Джейн Ан Кренц
Докосната мечта (1)

Глава първа

Още щом зави със сребристото ферари по страничната алея, Кейс Макорд разбра, че нещо не е наред. Почувства как стомахът му болезнено се сви на топка. Пъргавото фордче на Пру, бонбонено червено на цвят, беше паркирано пред стъпалата, които водеха нагоре към широко отворените врати на къщата. На алеята имаше още една кола, която му беше позната, невероятно дълъг, старичък бял кадилак „Ел Дорадо“, чиято хромова боя лъщеше на късното следобедно слънце. Макорд не й обърна внимание.

Погледът му бе привлечен от червения форд. Багажникът на колата беше отворен, а младият градинар и момче за всичко, Стив Греъм, когото Макорд назначи преди няколко месеца, се опитваше да намести в него един от огромните куфари на Пру.

Макорд учудено си помисли, че тя има съвсем сериозно намерение да осъществи заплахата си. Щеше да си тръгне, точно както обеща. Той не можеше да повярва. Но, тя нямаше да посмее.

Макорд закова шумно ферарито зад форда и рязко отвори вратата на колата. Стив Греъм преустанови опитите си да напъха куфара в багажника й погледна през рамо. Притеснението, изписано на загорялото му от слънцето и вятъра лице, отстъпи пред облекчение, че го вижда.

— Господи, толкова се радвам да ви видя, господин Макорд. Хванали сте по-ранен полет, а? Страхувах се, че няма да се върнете навреме. Настана голяма бъркотия. Пру твърди, че заминава. Казва, че е завинаги. Марта има пристъп, а господин Арлингтън се е заел с уискито ви, все едно, че настъпва краят на света. Преди час пристигнаха доставчиците и сега се мотаят наоколо объркани. Пру не желае да говори с тях, нито да им даде нареждания. След няколко часа ще пристигнат гостите ви, а Пру иска до тогава да е заминала.

— Имам чувството — каза Макорд, зловещо стиснал зъби, — че Пру не се притеснява толкова от гостите, по-скоро е имала намерение да се измъкне преди аз да се прибера у дома. Много добре знае, че ще трябва да си плаща за всичко.

Наивното облекчение по лицето на Стив се изпари. Той премигна към работодателя си някак нервно и се изкашля, за да прочисти гърло.

— Тя каза, че трябва да пристигнете не по-рано от тази вечер.

— Сгрешила е — обясни Макорд на младия мъж. — Много е грешила.

Обърна гръб и се отправи към стъпалата. Докато пресичаше алеята, чакълът скърцаше под ботите му. Изкачи стъпалата по две наведнъж, най-горе се спря, хвърли бърз поглед назад и рязко каза на Стив:

— Извади куфара от багажника. Пру никъде няма да ходи.

— Но тя твърди, че иска да тръгне до петнадесет минути.

— Извади проклетия куфар от колата, Греъм, или ще те уволня.

Стив Греъм работеше за Кейс Макорд отдавна и се беше научил да се съобразява с мекия му тон, предвещаващ опасност, дори да не вярваше в заплахата му. Когато беше ядосан, Макорд не повишаваше глас. Напротив, гласът му се снишаваше, ставаше сдържан и леденостуден.

Стив припряно понечи да извади обемистия куфар от миниатюрния багажник и го одраска. Той се взря в драскотината изненадано. После въздъхна философски — по-разумно беше да премести един куфар на Пру, отколкото да се излага на яростта на Макорд.

Без съмнение, Кейс Макорд беше бесен.

 

 

В кухнята Прудънс Кениън се опитваше да успокои икономката Марта Хюет, когато чу стъпките на Макорд в преддверието. Затвори за миг очи в знак на дълбоко раздразнение и съжаление. Трябваше да действа по-чевръсто днес. Не биваше да се оставя да я разсеят първо пристигането на Джей Пи, а после и нервната криза на Марта. И най-вече, трябваше да предусети, че нещо неочаквано може да се случи в последната минута.

Действително се случи нещо неочаквано. Явно Макорд беше хванал по-ранен полет за Сан Диего, от този за който имаше резервация.

— О, слава богу, ето го най-после господин Макорд! — учестеното дишане на Марта като по чудо започна да се нормализира. Тя прибра шишенцето с хапчета като остави едно малко синьо хапче настрана. Облекчение и надежда озариха погледа й. — Той ще се погрижи за всичко, Пру, ще видиш.

И тя потупа Пру по рамото — тутакси двете жени си размениха ролите на пациент и болногледач.

Пру хвърли бърз поглед към сияещата Марта. Изглежда нервната криза се беше изпарила мигновено. Ярките лешникови очи на ниската и набита, петдесет годишна жена, излъчваха ведра усмивка и облекчение.

— Браво! Много бързо се съвзе, Марта — отбеляза язвително Пру. В същия миг някой отвори двукрилата кухненска врата с трясък, от което китайските съдове в близкия шкаф се разтресоха. Двамата сервитьори, пристигнали с доставчика, подскочиха. Пру не си направи труда да се извърне. Тя знаеше кой влезе току-що в огромната, светеща кухня. — Може би нямаш нужда от тази рецепта, в края на краищата — рече тя на икономката.

Марта обаче не забелязваше Пру. С широко отворени очи гледаше едрия мъж, застанал на прага, който с присъствието си изпълваше цялата стая.

— Върнахте се у дома по-рано, господин Макорд. Драго ми е. Може да се каже, че имаме проблем. Разбира се, всичко може да се уреди, преди да пристигнат гостите ви — бързо добави тя. — Ако бихте могли да поговорите с Пру, сигурна съм, че всичко ще се нареди. Тя е малко разстроена.

— Така ли е, Пру? Разстроена ли си?

Пру долови безмилостната кротост в гласа му и рязко вдигна поглед към тавана в безмълвна молитва, преди да си наложи да обърне лице с хладна усмивка към него.

— Ни най-малко, Макорд. Всичко, което зависи от мен, е под контрол. Смятах, че Марта има нервна криза, но изглежда съм грешила. А сега ме извинете и двамата, ще тръгвам.

Тя смело тръгна напред, мислено стискайки палци и надявайки се, че той ще отстъпи и ще й направи път. Трябваше да се досети. Макорд не се помръдна. Той блокираше вратата подобно на танк с пълно снаряжение и мълчеше. Тя беше принудена да спре на няколко крачки от целта си. Натежалият му поглед я обходи от главата до петите — от тесния зелен пуловер, през впитите дънки, до сандалите, с които беше обута. Очевидно, облеклото й беше неподходящо да забавлява важните гости, които щяха да пристигнат по-късно същата вечер.

— Значи — измърмори Макорд с омекнал тон, скръсти ръце пред широките си гърди и небрежно се облегна на касата на вратата, — сериозно си говорила. Действително си планирала да заминеш.

Пру си пое въздух, с надеждата, че никой не подозира колко е разколебана.

— Разбира се, че говорих сериозно. Точно това е общото между нас, Макорд. И двамата не отправяме напразни заплахи. Просто изчаках малко събитията, това е всичко. Ти трябваше да се върнеш не по-рано от час.

— Прекалено дълго си изчаквала — Макорд се отдалечи от вратата, обгръщайки с поглед Марта и двамата нервни мъже в униформи. — Нямам никакво намерение да водя разговор пред публика. Да тръгваме — той се обърна и тръгна през преддверието като даде ясен знак, че очаква тя да го последва покорно.

Пру поклати отрицателно глава в отговор на безграничното му нахалство.

— Опасявам се, че не разполагам с време за обстойни дискусии, господин Макорд — извика тя след него. — Трябва да тръгвам. А ти по-добре се погрижи всичко да е наред за партито довечера. Много неща трябва да се уредят, преди да пристигнат гостите.

Макорд стоеше до отворената врата на кабинета си. Обърна се и я погледна.

— По дяволите партито. Щом имаш смелостта да ме пренебрегваш, можеш да намериш смелост и за обстоен разговор по въпроса. Влизай, Пру, освен ако не настояваш да говорим в средата на преддверието.

— Няма да намериш уединение в кабинета си — предупреди го Пру и неохотно тръгна към него. — Там е Джей Пи.

Макорд погледна към уютната, обзаведена с книги стая.

— Здравей, Джей Пи. Никой ли не ти е казвал, че е опасно да се месиш в битови спорове? — и влезе в стаята.

Пру простена. Очертаваше се лош развой на нещата, точно както беше си представяла. А колко по-просто би било, ако беше заминала преди пристигането на Макорд. Сега беше като в капан, налагаше се да изтърпи крайно емоционална сцена, на която щяха да присъстват всички членове на домакинството, доставчиците и самият Джей Пи Арлингтън. Никога нищо не минаваше гладко, когато човек си имаше работа с Кейс Макорд.

Но, тя беше наясно с това от самото начало.

Пру крачеше през преддверието към кабинета сякаш отиваше на военен съд. Опита се да си внуши, че Макорд беше обвиняемият, а тя играеше ролята на съдията и съдебните заседатели. Той умееше да разменя ролите в такива ситуации. Ако не внимаваше, Пру можеше да се огъне, да се предаде, да отстъпи или най-общо казано да се превърне в мекотело.

Младата жена си мислеше, че само онзи, на когото се е налагало да се изправи лице в лице с Макорд, може да разбере колко заплашително и арогантно се държи той. Няколко фактора способстваха за това, като в най-малка степен неговите размери.

Макорд беше висок малко над два метра. Беше здрав и добре сложен, със силни, гладки мускули. Косата му имаше тъмния цвят на очите, беше късо подстригана, с цел да се прикрие леката й чупливост. Пру често си мислеше, че именно очите му бяха ключът към същността на Кейс Макорд. Те доминираха над изсечените, груби черти на лицето му.

В тези тъмни очи прозираше остър като бръснач интелект и надигаща се страст, която всеки миг беше готова да избухне. В един мъж съчетанието на интелект и страст е променлива величина, може да бъде и смъртоносна. Яростта, арогантността и същинското мъжко упорство са все сили, които подобно съчетание може да изостри до съвършенство. Също както и чувствеността, лоялността и покровителството.

В такива моменти, когато беше ядосан, тези великолепни, страстни очи се превръщаха в бездънни ями, изпълнени с тайнственост и опасност. Само глупакът би пренебрегнал това предупреждение.

Връщайки се назад в мислите си, Пру си спомни, че от самото начало беше пренебрегвала предупрежденията, които Кейс Макорд излъчваше. Това беше преди шест месеца, когато тя дойде да работи за фондация за селскостопански изследвания и развитие „Арлингтън“. Твърде късно беше вече да предприема предпазни мерки.

Дори и да не познаваше Кейс Макорд, човек тутакси разбираше, че той прекарва голяма част от времето си на открито в обработване на земята. Същият следобед Макорд беше с копринена вратовръзка, сиви памучни панталони и бяла риза, единствено поради факта, че се връщаше от среща на фондация „Арлингтън“ във Вашингтон. Ботите даваха по-добра представа за обичайния му стил на обличане. В случаите, когато не му предстояха делови срещи с учени, изследователи експерти или служители на чужди правителства, Макорд обикновено носеше дънки и семпла риза, отворена около врата. Когато работеше на някое от опитните полета на фондация, той често пъти слагаше класическа каубойска шапка.

В никакъв случай човек не би се затруднил в преценката си, че Кейс Макорд се чувства като у дома си сред плодородните полета и облените от слънцето посеви. Това, което човек можеше и да не забележи, е, че Макорд притежаваше нещо повече от интуиция по отношение на реколтата, почвата и времето. По тези въпроси той имаше обширни научни познания.

Кейс Макорд беше един от многобройните изследователи експерти, наети на работа във фондация „Арлингтън“. Той се включи в колектива на фондация преди три години и бързо се издигна до сегашната си високопоставена длъжност, защото освен научните си познания, Макорд притежаваше природен талант да бъде лидер. Фондация „Арлингтън“ се занимаваше с усъвършенстване на селскостопанските методи в развиващите се страни. По думите на нейния основател Джей Пи Арлингтън, който обичаше да казва със своя тексаски провлачен говор, човек не може да не наслаждава на чудесата на демокрацията, ако преди това не открие чудото на пълния стомах.

Фондацията изпращаше свои експерти по молба на чужди правителства или частни предприятия по цялото земно кълбо. Първоначално Макорд беше нает заради познанията си за почвите, но сега отговорностите му се разпростираха и в областта на управлението и организацията. Старият Джей Пи бе достатъчно проницателен и успешно разпознаваше, както и използваше способностите на персонала си. През шестте месеца, докато работеше в издателския отдел на фондация, Пру откри, че старият Джей Пи беше проницателен по много начини. По свой собствен начин старият мъж беше също толкова опасен, колкото и Макорд. Мисълта, че трябва да влезе в кабинета и да се изправи лице в лице и с двамата, я плашеше.

Трябваше да зареже подготовката за вечерта и да напусне дома на Макорд още вчера. Глупаво беше от нейна страна, че постави чувството си за професионална отговорност пред чувството си за отговорност пред самата себе си. Е, колкото по-бързо приключеше сцената, толкова по-добре.

Овладяла чувствата си, Пру влезе в кабинета. Леко разкрачен, Макорд стоеше пред бюрото си и хладно наблюдаваше Джей Пи Арлингтън.

Както обикновено, Джей Пи представляваше колоритна гледка. Облеклото му допълваше огромния, крещящ кадилак, паркиран на алеята. Костюмът му, в прасковен цвят и стил уестърн, обримчен със сребро, ни най-малко не му придаваше вид на мекушав човек с този огромен силует. Беше свалил каубойската си шапка, в тон с костюма, и буйната му сребриста коса се откриваше. Очите му бяха сиви, а от ъгълчета им се разклоняваха хиляди тънки бръчици, появили се вследствие на години, прекарани под горещото тексаско слънце. Получил земя по наследство, преди четиридесет години Джей Пи собственоръчно открил нефт на същата тази земя.

Арлингтън се беше проснал на стола на Макорд и подпираше краката си, обути в ботуши от гущерова кожа, на лакираното бюро. Върху ниската масичка до стола стоеше отворена бутилка уиски, а в ръката си държеше стъклена чаша. Той широко се усмихна на Пру, щом тя влезе в стаята.

— Е, сега може би ще оправим тази бъркотия, преди да е станало твърде късно. Нали ти казах да изчакаш, докато се върне Макорд, а, момиче? Сега всичко ще се оправи. Винаги съм казвал, че е достатъчно само малко разбирателство, за да се решат проблемите. Да се занимава човек с Макорд е като да си има работа с магаре. Първо, трябва да го шибаш по главата с камшика, за да ти обърне внимание. И когато приключиш с тази процедура, откриваш, че можел да бъде и разумен — внезапно Джей Пи косо погледна стоящия от другата страна на бюрото мъж. — Макорд, говори с нея. Искам да решите проблема възможно най-бързо. Онези десет важни клечки ще са тук след… — той хвърли поглед към големия златен къс на китката си — по-малко от два часа.

— Ще говоря — обеща Макорд, — но не и докато ти си тук и непрекъснато ме прекъсваш. Излез, Джей Пи. Въпросът засяга мен и Пру. Теб не те касае.

— По дяволите, не ме касаело. Аз имам нужда от нея. Тя е дяволски добра редакторка и още по-добра домакиня. Лично теб ще държа отговорен, ако ми се наложи да наемам друг човек за нейната длъжност. А сега направи нещо.

— Излез от кабинета ми, Джей Пи — повтори Макорд.

Арлингтън му хвърли яростен поглед, и после отмести очи към Пру.

— Смяташ ли, че ще можеш да се справиш с него, Пру?

— О, да — отвърна Пру уверено, но едва ли се чувстваше така. — Бъди спокоен.

Джей Пи се надигна от стола.

— Добре. Ей, вие двамата, оставям ви сами да се оправяте — той погледна злостно Макорд. — Но очаквам резултат. Не позволявай на Пру да си тръгне, разбра ли? Ако сгафиш, Макорд, ще закова задника ти за гюрука на кадилака ми — с чаша в ръка Арлингтън излезе с тежки стъпки от стаята като затръшна след себе си вратата.

Пру го изпроводи с поглед, след което решително извърна лице към Макорд. Тя намери сили за една широка и решителна усмивка.

— Този разговор е само загуба на време. Искам да тръгвам, а ти ще се заемеш с приготовленията за гостите си довечера. Марта е получила пълни инструкции, а на доставчиците са им нужни общи указания. Въпреки това, има още някои неща да се организират. Предлагам ти да възложиш на Стив да поеме бара. В тази работа е станал добър. Но, преди това се увери, че е облякъл чиста бяла риза. Освен това, когато пристигнат гостите, не оставяй Джей Пи да им разказва историята си от времето, когато е бил по нефтените полета. Не забравяй да кажеш на Марта да сервира френско бренди. Хората ще очакват това. С всичко останало, смятам, че ще се справиш.

Макорд се облегна на бюрото си и тежко сложи огромните си ръце върху силните си бедра. Присвиваше очи и гледаше сурово.

— Стига, Пру. И двамата знаем, че никъде няма да ходиш.

Пру тъжно поклати глава.

— Грешиш — рече тя тихо. — Аз наистина заминавам, Макорд. Преди да тръгнеш за Вашингтон ти казах, че като се върнеш няма да ме завариш.

— Тогава ти беше разстроена. Не го каза сериозно, нали?

— Напротив, всяка дума, която казах, беше на сериозно — отвърна Пру. — Ти просто не обърна никакво внимание на това.

— Никога не обръщам кой знае какво внимание на ултиматуми. А ти точно това се опитваше да направиш, преди да замина, нали, Пру? Опита се да ме накараш да повярвам, че ми поставяш ултиматум. Досега трябваше да си ме опознала и да не очакваш да се хвана на номера ти.

— Не е номер. Багажът ми е опакован. Готова съм да тръгвам.

Макорд сви устни.

— Би трябвало да те оставя да си тръгнеш през тази врата. Може и да ти е за урок.

— Вече научих урока си, Макорд.

— Така ли? — погледът му беше подигравателен. — Кой точно беше този урок? Спомням си, че те научих на доста интересни неща през последните няколко месеца.

По лицето й се прокрадна топлият цвят на неудобството, в същия миг погледът му бавно и страстно се плъзна по бронзово кафявата й коса, обгърнала раменете, и по ясните й златисто зелени очи. Той изучаваше деликатната извивка на меките устни, после слезе надолу към нежните форми на малките й гърди. Погледът му се сниши и обгърна извивката на бедрата. Без съмнение, той си мислеше за едно точно определено нещо. Умишлено се връщаше към спомените.

Пру имаше реална представа за себе си и знаеше, че не беше красива. Тя беше сравнително привлекателна посвоему, с прямотата и честността си, но да се каже, че беше невероятна красавица, беше прекалено. В прегръдките на Макорд тя разбра какво е да се чувства красива.

Усети как страните й се зачервяват. Последните няколко месеца с Кейс Макорд бяха белязани от страст, която Пру не беше познала дотогава в живота си. Макорд беше проницателен, веднага разбра колко беден е опитът й в секса и се възползва от този факт. Той си доставяше огромно удоволствие, докато я научи да откликва в тези отношения. И беше толкова добър учител, че накара Пру да си повярва, че е влюбен в нея, също колкото и тя в него. В последствие тя беше принудена да си признае, че е грешила.

Пру извика достойнството и самообладанието си, щом в главата й нахлуха горещите спомени, а отсреща Макорд я гледаше с напрегнат и изпитателен поглед. Не биваше да показва, че е слаба. Не и сега. Макорд щеше да забележи и да се възползва.

Тя решително отвърна на погледа на Макорд.

— Урокът, който в действителност научих от теб, е това, което леля Вилхелмина се опитваше да втълпи на мен и на сестра ми в течение на години, докато живяхме в Спот, щата Тексас. Откакто свят светува майките се опитват да научат дъщерите си именно на този урок.

— Така ли? — подигравателно рече той. — И кое е разковничето на женската мъдрост?

— Дай на мъжа уиски безплатно и той ще свикне с мисълта, че не трябва да плаща. Трудно е да си прибереш парите, когато онзи е вече пиян до козирката — мрачно отвърна Пру. Думите на леля Вилхелмина отекваха в ушите й.

Макорд ядосано тръсна глава назад. За миг буйният му нрав заплаши, че ще избухне.

— Глупава забележка на непълнолетна.

— Опитах се да се държа като възрастна, да бъда деликатна в отношенията си с теб, Макорд, но не се получи. Преди три месеца, когато ме помоли, по-скоро уведоми, че ще се местя да живея при теб, си рекох, че може би има начин да заобичаш домашния уют и че ще почувстваш чудото на добрия семеен живот с жената, която те обича. Но колкото повече давах от себе си, ти толкова повече взимаше. Миналата седмица най-после си дадох сметка, че положението е безнадеждно. Никога няма да се промениш. Ти не желаеш брак и обвързване. Искаш само всички удобства и предимства от факта, че живееш с жена и споделяш едно легло с нея, но без да смяташ, че трябва в замяна да се откажеш от някои неща.

— Струва ми се, че от тази връзка ти получаваше, нещо, което търсеше — веднага отвърна той. — Защо се оплакваш сега?

— Казах ти, още преди да заминеш — напомни му тя с ясен, мек глас. — Дойдох да живея с теб, защото вярвах, че нашата връзка, както я нарече ти, е сериозна. Смятах, че заедно градим бъдещето си. Но след три месеца, прекарани под твоя покрив, осъзнах, че се заблуждавам — тя се беше заблуждавала и като си мислеше, че той я обича. — Както би се изразила леля Вилхелмина: „Да градиш пясъчни кули за мъж като теб е все едно да се опиташ да обуеш гъската с обувки“.

— За едно нещо си права. Ако изобщо става въпрос за заблуда, ти сама себе си заблуждаваше. Знаеше, че бракът не ме интересува — грубо й напомни той. — Никога не съм го крил.

— Да — съгласи се тя, като с усилие запази лекия си тон, — не си. За съжаление, реших, че аз искам брак. И ти ми даде да разбера съвсем ясно, че никога няма да се обвържеш с мен.

— И затова реши да ме накараш насила, така ли? Но не се получи, Пру. Казах ти го, преди да замина за Вашингтон. За бога, няма да позволя на никоя жена, дори и на теб, да ме манипулира до такава степен.

От думите му я прониза болка, Пру кимна и сведе поглед към ръцете си, които държеше сплетени пред себе си.

— Разбирам. Всъщност, си бил честен с мен. Само съм се заблуждавала.

— Спести ми позата на самоунижаваща се мъченица — Макорд се отдалечи от бюрото, мина покрай нея и отиде до широкия панорамен прозорец, който гледаше към избуялата градина. — Ще помогне толкова, колкото и ултиматумът.

Пру стисна устни.

— Тогава по-добре да не си губим времето взаимно. Очаква ме дълго пътуване. Довиждане, Макорд. Беше интересно през последните няколко месеца — тя му обърна гръб и се запъти към вратата.

Макорд рязко се извърна от прозореца, осъзнавайки, че тя наистина щеше да си излезе. Той я хвана за ръката точно, когато тя посегна към дръжката. Обърна я към себе си и се взря в сдържаното й изражение.

— Никъде няма да ходиш и ти го знаеш. Не се опитвай да си играеш с мен, Пру. Нямаш никакъв шанс.

— Колко пъти да ти обяснявам? Не играя игрички. Тръгвам си. Постъпвам така, както обещах. Грешката ти е, че мислиш, че те манипулирам. Не е така. Отказвам да губя вече и се махам. С теб няма бъдеще.

— Защото няма да сложа на пръста ти пръстен ли?

— Защото или си голям страхливец, или пълен егоист, за да се обвържеш искрено. Не успях да разбера точно причината, но вече няма значение. И в двата случая искам да се махна.

— Да не смяташ, че ще падна на колене и ще те моля да останеш? Да не мислиш, че като ме заплашваш, че ще заминеш, можеш да изтръгнеш от мен обещание за женитба? Така ли е?

Тя изморено поклати глава и сведе многозначителен поглед към ръката си, която той все още стискаше.

— Ти не разбираш, Макорд. И което е по-лошо, смятам, че никога няма да разбереш. Що се отнася до това как да се отглежда пшеница в пустиня, нямаш равен, но стане ли въпрос за разбирането ти за истинската връзка, си просто безгласна буква. Моля те, пусни ме. Казах ти, чака ме дълго пътуване.

Той не отмести пръстите си от ръката й. Погледът му се плъзна по тялото й.

— И къде ще те отведе това дълго пътуване? В ръцете на някой друг мъж? Така ли е, Пру? Да нямаш някой друг мъж в резерва? Някой, когото си държала, в случай, че не успееш да ме изработиш да се омъжа за теб? Кой е той? Той знае ли за последните няколко месеца? Знае ли какво научи ти в прегръдките ми? Как потреперваш, когато посред нощ те докосна? Смяташ ли, че с този някой ще намериш това, което откри с мен?

— В леглото може и да си добър, но това не е достатъчно. Не и за мен. А сега, ако обичаш, пусни ръката ми. Причиняваш ми болка — тя се ядоса за първи път от началото на деня. Беше рисковано да позволява силните емоции да нарушат сдържания тон, който си беше наложила. Макорд веднага щеше да прозре и да се възползва.

— Няма да излезеш оттук — той произнасяше всяка дума с тон, в който се долавяше опасност. Погледна към ръката си, която стискаше нейната, и с усилие я освободи. — Не можеш да го направиш.

— Защо? — тя отвори вратата. Самообладанието й бързо я напускаше. Трябваше да се измъкне от къщата.

— Знаеш защо — Макорд крачеше след нея, а тя се забърза през преддверието към входната врата. — Не можеш да ме напуснеш, защото си влюбена в мен и го знаеш.

Пру затаи дъх, но не спря. Той разбра. Тя се надяваше да използва за прикритие гордостта си, но очевидно късметът не беше на нейна страна. Не беше изненадана от факта, че Кейс Макорд е съвсем наясно до каква степен тя е емоционално обвързана с него. Той беше дяволски умен.

Пру нямаше какво да каже в отговор на предизвикателството му. Това си беше истината, при това съвсем очевидна и за двамата. Тя не сметна за необходимо да признае този факт, само щеше да засили унижението си. Излезе през входната врата. Знаеше, че Макорд я следва по петите.

Стив Греъм беше до колата, а куфарът й стоеше до него на покритата с чакъл алея. Той вдигна любопитен поглед, когато Пру се показа през вратата. В следващия миг погледна към навъсеното и ядосано изражение по лицето на мъжа зад нея.

— Още ли не си натоварил куфарите в багажника, Стив? — Пру заслиза по стълбите.

— Господин Макорд ми нареди да ги сваля. Обясни, че няма да си тръгвате.

— Сгрешил е. Тръгвам си. Ако ти не ги сложиш в колата, ще го направя аз.

Стив се наведе да вдигне единия куфар.

— Аз ще ги натоваря, ако действително искате това, Пру — той хвърли на Макорд предизвикателен поглед, но последният не му обърна никакво внимание.

— Ако смяташ, че ще те последвам на колене, то ти си полудяла, жено — Макорд стоеше леко разкрачен на най-горното стъпало, сякаш се готвеше за битка. — Тази игричка няма да мине. Трябва да ти е ясно, затова спри да драматизираш като тийнейджърка, която заплашва, че ще избяга от къщи, защото не са изпълнили желанието й.

Пру мълчеше. Стив затръшна капака на багажника над куфарите й. Нямаше нищо за казване. Тя безмълвно се качи във форда, закопча колана и завъртя ключа, за да запали. След миг вече набираше скорост по алеята.

В огледалото си за обратно виждане видя как Джей Пи, Марта и Стив кръжат около Кейс Макорд, който в този момент представляваше ураган от мъжка ярост. Втори път не погледна назад.

Макорд наблюдаваше малкия червен форд, докато се скри от погледа му. Всички около него мълчаха. Когато най-после се обърна и закрачи към къщата, се сблъска с три лица, които го обвиняваха.

Всички мълчаха, тогава Марта проговори с безнадежден глас:

— Отиде си.

— Не е ли очевидно? — Макорд я отряза. — Предлагам да се залавяш за работа, Марта. Явно има много неща да се свършат, преди да пристигнат гостите ни. Нямаш време за нервна криза. Стив, доколкото знам, ти ще се заемеш с бара довечера. Отивай и започвай. Постарай се довечера да не оставяш разпилени чаши и шишета, така както правиш с градинарските инструменти из градината. Защо вие тримата ме гледате така? Нали знаете, че не е по моя вина. Пру избухна и ни напусна два часа преди партито.

— Не обвинявай нея — измърмори Джей Пи. — Тя не искаше нищо повече от това, което всяка хубава млада жена от Тексас има право да очаква от мъжа до себе си. През последните няколко месеца си живееш като паша. Получаваше всичко, което искаше, нали? Но така и не забеляза, че сладката малка Пру е наранена отвътре. Беше въпрос на време да реши и да си тръгне. Учудвам се, че това се проточи толкова дълго. Не знам какво ще правя сега без домакиня, да не говорим за добър редактор.

— Ще ми липсва — замислено отбеляза Стив. — Тъкмо внесохме ред в градината. Тя няма да е тук да види как растат доматите.

Марта заподсмърча и посегна за носна кърпа.

— Наистина разбираше хората — и издуха носа си в някаква ленена кърпа. — Не всеки може да разбере какво е да имаш нервна криза.

Очите на Макорд святкаха яростно.

— Ако обичате, приключвайте със сълзливите, посмъртни речи. Нямам желание да слушам. През следващите два часа имаме доста неща да свършим. Хайде, всички, залавяйте се за работа — той си проправи път през малката групичка на стълбите и закрачи през преддверието към кабинета си. Дори Джей Пи не се опита да го спре.

Щом влезе, затръшна вратата, приближи се до бюрото си и надигна шишето с уиски, което Джей Пи беше забравил. Върху рафта до бюрото стоеше четвъртита стъклена чаша. Макорд наля и кехлибареното питие се разплиска в чашата, после се премести до прозореца.

Тя си отиде. През прозорците се процеждаха следобедните лъчи, но къщата вече изглеждаше празна и мрачна. Сякаш беше излязла и изключила всички светлини след себе си.

Макорд стегна ръката си около чашата.