Джейн Ан Кренц
Докосната мечта (9)

Глава девета

— Влюбена си в сина ми, нали? — попита Хейл Макорд без предупреждение, докато Пру показваше граха в средата на зеленчуковата градинка.

Тя толкова се изненада от неочаквания въпрос, та едва не се спъна в една леха с моркови. Тогава се замисли защо се колебае да признае истината на глас. Изглежда всички знаеха, включително и съпругът й.

— Да — спокойно рече тя, сякаш това беше най-естественото нещо на света. — Влюбена съм в него. Искаш ли да ми помогнеш с морковите и граха, Хейл? Марта ме изпрати за спанак, но струва ми се, че е малко рано за него.

— Не съм брал пресни зеленчуци скоро, но все още не съм забравил как се прави — Хейл се усмихна, с едно леко и отработено движение се наведе и извади моркови.

Ивлин и Хейл Макорд бяха пристигнали преди час. Пру беше много доволна, че ги вижда. С тях дойде и Девин Бланчард, който отседна в един хотел наблизо. Той учтиво отклони поканата да остане в къщата.

Привидно Макорд беше равнодушен, сякаш никак не го интересуваше какво правеха родителите му, но Пру беше сигурна, че в безизразния му поглед забеляза наченки на изненада, а в последствие предпазливи опити да приеме ситуацията.

Ивлин явно беше леко изненадана и доволна от неоспоримото доказателство за успеха, който синът й беше постигнал само за три години. Хейл проявяваше по-скоро любопитство и задоволство. И дума не пророни за чудесната къща и фантастичната гледка, но с радост остави съпругата си да изрази възхищението си.

Когато Ивлин заяви, че има намерение да подремне следобед, за да е отпочинала за предстоящата важна вечер, Пру покани Хейл навън в градината. Макорд изчезна в кабинета си. Пру тъкмо обясняваше на свекъра си предимствата на органичното градинарство, когато той я прекъсна и директно й зададе въпроса.

След краткия разговор настъпи тишина. Те мълчаливо се заеха да берат моркови и грах, когато Хейл каза:

— Изглежда Кейс добре се е справил.

Лека усмивка се появи на лицето на Пру.

— Той е твой син. Сериозно ли мислеше, че няма да се справи?

— Не. Не бях изгубил дирите му съвсем. Знаех, че много пътува и изглежда градеше репутация без каквато и да е помощ от мен или „Макорд Ентърпрайзис“ — Хейл сведе поглед към купчината златисти моркови в ръцете си. — Но, разбира се, нямах ни най-малка представа, колко е израснал в структурите на фондация „Арлингтън“.

— Джей Пи изцяло разчита на него. Макорд играе ключова роля във фондацията.

— А аз имам усещането, че в живота на Кейс ти играеш ключова роля — Хейл проницателно я погледна. — След всичко, което преживя със семейството си преди три години, синът ми безспорно изисква безрезервно доверие от всички, които твърдят, че го обичат.

Пру гордо повдигна брадичка.

— Що се отнася до доверието, не съм някоя сляпа глупачка, Хейл. Ако имам причина да се съмнявам в действията на съпруга си, ще се изправя лице в лице с него и ще искам обяснение. Но, до сега нямам абсолютно никакъв повод да правя това. Имам му пълно доверие. Не мога да повярвам, че преди три години е заслужавал по-малко доверие.

Хейл откъсна една грахова шушулка.

— Може би преди три години е бил по-различен. Нищо чудно да се е променил.

— Всички се променят, но не вярвам, че преди три години чувството му за чест е било съвсем различно. Чувството му за етичност е органична част от същността му. Тогава е бил на тридесет и три, зрял мъж, съвсем отговорен за действията си. Сигурна съм, че независимо какво се е случило тогава, той е следвал собствения си морал. Ако днес трябваше да се справя със ситуацията, както преди три години, имам усещането, че би постъпил по същия начин. Бъди честен, Хейл. Обзалагам се, че синът ти рано е узрял, нали? Детството му е било кратко.

— Тази мисъл изглежда не те тревожи. Какво щеше да стане, ако ти беше в същото положение като Лора Рейнолдс?

Пру се усмихна.

— Винаги съм знаела какво представлявам за Макорд. Ако не друго, той е честен. Ако някоя постъпка на Макорд или поведението му преди три години е шокирало Лора Рейнолдс, честно казано, само тя си е виновна. Той не би дръпнал чергата под краката й.

Хейл поклати глава, принуден да признае с възхищение непоклатимото й застъпничество.

— Синът ми е късметлия. Надявам се, че му е известно.

Пру се усмихна.

— Не се тревожи. Имам намерение честичко да му го напомням.

Хейл се засмя. Дрезгавият му смях нахлу в кабинета през отворените прозорци, където стоеше Макорд и чакаше съпругата си и баща си. В отговор той леко се усмихна. Чудеше се на какво се смееха. Отдавна не беше чувал баща си да се смее.

Достатъчно е човек да се довери на Пру и тя ще намери начин да го накара да открие душата си.

Макорд обгърна с жаден поглед тялото на съпругата си. Беше облечена с дънки и широка, плетена, памучна блузка. Знаеше, че тя вече не можеше да закопчава най-горното копче на панталоните си. Предната нощ в леглото той й каза, че в крехката й фигура започва да съзира наченки на заоблени форми. Пру му отвърна, че са само плод на въображението му, но Макорд не смяташе така. Настъпващите в нея промени бяха възбуждащи и очарователни. Те провокираха у него всичките му покровителствени инстинкти.

Той я люби бавно и прочувствено. Тя потреперваше и силно се притискаше до него. Той стигна до кулминация в очакване да чуе любовните думи, за които жадуваше от деня на сватбата им. Но Пру не ги изричаше.

Макорд недоумяваше защо тя не си признава нещо, което той с лекота прочиташе в очите й. Знаеше, че е влюбена в него. Няколко пъти повдигаше този въпрос пред нея и тя не отричаше. Въпреки, че в леглото щедро го даряваше със страстта си, нито веднъж до сега не му призна любовта си в най-интимните им моменти.

Внезапно Макорд усети как тялото му откликна на мислите за миналата нощ, когато се любиха. Измънка някаква ругатня под носа си и се извърна от прозореца. Очакваше го дълга вечер, преди да си легне с Пру в леглото.

 

 

Джей Пи Арлингтън надмина себе си в подготовката на първото годишно парти на фондацията. Беше облечен в бяло. Бяла шапка, бяла риза, бяла вратовръзка, бяло сако в стил „уестърн“, белезникави панталони и бели кожени ботуши. Благоразумно съчетание на бляскави камъчета и сребро акцентираха тоалета му. Блестящите орнаменти украсяваха в кръг бомбето на шапката, обсипваха раменете на сакото и оформяха дълги кантове по външните шевове на панталоните. По заострените върхове на ботушите му блестеше още сребро.

Развеселена, Пру реши, че Джей Пи е страхотна гледка. За щастие, на гостите много им допадаше предизвикателният външен вид на домакина, също и някои предизвикателни блюда от югозападната част на щатите, които стояха редом с елегантни пастети и разнообразни пържени сандвичи върху шведската маса. Джей Пи с лекота се носеше сред официално облеченото множество и се чувстваше превъзходно.

Балната зала, която фондацията нае за събитието, беше пищно украсена. Белите стени със златна украса и таванът проблясваха на светлините на двата великолепни полилея. Дансингът беше претъпкан от двойки, които се наслаждаваха на музиката на първокласната вокално-инструментална група, на другия край на огромната зала. В срещуположния ъгъл беше разположен големият бюфет, където чили сосът и царевичния хляб с вкус на джалапено се пласираха много добре. На коментарите на гостите за необичайния избор на храна, Джей Пи отговаряше, че обича да се връща при корените си от време на време.

Пру си помисли: „Странно, колко по-лесно е да накараш хората да дадат пари, когато са обградени с преливащо гостоприемство“. Тя коментира този факт, докато се обличаха с Макорд за приема.

— Неправилно е да спретнеш такава глезотия, само за да убедиш хората да дадат своя принос за фондация, която се опитва да прави нещо по проблема за глада — отбеляза Пру.

— Скъпа, за да правиш пари са нужни пари, това е жестоката истина. Добре или зле, натам върви светът — беше отговорът на Макорд.

Пру избра широка, жълто-зелена копринена рокля, която падаше леко по тялото й. Не успя да влезе в тясната червена рокля, която първоначално смяташе да облече. Докато се приготвяха, Макорд нежно я подразни, че фигурата й се променя и тя направи гримаса в огледалото.

За нейно учудване, изражението му стана сериозно. Мина зад гърба й да закопчае едно тънко, златно синджирче на шията й.

— Неприятно ли ти е, че си бременна?

— Малко е късно да се притеснявам за това — с лекота отговори тя и посегна към обиците.

Той имаше вид на човек, който иска да каже още нещо, но не успя да формулира въпроса си. Просто се наведе и целуна голата й шия.

— Когато настъпи моментът, няма да си сама — обеща той. — Заклевам се, че ще съм до теб.

Пру разбра, че Макорд има предвид случая със снаха му.

— Не бързай да даваш обещания. Джей Пи непрекъснато те праща в някоя екзотична част на света. Ето, другата седмица ще трябва да пътуваш чак до загадъчната Небраска, за да провериш как върви експериментът с царевицата.

— Колко вълнуващо — той докосна бузата й и погледите им се срещнаха в огледалото. — Ще огранича пътуванията, Пру. Други ще се погрижат за това. Предпочитам да съм на опитното поле или в класната стая. И разбира се, с теб и бебето.

— Ще настоявам да си с нас — отвърна Пру.

С мисли за случилото се в спалнята, Пру отмести очи от колоритната фигура на Джей Пи и потърси с поглед съпруга си в залата. Най-после го съзря. Представяше Девин Бланчард на Джулия, привлекателна жена от редакторския екип. След като си свърши официалното задължение на домакин, Макорд се отдалечи от Девин и новата му позната и се присъедини към насъбралите се край Джей Пи мъже. Пру тъкмо си мислеше колко предизвикателно изглежда съпругът й във вечерно облекло, когато чу гласа на свекърва си до рамото си.

— За вас двамата с Кейс, мероприятия от този род са свързани по-скоро с работа, отколкото с удоволствие, не е ли така? — попита Ивлин Макорд, когато двамата с Хейл се приближиха до Пру.

Тя се засмя.

— Боя се, че си права. Състоянието на Джей Пи поддържа финансово фондацията, но външният приход е от жизненоважно значение. Ще се изненадате, когато видите колко пари ще измъкне Джей Пи от дървопреработвателите тази вечер. Ще примами всички с неговото мартини с джалапено и без време от всякъде ще потекат пари. И друг път съм го виждала как работи.

— Каква е ролята на Кейс в кампанията за набиране на средства? — заинтригувано попита Хейл.

— Щом Джей Пи задейства механизма, Макорд поема социалните контакти. Много е добър в това и Джей Пи разчита на него да отговаря на техническите въпроси, които доста потенциални дарители задават.

— За съжаление, в крайна сметка, през по-голямата част от вечерта си принудена сама да си правиш компания — измърмори Ивлин.

— А аз нямам нищо против. Това е вид работа, а и аз си имам доста задължения. Аз трябва да следя да има достатъчно храна по масите, да не би някой да се напие и да предизвика смущение след гостите, или пък някой да се почувства самотен и изолиран. Както виждате, необичайни задължения.

Гласът на Девин Бланчард прекъсна Пру. Той се приближи.

— Това означава ли, че си на разположение да забавляваш някой гост на дансинга?

Пру се обърна и се усмихна. Беше прекосил цялата зала, за да дойде при тях. Зачуди се къде ли се е дянала Джулия.

— Смятам, че за един бърз танц мога да се измъкна.

— Чудесно — той кимна към Хейл и Ивлин. — Извинете!

— Разбира се — отвърна Ивлин. — Всъщност, ако убедя Хейл и ние може да се присъединим към вас на дансинга. Не сме танцували от векове, нали, Хейл?

— Страхувам се, че от последния път насам нямам никакъв напредък — доброжелателно предупреди Хейл.

Двете двойки пристъпиха на претъпкания дансинг. Пру загуби от поглед свекъра и свекървата си, още щом Девин я прегърна. Изненада се от силната му прегръдка. Несъзнателно тя се опита да увеличи дистанцията между тях.

— Съжалявам — тутакси се извини Девин. — Не исках да те блъскам в себе си, просто исках да те предпазя да не се бутнеш в двойката зад теб — и той се усмихна мило.

— Всичко е наред — увери го Пру. — Толкова се радвам, че успя да придружиш Хейл и Ивлин тази вечер.

— Според мен, имаха нужда от малко морална подкрепа. След тригодишното отчуждение, май не знаят как да се държат с Кейс. Първоначално с тях трябваше да дойдат Кери и Кайл, но плановете се провалиха, когато преди няколко седмици се появи синът им.

— Доколкото разбирам, в много отношения ти си като член на семейството.

— Практически да — тихо подчерта Девин. — Но не напълно. Има голяма разлика, Пру, повярвай ми.

Тя се изненада от леката горчивина в гласа му.

— Това притеснява ли те?

Той срещна въпросителния й поглед.

— Приел съм това положение. Плащат ми много добре и нямам причини да се оплаквам.

— Тогава защо се притесняваш от факта, че не си Макорд? — попита Пру, изпреварвайки мислите му.

— Да кажем, че ако не носиш името Макорд, търпиш някои ограничения като служител в „Макорд Ентърпрайзис“.

— Например?

— В основата си, това е семеен бизнес — обясни Девин. — Независимо, че съм способен и ми гласуват доверие, мога да раста в организацията само до определено ниво. Винаги някой от Макордови взима окончателното решение и отново Макордови си поделят всички крупни печалби.

— Може би един ден това ще се промени — предположи Пру.

— Няма шанс. Не и докато е замесен мъж от фамилията Макорд.

Пру се замисли над ситуацията.

— Щом се чувстваш по този начин, може би е по-добре да работиш за друга организация.

Девин я удостои с един бърз, обезсърчен поглед.

— Шегуваш ли се? Много малко корпорации биха ми предложили заплата като настоящата ми, а и ще минат години, докато си извоювам статута, който имам сега. Макордови се вслушват в мен и ми се доверяват. Това е другата хубава страна на отговорния ми пост. Някой ден може и да си тръгна, заради нещо по-свежо, но трябва да е изключително предложение, за да ме изкуши.

Пру осъзна, че дори и да негодуваше, че никога няма да стане президент на компанията, той нямаше намерение да я напуска и да жертва топлото си местенце. Девин Бланчард беше поразително практичен човек.

— Очевидно е, че и Хейл, и Кайл ценят много способностите ти — Пру дипломатично се опита да сложи край на неочаквания разговор.

Девин й хвърли развеселен поглед.

— И Кейс ги ценеше до едно време. Ти не знаеш, но някога с Кейс бяхме като братя.

— Времената се променят — предпазливо рече Пру.

— Хората се променят.

Пру си спомни за разговора със свекъра си в градината.

— Понякога. Според мен, обаче, Макорд не се е променил през последните три години. Бих се обзаложила, че винаги е бил такъв.

— Наистина си влюбена в него, нали?

— Сигурно е съвсем очевидно. Ти си вторият човек, който ми го казва днес.

Девин сведе поглед към лицето й, в очите му прозираше загриженост.

— Разпознавам симптомите, защото ги забелязах и при Лора Рейнолдс.

— Предпочитам да не говоря за нея, Девин.

— Разбира се — той спря да танцува, защото музиката престана. Погледна през рамото на Пру. — Хейл и Ивлин излизат на терасата. Ще идем ли при тях? Изглежда съпругът ти все още е зает.

Пру се огледа. Нещата вървяха гладко. Никой не изглеждаше отегчен, нито се чувстваше дискомфортно, а и храната беше достатъчно. Не виждаше защо да не се присъедини към Макордови на терасата.

— Звучи добре. Трудно е да надвикаш музиката, нали?

— Със сигурност — Девин я поведе през отворените врати на балната зала и излязоха на терасата, откъдето се откриваше живописна гледка.

— Не ги виждам — рече Пру.

— Мисля, че ги видях да излизат оттук. Може би са там до фонтана — Девин нехайно се отправи към големия каменен фонтан, открояващ се в градината пред хотела. Пру го следваше по петите.

Когато се върна в балната зала, Макорд усети лека промяна в атмосферата. Не можеше да определи каква, но беше достатъчна причина, за да потърси с поглед Пру. Забеляза я, точно когато Бланчард я извеждаше на терасата. Макорд усети свиване в стомаха.

— Извинете — каза той на учения на средна възраст, с когото обсъждаше ерозията на почвата, — мисля, че трябва да потърся съпругата си.

Мъжът кимна с разбиране.

— Ще поговорим по-късно. Иска ми се да ми разкажете за пътуването си до Африка. Любопитен съм да разбера какво, всъщност, видяхте там.

— По-късно — обеща Макорд и вече крачеше през препълнената зала.

Срещна родителите си до френските прозорци, които бяха отворени. Хейл и Ивлин бъбреха с Джей Пи и очевидно им беше приятно.

— Ето те и теб, Макорд — каза Джей Пи на висок глас. — Тъкмо обяснявах на баща ти тайната на идеалното мартини с джалапено.

— Не му вярвай — рече Хейл и лениво се усмихна. — Джей Пи настоятелно се опитва да измъкне от мен дарение за фондацията. Чудесно разпознавам търговския маниер, когато ме увещават да купя стоката им.

Джей Пи се ухили, но не направи опит да отрече.

— Баща ти е по-жилав и от корен.

— Просто иска да бъде убеден — рече Макорд и погледна Хейл. — Баща ми обича стабилните доказателства. Чувствата не могат лесно да го заблудят.

Ивлин изглежда разбра, че скритият подтекст на думите му клонеше към нещо повече от старанието на Джей Пи да измъкне дарение от съпруга й, и преди разговорът да поеме в опасна посока, се намеси:

— Пру ли търсиш?

Макорд рязко кимна.

— Видях я да излиза на терасата.

— Двамата с Хейл може да подишаме чист въздух — бързо рече Ивлин, — нали, Хейл? Хайде да идем с Кейс?

— Не знам за чистия въздух, но може би е добра идея да си отдъхна от Джей Пи преди да ми олекне джоба.

Джей Пи широко се усмихна.

— Когато се върнеш, ще съм тук.

Макорд вдигна рамене без повече колебания. В действителност не го интересуваше дали родителите му ще го последват. Искаше само да намери Пру и да я заведе обратно в залата.

— Със сигурност това е едно чудесно събитие — отбеляза Ивлин и забърза след сина си. — Трябва да призная, че що се отнася до забавления, фондацията се справя отлично.

— Това са разходи за бизнес. Ще се възвърнат няколко пъти под формата на дарения за фондацията — Макорд ускори крачка, тъй като никъде из градината не виждаше Пру. Чувстваше се необичайно напрегнат, сякаш му предстоеше битка. Не се успокои и от мисълта, че е абсурдно. Споменът за Пру как излиза с Девин Бланчард провокира примитивните му инстинкти.

В този момент чу гласа й и се отправи към фонтана от другата страна на високия жив плет. Хейл и Ивлин тръгнаха след него.

 

 

Пру рязко се спря до фонтана.

— Не ги виждам, Девин. Сигурно са тръгнали в друга посока. Най-добре е да се връщам в залата преди Джей Пи да си зададе въпроса за какво ми плаща.

Девин вдигна рамене.

— Мога да се закълна, че ги видях да идват насам. Е, няма нищо. Приятно е да се откъснеш за малко от шумотевицата.

— Извини ме — учтиво започна Пру и млъкна, щом усети как Девин я сграбчва за китката. Тя го погледна остро и въпросително и гласът й стана малко по-строг. — Какво ти е, Девин?

— Доведох те тук, за да говоря с теб, Пру.

— За какво?

— За съпруга ти.

— Не желая да го обсъждам с теб — тя се опита да освободи китката си и се подразни, че продължава да я държи. — Моля те, пусни ме.

— Кълна се, ще го направя след минутка. Пру, за твое добро е.

— Съмнявам се.

— Имаш право да знаеш какво, всъщност, се случи преди три години. Очевидно, Макорд няма намерение да ти каже.

— Грешиш. Съпругът ми вече ми разказа какво точно се е случило. Не ми трябва ничия друга версия. Пусни ме, Девин. Ставаш досаден.

— Чуй ме, Пру. Аз бях там. Знам истината. Знам също и че Макорд не ти е разказал какво стана в действителност. Ако го беше направил, нямаше да си с него сега, повярвай ми. Нямаше да му имаш такова доверие.

Тя разбра, че той отчаяно иска да говори и се зачуди каква беше причината.

— Какво те кара да мислиш, че съпругът ми ме е излъгал? — ядосано попита тя. — Макорд никога не ме е лъгал.

— Не казвам, че те е излъгал. Той просто не ти е разказал цялата истина. Ако го беше направил, нямаше да го защитаваш така яростно. Всъщност, ако ти беше разказал какво стори на Лора преди три години, ти никога нямаше да се омъжиш за него!

— Това е най-тъпото нещо, което някога съм чувала. За последен път, Девин, пусни китката ми.

— Не разбираш ли? — Девин целият пламтеше. — Не беше само заради разваления годеж, който разкъсваше Лора отвътре и тя стигна дотам да се самоубие на онази магистрала. Ставаше въпрос за дете. Лора беше бременна във втория месец и Кейс отказа да се ожени за нея. Първият внук на Ивлин и Хейл загина заедно с жената, която им беше като дъщеря. Само защото Кейс Макорд не пожела да се ожени за жената, която забременя от него. Той й каза да махне детето, ако иска годежът им да продължи. Лора едва не полудя.

Женска въздишка, изпълнена със страдание и недоумение, накара Пру да се обърне. Изненадана, тя се озова лице в лице с Макорд и родителите му. Хейл имаше гордо и мрачно изражение. Ивлин беше вперила поглед в Пру, изпълнен с толкова болка, че младата жена едва не се разплака.

Кейс Макорд наблюдаваше съпругата си, готов за присъдата й, каквато и да беше тя. Всички мълчаха.

Напълно озадачена, Пру срещна нещастните погледи на свекъра и свекърва си.

— Това ли е причината за тригодишната ви упоритост? Наистина ли вярвате, че Лора Рейнолдс е забременяла от Макорд и той я е заплашил, че ще развали годежа, ако не направи аборт?

— О, Пру — нещастно рече Ивлин. — Нямаше нужда да знаеш цялата истина. Всичко е минало вече. Така се надявах да не ровим там. Причини ни толкова болка и страдание, а и никой нищо не би могъл да промени. Всички трябва да го забравим. Три години не е малко време. Всеки може да направи грешка… — тя съчувствено погледна сина си. — Но животът продължава.

— За бога — избухна Пру. — Не мога да повярвам.

— Налага се, Пру — каза Девин с равен тон. — Ние го направихме.

— Не мога да си представя защо — отвърна рязко тя.

Хейл пристъпи и понечи да сложи ръка на рамото й за утеха. Но се спря, щом срещна изгарящия й поглед.

— Днес следобед ти казах, че хората се променят, нали? — припомни й той.

— А аз ти казах, че синът ти не се е променил много през последните няколко години. Може би в известна степен е поостарял и поумнял, но в същността си е такъв, какъвто е бил и преди. Ако днес се озове в подобна ситуация, не вярвам, че преди три години се е държал по-различно, отколкото сега. Щом е отказал да се ожени за Лора, сигурно е имал основателна причина.

— Не искаше детето — прошепна Ивлин. — Казал на Лора, че не иска детето.

— Предполагам, че това са прословутите думи на Лора на смъртния й одър.

Хейл и Ивлин се спогледаха.

— Ами да — призна възрастната жена.

— Къде пише — изръмжа Пру, — че която и да е жена на смъртно легло е склонна да каже истината?

— Ти не разбираш, Пру. Тя наистина беше бременна. Лекарят го потвърди — Девин се приближи зад гърба й и я докосна по рамото.

Тя се отдръпна. Премести поглед върху Макорд, който стоеше неподвижен и изцяло изолиран в сянката.

— За какво става въпрос, Макорд? Защо не си направил опит да се защитиш от обвиненията на Лора?

Макорд вдигна рамене.

— Никой не се съмняваше в правотата на Лора. Тя беше отлична актриса. Повярвай ми, на смъртното си легло изнесе такъв сърцераздирателен спектакъл.

Пру вдигна ръце във въздуха.

— Не мога да повярвам, че слушам тези нелепици. Три години! Цели три години това семейство те е отбягвало заради обвиненията на Лора?

— Не бяха неоснователни — през зъби процеди Девин. — Лора беше бременна, а той отказа да се ожени за нея. Изхвърли я от живота си, когато тя отказа да махне бебето. Попитай Кейс, ако не ми вярваш.

— Няма защо да го питам — отвърна Пру, изпълнена с ярост. — Ако Лора е била бременна и Макорд е отказал да изпълни задълженията си, тогава има само едно-единствено обяснение защо е постъпил така.

— Защо? — самотният въпрос на Ивлин Макорд заглъхна.

— Защото бебето не е било от него, и на Макорд това му е било известно.

Сред насъбралите се около Пру хора, настъпи мълчание. Те я гледаха втренчено и се опитваха да проумеят думите й.

— Освен това — продължи тя настъпателно, — единственото нещо, което Макорд не позволява на никого, е да го манипулират. Всяка жена, която се опитва да го убеди, че е баща на детето й, за да го принуди да се ожени за нея, си търси белята и това би трябвало да й е известно. Какво ви става, хора? — тя се обърна към Хейл и Ивлин. — Макорд е ваш син. Вие би трябвало да го познавате по-добре от всички останали. Трябвало е сами да разберете, че има и друга гледна точка, освен тази на Лора.

— Кейс ли ти каза това? — най-после сухо попита Хейл и насочи напрегнат поглед към сина си.

— Не, не ми е казал, че бебето не е от него. Никога не сме разговаряли за това, но не виждам друго обяснение.

— Откъде знаеш? — рязко попита Девин.

Пру сложи ръце на хълбоците.

— Защото аз съм върховната инстанция, която свидетелства за поведението на Макорд в случай, че някоя жена забременее от него. Защо, по дяволите, мислите, че той се ожени за мен? В продължение на три месеца с него живяхме заедно. Той ясно ми даде да разбера, че няма намерение да се жени. Но когато случайно забременях и избягах, той ме намери и настоя да сключим брак. Без никакви „ако“, „и“ или „но“. Не ме накара да направя аборт. Не ме обвини в непредпазливост. След като работата беше свършена, Макорд държеше да изпълни задълженията си. И преди три години щеше да направи същото, ако бебето беше от него. Явно Лора е имала любовник и както би се изразила леля ми Вилхелмина, Макорд не е имал никакво намерение „да сърба попарата, която друг мъж е надробил“.

Пру не изчака реакцията им. Завъртя се на високите си токчета и отиде при Макорд. Хвана го умоляващо за ръката и го погледна. В очите му тлееше тъмен огън.

— Отведи ме в залата, Макорд. Знаеш, че не е безопасно да оставяме Джей Пи сам сред цял куп потенциални дарители на фондацията. Ще се побърка с това мартини с джалапено.

Макорд силно стисна ръката й в топла прегръдка.

— Оттук, скъпа.

Оставиха другите край фонтана и мълчаливо се отправиха към ярко осветената бална зала.