлякъл тук и най-подло се е възползувал от случая — за кой ли път?!

Искаше й се да го убие! Не се съмняваше какво ще направи той щом се събуди и установи, че тя лежи гола до него в леглото. Прекалено ясно усещаше ръката му върху бюста си. Безуспешно се опита да се измъкне, а само го разбуди с движението си. Инстинктивно той се вкопчи по-силно в нея, а тя извика и понечи да избяга. Даренго веднага се пробуди и я задържа, ръмжейки някакво проклятие на испански. След като се боричкаха няколко минути, той я притисна по гръб, махна разпиляната й грива от лицето и чак тогава видя кой лежи под него.

— Джослин! — въздъхна той шумно. Остана да лежи и бавно, с размътено съзнание се заоглежда. Видя хотелската стая и нейната и собствената си голота, както и уплашеното й лице. Най-сетне разбра ситуацията и си спомни какво бе чул през нощта. Очите му придобиха твърд, скептичен и убийствен израз, когато му стана ясно, че тя само е изиграла изпадането си в несвяст. Знаела е съвсем точно какво ще последва и дори го е чакала! Ах, как хитро ме е примамила в клопката! — си помисли той разярен, а парещата болка в главата, която му пречеше да мисли трезво, хич не допринесе за подобряване на настроението му.

— Какво по волите става тук? — изръмжа той отново, макар че въпреки замаяността си предусещаше със сигурност точния отговор.

— Не… не знам — запелтечи момичето объркано; гласът му бе само едно шептене. Страхуваше се от мъжа и в тъмнината той му се стори още по-сатанински от обикновено. Имаше вид, сякаш всеки момент ще го удуши.

— А, така ли? — изсъска Даренго, който вече съвсем се бе свестил и затова ставаше все по-ядосан. Джослин не отговори и той тихо изруга. При следващите му думи тя потрепери. — Ах ти, лъжливо същество! Зад ангелското ти личице се крие истински дявол! Да не би да си си помислила, че така ще ме принудиш да се оженя за теб? Като вкараш и двама ни в компрометираща ситуация, че да не ми остане нищо друго, освен да постъпя „като джентълмен“ и да те заведа пред олтара? Така ли е? — Той грубо разтърси девойката и продължи: — Отговори ми, проклета мръснице — или Господ да ми е на помощ, ще извия гадното ти вратленце, курво такава! Jesus! Как може да ти хрумне, че ще ми пука, ако репутацията ти е провалена? Все ми е тая, разбра ли? Загубила си баса, сладурче! Разбрах ти играта, но за да ме измамиш, ти трябват по-добри карти! Само с блъф тази работа не става!

Гневът му се засилваше все повече и повече, а главоболието стана почти непоносимо. Изпълнените, му с омраза думи бълваха от устата му като от извор — неконтролирани и не по същество.

— Sangre de Cristo! Като си помисля само, че те мислех някога за невинна и чиста… дори и след първата целувка, която ми показа, че не си чак толкова неопитна, както се предполага за една монахиня. Дори и когато знаех, че си се измъквала от манастира, за да се срещаш с любовник. А не бяха ли и повече от един? — изсъска Даренго злобно и пак я разтърси. Лицето му съвсем потъмня от яд, а очите му пламтяха. — Dios! Трябва да съм бил луд или кръгъл глупак, че да се хвана на триковете ти! Но въпреки всичките си съмнения не можех наистина да повярвам, че си толкова опитна актриса, такава хитра уличница! Е, сега вече го знам със сигурност! Ти си просто една курва, мадам! — присмя й се той. — Продаваш се за злато. Колко жалко, че си избрала погрешна жертва. Аз лягам с проститутки, si, цялата ми кръчма е пълна с тях, но и на сън не съм се замислял да се женя за такава жена! Както вече ти казах, не съм мъж за женене!

— Моля — промълви Джослин, съвсем объркана от злостната му тирада от обиди. Та нали той я бе довел тук през нощта! — Не… не разбирам нито дума от това, което казваш. Наистина! Ако това е… клопка, то ти си я поставил и после насила си ме взел, за да ти стана любовница! Защото много добре знаеш, че сега, след смъртта на баща ми, нямам на кого да се опра в този живот! — Сълзи бликнаха в очите й. — Знаеш го, нали? Ти си толкова безсърдечен и подъл, безсъвестен мошеник! Каквото и да твърдиш, аз бях девствена, а ти въпреки това ме изнасили. И то вече два пъти! Нищо не помня, но не си правя илюзии за случилото се през тази нощ. Все пак ти в златната мина доказа, че ти е все едно, дали съм будна или в безсъзнание, когато ме взимаш. Ако съм станала курва, Даренго, то е защото ти ме направи такава! Но каквото и да ми сториш, аз никога няма да бъда твоя и ти няма да си играеш с мен както ти се прище! Край! Не мога повече!

— Наистина великолепна реч, сладурано! — отговори Де Навар подигравателно и се втренчи в нея. — А и тези крокодилски сълзи… — присмя й се той, когато тя потръпна при допира на палеца му, с който изтри сълзите по черните кръгове под очите й — … са толкова убедителни! За малко да ти, повярвам. Наистина е жалко, че вече знам истината. Лош късмет, а, малка глупачке? Действително ли смяташ, че няма да се досетя, че си сложила нещо в чашата ми? Какво беше? Лауданум? Може би в коняка? Не, не си прави труда да отричаш, само ще си хабиш дъха. Бедната ми Джослин! Като си помисля как се провалиха мизерните ти интриги се надявам, че не си платила прекалено много, за да ме довлекат в тази стая. Какъв ненужен разход! Ако си искала да спиш с мен, трябваше просто да си кажеш. Нямаше да ти струва нито цент. Аз дори щях да платя хотелската стая. Но от друга страна, аз пак забравям, че не си искала само мен, а и на всичкото отгоре и брачна халка. Колко жалко за теб, че изобщо не отговарям на желанията ти! Наистина, много мразя да разочаровам… една дама и то в много отношения; тъй като нито ти, нито аз си спомняме нещо, предполагам, че изминалата нощ не е била особено удовлетворителна. — Циничната усмивка, която й отпрати, не стигна съвсем до очите му, те останаха да святкат като тлеещи въглени, докато той нахално и пренебрежително я гледаше.

През тялото на Джослин премина ледена тръпка, когато усети мъжествеността му да се притиска към нея. Чу, че навън бурята се усилва, дъждът биеше по прозореца, а гръмотевиците отекваха в планината. Смръщеното и демонично лице на мъжа до нея, осветено от време на време от някоя светкавица, бе така зловещо, че тя се отдръпна.

— Поне сега мога да ти доставя удоволствието, от което си се лишила нощес, querida, — продължи той все така ядосан. Гласът му звучеше застрашително — и същевременно така обещаващо, че тя изтръпна. — Ти си една много привлекателна жена, каквото и да си сторила. И тъй като и двамата сега вече знаем как стоят нещата, не съществува причина да се отказваме от това, което и двамата силно желаем един от друг, нали? Ако ми харесаш, може би ще се смиля и ще те направя своя метреса, макар че си вече един доста опетнен ангел. — Жалното й проплакване бе веднага заглушено от ръката, която Даренго сложи на устата й. — Моля те, сладурано — продължи той нахално — да запазиш възмутените си крясъци за друг път. Предупреждавам те: Този номер на горчиво обидена девица вече ми лази по нервите. Измамих те, когато твърдях, че съм те любил тогава в мината, това бе просто една хитрост, за да те държа на страна от Уили. Каквото и да говорят зад гърба ми, аз наистина не съм чак толкова подъл, че да изнасиля теб или която и да е друга жена, още по-малко една монахиня, една девица… Поне така си мислех тогава. Несигурността ти ми се стори наивна и невинна. Сега вече ми е ясно, разбира се, че ти и при най-добра воля не би могла да кажеш дали съм спал тогава с теб, защото си загубила честта си още преди аз да те докосна. Защо иначе снощи с такава готовност си се съблякла чисто гола и си легнала с мен в това легло? Сигурно, защото вече нямаш какво да загубиш, но затова пък можеш всичко да спечелиш — поне така си смятала. Може би от мен няма да получиш това, за което си се надявала, querida, но въпреки това не вярвам, че ще останеш недоволна от онова, което доброволно ти давам.

След тези думи устните му така завладяха устата й, сякаш бурята, която бушуваше навън бе освободила нещо варварско и страшно в душата му. Той я целува дълго и страстно и заглуши тихите й стенания. В яда и обзелото го желание, не искаше и да чуе какво тя се опитваше да му каже. Джослин се съпротивяваше с всички сили, но без успех. Той държеше китките й над главата й, а с краката си я притискаше неподвижно към леглото. Не можеше да избяга. Девойката диво се въртеше, но това сякаш засилваше решителността му. Искаше да я накаже и да я притежава. Безжалостно я затисна с цялата си тежест докато не й остана въздух и тя трябваше да лежи обездвижена и отпаднала под него. В това време езикът му разтвори със сила опърничавите й устни и разкри сладките тайни на устата й. Тя се чувстваше съвсем безсилна, едва дишаше и беше замаяна. Обзе я страх, примесен с неразгадаема възбуда, сякаш стоеше на висок планински връх, изложена на властта на силна буря.

Беше шокирана от лъжата му, че я е изнасилил в златната мина. Значи все още е девствена. Знаеше, че всеки момент действително ще е загубена, а след всичко, което той й каза, това й се стори още по-горчиво. Най-напред я бе излъгал, а сега превръща лъжата в истина. Горещите й сълзи бяха от срам, че реагира дори и сега, че вълнението и похотта, събудени от него, изведнъж и с неочаквана сила пламнаха отново при неговото докосване. Беше й отвратително и непоносимо, но Джослин не можеше да се бори срещу чувствата си, които Даренго предизвикваше, както и не можеше да се противопоставя на самия него и на силата му. Не разбираше как той има такава власт над нея; знаеше само, че е така и че нищо не може да направи. Нито срещу него, нито срещу самата себе си.

Молеше се всичко да свърши колкото се може по-бързо, но за най-голямо отчаяние, Де Навар сякаш изобщо не бързаше. Целуваше я бавно и внимателно, като че ли имаше цял живот пред себе си. Джослин се опита да извърне глава и да го заговори, но той не допусна нито едното, нито другото. Пръстите му се заровиха в косата й и хванаха здраво главата й, а устните му брутално я накараха да замълчи, докато накрая, тя пряко волята си жарко отвърна на целувките му и се предаде на неизбежната съдба. Знаеше, че той е много по-силен. Като развихрила се буря, която раздухва безпомощния дъжд, така и всичките й задръжки се разпръснаха от този вятър, тя вече не бе в състояние да мисли трезво. Сърцето й биеше по-силно от капките по прозореца, а кръвта, бушуваща в ушите й заглушаваше дори и гръмотевиците, които разцепваха небето. Тя се остави на чувствата, събудени от него и усети, че бурята я грабва и я отнася там, където не бе нито Рай, нито Ад, а нещо от двете по малко, някакъв праисторически пъкъл, черен и тъмен, разкъсван от ярки светкавици и пламъци.

Даренго си бе съставил вече мнение за нея — намираше я привлекателна. Устата му, езикът и ръцете му бяха Божието наказание и той я накара да се покае за всичко, което смяташе, че е прегрешение срещу него. Караше я да стене и да се вие, докато тя съвсем ясно и дори болезнено усещаше с голата си кожа силното му тяло. През целия си живот Джослин не бе виждала гол мъж, нито пък се бе показвала необлечена пред мъж. Беше шокирана и същевременно омаяна, жарта му я изгаряше като смъртоносна треска. И двамата плуваха в пот, сякаш дъждът отвън се изливаше върху телата им, които блестяха в полумрака — едното тъмно, а другото бледо, и двете влажни и хлъзгави. Усещаше члена му като заплаха, подобна на буреносни облаци, които предвещават за разтърсващи гръмотевици и мълнии.

Влажната й коса се бе разпръснала като червена пръст по възглавницата. Ухаеше на лавандула. Даренго вдиша дълбоко този аромат, когато устните му се плъзнаха като горещ полъх по бузата й към слепоочието и към косата. Зарови лицето си там и Джослин усети дъха и езика му в ухото си. Ръката му запушваше устата й, за да не вика, а в това време той й шепнеше думи, което я накараха разтревожено да потръпне, но и които я изпълваха с непознато чувство на желание.

— Искам те, Джоси! Още от момента, когато в мината видях косата ти да се разпилява и да се вее около тялото ти като горящ ореол! Искам те! Тогава приличаше на ангел, на вещица, с тези наклонени зелени очи и с тази уста като алена розова пъпка. Разбрах още в този миг, че някога ще те притежавам, каквото и да става; и скоро… съвсем скоро… ще те взема, сладка моя, и ще разбереш какво означава аз да лежа до теб в леглото, а не тези момченца, с които си се срещала, когато си бягала от манастира. Те са нямали понятие от amor, не са знаели как да се държат с теб! Аз те познавам, Джоси! Познавам те до мозъка на ангелските ти кости, до дъното на душата ти на вещица! В моите прегръдки ще разбереш какво значи да си жена, да си моя жена! — Гласът му бе станал съвсем тих и дрезгав. — Въпреки всички лъжи и съмнения изправили се между нас, ние и двамата го искаме, още от самото начало! И след като аз съм те притежавал изцяло, никой друг мъж не ще те докосне вече. Ще бъдеш моя, само моя… единствено моя… и аз ще мога да правя с теб каквото си пожелая, когато го пожелая и както го пожелая, а ти, querida, дори ще ме молиш за това, кълна ти се!

Настоятелните му устни отново се долепиха до нейните и заглушиха всеки протест, който тя би могла да има, всяко излишно обяснение. Но младата жена бе престанала да оказва съпротива, защото бе разбрала, че това, което предстоеше е неизбежно, че нещо черно и примитивно в самата нея действително го искаше. Желаеше Даренго, още от самото начало го бе желала! Наистина му принадлежеше. Инстинктът й го подсказа, когато ръцете му властно се допряха до гърдите й, дланите му ги обхванаха и погалиха чувствено зърната, докато те се изправиха, наелектризирани като въздуха пред буря. При всяко докосване я пронизваха мълнии, нагорещени до бяло и с остри ръбове, изгаряха я, докато на края самите й кости се стопиха. Джослин доброволно се притисна към него, изви снагата си и не искаше вече да избяга, а се стремеше към сливането с този мъж, който я държеше в обятията си и който така бе развълнувал чувствата й, предизвикваше у нея такъв екстаз, че тя не виждаше нищо друго, усещаше, че е пленена на някое диво и тъмно място, разпалена от хаотичните и необуздани елементи, които отнасяха в дивия си бяс всичко, което тя се опитваше да им противопостави.

Дългата й бакъреночервена коса приличаше на планински храсталак, в който вееше невидим вятър. Разпиляваше я и когато Даренго плъзна устните си по белия й врат, косата обгърна телата им. Джослин го прегърна и заплете пръстите си във влажните му черни коси. Така го поглъщаше целувките му, сякаш бе пресъхнала почва, която се нуждае от него за съществуването си. Той изсмукваше цялата й сила и след това й я връщаше, за да покълне и разцъфне. Де Навар се наведе над девойката и силно я притисна към себе си, а устните му оставиха огнена диря в браздата между гърдите й. Поникналата му брада драскаше нежната й кожа, езикът му попиваше потта, която се стичаше като планински поток между възвишенията на бюста й. Устните и езикът му се бяха превърнали в утринна мараня, обвила двата върха. Джослин трепереше и стенеше и се притисна силно към мъжа, в нея се надигаше някакво непознато чувство, което я плашеше и привличаше едновременно, взимаше и дъха, и замъгляваше разума й.

Бяха стигнали до една точка, където вече нямаше предпазливост. Даренго бе сигурен, че няма нужда да бъде деликатен; тя бе толкова неопитна, та не знаеше, че дори той би бил нежен с нея, ако опиянението не бе обхванало и двамата с такава сила. Тя имаше чувството, че ако не се държи за него ще бъде загубена, отнесена и разкъсана от месоядното същество с острите нокти, което държеше и двамата в лапите си.

Джослин простена, когато Даренго изведнъж широко разтвори плътно прибраните й бедра и я докосна там, където никой мъж не я бе докосвал до сега — едно бързо движение, подобно на първи капки дъжд, предвещаващи нещо повече. Обзе я паника, тя извика и започна пак да се дърпа, юмруците й слепешката го удряха, а ноктите й раздраха лицето и гърдите му до кръв. Де Навар изруга и й хвана китките, извивайки ги зад гърба й. За да се освободи тя изпъна таза си нагоре, сякаш го подканяше към нещо, което той с готовност би сторил. Устните му грубо погълнах жалния й стон, плод на страх, срам и необяснимо предвкусване на радост, когато ръката му отново намери пътя към тъмния и таен извор на нейното желание. Тя като че ли се разтвори от само себе си и изохка като ранено животно. Въртеше се безпомощно под него, празна и куха, окрилена от мъчителната мечта да бъде изпълнена до край. И тогава пръстите му така бавно, бавно, че даже й се искаше да умре, си проправиха път в нея. Дъхът й спря, когато той също така бавно ги оттегли, но само за да ги плъзне отново навътре. Езикът му в устата й наподобяваше сладката агония на движенията на ръката, а палецът му се стрелна по пъпката на желанието, докато страстта й стана по-силна дори и от бурята навън.

Тя изви снагата си към него, искаща, но не знаеща какво. Усещаше само, че го желаеше, имаше нужда от нещо… което не й се даваше. Изпусна дълга и плачевна въздишка, когато пръстите му изведнъж я напуснаха и я изоставиха с жестоко незадоволено желание. Разочарована, тя отвори очи и видя Даренго надвесен над себе си. В призрачната светлина на утрото загорялото му тяло и мрачните му черти го правеха да прилича на същество от праисторическите легенди — получовек, полуживотно. На лицето му бе изписана неописуема страст, черните му очи бяха като на граблива птица и светеха в знак на триумфална победа, а пълните му устни се разтягаха в загатната усмивка. Джослин потръпна, когато срещна погледа му и разбра, че той не я отблъсва, а че това е затишието пред буря.

— Моля те… о, моля… — приплака девойката, едно измъчено стенание, противоречив апел или да я пусне от обятията си, или да я доведе до върха. Но и двамата знаеха отлично, че е възможно само едното от двете.

При тези думи Даренго изпъшка и простена, извика името й и бурята се развихри в момента, в който той непоколебимо проникна в нея. Сякаш светкавици я разкъсаха, раздробиха я на малки парченца. Пронизваща и изгаряща болка оповести преодоляването на последната преграда, пълната му победа. Тя стенеше и викаше от болка при неговите движения и когато той усети разкъсването на нежното съпротивление, което не очакваше и за което не беше подготвен, уплашен и обхванат от внезапно съжаление отвори широко очи. В тази секунда разбра, че не е бил прав, че напразно я е обвинявал и тихо изруга.

— Nombre de Dios!^[1]

Тялото му изведнъж се стегна и той опита да се оттегли, но беше вече късно. Бе се прицелил добре и бе проникнал дълбоко, белята бе станала. Джослин е погубена! Сълзи се стичаха по бузите й, в слабините й се разля тъпа болка, усещаше как той я изпълва и пулсира в нея. До този момент тя не знаеше какво всъщност да очаква, никога не си представяше това тотално завземане, това разтягане и преобразуване на едното, за да приеме другото. Сега Даренго нежно изтриваше сълзите й с целувки, галеше успокоително косата й, докато лежеше върху нея и й даваше възможност да го усети в себе си.

— Тихо, querida — прошепна й Де Навар в ухото и силно я прегърна. — Тихо. Нараних те, знам. Но болката ще отмине и след това ще изпитваш само удоволствие, обещавам ти!

Лъжа — помисли си Джослин отпаднало, лъжа, както всичко останало, просто мехлем за неизлечимата й рана. Но този път думите му съдържаха една истина, която я заля с вълни на щастие, когато той отново се раздвижи в нея — буйно като надигаща се буря. Тя безпощадно отнесе и двамата и завинаги ги обедини в едно неразделно цяло, разпали страстите им до краен предел. Даренго влизаше и излизаше все по-бързо и по-мощно в нея, а силните му ръце я вдигнаха нагоре, за да усети тя всеки един от смелите му и прекрасни тласъци; бе притиснал главата си до нейното рамо и тя почувствува с кожата си горещия му дъх. Пропитите с пот чаршафи носеха аромата на тяхната любов, остър и сладък, а адската болка, която я прониза в началото, отстъпваше при всяко негово движение пред неизразимо удоволствие. Трескаво и с жар девойката прегръщаше Де Навар, обви го със снагата си, пое го до край, хвана се здраво за раменете му, а ноктите й раздраха гърба му, когато започна да се приближава стремително към непознатата точка, която трябваше да достигне или да умре! Презглава се спусна с мъжа по тъмната и стръмна пътека, водеща от равнината към най-високите върхове, където неземното небе вреше и кипеше над телата им и се разпадна изведнъж, без никакво предупреждение, на хиляди парченца, вихрено и във всички цветове на дъгата и толкова сияйно, че очите я заболяха — един светъл пламък, който запали и двамата, докато на края от тях остана само пепел. С един последен мощен порив на вятъра, с който издиша последната си сила, бурята най-сетне утихна.

В последвалата тишина Даренго пое момичето в обятията си. Действителността грубо измести страстта му, в ръцете му Джослин горчиво плачеше. Какво бе сторила?

Бе спала с него, бе му се отдала — на мъж, за когото не е омъжена, пияница, комарджия, мошеник, може би и дори убиец на баща й. Прозрението я изплаши и отврати. Чувствуваше се виновна и се засрами за това, което Де Навар бе събудил у нея. Как можеше така лесно да я завладее? Бе си взел това, което искаше — кръвта на девицата, опръскала треперещите й бели бедра. Като се видя тя потръпна и изведнъж й стана студено. Даренго забеляза погледа й и усети тръпката, която премина по гърба й, затова безмълвно я зави с одеялото, преди да се отлепи от нея и да стане от леглото. Бе потресен като нея. Нервно прекара треперещи пръсти през влажната си и несресана коса. Нуждаеше се непременно от една пура и една текила. Разумът му трескаво работеше. Огледа хотелската стая. Дрехите им бяха разхвърляни по пода, сякаш през нощта са ги свалили от телата си, изгарящи от страст. Сега вече знаеше, че не е било така. Вдигна ги, пребърка джобовете си и извади пура и кибрит и после остави всичко на един стол. Парите, които имаше в себе си, бяха изчезнали — още едно доказателство, че не Джослин го е въвлякла в тази клопка.

Може да е ловджийка, но всяка причинена от нея рана бе един честен и точен изстрел, а не резултат на внимателно премислена измама — това му стана вече ясно. Защо иначе го няма още свидетелят на обезчестяването й? Къде е Ред с двуцевката да оплаква яростно съдбата на дъщеря си и да иска удовлетворение за неправдата? Ако е още жив и е следил щерка си, трябваше вече да е тук, дори и ако не тя е раздала тази колода подло подправени карти! И Уили не би имал полза от тази долна игра. Даренго драсна клечка кибрит и запали пурата си. Пушеше замислено. От кристалната гарафа поставена върху сребърен поднос си наля чаша уиски и недоверчиво го помириса, преди да отпие първата глътка. След това взе един пепелник, върна се при леглото и седна пак до момичето.

— Разкажи ми пак, querida, какво помниш от снощи! — помоли я той спокойно.

Тя избърса очи с едно крайче на чаршафа и му заразказва, и докато той я слушаше, лицето му така застрашително се превърна в маска, че тя се обърка и на края съвсем замлъкна.

— Сладуранче, обвиненията ти срещу мен са също така безпочвени, както и моите към теб — отвърна Даренго след малко. — Признавам си открито, че не всички качества, с които се хваля, са много добри, но не съм чак такъв грубиянин, за какъвто ме смяташ. Пак ти повтарям, не съм те изнасилвал в „Краят на дъгата“; не съм те и довеждал в тази хотелска стая и не съм се възползувал по най-долен начин от безсъзнанието ти… не и против волята ти.

Последните му думи тежко и многозначително отекнаха в тишината, докато във въздуха все още витаеше ароматът на любовния им акт. И двамата знаеха с каква готовност го бе приела тя и колко силно го желаеше. А и сега още го искаше! Въпреки това си помисли най-сериозно, че сигурно щеше да се съпротивява по-яростно и нямаше да му се отдаде, ако не бе убедена, че и без това вече не е девствена. Нали смяташе, че той я е притежавал вече два пъти?

— Но нали… нали ми каза, че тогава… в мината… си ме взел…

— Бъди справедлива, querida, макар да не зная, защо би трябвало да бъдеш, по дяволите! Та нали и аз не бях справедлив с теб? — Той кратко и грубо се изсмя на тази иронична забележка, понеже знаеше какви съмнения гризяха душата му — че тя в действителност не е невинна, а една хитра сирена, която го бе омагьосала да я пожелае. Сега, при очевидната й мъка той се засрами. Девойката бе опитала да му обясни, че не тя го е вкарала в тази клопка, в която и двамата бяха попаднали. Защо не я беше изслушал? Не си представяше по този начин нещата между тях, но независимо от това, как се бе стигнало дотам, той не съжаляваше, че сега тя вече му принадлежи. След тези размишления той продължи: — Помисли само съвсем трезво, казвал ли съм ти ясно и право в лицето, че наистина съм те взел? Не. Загатнах го само, за да те държа настрана от Уили. Но ти всъщност вярваше в това, в което искаше да вярваш. Джоси, ти си беше решила, че съм те изнасилил и че съм убил баща ти. Не съм извършил нито едното, нито другото! За първото ти току-що сама се убеди, а за второто ти давам думата си!

В този миг, когато в тялото й се разливаше все още горчиво-сладката топлина на любовната им игра и когато се бе сгушила гола до него, Джослин от все сърце си пожела да може да му повярва, но съмненията останаха и се приближаваха към съзнанието й като коварна отровна змия. Уили се оказа лъжец и мошеник, но когато й каза, че не е убил баща й, думите му звучаха съвсем искрено. Ако не е бил Гришъм, оставаше единствено Даренго. Само той може да е убиецът, други заподозрени няма. Девойката обаче затвори очи пред действителността, която бе непоносима. Даренго бе в кръвта й, бе проникнал до мозъка на костите и до дъното на душата й. След като собственият й свят се бе срутил, той оставаше единствената й опора. Какво ще стане сега с нея? Нямаше към кого друг да се обърне, бе останала с малко пари и единственото й убежище бе „Краят на дъгата“, а той и него щеше да й отнеме. Ако иска да остане жива, нямаше друг изход, освен да му стане любовница.

При тази представа тя потръпна; той бе един звяр, а точно мрачното, дивото и недодяланото у него я привличаха. В манастира я бяха учили да въздържа нагоните си и никога да не ги пуска на свобода. Сега вече бе загубила Божията благодат и един-единствен мимолетен миг на изгаряща страст бе превърнал всичко, което бе научила през целия си живот, в купчинка прах. Не си правеше илюзии и знаеше много добре какво ще поиска Даренго, ако се съгласи да стане негова. Ще има безброй безкрайни дни като този и още по-дълги нощи, в които тя ще лежи в обятията му, докато тялото му настойчиво се движи върху нея, измъчва я и я омайва…

Де Навар грижовно и безмълвно я притисна до себе си. Постави чашата на нощното шкафче, изгаси пурата и изсуши с целувки сълзите й. След известно време страстта и желанието отново се събудиха в жилите му и устните му пак завладяха треперещата й уста, в която езикът му проникна дълбоко. Жаждата му за тази жена го изгаряше и вече не съществуваше причина, защо да не я задоволи.

— Не — промълви тя до устата му. — Моля те, недей… Боли ме…

— При първия път винаги боли, нали ти казах вече? Но след това ти изпита удоволствие в прегръдките ми, querida, и пак ще го изпиташ… още безброй пъти — промърмори той приглушено и легна върху нея. С тежестта си я притисна към дюшека и решително долепи голото си тяло до снагата й, покри я, плъзна се връз нея и я накара да почувствува истината на думите му. А навън дъждът заплющя с нова сила…