Анастас Разбойников
Градъ Созополъ (10) (и лѣтуването на пловдивската детска колония)

Различни културни следи въ Созополъ.

Тия следи или влияния ние можемъ да проследимъ по останалитѣ веществени паметници, по название на предмети, вѣтрове или по дадени географски имена. За античното, елинското влияние ние сѫдимъ по надгробнитѣ надписи, запазени до сега въ нашитѣ или чужди музеи, по запазенитѣ статуи и предмети и по описания на старитѣ автори. Разкопкитѣ, които не сѫ досега сериозно правени, биха ни дали ценни данни за тая начална епоха. Безспорно е, че елинската култура е била силно проявена въ нашия гр. Созополъ.

Обаче, по всичко изглежда, че римското влияние не е било силно и не е оставило никакви следи. Още по-слабо е било българското владичество презъ срѣднитѣ вѣкове — и то не е оставило следи.

Византийското културно влияние презъ срѣднитѣ вѣкове, което можемъ да наречемъ и християнско-гръцко влияние, за разлика отъ античното, сѫщо не е оставило нѣкои особно ценни следи. То е било многовѣковно, обаче е било слабо по сила. Презъ това време е имало други много по-силни въ културно отношение народи, съ по-нова за тогавашното време култура, които сѫ дали сѫщо значителенъ отпечатъкъ въ живота на нашия градъ презъ онази епоха.

Отъ византийско време ние имаме развалини отъ черкви, параклиси съ слаба стойность, но имаме много названия на острови и носове. Обаче всичко това говори за немощь, нежели за сила, за господство. Черквитѣ изглежда да не сѫ били монументални. Параклиситѣ, както и въ Месемврия, сѫ сѫщо много, и тѣ сѫ строени въ знакъ на благодарность къмъ нѣкой светецъ или светица, или за да се измоли неговата защита — въ знакъ на слабость. Монументалнитѣ черковни постройки, каквито срѣщаме въ Месемврия, въ Созополъ ги нѣма. Вѣрно е, че Созополъ е преживѣлъ повече и истински катастрофи, каквито не е преживѣлъ гр. Месемврия, но не само на разрушението се дължи настоящата липса на подобни срѣдневѣковни византийски постройки. Единъ спасенъ при корабокрушение търговецъ — издига параклисъ, макаръ параклисъ само отъ 4–5 кв. м. безъ никаква архитектурна стойность. Сѫщото прави спасилиятъ се рибарь.

Немощностьта на гръцко-византийското културно влияние ясно се прозира и въ географскитѣ названия. Навсѣкѫде вие срѣщате следи отъ светии. Вмѣсто да застане на почвата на борбата съ стихиитѣ и спънкитѣ, които срѣща на своя пѫть, гръко-византиецътъ се чувствува немощенъ. Той пада на колѣне, вдига рѫце и глава нагоре и дири закрила, помощь, спасение, животъ отъ Бога или отъ нѣкой моденъ за времето светецъ или светица. Да проучатъ вѣтрове, да имъ дадатъ име и ги направятъ известни на себе си — до толкозъ той не можалъ да се издигне. И досега гърцитѣ, живущи въ Созополъ, не сѫ се освободили отъ тая немощь. При разкази за злополучни пѫтувания, напр. безвѣтрие или особно буря, както често се случва при пѫтуване между Созополъ и Бургасъ съ платноходи, тѣ винаги разправятъ, че били паднали на молитва. Островитѣ носятъ имена Св. Анастасия, Св. Кирилъ, Св. Иванъ, Св. Петъръ, Св. Тома и носоветѣ Св. Никола, Св. Димитъръ и т.н. Гръко-византиецътъ винаги е прибѣгвалъ за помощь къмъ нѣкой светецъ и винаги е билъ привидно, външно религиозенъ или пъкъ е билъ много суевѣренъ. Вече въ съвсемъ друго, въ ново време, той обаче е продължавалъ да следва и да живѣе съ легендитѣ на елинската фантазия.

На плажа подъ вътреномелничния хълмъ — колонията закусва.

Обаче не е било така съ италиянското влияние презъ срѣднитѣ вѣкове, дори и съ турското влияние при турското владичество. Италиянскитѣ градове наследили практическия и наученъ мирогледъ на римската култура. Влиянието на дветѣ италиянски републики Венеция и Генуа, макаръ тѣ да сѫ толкова далеко, е било много голѣмо не само край нашето крайбрѣжие, но и по другитѣ крайбрѣжия на Черно море. Собствено тѣхнитѣ следи сѫ голѣми изъ цѣлото срѣдиземноморско крайбрѣжие. Не току така случайно Колумбъ е билъ генуезецъ. Италиянскитѣ републики, макаръ да не сѫ били политически владѣтелки на нашия градъ, обаче културнитѣ следи, които оставили сѫ твърде много очебийни. Италиянското влияние ние виждаме въ названията на всички вѣтрове (трамондана, сироко, поненти и пр. пр.), а това е свързано съ влияние върху риболовството, корабоплаването и търговията. Въ византийско време италиянцитѣ сѫ били културнитѣ господари на нашето крайбрѣжие. Името аламани — чифтъ голѣми лодки, карани съ рѫце при риболовство, е сѫщо италиянско. Групата работници — рибари, които работятъ въ единъ далянъ или при чифтъ аламани, се казва чурмо (ciurma), рибарската чорба се казва левечеро^[1], малкото предно триѫгълно платно на платноходката се казва флоко (floco, foc). Изобщо въ названието на вѣтрове, платна, принадлежности за вѣтрове и риболовство личи италиянското надмощие. Тукъ, въ нашитѣ черноморски води, италиянцитѣ сѫ били риболовци, моряци и търговци презъ срѣднитѣ вѣкове, били сѫ културтрегери, мѣстното население е било подчинено и използувано. Турското господство е оставило следи въ названието на нѣкои вѫжа. Нѣкои вѫжа сѫщо се наричатъ съ гръцки имена, а сѫщо и нѣкои отъ мрежитѣ. Това е лесно обяснимо: търговци и моряци сѫ били венециянцитѣ и генуезцитѣ, а гърцитѣ сѫ били допустнати или сѫ били използувани само въ риболовството и то като обикновени работници. Казахъ на друго мѣсто, че созополското риболовство въ миналото се направлявало отъ Цариградъ. А известно е, че Венеция и Генуа сѫ гледали да разпореждатъ най-напредъ въ Цариградъ, кѫдето сѫ имали политически представители, колонии, привилегии и монополи.

Така щото, съвременното мореплаване и риболовство край нашето Черно море, съвременната навтическа терминология и традиции, датуватъ отъ срѣднитѣ вѣкове и сѫ почти изключително италиянски.

Съвременното българско господство ще отбележи сѫщо така много трайни следи. Созополъ е български градъ едва отъ 50 години, но и въ тоя кѫсъ периодъ ние сме направили доста нѣщо. Собствено на Созополъ българската държава и българскиятъ народъ спрѣха вниманието си едва отъ нѣколко години насамъ. На о-въ Св. Кирилъ сега се издига великолепна сграда, рибарско практическо училище. Това е пръвъ паметникъ по своя родъ — и по архитектура и по предназначение. Преградниятъ вълноломъ е друго дѣло на българското културно господство. А докарването на сладка вода въ Созополъ, прекарването й дори на о-въ Св. Кирилъ, което вече е започнато съ каптиране водитѣ въ мѣстностьта Кавацитѣ, е паметникъ, какъвто миналитѣ епохи не сѫ могли и да си помислятъ, а камо-ли да зарегистриратъ.

Но отъ нѣколко години е започнато и българизирането на града, да се даде български националенъ образъ на гр. Созополъ. Въ това отношение трѣбва да се работи съ предвидливость и съ широки разбирания. Побългаряването на Созополъ и цѣлото наше черноморско крайбрѣжие безспорно е наложително. И то трѣбва да стане. Но да стане планомѣрно и съ огледъ къмъ бѫдещето. Доста българскиятъ народъ е бивалъ изолирванъ и изтикванъ отъ морскитѣ брѣгове. Време е вече да си създадемъ своя морска култура.