Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Where Are You Now?, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 48гласа)

Информация

Сканиране
orlinaw(2011)
Разпознаване и корекция
asayva(2012)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI(2013)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Къде си сега?

Американска, първо издание

ИК „Бард“, София, 2008

Редактор: Мария Василева

ISBN: 978-954-585-956-4

История

  1. —Добавяне

56.

С доволна усмивка Дерек Олсен подписа последния лист от планината хартии, които прехвърляха разнебитената градска къща, която притежаваше на ъгъла на Сто и четвърта улица и Ривърсайд Драйв, на „Туайнинг Ентърпрайсис“ — опериращата с много милиони долари фирма за недвижими имоти, която строеше блок с неимоверно луксозни апартаменти на крачка от нея. Дерек бе настоял Дъглъс Туайнинг — председател на борда и изпълнителен директор на компанията — лично да присъства на продажбата.

— Знаех, че ще ми платиш колкото поискам, Дъг — рече Олсен. — Това, че не си имал нужда от сградата ми, бяха просто големи приказки.

— Наистина нямах нужда от нея. Просто я исках — отвърна тихо Туайнинг. — Можех да се справя и без нея.

— И да загубиш ъгъла? Изгледа? Значи за теб не би имало значение, ако я бях продал за строеж на някоя от онези нелепи груби сгради, така че изисканите ти купувачи да гледат на запад и да виждат тухлена степа? Хайде де.

Туайнинг погледна към адвоката си.

— Приключихме ли?

— Смятам, че да, сър.

Туайнинг се изправи.

— Е, Дерек, предполагам, че трябва да те поздравя.

— Защо не? Дванадесет милиона долара за площ от петстотин и шейсет квадрата плюс полуразрушена къща, за която преди четиридесет години платих петнадесет хиляди? Страхотно покачване на цената в твой ущърб. — Ликуващата усмивка изчезна от лицето на Олсен. — Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, знай, че ще използвам тези пари за благородна кауза. Безброй деца в Бронкс — деца, които няма да израснат в твоите претенциозни апартаменти, нито ще прекарват лятото в Хамптънс, ще имат паркове, в които да играят — парковете на Дерек Олсен. Е, кога смяташ да събориш къщата?

— Стенобитната топка ще бъде там в четвъртък сутринта. Мисля сам да я управлявам. Не съм забравил как се прави.

— Ще дойда да гледам. Довиждане, Дъг.

Олсен се обърна към своя адвокат, Джордж Роденбърг.

— Добре, хайде да се махаме оттук — рече той. — Можеш да ме заведеш на ранна вечеря. Бях прекалено въодушевен, за да обядвам. И докато се храним, ще се обадя на племенника си и на Хауи, за да ги уведомя, че къщата рухва в четвъртък сутрин. Ще им кажа, че току-що съм получил дванайсет милиона кинта за нея и всички те, до последния, ще отидат за моите паркове. Иска ми се само да можех да видя лицата им. И двамата ще получат сърдечен удар!