Мери Хигинс Кларк
Къде си сега? (40)

40.

Ако имаше човек, когото Лил Крамър да ненавижда повече от Хауърд Алтман, то това беше Стив Хокни — племенникът на Дерек Олсен. Точно затова, когато Хокни се появи в апартамента й без предупреждение в петък сутрин, тя ужасно се уплаши. Първоначално двамата с Гюс бяха приели с благодарност съвета, който им бе дал Хауи — че би било неразумно да хукнат към Пенсилвания, като че ли крият нещо. Лил обаче бе съвсем наясно с постоянно менящите се предпочитания на Олсен ту към племенника му Стив, ту към помощника му Хауи, затова като видя Стив, който бе дошъл сам, изпадна в паника.

„Хауи се е скарал с Олсен — помисли си тя — и сега Стив ще заеме мястото му.“ Добре, че Гюс се бе качил горе да смени филтрите на климатичните инсталации в някои от апартаментите. Съпругът й бе в лошо настроение, след като му се бе наложило да мие стълбищната площадка между втория и третия етаж — някой от студентите бе разлял там бира миналата нощ.

— Трябва да са дотъркаляли цяла бъчва — мърмореше той минути преди пристигането на Хокни. — Цялата площадка е залята с бира. Нямаше да умрат, ако бяха почистили те самите.

„Добре, че Гюс го забеляза, преди да дойде Хокни — помисли си тя. — Този тип сигурно ще направи голямо шоу, всички да разберат колко внимателно проверява коридорите и стълбищата, опитвайки се да намери нещо, което не е наред.“ Заля я внезапна умора. Може би все пак щеше да е приятно да не е заета през цялото време. Опитвайки се да бъде учтива, тя покани посетителя да влезе и му предложи чаша чай. Той я озари с широка усмивка, докато минаваше покрай нея.

„Определено изглежда добре — прецени Лил — и го знае.“ Стив открай време си беше самонадеян и когато беше на двадесетина години, Олсен трябваше да го измъква от проблеми със закона. Без малко да отиде в затвора. Сега в очите му блестеше нагъл пламък. Той отклони предложението за чай, но се настани на дивана, преметна ръка през облегалката и кръстоса крака.

— Лил — започна той. — Миналия месец вуйчо ми навърши осемдесет и три.

— Знам — отвърна тя. — Изпратихме му картичка.

— Вие сте по-добри от мен. — Стив отново се усмихна. — Но смятам, че е време аз да се заема с управлението на повечето от делата му. Нали го знаеш — няма да покаже, че усеща как остарява, но виждам, че е така. А и знам, че напоследък Хауи Алтман доста му лази по нервите.

— Ние се разбираме с Хауи — рече внимателно Лил.

— Той ви тормози да се откажете от този апартамент, нали така?

— Мисля, че това вече приключи.

— Той обича да мачка хората. Знам, че вуйчо ми ще се вслуша в думите ви, ако му съобщите колко отвратително се е държал и продължава да се държи Хауи с вас.

— Защо да създавам неприятности, когато не ми влиза в работата какво мисли господин Олсен за Хауи?

— Защото имам нужда от помощта ви, Лил. Ти май забравяш, че бях тук, в тази сграда, когато Мак Макензи почти те обвини, че си откраднала часовника му — само няколко дни преди да изчезне.

Устните на Лил побеляха.

— Той си намери часовника — изпелтечи тя. — И ми се извини.

— Някой чул ли го е да се извинява?

— Не знам. Искам да кажа, не, мисля, че не.

Хокни се надигна от дивана.

— Лил, лъжеш за извинението. Познавам. Но не се тревожи. Не съм казал на никого за часовника на Мак и никога няма и да кажа. Ние не харесваме Хауи, нали така, Лил? Между другото, ще кажа на вуйчо Дерек, че тази сграда е перлата в короната му благодарение на начина, по който я поддържате ти и Гюс.