Нора Робъртс
Порочна невинност (20)

19.

Каролайн слезе бавно на долния етаж. Беше замаяна от приспивателните и преживяния шок. Нямаше представа колко е часът, но слънцето грееше силно, а къщата бе тиха като гробница.

Навън вече бе много горещо. Дори тънкият памучен пеньоар й се струваше прекалено тежък. Помисли си, че може да изпие едно кафе с лед в колата. Тя беше с климатична инсталация.

Беше убила човек.

Самата мисъл за това я накара да застине, притиснала ръка към сърцето си като бегач след изтощително бягане. Краката й се подкосиха, тя се отпусна на площадката и обхвана главата си с ръце.

Беше изстреляла два куршума в жив човек, за да спаси живота си. Разбираше, че това бе самозащита. Можеше да го разбере дори и без мълчаливата подкрепа на Бърк. Нещо се бе случило с Остин Хетинджър и го бе накарало да се нахвърли върху нея.

Но обстоятелствата не можеха да променят факта, че бе отнела човешки живот. Най-смелото действие досега в живота й бе да полее с шампанско стената в хотел „Хилтън“ в Балтимор. А сега бе изстреляла два четиридесет и петкалиброви куршума в човек, с когото дори не бе разговаряла.

Това наистина бе голям скок, помисли си тя и разтри лицето си. И макар че краката й все още трепереха, тя бе открила нещо ново в себе си.

И занапред ще живее с това.

Нямаше да търси вината в себе си. Нямаше да се измъчва от мисълта как би могла да избегне, да предотврати или да промени случилото се. Това беше стара нейна слабост, самоизмамата, че собствената й личност е прекалено важна, което я караше да вярва, че винаги е права, че винаги може да понесе всички тежести — и концертите, и капризите на майка си, и изневярата на любовника си. Дори и насилствената смърт на един луд.

Не, Каролайн Уейвърли не искаше да се вслушва в този коварен вътрешен глас, който й нашепваше за нейната вина, за нейните грешки, за нейните неуспехи.

Младата жена се изправи и тръгна към кухнята, но в този миг външната врата изскърца и сърцето й подскочи. Едва сдържа писъка си, но разпозна скимтенето на Юслис и пристъпи към вратата.

Кученцето трепереше от радост, въртеше опашка и подскачаше около нея.

— Какво правиш навън? — Започна да го чеше зад ушите, а то близна с благодарност ръцете й. — И как успя да се измъкнеш?

Юслис продължи да джафка и да подскача около краката й, а после се отправи към салона.

— Къде ме водиш? — попита Каролайн и тръгна след него. То застана самодоволно до дивана. И тогава тя видя Тъкър, който лежеше на дивана бос и гол до кръста.

„Не изглежда невинен дори когато спи“ — помисли си тя. Лицето му бе твърде интелигентно, дори леко порочно. Явно да спи на дивана не му бе много удобно. Краката му стърчаха навън, вратът му бе изкривен, а ръцете му бяха скръстени на корема. Въпреки неудобната поза и слънчевата светлина, която падаше право в очите му, гърдите на младия мъж се повдигаха равномерно и той спеше дълбоко и спокойно.

Каролайн беше забравила, че той остана тази нощ в къщата й. Бе толкова мил и нежен, докато я утешаваше след случилото се. Докато Бърк я разпитваше, Тъкър я бе държал за ръката и й вдъхваше увереност.

Беше й помогнал да си легне. Цял час стоя до леглото й като баща, утешаващ разстроеното си дете. Остана там до момента, в който приспивателните хапчета започнаха да действат. Седеше до леглото й и разказваше някаква забавна история за братовчед си Хем, който продавал коли на старо в Оксфорд. Думите му прогониха последните сенки на страха от душата й.

Последното, което си спомняше, беше нещо за една таратайка модел 72 година, която се разпаднала още на третия метър. Разяреният купувач грабнал най-големия гаечен ключ и се нахвърлил върху братовчеда Хем.

— Ти наистина си пълен с изненади, нали, Тъкър? — въздъхна тя.

Като чу името му, Юслис се оживи, подскочи и започна да ближе лицето му.

Тъкър изсумтя и се размърда.

— Добре, скъпа, ей сега ще стана.

Развеселена, Каролайн пристъпи напред.

— Надявам се, че ще си струва да те почакам.

— Винаги си струва… — Той се усмихна и започна да гали кученцето. — Не очаквах точно теб.

То се обиди от думите му, подскочи и се настани върху голите му гърди. Младият мъж разсеяно го погали по главата и затвори очи. — Нали те бях извел навън?

— Но той искаше да се върне.

Тъкър отново отвори очи и отстрани кученцето от лицето си. Обърна се към младата жена и я изгледа напрегнато.

— Здравей.

— Добро утро. — Той се отмести, за да й направи място. Тя седна до него. — Съжалявам, че с Юслис те събудихме.

— Мислех си, че днес няма да ми се наложи да ставам рано — промърмори той и я погали по бузата. — Как се чувстваш?

— Вече съм добре, наистина съм по-добре. Бих искала да ти благодаря за грижите.

Тъкър примигна и разтри врата си.

— Мога да спя навсякъде.

— Виждам. — Тя го погали по челото. — Беше много мило от твоя страна, Тъкър, и аз съм ти много благодарна.

— Всеки би постъпил така. — Каролайн се опита да стане, но той я хвана за ръката. — Тревожих се за теб. Когато те заведох в леглото, ти беше съвсем пребледняла.

— Вече съм по-добре. — Искаше й се да провери в огледалото дали наистина изглежда по-добре. — Можеше да спиш горе, на другото легло.

— И на мен ми мина тази мисъл. — Когато за четвърти или пети път бе отишъл да провери как е, си бе помислил да легне до нея, само да я държи в прегръдките си и да знае, че тя е в безопасност. Сега му се искаше да я почувства по-близо до себе си, да я притисне в прегръдките си. — Ела тук.

Тя се поколеба, но накрая се сви до него. Облегна се на рамото му и въздъхна. Юслис се сгуши в краката им.

— Така се радвам, че си тук.

— Ужасно съжалявам, че не можах да дойда по-рано.

— Няма защо да съжаляваш, Тъкър.

Той зарови устни в косата й.

— Не трябваше да допускам да се стига дотам. Много мислих тази нощ. Той нямаше да дойде при теб, ако не бях аз. Хетинджър искаше да убие мен, а не теб. Аз те въвлякох в тази бъркотия.

Младата жена сложи ръка на гърдите му и усети ударите на сърцето му. Запита се дали някога се бе чувствала по-спокойна и по-защитена.

— Доскоро и аз обвинявах себе за всичко, което се случваше. Оказвах се в центъра на събитията и когато всичко тръгваше наопаки, непрекъснато се самообвинявах. Това сигурно е някакво самоизтъкване. Като че ли нещо се скъсва в душата ти и трябва да търсиш помощта на лекаря. Не се опитвай да се променяш заради мен, Тъкър. Вече започнах да разбирам твоята философия да се живее ден за ден.

— Това ме плаши. — Той я прегърна и тя се притисна до него. — Ужасих се, когато чух изстрелите и бях толкова далеч от теб.

— Аз бях много по-уплашена. Но колкото и ужасно да беше, вчера наистина за пръв път в живота си успях да преодолея страха си. — Ръката й се сви в юмрук, но след това постепенно се отпусна. — Не се радвам на това, което се случи, Тъкър, и никога няма да го забравя. Но вече мога да се справя със страха.

Мъжът се загледа в прашинките, танцуващи сред слънчевия лъч. И той не можеше да забрави вчерашния ден. Няма да забрави как тичаше ужасен към къщата й, а изстрелите отекваха в главата му. Няма да забрави как тя го беше изгледала с изцъклен поглед, понесла скимтящото кученце към къщата.

— Аз не съм герой, Каро. Бог ми е свидетел, че никога не съм се опитвал да бъда, но трябваше да се погрижа да не ти се случи нещо.

— Доста дръзка и амбициозна цел — усмихна се Каролайн и извърна глава, за да го погледне в лицето. Очите му не се смееха като друг път, когато я погали по лицето и усети, че е напрегнат.

— Ти си толкова ценна за мен. — Тъкър произнесе тези думи много бавно, като че ли обясняваше нещо на самия себе си. — Ценна си за мен както никой друг досега и тъкмо заради това всичко е толкова трудно.

Сърцето й се сви, както често й се бе случвало на сцената, миг преди да я улови светлината на прожектора.

— Зная. И мисля, че е трудно и за двама ни.

Той отново видя в очите й страх, макар че тя вече изглеждаше по-спокойна и по-уверена. И понеже тази доскоро непозната красива жена му бе станала много скъпа, защото всичко, свързано с нея, изведнъж бе придобило изключително значение за него, той продължи развълнувано:

— Досега не съм изпитвал такова чувство. — Ръката му продължаваше да гали лицето й. — Ето че допуснах да се увлека по една жена, а дори още не съм се опитал да я съблека. Както е тръгнало, ще загубя славата си на добър любовник.

— А защо не опиташ сега?

— Какво! — Ръката му спря да я милва.

— Защо да не опиташ? — повтори тя и му поднесе устните си с очи, изпълнени и със страх, и с желание, и със съмнение.

Тъкър почувства как потъва в тях и това също бе непознато за него. Такова бавно и нежно потъване в сладостта… Нито един жест на двамата не издаваше дори намек за похот — онази похотливост, на която той досега винаги бе откликвал. Струваше му се, че е облян от някаква неясна светлина, нежна като небето привечер.

И когато тялото й се притисна към неговото, а въздишката й доверчиво облъхна устните му, младият мъж разбра, че Каролайн му предлага нещо повече от страстта си. Тя му се доверяваше. Това го смути и го накара да се почувства унизен. Тя не беше от жените, които лекомислено могат да предложат сърцето си на някой мъж. А той с небрежна усмивка винаги бе взимал от жените всичко, което му се предлагаше.

— Каролайн! — Пръстите му погалиха лицето й и се заровиха в косата й. — Желая те, Каролайн.

Притисната до гърдите му, тя усещаше ударите на сърцето му. Тъкър бе прошепнал последните думи така тихо и сериозно, че тя продължаваше да се усмихва дори и в мига, когато устните му започнаха да обхождат лицето й.

— Зная.

— Не, не знаеш. Разбираш ли, вече не мога без теб. — Пеньоарът започна да се свлича от раменете й и устните му се впиха в меките им, сладки извивки. — Струва ми се, че няма и една минута, откакто сме се запознали, откакто ми показа, че ме желаеш.

Тялото й трепна и се изви на дъга под неговото. Защо бяха нужни думите? Защо са им думите, когато тя искаше само да го усеща?

— Зная. И това го зная.

— Това е такова чувство… — Никога не бе докосвал жена с толкова бяла и гладка кожа, помисли си той, докато целуваше врата й. Как можеше да устои на нейната прелест? — Никога не съм бил достатъчно благоразумен с жените.

Каролайн го прегърна и усети играта на мускулите му.

— Кажи ми нещо, което не знам.

— Не искам да съжаляваш за всичко това. — Преди да се отдръпне, той отново притисна лицето й към своето. Очите му вече бяха замъглени от страстта. — Не съм сигурен, че ще мога да ти устоя, ако продължаваме все така.

— Та ти си последният човек на света, който би се притеснил в такъв момент.

— Ала съм безкрайно изненадан от себе си. — Пръстите му се заровиха в косата й. — С теб нищо не е просто, Каролайн. Струва ми се, че трябва да се опитам да ти го обясня.

Не трябваше да й обяснява — всяка жена би могла да го прочете в погледа му. Като видя надигащата се в очите му страст, Каролайн се уплаши.

— Не желая да слушам никакви обяснения. — Отчаяно впи устни в неговите. — Аз съм жива. И се нуждая само от това — да усещам, че съм жива.

Поривът й го накара да се задави, да потъне в нея, като че ли тялото й го поглъщаше. Тя искаше да получи от него това, което той винаги досега бе търсил в другите жени — простото взаимно наслаждение. Как можеше да не откликне на нетърпеливото й желание? Смъкна пеньоара й, за да се любува на тялото й. Беше слаба, а кожата й бе бледа и мека като кадифе. И макар че тя не беше за него просто поредната любовница, той успя да се освободи от тези смущаващи мисли и остави всичко да се развива от само себе си.

Тласкана от желанието си, Каролайн безпаметно се потопи в топлите му обятия — както умиращ от глад би се нахвърлил върху коричка хляб. Остави тялото си да търси наслада от чуждата, непозната мъжка снага. Никакви мисли повече, закле се тя. Никакви чувства. Нуждаеше се от усещания, от разтърсване, от освобождаването, което можеше да й даде само пълноценният и пречистващ любовен акт. Нуждаеше се от изохкването, преливащо от облекчение, което би се изтръгнало от устните й, щом този красив мъж я доведе до бурния, остър като нож оргазъм, след който да я остави цялата разтреперана.

Тя чу тежкото му и напрегнато дишане още от мига, в който ръцете му започнаха бавно и така нежно да я галят. Тъкър промърмори нещо и макар че Каролайн не разбра думите му, омайващият шепот я накара да се предаде, да престане да се съпротивлява на желанието си да се притисне към тялото му, да заридае на гърдите му.

Ужаси се от чувствата, които я обземаха. Тя не искаше тези чувства, те дори я плашеха. Ръцете й се разбързаха и задърпаха джинсите му, а устните й не се отделяха от неговите. Когато го докосна, тялото му се оказа твърдо като камък, цялата му страст се бе натрупала в горещата му длан. Стаята се залюля пред очите й и докато Тъкър се опитваше да я удържи, тя страстно се впи в него.

— Каролайн. Почакай.

Но тя вече го теглеше дълбоко в омайната си кадифена обвивка, вече го подканяше да забърза с нея в бесния ритъм.

Почувства се уловен и от нея, и от желанията на собственото си тяло. Затова се втурна в нея към облекчението.

 

 

Тя лежеше безмълвно и неподвижно. Чувстваше се изпълнена с живот: развълнувана, възвишена, разтреперана и жива. Само да не бе това усещане, че нещо й е било отнето.

Поне да беше казал нещо. Поне да бе повдигнал глава, поне да се бе засмял, поне да бе изрекъл някаква шега, за да наруши неловкото мълчание.

Но те лежаха, обгърнати от дълбока тишина. Сърцето й постепенно се успокои и започна да бие равномерно, а тишината продължаваше да цари наоколо.

Той знаеше, че тялото му е тежко, но се боеше от мига, когато ще се обърне с лице към нея.

„Хубав секс“ — каза си. Да, беше много добре, ако остави настрани всичките тези коварни и объркващи чувства. „Добър секс“ — помисли си той с лека погнуса. Нямаше причина да се усеща… да използва тази дума. Прииска му се да може да се изсмее на себе си.

Нима всичко това се дължеше на горчивия край на Еда Лу, зачуди се Тъкър. Отвори очи, въздъхна и се загледа в тавана. Не, Еда Лу не се интересуваше от него, а само от парите му, от името му, от положението му. Не и от самия него. Може би само сексът бе общото между тях двамата, това, което ги свързваше.

Но сигурно някъде трябва да е съществувала някоя друга жена, която би се загрижила за самия него, някоя, която може би е изгубил между първата си юношеска любов и този последен пристъп на страст с Каролайн. Някоя, която да го е желаела повече и да е искала по-малко.

За пръв път искаше да получи и да даде повече на една жена, която не му даваше нищо и не желаеше любовта му.

Е, все пак той имаше гордост.

Тъкър закопча панталоните си и седна на дивана.

— Ти ме изненада, когато бях съвсем беззащитен, скъпа — усмихна се той, но очите му бяха сериозни. — Дори не ми даде възможност да се подготвя за събитието.

Каролайн не можа да разбере веднага, че той й говори за презерватив, и сви рамене.

— Мисля, че това беше доста изненадващо събитие. — Изправи се и облече пеньоара си, като избягваше погледа му. — Взимам хапчета против забременяване.

— Е, тогава всичко е наред. — Искаше да я погали по косата, но не посмя и се изправи. — Струва ми се, че кученцето ти се е отегчило и е заспало — каза той и посочи към Юслис, който се бе свил под стола и кротко сумтеше. Тъкър пъхна ръце в джобовете си. — Каролайн.

— Ще отида да направя кафе. И ще приготвя нещо за закуска. Дължа ти една закуска.

Той я погледна изпитателно. Младата жена прехапа долната си устна и лицето й стана напрегнато.

— Добре, както желаеш. Имаш ли нещо против, ако се изкъпя?

— Не. — Не бе сигурна дали изпита разочарование или облекчение и бързо заговори: — На горния етаж, втората врата вдясно. Там има чисти кърпи. Трябва да почакаш малко, докато се затопли водата.

— Не бързам за никъде — отвърна той и излезе от стаята.

Изми се с нейния сапун и настроението му се подобри. Дори си позволи да използва четката й за зъби — не можа да открие неупотребявана — и като че ли в устата си усети вкуса й.

Прости физически действия, пораждащи елементарни усещания. Много по-удобно е да не мислиш за нищо, да се съсредоточиш само върху простите физически действия. Няма защо да се задълбочава след един приятен сутрешен секс без последици.

Докато слизаше на първия етаж, долови миризмата на кафе и бекон. Позната миризма, която не би могла да го накара да се разтрепери от възвишени чувства към нея. Почти бе стигнал до вратата на кухнята, когато чу автомобилен клаксон.

С разкопчана риза и ръце в джобовете той се отправи към външната врата, отвори я и видя специалния агент Матю Бърнс. Двамата мъже се изгледаха: единият в черен костюм и с копринена вратовръзка, другият небръснат и разкопчан.

Тъкър излезе на верандата.

— Не е ли твърде рано за посещения?

Специалният агент заключи колата и прибра ключовете в джоба си.

— Тук съм официално, по работа — започна Бърнс и огледа голите гърди и мократа коса на мъжа срещу него. От къщата се носеше миризмата на приготвяната закуска и агентът сви тънките си устни. — Налага се да изтърпите намесата ми.

— Много сте закъснели с намесата си. Какво можем да направим за вас?

— За вас това е едва ли не въпрос на чест, въпрос на гордост, нали така, Лонгстрийт?

— Кое? — Тъкър повдигна учудено вежди.

— Да бъдете женкар по вашия южняшки маниер.

— За това ли сте тук? За да правите подобни намеци? — Този път усмивката му не бе любезна. — Това ще ви отнеме доста време и ще трябва сериозно да се потрудите.

Бърнс стисна зъби. Мисълта, че жена като Каролайн е предпочела Тъкър пред него, го вбесяваше.

— Намирам, че вашият стил… е доста патетичен.

— Ако мислите, че сте ме обидили, то грешите. Нямам никакво намерение да ви впечатлявам.

— Не, за вашия стил са по-подходящи беззащитните женски създания.

— Знаете ли — Тъкър разтърка брадичката си, — досега не съм срещал женско създание, за което да кажа, че е беззащитно. Каролайн не е беззащитна, мога да ви уверя в това. Точно сега все още е разстроена. Може би има нужда от някого, на когото да се опре, докато се съвземе. Тя ми позволи това, което сама искаше. Добре би било да го разберете.

— Вие не се свените да използвате женската уязвимост, за да постигнете целта си. Вие сте използвач, Лонгстрийт. Еда Лу Хетинджър беше последната жена, която сте изоставили. Колкото до Каролайн…

— Каролайн може сама да отговаря за себе си. — Тя пристъпи напред и хвана Тъкър за ръката. Дали искаше да го спре, или това бе израз на подкрепа, двамата мъже не разбраха. — С мен ли искаш да разговаряш, Матю?

Специалният агент се опита да овладее надигащия се в гърдите му гняв. Тя бе само по пеньоар и държанието й към другия мъж говореше, че не само го предпочита, но и че са станали твърде близки. Това разруши представата, която си бе изградил за нея. Въпреки блестящия си талант и нежната си красота тя се бе принизила и се държеше като лека жена.

— Помислих си, че ще е по-добре тук да изслушам твоите показания, отколкото в полицията.

— Да, така е и съм ти благодарна. — Младата жена си каза, че може би трябва да му предложи кафе и да го покани в салона, но не искаше дори за миг да оставя сами двамата мъже. — Да отидем в кухнята… Закуската вече е готова.

— По-късно ще изслушам показанията на мистър Лонгстрийт — сухо отвърна Бърнс.

— Освен това, ако отидем в кухнята, ще свършим по-бързо — продължи Каролайн, без да обръща внимание на думите му, и тръгна след тях. — Искаш ли пържени яйца, Матю?

— Благодаря, вече съм закусил. — Той седна на масата, но в тази южняшка кухня се чувстваше като селянин в смокинг. — Нямам нищо против чаша кафе.

Тя остави тигана върху металната подложка на масата. Странно, каза си, докато слагаше в чиниите бекона и яйцата. До идването на Бърнс дори не се сещаше, че само преди няколко часа се бе втурнала в кухнята, обзета от ужас, бе грабнала револвера от бюфета, а в това време Остин Хетинджър блъскаше по вратата.

Огледа кухнята. Вратата я нямаше, беше останала само мрежата против комари. Сигурно Бърк и Тъкър я бяха отнесли. На пода се виждаха само трески от нея.

— Искаш да узнаеш какво се случи вчера, нали? — започна младата жена, докато добавяше сметана към кафето си. — Вече разказах всичко на Бърк.

— Да, прочетох показанията ти.

Тъкър забеляза, че ръцете й не треперят, но погледът й неспокойно шари към вратата.

— Не съм запознат със закона — започна той, — но не мислите ли, че това, което се случи вчера, е местен проблем?

— Обикновено е така. Ако ми позволиш, Каролайн, бих си позволил да кажа, че оценявам много високо смелостта ти. — С тези думи Бърнс включи касетофона си.

Не беше много трудно. Сега всичко й се струваше само като лош сън. Спокойно и подробно тя разказваше за случилото се, като че ли в главата й се бе включил касетофон. Бърнс я слушаше, без да я прекъсва, и от време на време пишеше нещо в бележника си.

— Не ти ли изглежда доста странно, че Хетинджър не е използвал пистолетите си? — попита небрежно той, докато отпиваше от кафето. — Оказа се, че и двата пистолета са били заредени, а според моите проучвания той е бил отличен стрелец. Когато спомена как си тичала от задната тераса през тази стая към предната врата, си помислих, че той е можел да те застреля, но дори не е посегнал към пистолета.

— Той имаше нож — отвърна Каролайн, без да забелязва, че гласът й започна да трепери.

Но Тъкър го забеляза.

— Не разбирам въпроса ви, Бърнс. Очевидно Хетинджър не е бил на себе си. Може би дори е забравил, че има пистолети.

— Може би. — Агентът добави малко сметана към кафето си. — Как мислиш, Каролайн, той разбра ли, че ти имаш револвер? — Повдигна чашата, отпи и продължи, без да дочака отговора й: — Каза, че си грабнала револвера, преди той да нахлуе в къщата.

— Да, беше останал в кухнята след тренировките по стрелба. Но винаги му изваждах патроните. Понякога напъхвах патроните по джобовете си. Знаех, че това е лош навик и трябва да се откажа от него. — Тя изпусна вилицата в чинията. От миризмата на храната започна да й прилошава. — Но за щастие не се бях отказала и патроните бяха в джоба ми.

— Имала си късмет, че въобще си успяла да заредиш револвера.

Тя го погледна и уморено се усмихна.

— Свикнала съм да действам в напрегната обстановка.

Бърнс кимна разбиращо.

— Когато тичаше по поляната пред къщата и се обърна, за да стреляш, той посегна ли към пистолетите?

— Всичко стана много бързо.

Тогава не й се бе сторило бързо. Струваше й се, че не тича, а плува в гъст сироп. Много ясно си представи случилото се, сякаш бе сцена от филм на ужасите. Като че ли я бе заляла гореща вълна и трябваше да се бори за всяка глътка въздух. Отново изпита ужасяващото чувство, че тревата спъва крачките й и няма да успее да избяга. Отново пред очите й блесна ножът, огрян от безмилостното слънце. И неговата жестока усмивка.

— Аз… — Каролайн стисна устни и се опита да се пребори със страха. — Опитах се да стрелям, но нищо не се получи. Той приближаваше с насочен към мен нож и ми се усмихваше. Само ми се усмихваше. Мисля, че съм изкрещяла, не помня, но той продължи да върви към мен и да се усмихва. Вдигнах револвера и той ми каза, че аз съм била агнецът Божий. Трябвало да ме убие така, както е била убита Еда Лу. Да ме убие като Еда Лу.

— Сигурна ли си в това? — попита агентът. — Сигурна ли си, че ти каза, че трябва да те убие както е била убита Еда Лу?

— Да. — Младата жена потръпна и отмести чинията си настрани. — Едва ли някога ще забравя думите му.

— Спрете за малко. — Тъкър постави ръка на рамото й. Досега само бе слушал и гледал. Бърнс му изглеждаше като човек, който току-що е открил нещо много важно. — Ти не си дошъл тук да записваш показанията на Каролайн за това как е стреляла по някакъв избягал луд. Цялата тази мръсна история не би трябвало да интересува един федерален агент. Ти си просто един кучи син!

— Тъкър, моля те.

— Не. — Очите му гневно блестяха и той се обърна към нея: — Не разбираш ли? Всичко е заради Еда Лу, заради Еда Лу и останалите момичета. Той няма защо да се занимава с теб, освен ако не смята, че ти си щяла да бъдеш следващата жертва.

— Следващата! — повтори тя. Кръвта се отдръпна от лицето й. — О, господи, ножът! Той не е стрелял по мен, защото… защото е трябвало да прилича на смъртта на Еда Лу. Трябвало е да стане с нож.

— Да, с нож. — Тъкър сложи ръка на рамото й. — Има използвачи и използвачи, нали така, агент Бърнс? — Гласът му този път не звучеше лениво и провлечено, а бе студен като лед. — Използваш Каролайн, за да натрупаш доказателства срещу Хетинджър. Използваш я, за да решиш случая си.

Бърнс внимателно остави чашата в чинията.

— Аз провеждам федерално разследване на поредица от убийства. Не съм длъжен да съобщавам хипотезите си на публиката.

— Стига с тези глупости! Ти знаеш какво е преживяла и би трябвало да й спестиш всички тези въпроси.

— Има си правила за разследване.

Каролайн стисна ръката на Тъкър, за да го накара да млъкне.

— Аз мога сама да отговарям на въпросите — каза тя и пое дълбоко въздух, след което продължи по-бавно: — Дори не познавах Еда Лу, но през целия си живот ще помня как я намерих в онова блато. Никога през живота си не съм извършвала насилие. О, да, щях да забравя, веднъж захвърлих чаша с шампанско по една личност, но не улучих, затова този случай не трябва да се брои. А вчера убих човек. Това може да не ти се струва толкова ужасно, Матю, като имаме предвид професията ти, пък и аз защитавах живота си. Но все пак убих човек. И ето, че сега ти идваш и започваш да ме разпитваш за случилото се и дори не вярваш на думите ми.

— Това е само предположение, Каролайн, и за твое добро… — неловко започна той.

Тя рязко вдигна глава.

— Знаеш ли — бавно започна младата жена, — веднъж заплаших един човек, че ще го убия, ако още веднъж се опита да ми говори по този начин. Разбира се, тогава не знаех какво означава да убиеш някого. Но искам да те предупредя, че тези думи и този тон ме карат да полудявам.

Възхитен, Тъкър се отпусна с усмивка на стола.

— Това е точка за Каролайн. Истинско удоволствие да я гледаш как се нахвърля върху някого.

— Извинявам се, ако съм те разстроил, Каролайн — смутено изрече Бърнс. — Но си върша работата така, както смятам, че е най-добре. Не е изключено Остин Хетинджър да е извършителят на трите убийства в този град и на това в Нашвил. Както и да е, след вчерашния инцидент ние трябва да се занимаем по-подробно с Хетинджър.

— Ще можете ли да докажете, че убийствата са били извършени с неговия нож? — попита тя.

— След като приключат експертизите, може би ще стане ясно дали убийствата са извършени с подобен нож. Мога да ви съобщя неофициално — неохотно продължи Бърнс, — че Хетинджър отговаря на психологичното описание на убиец от този тип. Той е мразел жените, за което свидетелстват честите побои над съпругата му. Бил е обзет от манията, че изпълнява Божия мисия, което го освобождава от всякакво чувство за вина. Бихме могли да предположим, че е избрал блатото за труповете на жертвите си не с цел да прикрие следите, а като някакъв вид религиозно кръщение във водата. За нещастие вече не можем да го разпитаме за мотивите му. Но сега ще се заема да установя дали е имал алиби за часовете, в които са били извършени трите убийства. И въпреки че главните ми усилия ще се основават на хипотезата за Остин Хетинджър, все пак няма да изоставя останалите варианти на следствието.

Агентът изгледа многозначително Тъкър, който му се усмихна.

— Тогава трябва да си вършиш работата, нали, синко? Не бихме искали да те задържаме.

— Искам да поговоря с момчето, със Сай Хетинджър.

Младият мъж се намръщи.

— Той е в Суийтуотър.

— Добре тогава. — Бърнс се изправи, но не се сдържа и подметна: — Странно как Остин Хетинджър не е стрелял в Каролайн, нали? Някои хора имат способността да предават лошия си късмет и на останалите. — Агентът умееше да принуждава заподозрените да се признават за виновни. За него бе удоволствие да види как лицето на Тъкър помръкна. — Ако си спомниш нещо, което би могло да ни помогне, Каролайн, знаеш къде да ме намериш. Благодаря за кафето. Няма нужда да ме изпращаш.

— Тъкър. — Каролайн заговори веднага щом останаха сами, но той поклати глава и стана.

— Трябва да свърша една работа. — Той приглади косата си. Бе изсъхнала, ала все още долавяше уханието на шампоана й. Дори това го накара да настръхне. — Наистина ли се чувстваш по-добре? Ако искаш да помоля Джоузи или Сузи, или някоя друга жена да бъде с теб?

— Не, не, добре съм. — Но се запита дали наистина е добре. — Матю е доста труден човек, Тъкър. Такива като него лесно отправят обвинения.

— Обвиненията станаха твърде много. Слушай, аз наистина трябва да се върна в Суийтуотър. Не искам агентът да разговаря със Сай в мое отсъствие. — Отново пъхна ръце в джобовете си. — Все пак той е само едно дете.

— Отивай тогава. — Реши, че трябва да остане сама и да помисли за това, което се бе случило между тях сутринта. — Аз наистина съм добре. — Взе чиниите. — Юслис ще има богата закуска.

Младият мъж сложи ръка на рамото й, когато тя застана пред умивалника.

— Ще се върна.

— Знам. — Каролайн изчака, докато той отиде до вратата, и продължи: — Тъкър, благодаря ти, че каза на Матю, че не съм беззащитна. Думите ти означават много за мен.

Стоеше с гръб към него и раменете й бяха изправени. Той знаеше, че тя гледа към онова място на поляната, където кръвта засъхваше по тревата.

— Трябва да си поговорим. За много неща.

Ала младата жена не отговори и Тъкър си тръгна.