Мери Хигинс Кларк
Къде си сега? (39)

39.

След като се сбогувах с Лукас Рийвс, се срещнах с Елиът в офиса на Търнстън Карвър в сградата на „Метлайф“.

Още щом видях Карвър, осъзнах, че съм го виждала в съда, докато работех за съдия Хюът. Той беше едър мъж с буйна грива, за която реших, че е побеляла преждевременно — не вярвах да е на повече от петдесет и пет години.

След срещата си с Рийвс се чувствах ободрена. Разказах на Карвър за теорията, която бе изложил пред мен детективът. Мак бе изчезнал. Всички знаеха, че се обажда на Деня на майката, и който и да бе отвлякъл Лизи Андрюс, се опитваше да хвърли подозренията върху Мак с телефонните обаждания.

Елиът, който изглеждаше уморен и много разтревожен, се вкопчи в тази възможност. Разказа ми, че предишната вечер майка ми била толкова разстроена, та когато стигнали в апартамента му, рухнала, обляна в сълзи. Била толкова зле, че сега ужасно се тревожел за нея.

— Снощи осъзнах, че Оливия винаги е била сигурна, че нещо в ума на Мак трябва да е прещракало, за да го накара да изчезне по този начин — обясни той на Карвър. — Сега е убедена, че ако наистина е виновен за тези изчезвания, може напълно да е полудял и може да го застрелят, когато полицията го открие.

— И обвинява мен — додадох аз.

— Каролин, тя трябва да обвинява някого. Това няма да продължи дълго. Знаеш, че няма.

„Ти беше моята опора през цялото това време“ — това ми каза мама миналата седмица, след като Мак се обади на Деня на майката. Все още вярвах, че в даден момент тя ще разбере защо се бях опитала да доведа ситуацията с Мак до някаква развръзка. Междувременно тя си имаше Елиът, който да й помага, и аз осъзнах колко съм му благодарна, задето я подкрепя. Без значение какво щеше да излезе накрая, в този миг, седнала в облицования с красива ламперия офис на Търстън Карвър, преодолях всяка ревност, която изпитвах при мисълта Елиът да замести баща ми в живота на майка ми.

 

 

По-късно същия ден се обадих на Брус Гълбрайт. След чакане, което ми се стори цяла вечност, той взе телефона и неохотно се съгласи да се срещнем в офиса му в петък следобед.

— Трябва да ви кажа, Каролин — рече той, — че нито съм виждал, нито съм чувал Мак от деня, в който изчезна. Не мога да си представя какво се надявате да разберете от мен.

Замръзнах от злобата в гласа му, но не му дадох отговора, който бе на върха на езика ми: „Искам да знам защо толкова много ненавиждаш Мак“.

 

 

В петък следобед ме въведоха в офиса на Гълбрайт. Той се намираше на шейсет и третия етаж на сградата му на Авеню ъф ди Америкъс и предлагаше панорамен изглед към града. Единствената гледка, за която се сещам, че може да му съперничи, е тази, която се открива от Стаята на дъгата в центъра „Рокфелер“.

Споменът ми за Брус бе съвсем смътен. Татко и мама ме държаха настрана от търсенето на Мак, когато сновяха между апартамента му и Сътън Плейс, след като изчезна. Бегло си спомнях, че Брус има пясъчноруса коса и очила без рамки.

Поздравът му бе достатъчно дружелюбен и той предпочете да седне не на обичайния си според мен стол, а на един от двата кожени фотьойла от двете страни на бюрото. Започна разговора, като изрази съчувствие за начина, по който медиите свързваха Мак с изчезването на Лизи Андрюс.

— Мога само да си представям какво причинява това на майка ви — отбеляза той. И после, след известна пауза: — И на вас, разбира се.

— Брус — казах, — навярно разбирате колко отчаяно искам не само да намеря Мак, но и независимо дали ще го намеря или не, да очистя името му от всякаква връзка с трите жени, които са изчезнали.

— Напълно ви разбирам — кимна той. — Но работата е там, че аз, Мак и Ник просто споделяхме един апартамент, нищо повече. Мак и Ник бяха много близки. Излизаха заедно, ходеха по срещи заедно. Ник често идваше на вечеря във вашия дом. Той определено е човек, който би могъл да ви каже повече за Мак от мен. Със същия успех можете да говорите с всички останали от нашия випуск в „Колумбия“ — просто не знам нищо повече от тях.

— Ами Барбара? — попитах. — Веднъж дойде на вечеря у нас. Реших, че е гадже на Ник, но той ми каза, че си падала по Мак, а после, след изчезването му, се омъжила за вас. Двамата с нея говорили ли сте някога за Мак? Дали тя няма някаква представа какво се е въртяло в главата му, преди да изчезне?

— Разбира се, че с Барбара говорихме за Мак, при целия шум, който се вдигна напоследък. Тя е също така озадачена като мен от мисълта, че Мак може да се окаже забъркан в някакво престъпление. Каза, че това със сигурност не е човекът, когото е познавала.

Гласът му бе спокоен, но видях как по врата му избива тъмна червенина и се плъзва нагоре по бузите. „Той наистина ненавижда Мак — помислих си. — От ревност ли? И докъде може да го е довела тази ревност?“ Брус бе толкова скован и резервиран — съвсем безличен мъж, който, съдейки по успехите му, бе извънредно надарена в областта на недвижимите имоти акула. Образът на Мак със зашеметяващия му външен вид, с великолепното му чувство за хумор, с неизменния му чар проблесна през съзнанието ми.

Спомних си, че на времето чух как Мак изпреварил Гълбрайт със съвсем малко, за да влезе в челната десетка на випуска. „Това трябва да е било жесток удар за егото на Гълбрайт“ — помислих си. А след изчезването на Мак Барбара, момичето, за което Ник каза, че е било лудо по брат ми, се бе омъжила за Гълбрайт, може би, за да си купи пътя към медицинското училище…

— Преди години се запознах с Барбара у дома — казах. — Бих желала да поговоря с нея.

— Боя се, че не е възможно — отвърна Гълбрайт безизразно. — Бащата на Барбара е много болен. Живее в Мартас Винярд. Тя и децата отидоха там, за да са близо до него през последните му седмици. — Изправи се, за да ми покаже, че срещата е свършила. Изпрати ме до чакалнята и аз посегнах да стисна ръката му. Не пропуснах да забележа начина, по който той избърса длан в крачола на панталона си, преди неохотно да поеме моята. Неговата ръка бе все още потна и влажна. Безличен мъж в скъп костюм, с преднамерено безизразни очи.

Спомних си, че Ник го бе нарекъл „самотен странник“.