Луис Ламур
Укротяване на степта (13)

Дванадесета глава

Управата беше една неприветлива, ръбата постройка с арестантска килия отпред. Вътре беше Джон Ленг — седеше, вдигнал крака на масата. С него имаше един брадат мъж. Подът беше мръсен. По него имаше фасове и какво ли още не.

Влязох с трясък. Виждайки значката, Ленг се сепна.

— Кой си ти?

— Новият шериф. Трябва да ти кажа, че си свален.

Брадатият кресна.

— Я се разкарай, бе момче. Никой не може да ни сваля. Опитвали са, ама…

Сграбчих ботушите на Ленг и изблъсках краката му на земята. Юмрукът ми се сгромоляса по устата му. Сграбчих го и го залепих на стола му.

Мустанг се зае с брадатия. За миг усетих, че Ленг посяга към оръжието си. Застрелях го — с два патрона. Първият в гърлото, а вторият — в гърдите. После се обърнах към брадатия, когото Мустанг бе разоръжил.

— А ти се махаш, ясно ли е! Иначе ще го последваш на оня свят.

— Ще видите вие. Ще имате поздрави Бърт Билингс. Ще видите вие!

Отдъхнах си за миг. Огледах малкия офис. Той въобще не приличаше на място, което би накарало хората да уважават закона.

— Мустанг, ти ще си ми дясната ръка. Няма да убиваме. Няма да има никакво насилие — само в краен случай. Няма да има измами на карти, кражби, побои. Ще пазим хората от пияни чудовища. Няма да има бити хора, престрелки. Няма да има задявания с жени.

— А канадска борба?

— Ако не се залага имущество.

— Ще защитаваме беззащитните и невинните, и хората, които се занимават с честен бизнес.

— А този Билингс?

— Кой?

— Оня, за когото спомена брадатия. Е, ще видим… Но, може би този Билингс има нещо с твоето момиче. Иначе защо ще го споменава ни в клин, ни в ръкав.

Аз трепнах. Изведнъж се сетих, че бях чувал неговото име. Той… май че държал публичен дом в града.

— Не ме разбирай грешно, Рей. Не знам нищо определено. Само може да се предполага…

— Добре! Първата ни работа е да си поговорим с Билингс.

 

 

Билингс беше едър мъж. Имаше черна, сплъстена коса и широко лице. Мустачките му го оприличаваха на морж. Той тежеше най-малко двеста паунда. Пурата, която пушеше, беше грамадна. Билингс имаше страхотна карабина, която беше в готовност за стрелба.

Помещението беше малко и мръсно. Имаше много развлекателни игри. Не се бавих много. Направо връхлетях върху него.

— Билингс?

Той хвърли поглед върху мен и после очите му се плъзнаха към шерифската звезда на гърдите ми.

— Показвал ли си т’ва на Джон Ленг?

— Да, това беше последното нещо, което видя.

Настъпи такава тишина, че можеше перце да се чуе как пада в стаята. Явно дъхът му беше излязъл. Философията ми започваше да си пробива път през техните глави. Този тексаски стрелец падна като круша. Джон Ленг беше мъртвец! Мустанг Робъртс също беше от Тексас, но за мен никой нищо не знаеше. Бързо, обаче, щяха да научат…

Билингс свали пурата от устата си.

— … Ясно. Да идем в моя офис и да поговорим за…

— Нямаме време. А сега, слушай. Ленг лежи мъртъв в моя офис. Трябва да бъде погребан. Офисът ми трябва да бъде почистен.

Билингс ме премерваше с поглед. Явно не му харесваше всичко това.

— И какво?

— И ти ще направиш това.

Някой изпсува. Един мъж, държащ карти в ръцете си, ги остави. На устата му се появи усмивка. Всичко това виждах с периферното си зрение, докато гледах към Билингс.

Той ме погледна. Никога не бях виждал очи като неговите — невероятно съсредоточени очи. Това беше най-опасният човек, когото бях виждал. Но, все пак се съмнявах, дали този човек би убил. Той не би рискувал. Може би би оставил друг да свърши това. Грешах в разсъжденията си. Но нещата изглеждаха така.

— Момче, ти не знаеш к’во говориш. Джон се справяше добре. Забогатя. Ти също можеш. Заедно можем да направим много неща.

— Аз нямам нужда от вас. Ще управлявам честно.

— Сигурен съм, че общинарите няма да играят с теб.

— Няма да имат друг избор.

— Ах ти, гадно копеле… — избухна най-после Билингс.

Точно тогава му натресох един и моят удар отряза думите му. Преди да успее да седне го ударих повторно. Той не очакваше това. Защото стрелците рядко използваха ръцете си, особено срещу такива едри мъже. Превъзхождаше ме най-малко с тридесет килограма.

Вторият ми удар го изпрати пред тезгяха на бара, след което го сритах в коляното. Тогава той се просна на пода с лице върху праха. Доближих ръката си към него и той я сграбчи с двете си ръце, както и очаквах. Точно тогава му нанесох изненадващо силно късо дясно кроше. Под удара кожата се разцепи, все едно че бях ударил с нож. Кръвта му взе да шурти. Тогава пристъпих към него и му помогнах да се изправи. Ръката му посегна към оръжието, но нечий глас го спря.

— Безсмислено е, Бен. Това е Райън Тайлър.

Той привидно се успокои. Изглеждаше истински спокоен. Това ме обезпокои. Този човек можеше да се контролира. Той ме мразеше. Искаше да съм мъртъв, но се контролираше и не показваше емоциите си. Аз се провикнах твърдо.

— Работата да бъде свършена!

Бен Билингс се опита да говори с мен.

— Билингс, няма време за приказки. Имаш работа.

Наоколо гъмжеше от зяпачи. Бен Билингс беше босът в града. Той беше големият бос. Бил е поръчвал еди-кой си да бъде набит или дори убиван.

Пред очите на насъбралото се множество, същият този Бен извади трупа на Джон Ленг и започна да мие пода. На улицата имаше триста-четиристотин души.

Целта на всичко това бе да се покаже на жителите на Алта, че Бен Билингс не беше толкова „велик“ за колкото го мислеха, да им се покаже, че вече имаше нова система на взаимоотношения.

Започна и копането на гроб — груба и тежка работа. Земята беше замръзнала. Трябваха му два дена и две нощи, за да го изкопае. Давах му почивки за сън и ядене.

Вече всички в града знаеха кой е новият шериф. Аз не се спирах на едно място — постоянно ходех по улиците, оглеждах игралните домове. Открих забранена игра в заведението на Билингс — натрошихме я на парченца с Мустанг, пред очите на всички.

Веднъж се засякох с Кей Новак. Той вече ме гледаше с други очи. По един начин човек гледа на едно младо момче, а по съвсем друг начин — стрелец, може би по-бърз и от самия него. Той ме мразеше. Също беше стрелец.

— Имаш ли кон? — попитах го хладнокръвно.

— Да.

— Качвай се на него или го продай и хващай някой влак. Играта свърши вече за теб. Не прави усложнения, защото ще ти взема оръжието и ще се наложи сам да си изкопаеш гроба.

Новак ме гледаше. Лицето му беше по-бяло, отколкото бих си представил, че може да бъде лицето на човек. Появиха се капчици пот по горната му устна. Той стана и излезе бързо…

Не спирах да мисля за Лиза, но не чувахме нищо за нея.

Една вечер един мъж, клатушкайки се, залитна към мен. Веднага разбрах, че не беше пиян, а се преструваше.

— Чух, че търсиш момиче на име Лиза Хетрик. Провери при Билингс…

Аз го сграбчих.

— Тя там ли е?

— Казах ти само да провериш. Нищо повече. При Билингс, там горе в каньона, има виличка…