Мери Хигинс Кларк
Къде си сега? (62)

62.

Записът с прощалните думи на Лизи към баща й бе разтърсил дори суровите детективи до дъното на душата. Необходимостта да заловят серийния убиец, преди да е успял да удари отново, се бе превърнала в изгаряща нужда за всеки един от тях. Отново и отново целият отдел разглеждаше и преразглеждаше всеки факт, излязъл наяве по време на разследването.

Сряда сутринта ги завари отново скупчени в кабинета на Ахърн.

Гейлър докладваше какво е открил. Историята на Бени Сепини вече бе проверена. Той се срещаше с Ана Райън — разделената с мъжа си съпруга на Уолтър Райън, полицейски сержант, известен с постоянното си пиене, както и с избухливия си характер. Ана Райън бе потвърдила, че в понеделник през нощта преди две седмици се е обадила на Бени и му е казала, че се страхува от съпруга си. Когато чула как Бени твърдял, че е паркирал колата си пред блока й, тя се усмихнала и казала: „Да, Бени би постъпил точно така“.

— Това не означава, че Бени не е получил спешно телефонно обаждане от Демарко онази вечер — изтъкна Ахърн. — Само че никога няма да успеем да го докажем.

Той започна да чете на глас бележките си. През тези няколко дни, откакто бе следван навсякъде от цивилни детективи, Ник Демарко не бе направил нищо необичайно. Телефонните му разговори, които полицията подслушваше, се отнасяха най-вече до бизнеса му. Имаше няколко обаждания от агент по недвижими имоти, които потвърждаваха, че апартаментът на Демарко на Парк Авеню наистина е обявен за продан. Бе предложена дори оферта, която Демарко каза, че ще обмисли. Около пет-шест пъти се бе опитвал да позвъни на Каролин Макензи, но тя очевидно бе изключила клетъчния си телефон.

— Знаем, че по това време е била на път за Мартас Винярд — рече Ахърн. — Демарко обаче не го знаеше и започна ужасно да се безпокои за нея.

Той вдигна поглед от бележките, за да се увери, че всички го слушат внимателно.

— Каролин е отишла да посети бившата приятелка на брат си, доктор Барбара Хановер Гълбрайт, но не е останала дълго. Съпругът не е бил там. После, когато семейството отишло да вечеря в хотела на Каролин, тя изхвърчала оттам и се прибрала у дома. В хотела не й е звънял никой, нито пък тя е звънила на някого. Не е използвала клетъчния си телефон от времето, когато е напуснала града в понеделник, след като се е разделила със семейство Крамър, досега. Когато е излязла от Крамърови в понеделник сутринта, е плачела. Имаме снимка как излиза от сградата. После един мъж я е последвал до колата й. Ето негова снимка с нея. — Ахърн остави бележките на бюрото си и връчи фотографиите на Барът. — Проверихме го. Казва се Хауърд Алтман. Работи за Дерек Олсен, който притежава цял куп малки блокове с апартаменти, включително и онзи, в който е живял Мак. Алтман е започнал работа едва няколко месеца след изчезването на Макензи.

Снимките обиколиха всички детективи и накрая се върнаха на бюрото на Ахърн.

— Нашите хора се върнали да посетят Крамърови в понеделник следобед. — Докато говореше, гласът на Ахърн ставаше все по-уморен. Той не можеше да спре да чува вика на Лизи „Не, моля те, недей…“ Прочисти гърлото си. — Гюс Крамър твърди, че е съобщил на Каролин, че жена му е видяла Мак на литургията, когато е оставил бележката в кутията с дарения, и че Мак бил убиец и Каролин трябвало да ги остави на мира. Каролин се разплакала и си тръгнала.

— Когато говорихме с нея първия път — намеси се Гейлър, — госпожа Крамър не ни каза, че е видяла Мак в църквата онази сутрин. Тъй като не си била сложила очилата за далечно виждане, не можела да бъде сигурна, че е той. А в понеделник сутринта е убедена, че наистина е бил Мак. Вярваме ли й?

— Не вярвам на нищо, което ни казват Крамърови — отсече решително Ахърн, — но не мисля, че Гюс Крамър е сериен убиец. — Той погледна към Барът. — Разкажи им какво ти е казала Каролин Макензи, когато си я видял в гаража тази нощ.

Тъмните кръгове под очите на Рой Барът бяха отстъпили място на огромни торбички.

— Изпокарахме се в гаража. Тя се закле, че брат й е невинен, че само защото Лизи е споменала неговото име, това не означава, че някой не я е принудил да го каже. Заяви, че ще прегледа всяко изявление, което правим или сме направили, ще прочете всяка дума, публикувана във вестниците, и ако открие нещо, което сочи, че брат й е убиец, ще ни съди до дупка. — Той направи пауза, потривайки челото си. — Каза, че е адвокат, и то дяволски добър, и че ще ми го докаже. Добави, че ако брат й е виновен, тя ще бъде първата, която би го предала в наши ръце, за да не го застреляме при съпротива при арест, а после ще работи като луда, за да му осигури защита поради невменяемост.

— Вярваш ли й? — попита Чип Дейли, един от най-новите детективи в отдела.

Барът сви рамене.

— Да, вярвам, че тя вярва в невинността му. Сега вече вярвам също така и че тя не е във връзка с брат си. Ако той е този, който на два пъти е звънил в апартамента на майка й, използвайки мобилния телефон на Лизи, значи това е просто още една от неговите игрички.

Телефонът на Ахърн иззвъня. Когато капитанът вдигна слушалката, изражението му се промени, после той каза:

— Уверете се, че не е станала някаква грешка.

Когато прекъсна връзката, обясни на останалите:

— Когато е била на двадесет и четири години, Лил Крамър е прекарала две години в затвора. Работела за някаква възрастна дама. Когато жената починала, се оказало, че много от бижутата й липсват. Лил била осъдена заради кражбата им.

— Признала ли е? — попита Барът.

— Никога. Но това няма значение. Била е осъдена на съдебен процес. Искам да ми доведете нея и Гюс Крамър още в тази минута. — Огледа присъстващите в стаята. — Добре. Всички знаете какви са задачите ви. — Погледът му падна върху Барът, който почти заспиваше прав. — Рой, върви си у дома и легни да спиш. Значи наистина си убеден, че Каролин не е във връзка с брат си?

— Да.

— Тогава отмени опашката й. Не разполагаме с достатъчно доказателства да задържим Крамърови, но когато излязат оттук, искам да започнете да ги следите.

Докато детективите се обръщаха, за да излязат, Ахърн каза нещо, за което допреди миг не бе сигурен, че иска да сподели.

— Слушах този запис поне сто пъти. Ще ви кажа нещо, което може да звучи налудничаво, но ние си имаме работа със смахнат. На записа се чува как Лизи крещи, и после задъхване и давене, но после той прекъсна връзката. Всъщност не я чухме как умира.

— Наистина ли смяташ, че може още да е жива? — попита Гейлър невярващо.

— Мисля, че подобна игра би била напълно в стила на този тип, с когото си имаме работа.

Барът сви рамене.

— Да, вярвам, че тя вярва в невинността му. Сега вече вярвам също така и че тя не е във връзка с брат си. Ако той е този, който на два пъти е звънил в апартамента на майка й, използвайки мобилния телефон на Лизи, значи това е просто още една от неговите игрички.

Телефонът на Ахърн иззвъня. Когато капитанът вдигна слушалката, изражението му се промени, после той каза:

— Уверете се, че не е станала някаква грешка. Когато прекъсна връзката, обясни на останалите:

— Когато е била на двадесет и четири години, Лил Крамър е прекарала две години в затвора. Работела за някаква възрастна дама. Когато жената починала, се оказало, че много от бижутата й липсват. Лил била осъдена заради кражбата им.

— Признала ли е? — попита Барът.

— Никога. Но това няма значение. Била е осъдена на съдебен процес. Искам да ми доведете нея и Гюс Крамър още в тази минута. — Огледа присъстващите в стаята. — Добре. Всички знаете какви са задачите ви. — Погледът му падна върху Барът, който почти заспиваше прав. — Рой, върви си у дома и легни да спиш. Значи наистина си убеден, че Каролин не е във връзка с брат си?

— Да.

— Тогава отмени опашката й. Не разполагаме с достатъчно доказателства да задържим Крамърови, но когато излязат оттук, искам да започнете да ги следите.

Докато детективите се обръщаха, за да излязат, Ахърн каза нещо, за което допреди миг не бе сигурен, че иска да сподели.

— Слушах този запис поне сто пъти. Ще ви кажа нещо, което може да звучи налудничаво, но ние си имаме работа със смахнат. На записа се чува как Лизи крещи, а после задъхване и давене, но после той прекъсна връзката. Всъщност не я чухме как умира.

— Наистина ли смяташ, че може още да е жива? — попита Гейлър невярващо.

— Мисля, че подобна игра би била напълно в стила на този тип, с когото си имаме работа.