— В яза — промълви Дуейн и едва успя да преглътне. — Някой е хвърлил този труп в яза. И ние бяхме там, на две крачки от тази нещастница. Господи, та ние сме плували с един труп!

— Нея вече нищо не може да я смути. — Искаше му се да събере кураж и да погледне към блатото. Може би така му се е сторило, може би в черната вода няма никаква ръка със сгърчени пръсти. Като че ли тази ръка бе протегната към него. Като че ли ще го сграбчи за гърлото и ще го повлече към дъното.

Най-лошото беше, че не можеше да остави нещата така. Сигурно там плува това, което е останало от Дарлийн Талбът и сигурно вече никой не можеше да й помогне.

Трябваше да стисне зъби, да хване тази вкочанена мъртва китка и да се опита да изтегли тялото на брега. Защото трупът може да потъне. Сигурно се е показала и главата. Той вече бе виждал… о, господи… вече знаеше как ножът започва и как рибите довършват един труп.

Човешкото тяло е толкова крехко, помисли си той. Така лесно може да бъде обезобразено.

— Не можем да я оставим там, Тък — прошепна Дуейн и потръпна, като си представи как ще влезе отново във водата и ще задърпа това, което до вчера е било Дарлийн Талбът. — Не можем да я оставим във водата.

— Да, трябва да направим нещо. — Тъкър съжаляваше, че запрати бутилката в блатото. Няколко глътки сега биха му дошли добре. — Поне да извикаме Бърк. Иди да му телефонираш, Дуейн. Кажи му, че е по-добре да дойде с агент Бърнс. — Започна да изстисква мократа си риза. — И ми донеси цигари, разбра ли? Нямам нищо против и една бира — започна той, но след миг изруга, защото видя Каролайн. Веднага се изправи и бързо отиде при нея.

— Не очаквах, че така ще се зарадваш да ме видиш — засмя се тя и го прегърна. — Да поплувате ли сте решили? Дела ме изпрати да ви кажа, че…

— Върни се с Дуейн. — Тъкър искаше да я отдалечи колкото е възможно по-бързо от водата, в която плуваше трупът на Дарлийн. — Тръгни веднага с него и ме чакай в Суийтуотър.

— Ще те чакам. — В този миг забеляза изподраното му лице. Застана нащрек и погледна към другия брат. От устната на Дуейн отново бе потекла кръв. Лицето му бе пребледняло. — Да не сте се били? Дуейн устната ти е разцепена.

Той бързо наведе глава. Дела ще му извади душата заради тази проклета устна.

— Отивам да повикам Бърк.

— Бърк? — Каролайн сграбчи Тъкър за рамото, когато брат му се опита да я заобиколи с наведена глава. — Защо ти е Бърк? — Сърцето й замря. — Тъкър, кажи ми какво става тук?

Нямаше смисъл да крие — тя и без това скоро щеше научи.

— Намерихме я, Каролайн. В яза край блатото.

— О, господи! — Младата жена инстинктивно погледна към водата, но той застана пред нея.

— Дуейн ще отиде да се обади на Бърк. Ти ще тръгнеш с него.

— Не, аз ще остана тук, с теб. — Решително поклати глава тя. — Ще остана, Тъкър.

Той безпомощно сви рамене. Дуейн вече се беше отдалечил. Някаква птичка запя сладострастно сред клоните на близкото дърво.

— Сигурен ли си? — попита Каролайн и веднага си каза, че всъщност това е доста глупав въпрос.

— Да — въздъхна той. — Сигурен съм.

— Господи, горката Хепи! Изглежда ли като другите жертви? — Каролайн го хвана за ръката и изчака той да я погледне. — Искам да знам.

— Изглежда като другите — отвърна младият мъж и решително я обърна с гръб към водата. Прегърна я през кръста и двамата се заслушаха в песента на птиците. В далечината се виждаха светлините на Суийтуотър.

Полицията действаше решително и хладнокръвно. Мъжете се струпаха около яза. Лицата им изглеждаха бледи на светлината на прожекторите. Бяха докарали и видеокамера, за да заснемат всичко.

— Добре. — Бърнс кимна към водата. — Трябва да я извадим.

За миг всички замлъкнаха. Бърк стисна устни и започна да откопчава колана с пистолета на него.

— Аз ще отида. — За своя изненада Тъкър пристъпи напред. — И без това вече съм мокър.

— Това не е твоя работа, Тък — измърмори шерифът и остави пистолета си на тревата.

— Но е на моя земя. — Младият мъж се обърна и прегърна Каролайн. — Иди в къщата.

— Ще остана с теб, докато свършиш — отговори тя и го целуна по бузата. — Ти наистина си много добър човек, Тъкър.

Той нагази във водата и си каза, че постъпва доста глупаво. Бърк беше прав — това наистина не е негова работа. Не е длъжен да се намесва в тази ужасна история.

Заплува в студената черна вода и достигна до ръката, бяла като кост, със заканително свитите пръсти.

Защо се чувстваше отговорен, защо трябваше да измъква мъртвата нещастница от водата? Тя не означаваше нищо за него, докато беше жива, защо трябваше да означава нещо сега, когато бе мъртва?

Защото този яз е част от Суийтуотър, каза си той. И защото той е Лонгстрийт.

За втори път в живота му се налагаше да хваща безжизнена ръка. Когато главата се показа от водата, той видя как косата й се разпиля по повърхността на водата. Усети пристъп на гадене и едва не повърна. Стъпи здраво на дъното и повдигна мъртвата.

Хората на брега наблюдаваха мълчаливо. Тишината бе толкова дълбока, че човек би могъл да чуе туптенето на сърцето си. Гробищна тишина, помисли си Тъкър, докато напрягаше сили да не бъде повлечен от тежестта на трупа.

Пръстите му се хлъзгаха и когато успя да я хване по-здраво, главата й клюмна на рамото му. Той се вцепени, но не от погнуса, а от състрадание.

Погледна към брега. Белите лица го гледаха с широко отворени очи. Видя Дуейн и Джоузи, облегната на рамото му. Очите им изглеждаха огромни на светлината на прожекторите. Бърк и Карл вече се приближаваха към него, готови да изтеглят товара му, ако се спъне и падне в плитката вода. С мокро от сълзи лице Каролайн беше застинала с ръка на рамото на Сай. Бърнс стоеше отзад, съсредоточен, като че ли наблюдава интересна пиеса.

— Нещо е вързано за краката й — извика Тъкър. — Трябва ми нож.

— Това е веществено доказателство, Лонгстрийт. — Специалният агент пристъпи напред. — Жертвата трябва да остане недокосната.

— Кучи син! — извика младият мъж и се опита да изтегли другия й крак. — Защо не дойдеш сам да си вземеш шибаното доказателство?

— Аз ще ви помогна, мистър Тъкър. — И преди някой да успее да го спре, Сай изтича и навлезе в яза.

— За бога, момче, махни се оттук!

— Мога да ви помогна. — Той нагази във водата, пъргав като видра. — Аз имам достатъчно сили. — Лицето му пребледня, когато видя Дарлийн, но протегна ръце и пое част от тежестта й. — Ще можем да я измъкнем.

— Гледай към брега — предупреди го младият мъж. — И се опитай да не мислиш.

Сай си поряза крака на един от острите камъни.

— Мисля си какво магаре е онзи от ФБР.

— Магаре и половина.

Когато стигнаха брега, Карл и Бърк подложиха ръце под раменете на Дарлийн.

— Обърни се с гръб — заповяда Тъкър на момчето.

— Няма нищо срамно в това. — Той искаше да направи същото, но не можеше да пусне тялото. — Хайде, Сай, двамата с Каролайн трябва да си вървите. Не, не гледай! — Хвана момчето за главата и го обърна. — Не гледай. Иди с Каролайн. Справи се добре.

— Да, сър.

Тъкър отстъпи назад. Седна за малко на тревата, а краката му се потопиха във водата.

— Дуейн, подай ми една цигара. — Джоузи му донесе цигара, вече запалена. — Мисля, че заслужавам една цигара след всичко това.

Тя опря лицето си до неговото.

— Съжалявам, че трябваше ти да го сториш, Тък.

— И аз. — Той всмукна дълбоко от цигарата. — Бърк, нямаш ли едно одеяло да я завиеш. Не е хубаво да я оставяш така.

— Защо цивилните не се приберат по къщите си — започна Бърнс. — Тази зона ще остане оградена и затворена за посещения, докато не приключи разследването.

— Дяволите да те вземат, та ние я познавахме — уморено измърмори Тъкър. — А ти не я познаваше. Поне ни остави да я завием.

— Хайде, Тък. — Бърк протегна ръка, за да му помогне да стане. — Знаем какво да направим. Най-добре е да си отидеш вкъщи, докато ние тук привършим огледа. Ще се върнем колкото може по-скоро.

— Видях раните й, Бърк — дрезгаво изрече той. — Няма да свършите много бързо.

— Тогава стой наблизо, на разположение на полицията — предложи шерифът. — Ти и брат ти. Ще трябва да ви разпитам.

Тъкър се обърна и тръгна към къщата заедно с Каролайн и Сай.

Каролайн не разбираше много от готварство, но успя да приготви някаква супа, преди да се заеме с месото, нарязано от Дела. Според нея супата е едно от най-добрите средства за утешаване на изнервени хора. През това време Сай й помагаше — тя бе решила, че е по-добре да не го оставя без работа.

Дуейн изяде супата си и сам се изненада от апетита си.

— Много вкусна беше, Каролайн. Добре, че си се досетила да й сложиш повече месо.

— Дела свърши повечето работа в кухнята, преди да отиде при семейство Фулър.

— Наистина беше много вкусна — обади се Джоузи. — Макар че не разбрах как Дуейн успя да я изгълта с тази подута устна. Да не си се ударил във вратата, скъпи?

— С Тъкър се посдърпахме — отсече той и протегна ръка към чашата чай с лед. Не искаше тази вечер да е прекалено пиян.

— Тъкър ли те подреди така? — усмихна се сестра му и го погали по лицето. — През последните две седмици му се наложи да размахва юмруци повече, отколкото през целия си живот. А за какво се сбихте? Само не ми казвай, че си влюбен в Каролайн.

Тя намигна на младата жена, за да се включи в шегата.

— Нищо подобно. — Дуейн неспокойно се размърда на стола. — Поспорихме, това е всичко. Случва се понякога. Започнахме с лека схватка, но накрая се озовахме до колене в яза. Мисля, че сме размътили водата, на няколко пъти излизахме на брега. Тогава Тъкър… ами че той едва не падна върху нея.

— Не мисли за това — Джоузи обви ръце около врата му. — Просто не сте имали късмет. Напоследък на никого не му върви.

— Ти с една дума реши въпроса — каза Тъкър, влизайки в кухнята.

Тя притисна бузата си до косата на Дуейн.

— Истина е. А понякога от истината боли. Ако не се бяхте сбили във водата, нямаше да я откриете. Вече е била мъртва, но е можело да потъне на дъното. Тогава вие двамата нямаше да изглеждате така измъчени.

Тъкър се отпусна на стола. Знаеше, че нервите му са твърде опънати, но безразличието на сестра му минаваше всякакви граници.

— Ние няма да изглеждаме измъчени за дълго, но Дарлийн вече няма да оживее.

— За бога, Джоузи, как може да си напълно лишена от чувства, като някаква риба!

Тя се сепна: очите й пламнаха, а лицето й побледня.

— Когато стане въпрос за семейството ми, мога да бъда чувствителна колкото искате. Може и да не одобрявам това, което се случи на онази малка мръсница…

— Джоузи! — Дуейн трепна и я хвана за ръката, но тя гневно го отблъсна.

— Точно такава си беше и смъртта й нищо не променя. Съжалявам за Хепи и за останалите, но ми дойде до гуша да се бъркате вие, двамата ми братя, в тази история. Мисля, че именно затова изглеждам безчувствена, Тъкър Лонгстрийт, именно затова. Аз само пазя моята чувствителност за този, който ще я оцени.

Тя скочи, излезе и затръшна вратата.

— Може би трябва да отида при нея. — Колебливо се надигна Дуейн. — Да се опитам да я утеша.

— Кажи й, че съжалявам, ако мислиш, че това ще помогне. — Тъкър разтърка челото си. — Безполезно е да я упреквам. Тя няма да се промени.

— Желаете ли бира, мистър Тъкър?

Той уморено се усмихна на Сай.

— Искам бира, но мисля, че по-добре ще бъде да изпия едно кафе.

— Аз ще го направя. — Каролайн отвори шкафа, за да извади една чаша. — Всички сме много изнервени, Тъкър. А тя се безпокоеше и за теб.

— Зная. Дела отиде ли у Фулърови?

— Да, двете с Бърди ще останат там през нощта. Ще помагат на Хепи за бебето. Братовчедката Лулу е на горния етаж и гледа телевизия.

Тя не добави как старата дама бе коментирала събитието — че убийците са много по-интересни по телевизията, отколкото в живота, затова тя се оттегля с купа пуканки и бутилка южняшка бира пред телевизионния екран.

— Защо не се качиш при нея, Сай? — предложи Тъкър. — Тя обича компания.

— Мога ли да взема кученцето с мен? — Той вдигна Юслис от купата с кокали, оставени за него под масата.

— Разбира се — усмихна се Каролайн. — Не позволявай на братовчедката Лулу да му дава бира.

— Няма, мем. Лека нощ, мистър Тъкър.

— Лека нощ, Сай. — Той докосна момчето по рамото. — Благодаря ти за помощта.

— Ще направя всичко за вас, мистър Тъкър — неочаквано и за самия себе си изрече той, изчерви се и бързо излезе от кухнята.

— Предаността е божи дар — обади се младата жена и отсипа от супата. — Трябва да бъдеш много внимателен с него.

— Ще се опитам. — Тъкър докосна ударената си буза. Не се беше бръснал, макар че обикновено се бръснеше по два пъти на ден. — Мисля, че ме гледа сякаш съчетавам достойнствата на Херкулес, Платон и Кенет Кларк.

Каролайн остави чинията със супата на масата пред него и разроши косата му.

— Не е лесно да бъдеш герой.

— Но още по-трудно е да се опиташ, когато наистина не си роден за герой.

— И мисля, че вече успя да изненадаш сам себе си. — Тя се усмихна и седна до него. — Тази супа аз я приготвих.

— Разбирам. — Хвана ръката й. — Мисля, че ти е приятно тук с нас, Каролайн.

— И аз се изненадах от себе си. Радвам се, че не си ме познавал преди и не знаеш каква бях тогава, Тъкър.

— Миналото вече няма значение за нас.

— И това ми го казва човек, който може по цял ден да разказва истории за хора, умрели преди десетки години?

— То е различно. — Започна да се храни, повече да я зарадва, отколкото от глад. Но след първите лъжици установи, че е гладен. — Всичко, което се е случило в миналото, оказва влияние на днешния ден. Но сега няма значение каква си била преди година. За мен е важно каква си сега.

— Харесва ми начина, по който гледаш на нещата, Тъкър.

— Хм.

— Искаш ли да остана тази нощ при теб?

Погледна я, изпълнен с желание и надежда.

— Искам да останеш с мен.

Тя кимна и стана от масата.

— Тогава да ти приготвя един сандвич.

Теди се бе върнал. Джоузи научи, че трябва да го очаква след нощта, която прекара с агент Бърнс. Сърцето й, наранено от упреците на Тъкър, започна да се успокоява при мисълта, че може да изневери на специалния агент на ФБР, като се люби с патолога.

Реши, че докато брат й не й се извини лично, тя няма да му проговори.

През следващия следобед Джоузи все още размишляваше какво да предприеме. Докато повечето от жителите на Инъсънс бяха шокирани от поредното убийство, тя се бе настанила на мястото си пред бара в „Чет’н Чю“ и слагаше червило на устните си, като се оглеждаше в огледалцето на новата си чанта. Теди й беше обещал, че ще вечеря с нея веднага щом свърши с предварителния оглед на трупа.

— Ърлийн — Джоузи наклони назад огледалото, за да оправи косата си и се нацупи, — смяташ ли ме за безчувствена?

— Безчувствена? — Ърлийн се облегна на барплота. Краката я наболяваха от стоенето права през целия ден. — Надали някой може да има гореща кръв и едновременно с това да бъде безчувствен.

Зарадвана, Джоузи се усмихна.

— И аз така мисля. Да преценяваш нещата и да казваш истината, не означава, че си студена. Пък това важи и за самата теб, нали?

— Точно така.

Като използва огледалото, разгледа посетителите на ресторанта, без да обръща глава. Няколко сепарета бяха заети. Всички говореха за Дарлийн, без да обръщат внимание на песента на Реба Макинтайър от джубокса.

— Знаеш ли, докато Дарлийн беше жива, половината от жителите в градчето не я познаваха. — Щракна капачето на огледалото. — А сега, след смъртта й, само за нея говорят.

— Такава е човешката природа — заяви Ърлийн. — Както с онези художници, за чиито картини никой не дава пукната пара, докато са живи, а щом се преселят в отвъдното, всички се избиват да наддават на търговете за цапаниците им. Такива сме си ние, хората.

Джоузи оцени сравнението.

— Значи Дарлийн струва повече мъртва, отколкото жива?

Макар че бе на същото мнение, жената зад бара бе достатъчно разумна, за да не говори лошо за една мъртва.

— Жал ми е най-вече за Джуниър. И за момченцето й. — Тя въздъхна и се върна на мястото си, за да поеме следващата поръчка. — А също и за Хепи и Сингълтън. Страданието е за живите.

Ърлийн отиде до масата, за да обслужи поредния си клиент, а Джоузи измърмори нещо, отвори чантата и извади дезодоранта си.

Когато Карл влезе, разговорите секнаха, но след малко отново се подновиха. Младата жена побърза да се настани на високото столче до него.

— Постой при мен. Какво ти е? Изглеждаш ми доста уморен.

— Благодаря, Джоузи, но не мога да остана. Само се отбих да взема няколко сандвича.

— Какво да ти приготвя, Карл? — Ърлийн се надигна с надеждата да размени сандвичи срещу информация.

— Трябват ми шест хамбургера. Може да добавиш килограм от твоята картофена салата и малко салата от зеле, а също и една петлитрова кана чай с лед.

— Как ги искаш хамбургерите?

— Всичките средно големи, Ърлийн, и ги пиши на сметката ни.

Джоузи отпи от диетичната кола.

— Трябва да си много зает, като новопостъпил общ работник, за да не можеш да отделиш двадесетина минути и да хапнеш с мен.

— Всички сме заети, Джоузи. — Той бе толкова уморен, че едва се държеше на крака. Дори забрави да си свали шапката. — Пристигна лично шерифът на окръга и двама от неговите хора. Агент Бърнс цяла сутрин не е станал от факса. Вътре е толкова напечено, че дори можеш да вариш шунка.

— Щом работите толкова усилено, може би сте намерили някакви улики.

— Добрахме се до нещо. — Мъжът видя как Ърлийн се обърна с гръб към грила, наострила уши. — Е, сега не мога още да ви кажа, ще го съобщят официално. Но вече е сигурно, че Дарлийн е била убита като останалите момичета. Считаме, че е извършено от едно и също лице, с едно и също оръжие.

— Това вече е непоносимо — намеси се съдържателката. — Някакъв убиец психопат се разхожда на свобода и нито една жена в окръга не се чувства в безопасност.

— Да, наистина е непоносимо. Но ще го заловим. Можете да бъдете сигурни в това.

— Матю каза, че масовите убийци могат да бъдат най-различни типове — отбеляза Джоузи. — Твърди, че могат да изглеждат и да се държат като напълно нормални хора. Именно затова било много трудно да ги хванат.

— Този ще го хванем. — Карл се наведе към нея. — Струва ми се, че мога да ти кажа, Джоузи, защото така или иначе скоро ще го научиш. По всяка вероятност Дарлийн е била убита точно там, до яза.

— Исусе Христе! — Ърлийн беше настръхнала от ужас и от възбуда. — Искаш да кажеш, че той е бродил из земите на Суийтуотър?

— Имаме причина да смятаме, че е точно така. Не искам да те плаша, Джоузи, но все пак трябва да внимаваш.

Тя извади цигара от пакета и ноктите й блеснаха.

— Ще внимавам, Карл. Можеш да разчиташ на това.

Бавно издуха дима от цигарата. Когато останеше насаме с Теди, щеше да разбере какво точно са открили.

По поляната се бяха разположили репортери. Каролайн вече не вдигаше телефонната слушалка. Неизменно попадаше на следващия нетърпелив репортер. За да се разсее, извади стария албум със снимки и изрезки от вестниците, който откри в скрина на баба си.

Пред очите й оживя миналото й. Обявата за женитбата на родителите й, изрязана от вестниците от Филаделфия и Гренвил. Професионално направени снимки, отразяващи сватбеното тържество, на което майка й беше в красива венчална рокля — вероятно предавана по наследство в рода Уейвърли. Картичка, възвестяваща раждането на внучката им. Нарекли я на баба й по бащина линия — Каролайн Луиза Уейвърли.

Няколко снимки, също дело на професионалисти, показваха гордите родители с малкото вързопче между тях, криещо невръстната виновница за събитието. После студиен фотопортрет на Каролайн на една годинка.

Никакви моментални снимки, отбеляза тя, никакви неясни снимки или импровизирани любителски щраканици, с изключение само на няколко с баба й и дядо й, които са гостували веднъж, и то за кратко, на младото семейство преди толкова много години.

Статии от вестниците, отразяващи музикалната й кариера, снимки, на които тя беше отначало на шест, а после на дванадесет и накрая на двадесет години, както и за междинните години или за годините след това.

Това са били едни от малкото неща, които баба й е пазила, за да й напомнят за внучката, помисли си Каролайн, като връщаше албума в скрина. А сега са едни от малкото вещи, които напомнят на внучката за баба й.

— Съжалявам — промърмори тя и вдъхна мириса на лавандула и кедрово дърво, който се носеше от скрина. — Жалко, че толкова малко време прекарахме заедно.

Взе кутията с коледни картички. Знаеше, че вътре е увита в кърпа красива детска рокличка за кръщене, украсена с бели ленти и пожълтяла дантела.

Може би е била носена от баба й, помисли си Каролайн, докато пръстите й милваха мекия бял лен.

— Запазила си я за мен — прошепна тя и я притисна до бузата си. — Не съм била с нея на моето кръщаване, но ти все пак си я запазила за мен.

Внимателно я зави в кърпата и я остави на мястото й. Един ден, закле се тя, нейното дете ще я облече.

Юслис притича през коридора и застана с наострени уши до стълбите, после отново се върна към вратата, защото някой почука отвън.

— Не се тревожи, Юслис. Това е някой от онези идиоти — репортерите.

— Каролайн! По дяволите, отвори, преди да съм убил един от тези тъпанари!

— Тъкър. — Тя скочи и се спусна към вратата, а кученцето я последва. — Извинявай. — Отвори и видя репортерите, скупчени зад гърба на младия мъж, насочили микрофоните и защракали фотоапаратите. Заваляха десетки въпроси. Тя сграбчи Тъкър за ръката и бързо го вмъкна през вратата.

— Махайте се от верандата ми!

— Мис Уейвърли, какво ще кажете за тази поредица от убийства?

— Наистина ли сте припаднали…

— Вярно ли е, че сте убили…

— Познавахте ли се с…

— Махайте се от верандата ми! — извика тя. — И от земята ми! Никой не ви е разрешил да нахлувате в чужда собственост, а тук са в сила строгите закони на Юга. И ако само един от вас пристъпи границите на имота ми без покана, ще го застрелям. — Затръшна вратата, постави резето и тъкмо се обръщаше, когато Тъкър внезапно я вдигна на ръце.

— Скъпа, заприлича ми на мама. Същата си като нея, когато тя се ядосаше… — прошепна младият мъж и я целуна. — Вече изгуби дори и северняшкия си акцент. Много скоро ще говориш като типична южнячка.

— Няма — засмя се тя, поклати глава и докосна бузата му. Не се беше обръснал, но умората вече беше изчезнала от очите му. — Сега изглеждаш по-добре отколкото тази сутрин.

— Само да ме беше видяла как се влачех из къщата като пребито псе.

— Не си мигнал.

— Все пак следобед полегнах за около час в хамака. Припомних си доброто старо време. — Тъкър отново затвори очи, но този път, за да я целуне бавно и с облекчение. — Надявам се, че вече си преодоляла студенината си и тази нощ ще споделиш леглото ми. Все още не съм мигнал, но като си отспя, че бъда много по-бодър.

— Не ми се струваше уместно. Къщата бе пълна с хора и…

— И полицията душеше около яза през цялата нощ — довърши той вместо нея. Обърна се, отиде в салона и погледна през прозореца. — Ще направиш ли нещо за мен, Каро?

— Ще се опитам.

— Качи се на горния етаж, събери най-необходимото и ела с мен в Суийтуотър.

— Тъкър, вече ти казах, че…

— Снощи те оставих тук и сега вече съжалявам, че бях толкова отстъпчив.

— Ти също ми липсваше.

— Ако не дойдеш, и тази нощ ще ти липсвам. — Тя не отговори и той рязко се обърна към нея. — Сега не е време за романтика и поезия. И не те каня само защото искам да си до мен в леглото. Ако не се съгласиш да се преместиш в Суийтуотър, аз ще остана тук при теб.

— Остани завинаги.

— Не мога. Не ме принуждавай да избирам между теб и семейството ми, Каролайн, това е прекалено мъчително за мен.

— Не разбирам какво искаш да ми кажеш?

— Ако се прибера у дома без теб, ще се поболея от тревоги. А ако остана тук, ще се измъчвам за Джоузи, за Дела и останалите. — Той я притегли и я притисна към себе си. После се отдръпна и нервно закрачи из стаята. — Той все още се навърта наоколо, Каролайн. И то тук, в Суийтуотър.

— Знам, Тъкър, нали тук бе захвърлил тялото на Дарлийн.

— Тук е извършил убийството. — Смутено се обърна към нея. — Тук е убил нещастната Дарлийн, пред вратата на къщата ми, зад дърветата, където ловихме риба със Сай само ден преди това. Дърветата, засадени от ръката на майка ми. Длъжен съм да ти го кажа. Не исках, но сега знам, че ти разбираш всичко, и затова няма да се прибера у дома без теб.

Младият мъж въздъхна дълбоко.

— Издебнал я на шосето и я завлякъл до поляната под голямото дърво. Полицаите откриха следи от стъпките му. А и кръвта не е измита напълно от дъжда. Видях какво й е сторил. Навярно никога няма да забравя как изглеждаше, когато помагах да я изтеглят от водата. И никога няма да забравя, че всичко това се е случило под върбата, посадена от майка ми, където толкова пъти сме си играли с брат ми и сестра ми, до брега, където те целунах за пръв път. Убиецът посяга на всичко, което ми е скъпо на сърцето. Затова сега ти казвам да вземеш най-необходимото и да дойдеш с мен.

Тя пристъпи напред и хвана яростно стиснатите му юмруци.

— Друго не ми е нужно.

Към следващата част или към съдържанието

Нора Робъртс Порочна невинност (25)

Метаданни

Данни

Порочна невинност

Информация

История

Сваляне / Връзки

24.

Нора Робъртс
Порочна невинност (25)