Анастас Разбойников
Градъ Созополъ (2) (и лѣтуването на пловдивската детска колония)

Черно море и черноморската култура.

Физическиятъ животъ на океанитѣ е твърде еднообразенъ: на голѣмитѣ дълбочини водитѣ имъ иматъ температура приблизително около 0°, на 3/4 отъ водния имъ обемъ температурата не надминава 3°, соленостьта на океанската вода не се отклонява много отъ процента 3% и пр. Моретата, напротивъ, сѫ изложени на по-разнообразенъ животъ, на твърде много аномалии, спрямо сѫщия животъ на океанитѣ. Аномалиитѣ сѫ толкова по-голѣми, колкото морето е по-изолирано. Такъвъ е случаятъ съ Черно море.

То е едно изолирано или континентално море, понеже е далеко и въ слаба връзка съ всемирния океанъ и понеже е заобиколено отъ континентална суша, влиянието на която не може то да не изпита. Черно море е почти затворено море, затова физикогеографскиятъ му животъ е подложенъ, както се каза, на аномалии: то е слабо-солено, въ връзка съ годишнитѣ времена повърхнината на водата му е изложена на колебание и вертикална циркулация за неговитѣ води е възможна до 90 м. дълбочина. Подъ тоя 90-метровъ дебелъ слой водитѣ му сѫ въ покой. Поради липса на възможностъ въ дълбочината му да проникне кислородъ, по-долу отъ 200 м. дълбочина въ него нѣма никакъвъ животъ — то е мъртво. Въ нашето Черно море има само 75 вида рибна фауна, а въ Срѣдиземно море — 700 вида. Бедна е черноморската фауна, слаби условия то ни дава за икономически животъ, разбира се, това спрямо много други морета.

Черно море е 4 пѫти по-голѣмо отъ България. Съ всемирния океанъ то се свързва чрезъ Босфора, Мраморно море, Дарданелитѣ, Бѣло море, Срѣдиземно море и Гибралтаръ. Една дълга и трудна връзка. Като прибавимъ къмъ това неговото по-северно положение, вливането въ него на голѣми рѣки, каквито сѫ Дунавъ, Днѣстъръ и Днѣпъръ, ще разберемъ особния, самостоятелния животъ на Черно море. Едно значително течение отъ по-сладки води се движи покрай нашето крайбрѣжие отъ Дунава по направление на Босфора — Мраморно море; то се подпомага и отъ господствуващитѣ с.-източни вѣтрове — това е Дяволското течение („Шейтанъ акантасѫ“), опредѣлено още отъ моряцитѣ. На това течение отговаря друго отъ Босфора край М. Азия по направление на изтокъ (Батумъ): то носи по-солена вода. Тия течения иматъ голѣмо културно-географско значение: най-древнитѣ културни и колонизаторски народи по-лесно и по-рано сѫ посетили малоазиатскитѣ крайбрѣжия на Черно море, отколкото крайбрѣжието на нашия полуостровъ. Затова нашиятъ черноморски брѣгъ по-късно влѣзе въ обсега на културнитѣ народи отъ далечната древностъ и така по-късно е заживѣлъ културенъ, исторически животъ, отколкото малоазиятското крайбрѣжие.

Най-древнитѣ културни народи, които историята познава като културтрегери и търговци, безспорно сѫ финикийцитѣ. Вѣроятно тѣ сѫ посетили и нашето черноморско крайбрѣжие около 9.—8. вѣкъ пр.Р.Хр. Това е периодътъ, ако може да се каже, на културното фенисеизиране на черноморското балканско крайбрѣжие — периодъ още неиследванъ и научно още неустановенъ. Следи отъ финикийското влияние въ западнитѣ води на Срѣдиземно море (въ гробове, въ Италия) се срѣщатъ отъ 9.—8. вѣкъ пр. Христа. Поради тия причини твърде е за вѣрване, че финикийскитѣ търговци сѫ посещавали и Черно море — неговитѣ крайбрѣжия, като сѫ търгували съ крайбрѣжното население, както е билъ тѣхниятъ обичай — дори да грабятъ роби. Обаче ако може да се допустне финикийска търговия, много по-трудно е да се допустне тѣхна колонизация. За последната никакви следи нѣма. Но както се каза, това е още непроучена область. Обаче финикийското влияние въ черноморскитѣ води не ще да е било много голѣмо. То се е последвало и бързо е било напълно измѣстено отъ гръцката колонизация, която е нѣщо доказано. Тя е започнала отъ 7. вѣкъ пр.Хр. за търговски връзки съ мѣстното население. Отъ тогава започва гръцкиятъ периодъ на черноморския културенъ животъ. Отъ начало малоазиятскитѣ брѣгове, а следъ това балканскитѣ и южно-рускитѣ, се населватъ отъ колонисти, основаватъ се укрепени пунктове за търговия и морето се броди отъ търговска тогавашна флота, която е донасяла произведенията на изкуството, или изобщо на по-напредналата гръцка индустрия, а е изнасяла за гръцкитѣ по-гѫсто населени области сурови материяли. Интересно е, че всички тия колонии сѫ възникнали до по-стари тракийски заселища.

Презъ този периодъ е възникнало и сегашното селище Созополъ, подъ име Аполония. Цѣлото крайбрѣжие презъ този гръцки или елински периодъ, който продължава до римското завоевание, е играло голѣма роля като съобщителна линия между културата на гърцитѣ и на другитѣ източни народи и народитѣ, които сѫ населявали това крайбрѣжие като мѣстни (коренни) жители. Крайбрѣжието още отъ VII в.пр.Хр. е било известно като „Лѣвъ брѣгъ на Понта“ Тукъ сѫ изникнали гръцкитѣ колонии, главни отъ които сѫ: Салмидесъ (Мидия), Ахтополъ, Аполония (Созополъ), Анхиало, Месемврия и др. по̀ на северъ или по̀ на югъ.

Следъ тоя периодъ иде новъ — римското завоевание на Балканския полуостровъ.

Обаче, римската култура не е упражнила голѣмо влияние върху нашето черноморско крайбрѣжие. Въ странджанската область единствена римска колония се явява Деултумъ (до сегашното село Якезли).

Настава следъ това византийскиятъ периодъ или срѣдновѣковниятъ периодъ за черноморската култура. Госодствуваще положение въ Черно море и крайбрѣжието му презъ това време заематъ Византия и италиянскитѣ търговски републики Венеция и Генуа, сѫщо и дубровничанитѣ (Рагуза или Дубровникъ).

Етнографската физиономия на черноморскитѣ страни сѫщо се е промѣняла, но крайбрѣжнитѣ търговски градове сѫ оставали винаги подъ гръцко културно и етнично влияние, обаче търговското надмощие на италиянскитѣ републики и било безспорно.