Джейн Ан Кренц
Докосната мечта (2)

Глава втора

Една седмица след грандиозното си отпътуване от къщата на Макорд, Пру се беше изтегнала удобно до басейна на сестра си в Пасадена. Един голям чадър я скриваше от силното слънце. Целият район на Лос Анджелис се къпеше в горещината на ранното лято, и Пру откри, че си мисли колко приятно би било в градините на Макорд в ден като този. Чудесната му къща, разположена на склона на един хълм в Ла Джола, северно от Сан Диего, гледаше към прохладата на океана. В такива дни щеше да й липсва.

Не само гледката от градините на Макорд щеше да й липсва, мислеше си тя, докато наблюдаваше как малките й племенници, момиченце и момченце, се цамбуркаха щастливо в хладната кристална вода на басейна. Докато подобни мисли й минаваха през главата, я обля поредната малка вълна от басейна. В оживената си игра децата така бяха измокрили Пру, че тя сериозно се замисли дали да не се натопи отново. Преди още да реши какво да прави, зад кухненската врата се показа привлекателната руса глава на сестра й, Ани Гейтс, и извика:

— Хей, Пру, искаш ли чаша лимонада?

— Аз искам — извика седемгодишната Кейти от басейна.

За да не остане по-назад, брат й Дейвид, повтори молбата като ехо:

— И аз също.

Ани обичливо свъси вежди и отбеляза:

— Това същите онези деца ли са, които на обяд нямаха място за брюкселското зеле?

— Вече съм гладна — увери майка си Кейти.

— И аз — не закъсня Дейв. Той беше по-малък от сестра си почти с две години, но отрано се беше научил да се качва на главата й. Като наблюдаваше Кейти, той схващаше, че на този свят се котира упоритостта.

Пру се усмихна на по-голямата си сестра.

— Ако ще правиш лимонада, по-добре да е в голямо количество.

— По дяволите, ако това е отговор, мога веднага да започна да я продавам — Ани потъна в лъскавата си, модерна кухня. След няколко минути се показа с голяма пластмасова кана лимонада и четири пластмасови чаши. — Хайде, всички, елате и си вземете.

Кейти и Дейв не чакаха втора покана. Те се изстреляха от басейна, грабнаха чашите си и отидоха при детските си шезлонги да си пият лимонадата.

— Точно от това имах нужда — каза Пру на сестра си като протегна ръка към чашата.

— Не само ти — Ани се облегна на един плетен стол и сложи краката си, обути в сандали, на ръба на шезлонга на Пру. — Тази година горещините започнаха отрано. Напомнят ми за лятото в Слот, щата Тексас. Почти, но не съвсем. Как се чувстваш?

Пру се усмихна и отпи от прохладната течност.

— Чудесно. Има ли причина да не съм добре?

— Разбира се, че не — Ани въздъхна. — Извинявай ако се държа покровителствено. Тъй като нямаш съпруг, който да се тревожи за теб, аз се чувствам задължена да запълня празнината.

— Оценявам това — нежно отвърна Пру, — но не е необходимо. Наистина съм добре.

Ани й хвърли изпитателен поглед.

— Или поне толкова добре, колкото може да се чувства една жена, която е неомъжена и бременна.

— На двадесет и седем години съм, Ани. Не съм някоя наивна тийнейджърка, която е загазила.

— Не, ти си двадесет и седем годишна наивница, която е загазила. Заради онова копеле.

Пру поклати глава. Нямаше какво да отговори. Ани си имаше собствено мнение за Кейс Макорд. Тя беше по-голямата сестра покровителка и не се опитваше да разбере или прояви милосърдие към мъжа, от когото беше бременна Пру.

— Ани, казах ти вече. Той не знае, че съм бременна.

— Щеше ли да е по-различно? — язвително попита Ани.

Пру се поколеба.

— Не знам. Не съм се замисляла. Щом като не желае да се ожени за мен заради самата мен, със сигурност нямаше да поискам да направи това заради бебето.

— Много си горда.

— Мога да се справя и сама. Толкова жени го правят.

— Това не оправя нещата.

— Знам — Пру вдигна рамене. — Но се случват такива работи.

— Не трябваше да се замесваш с него — не за пръв път Ани отбелязваше това. — В деня, когато ми се обади, за да ми кажеш, че се местиш да живееш при него, разбрах, че те очакват неприятности. Той те използваше.

— По онова време — рече Пру замислено — си мислех, че той има нужда от мен. Знам, че ме желаеше. Надявах се, че ме обича.

— Е, разбира се, че те е желаел. Ти му падна направо в ръчичките, нали така? Мъжете винаги охотно приемат това, което им се предлага, особено ако не трябва да плащат за него.

Пру ококори очи и в следващия миг усмивката й премина в открит смях.

— Звучиш точно като леля Вилхелмина.

— Бъди благодарна, че леля Вилхелмина не знае за положението все още. Когато разбере, ще изпадне в истерия.

— Не, няма. Просто ще направи извода, че в семейството има лоша кръв. Няма да се изненада. Без съмнение, тя го е подозирала отдавна — каза Пру с насмешка и си представи непреклонно изправената си леля с желязна воля, която ги беше отгледала със сестра й.

— Винаги ни е мислила доброто. И полагаше всички усилия да компенсира недостатъците на майка ни — от няколко години насам Ани не живееше с леля Вилхелмина и сега й се искаше да прояви повече разбиране и великодушие като ставаше въпрос за нея. — Един ден ще получи някаква там небесна награда за стари моми мъченици, които стигат до положението да отглеждат незаконните деца на сестра си — суховато добави Ани. — Кога имаш намерение да й кажеш, че в продължение на няколко месеца не само си живяла с мъж, но освен това и си забременяла от него?

— Не и докато не се наложи — безцеремонно отвърна Пру. — С възрастта леля Вилхелмина не е омекнала, и ти го знаеш. Не ми се иска да слушам лекциите й за мъже, които пият безплатно уиски и мляко и не чувстват никакво задължение нито да си плащат пиенето, нито да купят кравата.

— Ще ти кажа нещо — тихо рече Ани, погледът й се насочи към дъщеря й. — Всеки път, когато си мисля, че Кейти ще порасне и ще започне да ходи на срещи, гледната точка на леля Вилхелмина ми се струва все по-близка и по-близка. Знам, че звучи старомодно и цинично, но искам да й кажа да не избързва да се отдава на мъж, преди да е съвсем сигурна в него.

— Искаш да кажеш, докато той не й докаже това като сложи на пръста й венчална халка.

— Не си затваряй очите, Пру. Нямаше да си в сегашното положение, ако следваше съветите на леля Вилхелмина.

Пру равнодушно погледна сестра си.

— Да не искаш да ми кажеш, че с Тони не сте спали преди сватбата? Защото не го вярвам. Беше до уши влюбена в него, а и той не можеше да се възпре.

Ани грациозно се изчерви, после се усмихна.

— Е, аз поне бях сигурна в чувствата и на двамата, преди да се любим. Ти и с толкова не можеш да се похвалиш, така ли е, Пру? От самото начало знаеше, че поемаш огромен риск като се замесваш с Кейс Макорд.

— Той поне беше честен с мен — промълви Пру. — Още в началото ми каза, че няма намерение да се жени.

— И ти не си му повярвала?

— Мислех си — промърмори Пру, — че ще променя решението му. Надявах се, че дълбоко в същността си той носи качествата на добрия семеен мъж. Единствено вечерите, когато имаше пътувания във връзка с фондацията, не прекарваше с мен у дома. Бих се заклела, че докато бяхме заедно, Макорд ми беше напълно верен.

— Не сте били заедно много дълго. Може би не е имало време да си омръзнете.

— Напоследък си много злъчна, Ани.

— И по-злъчна ставам, само като си помисля какво ти стори този човек. Побеснявам.

— Знаех какво правя и бях наясно с риска, който поемам — отбеляза Пру. — Освен това, когато му казах, че искам сериозно да се замислим за нашето бъдеще, знаех, че ще избухне.

— Кога му се противопостави?

— В деня, след като се върнах от поликлиниката и знаех вече със сигурност, че съм бременна. Не постъпих правилно. Сега знам, че е така. Но тогава бях развълнувана.

— Обзалагам се, че си била — прочувствено каза Ани. — Значи тогава си му дала ултиматума?

— Макорд не възприема добре ултиматумите. На следващия ден трябваше да замине за Вашингтон. Казах му, че ако не е съгласен да уредим бъдещето си, няма да ме намери, когато се върне. Успях да повярвам, че наистина ме обича и ще го осъзнае при мисълта, че може да ме загуби.

— Зле си си направила сметката.

Пру вдигна рамене.

— Той помисли, че се опитвам да го манипулирам, да го изнудвам. И в някакъв смисъл, предполагам, че съм се опитвала.

— Щом си го изнудвала, трябвало е да забравиш всякакви задръжки — откровено каза Ани. — Трябвало е да му кажеш, че си бременна.

Пру затвори очи и си спомни за бурната сцена в кабинета, преди да напусне къщата на Макорд.

— Не можех да го направя. Исках той да ме желае. Не исках да го накарам да ми предложи женитба по задължение. Мисля, че може би щеше да го направи. В честолюбието си е доста ексцентричен, но и също толкова непреклонен. А и всеки знае, че брак, който съществува единствено заради непредвидена бременност, няма шансове да оцелее. Истината е, че не отстъпи от това, което каза и в началото. Не желае да се жени. Не желае дългосрочно обвързване. Трябваше да повярвам на думите му.

— Колко още щеше да останеш с него и да изпълняваш неговите условия, ако не беше забременяла?

Пру сви устни.

— Не знам, Ани. Исках от него повече, отколкото той имаше желание да даде. Исках го дълго, преди да разбера, че съм бременна. Копнеех за трайно обвързване от самото начало. Предполагам, че уроците на леля Вилхелмина са оставили по-дълбоки следи, отколкото смятах.

— Не е виновна леля Вилхелмина — ясно отсече Ани. — Просто ти си такава, ти си от жените, които напълно се раздават в една връзка. Щедра си, великодушна и изцяло вярна. Част от теб желае също такова отношение в замяна. Опитала си се да провокираш това отношение в мъж, който изобщо не е имал намерение да го проявява. Това е първата ти грешка. Забременяването ти е втората. Как се случи, все пак?

— По обичайния начин.

— Не е шега, Пру. Какво не беше наред? Да не би противозачатъчните?

Пру отпи дълга глътка от лимонадата си.

— Не съвсем. Една нощ не взехме никакви предпазни мерки. Лош късмет.

— Но защо си рискувала?

Пру вдигна вежди, докато гледаше сестра си над ръба на чашата.

— Да не би да искаш пълен отчет?

Ани горчиво се усмихна.

— Разбира се, че не. Просто се чудех как е възможно да забравиш при положение, че нито ти, нито Макорд искате изненади.

— Десет дни Макорд беше извън страната.

— Аха — Ани кимна разбиращо. — Десет дни въздържание са го направили невнимателен, хм?

— Не — рече Пру замислено. — Десетте дни, прекарани в проучване на проблемите на сушата в Африка, го бяха скапали. Ани, можеш ли да си представиш какво е да си там? Макорд е видял всичко със собствените си очи. Фондация „Арлингтън“ пуска програми в няколко африкански страни, които ще обучават земеделците в основните умения за обработване на земята. Освен това, изработва по-сложни програми за обучение на изследователи и учени в района. Макорд не останал в градовете. Той заминал за провинцията да види земята. Земята… и хората, които умират на нея.

Пру се разплака като си спомни изнуреното и изпито лице на Макорд в нощта, когато се върна. Мрачната действителност, която той беше видял, вземаше своите жертви. Макорд може и да не е способен да се обвърже с жена, но към работата си е много привързан.

— Мисля, че започвам да разбирам. Бил е изтощен и навярно доста безпомощен пред такъв тежък проблем. Ако прибавим и часовата разлика, излиза, че не е мислел с ясно съзнание за нещата, за които е длъжен да мисли — обобщи Ани, демонстрирайки първи признаци на разбиране към Макорд.

— Той си легна веднага. Аз също — Пру си пое дълбоко въздух. — Но посред нощ се събуди и… ами, то просто се случи — не направи опит да обяснява останалото. Нямаше как да опише нетърпението и примитивната жажда, които проблясваха в очите на Макорд в сянката на голямото легло същата нощ. Нямаше как да обясни и собственото си усещане за страстта му.

След като десет дни наблюдаваше смъртта, Макорд се домогна до живота. Той я потърси и тя се впусна в прегръдките му без никакво колебание.

— Разбирам — тихо рече Ани. Тя дълго мълча, погледът й следеше двете й деца, здрави и добре гледани, които едва ли някога щяха да проумеят смисъла на суша и глад. После посегна към каната с лимонада. — И така, целият ти живот изведнъж се променя.

— Е, както винаги казва леля Вилхелмина, не големите неща в живота те набутват, а дреболиите. По-скоро ще капитулираш пред един кърлеж, отколкото пред гърмяща змия.

— Не знам дали Макорд ще се съгласи да го сравняваме с кърлеж, но разбирам какво е искала да каже леля Вилхелмина — измърмори Пру.

Под чадъра настъпи тишина и дълго време двете жени наблюдаваха как децата се хвърлят в басейна. Пру отново се отпусна и се облегна на шезлонга. Ръката й несъзнателно се плъзна по все още плоския корем. Правеше й удоволствие да предполага дали бебето й щеше да има тъмната коса и загадъчните очи на Макорд.

— Можеш да останеш тук, колкото пожелаеш — каза най-после Ани с искрен тон. — Тони няма да има нищо против.

— И двамата сте много великодушни, но няма да ви се натрапвам дълго време. Мисля, че ще наема апартамента, който гледахме вчера.

— Онзи до Калтек? — Ани кимна. — Районът е добър. Ако получиш тази работа в студентския град, за която кандидатства в понеделник, нещата се нареждат отлично. Или поне почти — поправи се тя.

— Като споменахме Тони — реши се Пру.

— Ъ?

— Не си му казала за, за мен, нали?

— Не, разбира се, че не. Нали ти обещах да не казвам.

— Да. Извинявай.

Ани кисело се усмихна.

— Няма да го опазиш в тайна дълго, Пру.

— Знам. Просто положението е толкова ново за мен. Изобщо идеята да си бременна, е много странна. Трябва ми време да свикна.

— Разбирам — Ани тъкмо щеше да добави още нещо, когато я прекъсна далечното позвъняване на вратата. — Изглежда имаме посетители. Веднага се връщам. Наглеждай децата, докато ме няма.

— Разбира се — Пру наблюдаваше как сестра й изчезна в къщата и насочи вниманието си към Кейти и Дейв, които си играеха на „царят на планините“ върху един надуваем сал.

— Лельо Пру, няма ли да дойдеш в басейна? — попита Кейти, предпазливо кацнала на върха на светлосиния сал. Дейв усърдно се опитваше да блъсне сестра си в басейна.

— След няколко минути — отвърна им Пру. Тя сви нозе в коленете и се изтегли нагоре, за да вижда по-добре оживената игра на децата. Те си бяха у дома, в басейна, но бяха малки и уязвими за толкова много неща. Ани и Тони се опитваха да ги предпазят.

И тя ще предпази детето си, помисли си Пру и се почувства по-мъдра, по майчински, но нямаше да прекалява. Децата имаха нужда от пространство, за да изпробват себе си, да растат и да правят собствени грешки.

До един момент.

Пру реши, че ако има момиченце щеше да го възпита така, че да го предпази от грешките, които сама беше допуснала, точно както леля Вилхелмина се беше опитала да предпази Пру и Ани да не повторят грешката на майка си. Вероятно на жените им било писано да си предават от поколение на поколение това предупреждение. И винаги е имало такива, които го пренебрегват и то за своя сметка.

Философските разсъждения на Пру бяха прекъснати от гласа на сестра й. Тя не чуваше думите, но долови тона. Механично погледна към кухненската врата точно, когато тя рязко се отвори.

Но не Ани влезе първа, а Кейс Макорд.

Лимонадата в ръката на Пру лекичко се залюля и няколко сладки и лепкави капки се разляха върху голото й бедро. Цялото й внимание беше насочено към мъжа, който крачеше към нея.

В този миг някъде дълбоко в сърцето си Пру почувства, че се разпалва опасен и измамен пламък, и тогава разбра, че той никога не е умирал. Част от нея подхранваше тази безумна надежда от деня, в който напусна дома на Макорд „Ла Джола“.

Очите му тутакси се насочиха към лицето на Пру. Мрачният му и изпитателен поглед я разтресе. Тя трудно приемаше факта от самото присъствие на Макорд. Той излъчваше сила, воля и твърда решимост и тя ясно ги долавяше.

Пру започна да го разглежда и тайно се надяваше, че очите й не издават желанието й. Той беше облечен, както обикновено лежерно, с дънкови панталони и риза с дълги ръкави, които бяха навити до подмишниците и разголваха силните му, набраздени с множество вени мускули. Черната му коса изглеждаше леко разчорлена, сякаш съвсем скоро беше прокарал ръка през нея с нетърпелив жест. Ботите му силно отекваха по пода, облицован с плочки, които обграждаха басейна.

Пру смътно виждаше Ани, която припкаше след Макорд и му джафкаше нещо вбесено съвсем като малък, злобен териер.

— По дяволите, нямаш никаква причина да се натрапваш по този начин. Сестра ми е в правото си да реши дали иска да те види. Няма да ти позволя да я тормозиш, чуваш ли?

— Мамо? Какво става? — Кейти престана да се цамбурка в басейна и любопитно погледна към новодошлия. До нея Дейвид също спря да се движи. Сините му очи следяха непознатия с огромно любопитство.

— Всичко е наред — каза Ани пресилено. — Този мъж иска да види леля ви, това е всичко. Отивайте да играете.

Ани извика към Пру:

— Разбрах кой е едва, когато вече беше влязъл. Съжалявам за това. Не е нужно да говориш с него, ако не желаеш, нали знаеш?

Макорд проговори за първи път, едва когато се спря пред Пру.

— Тя ще говори с мен — съобщи той с тих и равен глас. — Нали, Пру?

Младата жена бавно разгъна колене и седна на ръба на шезлонга. Погледът й не слизаше от лицето му.

— Какво правиш тук, Макорд?

Той изкриви устни в печална усмивка, която по странен начин изглеждаше нежна. Погледът в тъмните му очи беше дълбок и натежал.

— Знаеш отговора, нали Пру? Дойдох да те намеря.

Пулсът й леко се ускори.

— Защо?

Той застана на колене пред нея, погледите им се срещнаха на едно ниво.

— Мисля, че и ти знаеш отговора. Дойдох да те взема със себе си у дома. Ти искаш да си там, а и аз искам да си там.

Тя поклати глава и почувства замайване. Не можеше да повярва, че той е тук. Кейс Макорд не беше от този тип мъже, които биха преследвали една жена, която и да е.

— Не знам какво да кажа — прошепна тя.

Той протегна ръка и хвана малката й длан със силните си пръсти, които топло я обгърнаха.

— Обикновено, винаги намираш какво да кажеш. Особено в деня, когато замина — той се изправи и я притегли до себе си. — Защо си така шокирана, скъпа? Не ме ли очакваше тези дни?

— Не — изфъфли тя съвсем искрено, и мисълта й започна да се прояснява от странното усещане за нереалност. — Предположих, че си бил сериозен, когато ми даде да разбера, че нямаш никакво намерение да ме последваш. А ти винаги говориш сериозно, Макорд.

— И аз правя грешки като всеки човек.

Тя долови познатата, лека арогантност в думите.

— О, нито за миг не съм имала съмнения за това. Просто не очаквах, че си способен да признаеш грешките си. Е, поне не толкова скоро.

Той тихо се изкиска и потри дланта й.

— Да идем някъде, където можем да поговорим. Вече е почти пет и половина. Иди се преоблечи и ще те изведа на вечеря. Нямаме нужда от публика — той имаше предвид двете деца и Ани, те и тримата наблюдаваха с огромно внимание.

Думите му изтръгнаха Ани от неловката тишина. Тя погледна сестра си.

— Не е необходимо да излизаш с него, Пру.

— Знам — Пру погледна Макорд. — Дай ми сериозна причина, Макорд.

— За да дойдеш с мен ли? — този път нотката на арогантност прозвуча по-силно. Усещаше се и в сбръчканите му вежди, както и в замръзналата му усмивка. Не беше свикнал да дава обяснения за действията си. — Трябва ли да ти давам повод? Не искаш ли да дойдеш с мен, Пру?

— Не и ако все още си мислиш, че отношенията ни могат да продължат постарому. Не изпаднах в истерия в деня, когато напуснах. И не си тръгнах, обзета от ярост. Тръгнах си, защото това беше най-доброто нещо, което можех да направя при стеклите се обстоятелства. Не съм променила решението си.

— Аз промених моето — простичко каза той.

Тя го погледна с широко отворени очи.

— Ти си променил решението си?

— Ти ми даде да разбера, че няма да останеш, освен ако не сключим брак. Искам да се върнеш. Ако единственият начин да те притежавам е да се оженя за теб, то тогава няма за какво да спорим повече. Иди се преоблечи, Пру. Ще идем някъде и спокойно и ще обсъдим женитбата.

Устните й трепереха, докато се опитваше да намери отговор. Нищо не й идваше на ум. Пру се обърна към сестра си за помощ да й подскаже как да се справи със ситуацията. Но Ани гледаше подчертано замислено.

— Иди се облечи — тихо рече тя. — Макорд е прав. Не можете да си говорите поверително при такава публика.

Пру погледна младия мъж. На лицето му беше изписано напрежение, сякаш се страхуваше, че тя може да изпадне в паника или да избяга.

Мисълта, че той предвижда подобна абсурдна реакция от нейна страна, вля в жилите й сила и покачи адреналина й. С хладно кимване на главата се извини и прекоси плочника, отправи се към двукрилата стъклена врата, която водеше към всекидневната. След миг изчезна в нея.

Макорд я наблюдаваше и усещаше как тялото му се стяга при вида на симпатично заоблените й бедра, очертани от червени бикини. Господи, как му липсваше. Последната седмица беше една от най-нещастните в живота му.

— Тя беше съвсем сигурна, че няма да я потърсиш — отбеляза Ани, прекъсвайки фантазиите на Макорд.

Той тутакси премести вниманието си от двукрилата врата към сестрата на Пру. Не си приличаха много, реши той. Ани беше блондинка със сламена коса и сини очи, докато косата на Пру беше много по-дълга и малко по-тъмна с нюанс на бронзово кафяво. Освен това му харесваше златно зеления оттенък в очите на Пру, помисли си Макорд. Той забеляза покровителствената враждебност в очите на Ани и вътрешно въздъхна. Това не го учудваше.

— Не успях да ви се представя както подобава, госпожо Гейтс.

— Не се притеснявайте. Разбрах кой сте. Сериозно ли мислите да се ожените за Пру или е само номер, за да си я върнете в Сан Диего?

Макорд усети лек прилив на ярост от скептицизма, така ясно изписан на лицето на Ани. С хладен тон овладя чувството си.

— Имам сериозни намерения. В противен случай нямаше изобщо да го споменавам.

— Кога?

Той й хвърли неразбиращ поглед.

— Какво кога?

— Кога ще се ожените за нея? — нетърпеливо попита Ани.

— Колкото може по-скоро — Макорд мълчаливо я предизвика и за миг се стресна, когато тя кимна с глава.

— Добре — беше нейният отговор. — Мисля, че е за добро — обърна поглед към басейна. — Е, деца, време е да излизате и да се приготвяте за вечеря.

Кейти и брат й неохотно поеха към стъпалата и ги изкачиха.

— Той с нас ли ще вечеря? — попита малкото момиченце, с поглед, насочен към Макорд.

— Не — бързо отвърна майка й. — Той ще изведе леля ви Пру на вечеря. Хайде, тичайте сега.

Тя се обърна отново към младия мъж:

— Седнете, господин Макорд. Сестра ми ще се появи след минута.

Тя се отправи към къщата, но рязко спря щом Макорд заговори:

— Ще се погрижа за сестра ви, Ани — тихо рече той.

Тя го погледна с критичен поглед.

— Няма да е толкова лесно, колкото си мислите.

— Кое няма да е лесно?

— Да я убедите да се омъжи за вас. Вече заявихте, че не желаете да се жените за нея — тя отново извърна глава и се отправи към къщата.

Макорд стоеше до нагънатата от вятъра вода в басейна и размишляваше върху проблема. Ани беше права. Той дяволски много се бе старал да убеди Пру, че никога няма да се ожени за нея. От самото начало беше честен относно отношението си към брака. Ала сега искрено се тревожеше, че може да я загуби поради това. Вярваше, че тя ще се остави в обятията му, проявявайки сладката си и страстна щедрост, присъща на характера й. После щеше да се премести при него и да превърне къщата му в дом.

Що се отнася до Макорд, връзката между него и Пру се основаваше на много по-солидни отношения, отколкото повечето бракове. Той се беше ядосал и объркал, когато тя изведнъж настоя да обсъдят бъдещето си. Вбеси го мисълта, че неговата сладка, щедра и страстна Прудънс ще се превърне в своенравна и взискателна жена, която го заплашва с ултиматум. Веднага реши, че най-удачният начин да й даде да разбере, че няма да позволи на една жена да го манипулира, е да я предизвика да свали картите си.

Но тя не отстъпи от нито една дума в ултиматума си.

Още на първия ден от тръгването на Пру, Макорд си обеща, че ще си я върне. Тя го обичаше, в това беше сигурен. Сигурен беше, че след като се уталожи избликът на женския й темперамент, тя щеше да се върне с първия самолет.

Макорд все още се съвземаше от шока, че тя ще изпълни заканата си, когато пристигна разписката от женската клиника. В мига, когато отвори плика и прочете съдържанието, нещата се проясниха съвсем. Пру спокойно можеше да се върне при любовника си, ако беше сама. Но вече не беше. Беше бременна.

Тя носеше детето на Макорд, мъжът, който арогантно заяви, че няма намерение да се жени. Със закъснение той осъзна причината за заминаването й. Пру бе принудена да повярва, че щом не се съгласяваше с мисълта за брак, още по-малко би приел факта, че ще става баща. Въпреки това, тя запази самообладание и се осмели да настоява за брак. Когато той й отказа, тя направи единственото нещо, което смяташе за възможно при създалите се обстоятелства. Тръгна си.

Довечера щеше да му се наложи да я ухажва отначало, да успокоява страховете й, докато тя се почувства в безопасност и приеме да се върне. Това беше единственият изход в момента. Още щом разбра, че тя е бременна, светът на Макорд се преобърна.

Вече не можеше да си позволи миналото му да определя бъдещето.

Стоеше сам на плочника, затоплен от слънчевите лъчи и размишляваше за миналото. От три години насам се беше откъснал от всичко и всички, които познаваше от най-ранно детство. Каза си, че може да живее без тези неща и хора, дори си представи, че не съществуват. Отдръпна се от баща си, упорит и горд човек, от болезнения спомен за мъртвата му годеница и нероденото дете, което умря с нея. Той се отдръпна и от своето наследство.

Но сега, имаше намерение да се ожени и да има дете. Всичко се промени.