Нора Робъртс
Порочна невинност (1)

Пролог

Леденият вятър режеше като нож през онази февруарска сутрин, когато Боби Лий Фулър намери първото тяло. Казваха, че го е намерил, но всъщност той откри само това, което бе останало от Арнет Джентри. Както и да е, от това крайният резултат не се променяше и Боби Лий дълго време щеше да вижда в кошмарните си сънища онова побеляло лице.

Ако предишната вечер не се беше скарал за пореден път с Марвела Тръсдейл, сега щеше да бъде в час по английска литература и да се измъчва с Шекспировия „Макбет“, вместо да се шляе край потока. Но този последен опит да накара Марвела да си изяснят отношенията го бе съсипал. Момчето реши да си позволи поне един ден нищо да не върши, само да си почива и да размишлява. И да покаже на това устато момиче, че е истински мъж.

Мъжете от неговия род винаги са били господари на положението — или поне са претендирали за това. И той не правеше изключение.

Боби Лий бе деветнадесетгодишен, твърде висок — метър и осемдесет и пет, доста непохватен, но все още беше далеч от възрастта, когато мъжете започват да пълнеят. Ала ръцете му бяха едри и груби — ръце на работник: също като ръцете на баща му. От майка си бе наследил гъстата черна коса и дългите мигли. Вчесваше косата си назад, приглаждаше я като своя идол — киноактьора Джеймс Дийн.

За Боби Джеймс Дийн бе върхът, мъжът, който, за разлика от него никога не би хабил времето си с книгите. Ако самият той можеше да избира, би предпочел да се хване на целодневна работа в мотела на Съни Талбът, вместо да зубри за изпити. Но майка му имаше други планове, а всички в Инъсънс, щата Мисисипи, се стараеха да избягват споровете с Хепи Фулър.

Хепи или „Щастлива“ — това име беше доста подходящо за нея, тъй като бе способна да те дари с една прелестна усмивка, дори след като те е наругала — никога не забрави, че първородният й син вече втора година се проваля на изпитите. Ако Боби Лий не бе изпаднал в такова отвратително настроение, той не би рискувал цял ден да безделничи, особено когато пак се очертаваше да го скъсат на изпитите. Но Марвела беше от момичетата, които могат да побъркат мъжа — дори и мъж като Джеймс Дийн — и да го накарат да си изгуби ума.

Затова младежът крачеше умислен край мазните кафеникави води на потока, треперещ в якето си, пронизван от студения февруарски вятър. Баща му винаги твърдеше, че когато на един мъж му се налага да вземе важно решение, най-добре е да слезе до реката и да види дали нещо ще се закачи на въдицата му.

Всъщност нямаше значение дали ще улови нещо, трябваше само да отиде до брега.

— Проклети жени! — промърмори Боби Лий и подигравателно облиза устни, както се бе упражнявал десетки пъти пред огледалото в банята. — Да бъдат проклети всички жени, сега и завинаги.

Не трябваше да се вайка, че Марвела го бе отблъснала. Макар че бяха свършили оная работа на задната седалка на колата му, тя се отнасяше с него с безразличие и непрекъснато го избягваше.

А това никак не се нравеше на Боби Лий Фулър, наистина никак. Обаче, когато не се караха, го зашеметяваше с любовните си ласки. Големите й сини очи като че ли му нашепваха някакви тайни, само на него, когато се разминаваха по шумните коридори в гимназията „Джеферсън Дейвис“. Когато за пръв път я видя гола, едва не се шашна.

Може би я обичаше и може би тя бе по-свястна, отколкото му се струваше, но да бъде проклет, ако й позволи да продължи да го разиграва.

Седна сред тръстиките край потока, забързан към пълноводната Мисисипи. Дочу самотното изсвирване на влака за Гренвил и шепота на зимния вятър, пронизващ унилите тръстики. Кордата висеше отпусната и неподвижна.

Тази сутрин самият той бе закачен на въдицата и мъката кълвеше мозъка му.

Може би трябваше да слезе надолу към Джаксън, да обърне гръб на Инъсънс и да поеме към големия град. Добър механик е, дяволски добър, и може би ще си намери работа дори без дипломата от гимназията. Всичко това са пълни глупости. Не е нужно да зубри за някакъв си там Макбет или за тъпоъгълни триъгълници и други подобни, за да се справи с реглажа на карбуратора. В Джаксън би могъл да се хване на работа в някой гараж и да стигне до главен механик. По дяволите, някой ден дори би могъл да има собствен сервиз, при това не след дълго. А пък Марвела, която много знае да приказва, ще си кисне в Инъсънс и ще се съдира от рев, докато се зачервят големите й сини очи.

И тогава, в един прекрасен ден, той ще се завърне. Боби Лий се усмихна и лицето му грейна, шоколадовите му очи се стоплиха — ако можеше да го види, сърцето на момичето би изхвръкнало от гърдите. Да, той непременно ще се върне с джобове, фрашкани с двадесетачки. Ще направи едно кръгче из градчето с луксозния си кадилак, модел 62-а — една от многото му коли — издокаран в италиански костюм, по-богат от целия род Лонгстрийт.

И тогава тя ще вехне от мъка по него. Ще виси на ъгъла пред бакалницата на Ларсън, скръстила ръце пред меките си сочни гърди, и щом го зърне, сълзите й ще рукнат.

И когато ридаеща падне в нозете му с признанието колко съжалява, че е била такава безсърдечна кучка и така жестоко се е подиграла с чувствата му, той може би… — но само може би — ще й прости.

Беше се унесъл в мечти. И когато слънцето заблестя, за да омекоти студения въздух, и лъчите му затанцуваха върху мръсната вода на потока, той започна да си представя как ще протече техният нов живот.

Ще я заведе в Суийтуотър — ще откупи любимата стара плантация от семейство Лонгстрийт — те ще трябва да се простят с нея поради настъпването на трудни времена. Тя ще е поразена от богатството му. Като истински джентълмен и романтик ще я понесе на ръце по дългата вита стълба.

Боби Лий вече бе стигнал до първия етаж в имението Суийтуотър и въображението му се развихри. Спалнята, в която внасяше тръпнещата Марвела, напомняше на хотелски апартамент в Лас Вегас, а това за него бе образец на истинска класа.

Тежки червени завеси, легло със сърцевидна форма, огромно като езеро, килим, толкова дебел, че краката потъват до глезените. Ще звучи музика. Нещо класическо. Брус Спрингстийн или Фил Колинс. Да, Марвела си пада по този сладникав Фил Колинс.

И тогава той ще я положи на леглото. Когато я целуне, очите й ще се насълзят. Тя отново ще му признае каква глупачка е била, колко много го желае, как иска да посвети живота си на него и да го направи щастлив. Да го направи свой господар.

Тогава той ще прокара ръце по тези невероятно бели гърди с розови зърна, ще ги стисне леко, съвсем лекичко, така както тя обича.

Нежните й бедра ще се разтворят, пръстите й ще се впият в раменете му, а от устните й ще се отрони приглушен стон. И тогава…

Кордата на въдицата се опъна. Боби Лий примигна, изправи се и трепна, когато джинсите се впиха в подутината между бедрата му. Опъването на влакното го обърка. Момчето припряно извади една тлъста риба от водата, мятаща се сред слънчевите отблясъци. Несръчен и неуверен след внезапното прекъсване на мечтите му, Боби запрати улова си чак сред тръстиките.

Представи си как ще се подиграва Марвела, като разбере, че е оплел въдицата в тръстиките. Прокле мига, в който се бе унесъл в мечти. Добрата въдица е не по-малко ценна от уловената риба, затова нагази сред тръстиките и се зае да я оправя.

Прътът все още се тътреше, той дори чуваше шляпането му във водата. Ухили се и силно дръпна въдицата. Но тя се изпъна и Боби изруга.

Изрита настрани ръждясала консервена кутия и направи още една крачка. Подхлъзна се и кракът му се опря в нещо меко. Боби Лий Фулър се изправи на колене и се озова пред останките на Арнет Джентри.

От изненада и ужас очите му се разшириха. Стоеше с отворена уста. Лицето му пребледня. Въдицата трепкаше в такт с учестеното му дишане.

Веднага разбра, че е мъртва. Изглеждаше отвратително. Имаше кръв, цяла локва, замръзнала, просмукала се в меката почва и превърнала увисналата изрусена коса в нещо тъмно и вкоравено, засъхнало, с отблъскващ вид. По тялото й имаше множество дупки, а на врата й се виждаше дълъг и широк прорез. Кръвта го накара да изкрещи диво, животински. Дори не разбра, че е изкрещял. Осъзна, че е коленичил в локвата кръв, и това го накара бързо да се изправи — точно навреме, преди да повърне върху новия си черен панталон.

Изоставил пръта, въдицата и част от юношеството си сред окървавените тръстики, той побягна към Инъсънс.