Мери Хигинс Кларк
Къде си сега? (41)

41.

Дерек Олсен съвсем не бе единствено онзи сприхав, вироглав старец, за когото го вземаха племенникът му Стив и управителят на сградите му Хауи. В действителност бе хитър инвеститор, който се бе погрижил имотите му в стратегически избрани блокове с апартаменти да се превърнат в състояние, възлизащо на милиони долари. Сега бе стигнал до извода, че е време да започне да ликвидира активите си.

В петък сутринта той позвъни в „Уолъс и Мадисън“ и безцеремонно поиска да го свържат с Елиът Уолъс. Секретарката на Уолъс, отдавна свикнала с поведението на Олсен, не си направи труда да му каже, че господин Уолъс е излязъл на важна среща. Вместо това го помоли да изчака и се втурна по коридора, за да хване Елиът в асансьора.

— Олсен се обажда — съобщи тя.

С въздишка на раздразнение Елиът се върна в кабинета си и вдигна слушалката на телефона.

— Дерек, как си? — попита сърдечно.

— Добре съм. Доколкото разбирам, твоят, нека да го наречем племенник, е в голяма беда.

— Както знаеш, Мак изчезна преди десет години. Направо е абсурдно, че полицията се опитва да го свърже с някакво престъпление. Какво мога да направя за теб?

— Той ми причини доста неудобства, като изчезна, докато живееше в един от моите апартаменти. Както и да е, не за това ти се обаждам. Миналия месец имах рожден ден. Вече съм на осемдесет и три години. Време е да продам всичко.

— От пет години ти го предлагам.

— Ако бях продал преди пет години, нямаше да взема цената, която ще получа сега. Искам да дойда да говоря с теб. Понеделник сутрин, десет часа. Удобно ли ти е?

— Понеделник в десет е добре — отвърна Елиът със сърдечен тон. Когато се увери, че Олсен е затворил, затръшна слушалката. — Ще трябва да променя програмата си за целия ден! — троснато каза той на секретарката си, докато бързаше обратно към асансьора.

Тя наблюдаваше излизането му със съчувствен поглед. На срещата, на която отиваше сега, щяха да решат кой да поеме задълженията на Аарон Клайн във фирмата. След като си остана вкъщи четири дни, Клайн бе позвънил, за да съобщи, че напуска, защото му било невъзможно да продължи да работи рамо до рамо с човек, който защитава убиеца на майка му.