Нора Робъртс
Частни скандали (28)

Глава 27

Джеф стоеше в контролната кабинка над студиото и хапеше устни от вълнение. След малко щеше да започне записа на първото шоу на Диана след смъртта на Анджела.

— Трета камера, дайте Ди. Включвай. В по-широк план. Трета, дай Ди отблизо. Музика. Силни аплодисменти. Пускай на запис.

Всички в кабинката се поздравиха. Те видяха от кабинката, че зрителите станаха на крака и възторжено посрещнаха Диана.

— Снимайте — нареди Джеф. И на него му се искаше да ликува, че Диана се е върнала. — Снимайте зрителите.

Тя седеше долу на фона на новата обстановка — мебели в ярки цветове и редица чемшири — и приемаше вълната от аплодисменти. Диана знаеше, че те са израз на подкрепа и радост, че се е върнала. Очите й се напълниха със сълзи и тя не си направи труда да ги прикрие. Дори не помисли за това.

— Благодаря. — Въздъхна, потрепервайки.

— Наистина е чудесно, че отново съм сред вас. Аз… — Гласът й постепенно заглъхна, докато разглеждаше насъбралото се множество. Видя познати лица. Колеги от новините, от другите предавания. Лицето й засия от удоволствие.

— Наистина се радвам да ви видя. Преди да започнем със самото шоу, бих искала да ви благодаря за писмата и телефонните обаждания през изтеклата седмица. Вашата подкрепа помогна на мен и на колегите от шоуто да преживеем тези тежки дни.

Това беше единственото загатване за миналото.

— А сега, искам да ви представя една жена, която ни донесе много часове на приятни вълнения. Тя е очарователна. Прелестна. С талант, неповторим като очите й. Според списание „Нюзуик“ Кейт Лоуел може „да възпламени екрана с едно мигване и с лъчезарната си усмивка“. Тя доказа оценката на публиката и на критиката, като се задържа цели две години на първо място на екрана и спечели „Оскар“ за ролята на героичната и незабравима Тес от „Измама“. Дами и господа, Кейт Лоуел.

Аплодисментите гръмнаха отново. Влезе Кейт — самоуверена, свежа, истинска звезда. Ала когато Диана пое ръката й, тя беше студена и трепереше. Диана я прегърна нарочно.

— Не прави нищо, за което не си готова — прошепна тя в ухото й. — Няма да те карам да правиш разкрития.

Кейт се поколеба за миг.

— О, боже. Колко се радвам, че си тук, Ди. Да седнем, а? Краката ми треперят.

Шоуто нямаше да бъде лесно. През първите десет минути Диана поведе лек разговор за Холивуд, забавляваше умело публиката. Реши, че Кейт се е отказала да направи изявление.

— Обичам да играя силни жени, жени с характер.

Кейт кръстоса хубавите си дълги крака. Чу се шумолене на коприна.

— И изглежда наистина има написани повече сценарии за силни жени, които не са само странични наблюдатели, а вярват в ценности, за които са готови да се борят. Признателна съм, че имах възможност да играя такива роли, защото самата аз невинаги съм се борила за онова, което съм искала.

— Значи чувстваш, че можеш да го направиш сега, чрез работата си?

— Говоря за много от ролите, които съм играла. Особено Тес. Защото тя е жена, която рискува и пожертва всичко заради детето си. Странно, но аз съм огледален образ на Тес. А огледалните образи са коренно противоположни. Аз пожертвах детето си, възможността да бъда с него, когато го дадох за осиновяване преди десет години.

— По дяволите! — възкликна Джеф и отвори широко очи.

Публиката се вцепени и смълча.

— По дяволите — повтори той. — Втора камера, дайте Кейт. Господи!

Джеф прехапа устни. Вгледа се в лицето на Диана, и разбра, че тя е знаела предварително. Той въздъхна дълбоко и се успокои.

— Нежеланата бременност при всички обстоятелства е нещо ужасно.

Диана искаше зрителите да запомнят това.

— На колко години беше тогава?

— На седемнайсет. Както знаеш, Ди, семейството ми проявява разбиране. Тъкмо бях започнала кариерата си на манекен и мислех, че светът е в краката ми. И тогава разбрах, че съм бременна.

— А бащата? Искаш ли да говориш за него?

— Той беше едно хубаво мило момче, което се изплаши не по-малко от мен. Той ми беше първият — усмихна се Кейт, като си го спомни. — Аз бях негова. Бяхме запленени един от друг, от чувствата си. Когато му казах, и двамата се вцепенихме. Бяхме в Лос Анджелис, на плажа. Седяхме и гледахме прибоя. Той ми предложи да се оженим.

— Някои хора вероятно мислят, че това е отговорът. А ти?

— Това не беше решение нито за мен, нито за него или за детето — продължи Кейт, като използва цялото си умение, за да говори спокойно. — Спомняш ли си как разговаряхме какви ще станем, когато пораснем?

— Да — отговори Диана и хвана ръката на Кейт. — Ти изобщо не се колебаеше.

— Винаги съм искала да стана актриса. Тогава бях постигнала известен успех като манекен и смятах да покоря Холивуд на всяка цена. А бях бременна.

— Помисли ли за аборт? Обсъди ли какви са възможностите с бащата, или с родителите си?

— Да. Колкото и трудно да им беше, Дий, родителите ми проявиха голяма отзивчивост. Аз бях наранила чувствата им, разочаровах ги. Разбрах това, едва когато пораснах. Но те не се поколебаха. Не мога да ти обясня защо взех такова решение. То беше чисто емоционално, но твърдата подкрепа на родителите ми помогна да го взема. Реших да родя бебето и да го дам за осиновяване. Не знаех колко трудно ще ми бъде.

— Знаеш ли кой е осиновил детето?

— Не.

Кейт избърса една сълза.

— Не, не исках да знам. Сключих сделка. Щях да дам детето на хора, които ще го обичат и ще се грижат за него. То вече нямаше да бъде мое, а тяхно. Сега сигурно е на десет, почти единайсет години.

С плувнали в сълзи очи тя погледна в обектива.

— Надявам се, че дъщеря ми е щастлива. Че не ме мрази.

— Това се е случило на хиляди жени. Изборът, който те са направили, е техен, колкото и да е труден. Мисля, че една от причините да играеш толкова успешно ролите на възхитителни, достижими жени, е, че си преживяла най-трудното изпитание, на което би могла да бъде подложена една жена.

— Когато играх Тес, си мислех дали всичко щеше да бъде по-различно, ако бях постъпила другояче. Никога няма да разбера.

— Съжаляваш ли за решението си?

— От една страна, винаги ще съжалявам, че не мога да бъда майка на детето си. Но след толкова много години осъзнах, че решението ми е било правилно. За всички.

— Ще бъдем отново с вас след минута — каза Диана пред камерата, после се обърна към Кейт. — Добре ли си?

— Не много. Не мислех, че ще бъде толкова трудно.

Тя пое дълбоко въздух два пъти и задържа погледа си върху Диана. Не се обърна към зрителите.

— Сега ще ме засипят с безмилостни въпроси. Пък и пресата ще гръмне утре.

— Ще го преживееш.

— Да, Ди — каза Кейт и се наведе напред, за да стисне ръката й. — Фактът, че го направих тук, с теб, означава много за мен. В продължение на няколко минути сякаш бяхме само двете и си говорехме както едно време.

— В такъв случай може би вече ще се обаждаш.

— Да, непременно. Знаеш ли, докато говорех, разбрах защо мразя Анджела толкова много. По-рано мислех, че е защото използваше мен. Но всъщност е било, защото използваше детето ми. Това откритие много ми помогна.

 

 

— Страхотно шоу.

Фран сложи ръце на кръста си, когато Диана влезе в гримьорната.

— Ти знаеше, нали? Веднага разбрах. Защо не ми каза, по дяволите? На мен — твоя продуцент и най-добра приятелка.

— Защото не бях сигурна дали тя ще издържи — отговори Диана.

Раменете я боляха от напрежението през последния час. Тя ги раздвижи и се приближи до осветеното огледало, за да махне грима си. Фран се начумери. Диана я разбираше, очаквала бе реакцията й. Точно както предполагаше, че сензацията ще се забрави бързо.

— Пък и чувствах, че няма да е справедливо да говоря за това, преди тя да го направи. Кажи ми каква беше реакцията на зрителите, Фран.

— След като отмина първоначалното стъписване ли? Бих казала, че около шейсет и пет процента бяха на нейна страна, вероятно десетина процента не успяха да преодолеят шока, а останалите двайсет и пет процента бяха възмутени, че идолът им е сгрешил.

— И аз така го изчислих. Не е зле.

Диана намаза лицето си с почистващ крем.

— Кейт ще се оправи. А ти какво мислиш по въпроса?

След миг театрално мълчание Фран въздъхна дълбоко и размаха ръце.

— На нейна страна съм, сто процента. Сигурно й е било адски трудно. Горкото хлапе. Господи, Ди, какво я накара да говори пред хората?

— Всичко е свързано с Анджела — започна Диана и й разказа цялата история.

— Изнудване.

Заинтригувана и обезпокоена, Фран тихо подсвирна.

— Знаех, че Анджела е мръсница, но никога не съм предполагала, че ще падне толкова ниско. Предполагам, че списъкът на заподозрените се увеличава.

Тя отвори широко очи.

— Мислиш ли, че Кейт…

— О, не.

Диана бе разсъждавала върху тази вероятност — задълбочено, логично и безпристрастно, доколкото можеше.

— Дори и да мисля, че Кейт е убила Анджела — в което не вярвам — тя няма абсолютно никаква причина, да убива Маршал. Тя дори не го познаваше.

— Да, така е. Как ми се иска ченгетата да пипнат онзи лунатик и да го тикнат на топло. Ужасно се притеснявам, че ти пак започна да получаваш бележки.

Фран се приближи до Диана и започна да разтрива схванатите й рамене.

— Поне ще си почивам спокойно, като знам, че Фин няма да напуска града, докато всичко това не свърши.

— Откъде знаеш?

— Ами…

Фран се усети и бързо погледна часовника си.

— Господи, защо седя тук и бърборя, като имам сто неща…

— Фран!

Диана се изправи и застана пред нея.

— Откъде знаеш, че Фин няма да напуска града, докато всичко това не свърши? Аз знам, че той трябва да замине за Рим веднага след Коледа.

— О, сигурно съм объркала нещо.

— Как не.

— По дяволите, Ди, не придобивай това войнствено изражение.

— Откъде знаеш?

— Ами, той ми каза.

Фран вдигна отчаяно ръце.

— Трябваше да си затварям голямата уста, че той е отложил снимките в Рим и всичко останало извън Чикаго.

— Разбирам.

Диана наведе глава и махна късче памук от копринената си пола.

— Не, не разбираш, защото не искаш. Наистина ли очакваш той да прелети щастливо над океана след всичко, което става тук? За бога, той те обича.

— Знам. И аз имам малко работа — каза Диана и излезе ядосана навън.

Фран изруга тихо, вдигна слушалката и се обади на Фин. Ако по невнимание бе предизвикала война, най-малкото, което можеше да направи, беше да го предупреди да се въоръжи.

 

 

В кабинета си над студиото за новините Фин остави слушалката и погледна намръщен Барлоу Джеймс.

— Подготви се за пристигането на Диана.

— Чудесно.

Доволен, Барлоу се облегна назад и протегна яките си ръце.

— Ще решим този въпрос веднъж завинаги.

— Той е решен, Барлоу. Няма да се отдалечавам на повече от един час път оттук, докато полицията не арестува злосторника.

— Фин, разбирам, че си загрижен за Диана. И аз се тревожа за нея. Но ти пренебрегваш шоуто. Реагираш необмислено…

— Нима? — попита хладно Фин. — А аз мислех, че приемам двете убийства и тормоза над жена ми толкова спокойно.

Иронията му не разколеба Барлоу.

— Исках да кажа, че тя може да си осигури денонощна охрана. От професионалисти. Жена с финансово положение като нейното може да си позволи най-доброто. Не искам да подценявам мъжествеността ти, Фин, но ти си репортер, а не телохранител. Пък и колкото и да си опитен, ти не си детектив. Остави полицията да си върши работата, а ние нашата. Ти имаш задължения към шоуто и към хората, които работят с теб. Към телевизионния канал, към спомоществователите. Подписал си договор, Фин. Длъжен си да пътуваш винаги, когато има важно събитие. Сам се съгласи на тези условия. Ти настоя за тях, по дяволите.

— Тогава ме дай под съд — призова го Фин с блеснали в очакване очи.

Вратата се отвори с трясък и той вдигна глава.

Тя стоеше на прага с елегантния си копринен костюм, искрящи очи и вирната нагоре брадичка. Всяка нейна стъпка представляваше предизвикателство. Диана се приближи до бюрото на Фин и удари с длани по него.

— Това няма да стане.

Фин нямаше защо да се преструва, че не разбира за какво става дума.

— Ти нямаш думата, Диана. Решението е мое.

— Ти дори нямаше да ми кажеш. Само щеше да намериш някакво неубедително извинение, че пътуването се отлага. Щеше да ме излъжеш.

Фин си помисли, че дори би убил заради нея, но само сви рамене.

— Този разговор е излишен.

Фин се облегна назад и сключи пръсти. Макар да беше облечен с пуловер и джинси, личеше, че е звезда.

— Как мина шоуто?

— Престани — каза Диана, обърна се и посочи с пръст Барлоу. — Ти можеш да му заповядаш да замине, нали?

— Мислех, че мога — отговори Джеймс и вдигна ръце, после ги спусна. — Пристигнах от Ню Йорк с надеждата да го вразумя. Но не успях.

Той въздъхна и стана.

— Ще бъда в студиото за новините през следващия час и нещо. Ако успееш да постигнеш нещо повече от мен, обади ми се.

Фин изчака, докато вратата се затвори.

— Няма да постигнеш нищо, Диана, затова по-добре се примири.

— Искам да пътуваш — каза тя, като произнасяше отчетливо всяка дума. — Не искам в живота ни да има вмешателство. За мен това е много важно.

— А за мен ти си най-важното.

— Тогава го направи заради мен.

Фин взе един молив, повъртя го в пръстите си, сетне го счупи точно на две.

— Не.

— Може да рискуваш кариерата си.

Фин наклони глава на една страна, сякаш се замисли върху това. Трапчинките му й намигнаха.

— Не мисля така.

Той беше твърд, непоклатим и несломим като гранит.

— Може да свалят шоуто ти от ефир.

Да изхвърлят бебето заедно с водата за къпане? Макар че не се чувстваше особено спокоен, Фин се облегна назад и подпря крака на бюрото.

— Знам, че изпълнителните директори са правили и по-големи тъпотии. Добре, да речем, че решат да махнат едно високо оценявано, доходно и спечелило редица награди шоу, защото аз няма да пътувам известно време.

Той впери поглед в Диана. Очите му се смееха.

— Предполагам, че ти ще ме издържаш, докато съм безработен. Това може да ми хареса и да се откажа изобщо да работя. Ще се грижа за градината и ще играя голф. Не. Ще ти стана импресарио. Ти ще бъдеш звездата — досущ кънтри певица от Запада.

— Това не е смешно, Фин.

— Но не е и трагедия.

Телефонът иззвъня. Фин вдигна слушалката, каза: „По-късно“ и затвори.

— Аз държа на своето, Диана. Няма да знам как върви разследването, ако съм в Европа.

— Защо ти е необходимо да знаеш? — попита тя и присви очи. — С това ли се занимаваш? Ами да, във вторник вечерта излъчи повторение. Пък и телефонните обаждания на Дженър!

— Той няма нищо против. Не виждам защо ти ще възразяваш.

Тя се обърна рязко.

— Ненавиждам това. Личният и професионалният ни живот става все по-объркан и неуравновесен. Не искам да се страхувам. Да подскачам всеки път, когато чуя шум в коридора, или да се стряскам, когато вратата на асансьора се отвори.

— Точно това имам предвид. И аз съм на същото мнение. Ела тук.

Диана заобиколи бюрото и той протегна ръка към нея. Без да откъсва очи от нейните, Фин я притегли да седне на коленете му.

— Страхувам се, Диана. Изплашен съм до смърт.

Тя разтвори устни от изненада.

— Никога не си го споменавал.

— А може би трябваше. Мъжката гордост е докачлива. Истината е, че аз трябва да бъда тук, да знам какво става. Това е единственият начин да се преборя със страха.

— Само ми обещай, че няма да предприемаш нищо рисковано.

— Той няма да ме нападне, Диана.

— Бих искала да съм сигурна в това.

Тя затвори очи. Съвсем не беше сигурна.

 

 

След като Диана излезе от кабинета, Фин слезе във видеотеката. Откакто убиха Маршал, една мисъл не му даваше покой. Струваше му се, че е пропуснал нещо. Или го е подминал.

Думите на Барлоу за отговорността и дълга го накараха да си спомни нещо. Фин започна да рови из тъмната гора от видеокасети, докато стигна до февруари 1992 година.

Той пъхна касетата във видеото и започна да превърта репортажите за вътрешните и външните новини, прогнозата за времето и спортната информация. Не беше сигурен за точната дата, нито за времетраенето. Само в едно беше убеден — бившата връзка на Лу Макнийл в Чикаго със сигурност бе направил поне един подробен репортаж за убийството му.

Фин намери повече, отколкото се бе надявал.

Той пусна видеолентата на нормален ход и присви очи, като се съсредоточи върху репортера на Си Би Си, който стоеше на затрупания със сняг тротоар.

— Насилието порази този богат нюйоркски квартал в ранните часове на деня: Луис Макнийл, продуцент на популярното шоу на Анджела, беше застрелян пред дома си в Бруклин Хайтс тази сутрин. Според полицейски източник Макнийл, роден в Чикаго, е отивал на работа, когато е бил застрелян в упор. Съпругата на Макнийл била вкъщи… Събудила се малко след седем часа сутринта от изстрели.

Фин изслуша останалото, без да откъсва очи от монитора. Навъсен, той потърси други репортажи, свързани с разследването на убийството на Макнийл.

Сетне прибра записките в джоба си и тръгна към студиото, за новините. Намери Джо, който тъкмо излизаше по задача.

— Имам един въпрос.

— Казвай бързо, защото нямам никакво време.

— Двайсет и втори февруари. Убийството на Луис Макнийл. Ти снимаше в Ню Йорк, нали?

— Ами, какво да ти кажа?

Джо лъсна нокти върху памучната си блуза.

— Стилът ми се познава, нали?

— Точно така. Къде е бил прострелян?

— Доколкото си спомням, точно пред къщата му. Да, казаха май че е чистел колата си.

— Не, имам предвид тялото. В гърдите, в стомаха или в главата? Никъде не се споменава в репортажите, които гледах.

Джо се намръщи и затвори очи, като че ли да си спомни сцената.

— Бяха изчистили добре, когато пристигнахме. Не видях.

Той отвори очи и попита:

— Ти познаваше ли Лу?

— Малко.

— Да, и аз. Гадна работа.

Джо извади шоколад и отхапа едно голямо парче.

— Защо се интересуваш?

— Свързано е с нещо, върху което работя в момента. Вашите репортери не попитаха ли ченгетата за повече подробности?

— Кой беше тогава… А, да, Клементе. Не се задържа дълго тук. Беше мързелив. Не знам дали е питал, или не. Виж какво, трябва да вървя.

Джо се отправи към стълбите, сетне почука с пръст по челото си и тръгна заднешком, като гледаше Фин.

— Да, да. Мисля, че си спомням какво каза единият от репортерите. Че са застреляли Лу в лицето. Гадно.

— Да — съгласи се с мрачно задоволство Фин. — Много гадно.

 

 

Дженър дъвчеше сладкиш и прокарваше черешовия пълнеж с подсладено кафе, като същевременно изучаваше ужасните снимки, забодени на корковото табло. Заседателната зала беше тиха, но той бе оставил вдигнати щорите на остъклената врата, която го отделяше от останалата част на полицейския участък.

Анджела Пъркинс. Маршал Пайк. Дженър впери поглед в онова, което бяха направили с тях. Той знаеше, че ако не отмести очи, ще изпадне в унес — състояние на ума, което изчиства мозъка и го отваря за нови идеи и предположения.

Дженър беше ядосан на Фин, защото емоциите му бяха надделели над разума. Той трябваше да му разкаже подробно за разговора си с Пайк. Мисълта, че Фин е говорил с Пайк сам, не му даваше мира.

Дженър си спомни последната им среща в ранните часове на деня, когато Пайк беше убит.

— Ясно е, че убиецът познава мис Рейнолдс — каза Дженър, прегъна един пръст и продължи да изброява. — Знаел е за връзката й с Пайк или поне за последното им спречкване. Той или тя знае адреса на Диана и на Пайк и е запознат добре с обстановката в студиото, защото е включил камерата след убийството на Анджела.

— Точно така.

— Диана е намирала бележките под вратата, на бюрото си, в колата и в апартамента, който още държи в Олд Таун.

Дженър погледна въпросително Фин в очакване, че той ще му предложи някакво обяснение за този любопитен факт. Ала Фин не каза нищо. Той знаеше как да пази тайни. Това беше едно от нещата, заради които Дженър му се възхищаваше.

— Следователно, трябва да е някой, който работи в Си Би Си — заключи Дженър.

— Съгласен съм. Теоретично.

Фин се усмихна, когато Дженър въздъхна дълбоко.

— Може да е някой, който работи там. Възможно е да е почитател на Диана, който е бил в студиото. Някой редовен зрител от публиката. Много хора знаят как да включат една телевизионна камера.

— Мисля, че това разширява много кръга на заподозрените.

— Ами, да го разширим. Той я вижда всеки ден по телевизията.

— Може да е жена.

Фин се замисли за миг, сетне поклати глава.

— Малко вероятно. Да оставим това настрана за малко и да разгледаме следната версия. Става дума за мъж — самотен и отчаян. Той живее сам, но всеки ден Диана влиза в стаята му чрез телевизионния екран. Тя стои пред него, говори му, усмихва му се. Той не е самотен, когато тя е там. И той я иска непрекъснато с него. Не му върви с жените. Малко се страхува от тях. Комбинативен е и вероятно има свястна и отговорна работа, защото знае как да обмисля нещата. Той е задълбочен и педантичен.

Смаян, Дженър сви устни.

— Изглежда добре сте се подготвили.

— Така е. Мисля, че разбирам този човек, защото самият аз съм влюбен в Диана. Само че у него се таи буен темперамент и гняв. Той не е убил в пристъп на ярост. Смятам, че го е направил съвсем хладнокръвно.

Именно това смразяваше кръвта на Фин.

— Той преобръща наопаки моя дом и кабинета на Диана. Изписва чувствата си на стената. По какъв начин му е изменила Диана? Какво се е променило от деня, в който тя получи първата бележка, до убийството на Анджела?

— Диана е започнала връзка с вас.

— Ние сме заедно от две години. Годежът, Дженър. Тъкмо го съобщихме официално, и Анджела беше убита.

— Значи е убил Анджела, защото е влюбен в Диана Рейнолдс?

— Убил е Анджела и Пайк, защото обича Диана Рейнолдс. Какъв по-добър начин да покаже любовта си, като премахва хората, които я разстройват или безпокоят? Той е изпочупил и накъсал нещата й, най-вече моделите за сватбени рокли, съобщенията във вестниците за годежа и снимките ни. Бил е вбесен, защото тя е обявила публично, че предпочита друг мъж пред него, че е готова да свърже живота си с неговия, за да го докаже.

Дженър кимна и започна да драска нещо върху лист хартия.

— Може би е трябвало да станете психоаналитик. А защо не напада вас?

Фин инстинктивно докосна ръкава си. Под него имаше белег от куршум. Той не беше изстрелян от снайперист или терорист. Но Фин не можеше да бъде сигурен в това.

— Защото аз не съм наранил с нищо Диана. Маршал се скара с нея в деня, в който беше убит, както и преди няколко години, когато се улови в капана на Анджела.

— Трябваше да поговоря с него — каза Дженър и удари с юмрук по папката. — Той може да е знаел нещо, да е видял нещо. Възможно е да е бил заплашван.

— Съмнявам се. Той беше от онзи тип хора, които веднага щяха да изтърчат в полицията. Или щеше да ми каже, когато разговаряхме.

— Вие побързахте да го напердашите.

— Не съм го напердашил — възрази Фин и скръсти ръце на гърдите си. — Той замахна, аз също. Само веднъж. Но той би ми казал, ако имаше нещо, когато отидох в кабинета му преди няколко дни.

Дженър спря да драска на листа.

— Ходили сте при него заради убийството на Анджела Пъркинс?

— Имах нещо на ум.

— Което не намерихте за необходимо да споделите.

— Беше нещо лично.

— В тази работа няма лични неща.

Дженър се наведе напред и присви очи.

— Позволих ви да участвате в разследването, защото мислех, че сте умен човек и защото ви съчувствам. Но ядосате ли ме, край.

— Аз ще направя каквото смятам за необходимо, лейтенант, с вас или без вас.

— Репортерите не са единствените, които тормозят хората. Не забравяйте това.

Дженър затвори папката и стана.

— А сега имам друга работа.

 

 

Независимо от съчувствието и възхищението, което Дженър изпитваше към Фин, той нямаше да му позволи да прави каквото си иска. Репортерът вероятно не съзнаваше, че животът му беше в опасност. Ала Дженър знаеше това много добре.

Той стана да си налее още кафе и погледна през остъклената врата.

— Говорим за вълка, а той в кошарата — измърмори Дженър и отвори вратата. — Мен ли търсите? — попита го той и направи знак на униформения полицай, който бе препречил пътя на Фин. — Пусни го.

Дженър кимна на Фин и рече:

— Имате пет минути.

— Разговорът ще продължи малко по-дълго.

Фин разгледа равнодушно полицейските снимки на таблото. Те бяха на двете жертви — преди и след смъртта им. Приличаха на снимки, обезобразени при промиването.

 

 

Двайсет минути по-късно Дженър завърши разговора си с детектива от Бруклин Хайтс.

— Ще ни изпратят досието по факса — каза той на Фин. — И така, мистър Райли, кой е знаел, че Макнийл предава информация на Анджела?

— Хората от екипа на Диана. Сигурен съм в това. Освен това информацията е слязла и на долните етажи.

Фин беше много развълнуван. Чувстваше прилив на енергия винаги когато ребусът беше почти разгадан.

— Екипът на Диана и новинарите винаги са били в тясна връзка. Съгласен ли сте с мен? Трима души са мъртви, защото са заплашили по някакъв начин Диана.

— Не мога да коментирам по този въпрос, мистър Райли.

Фин се дръпна от масата.

— По дяволите, аз не съм тук в качеството си на репортер. Не търся клюки или най-новите подробности от анонимен полицейски източник. Искате ли да ме претърсите за микрофон?

— И аз не мисля, че търсите сензации, мистър Райли — каза спокойно Дженър. — Ако беше така, нямаше да стъпите в тази стая. Но вероятно сте свикнали да вършите нещата сам и не можете да се справите с компромисите на сътрудничеството.

Фин удари с двете си ръце по масата.

— Ако мислите да ме отстраните от случая, няма да стане. Но имате право за тормоза, лейтенант. Едно телефонно обаждане и ще накарам десетина камери да следят всяко ваше движение. Ще упражня такъв натиск върху вас, че няма да можете да кихнете, без някой да ви пъхне микрофон под носа. Преди да си поемете дъх, цяло Чикаго ще научи за серийния убиец. Сенаторът и кметът ще подскочат от радост, нали? Или вие ме използвайте, или аз ще ви използвам. Изборът е ваш.

Дженър скръсти ръце на масата и се наведе над тях.

— Мразя заплахите.

— Аз също. Но ще прибегна до много повече, ако се опитате да ме изолирате от разследването.

Фин погледна снимките на таблото, после заговори тихо и внимателно.

— Убиецът може да загуби контрол и да се опита да закачи и снимката на Диана там. Вие сте ядосан, защото аз проучих самостоятелно някои неща. Добре. Ядосвайте се. Но ме използвайте. В противен случай аз ще ви използвам.

Дженър разумно потисна раздразнението си, като пресметна какви поражения би нанесла една война със средствата за масово осведомяване. Огромни.

— Тогава да направим следното, мистър Райли. Да допуснем, че Макнийл е бил първата от трите жертви, и да запазим това за себе си.

— Казах ви, че не ме интересуват сензациите.

— Само да се споразумеем за основните правила. Ще приемем, че само ограничен брой хора разполагат с информацията, която е станала мотив за убийството му.

Дженър посочи към един стол и зачака Фин да седне.

— Разкажете ми за тези хора. Започнете с Лорън Бах.

Дженър отвори досието на Лорън, което Анджела бе поръчала на Бийкър.

 

 

Каси влезе в кабинета на Диана и ахна. Диана стоеше на един стол в средата на стаята, а шивачката беше в краката й. Около тях се диплеха десетки метри бяла коприна.

— Великолепна е.

— Това е още първата проба.

Ала Диана също ахна, когато докосна широката пола, прикрепена с карфици към корсажа. Ирландска дантела. За Фин.

— Имаш право, Каси.

— Трябва да взема камерата си.

Развълнувана, Каси се спусна към вратата, като добави:

— Не мърдай.

— Никъде няма да отида.

— Трябва да стоите мирно — измънка шивачката с пълната си с карфици уста.

Гласът й беше хриплив, сякаш бе глътнала няколко от тях.

Диана употреби цялата си воля, за да не пристъпя от крак на крак.

— Но аз стоя мирно.

— Ами, треперите като разлюляна от пролетния вятър трепетлика.

— Съжалявам — въздъхна дълбоко Диана. — Нервна съм.

— Бъдещата булка — издекламира Каси, като влезе с долепена до окото камера. — Диана Рейнолдс, кралицата на дневните телевизионни предавания, е избрала елегантна рокля от…

— Италианска коприна — подсказа шивачката. — С ирландска дантела и цяло море от пресноводни перли.

— Изящна е — каза сериозно Каси, сетне продължи с професионален тон, като тикна камерата в лицето на Диана. — Кажете ни, мис Рейнолдс, как се чувствате преди този вълнуващ момент?

— Ужасно.

Диана скри лицето си. Ако пробата продължеше дори пет минути повече от определеното време, после трябваше да наваксва с работата цяла седмица.

— Чувствам се като обезумяла. И все пак ми е приятно.

— Ако не мърдаш, ще те обходя, за да представя на зрителите цялостния ефект. Всичко това може да отиде в нарастващата ми видеотека за живота зад „Часът на Диана“.

Усмивката на Диана замръзна на устните й.

— Много ли неща си заснела?

— Оттук-оттам — как Саймън скубе онова, което е останало от косата му, как Маргарет се ядосва, как ти бягаш към асансьора.

Сърцето на Диана затуптя силно под отрупания с перли корсаж.

— Никога не съм обръщала внимание на това. Наоколо има толкова много камери. Твоята е винаги под ръка, нали?

— Човек никога не знае какъв славен или унизителен момент може да улови.

Диана си спомни, че някой я бе снимал заспала на бюрото, как отива и да се връща от работа, как пазарува и играе с бебето на Фран в парка.

Някой я бе снимал, без да знае, и в студиото, точно до тялото на Анджела.

Каси, която влизаше и излизаше в кабинета десетки пъти на ден. Каси, която знаеше ангажиментите на Диана до най-малката подробност. Каси, която по-рано ходеше с един от операторите.

— Изключи я, Каси.

— Още една секунда.

— Изключи я — изкрещя Диана и стисна зъби.

— Съжалявам.

Озадачена, Каси свали камерата.

— Май се увлякох.

— Няма нищо. Много съм нервна.

Диана успя да се усмихне отново. „Това е нелепо, помисли си тя.“ Беше истинска лудост дори да й мине през ум, че Каси е способна да извърши убийство.

— Днес е първият ти ден след почивката.

Каси докосна ръката й и Диана трябваше да положи усилия, за да не се дръпне.

— Тук беше такава лудница след шоуто — всички онези обаждания за Кейт Лоуел! Защо не си починеш след пробата? Прибери се вкъщи. Аз ще се заема с програмата ти до края на следобеда.

— Мисля, че това е добра идея — едва изрече Диана, тъй като сърцето й тупкаше като обезумяло. — Вкъщи имам много работа.

Каси се нацупи.

— Нямах предвид да отиваш от една лудница в друга. Няма да свършиш нищо, докато онези бояджии и дърводелци са там. Мисля, че…

Тя видя, че очите на Диана се вторачиха в някого зад гърба й, и се обърна.

— Джеф.

Устните на Каси разцъфнаха в усмивка, като видя възхищението, изписано на лицето му.

— Великолепна е, нали?

— Да. Наистина.

Той погледна към камерата в ръката на Каси.

— Снима ли?

— Разбира се. Джеф, дано не носиш пак някой спешна новина. Днес е незабравим ден — Дий се прибира вкъщи по-рано.

— О, добра идея. Фин се обади, Диана. Каза да ти предам, че има заседание, и ще се видите вкъщи. Вероятно ще се прибере към четири часа.

— О, чудесно. Може би ще успея да го изпреваря.

— Няма да стане, ако не стоите мирно — измърмори шивачката.

 

 

Но Диана обу обувките си и грабна чантата си едва в три и половина.

— Каси, би ли се обадила на Тим?

— Вече му се обадих. Ще те чака долу.

— Благодаря.

Диана се наведе над бюрото. Срамуваше се от това, което си бе помислила.

— Съжалявам, Каси. За камерата.

— Не се притеснявай.

Каси отвори едно от писмата, с които беше отрупано бюрото.

— Знам, че съм досадна — ухили се тя. — Харесва ми да досаждам с камерата. Ще се видим утре.

— Да. Не стой до късно.

Вече по-спокойна, Диана се приближи до асансьора, погледна часовника си и натисна копчето за приземния етаж. Ако й провървеше, щеше да изненада Фин, като пристигне първа. Тя знаеше, че лесно ще го убеди да приготви пиле на жар и спагети. Диана беше в настроение за нещо пикантно след първия ден от завръщането си на работа.

Трябваше да се справи с планината от писма и телефонни обаждания вкъщи. След това, ако й останеше време, щеше да облече нещо, което сигурно щеше да подлуди Фин.

Ще вечерят късно, много късно, реши тя, и излезе от асансьора.

Можеше да опакова някои от подаръците за Коледа или да накара Фин да изпече курабийки и да обсъдят някои от новите й идеи.

Дневната светлина я накара да посегне към слънчевите очила. Сложи ги и се качи в очакващата я лимузина.

— Здравей, Тим.

Диана затвори очи и се изтегна. Вътре беше уютно и топло.

— Здравейте, мис Рейнолдс.

— Хубав ден.

Тя взе по навик охладения плодов сок, който винаги я очакваше. После се загледа лениво в гърба на шофьора си. Макар че в колата беше топло, той се бе сгушил в палтото си, а шапката беше прихлупена над лицето му.

— Да, хубав ден.

Диана отпи от сока и отвори дипломатическото си куфарче. Тя отмести папката с надпис „Планове за сватбата“ и взе писмата, които Каси бе подбрала за нея. Винаги броеше отиването и връщането от телевизията за част от работния ден. Трябваше да навакса за отнетото от пробата време, както и за това, че си тръгна по-рано.

Но щом стигна до третото писмо, погледът й се замъгли. Нямаше причина да бъде толкова уморена по това време на деня. Обезпокоена, тя провря пръсти под очилата, за да потърка очи. Ала те се замъглиха още повече, сякаш ги намаза с масло. Главата й се замая и ръката й падна тежко на седалката.

Колко беше изморена! В колата беше много горещо. Като на забавен каданс, тя се опита да съблече палтото си. Писмата се разпиляха на пода и усилието да ги вземе само увеличи световъртежа.

— Тим.

Диана се наведе и притисна ръка до гърба на предната седалка. Тим не отговори. Докато се опитваше да се съсредоточи, шишето с плодов сок се изплъзна от безчувствените й пръсти.

— Нещо не е наред — опита се да каже тя, докато се свличаше отмаляла върху плюшения под на колата. — Никак не е наред.

Тим не й отговори. Диана имаше чувството, че пропада в някаква бездънна черна яма.