Ребека Брандуейн
Краят на дъгата (13)

Глава дванадесета

Джослин бе така объркана, че нямаше сили дори повърхностно да определи хаотичните си усещания. Освен това се чувствуваше ужасно виновна заради начина, по който откликна на целувките и ласките на Даренго. Дори сега, само споменът за случилото се между тях в „Краят на дъгата“ бе достатъчен, за да събуди у нея отново срам. Ужасяваше се при мисълта, че вече не е достатъчно чиста, за да положи и последния обет. Сякаш бе най-долна уличница, отдала се с готовност и безсрамно на всеки един от двамата мъже, които я бяха целували в живота й. А на всичкото отгоре и двамата бяха грешници от най-лош тип!

След като Даренго я накара да се облича пред него, той бе казал, че след случката в мината и след лекия топлинен удар тя, която не беше свикнала да язди, няма да е в състояние да се довери на магаричката си. Въпреки силните й протести, той настоя да оставят Засафрас в „Краят на дъгата“ и тя да седне пред него на черния му жребец Diabolo. Така щеше да я отведе до дома. Дори и сега тръпки я побиваха при спомена за силните му ръце, с които през цялото време я бе прегърнал, за да я държи по скалистата пътека, която се извиваше от мината до Сентръл Сити. И ако трябваше да бъде честна, се налагаше да си признае, че в близост до Даренго не бе треперила само от страх, а и защото все още усещаше онова свръхмощно нещо, което в мината я бе грабнало, бе я хвърлило в сатанинските му диви лапи и я бе изпълнило със страстно желание. Почувствува се така облекчена да пристигне в къщи, в пансиона на госпожица Хати, че щом Даренго я свали от коня, изтича бързо през вратичката на бялата дъсчена ограда, сякаш искаше завинаги да се отърве от него.

Но за неин ужас, той решително я следваше и дори избърза напред, за да отвори входната врата и да я придружи в къщата. Щом като влязоха в антрето, Джослин гневно се обърна и искаше да му каже да изчезне най-сетне. Но още преди да е изрекла и една дума, Зеб открехна вратата на кухнята, показа главата си навън и срамежливо й се ухили. Тя му отвърна с най-лъчезарната си усмивка, за да ядоса Даренго и внукът на госпожица Хати се изчерви от радост.

Я виж ти, този малък глупак наистина е влюбен в нея! — помисли си Де Навар ядовито и се запита, какво ли, по дяволите, става под покрива на старата дама. Може би се е лъгал, Джослин не се е измъквала от манастира, за да се среща с мъж. Може би Зеб Мънроу бе този, който от известно време имаше право да я целува — и то под носа на нищо неподозиращите Уили и Даренго! Тази идея така го влуди, че трябваше с всички сили да се стегне, за да не напердаши още в момента станалия червен като рак младеж, който гледаше Джослин с възхищение.

— Здравейте, госпожице Джослин, — поздрави Зеб и дори се осмели да хвърли един самонадеян поглед на Даренго, в който вложи цялата си завист и омраза. — Предполагах, че сте вие. Как премина излетът? Баба ми каза, че сте отишла на езда до „Краят на дъгата“. Ако знаех, че искате да видите златната мина на баща си, щях на драго сърце да ви закарам с колата. Е… да… — запелтечи момчето като видя как едно мускулче на брадата на Даренго потрепва съмнително. Изведнъж смелостта му го напусна. — Да… всъщност исках да ви кажа, че писмото, което очаквахте, пристигна днес докато ви нямаше — каза Зеб и посочи един плик, облегнат на скрина и адресиран до Джослин.

Девойката от пръв поглед позна, че писмото е от преподобната майка Мария и тихичко извика. Грабна плика, сякаш се е сбъднато най-съкровеното й желание, притисна го до гърдите си и бързо изтича в дневната, за да го отвори. Ядоса я, че Даренго упорито остана. Той се отпусна в едно кресло до нея и си запали пура, без да пита за разрешение. Нали му бе дала ясно да разбере, че иска да остане сама? И когато Джослин го погледна с нескрит укор и набърчи чело, той само подигравателно се ухили и свали ботушите си с шпорите от масичката за чай на госпожица Хати.

— Не се притеснявай от мен, Джоси — подхвърли той небрежно и издуха кълбо дим. — Прочети си спокойно най-напред писмото, аз мога да чакам. Според това, което каза обожателят ти, този глупав младеж, съдържанието сигурно е много важно за теб.

Тя му хвърли убийствен поглед:

— Зеб Мънроу не е мой обожател. Той е приятел, нищо повече от добър приятел, това е!

— Много ме радва да чуя това, заради него и заради теб — изрече Де Навар провлачено, но Джослин долови острия му тон и погледа, който й хвърли, сякаш му принадлежи и като че ли не понася тя дори и да погледне друг мъж.

При тази мисъл я полазиха тръпки, тъй като щом той смята, че може да разполага с нея, това със сигурност означаваше, че наистина е отнел девствеността й. Не! Не искаше да го повярва, просто не смееше. Прекалено страшно беше!

Момичето реши да не му обръща внимание и бързо разкъса плика, разгъна гъсто изписаните страници и зачете. Остана така поразена, че прочете писмото два пъти. После поседя известно време безмълвна, понеже не можеше да повярва това, което й пишеше игуменката. Преподобната майка Мария не я съветваше да се върне в Бостън и да положи последния обет, а сериозно я караше да размисли, дали не може да спази условията, които баща й бе поставил в завещанието си. Тоест да се омъжи за Уили или Даренго.

Ако нито един от двамата не ти се струва приемлив, Джослин, пишеше преподобната майка, то тогава трябва да се вслушаш в Бога и в собствената си съвест и да сториш това, което сметнеш за най-разумно. Имам обаче да ти съобщя неприятни новини и трябва да ти ги кажа, защото те могат да повлияят на решението ти и по този начин да определят цялото ти бъдеще. Както знаеш, нашият манастир е беден, а сестра Тоареза ми каза, че обедняваме все повече и повече. Изчерпах всички възможности, които ми бяха на разположение, молих за финансова помощ, но за съжаление на този свят има толкова много нуждаещи се, че можем да разчитаме на съвсем малко пари.

Не бих те товарила с нашата мъка, тъй като и ти си имаш достатъчно тревоги, но нещата при нас са толкова зле, че се опасявам, да не би да се наложи манастирът да затвори портите си още преди да е изтекла годината. В такъв случай, мила Джослин, ти ще трябва да се обърнеш към отец Фланегън в Сентръл Сити, ако все още искаш да станеш монахиня. Ако най-големите ми страхове се окажат верни, за теб ще е невъзможно да се върнеш в Бостън. Добрите сестри и аз скоро ще се разпръснем във всички посоки, макар и още да не зная къде ще идем и какво ще стане с нас. Доверявам нашето бъдеще на Господа и на Светата Църква.

В писмото имаше и още, но което направи най-силно впечатление на младата жена бе това, че сигурното й убежище вече го няма. Дори само мисълта за това място и бе давало спокойствие и увереност в този напрегнат и обърнат с главата надолу свят, в който тя се озова. Обзе я страшна паника. Почувствува се в опасност, като въжеиграчка, забелязала току-що, че другият край на въжето се е протрил, а освен това за най-голям ужас вижда, че и спасителната мрежа отдавна вече се е скъсала. Господ е знаел, че не е призвана и сега я наказва за кощунството й. Как се бе осмелила да се надява, че изобщо някога ще стане примирена монахиня? Та това си бе чисто лицемерие! Това прозрение, последвало бързо-бързо многото други, съвсем отчая девойката и й отне куража. Никога не се бе чувствувала така злощастна, паднала толкова ниско. Целият й живот, протекъл досега съвсем подреден, изведнъж се бе обърнал наопаки.

— Какво има, Джослин, какво се е случило? — заинтересува се Даренго с остър глас, понеже бе забелязал пребледнялото й лице и скованата й стойка. И когато тя не отговори, взе писмото от ръката й, която го пусна без съпротива, и го прочете.

— Смятам, че това не са много весели новини, но въпреки това не виждам, защо да трябва да седиш така и да изглеждаш, сякаш някой е строшил шише с уиски в главата ти! В края на краищата, сигурно ти е било ясно, че не можеш да вземеш наследството си и същевременно да се върнеш в манастира. Не ми разправяй, че наистина си искала да положиш и последния обет, тъй като вярвам, че след днешния ден и двамата знаем, че желанието ти не е било сериозно! — За момент той млъкна и после допълни: — Да не би пък си искала да се сдобиеш с няколко горещи спомена, които да те топлят след време в студеното ти монашеско легло?

— Мълчете! — изсъска Джослин, изтръгната от тъжните си мисли. — Мълчете, безсъвестен тип такъв! Как смеете да говорите така с мен? Какво знаете вие? Нищо! А за мен пък още по-малко!

— Знам само, че не ти е писано да носиш тези одежди и това було, сладуранче мое. Като светски мъж съм готов да се обзаложа за последния си долар, че аз не бях първия, който те е целувал! Или искаш да твърдиш все още, че примамливата ти уста не е правила нищо друго, освен да шепне молитвите на броеницата ти? — Той неприятно се засмя като я видя да се изчервява. — По дяволите, Джослин, ти не си първата млада жена, която не се е примирила със строгите норми на манастирския живот, а се съмнявам, че ще бъдеш и последната. И след като и двамата знаем каква порочна измамница си…

— Това е лъжа! — извика тя разгорещено. — Може би е вярно, че исках да стана монахиня по… по най-нечисти причини, но това все още не означава, че не съм девица… — гласът и заглъхна в стенание. Какво ли бе сторил Даренго в тунела?

— А, така ли, сладурче? — присмя й се Де Навар, който четеше мислите й. В очите му се виждаше странен блясък. — Твоят уважаван любовник може би се е държал като джентълмен и не се е възползувал докрай от прелестите ти, но вярваш ли наистина, че същото може да се твърди и за „безсъвестен тип“ като мен?

Последвалата тишина бе страшна и ужасно двусмислена.

— Не… не сте го сторил, нали? — прошепна Джослин ужасена.

Безцеремонният му отговор бе като плесница през лицето:

— Попитай ме утре пак. Може би тогава ще ти отговоря. А дотогава, senorita, ще те оставя да се чудиш колко са рисковани измамите! — С тази последна хаплива забележка Даренго я напусна.

О, Господи! — помисли си Джослин и тихо простена, като ранено малко животинче. Не бива да му се доверявам! Няма значение какво е направил, никога повече не бива да имам нещо общо с него. Ако… ако утре дойде пак, трябва строго да му покажа вратата и решително да му забраня да ме посещава повече, а ако го срещна някъде съвсем демонстративно ще го отбягвам…

Но после се сети за силния му характер, който си личеше и по формата на брадичката му, и разбра, че няма да е хич лесно да го отпрати. Ако помоли госпожица Хати утре да го изпъди още с пристигането му, той вероятно ще влезе насила в къщата. Нали съвсем явно се бе заканил и на горкия Зеб? И то само, защото предполагаше, че младежът я ухажва. Джослин бе така разстроена, че си представяше една след друга всякакви ужасни сцени, докато накрая се убеди, че никой в пансиона не е в безопасност пред Даренго де Навар, най-малкото самата тя. Но какво можеше да стори?

Ами, ако наистина я е изнасилил…? Сега Джослин си представи всички последствия, пораждащи се от това ужасно деяние. Не ставаше дума само за срама, за самия акт или за собствената й готовност, с която го бе подтикнала да го стори, на всичкото отгоре той я бе направил неприемлива за всеки друг мъж… за Уили например. Как би могла да се омъжи за него, като знаеше, че вече не е девствена, омърсена от Даренго? Ако Гришъм разбереше, че тя хитро е скроила сватбата им и го е излъгала, сигурно веднага би се развел, особено при специалните отношения между двамата мъже. И после какво ще стане с нея? Паднала жена, заплетена в скандали, прокудена, всички й се подиграват, без средства и съвсем сама на този свят! Какъв ужас! Девойката се разтрепери при тази страшна перспектива. Господи, Боже мой! А не беше и изключено, Даренго да й е направил дете!

Нямаше как, трябваше да разбере, дали я е обезчестил, понеже ако това се окажеше истина, единственият й изход бе да се надява и да се моли, че той ще се ожени за нея и по този начин ще я превърне в почтена жена. Но как да се предаде завинаги в ръцете му, да му принадлежи и да стане безусловно негова? Та това беше просто немислимо! Но ако Де Навар не я вземе за съпруга? Какво ще стане тогава? Нямаше представа. Той просто трябва да се ожени за нея! Дори и наследството не й се струваше прекалено висока цена. Тръпки я полазиха, когато изведнъж осъзна, че Даренго вероятно нарочно за това я е обладал. Нали това искаше още от самото начало? Значи той е убиецът на баща й и саботьорът от „Краят на дъгата“.