Нора Робъртс
Порочна невинност (22)

21.

Наближаваше буря. Вечерта бе хладна и за пръв път от много дни насам силен вятър разлюля листата и дъждът освежи въздуха. Здрачът се спусна веднага щом слънцето се скри зад сивите облаци. На запад блесна огнена светкавица.

Макар да знаеха, че бурята ще накъса далекопроводите и ще причини наводнения, всички жители на делтата на Мисисипи въздъхнаха с облекчение.

Дарлийн Фулър Талбът остави майка си в отвратително настроение. Хепи през цялата вечер се беше усмихвала на малкия Скутър, дори и когато бе хокала дъщеря си за връзката й с Били Т. Баща й също не се държа много мило с нея, помисли си тя и затръшна вратата на колата си. Непрекъснато клатеше недоволно глава и току изчезваше от стаята. Тя трябваше да изтърпи двадесетминутно мъчително опяване за това, че Джуниър бил прекрасен мъж, който не заслужавал да бъде лъган, при това в собствения му дом.

Е, това беше и неин дом. Нейният подпис също се мъдреше под ипотеката. Младата жена се нацупи, изтри гневно сълзите си и подкара колата. Никой не мисли за нея. Само бедният Джуниър това, бедният Джуниър онова. Никой не се интересуваше от това, че „бедният Джуниър“ се отнасяше с нея като с парцал.

Чудно ли бе тогава, че бе изпитала нужда да се позабавлява с Били Т.? Съпругът й вече въобще не посещаваше леглото й. Дарлийн трябваше да спи сама, скучаеше и вечно бе кисела като някоя стара мома.

Е, ще му го върне тъпкано. Когато по покрива на колата затрополиха първите дъждовни капки, тя вирна брадичка. Хепи познаваше това упорито изражение на лицето й и дори би го одобрила от все сърце, за голяма изненада на дъщеря си.

Скутър беше доволен да остане при баба си за тази нощ. А тя трябваше да опита да склони мъжа си да изпълни съпружеските си задължения. Ако в най-скоро време нещата не се променят, ще трябва да постъпи в манастир.

„Без секс ставам много нервна“ — помисли си Дарлийн и включи чистачките, защото дъждът се усили. Съпругът й беше прекъснал Били Т. малко преди да достигне кулминацията. И според изчисленията й вече повече от седмица живееше целомъдрено.

Което не бе здравословно.

Затова бе толкова нервна и раздразнителна — в това беше напълно уверена. От няколко дни изпитваше подлудяващото чувство, че някой я следи. Не ставаше дума за лъскавите погледи на градските клюкарки, когато историята с Били Т. се разчу навред. Сякаш нещо я заплашваше, макар че нямаше загадъчни телефонни обаждания, от ония, при които никой не отговаря, щом вдигнеш слушалката.

Сигурно я следи Джуниър, помисли си тя. Вероятно е подкупил някоя от прислужничките да наблюдава дали Били Т. няма да започне отново да се навърта около нея.

Като че ли на Били Т. сега му беше само до нея.

Положението никак не беше розово — изгуби и любовника си, и съпруга си, а на всичкото отгоре трябваше да търпи конското евангелие на майка си само защото бе подирила малко развлечение.

Колата забуксува на мократа настилка и тя рязко намали скоростта.

Нямаше намерение повече да се моли. Плачът не помагаше. Беше проляла толкова сълзи, че стигаха да напълни няколко ведра. Нямаше полза нито от чистенето и шетането, нито от старанието й в кухнята. Джуниър изяждаше вечерята си и започваше да си играе със сина им.

Тази нощ ще трябва да си поиграе със съпругата си.

Дарлийн знаеше как да подготви всичко. Беше си изписала нова нощница от една фирма за доставки по пощата — за да зарадва Били Т., но това сега нямаше значение. Беше загубила цял следобед във фризьорския салон, за да смени цвета на косата си и за нова фризура. Дори бе изтърпяла пипкането на Бети Прюът, докато оскубе веждите й и отстрани мъха от горната й устна.

Всичко бе подготвено за любовната нощ.

От Коледа й беше останала една хубава ароматизирана свещ, имаше плоча на Ренди Травис и бутилка изстудено уиски. Джуниър винаги се настройваше романтично след две чаши уиски.

Веднъж да го завлече в леглото, ще успее да го накара да забрави за Били Т. и за мъжката си гордост. Бе посветила най-хубавите си години на Джуниър. И ако отново си намери любовник, ще бъде по-предпазлива.

Едва успя да удари спирачките. Дъждът се лееше като плътна завеса. Наоколо не се виждаха други коли. Гумите се пързаляха, колата поднесе и Дарлийн изпищя. Едва когато бронята на колата се размина на сантиметри от мантинелата, тя се облегна на седалката и се опита да се успокои.

— По дяволите! — Едва сега забеляза, че някаква кола е препречила пътя. През замъглените прозорци не се виждаше нищо, освен силуета на непознатата кола.

— Как може така да ме задминава! — Разтреперана, тя отвори вратата и се озова под дъжда. Косата й веднага се намокри и полепна по слепоочията й. — По дяволите! — извика тя. — Как ще накарам мъжа ми отново да ме хареса, ако приличам на удавена котка!

Тогава й хрумна, че това може да й помогне да събуди симпатията на Джуниър. Ала за да може да го накара да се засуети около пострадалата от бурята, първо трябва да се прибере вкъщи. Сложила ръце на кръста, тя се доближи до чуждата кола, застанала напреки на пътя, и ядосано ритна едната от гумите й.

— Как, по дяволите, си мислиш, че ще мога да се промъкна оттук?

Нямаше никакво желание да се върне и да прекара тази нощ в къщата на родителите си.

Затова, без да обръща внимание на проливния дъжд, реши да се разправи с непознатия шофьор.

Погледна през прозореца в колата, като се надяваше да види поне дали са оставени ключове на арматурното табло. Внезапно чу някакъв шум зад гърба си. Сърцето й подскочи, но след малко се успокои. Видя познат силует, който се приближаваше към нея през водната пелена.

— Твоя ли е тази кола? — извика тя. — Пътищата са толкова мокри, че едва не се озовах в канавката. Джуниър жива ще ме одере, ако разбия колата в някое дърво.

— Ще ти спестя тази неприятност.

Дарлийн така и не видя надвесващия се гаечен ключ, който смаза главата й.

 

 

Електрическите лампи примигнаха няколко пъти, докато накрая, след една много силна светкавица, угаснаха. Каролайн предвидливо беше поставила свещи и газови лампи във всяка стая.

Тъмнината и бурята не я плашеха, дори й доставяха удоволствие. Надяваше се, че телефонните линии също ще бъдат прекъснати, така че няма да й се налага да отговаря на безбройните обаждания, изпълнени със симпатия или с любопитство, които я бяха измъчвали през целия ден. Но ако през нощта остане без електричество, не би желала да се препъва сред мрачните стаи и коридори. Не би искала да се сблъска с ухиленото привидение на Остин Хетинджър.

Когато Юслис се шмугна със скимтене в стаята, младата жена бе застанала до вратата към верандата.

Гледката беше впечатляваща. Дъждът се лееше, а вятърът огъваше клоните на дърветата, удряше летвите на дървените капаци, блъскаше прозорците, фучеше над тревата.

Каролайн не знаеше дали този пороен дъжд ще бъде полезен или вреден за посевите. Но утре, щом слезе в градчето, ще научи всичко за реколтата, и то с най-големи подробности. Засега й стигаше да съзерцава бурята, да изпитва първобитно страхопочитание пред стихията, да знае, че има уютен и топъл дом, осветен от свещите. Нейното убежище.

По-скоро подслон, поправи се тя, и се усмихна. Какво би казал добрият д-р Паламо? Какъв смисъл влагаше в думата „убежище“? Навярно безсъзнателна реакция, реши тя. Повече няма да се крие, няма да бяга. За пръв път, откакто се бе родила, Каролайн просто живееше ден за ден.

Или поне се опитваше.

Сутринта ще трябва да се скрие от Тъкър. Въпреки че се бяха любили, не искаше да задълбочава връзката си с него. Защото нямаше нужда да доказва, че е жива, защото не искаше вече да се страхува от чувствата си.

Внезапно почувства хлад и потърка ръце. И двамата бяха получили достатъчно. Той я желаеше, и тя го желаеше. Нямаше за какво да се безпокоят.

Младата жена затвори очи и вдъхна дълбоко свежия въздух. След последната светкавица във въздуха се долавяше мирис на озон. Този вълшебен мирис я ободряваше. Когато гръмотевицата изтрещя, кученцето излая уплашено и тя се засмя.

— Добре, Юслис, ще те прибера.

Откри го в салона, заврял нос под кувертюрата на дивана. Каролайн започна ласкаво да го успокоява, взе го на ръце и го понесе като бебе. Телцето му трепереше.

— Не се бой, скоро ще свърши. Бурите никога не траят много дълго. Само ни връхлитат, за да ни пораздрусат и да ни припомнят колко е хубаво, когато слънцето отново изгрее в чистото небе. Искаш ли да послушаш малко музика? Толкова е приятно, когато звучи музика. — Тя го нагласи на стола до себе си и взе цигулката. — Струва ми се, че ще е най-добре да изсвиря нещо по-страстно. — Прокара лъка по струните и изчака слухът й да се настрои. — Страстната музика подхожда на бурята.

Започна с Чайковски, после премина на една от частите на Деветата симфония на Бетховен, а накрая опита някоя от мелодиите, които свиреше Джим. За финал му предложи своя интерпретация на „Лейди Мадона“^[1].

Когато престана да свири, здрачът на бурята бе заменен от вечерния мрак. На вратата се почука и Каролайн се сепна. Юслис изскочи от салона, побягна по стълбите и се скри под леглото в спалнята й на горния етаж.

— Може би трябва да го пратя при някой дресьор — промърмори тя, остави цигулката и излезе в коридора. Видя Тъкър да наднича през капаците на прозорците.

Ръцете й, толкова послушни, когато свиреше на цигулката, внезапно се разтрепериха. Трябваше да ги стисне, за да ги успокои.

— Вече е много късно, за да стоиш навън.

— Знам.

— Няма ли да влезеш?

— Още не.

Каролайн пристъпи към прозореца. Косата му беше мокра. Така изглеждаше той и тази сутрин, когато излезе от банята.

— Откога стоиш там?

— Когато премина от класиката на „Соленото куче“. Онази песничка беше „Соленото куче“, нали?

— Научих я от Джим — усмихна се тя. — Обменяме опит.

— Чух. Тоби е много горд. Той наистина иска да направи момчето си музикант.

— Момчето е талантливо — отвърна тя и се почувства неудобно. Защо трябваше да обсъждат бъдещето на Джим през капаците на прозореца. — Спряха тока.

— Знам. Излез навън, Каролайн.

Тя се поколеба. Тъкър й се стори много сериозен и предпазлив.

— Случило ли се е нещо?

— Не, нищо. — Той отмести капака на прозореца. — Ела навън.

— Добре. — Тя отиде при него, обзета от напрежение. — Чудя се дали този дъжд ще помогне на фермерите.

— Не съм дошъл да говоря за реколтата, нито за музика. — Младият мъж пъхна ръце в джобовете и двамата се загледаха в нощното небе, прорязвано от далечни мълнии. — Дойдох да поговорим за тази сутрин.

— Не искаш ли да ти донеса една бира? — Тя направи крачка назад и докосна с ръка капака на прозореца. — Останаха ми няколко бутилки.

— Каролайн, защо не ми позволяваш да те докосна? — Очите му светеха в мрака.

— Не те разбирам. — Тя нервно оправи косата си. — Нали ти позволих. Нали се любихме на дивана.

— Да, ти ми позволи да те любя, но не ми позволи да те докосна. Има разлика. Много голяма разлика.

Тя вдигна глава. Гордият й поглед го накара да се усмихне.

— Ако искаш да кажеш, че си дошъл сега, за да критикуваш моето изпълнение…

— Не те критикувам, а само те питам. — Той помръдна към нея, но не я докосна. — Но ти сама го каза. Наистина беше отлично изпълнение. Може би трябва да направим нещо, което да ни припомни, че сме живи. Бог знае на какво се дължи? Питам те само това ли желаеш? Искам повече и имам нужда да ти дам повече. Ако го приемеш…

— Не знам. Не само дали го искам, а и дали мога.

— Ако искаш да останеш сама, за да размислиш, няма да ти преча. Иначе трябва да ме поканиш да вляза. — Погали я по бузата. — Моля те, Каролайн, само ме покани вътре.

Не само в къщата трябваше да го покани. Той искаше всичко: тялото й, чувствата й. За миг младата жена притвори очи. Той все още чакаше отговор.

— Не мога много добре да гадая.

— Е, скъпа, и аз не мога да отгатвам.

Тя въздъхна, отиде до прозореца и пое свежия нощен въздух с пълни гърди.

— Бих искала най-после да влезеш вътре.

Той въздъхна с облекчение. В мига, в който прекрачваше прага, младият мъж се обърна и я грабна на ръце.

— Тъкър…

— Щом е могъл да го стори Рет Бътлър, ще мога и аз. — И с тези думи я целуна, преди да я понесе по стъпалата към горния етаж. Не трябваше да се безпокои за Ашли^[2], но за бога, тази вечер щеше да я накара да забрави Луис. И всички други мъже.

— Целият си мокър — прошепна тя и облегна глава на рамото му.

— Ще ти дам възможност да ме освободиш от тези мокри дрехи.

Каролайн се засмя. Колко лесно се оказва всичко, ако се оставиш на течението.

— Ти си толкова мил с мен.

— Мога да бъда и по-мил. — Той се спря пред вратата на спалнята на дядо й и баба й за още една дълга, нежна целувка.

— Нямам търпение да узная как е възможно да бъдеш по-мил с мен от сега.

— Този път ще трябва малко да почакаш.

Сенките танцуваха по стените. Топлината на отминалия ден все още се чувстваше, уловена от тези стени, като стар приятел, застоял се с часове в късната нощ. Старите дантелени пердета на баба й потрепваха от лекия ветрец. Ухаеше на восък, лавандула и дъжд.

Тъкър бавно я положи на широкото легло и устните им се сляха. Пръстите му обходиха лицето й с едва доловими докосвания. По същите пътеки след тях преминаха устните му, за да премахнат и последните следи от напрежение по финото й лице. А накрая остана единствено шумоленето на дъжда, нейната въздишка, буботенето на далечна гръмотевица, отшумяваща някъде на изток. Ръцете й се вдигнаха нагоре към врата му, за да му покажат, че е добре дошъл.

Той ги притисна с раменете си, без да отделя устните си от нейните, докато тя се потопи цялата в нежния покой, в омайната наслада, която й поднесе.

Чувствата я завладяха, подтиквани от ласките му.

Пулсът й се ускори, тялото й се отпусна, задъха се, сърцето й за миг спря. В момент на паника Каролайн изви глава. Устните му бяха достигнали нежната вдлъбнатина на шията й, а тялото й реагира като пронизано от електричество. А пък ръцете му, опитни като ръце на музикант, я докосваха навсякъде.

Едновременно я утешаваше и съблазняваше. Усещаше как съмнението в нея се бори със страстта, с желанието й да му се отдаде. Бе изписано на лицето й. Трябваше да задържи горещия си порив, търпеливо да я приласкае, да прояви съчувствие, когато я люби. Дълги и разтърсващи целувки, бавни, едва уловими ласки. Но когато тялото й се разтопи под неговото, когато името му се отрони от устните й, младият мъж разбра, че вече не трябва да сдържа желанието си.

Не откъсваха очи един от друг, докато той внимателно започна да сваля дрехите й. Тя бе гола и уязвима. И двамата разбираха, че думите са излишни, че този миг за тях е много по-скъп от припряното, задъхано сливане на полуразсъблечените им тела на дивана.

С неспокойните си пръсти Каролайн свали мократа му риза и погали гърдите му. Усети топлината на тялото му. Мускулите потръпваха при допира на ръцете й. Рязко пое дъх и смъкна джинсите му, обгърнала бедрата му с треперещите си ръце.

Застанаха на колене в средата на просторното легло — то хлътна под тях и сякаш простена. Вятърът утихна и топлината отново ги обгърна, а дъждът утихна. Чуваше се само ромонът на последните капки. Ръцете й го прегърнаха през кръста, а неговите се заровиха в косите й. Когато Тъкър започна бавно да я отпуска на възглавницата, в очите й се появиха изненада и уплаха. Но погледът й се замъгли от страст веднага щом той притисна устните си към нейните.

Сякаш под маската му на ленив безделник дебнеше спотаен звяр. Тя усети как в тялото му се надигна гореща вълна, готова да я залее.

Пръстите й се впиха в бедрата му, но бързо се отпуснаха, когато той се сля с нея. Устните му й нашепваха някакви думи.

Да, това желаеше той — сърцето й. Желаеше я цялата. Да я усеща омекнала, натежала от наслада. Да вкусва желанието, изгарящо устните й. Да чува леките безпомощни изохквания. Да знае, че е забравила за всичко друго на този свят.

— Каролайн. — Той се отпусна върху нея, долепи устни до рамото й и обходи с устни нежната й извивка. — Има нещо, което искам да направя.

— Да. — Тя се протегна към него, но той я хвана за ръцете.

— Не, не това. И не сега. — Без да откъсва очи от нейните, той я притисна с тялото си към леглото. Ухапа я леко по устните. — Сега искам да… — Нежно целуна бузата й и внимателно я хвана за ръцете. — Ох, ръцете ти ме влудяват!

— Тъкър…

— Ако започнеш да ме галиш с тях, всичко отново ще се повтори, и то много бързо. — Той се плъзна надолу и обсипа гърдите й с целувки. — Това е наша стара южняшка традиция. — Бавно обиколи зърната й с език и видя как очите й се замъглиха. — Ако правиш нещо, прави го докрай, до насита.

— Не мога… — Ръцете й отчаяно се вплетоха в неговите, когато устата му се премести на другата й гърда.

— Можеш, скъпа, уверен съм. — Тъкър докосна устни до нейните, тя изстена и той тихо се отдръпна. — Ще ти го покажа. А после, ако ти харесва ще го повторим.

Младата жена усети надигащите се тръпки, изви се и отпусна глава на възглавницата. Той я поглъщаше само с устни и език. Не можеше да диша — въздухът бе станал гъст като мед. Вдишваше го и го изпускаше със свистене през устните си. Дори когато съзнанието й се опитваше да се съпротивлява, за да не се подчини напълно, тялото й предателски му се покоряваше. Отдаде се на първичната огнена радост да бъде обладана. Цялата изтръпна и сетне се стегна от облекчението, което той най-после й подари.

Телата им се сплитаха и разделяха, потни от страст. Той обхождаше с устни тялото й, а тя бе пленница на ласките му. Тъкър притисна бузата си към корема й. Интимният допир, примесен с тръпката на отдаването, накара главата й да се завърти като след чаша младо вино. Той й бе казал, че за него няма тайни в изкуството да доставя наслада. Той й бе казал, че няма много голяма разлика в удоволствието, което може да изпита от една или друга жена.

Ала сега уханието на Каролайн възбуждаше сетивата му, въздишките й караха сърцето му да бие по-силно, нейната бяла гладка кожа тръпнеше под устните му.

И всичко беше различно.

Тя се изви на дъга и тялото й потръпна, когато той плъзна езика си по чувствената гънка между бедрата й. Милваше я на сантиметри от сърцевината на нейния огън, измъчваше и нея, и себе си, докато почувства как тялото й се напрегна, после застина и накрая притихна.

Първата кулминация я накара да се отпусне на леглото останала без дъх. Някак всичко стана много набързо, нервно. Сега обаче тя плуваше олекнала, не усещаше горещината, изгубила представа за времето и мястото, задоволена и замаяна. Волност, да, може би това бе името на новото усещане. Сама погали своето заблестяло от потта тяло и зарови пръсти в косата му.

— Струва ми се, че най-накрая ми хареса — едва успя да промълви.

— Още не сме свършили. — Той пъхна ръце под бедрата й, повдигна я и започна да я поглъща с устни.

Отново я запрати сред пламъците на страстта, но този път тъй бързо, че спря дъха й. Ръцете й се хлъзгаха по мокрите му рамене, за да се вкопчат отчаяно в чаршафите.

Една след друга я обливаха чувствени вълни, докато накрая остана само ненаситното желание, нейното и неговото. Младият мъж я галеше нежно, но настойчиво, ръцете му се плъзгаха по кожата й като коприна върху кадифе, търсещи и искащи, събуждащи неочаквани тръпки.

Спалнята потъна в мрак и наслада, в потайни радости, които могат да се вършат само на тъмно, само в летните нощи. Затъркаляха се в леглото като две животни, играещи си в тревата.

Измина доста време, преди Тъкър да се съвземе и да я прегърне.

— Погледни ме. — Гърдите му се повдигаха бурно с всяко вдишване. — Погледни ме, Каролайн.

Тя бавно отвори очи. Зениците й бяха потъмнели като нощта.

— Ето сега ще бъде още по-хубаво — прошепна младият мъж, долепи устните си до нейните и проникна в нея. — Сега ще бъде още по-хубаво.

 

 

Лежеше отпусната и задоволена, притисната от тялото му. Започна отново леко да я боли главата, но този път само се усмихна при спомена за притесненията си от непрестанните главоболия. Винаги бе мислела, че е добра любовница — въпреки че накрая Луис не бе съгласен със самооценката й — обаче никога досега не се беше чувствала така горда от себе си.

Въздъхна леко и се изпъна в топлото легло. Тъкър изръмжа и се обърна по гръб.

— По-добре ли си? — запита той, когато отпусна глава на гърдите му.

— Нощта бе великолепна — усмихна му се младата жена, въздъхна още веднъж и повдигна натежалите си клепачи. След моментно объркване разбра, че са заспали откъм другия край на леглото. — Как сме се озовали тук?

— Дай ми само няколко минути и ще се озовем на другия край на леглото.

— Хм — притисна тя устни към гърдите му. — Дъждът е спрял. Само че сега е още по-горещо от преди.

— Можем да свършим нещо в това време.

Каролайн се надигна.

— А знаеш ли какво ми се иска в момента?

— Скъпа, само да си възстановя силите и ще направя всичко, за да ти дам това, което ти се иска в момента.

— Ще запомня самоувереното ти обещание. Но… — Каролайн го целуна по устата. — Но точно в този миг, точно сега искам един сладолед. Ти искаш ли сладолед Тъкър?

— Добре, но малко. Добре, че ми го подсказа. — Буйната му фантазия заработи и той вече си представяше как ще оближе сладоледа от някои по-интересни части на нейното тяло. — Ще донесеш ли сладоледа в спалнята?

— Точно с това възнамерявам да се заема. — Целуна го още веднъж, изплъзна се от леглото и облече пеньоара си. — Една порция или две?

Зъбите му блеснаха, когато тя загърна гърдите си с пеньоара.

— За мен две. Да ти помогна ли?

— Мисля, че мога да се справя.

— Добре. — Тъкър сложи ръце под главата си и затвори очи. Каролайн излезе от спалнята убедена, че той ще се възползва от нейното отсъствие, за да си подремне.

Отиде в кухнята и извади сладоледа от хладилника. Помисли си, че никога няма да забрави този миг. Задушната кухня, миризмата на дъжда и на газовата лампа, приятната и здравословна възбуденост след изживяната любовна нощ. Поклати замечтано глава и загреба от сладоледа.

Тръгна обратно към спалнята, понесла купите, като си тананикаше някаква мелодия. Дори телефонният звън не успя да помрачи настроението й. Остави купите на масичката, притисна слушалката между главата и рамото си, а с другата ръка хвана лъжичката, за да опита сладоледа.

— Ало.

— Каролайн! Слава богу.

Лъжичката замръзна в ръката й. Каролайн я пусна в купата. Очевидно все още съществуваше нещо на този свят, което можеше да развали настроението й — гласът на майка й.

— Здравей, майко.

— Опитвам се да се свържа с теб вече цял час. Имало повреда по трасето. Нищо чудно, като ги знам какви услуги предлагат ония там долу, в Юга.

— Имаше силна буря. Как си? Как е татко?

— И двамата сме добре. Баща ти отлетя за Ню Йорк, но аз имах няколко ангажимента и не можах да го придружа.

Джорджия Уейвърли говореше бързо, без следа от южняшкия си акцент — неслучайно се бе старала с години да го изтръгне и от говора си, и от сърцето си.

— Обаче се тревожа за теб — продължи тя и дъщеря й си я представи зад писалището от палисандрово дърво в безукорно чистата и подредена с вкус всекидневна да търси телефонния й номер сред безбройните си бележки: „Да поръчам цветя. Да посетя благотворителния обед. Да се обадя на Каролайн“.

Стомахът й веднага се сви. Отново изпита познатото чувство за вина.

— Няма за какво да се тревожиш.

— Как така няма! Бях поканена на вечеря снощи в дома на сенатора Фулбрайт и трябваше там да науча, че дъщеря ми е била обект на нападение!

— Но не съм ранена — бързо отвърна тя.

— И това знам — незабавно я парира Джорджия, раздразнена от прекъсването на дъщеря си. — Картър ми обясни всичко, което ми дава доста основания да се тревожа за теб. Казвах ти, че няма какво да правиш там, но ти не ме послуша. Сега ти го съобщавам — впрочем не съм сигурна в достоверността на тези слухове, — че си въвлечена в разследване на някакво убийство.

— Съжалявам. — Каролайн притвори очи. Когато общуваше с майка си, извиненията бяха неизбежни. — Всичко стана толкова бързо. Пък и вече приключи.

Дочу стъпки и погледна към стълбата.

— Картър ми даде да разбера съвършено ясно, че това не е вярно. Знаеш, че той притежава филиала на телевизионната компания Ен Би Си във Филаделфия. Каза ми, че вече са решили да заснемат репортажи на място и че няколко телевизионни екипа са отлетели на юг. Естествено, щом се замеси твоето име, новината става много по-пикантна.

— О, боже!

— Моля?

— Нищо, няма нищо. — Каролайн прекара ръка през косата си. „Трябва да изтърпиш — каза си тя. — Трябва да намериш сили да издържиш.“ — Съжалявам, че си научила за това от другите. Знам, че те дразни шумотевицата във вестниците и другите медии. Ще откажа всякакви интервюта, майко. Съжалявам, че съм те разстроила.

— Разбира се, че ме разстрои. Като че ли не ми стигаше скандала в психиатричната клиника, провалянето на лятната ти програма и на всичкото отгоре — публичното охлаждане на отношенията ти с Луис.

— Да — глухо отвърна Каролайн. — Трябва да е било много тежко за теб. Беше твърде необмислено от моя страна.

— Не ми дръж такъв тон! Ако не си беше позволила да преувеличаваш дребните недоразумения с Луис, нито една от тези неприятности нямаше да се случат. А сега си решила да се заселиш там, долу, да се погребеш в онова място…

— Аз не съм се погребала.

— Прахосваш си таланта! — Джорджия прекъсна протестите й. — Унижи и себе си, и семейството си. Не ти ли идва наум, че нито една нощ не съм могла да заспя спокойно, откакто знам, че си там сама и незащитена?

Каролайн започна да разтърква слепоочието си. Старата болка отново се появи.

— Та аз съм сама от години.

Майка й не чу последното изречение, не почувства и мъката, която се криеше зад него.

— А може и да те изнасилят или дори да те убият.

— О, да! И тогава скандалът ще съсипе нашето почтено семейство.

Настъпи кратка пауза.

— Не съм заслужила такива думи, Каролайн.

— Да, не си. — Тя притисна слепоочието си, закри очи с другата си ръка и повтори обичайната молитва: — Съжалявам. Може би все още съм прекалено развълнувана от преживяното.

„Няма ли да попиташ какво става с мен, мамо? Няма ли да попиташ как се чувствам, от какво се нуждая, или само поведението ми е от значение!“

— Разбирам. И очаквам ти също да ме разбереш. Настоявам веднага да се завърнеш у дома.

— Аз съм си у дома.

— Не ставай смешна. Не принадлежиш на онзи див край повече от мен самата. Аз те измъкнах от там, Каролайн. С баща ти, ти осигурихме условия, за да се развиваш. Не разбирам защо трябва да зарежеш всичко заради засегнатото си честолюбие.

— Честолюбие! Доста интересен начин на представяне на случилото се, майко. Искам да ти кажа, че не мога непрекъснато да изпълнявам твоите желания.

— Не зная откъде се прояви в теб това твърдоглавие, но е много отблъскващо. Няма съмнение, че и Луис е на същото мнение, но е доста по-сдържан в преценките си за теб от мен самата. Той е ужасно загрижен.

— Той е… нима си му позвънила? Въпреки изричното ми желание ти си се обадила?

— Желанията на децата невинаги съвпадат с техните интереси. Както и да е, искам да поговориш с него за концерта в Белия дом през септември.

— Аз се разделих с детството си още при първото ми излизане на сцената. А пък за този концерт не се нуждая от неговото мнение.

— Не съм изненадана от думите ти. Трябваше да очаквам подобна неблагодарност — гласът на Джорджия стана по-рязък. Каролайн си я представи как потропва с лакираните си нокти по политурата на изящното палисандрово бюро. — Остава ми само да се надявам, че ще възприемеш малко по-добри маниери, когато Луис се свърже с теб. И двете знаем, че той е най-добрата партия за теб. Той разбира артистичния ти темперамент.

— Той разбира само моята наивност. Въпреки че за теб това сигурно е без значение, трябва да знаеш, че го заварих да проучва доста едрите цици на онази флейтистка в гардеробната.

— Речникът ти е станал груб като обкръжението ти там, долу.

— Мога да бъда и още по-груба.

— Този разговор вече ми дойде много. Настоявам да се прибереш веднага у дома. Остават ни само няколко седмици до концерта в Белия дом. А ти, разбира се, дори не си помислила за тоалетите си. Успях да намеря време да се консултирам с твоя моделиер. А ето че сега се сдоби с нова слава в обществото — за съжаление, изключително вредна за репутацията ти.

Гласът на майка й пронизваше сърцето й като нож.

— Не е необходимо да си губиш повече времето за каквото и да било, свързано с мен — неуверено започна Каролайн. — Вече говорих с Френсис и си уточних плановете. Ще отида във Вашингтон и ще изнеса концерта, но още на следващия ден ще отлетя, за да се върна час по-скоро тук, на юг. А що се отнася за тоалета ми, гардеробът ми е претъпкан с официални дрехи.

— Да не си си изгубила ума? Това е един от най-важните етапи в твоята кариера. Вече съм ти уредила повече от десет интервюта, снимки…

— Тогава трябва да ги отмениш. — Тя съзнаваше, че с тези няколко думи подписва документа за освобождаване от майчината опека. — И ми позволи да те уверя, майко, че съм жива, здрава и дори се чувствам превъзходно. Мъжът, който ме нападна, вече е мъртъв. Аз сама го убих, така че е изключено да греша.

— Каролайн…

— Моля те, отдай цялата си любов на татко. Лека нощ. — Внимателно постави слушалката. Изчака цяла минута, за да се увери, че ще може да говори като нормален човек, без писъци или хленчения. — Жалко, сладоледът се е разтопил.

Грабна купите и тръгна към кухнята да ги измие.