Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Family Way, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 87гласа)

Информация

Сканиране
Слава(2011)
Разпознаване и корекция
White Rose(2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona(2012)

Издание:

Джейн Ан Кренц. Докосната мечта

ИК „Коломбина“ ООД, София, 2002

Редактор: Теодора Давидова

ISBN: 954-732-043-2

История

  1. —Добавяне

Глава десета

Макорд знаеше, че ще последва разследване, веднага щом всички се приберат в къщата след приключването на партито на Джей Пи. Той беше в очакване от момента, в който Пру разкри тайната и възпламени атмосферата. Настойчивата молба на Хейл Макорд за подробни обяснения я озадачи. Беше трогателна с по детски невинната си наивност. По-рано през вечерта не се удаде възможност на родителите му да притиснат Макорд, вероятно защото на него самия не му се искаше да го притесняват с въпроси, затова се погрижи Хейл и Ивлин да не остават свободни от момента, в който се върнаха в балната зала. Девин Бланчард беше изчезнал. Явно за Пру въпросът приключи. Макорд можеше да я предупреди, че нямаше да е лесно.

— Мисля — каза Хейл, докато придружаваше съпругата си през хола в къщата на сина си, — че заслужаваме още обяснения.

Макорд не каза нищо, а се отправи към подноса с брендито, който Марта съобразително беше подготвила.

Пру се обърна с лице към свекъра и свекървата си и отговори:

— Обяснения за какво?

— Сигурно разбираш, че сме шокирани, мила — успокоително отвърна Ивлин. — Не сме имали никаква представа, че Лора е имала любовник.

— О, това ли? — рече Пру, сякаш беше забравила цялата история. После намръщено погледна Макорд. — Нали на времето на всички си обяснил, че бебето не е твое, Макорд?

— Така мисля — той наля бренди за себе си, подвоуми се дали да не налее на родителите си и накрая реши, че е много неучтиво ако не им предложи питие. Сипа още две чаши. — Освен това, си спомням, че никой не пожела да ме чуе.

Той се извърна да подаде брендито на родителите си и в погледите им съзря, колко са шокирани. Те мълчаливо поеха чашите. Хейл тутакси преполови своята.

— Лора умираше — прошепна Ивлин със сърцераздирателен глас. — Каза, че не желае да живее, след като ти отхвърли нея и бебето.

— Знам какво каза — Макорд застана до Пру, която с поглед изпепеляваше всички. — Бях до леглото й наред с всички останали. Нищо не може да се сравни с ефекта от думите на някой смъртник, нали?

— Всички бяхме шокирани — рече Ивлин. Тя седна уморено, погледът й се насочи към мрачното лице на съпруга й. — Толкова я обичахме. Като собствена дъщеря. И бяхме сигурни, че двамата сте влюбени.

— Лора беше влюбена в идеята да се омъжи за династията Макорд — обясни Кейс с равен тон. — Не беше влюбена в мен.

— Може би е имала нужда от сигурност след смъртта на баща си — предположи Ивлин. — Чувстваше се самотна. Ние бяхме единственото семейство, което имаше.

— Хм — Макорд не каза нищо повече. В края на краищата, случи се преди три години. Безсмислено беше да се ровят повече.

— Но ако е била толкова решена да се ожени за теб — отбеляза Хейл с безпогрешната логика на мисълта си, — защо й е трябвало да си търси друг любовник?

— Тя не е търсила друг любовник — отвърна Макорд. — Тя си е имала любовник. Но не съм бил аз този човек. Никога.

Пру рязко извърна глава нагоре като проумя думите му.

— И никога не си я докосвал? — попита тя изненадано.

— Не — той предусещаше мислите й. Пру познаваше чувствените му апетити. Още от първия миг, в който я срещна, желаеше да легне с нея. И не го криеше, сигурно й беше трудно да си представи, че Макорд може да се обвърже в платонически, целомъдрен годеж.

— Тя не ми позволяваше да я докосна, дори и след като се сгодихме.

Макорд й се усмихна кисело.

— Казах ти вече, че Лора беше отлична актриса. Искаше всички от семейство Макорд да повярват, че е идеалното и непокварено ангелче, което не би си омърсило крилцата като легне с някой мъж, без да има халка на ръката си.

Изведнъж страните на Пру поруменяха и тя отклони поглед от него. За миг Макорд се разгневи на себе си, щом му стана ясно, че го е разбрала погрешно. Последното нещо, което искаше да внуши, беше одобрение на поведението на Лора. Искаше му се да грабне Пру в прегръдките си и да й обясни, че не е желал да има нищо общо с някаква коравосърдечна жена, която търгува с тялото си като страни от мъжа, докато той не се съгласи с нейните условия. Но, злото беше сторено и Макрод знаеше, че не може да го поправи пред очите на родителите си. Можеше само още повече да смути Пру.

— Никога не си спал с Лора, така ли? — Хейл въпросително погледна сина си. — И затова си сигурен, че бебето не е било от теб. Кейс, какво се случи в нощта, когато умря Лора?

Макорд се подразни от въпроса. В момента искаше само да говори с Пру насаме, но му се налагаше да преразказва стари истории. Измърморвайки някаква ругатня, той се обърна към родителите си.

— След като няколко месеца Лора се правеше на целомъдрена девица, изведнъж започна да настоява да спи с мен. За нейно съжаление, аз вече бях решил да разваля годежа. Боя се, че не беше разчела добре времето. След като се провалиха опитите й да ме съблазни, тя изпадна в паника. Същата нощ ми се обади разплакана и каза, че трябва да ме види. Когато отидох в апартамента й, ми се хвърли на врата и заяви, че иска да се оженим веднага. До деня на сватбата оставаха още три месеца и естествено ми беше любопитно да узная защо е тази припряност. Освен това, имах някакви съмнения от известно време, ако трябва да съм откровен. Казах й, че имам сериозно намерение да разваля годежа, че не съм съвсем сигурен дали сме един за друг, и че според мен, е най-добре да отложим нещата за известно време.

— Тогава ли ти каза, че не може да чака? Че е бременна? — попита Ивлин.

Макорд кимна.

— Постави ми ултиматум. Каза ми, че трябва да се съглася да се оженя за нея в най-скоро време, или в противен случай щяла да съобщи на цялото семейство, че е бременна от мен.

С крайчеца на окото Макорд видя как Пру гризе долната си устна. „Сега сигурно й е станало ясно откъде имам неприязън към ултиматумите“, помисли си Макорд.

— И казваш, че тя блъфирала? — остро попита Хейл.

Макрод въздъхна и пресуши и последната капчица бренди.

— Казах й, че нямам никакво намерение да, ъъъ, да сърбам попарата на някой друг.

Пру се сви и сведе поглед към скръстените си ръце.

— Поспорихме още малко и накрая си тръгнах. После я видях в болницата.

— Където на смъртното си легло тя се постара да си отмъсти — заключи Хейл. — Веднъж ти каза, че бебето не е твое и ние всички се нахвърлихме срещу теб. Втори път не отвори дума за това.

В стаята настъпи мълчание. Тогава проговори Макорд, чувствайки се задължен да отбележи очевидното.

— Нищо не се е променило. Ситуацията е съвсем същата, както преди три години. Днес все още твърдя, че изявлението на Лора на смъртното й легло е лъжа. Защо да правим сцена тази вечер?

Хейл погледна Пру.

— Преди три години те виждахме през очите на Лора, като безволев мъж. Нашата дъщеря умираше и сърцата ни се късаха. Но сега съпругата ти ни напомни, че доколкото те познаваме, би трябвало да ни е ясно, че не си от този тип мъже, които бягат от отговорност. Как не сме го разбрали тогава? Днес изведнъж те виждаме през очите на Пру, както винаги сме те приемали до онази нощ преди три години.

— Мисля — тихо каза Ивлин, — че когато шокът премина, ни се искаше да ти вярваме, но злото вече беше сторено. Всички бяхме толкова горди и упорити. Никой не отстъпваше ни на йота. Не мога да повярвам, че през всичките тези години не направихме нито един опит да поправим стореното. Трябваше да се появи Пру, за да ни вразуми.

— Затова ли ми повярвахте, защото Пру ми вярва? — попита Макорд. Устните му се изкривиха в саркастична усмивка.

Ивлин стоеше замислена. Тя нежно погледна новата си снаха.

— Да кажем, че Пру ни провокира да преосмислим ситуацията. Тя ни припомни що за човек си. Нейното мнение за теб разсея съмнението и болката, които Лора причини. Бедната Лора. Само ако знаехме колко объркана е била.

След няколко минутно мълчание Пру заговори:

— Не можете да помогнете на някого, който не желае помощта ви. Лора сама е направила своя избор и никой не е виновен за случилото се преди три години.

Ивлин се усмихна.

— Синът ми наистина ли се ожени за теб, защото си бременна?

Пру сбърчи нос.

— Боя се, че е така. Щом разбра, че ще става баща, започна усилено да настоява да сключим брак. Надявам се, нямаш нищо против да станеш баба за втори път.

— Идеята е очарователна — лицето на Ивлин грейна от удоволствие. Тя прекоси стаята и прегърна Пру. — С думи не мога да обясня колко съм щастлива тази вечер, мила. Благодаря ти за всичко.

Хейл погледна сина си.

— Късметлия си ти, Кейс.

— Знам — отвърна Макорд и силно прегърна Пру през кръста. — Извинете ни, но ние ще си лягаме. Вече е почти два през нощта, а Пру трябва да си почива — той я поведе към хола и всички им пожелаха „лека нощ“.

Пру вървеше до него мълчаливо. Макорд усещаше колко е напрегната и това от своя страна предизвикваше и у него напрежение. Вратата на спалнята се затвори зад тях и той се обърна с лице към нея.

— Никога не съм искал недосегаем ангел, който се кълне, че ме обича, а после с лекота ме отблъсква в леглото. Жена, която страни от мен, за да ме манипулира. Търсех нежна, щедра и честна жена, която щом веднъж се е влюбила в мен не може да ми устои, въпреки всичките си усилия. Жена, която да ме желае, както аз нея. Жена, която да ми вярва безрезервно. Жена, за която съм сигурен, че винаги ще ми е вярна. Жена, на която да се доверя. Аз желаех теб, Пру. Такава, каквато си.

— Но ти не искаше да се ожениш за мен.

Ръцете му стегнаха прегръдката около раменете й.

— Повярвай ми, че рано или късно щяхме да се оженим. Беше неминуемо. Започнах да ставам твърде ревнив, станеше ли дума за теб. Но когато ми постави онзи ултиматум…

— Се сети за последния път, когато жена ти е поставяла ултиматум — тъжно довърши Пру. — Напомних ти за Лора.

Макорд леко я разтърси, подразнен от глупавата й логика.

— Не, по никакъв начин не ми напомни за Лора. Но да ти призная, не ми хареса, че ме заплашваш. Мислех, че блъфираш и реших да ти дам урок в последствие. Сигурен бях, че няма да ти стигне смелост да ме напуснеш. Но, както казва Кайл, когато забременеят, жените понякога вършат луди неща.

— Предполагам, че двамата с Кайл сега сте спецове по тази част.

— Бързо схващаме — Макорд я притисна към себе си и я целуна. Тя стоеше сковано и напрегнато в прегръдката му. Той съзнателно задълбочи целувката, разтвори устните й и усети топлината й. Пру тихичко изскимтя и се отпусна върху него. Тогава Макорд усети порив на удовлетворение и облекчение.

— Как ни откри с Девин при фонтана? — прошепна тя в устните му и обви с ръце врата му.

— Видях те да излизаш с него от залата — Макорд захапа ухото й. — Търсех те, за да те върна. Родителите ми дойдоха да се поразходят. Открихме ви при фонтана, точно когато се впускаше да защитиш постъпката ми преди три години. Как, по дяволите, разбра, че Лора е спала с някой друг?

— Това беше единственото логично обяснение. Ако си мислел, че бебето е твое, ти си щял да изпълниш задължението си.

— Благодаря. Така мисля — той погъделичка тила й, вдишвайки сладостния аромат на кожата й. — Ти все още ли си убедена, че това е единствената причина, поради която се ожених за теб? От чувство за дълг?

— Преди да разбереш за бебето изобщо не бързаше да се жениш за мен — язвително отбеляза тя.

Непоколебимото й мнение по въпроса започваше да го дразни. Макорд плъзна ръце надолу по гърба й и отвори ципа на роклята.

— Знаеш, че причината е далеч по-важна от едното задължение. Знаеш колко много те желая и как обичам да те прегръщам в обятията си. А и на теб самата ти харесва да си с мен в леглото. Признай си го, скъпа.

Тя леко потрепери, когато роклята се свлече в краката й. Макорд се протегна и изключи осветлението. В мрака той виждаше в очите на Пру нежната светлина на любовта й. Тя треперливо се усмихна.

— Харесва ми да съм с теб в леглото — отвърна тя покорно. — Но значи, ти вече си знаел.

Той разкопча дантеления сутиен и го остави да падне на пода.

— Знам, но ми харесва да го чувам.

— Ти си алчен.

— Много — той докосна гърдите й и с длани разтърка зърната. Те разцъфнаха вирнати и вълнуващо твърди. Макорд наведе глава и целуна розовите хълмчета. — Никога няма да ти се наситя. Ако наистина си повярвала, че ще те оставя да си тръгнеш завинаги, значи си се побъркала. Или пък, все още не си наясно в каква степен ми въздействаш.

Тя преплете пръсти в косите му и леко въздъхна, когато той свлече бельото й.

— Въздействам ли ти, Макорд?

— Безгранично — той се изправи й се усмихна. — Ела и ще ти покажа.

Пру се приближи, пръстите й разкопчаваха ризата му, а устните й по женски го подканяха.

— Не — отвърна тя, — аз ще ти покажа.

Той се усмихна, изпълнен с порочно удоволствие и нетърпение, когато тя съзнателно пое инициативата. Едва след време Пру осъзна силата на собствената си чувственост, засега това се случваше рядко, но на Макорд му беше невероятно приятно да си сменят ролите от време на време. Той се изуми от метаморфозата в Пру, която се превърна в сексапилна, настъпателна, малка топка от търсеща женственост.

Докато го разсъбличаше, пръстите й бродеха възбуждащо по голите му гърди. Той усещаше в нея едва доловим трепет и мисълта, че е възбудена, колкото него, едва не го накара да поеме инициативата. Въздържа се, стараейки се да се наслади на невероятното удоволствие, което ситуацията му предлагаше.

Лек метален звук, и токата на колана му беше разкопчана. Последва още по-тихото жужене на ципа. Пру плъзна ръка вътре и намери доказателството на възбудената му мъжественост.

— О, Макорд — доволно каза тя, — ти си един благороден звяр.

— Искаш да кажеш, че съм в напреднала фаза на разгонване.

— Мъжете сте толкова буквални.

— Защото не сме създадени да бъдем фини — той хвана пръстите й, щом тя понечи да измести ръката си. Натисна дланта й към себе си, наслаждавайки се на интимното докосване.

— Имаш право — съгласи се Пру. — Нищо фино няма в теб.

— Ти, предполагам, си по-дискретна.

— Естествено.

Той тихо се засмя и прокара пръсти между бедрата й. Усетил приятната роса, той натисна с палец женското й лоно. Пру изстена и се вкопчи за него с лице, заровено в рамото му.

— Разкажи ми пак за женския финес. Дори и да си опитала да прикриеш реакцията си, не успя, нали? — той нежно я погали.

— Навярно не успях — призна си тя. — Изглежда всяко твое докосване до мен върши чудеса.

— Надявам се.

Тя се усмихна, хвана го за китката и го поведе към леглото. Отметна завивките, мушна се вътре и протегна към него ръце.

Макорд изстена в обятията й и почувства бушуващото в себе си желание. Тя се уви около тялото му като силно го притискаше и приласкаваше. В един миг му се стори, че ще изригне.

— Толкова си темпераментна, сладка и сексапилна — прошепна той и в същия миг проникна в нея. Тя обви хълбоците му с крака. — Съвършена си. Цялата си само моя. Как съм живял без теб преди?

Въпросът си остана без отговор, тъй като ги завъртя вихърът на страстта. Светът беше само едно легло, в чието лоно Макорд се вля в жената, за която се беше оженил.

Не след дълго, докато лежаха изтощени и потни, покрити само с един чаршаф, Пру се върна на темата за Лора Рейнолдс.

— Защо не си се борил, Макорд? Родителите ти казаха, че си направил опит да им обясниш, че Лора лъже и бебето не е твое. Сигурно си знаел, че преживяват шок. Защо не си се разкрещял, за да те чуе някой? Обикновено не ти са нужни много усилия да привлечеш вниманието.

Той разбра подтекста на думите й. Можеше да направи сцена преди три години. Можеше да крещи, докато някой най-после го чуе.

— Пру, трябва да разбереш. Лора наистина беше бременна.

— Е, и? — тя се изправи на лакът и го погледна. — Това го знаем.

Макорд се загледа в намръщеното й лице. Помисли си колко е сладка, когато го изгаря с поглед.

— Знаех, че не е от мен.

Пру нетърпеливо кимна.

— Е, и? — подкани го отново тя.

— Тогава остава въпросът от кого е.

Очите на Пру се разшириха от загатването.

— Господи, Лора не ти ли каза от кого е?

Макорд се поколеба и вдигна рамене.

— В яда си онази нощ ми спомена едно име.

— Чие?

— На брат ми — отвърна Макорд.

Пру остана слисана.

— Кайл? Каза ти, че спи с Кайл?

Макорд кимна.

— Нямам причина да се съмнявам. Двамата с Кайл бяха много близки и ми беше известно, че той я намира за много привлекателна. Но се знаеше, че Лора ще се омъжи за мен. Тя не се интересуваше от Кайл особено, така предполагам, защото знаеше, че аз ще наследя управлението на „Макорд Ентърпрайзис“. Малко преди да умре Лора, Кайл и Кери започнаха да излизат заедно. Знаех, че брат ми е влюбен до уши и планира да се жени.

— Та значи, ти демонстрира символичен протест и после млъкна, така ли? Не си искал да разрушиш връзката му с Кери.

— Представях си, че в края на краищата, след като отмине шокът от смъртта на Лора, всичко ще да си дойде на мястото.

— Но не се получи. Двамата с баща ти сте се скарали. Той те е лишил от наследство. Нещастно стечение на упоритост в стил Макорд и от двете страни, и voila! Истинско нещастие.

Макорд я погледна втренчено.

— Ако не бяха ме изритали от семейството, никога нямаше да те срещна. Аз например не намирам, че цялата тази бъркотия е истинско нещастие.

— О — премигна учудено Пру и се усмихна. — Благодаря ти.

— Моля — той очакваше да чуе „обичам те“ и му стана тягостно, когато тя смени темата на разговора.

— Смяташ ли, че Кайл е бащата на бебето на Лора? Нещо не пасва на пъзела. Кайл ми харесва. Не мога да си го представя да мълчи в продължение на три години, когато цялото семейство се обръща срещу теб.

— Не знам със сигурност кой е бащата — търпеливо рече Макорд. — Лора твърдеше, че е Кайл, предполагайки, че ще се почувствам задължен да се оженя за нея, за да спася семейната чест. Освен това, знаеше, че за брат си бих направил и невъзможното.

— Тя действително е прекрачила границата онази нощ в стремежа си да те манипулира. Нищо чудно, че изригна като вулкан в деня, когато се опитах да ти поставя моето хилаво ултиматумче.

— Не беше съвсем хилаво — изръмжа Макорд. — Беше си сериозна заплаха. Трябваше да се досетя, че под крехката ти външност се крие железен характер.

— Израснала съм в Тексас — гордо отбеляза Пру.

— Аха. Отгледала те е леля ти, която не толерира никакви слабости, предполагам.

— Леля Вилхелмина е добра жена, но характерът й наистина е властен и за всичко има собствено мнение.

— Имам късмет, че ме одобри. Смяташ ли, че ще ме одобри, когато разбере, че си забременяла от мен, преди да се оженим? — Макорд се усмихна лениво, развеселен от руменината по бузите на Пру. В сумрака трудно различаваше цвета, но с пръстите си определено усети топлината.

— Остави леля ми сега — рече Пру. — Да поговорим за Кайл.

— За какво например?

— Ами, ако решим, че той не е баща на бебето на Лора, проблемът остава.

Макорд си спомни гнева по лицето на Девин Бланчард, когато се опитваше да убеди Пру, че съпругът й се е отметнал от задълженията си към Лора Рейнолдс.

— Не, проблем не съществува.

— Но…

— Всичко се случи преди три години, а и жената е мъртва, Пру. Съгласен съм с теб. Мисля, че бащата не е Кайл. Казах, че няма причина да се съмнявам в думите на Лора онази нощ, но не е така. Трябваше да се усъмня. Може би никога няма да разберем кой е бил нейният любовник, а може би така е най-добре.

— Не съм сигурна, Макорд.

Той се изправи на лакът и бутна Пру да легне.

— Аз съм сигурен — директно каза той. — Да оставим тази тема.

— Дали? — в гласа й се долови леко предизвикател на нотка.

Макорд се усмихна.

— Да — отвърна той. — Да забравим за това — той сластно я целуна по устните, усмирявайки негодуванието й. — А сега, заспивай. Ти си бременна жена и трябва да се грижиш за себе си.

— Хм — една въздишка сподави протеста й.

Макорд легна и я гушна.

— Има само още едно нещо, Пру.

— Какво? — гласът й определено звучеше сънливо.

— Повече никакви разходки из градината с Девин Бланчард. Не и без мен.

Тя се размърда и потърка ходилото си от вътрешната страна на крака му.

— Ревнуваше ли?

— Не бъди толкова самодоволна. Да, ревнувах.

— Добре — тя едва ли не блажено мъркаше.

— Затова ли излезе с него в градината? — полюбопитства Макорд. — Защото искаше да ревнувам, затова ли?

За миг тя се разкая, както и очакваше Макорд.

— Не, разбира се, че не. Излязохме да търсим Ивлин и Хейл. Девин мислеше, че ги видял да излизат пред нас. Решихме да си побъбрим с тях и така всички да подишаме малко чист въздух.

— Стой далеч от него, Пру — Макорд сам долови стоманената нотка в гласа си и се зачуди дали и Пру я беше доловила.

Тя отново се прозя и се сгуши.

— Ти си ревнивец.

— Аз съм предпазлив.

— Ха!

Той стегна прегръдката си.

— Престани да се опитваш да ме провокираш. Заспивай.

— Добре. Макорд?

— Ммм?

— Преди три години си знаел със сигурност, че няма начин бебето на Лора да е от теб. Някога мислил ли си за бебето, което аз нося?

— Нито за части от секундата — думите бяха директни, изречени тутакси и не даваха повод за никакво съмнение. — Ти и бебето и двамата ми принадлежите.

— Да, знам, но някога мислил ли си? — настояваше тя.

— Тази нощ си в настроение да предизвикваш, нали? — той се усмихна в тъмнината, смътно усещайки самодоволната увереност у Пру. — При теб е невъзможно да се случи, да ми изневериш, и двамата го знаем. Не е в характера ти.

— Казах на Ани, че ти имам пълно доверие — измърмори Пру. — Радвам се, че и двамата си имаме такова доверие.

— Познаваме се достатъчно добре и можем да сме сигурни един в друг, предполагам — прозаично отбеляза Макорд. Едва като изрече тези думи, осъзна какво е казал. Никога през живота си не беше се доверявал на жена толкова много, както на Пру.

След няколко минути тя заспа. Макорд я люлееше грижовно и замислено гледаше тавана. Реши, че след пътуването си в Небраска ще проведе дълъг разговор с Девин Бланчард.

След като взе това решение той продължи още известно време да се взира в тавана, чудейки се кога ли съпругата му ще му признае любовта си. Тя наистина го обичаше, Макорд се окуражи. Не се омъжи за него само заради бебето.

И двамата знаеха това. Той само трябваше да измисли начин да я накара да си го признае. Все повече му се искаше да чуе тези думи.

 

 

В неделя вечерта къщата беше на разположение на Пру до шест часа. Хейл и Ивлин си тръгнаха, а Макорд неохотно потегли с колата към летището, откъдето щеше да излети за Небраска. Както обикновено, къщата изглеждаше празна без Макорд. Пру прекара дългата лятна вечер в градината. После, следвайки разпореждането на съпруга си, си легна рано.

На следващия ден отиде в офиса и през по-голямата част от времето участваше във всеобщия почин на самовъзхваляване, който се носеше из въздуха. Джей Пи беше доволен от успеха на първото голямо мероприятие на фондацията за набиране на средства и не спираше да говори за това.

— С парите, които постъпиха в събота вечер, ще можем да въведем онези демонстративни програми за второстепенните ферми в няколко африкански страни — информираше той наляво и надясно. — По този начин ще имаме по-голямо присъствие там. Ще помогнем на два пъти повече хора. Пру, трябва да знаеш, че тази сутрин ми се обади твоят свекър. Връщам си думите назад, че бил по-жилав и от корен. Ще ни напише един наистина подсилващ чек. Каза, че всеки бизнес, в който участва синът му, е успешен. Твърди, че момчето му никога не пада на гърба си.

— Радвам се — отвърна Пру, доволна от щедростта на Хейл. Знаеше, че този чек означава нещо много повече от обикновен жест на благотворителност. Означаваше възвръщане на вярата в сина му.

— Нямаше да се справя без теб, Пру — въодушевено отбеляза Джей Пи. — Ти извърши цялото помирение, и то много ефективно — после премигна. — Между другото, Макорд ме уведоми, че иска с пътуванията да се заемат Бронсън и Кълпепър.

— Наистина ли?

— Да. Каза, че ще става баща и желае да има достатъчно време за семейството си — Джей Пи се усмихна. — Отвърнах му, че новината, че ще става баща, се появи някак твърде бързо, като имах предвид, че вие двамата се взехте само преди няколко седмици.

Пру дискретно се изкашля.

— Да, случват се и такива неща, Джей Пи.

— Нали? — съгласи се той угоднически. — Хубави неща. Ако не беше притиснат, можеше да отидат година или две, докато се реши да се ожени. Докато живееше с теб, този мъж беше щастлив и доволен като принц. Мислеше си, че има всичко, което му е необходимо и предполагам, че така си и беше. Знаех си, че няма да ти е необходимо много време, за да го накараш да се събуди един ден и да постъпи правилно.

— Да, бързо стана, вярно е — сухо се съгласи Пру.

Същия следобед на път към къщи Пру реши да се отдаде на неустоимото изкушение да си вземе пица, което я човъркаше от няколко часа. Тя се отби в един магазин за храна за домовете и си поръча пица с всякакви гарнитури. После в изпълнената с приятен аромат кола, тя побърза към дома, където щеше да се отдаде на удоволствието от чудесния вкус. Понякога беше забавно да си бременна. От години не беше изпитвала потребност да се натъпче с пица.

Вълнението от забранената пица мигом се стопи, щом забеляза някаква странна кола на автомобилната алея.

Когато Пру видя Девин Бланчард да стои на предното стълбище, забрави изцяло за плановете си за вечеря. Тя смътно си спомни предупреждението на Макорд в нощта на бала. Тогава беше почти заспала, но долови желязната нотка в гласа му.

„Стой далеч от Девин Бланчард.“