Анастас Разбойников
Градъ Созополъ (11) (и лѣтуването на пловдивската детска колония)

Морелѣчение и климатични бележки.

Както се каза на друго мѣсто, нѣмаме метеорологически наблюдения въ Созополъ, за да говоримъ възъ основа на данни за неговия климатъ. Въ случая нѣма да използувамъ и метеорологическитѣ наблюдения въ други черноморски пунктове (Варна, Бургасъ и пр.). Ще кажа нѣколко думи за климата възъ основа на лични наблюдения и общи заключения. Той е умѣренъ и здравъ. Поради влиянието на морето, лѣтнитѣ южнобългарски горещини тукъ не се чувствуват, тѣ се умекотяватъ. Само зимата понѣкога, но не продължително време, е студена. Нѣма мъгли и неприятни влаги презъ зимата. Пролѣтьта, лѣтото и есеньта сѫ приятни сезони, особно последнитѣ два сезона. Лѣтнитѣ горещини се умекотяватъ благодарение бризнитѣ вѣтрове — маистро, боненти, сироко и сироко-леванти. Понеже есеньта е мека, затова курортниятъ сезонъ продължава презъ септемврий, октомврий, дори и ноемврий. Обаче използува се само свежиятъ въздухъ, но не и слънцето или морето за бани. Известно е, че по крайбрѣжията зимата настѫпва по-късно, понеже морето по-дълго задържа топлината. Но Созополъ не може да се използува достатъчно добре и като есененъ курортъ, още по малко като зименъ курортъ, както е случаятъ съ срѣдиземноморскитѣ градове, понеже Черно море е по-северно море.

Черно море, разположено въ континенталната европейска зона, има минимумъ температура 4.5° презъ м. януарий и е по-топло съ 4° отъ брѣга; максимална температура има презъ м. августъ, 24.5°, — сѫщо е съ 2° по-топло отъ брѣга. Срѣдиземно море при Солунъ презъ зимата е съ 9.2° по-топло отъ сушата, а лѣте — само съ 1°. Отъ това се вижда, че Черно море е по-слабъ топлиненъ източникъ за отоплюване прилежащата къмъ него суша презъ зимата, отколкото Срѣдиземно море. Но все пакъ то е такъвъ източникъ. Много по-голѣмъ източникъ за затопляне прилежащитѣ имъ страни сѫ моретата: Бѣло, Срѣдиземно и Адриатическо. Отъ особна важность за зимата е и обстоятелството, че при изравняване на европейския антициклонъ съ срѣдиземноморския циклонъ, созополското крайбрѣжие е открито и изложено на студенитѣ северо-източни или северни вѣтрове. Но все пакъ гр. Созополъ се намира между януарскитѣ изотерми 1° и 2° — има януарската температура на Гюмюрджина, но не и на по-южнитѣ отъ тоя градъ земи.

Поради лѣтните бризни вѣтрове, свежестьта на които се чувствува дори изъ созополскитѣ улици, въ града нѣма комари. А знайно е, че цѣлата близка и далечна околность на Созополъ представлява гнѣздо на опасни маларични комари. Населението на много вѫтрешни села просто се изражда и унищожава отъ малария. Въ Созополъ рѣдко успѣватъ нѣкои комари да се пренесатъ благодарение на добитъка. Връзката между Созополъ и маларичната суша е свободна, открита — безъ дървета и безъ жилища, чрезъ които да се пренесатъ комаритѣ въ града. Това е низкиятъ пѣсъченъ провлакъ, който свръзва Созополския полуостровъ съ сушата — шията на полуострова.

Тая изолация на Созополъ отъ маларичната суша трѣбва да се подържа. Наистина, вече сѫ построени нѣколко здания на тоя провлакъ, обаче созополската община е длъжна, въ интереса на здравето на града и подържането му като курортно мѣсто, да спре по-нататъшното застрояване на провлака.

Благодарение на мѣстните вѣтрове и морето, отъ Созополъ се създава едно изолирано здравно мѣсто, единъ здравословенъ и приятенъ оазисъ. Такова щастливо е положението на Месемврия, което прави тия два наши крайморски градове единствени курорти или здравни станции за лѣтуване.

Известно е, че португалската столица Лисабонъ се слави съ приятния си и здравъ климатъ, съ прозрачното си небе и пословицата казва: „вижъ Лисабонъ, па после умри“. Особностьта на лисабонския климатъ се дължи на вѣтровото редуване, на вѣтроветѣ бризи. Сутриньта бризата иде отъ изтокъ, т.е. отъ сушата, хладна презъ нощьта; по обѣдъ тя иде отъ югъ, вечерь иде отъ западъ къмъ нагорещената суша, а презъ нощьта иде отъ северъ. Тия промѣни правятъ атмосферата здрава, чиста и приятна.

Лѣтовници въ Созополъ.

Такава смѣна, подобно редуване на вѣтроветѣ имаме и въ нашитѣ курортни градове край Черно море — въ Созополъ и Месемврия. Но нашата фантазия не е така силна и подвижна като португалската или италиянската, за да създадемъ подобни поговорки за нашитѣ черноморски градове. А това тѣ съ право заслужаватъ. Само че ние ще ги оценимъ, когато ги познаемъ. Въпросътъ е, че не ги познаваме.

Созополъ има всички условия, за да бѫде една санитарна станция, — за слънчеви и пѣсъчни бани, за въздушни и морски бани. Морелѣчението у насъ е въведено въ по-широки размѣри едва преди десетина години. Известно е сѫщо, че най-чистиятъ въздухъ отъ микроби е надморскиятъ въздухъ. Морелѣчението въ медицината изобщо се препорѫчва не отъ преди много време.

Пловдивски семейства на плажа.

Но исторически морелѣчението е твърде много старо, практикувано е било още отъ древнитѣ народи. Пилатъ Понтийски, който си оми съ вода рѫцете и разпна Иисуса, както е разпналъ и много други евреи, по онова време се е лѣкувалъ на плажа край Яфа отъ подагра. Подаграта е болесть на ставитѣ на краката — тя е „аристократическа“ болесть, появява се у по-охолнитѣ и то у тия, които прекарватъ неподвиженъ животъ. Обаче отъ подагра е отишълъ да се цѣри на месемврийскитѣ пѣсъци въ 679. г. и византийскиятъ императоръ Константинъ Брадати (Погонатъ). Случаятъ заслужава да се разправи тъй, както го намираме у Теофанесъ, византийски историкъ. Аспарухъ съ своитѣ българи се установилъ въ делтата на р. Дунавъ. Той прескочилъ южния дунавски рѫкавъ и разширилъ държавата си до линията на днешнитѣ градове Кюстенджа — Черна-вода. Най-после императоръ Константинъ Погонатъ се решилъ да прогони българитѣ — като си послужилъ съ флота и съхопѫтни войски. Но поради неудобствата, за византийцитѣ войната била трудна и бавна. Това изтощавало византийцитѣ. „Тъй като, продължава Теофанесъ, императорътъ страдалъ отъ подагра и билъ принуденъ да се върне въ Месемврия да прави бани, заедно съ петь бързи кораби и съ своята свита, той оставилъ стратезитѣ и войската, като имъ заповѣдалъ да се оттеглятъ и принудятъ българитѣ да излѣзатъ отъ укреплението“ и пр.

Така щото, Константинъ Погонатъ страдалъ отъ подагра и съ петь бързи кораба и съ свитата си заминалъ за Месемврия, за да прави бани. Явно е, че банитѣ сѫ не само обикновени морски, а и слънчеви на месемврийския плажъ. Болниятъ императоръ е можелъ да прави морски бани и въ столицата си Цариградъ, но той избралъ курортното мѣсто Месемврия съ своя лѣковитъ плажъ.