Мери Хигинс Кларк
Къде си сега? (66)

66.

Целия следобед, сами или по двойки, членовете на детективския отдел се отбиваха в офиса на Лукас Рийвс и изучаваха снимките, които той бе приготвил за тях. Понякога се спираха на една или няколко фотографии. Разгледаха компютърно обработената снимка, която показваше как би изглеждал Мак Макензи днес. Някои от тях я вдигнаха, за да я сравнят с една от снимките на стената, в която бе хваната само глава, но накрая всички си тръгнаха, свивайки рамене с разочарование и поражение.

Рой Барът бе сред последните, които дойдоха, в пет без четвърт. Преди това си бе отишъл у дома и се бе строполил в леглото за три часа. Сега, прясно избръснат и способен да се концентрира, той старателно прегледа стотиците снимки, докато Лукас Рийвс търпеливо чакаше в кабинета си.

Най-после в седем и петнадесет, когато Лукас дойде да види какво става, Барът се предаде.

— Всички те започват да ми изглеждат познати — каза той. — Не знам защо, но имам чувството, че пропускам нещо. — Вдигна ръка и посочи към най-далечната стена.

Лукас Рийвс се намръщи.

— Странно, Каролин Макензи също се спря пред нея. Имам чувството, че нещо привлече интереса й, но навярно е решила, че е невъзможно. Сигурен съм, че иначе щеше да каже нещо.

Барът отново застана пред стената.

— Няма да стане, поне не тази вечер.

Рийвс бръкна в джоба си и извади визитна картичка.

— Записал съм номера на мобилния си телефон. Ако се сетите за нещо и искате да дойдете тук, по което и да е време, само ми се обадете и аз ще кажа на охраната долу да ви пусне незабавно.

— Това би било удобно. Благодаря.

Барът се върна в стаята на отдела, за да открие, че тя пращи от възобновена енергия. Ахърн, с охлабена вратовръзка и измъчено, изпито лице, кръстосваше из кабинета си.

— Може да сме намерили нещо — поде той. — Стив Хокни, племенникът на собственика на блока, в който е живял Мак Макензи, има поверително досие като малолетен. Успяхме да го видим доста сериозни неща, но нищо, което да показва склонност към насилие. Продавал е марихуана, бил е замесен в кражби, включително и е взлом. Вуйчо му е бил в състояние да му наеме добър адвокат, който го е пратил за няколко години в младежки център. Според Лил Крамър Хокни я изнудвал с това, че часовникът на Макензи бил изчезнал. Сега търсим Хокни. Групата му редовно има участия в заведенията по границата на Сохо и Гринич Вилидж, а той си слага най-различни костюми, дори и перуки, и се гримира, за да промени външността си.

— Ами останалата част от историята на Крамърови?

— Разговаряхме с Брус Гълбрайт. Студенокръвна риба. Призна, че е попитал Лил Крамър за училищния си пръстен, но тя го била разбрала погрешно. Не я обвинявал. Твърди, че просто я е попитал дали не го е виждала, докато е чистела. Тя вдигнала голяма врява и страшно се разстроила. Като знаем миналото й, можем да разберем защо е била свръхчувствителна, когато Гълбрайт й е задал такъв въпрос.

Докато Ахърн говореше, в стаята бе влязъл Боб Гейлър.

— Нашите хора тъкмо се свързаха с вуйчото на Хокни, Дерек Олсен — онзи старец, който притежава сградата. Потвърди, че между неговия помощник, Хауърд Алтман, и племенника му Стив Хокни съществува съперничество. Било му дошло до гуша и от двамата. Оставил съобщения на мобилните им телефони, че продава всичко и че стенобитната топка ще удари къщата на Сто и четвърта улица още утре сутринта. Не се издадохме, че търсим информация за племенника. Съобщихме му, че искаме да потвърдим историята на Крамърови.

— Какво каза Олсен за тях?

— Добри, работливи хора. Бил готов да им повери всичко, което притежава.

— Имаме ли снимки на Хокни? — попита Барът. — Искам да го сравня с едно лице, което видях в офиса на Рийвс съвсем скоро. Гризе ме чувството, че съм пропуснал нещо.

— Има една негова рекламна снимка заедно с групата му тук, на бюрото ми — каза Ахърн. — При положение че хората ни са навсякъде по улиците, имаме стотици снимки.

Барът започна да рови из безредно нахвърляната купчина на бюрото на Ахърн, а после вдигна една от снимките.

— Ето го — рече той гласно.

Ахърн и Гейлър се взряха в него.

— За какво говориш? — попита Ахърн.

— Говоря ето за този тип — отвърна Барът и посочи човека на снимката. — Къде е другата снимка, на която Лизи позира за приятелката си — онази, на която Ник Демарко е на заден план?

— Някъде в купчината има копие.

Барът започна да рови и с доволно изсумтяване рече:

— Ето я.

Вдигна двете снимки една до друга, като ги сравняваше. Миг по-късно вече набираше номера на клетъчния телефон на Лукас Рийвс.